Във всички, може би с малки изключения,
християнски форуми, събрания,
събирания и т.н., съм забелязала нещо.
То е, че всеки си знае своето и се мъчи да научи другите,
които не приемат, те също се мъчат да научат другите и така...
От всеки можем да научим нещо ценно.
Защо да не послушаме малко какво ни се говори?
Защо е нужно един човек да мисли като нас, за да се вслушаме малко.
Когато работех със сирийци, хора от Ирак, както и Афганистан,
научих много, благодарна съм на Бог, че ме заведе насила малко, там.
Те не са просто мюсюлмани.
В Сирия се заражда част от Християнството.
Те са толкова различни, от това, което ние мислим за различие.
Толкова много научих за човешката душа от тях, и за Бог чрез тях.
Защо не примем, че понякога дори един нехристиянин,че Бог чрез един нехристиянин, може да ни научи на повече,
отколкото си мислим, че сме научили с години.