здравейте на всички!
реших и аз да пусна една тема.
темата ми е посветена на деяния 15:1-29, тъй като това е един от ключовите текстове за разбиране на апостолското учение за повярвалите в йешуа помазаника /иисус христос/ езичници. възнамерявам да направя един езиков и логически анализ на целия този откъс стих по стих, както направих подобен анализ стих по стих на 1 йоаново, глава 1, в една друга тема.
захващам се с тази тема, защото според мен между много християни битуват някои не съвсем правилни схващания относно написаното в деяния 15:1-29. освен това, този откъс от глава 15 е важен и за различни разклонения на световното месианско движение.
и така, започвам с деяния 15:1 /мой превод от гръцки/
15:1 и някои, които бяха слезли от юдея, учеха братята, че ако не сте обрязани по обичая на моисей, не можете да бъдете спасени.
анализ:
най-напред, малко историческа информация за фарисеите, която е важно да знаем, за да разберем някои неща в деяния 15.
от историческите документи научаваме, че по онова време е имало две фарисейски школи в юдаизма, като първата по-стриктна школа е била школата на шамай, а второта, по-либерална школа е била тази на хилел. преди разрушаването на храма от римляните през 70 година превес е имала по-строгата школа на шамай, докато след разрушаването на храма школата на хилел става доминиращата. в глава 15 са описани събития, които са станали поне 20 години преди да бъде разрушен храмът. според учението на школата на шамай не е било възможно един езичник да има дял в олам ха-ба /бъдещия свят след възкресението/, тоест вечен живот, тоест да бъде спасен с вечно спасение, ако не е станал пълен прозелит на юдаизма. това означавало горе-долу следното:
първо, човекът да заяви желание да бъде обучен в юдаизма както го преподават фарисеите.
второ, ако се види, че желанието му е сериозно, тогава започва едно реално обучение на основните заповеди и правила на живот, които се очаква да спазва, ако бъде приет за пълен прозелит. това обучение не било обучение само върху писания закон на моисей, но и върху така наречения устен закон /тора ше бе-ал-пе/, като последният съдържал всичко онова, което в НЗ е наречено "предания на старейшините". за древните фарисеи, както и за днешните равини, писаният закон може правилно да се разбере само с помощта на учител, който познава устния закон, тоест свещеното за тях предание.
трето, ако кандидатът покаже сериозност и обещае да пази закона на моисей, сиреч не просто писания закон на моисей сам по себе си, но закона на моисей както е тълкуван и пречупен през фарисейските свещени предания, което означава да обещае да пази и преданията, а не само писания закон, тогава се счита, че той е готов да бъде приет за пълен прозелит на фарисейския юдаизъм. тук е важно да се знае, че това право да бъде одобрен някой езичник, който е кандидат да стане пълен прозелит на юдаизма, го имали, и днес го имат, само онези, които се считат за одобрени съдии по закона на моисей.
четвърто, обученият и одобрен от съдия по закона или от съдилище по закона кандидат за пълен прозелит преминава накрая през три ритуала: 1 водно кръщение, 2 принасяне на жертва и 3, ако е мъж, обрязване.
кандидатът, успешно преминал през всичко това, се считал за ново създание, новороден, и затова обикновено получавал и ново име, защото вече е бил част от избрания народ на бога.
тук е важно да се знае, че само онова обрязване, което е направено след одобрение от съответното равинско съдилище, се е считало за истинско. ако един езичник, без да е одобрен за прозелит от съдията по закона, реши сам да обреже себе си, това образвяне не се е считало за валидно пред бога. това важи и днес например за мохамеданското обрязване. в очите на равините един мохамеданин не е истински обрязан, сиреч няма одобрено от бога обрязвяне. ето защо, ако един мохамеданин поиска да стане пълен прозелит на юдаизма, той пак ще трябва да премине през един ритуал, при който му се пробива с игла мястото, където би трябвало да е краекожието, докато не потече поне една капка кръв. чак тогава се счита, че е реално обрязан.
сега, ако се върнем на стих 15:1 ще видим, че там се говори не просто за обрязване, а за такова обрязване, което е "по обичая на моисей". и тъй като от написаното по-горе знаем какви са били условията, за да те одобри съдията по закона за обрязване, с тези думи дошлите в антиохия юдеи учели повярвалите в йешуа езичници там, че трябва да станат пълни прозелити на юдаизма, за да се спасят, тоест, да се натоварят да пазят "целия закон", като под "целия закон" се е разбирало, а също и днес се разбира, не просто целия писан закон на моисей, който имаме в първите пет книги на нашите библии, а също и всички човешки предания на фарисеите, които те претендирали, че също са от моисей, но предавани устно от поколение на поколение, от учител на закона на друг учител по закона. знаем обаче от НЗ, че господарят е критикувал фарисеите за много от техните предания като за човешки учения, а не като за меродавни предания, дошли от моисей.
с това приключих с въпроса за стих 15:1, като наученото тук ще ни помогне да разберем правилно и други неща по-нататък в анализа на откъса 15:1-29.
ако някой има някакъв резонен въпрос или коментар, нека каже.
