Автор Тема: Смирението- знаем ли какво е?  (Прочетена 42465 пъти)

Неактивен green mile

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 962
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Смирението- знаем ли какво е?
« Отговор #45 -: януари 17, 2018, 01:26:02 am »
Здравей,сестро.Искам да те питам две неща и отговорът ти е много важен за мен,а именно:
1.аз от посредниците ли съм,защото съм ти говорил неща за Бог и Библията,които ти не разбираш като мен?
и
2.каква е,според теб, целта и какъв е смисълът на общуването между християните?
Бог да е с вас!Амин!



--------------------

Християнин,
ти си ми брат, нямам намерение да се отричам от моите братя.

1/ Християнин, от теб съм научила само това, което ме е направило по- добра;
Всичко, което съм научила от теб- пряко, или косвено,  ми е помогнало
много в послушанието към Господ, което ми липсва.
Всичко, което си ми дал, е скъпоценно за мен  и  аз благодаря на Бог,
когато се появи за пръв път в една тема- '' кой е критерият за съдене и истина''.
Благодаря на Бог от цялото си сърце, за това, че ми помагаш във всичко.

Понеже години наред слушах и виждах неща, които не приемах, но не можех да се
противя, докато не видях, докато не прочетох, че Господ разсъждава както моето сърце по някои въпроси.
Ето, наскоро слушах как синовете на Ной са покрили бащината си голота.
Така трябва да се прави, когато някой Божи слуга падне.
Да се покрие, да се молим за него, а не да го разнасяме и срамим.
Ето нещо, което чувствах в сърцето си, преди да се замисля за Ной и не мога да
бъда с хора, които правят както сина, който видя и разнесе бащиния си срам.
Мога да ги обичам, мога да се моля за тях и ги обичам, но някак не мога да бъда с тях,
защото разсъждават така, и докато постъпват така- както Хам.
И други неща, за които не искам да пиша.
Това стана причина да се отделя от събрания.

Но- ти и Никодим, Атос, ... вие сте ми мои братя и не искам да ви губя.
Много ви ценя.
Винаги са ми липсвали братя и сестри, просто реших да не правя компромис, като виждам огромни разминавания м/у хората и това, което аз усещах като истина.
Обаче се молех на Бог да ми прати хора, с които да общувам.

Благодаря на Бог за вас.Той ви прати при мен.

Не очаквах такъв въпрос и не знам как простичко да отговоря.
Нима мислиш, че бих общувала с вас с месеци и повече, че бих влизала изобщо във форумите, ако не бях открила съвсем други разбирания, които ме насърчават.
Как можа изобщо да си помислиш, че може да имам предвид теб, Никодим, Атос....?

Та аз изобщо не общувам с хора, които не приемам, дори с цената да остана съвсем сама.
И така бях преди да ви срещна.
Та аз се уча от вас; различието, за което пишеш, е нещо, което ми помага.
Жадна съм за това различие.Липсваше ми много.

Цялото ниво на което сте , е друго.

Не знам как простичко да го кажа.

Онова ''различие'', е нещо  съвсем друго, от което се чувствам зле, става ми буквално лошо
физически.Усещам тежест в душата си.Усещах се манипулирана и контролирана.

Както и да се карам с вас, то е като да се караш с брат си, с детето си.
Ви си оставате мои братя, моето семейство.
Какво да кажа повече.






2/
Общуването е Божи дар, когато  хората ги чувстваш
близки с цялото си сърце.
Целта и смисълът са както  тези -цели и смисъл, поради които Йешуа събра своите ученици.

Те бяха много близки чрез Него, обичаха се много, бяха сила в единството си,
и пак си бяха различни.
Ето така искам да бъда с братята си, както  учениците на Господ.
Следваха Го, обичаха Го, чрез Него се разбираха и обичаха един- друг.
Аз се раздвам много за вас от цялото си сърце.
И благодаря на Бог, че ви изпрати при мен, много ми давате и съм жадна за общуването
с малкото си братя и сестри.

Искам да сте живи и здрави.

Едно е ''посредник'', който по-скоро ме отдалечава от Бог.
Съвсем друго е- да видиш съдовете, които Бог използва, и аз искам да чета
как Бог минава през вас и какво говорите.

Молех се на Бог за вас, да ми прати хора, с които да се разбирам,
моля, не си тръгвайте.



« Последна редакция: януари 17, 2018, 02:07:37 am от green mile »
човек остава отговорен завинаги за това,
което e опитомил...

А.С. Екзюпери, Малкият принц

Неактивен alex

  • Global Moderator
  • *****
  • Публикации: 1143
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Смирението- знаем ли какво е?
« Отговор #46 -: януари 17, 2018, 18:02:56 pm »
Тоест, имам много грехове и не съм смирена, това е.

Здравей green mile, не разбирам какво точно искаш да кажеш с това изречение.

Неактивен Jakil

  • Участник
  • **
  • Публикации: 96
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Смирението- знаем ли какво е?
« Отговор #47 -: януари 18, 2018, 14:08:54 pm »
Смирението се изгражда с много търпение, то не е нещо което се дава наведнъж.

Неактивен hristiqnin

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 965
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Смирението- знаем ли какво е?
« Отговор #48 -: януари 18, 2018, 23:19:20 pm »
Здравей,сестро.Искам да те питам две неща и отговорът ти е много важен за мен,а именно:
1.аз от посредниците ли съм,защото съм ти говорил неща за Бог и Библията,които ти не разбираш като мен?
и
2.каква е,според теб, целта и какъв е смисълът на общуването между християните?
Бог да е с вас!Амин!



--------------------

Християнин,
ти си ми брат, нямам намерение да се отричам от моите братя.

1/ Християнин, от теб съм научила само това, което ме е направило по- добра;
Всичко, което съм научила от теб- пряко, или косвено,  ми е помогнало
много в послушанието към Господ, което ми липсва.
Всичко, което си ми дал, е скъпоценно за мен  и  аз благодаря на Бог,
когато се появи за пръв път в една тема- '' кой е критерият за съдене и истина''.
Благодаря на Бог от цялото си сърце, за това, че ми помагаш във всичко.

Понеже години наред слушах и виждах неща, които не приемах, но не можех да се
противя, докато не видях, докато не прочетох, че Господ разсъждава както моето сърце по някои въпроси.
Ето, наскоро слушах как синовете на Ной са покрили бащината си голота.
Така трябва да се прави, когато някой Божи слуга падне.
Да се покрие, да се молим за него, а не да го разнасяме и срамим.
Ето нещо, което чувствах в сърцето си, преди да се замисля за Ной и не мога да
бъда с хора, които правят както сина, който видя и разнесе бащиния си срам.
Мога да ги обичам, мога да се моля за тях и ги обичам, но някак не мога да бъда с тях,
защото разсъждават така, и докато постъпват така- както Хам.
И други неща, за които не искам да пиша.
Това стана причина да се отделя от събрания.

Но- ти и Никодим, Атос, ... вие сте ми мои братя и не искам да ви губя.
Много ви ценя.
Винаги са ми липсвали братя и сестри, просто реших да не правя компромис, като виждам огромни разминавания м/у хората и това, което аз усещах като истина.
Обаче се молех на Бог да ми прати хора, с които да общувам.

Благодаря на Бог за вас.Той ви прати при мен.

Не очаквах такъв въпрос и не знам как простичко да отговоря.
Нима мислиш, че бих общувала с вас с месеци и повече, че бих влизала изобщо във форумите, ако не бях открила съвсем други разбирания, които ме насърчават.
Как можа изобщо да си помислиш, че може да имам предвид теб, Никодим, Атос....?

Та аз изобщо не общувам с хора, които не приемам, дори с цената да остана съвсем сама.
И така бях преди да ви срещна.
Та аз се уча от вас; различието, за което пишеш, е нещо, което ми помага.
Жадна съм за това различие.Липсваше ми много.

Цялото ниво на което сте , е друго.

Не знам как простичко да го кажа.

Онова ''различие'', е нещо  съвсем друго, от което се чувствам зле, става ми буквално лошо
физически.Усещам тежест в душата си.Усещах се манипулирана и контролирана.

Както и да се карам с вас, то е като да се караш с брат си, с детето си.
Ви си оставате мои братя, моето семейство.
Какво да кажа повече.






2/
Общуването е Божи дар, когато  хората ги чувстваш
близки с цялото си сърце.
Целта и смисълът са както  тези -цели и смисъл, поради които Йешуа събра своите ученици.

Те бяха много близки чрез Него, обичаха се много, бяха сила в единството си,
и пак си бяха различни.
Ето така искам да бъда с братята си, както  учениците на Господ.
Следваха Го, обичаха Го, чрез Него се разбираха и обичаха един- друг.
Аз се раздвам много за вас от цялото си сърце.
И благодаря на Бог, че ви изпрати при мен, много ми давате и съм жадна за общуването
с малкото си братя и сестри.

Искам да сте живи и здрави.

Едно е ''посредник'', който по-скоро ме отдалечава от Бог.
Съвсем друго е- да видиш съдовете, които Бог използва, и аз искам да чета
как Бог минава през вас и какво говорите.

Молех се на Бог за вас, да ми прати хора, с които да се разбирам,
моля, не си тръгвайте.
Мир на тебе,сестро.Питах те,защото едно от нещата,които най-много мразя и от които се старая да се пазя, е да се натрапвам и да досаждам някому,особено когато става дума за  благовестието на Помазаника,особено когато става дума за братя и сестри,особено за такива,които са слаби във вярата.Опасявах се,че може да съм ти бил съблазън,поради "пресоляване на манджата" или поради личните ми недостатъци,с които изобилствам.Радвам се на това,което написа.Да бъде слава на Бога!ХалелуЯ!Амин!
Засега нямам намерение да си тръгвам,вярвам Никодим и Атос-също.Надявам се и в този форум да намериш братя,които да ти бъдат от полза.Знам,че парен каша духа,но бих те посъветвал да се "отвориш" повече,за да имаш по-пълноценно общение и с вярващите тук.
Бог да ви благослови,заедно с всички Свои!Амин!

Неактивен green mile

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 962
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Смирението- знаем ли какво е?
« Отговор #49 -: януари 20, 2018, 15:44:17 pm »
Тоест, имам много грехове и не съм смирена, това е.

Здравей green mile, не разбирам какво точно искаш да кажеш с това изречение.


Върша грешки, много често не слушам Бог, огорчавам се лесно.
Не съм достаъчно смирена и мисля, че не е добре да се правя, че съм нещо, което не съм.
човек остава отговорен завинаги за това,
което e опитомил...

А.С. Екзюпери, Малкият принц

Неактивен green mile

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 962
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Смирението- знаем ли какво е?
« Отговор #50 -: януари 20, 2018, 15:52:36 pm »
Смирението се изгражда с много търпение, то не е нещо което се дава наведнъж.

Да, така е.
Самата дума  носи смисъл, който, според мен значи, че човек не е смирен
изначално, но трябва да се смали и да се смири.
Ако всеки беше смирен  като даденост, нямаше да има нужда от тази дума изобщо.

За мен е важно човек да се смирява отвътре, а не насила, не просто някой да ти вика;
''Смири се!''
Поне при мен не става така, освен ако не ми е казано с обич и грижа към мен.
Както, когато ти казват- ''сложи си маска, защото има грип''  и т.н.
Грижата си личи, личи си и просто - когато някой ти набива канчето,
като с последното  не се постига много, според мен.
човек остава отговорен завинаги за това,
което e опитомил...

А.С. Екзюпери, Малкият принц

Неактивен alex

  • Global Moderator
  • *****
  • Публикации: 1143
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Смирението- знаем ли какво е?
« Отговор #51 -: януари 20, 2018, 18:04:16 pm »
Върша грешки, много често не слушам Бог, огорчавам се лесно.
Не съм достаъчно смирена и мисля, че не е добре да се правя, че съм нещо, което не съм.

Да, не е добре да се правиш на такава каквато не си.

Но, не се предавай и не се примирявай с греха.

Прекарвай повече време в молитва пред Бог.
Нека Бог ти даде сили да се справиш с всяка трудност в живота ти с мир и любов!

Ще се моля за теб, Греен!  :110:  :111:

Неактивен hristiqnin

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 965
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Смирението- знаем ли какво е?
« Отговор #52 -: януари 22, 2018, 18:08:27 pm »
Здравейте,приятели.
Иска  ми се  да  размишляваме върху  смирението.

Какво е  за вас  смирението?

За  мен смирението  не  е  малодушие, не  е  -  да  си  мижитурка.

За  мен смирението е свързано с  честността  и смелостта  на духа.

Кажете  каквомислите.
Благодаря ви. :111:
Здравей,сестро.Днес четох тези думи на апостол Павел и искам да те насърча с тях:"12. И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.
  13. Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.
  14. А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенството.
  15. И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни.
  16. Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си.
  17. и каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарящи чрез Него на Бога Отца.:(Кол. 3гл.)!Амин!
Бог да ви благослови!Амин!

Неактивен Jakil

  • Участник
  • **
  • Публикации: 96
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Смирението- знаем ли какво е?
« Отговор #53 -: януари 22, 2018, 18:41:29 pm »
Смирението се изгражда с много търпение, то не е нещо което се дава наведнъж.

Да, така е.
Самата дума  носи смисъл, който, според мен значи, че човек не е смирен
изначално, но трябва да се смали и да се смири.
Ако всеки беше смирен  като даденост, нямаше да има нужда от тази дума изобщо.

За мен е важно човек да се смирява отвътре, а не насила, не просто някой да ти вика;
''Смири се!''
Поне при мен не става така, освен ако не ми е казано с обич и грижа към мен.
Както, когато ти казват- ''сложи си маска, защото има грип''  и т.н.
Грижата си личи, личи си и просто - когато някой ти набива канчето,
като с последното  не се постига много, според мен.

Да, но си заслужава. Благодатта Божия с която някой може да влезе в рая и да има добър живот се дава единствено чрез смирението.