Предопределение и свободна воля

[Пламен]

Мястото на Блажени Августин в Православната църква
Историческо проучване от Йеромонах Серафим Роуз

Съдържание

1. Предговор
2. Противоречие между благодат и свободна воля
3. Доктрината за Предопределението


1. Предговор

В Църквата наистина възникват противоречия от време на време,
допускани от Бог за нашето разбиране и израстване.
(избран цитат от настоящото изложение)

Това малко изследване върху блажени Августин е представено тук като книга по молба на православните християни, прочели го публикувано в "The Orthodox Word", бр. 79 и 80 от 1978 г. и сметнали, че в него има послание и за днешните православни. То няма претенции за пълнота като изследване върху богословското творчество на бл. Августин - само един богословски проблем тук е третиран подробно (този за благодатта и свободната воля), а останалата част е предимно историческа. Ако изобщо има някаква стойност, то тя е, че разкрива отношението на Православната църква към бл. Августин в течение на вековете.

Докато излага православното отношение към бл. Августин, автора смята да го освободи от положението му на "изкупителна жертва" пред днешните богослови-теоретици и по този начин да помогне на всички ни да съзрем и неговите, и нашите собствени слабости малко по-ясно.

Не може да се отрече, че бл. Августин е прилагал своята свръхлогичност и към тази доктрина и е преподавал изкривено православното виждане за прародителския грях, но неговото становище е не толкова неправославно, колкото тесногръдо и непълно. Августин фактически е отричал, че човекът има изобщо някаква доброта или свобода сам по себе си и е считал всеки човек отговорен за престъплението на Адамовия грях заедно с носенето на последствията от него. Православното богословие счита тези възгледи за едностранчиво преувеличаване на истинското християнско учение.

Някои едностранчиви критики на учението на Августин за първородния грях дори сред по-православни мислители доведоха до подобни преувеличавания, завършващи с ненужно объркване сред вярващите: някои автори са толкова "против" Августин, че създават впечатлението, че в края на краищата Пелагий навярно е бил православен учител (въпреки проклятието на църквата върху него); други се удоволстват да шокират читателите, заявявайки, че доктрината за първородния грях е "ерес".

Защото в Църквата наистина възникват противоречия от време на време, допускани от Бог за нашето разбиране и израстване. Както читателят сам ще се увери, о. Серафим намира решението на този проблем и го представя ясно в балансираното и преди всичко безпристрастно изучаване върху бл. Августин, което следва по-надолу. Оценени са и силните, и слабите страни на светеца, потърсени и представени са и мненията на други св. отци за Августин и най-вече, духът на човека, когото о. Серафим счита за истински "отец на православното благочестие... който е притежавал искрено дълбоко християнско сърце и душа!"

О. Серафим озаглави своя труд "Мястото на блажени Августин в православната Църква". Нарече го така, защото днес се намират някои, които биха искали изобщо да изключат Августин от обществото на църковните отци - наистина новаторско развитие, няма що! Някои автори смело и без никакво основание (освен собственото си мнение) го наричат "еретик" и несправедливо му приписват почти всяка по-късна грешка на католическото и протестантско християнство. От друга страна о. Серафим не искаше нищо друго, освен да придаде усещането за православна перспектива на тази тема и да обясни на онези, които изглежда не бяха наясно, че бл. Августин наистина има свое определено "място" в Църквата - макар и не сред великите св. отци, но все пак едно място на заслужено признание от други св. отци.

Оценката за тези св. отци е била различна на изток и запад и за православните християни е важно да познават тяхното значение в очите на Православието, а не на по-сетнешния Римокатолицизъм.
Най-прочутият от тези "противоречиви" западни отци е, без съмнение, бл. Августин, епископ на гр. Ипон в Северна Африка. Считан на запад за един от най-важните църковни отци, за върховния "доктор на благодатта", на изток той винаги е бил приеман малко резервирано. В наши дни, особено сред западните обръщенци към Православието, са се появили два крайни и противоположни възгледа за него. Единият, повлиян от римокатолическите мнения, му отдава много по-голямо значение като църковен отец, отколкото православната Църква му е отдавала в миналото, докато другият клони към подценяване на значението му за Православието като някои дори стигат дотам да го наричат "еретик". И двата възгледа са западни и нямат корени в православното предание. Православното виждане за него, от друга страна, поддържано през всички тези векове от св. отци на изтока и (в ранните векове) на запада, не залита в никоя крайност, а е уравновесена възхвала, която отдава дължимото както на несъмненото му величие, така и на грешките в учението му. В изложението, което следва, ще дадем едно кратко историческо обобщение на православното становище за бл. Августин.

Това историческо проучване ще ни послужи, за да се изтъкне и принципния православен подход към такива "противоречиви" личности. Когато догматите на Православието са били атакувани директно, Църквата и нейните св. отци са откликвали винаги бързо и решително с правилни догматически определения и с анатема към онези, които вярвали погрешно, но когато се отнасяло за различни подходи (дори и към догматически проблеми), за изкривявания, даже за преувеличения или грешки от добро намерение, Църквата винаги е търсела умереност и помирение. Църковното отношение към еретици е едно, а нейното отношението към св. отци, които се е случвало да сбъркат тук или там - съвсем друго. По-надолу ще разгледаме това с известни подробности.

[Пламен]

2. Противоречието между благодат и свободна воля

"Защото тези двете, т.е. благодатта и свободната воля,
наистина изглеждат противоположни една на друга,
но и двете са в хармония. А ние заключаваме, че заради
благочестието трябва да приемем и двете, да не би като
отнемем на човека една от тях да се окаже, че нарушаваме
веруюто на Църквата."
(Св. Йоан Касиан, Cъбеседвания, XIII, 11)

Най-разгорещеният от споровете, с които е бил заобиколен бл. Августин, както по време на живота му, така и след смъртта му, е върху благодатта и свободната воля. Несъмнено, бл. Августин е бил доведен до изкривяване на православната доктрина за благодатта от известна свръхлогичност, каквато той притежавал заедно с латинския си манталитет, към който принадлежал по култура, макар и не по кръв. (По кръв той си оставал африканец и донякъде притежавал емоционалния "плам" на южните народи.) Руският православен философ от ХIХв., Иван Кирейевски добре е обобщил православния възглед по този проблем, отговорен за болшинството недостатъци на Августиновото богословие:

"Никой от древните и съвременни отци на Църквата не е показвал такава привързаност към логическата последователност от твърдения като бл. Августин... Някои от неговите трудове наподобяват като че ли една единствена верига от силогизми, неразривно навързани един след друг. Затова навярно, той отивал понякога твърде далеч, без да може да забележи вътрешната едностранчивост зад външния ред - толкова далеч, че през последните години на живота си сам той трябвало да напише опровержение на някои от по-раншните си твърдения."

Що се отнася до самата доктрина за благодатта, най-кратката оценка на Августиновото учение и недостатъците му, е може би тази на архиеп. Филарет Черниговски в неговия учебник по патрология:

"Когато монасите от Адруметум (в Африка) показали на Августин, че според неговото учение, от тях не можело да се изисква задължението на аскетизма и самоумъртвяването, той почувствал правотата на тяхната забележка и започнал по-често да повтаря, че благодатта не унищожава свободата. Този изказ на Августиновото учение, обаче, не променил нищо съществено в неговата теория и последните му творби не са в единодушно съгласие с тази мисъл. Опирайки се на опита от собственото си мъчително благодатно новорождение, понякога той стигал твърде далеч, воден от усещането си за по-нататъшните следствия от него. И тъй, като обвинител на Пелагий, без съмнение Августин се явява велик учител на Църквата; като защитник на истината обаче, сам той не изцяло и не винаги й остава верен."
 
По-късни историци често са наблягали върху моментите на несъгласие между бл. Августин и св. Йоан Касиан (галски съвременник на Августин, който в своите знаменити "Наредби" и "Събеседвания" за пръв път представя на латински пълните автентични източни доктрини върху монашеството и духовния живот. Той е и първият западен автор, който критикува Августиновото учение за благодатта.), но тези историци често не достатъчно добре са виждали дълбокото съгласие между тях. Някои съвременни историци (A.Harnack, O.Chadwick) са се опитали пък да поправят това недоглеждане, изтъквайки предполагаемото "влияние" на Августин върху Касиан и това твърдение, макар и твърде пресилено, е по-близо до истината. Навярно св. Касиан не би говорил толкова красноречиво и с такива подробности по темата за Божията благодат, ако Августин вече не бе почнал да преподава своята едностранчива доктрина. Но основното, което трябва да запомним тук е, че несъгласието между Касиан и Августин не е било като между православен св. отец и еретик (като например несъгласието между Августин и Пелагий), а по-скоро като между двама православни св. отци, чиито мнения се разминавали само в подробностите по представянето на една и съща доктрина. И св. Касиан, и бл. Августин се стараели да преподават православната доктрина за благодатта и свободната воля срещу ереста на Пелагий, но докато единият го сторил според пълната дълбочина на източните богословски традиции, другият бил подведен към известно изкривяване на това учение поради свръхлогичния си подход към него.

Основната грешка на Августин се състояла в надценяването на значението на благодатта в християнския живот и подценяването на мястото на свободната воля. Никога, обаче, Августин не е отричал свободата на волята; всъщност, когато е ставало въпрос, той винаги я е подкрепял и е поправял онези, които "издигат благодатта до такава степен, че отричат свободата на свободната воля и, което е още по-сериозно, приемат, че в съдния ден Господ няма да въздаде на всеки според делата му." (Писмо 214, до абат Валентин от Адруметум). В някои от съчиненията му, защитата на свободната воля е не по-малко твърда от тази на св. Касиан. В тълкувание на 102 псалом, например, (Той изцелява всички твои недъзи) Августин пише: "Той ще те изцели, но ти трябва да желаеш изцеление. Той изцелява съвършено всеки немощен, но не и онзи, който откаже изцелението." Дори фактът, че самия Августин е бил западен отец-монах, че сам е основал монашески братства и за мъже, и за жени, и че е съставил монашески правила с голямо влияние, определено показва, че на практика той е разбирал важността на аскетическия подвиг, който е немислим без свободната воля. Следователно, като цяло и особено, когато трябва да дава съвети на християнски подвижници, Августин действително преподава православния догмат за благодатта и свободата на волята - дотолкова, доколкото е способен в рамките на ограничения си богословски подход.

В своите главни трактати, обаче, особено в антипелагианските, които ангажират последните години от живота му, когато навлиза в логически диспут върху целия въпрос около благодатта и свободната воля, той често се отвлича в преувеличаване значението на благодатта, която изглежда оставя малко място за свободата на човека. Нека сега противопоставим няколко аспекта от неговото учение на изцяло православното учение на св. Йоан Касиан.
В съчинението си "За укора и благодатта" (гл. 17), написано през 426 или 427 г. за монасите от Адруметум, бл. Августин пише:

"Ще се осмелите ли да кажете, че дори когато Христос се молеше вярата на Петър да не отслабне, тя въпреки всичко би отслабнала, ако Петър пожелаеше да отслабне? Като че ли Петър изобщо е можел да желае нещо различно от това, което Христос е искал той да желае."

Тук има явно преувеличение - чувства се, че от Августиновото описание на същността на благодатта и свободната воля нещо липсва. Св. Йоан Касиан в слово върху другия първоапостол, св. Павел, ни явява това "липсващо измерение":

"Той казва: и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене (1Кор. 15:10). Когато казва потрудих се, той посочва усилията на собствената си воля; когато казва ала не аз, а Божията благодат, той изявява стойността на Божественото покровителство; когато казва с мене, той утвърждава, че благодатта сътрудничи с него, не когато е бездеен и безгрижен, а когато се напряга и действа" (Св. Йоан Касиан. Събеседвания, ХIII, 13).

Касиановата позиция е уравновесена и точно отдава дължимото и на благодатта, и на свободната воля; Августиновата позиция е едностранчива и непълна с ненужно наблягане върху благодаттта и по този начин тя отваря възможност за експлоатация от по-късни мислители, които изобщо не разсъждават от гледна точка на Православието и по този начин могат да стигнат (като Янсен от XVII в.) до идеята за една "непреодолима благодат", която човек трябва да приеме, независимо дали желае или не.

Друго подобно преувеличение Августин прави по отношение на това, което по-късните латински богослови ще нарекат "предварителна благодат" (вж. Пробуждане на грешника от греховен сън - Св. Теофан Затворник) - благодатта, която "предхожда" или "предваря" и вдъхновява събуждането на вяра в човека. Самият Августин признава, че е мислил неправилно по този въпрос преди ръкополагането му за епископ:

"Аз бях изпаднал в подобна грешка, да смятам, че вярата, чрез която вярваме в Бога, не е Божи дар, а я имаме от самите себе си и че чрез нея получаваме Божиите дарове, чрез които пък, можем да живеем въздържано, праведно и благочестиво в този свят. Защото не смятах, че тази вяра се предхожда от Божията благодат... но това, че се съгласяваме, когато ни се проповядва евангелието, аз считах за наше собствено дело, което идва у нас изотвътре." (блаж. Августин, За предопределението на светиите, гл. 7).

Тази младежка грешка на Августин е наистина пелагианска и е резултат от неговата свръхлогичност в защита на свободната воля като я прави нещо независимо, вместо нещо, което да си сътрудничи с Божията благодат. Той обаче, неправилно я приписва на св. Касиан (който на запад бил несправедливо обвиняван, че учи че Божията благодат се дава според човешки заслуги), а самият Августин изпада в срещуположното преувеличение да приписва на Божествената благодат всичко около пробуждането на вярата.

От друга страна, истинното учение на св. Йоан Касиан, което е и учението на православната Църква, е било нещо като мистификация за латинските умове. Можем да видим това у един от галските последователи на бл. Августин, Проспер Аквитански, първият, който открито нападнал св. Касиан.
Именно на Проспер, и на някой си Иларий, (не св. Иларий от Арл, който бил в съгласие със св. Касиан) бл. Августин изпраща двете си последни антипелагиански съчинения, "За предопределението на светиите" и "За дара на устойчивост". В тези трудове Августин критикува идеите на св. Касиан според както са му били обобщени от Проспер. След смъртта на Августин (430г.), Проспер става лидер на Августиновите последователи в Галия и първата му важна задача е да напише един трактат "Против автора на Събеседванията", известен също като "За Божията благодат и свободната воля". Този трактат не е нищо друго освен едно опровержение стъпка по стъпка на известното Касианово Събеседване, глава тринайста, където проблемът за благодатта се третира много подробно. Още от началните редове става явно, че Проспер е страшно обиден за това, че учителят му е бил открито критикуван в Галия:

"Намират се някои, достатъчно смели да заявят, че Божията благодат, чрез която сме християни, не е била правилно защитена от приснопаметния еп. Августин, нито пък са престанали да нападат с необуздани клевети неговите книги написани срещу Пелагиевата ерес." (1 гл.)

Но Проспер най-вече е разгневен от онова, което той счита за неразрешимо "противоречие" в Касиановото учение; така, това негово объркване (понеже е верен последовател на Августин) ни разкрива природата на Августиновата грешка.

Проспер открива, че в част от тринайста глава на Събеседване, Касиан учи правилно за благодатта (и по-конкретно за "предварителната благодат") - т. е. точно като бл. Августин.
 
"В началото на дискусията тази доктрина не се отделяше от истинското благочестие и би заслужила достойна и справедлива похвала, ако в своето опасно и гибелно развитие не се беше отклонила от първоначалната си правота. Защото след примера със сеяча, на когото той оприличава състоянието на човек, живеещ под благодат и вяра и чиято работа счита за безплодна, освен ако не е във всичко подпомагана от Божествената подкрепа, той изказва истинското вселенско становище, с думите: "От което явно заключаваме, че началото не само на нашите дела, но и на нашите добри мисли, е от Бога - Той е, Който вдъхва в нас наченките на свята воля и ни дава силите и способностите да изпълним онези неща, които право желаем"... и по-нататък отново, когато учи, че всичките стремежи към добродетелта изискват благодатта Божия, той на място добавя: "Както всички тези неща не могат да бъдат задълго желани от нас без Божието вдъхновение, също така без Неговата помощ те не биха могли по никакъв начин да бъдат завършени"." (Проспер, Против събеседванията, гл. 2:2)

Обаче, след тези и други подобни цитати, които наистина разкриват св. Касиан като учител за всеобщността на благодатта, и то не по-малко красноречив от бл. Августин (затова и някои го смятат за "повлиян" от Августин), Проспер продължава:

"В този момент, по силата на някакво загадъчно противоречие, се изказва твърдение, което учи, че мнозина стигат до благодатта без благодат и че някои също благодарение на дара на свободната воля, имат желание да търсят, да искат, да хлопат... " (гл. 2:4, т.е. той обвинява св. Касиан в същата грешка, за която бл. Августин признава, че сам е правил преди години.)
"О, вселенски учителю, защо изоставяш своето призвание и поради що се обръщаш към мъгливата тъма на заблудата и се отделяш от светлината на пречистата истина?... От твоя страна няма пълно съгласие нито с еретиците, нито пък с нас. Предните считат наченките на всяко праведно дело за принадлежащи на свободната воля, докато ние неотклонно вярваме, че наченките на добрите помисли извират от Бога. Ти си открил някаква неописуема трета възможност, неприемлива и за двете страни, чрез която нито постигаш съгласие с неприятеля, нито запазваш разбирателство с нас." (гл. 2:5,3:1).

Точно тази "неописуема трета възможност" е православната доктрина за благодатта и свободата на волята, по-късно известна с наименованието синергия или съдействие между Божествената благодат и човешката свобода, никоя от които не действа автономно или независимо.

Св. Касиан, верен на пълнотата на тази истина, изразява понякога едната страна (свободата на човека), понякога - другата (Божията благодат); за свръхлогическата нагласа на Проспер това е "невъобразимо противоречие". Св. Касиан учи:

"Какво е това, което ни се казва, ако не туй, че във всички тези (Библейски цитати) се открива изявление и на Божията благодат, и на свободата на нашата воля, защото човек и от само себе си може да се отправи в търсене на добродетелта, но винаги се нуждае от помощта на Господа?" (Събеседвания, XIII, 9).

"Кое от кое зависи, е труден въпрос, а именно - дали Бог е милостив към нас, защото вече сме показали наченките на добра воля, или ние получаваме наченките на добра воля, защото Бог е милостив. Мнозина, като вярват в тези неща поотделно, почват да твърдят повече, отколкото трябва и така изпадат в много и противоположни грешки." (Cъбеседвания, XIII, 11).

"Защото тези двете, т.е. благодатта и свободната воля, наистина изглеждат противоположни една на друга, но и двете са в хармония. А ние заключаваме, че заради благочестието трябва да приемем и двете, да не би като отнемем на човека една от тях да се окаже, че нарушаваме веруюто на Църквата." (Cъбеседвания, XIII, 11).

Какъв дълбок и ясен отговор на проблем, който западните богослови (не само бл. Августин) никога не са били способни да разрешат правилно! За християнския опит и конкретно за монашеския опит, от който говори св. Касиан, в съдействието на благодатта и свободата няма никакво "противоречие" - "противоречия" открива само човешката логика, когато се опитва да проумее този въпрос абстрактно и отделно от живота. Самият начин, по който бл. Августин в сравнение със св. Касиан изразява мъчнотата на този проблем, разкрива разликата в дълбочината на техните отговори. Августин просто признава, че това е "проблем твърде сложен и разбираем за малцина" (писмо 214, до абат Валентин от Адруметум), чрез което показва, че за него това е загадъчен интелектуален проблем, докато за св. Касиан това е дълбока тайна, чийто отговор се разкрива в опита. В края на тринайста глава от "Събеседвания", св. Касиан посочва, че в своята доктрина той следва "всички вселенски учители, които са преподавали съвършенство на сърцето не чрез празни словесни дискусии, а на дело в живота" (такива бележки като "празни дискусии" са максималното, което той си позволява да отправи като критика срещу изтъкнатия Ипонски епископ). Той завършва цялата тази глава от "Събеседвания" върху "синергията" на благодатта и свободата с тези думи:
 
"Ако още някакви тънки изводи, плод на човешката логика и разсъдък, изглежда се противопоставят на това тълкувание, те трябва по-скоро да се избягват, отколкото да се изтъкват в ущърб на вярата; защото как Бог извършва всичко у нас и все пак всичко може да се припише на свободната воля, не може напълно да се схване от човешкия ум и разум." (Събеседвания, ХIII, 18).

[Пламен]

3. Доктрината за предопределението

Защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му ... а които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил
(Рим. 8:29-30).

"По отношение на свободните същества, (Божието предопределение) не препречва тяхната свободаи не ги прави неволни изпълнители на Неговите решения. Свободните действия Бог отнапред вижда като свободни; Той вижда целия живот на свободния човек и общия сбор от всички негови действия. И виждайки това, Той постановява така сякаш всичко вече е било извършено... Не действията на свободните люде са следствие от предопределението, но предопределението се явява следствие от действията."
(Св. Теофан Затворник, Коментар върху Римляни, гл. 1-8, през руския превод, 1890 г., стр. 532).

Най-сериозното увлечение, в което изпада бл. Августин по отношение на учението си за благодатта, може да се открие в неговата идея за предопределението. Това е идеята, поради която той най-често бива критикуван и това е единствената идея, която, погрешно разбрана, е произвела най-ужасни последствия в неуравновесени умове, необуздавани от неговата като цяло православна нагласа. Трябва, обаче, да имаме предвид, че повечето хора днес разбират думата "предопределение" в нейния по-късен калвинистки смисъл (виж по-долу) и онези, които не са изучавали въпроса, понякога са склонни да обвиняват и Августин в същата чудовищна ерес. Затова още в началото на тази дискусия трябва да заявим, че бл. Августин със сигурност не е преподавал "предопределението", така както повечето хора го разбират днес; той просто е преподавал православната доктрина за предопределението по един пресилен начин, който лесно подлежи на неправилно тълкуване.

Православното схващане за предопределението се намира в учението на св. ап. Павел:
Защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му ... а които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил (Рим. 8:29-30).

Тук св. Павел говори за онези, предузнати и предопределени от Бога за вечна слава като в контекста на цялото християнско учение се разбира, че това предопределение включва също свободния избор на спасяващите се; тук отново ние виждаме тайнството на синергията, съдействието между Бог и човека.

В своето тълкувание на този пасаж (15 беседа върху Римляни), св. Йоан Златоуст пише:
"Апостолът говори тук за предузнанието, да не би всичко да се припише на призоваването... понеже ако само призоваването беше достатъчно, защо не всички ще се спасят? Следователно, той казва, че спасението на призваните се извършва не само чрез призоваването, но и чрез предузнаването, а самото призоваване не е насилствено или задължително. Така всички биват призвани, но не всички се подчиняват."

Св. Теофан Затворник добавя:
"По отношение на свободните същества, (Божието предопределение) не препречва тяхната свобода и не ги прави неволни изпълнители на Неговите решения. Свободните действия Бог отнапред вижда като свободни; Той вижда целия живот на свободния човек и общия сбор от всички негови действия. И виждайки това, Той постановява така сякаш всичко вече е било извършено... Не действията на свободните люде са следствие от предопределението, но предопределението се явява следствие от действията." (Коментар върху Римляни, гл. 1-8, през руския превод, 1890 г., стр. 532).

Августиновата свръхлогичност, обаче, изисквала от него да се опита да навлезе твърде дълбоко в тази тайна и да "обясни" трудностите, които простата логика вижда в нея. (Ако човек е в числото на "предопределените", трябва ли да се бори за спасението си? Ако не е в тяхното число трябва ли изцяло да се откаже от борбата?)
Няма нужда да проследяваме разсъжденията му, освен да отбележим, че той сам е чувствал трудностите на своята гледна точка и често е считал за необходимо да се извинява и да коригира учението си, да не би да бъде "разбран погрешно". В своето съчинение "За дара на устойчивост", той отбелязва следното: "И все пак тази доктрина не бива да се проповядва на паството по такъв начин, че на неграмотното множество или на по-бавно схващащите люде да им се стори, че до известна степен тя се отрича от самото проповядване" (гл. 57) - наистина забележително свидетелство за "сложността" на основните християнски учения!

"Сложността" на тази доктрина (която, между другото, често затруднява западните обръщенци към Православието, освен ако не са придобили някакъв опит в действителния православен живот), е присъща само за онези, които са се опитвали да я "изяснят" интелектуално; православното учение за съдействието между Бог и човека, за необходимостта от аскетическа борба и за недвусмислената Божия воля всички да се спасят (1Тим. 2:4 "...(нашият Спасител Бог), Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината"), е достатъчно да разсее ненужните усложнения, които човешката логика добавя към този проблем.

Августиновият интелектуален възглед за предопределението, както и сам той разбирал, би могъл да произвежда в умовете на някои от неговите слушатели погрешни представи за благодатта и свободната воля. Тези представи явно станали нещо обичайно само няколко години след смъртта на Августин и един от великите галски св. отци счел за необходимо да се занимае с тях. Св. Викентий Лерински, богослов от големия манастир на остров Лерини край Марсилия, който бил известен с верността си към източните доктрини като цяло, а конкретно и към учението на св. Йоан Касиан за благодатта, написал своя труд "Паметна книга" през 434 г., за да се пребори със "светските новости" на различни ереси, които атакували Църквата. Измежду тези новости, той порицава възгледа на една група, която:

"се осмелява да обещае в учението си, че в тяхната църква, т. е. в тяхното собствено малко общество, може да се открие една велика, специална и напълно лична форма на божествена благодат и че нейното разпределение е божествено - без никакви мъки, усърдие или усилия от тяхна страна за всички, принадлежащи към тяхното общество, дори и те да не искат, търсят и хлопат. Така, понесени на ангелски криле - т. е. пазени чрез ангелска защита, те никога няма да ударят о камък ногата си, т. е. никога няма да бъдат посрамени." (Паметна книга, 26 гл.)

Подобни критики се съдържат в още една книга от това време: "Възраженията на Викентий", която може би е дело на св. Викентий Лерински. В нея се възразява срещу "логически заключения" от твърдения на бл. Августин, на които определено всеки православен християнин би трябвало да се противопостави. Тези заключения са:
   - "Бог е авторът на нашите грехове";
   - "покаянието е безполезно за предопределените за погибел";
   - "Бог е създал по-голямата част от човечеството за вечно проклятие" и т. н.

Ако критиките на тези две книги са били отправени към самият Августин (когото св. Викентий не споменава по име в "Паметна книга"), то те биха били наистина несправедливи. Августин никога не е преподавал доктрина за предопределението, която просто срива целия смисъл на аскетическата борба; както видяхме сам той е сметнал за необходимо да излезе срещу онези, "които издигат благодатта до такава степен, че отричат свободата на човешката воля," (писмо 214) и определено би застанал на страната на св. Викентий срещу онези, които последният критикува. Критиката на св. Викентий наистина важи, но когато е насочена (както и е) към неумерените последователи на Августин - онези, които изкривяват учението му в неправославна посока и пренебрегвайки всичките му изяснения, учат, че Божията благодат работи без човешки усилия.

За нещастие, все пак, в Августиновото учение за благодатта и по-точно - за предопределението, има един момент, където той изпада в сериозна грешка, подхранваща "логическите изводи", които по-сетнешни еретици продължават да си вадят от неговата доктрина. Според Августиновият възглед за благодатта и свободата, твърдението на Апостола, че Бог иска да се спасят всички човеци (I Тим. 2:4), не бива да се разбира буквално - ако Бог "предопределя само някои да бъдат спасени, тогава Той би трябвало и да желае да се спасят само някои". Тук отново човешката логика не успява да проникне в тайните на християнската истина. Но Августин, верен на своята логика, иска да "изясни" откъса от Писанието по начин, съответстващ на цялостното му учение за благодатта и затова той казва:

"Той желае да се спасят всички човеци е казано тъй, че се разбират всички предопределени, защото между тях има всякакви люде." (За укора и благодаттта, 44 гл.)

По този начин той всъщност отрича, че Бог желае всички да се спасят. Още повече - той дотолкова се увлича в логическата свързаност на мисълта си, че дори учи нещо напълно чуждо на Библията (макар и само на няколко места) - за "отрицателно" предопределение - предопределение за вечно проклятие. Той ясно говори за:
   "класа от хора, която е предопределена за погибел." (За усъвършенстването в праведност, 13 гл.)
 и на друго място:
   "За онези, които е предопределил за вечна погибел, Той е също и най праведният възмездител." (За душата и произхода й, 16 гл.)

Но и тук също трябва да внимаваме да не четем в думите на Августин тяхната по-късна интерпретация, правена от Калвин. В тази доктрина Августин изобщо не поддържа, че Бог кара или иска който и да било човек да върши зло - от пълния контекст на мислите му е ясно, че той не е вярвал в нищо такова и често сам е отричал подобни обвинения, понякога дори с очевидно раздразнение. Така например, когато му възразили (срещу учението, че Бог определя някои да отпаднат от вярата), че "който отпада от вярата, го прави поради лично свой недостатък като се поддава и се съгласява с изкушението, което е причина за отпадането му", Августин не счел за необходимо да дава по-обстоен отговор от: "Че кой го отрича?" (За дара на устойчивост, 46 гл.) Няколко десетилетия по-късно ученикът на бл. Августин, Фулгенций Руспенски, тълкувайки това учение, заявява: "Смятам, че този пасаж от св. Августин, в който той утвърждава, че има някои, предопределени за погибел, не трябва да се разбира по никакъв друг начин, освен по отношение на наказанието им, но не и на греха им - не на злото, което греховно извършват, а на наказанието, което справедливо ще си получат." (До Моним, I, 1.) Следователно, Августиновата доктрина за "предопределението за вечна погибел" не учи, че Бог иска или принуждава някого да отхвърли вярата или да върши зло, нито пък че някои ще бъдат хвърлени в ада по Божия произволна прищявка, без оглед на свободния избор на човека за добро и зло; тя по-скоро учи, че Бог желае осъждането на онези, които поради свободата на волята си, вършат зло. Това, обаче, не е православното учение и Августиновата доктрина дори след всички уговорки и допълнения все още е твърде възможно да подведе хората.

Августиновото учение било изказано далеч преди написването Събеседванията и е ясно кого св. Касиан е имал предвид, когато в тринайстата глава той излага ясния православен отговор на тази грешка:

"Защото, ако Той желае нито един от тия малките да не погине, как няма да е ужасно богохулство да си помислим, че Той като цяло иска не всички, а само някои вместо всички да се спасят? Следователно, който погива, погива против волята Му." (Cъбеседвания, XIII, 7).

Августин не би могъл да приеме такава доктрина, защото погрешно абсолютизирал благодатта и не можел да си представи нищо, което се случва противно на Божията воля, но в православната доктрина за синергията се дава едно по-истинско място на загадката на човешката свобода, която наистина може да избере да не приеме онова, което Бог иска за нея, и към което постоянно я призовава.

Доктрината за предопределението (не в ограничения смисъл на Августин, а във фаталисткия смисъл, придаван й от по-сетнешните еретици) имала достойно за оплакване бъдеще на запад. Тя получила широко разпространение поне на три пъти: в средата на Vв. презвитерът Луцидий преподавал абсолютно предопределение, както за спасение, така и за проклятие като според него Божията власт неотклонно подтиквала някои към добро, а други към зло (Луцидий се разкаял и се отказал от това учение след като му се противопоставил Рицкия епископ св. Фауст, достоен възпитаник на Лерини и на св. Касиан, и след като бил заклеймен от поместния събор в Арл някъде около 475г.); през IХв. саксонския монах Готшалк наново разпалил лъжеучението, утвърждавайки две "абсолютно еднакви" предопределения (едно за спасение и едно за проклятие) като отричал свободата на човека, както и Божията воля всички да се спасят и по този начин подигнал голям спор във Франкската империя; и в по-нови времена Лутер, Цвингли и особено Калвин преподавали най-крайната форма на предопределение: че Бог е създал някои като "съдове на гнева" за грях и за вечно проклятие, и че спасението и проклятието се дават от Бога единствено по Негово усмотрение, без оглед на човешките действия.

Въпреки че Августин никога не е учил на нещо, наподобяващо тези мрачни и напълно нехристиянски доктрини, все пак първоначалният им източник е ясен и дори католическата енциклопедия (издание от 1911г., което внимателно е защитило православието на Августин) го признава: "Първоизточника на еретическото предопределение може да се проследи назад до неправилното разбиране и тълкуване на възгледите на св. Августин, отнасящи се за вечния избор и вечното порицание. Обаче едва след смъртта му тази ерес се разпространила в Западната Църква, докато Източната по забележителен начин била запазена от тези изстъпления." (12 т. 376 стр.) Нищо не е по-ясно от това, че Изтока е бил запазен от тези ереси именно от доктрината на св. Касиан и източните св. отци, които учили правилно за благодатта и свободата и не оставяли място за "погрешно тълкуване" на доктрината.

Абсолютизацията на благодатта в учението на бл. Августин била, следователно, твърде сериозна и имала плачевни последствия. Нека, обаче, да не се изсилваме и да го считаме за виновен за крайните възгледи, които както отявлени еретици, така и негови врагове, са му приписвали. Не трябва и да хвърляме върху него цялата вина за появата на тези ереси - такова виждане пренебрегва истинската природа на историческото развитие на интелекта. Дори и най-великият мислител не упражнява влиянието си в интелектуален вакуум.

Причината, поради която крайни учения за предопределението са се разпространявали по различно време на запад (но не и на изток), се кореняла не в Августиновото учение (което се явило само като претекст и привидно оправдание), а по-скоро в свръхлогическата нагласа, която винаги е присъствала у западните народи: при Августин тя произвела преувеличения у един като цяло православен мислител, докато в случая с Калвин, например, тя произвела отвратителна ерес у някого, който бил далече, далече от православната мисъл и възприятие.

Източник:
Йеромонах Серафим (Роуз), Мястото на Блажени Августин в Православната църква

[esaki]

Моля брат Пламен или който желае,  да разясни този текст:

"Не действията на свободните люде са следствие от предопределението, но предопределението се явява следствие от действията."

Цитата е от "Доктрината за предопределението" .

[Пламен]

Моля брат Пламен или който желае,  да разясни този текст:

"Не действията на свободните люде са следствие от предопределението, но предопределението се явява следствие от действията."

Ще разделя изречението на две части:

1. Не действията на свободните люде са следствие от предопределението

Вършенето ни на зло или добро е по нашата свободна воля, а не защото така ни е предопределено.

2. Предопределението се явява следствие от действията

Най-лесно тази част от изречението може да се обясни със следния стих:

Получаваме заслуженото според делата си (Лук.23:41)

[mateiko7]

Пламен, Пелагий също е бил синергист. Той също учил, че всяко добро дело е плод на свободна воля дадена по благодат (позволяваща, а не ''непреодолима''), подкрепена с помощта на закона и евангелието, които са дадени по благодат.

Може ли да обясниш вкратце защо Пелагий е еретик, а Касиан не е?

[Пламен]

Пламен, Пелагий също е бил синергист. Той също учил, че всяко добро дело е плод на свободна воля дадена по благодат (позволяваща, а не ''непреодолима''), подкрепена с помощта на закона и евангелието, които са дадени по благодат.

Може ли да обясниш вкратце защо Пелагий е еретик, а Касиан не е?

Нека най-напред да кажем какво е синергия и тогава да видим дали Пелагий е бил синергист.

Синергия означава съработничество между Бога и човека в делото на спасението му (1Кор. 3:9). Синергия също така може да има и между човека и злите сили. Волята на човека винаги се намира между Божията и дяволската. Задачата на човека е да приведе волята си в съответствие с волята на Бога и в никакъв случай с волята на злите сили.

Пелагий (ок. 354-420) е учил, че човек сам може да се бори успешно с греха, да достигне праведност и в крайна сметка да изработи спасението си. Човек сам се спасява, както и сам греши. Първородният грях представлява само първия лош пример, даден от Адам и поради това той не се наследява от потомците му. Като отделя греха от природата, Пелагий вижда в него само съзнателен акт на волята и не го признава за причина на смъртта. Отричането на реалността на греха води до отричане на благодатта, като особено реална добра сила, действаща в човека, но не от човека.

Оттук следват следните изводи:
- Адам пак щеше да умре, дори и да не беше съгрешил;
- неговият грях е собствено дело и не може да бъде вменено на цялото човечество;
- бебетата се раждат в това състояние, в което Адам е бил преди грехопадението и не се нуждаят от кръщение за вечното блаженство;
- преди Христос и след Христос е имало безгрешни хора;
- Законът също води до Царстовото Небесно, както и Евангелието;
- както грехопадението на Адам не е причина за смъртта, така и възкресението на Христос не е причина за нашето възкресение.

По такъв начин най-важната основа на християнството - въплъщението и възкресението - няма смисъл и цялото дело на Христос е сведено само до нравоучителен пример.

Със своето учение, Пелагий нарушава съотношението между благодатта и свободната воля. Като учи, че човек сам може да се бори с греха и в крайна сметка сам да изработи спасението си, той преминава на другата крайност на Лутер - дава превес на свободната воля и напълно отрича ролята на благодатта в делото на спасението. В такъв случай може ли да се каже, че Пелагий е бил синергист? За да си синергист не е достатъчно да признаеш свободната воля, а да приемеш за вярно съработничеството между Бога и човека в делото на спасението (1Кор. 3:9).

Пелагианството е осъдено на Третия вселенски събор (431).

[mateiko7]

Със своето учение, Пелагий нарушава съотношението между благодатта и свободната воля. Като учи, че човек сам може да се бори с греха и в крайна сметка сам да изработи спасението си, той преминава на другата крайност на Лутер - дава превес на свободната воля и напълно отрича ролята на благодатта в делото на спасението. В такъв случай може ли да се каже, че Пелагий е бил синергист? За да си синергист не е достатъчно да признаеш свободната воля, а да приемеш за вярно съработничеството между Бога и човека в делото на спасението (1Кор. 3:9).

Това проверил ли си го с негови думи в съчиненията на Августин за да го заявиш със сигурност? Защото иначе човек лесно може да се окаже лъжесвидетел.

[mateiko7]

''Ние твърдим, че човек може да бъде без грях и да пази заповедите на Бог, ако пожелае, доколкото Бог му е дал тази способност. Но ние не сме казали, че такъв човек може да бъде открит, който от ранно детство до старост да не е сторил грях; но, че ако всеки човек се обърне от греховете си, той може чрез свое усилие и Божия благодат да бъде без грях; и все пак дори след това, те не могат да го направят неспособен към промяна.'' - За заседанията на Пелагий 16-та глава - http://www.newadvent.org/fathers/1505.htm

На друго място заявява очевидния факт, че закона, заповедите, прощаването на грехове и спасението са изцяло дар от Бог. Не ми е известно да съществува такова учение, състоящо се в ''човешки монергизъм''.

[mateiko7]

Синергия означава съработничество между Бога и човека в делото на спасението му (1Кор. 3:9).

За да си синергист не е достатъчно да признаеш свободната воля, а да приемеш за вярно съработничеството между Бога и човека в делото на спасението (1Кор. 3:9).

Не бих се осланял на един стих - 1 Кор. 3:9 за да защитавам ''синергизма'' - контекстът набляга на Бога, тоест един калвинист лесно би могъл да аргументира, че става дума за съработниците Павел и Аполос работещи (не партньори) по божието предопределение - също така доколкото коментаторите казват, че гръцкият не изключва тази интерпетация (''на'' в значението на ''на'', а не в значението на ''с'').

[Пламен]

Това проверил ли си го с негови думи в съчиненията на Августин за да го заявиш със сигурност? Защото иначе човек лесно може да се окаже лъжесвидетел.

Виждам, свободно ползваш английски и на всичкото отгоре си добре информиран по въпросите, които ми задаваш. Ами ти проверил ли си какво Пелагий разбира под Божия благодат? Изпитваш ли ме или наистина искаш да водиш разговор с мен?

[mateiko7]

Изпитваш ли ме или наистина искаш да водиш разговор с мен?

Настроен съм за приятелски разговор.

[Пламен]

Добре тогава.
Пелагий под благодат разбира помощта, която Бог ни е дал чрез Откровението и собствената ни съвест.

[mateiko7]

По такъв начин най-важната основа на християнството - въплъщението и възкресението - няма смисъл и цялото дело на Христос е сведено само до нравоучителен пример.

Добре тогава.
Пелагий под благодат разбира помощта, която Бог ни е дал чрез Откровението и собствената ни съвест.

Изкуплението, новорождението и спасението също - следователно твоето обвинение, че смъртта за нашите грехове и възкресението за нашето оправдание на Христос има единствено субективен ефект (морален пример) в учението на Пелагий, въобще не е вярно.

[Пламен]

Пелагий учил ли е, че човек сам може да се бори успешно с греха? И ако да, в какво се състои тогава изкупителното дело на Христос на кръста?