Автор Тема: Искрено за личния живот като християни  (Прочетена 6786 пъти)

Неактивен esaki

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 917
    • Профил
Пускам тази тема, заради това, че в една друга сме се били отклонили от основната.
Мисля, че всички ние, които сме във форума сме тук защото търсим и някакво друго общуване освен това всекидневното със всички хора около нас. Търсим отговори на въпроси, които ни е трудно да зададем на всеки или в църква, защото не всеки иска да споделя вярата си, ходи си на църква независимо от каква конфесия и участва в богослужение, ако има време сподели нещо с някого и всеки си гони задачите.
В едни далечни години не беше така, всички жадни за нови знания попивахме всичко, което не знаехме, питахме за разясняване и имаше отговори. Напоследък са много малко тия места, не че ги няма, в неделни училища, съботни за адвентистите (знам как там всичко е по дни, седмичен урок, сериозно се изучава Словото).
Обаче на някои въпроси вече не се намира време, никой не отговаря, отговаря се набързо, няма задълбоченост. Или ти препоръчат прочети това или еди коя си книга.
Други във форума са като прочетат нещо искат да го споделят като от последващите мнения си съставят свое, ако вече не са си го оформили при първия прочит, или пък просто така споделяне за насърчение за всички, които четат или участват във форума.
Трети искат да предоставят на всички нещо свое, с което също да насърчат или изплачат болката си, но е за всички, ако не беше за всички, то човека щеше да си го пише и сам да си го чете.

Всичко написано тук от всеки, което е лично и е искал да го сподели със всички е напълно искрено и не разбирам какво означава, че било станало "искрено и лично" и то в кавички?!
Това дали сме се отклонили е под въпрос, защото повдигнатите въпроси и изказаните мнения нямаше да ги има, ако не беше темата, т.е. те са следствие от засегнати проблеми.

Неактивен green mile

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 962
  • Пол: Жена
    • Профил
Re: Искрено за личния живот като християни
« Отговор #1 -: юни 12, 2018, 22:42:54 pm »
Християнин, аз не знам какво да пиша.
Не знам.

Искам да ти поискам прошка, защото Бог не ми дава мира и се чувствам
много виновна.
Но не знам как да измия  раните, които причиних.
Вече нищо не знам.
Знам само, че Бог ме кара да направя нещо, а аз не знам точно какво.
Страхувам се, че ти причиних много болка
и не мога да живея с мисълта, че съм причинила тази болка.

Пак е егоизъм,, мисля за себе си...

Не знам какво да направя, защото знам, че в крайна сметка
обичам всички, това ми е на дъното на душата.

Не знам какво става с душата ми.

Много ме е страх за Деян, защото го обичам въпреки всичко,
Не ме интересува вече нищо.

Искам само да е добре, както и всички вие.
Много искам да прочете това.

Не знам как да му пиша и какво.
Толкова пъти съм искала прошка,
явно това не е достатъчно.

Обичам ви всички,   но това не е от мен.
Господ го дава за вас, аз съм много окаяно същество.

Бог го дава за вас, защото Той така иска.

Помогнете ми да измия раните на Деян, да го превържа,
привдигна, и понеса на раменете си.

Помогнете ми, моля.


 
« Последна редакция: юни 12, 2018, 22:48:15 pm от green mile »
човек остава отговорен завинаги за това,
което e опитомил...

А.С. Екзюпери, Малкият принц

Неактивен esaki

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 917
    • Профил
Re: Искрено за личния живот като християни
« Отговор #2 -: юни 12, 2018, 23:01:09 pm »
Дай да почнем отначало.
Както брат Пламен ни призовава и пита трудно ли е, ето че явно е трудно.
Какви са твоите убеждения и коя е църквата или деноминацията, която стои зад тях.
Все пак малкото време през, което сме общували е допринесло с нещо малко или много за всеки.
За прошката, ти би ли могъл да поискаш прошка от някого без да си обидил, а теб да са те обидили или тормозили?
Аз съм искал.
И моля те не използвай думата смутител.
Знаеш ли,брате,колко се радвах и вълнувах,когато за първи път писах в християнски форум?Макар и част от виртуалната реалност,смятах,че там ще намеря братско общение и отговор на въпросите,които ме вънуваха.Уви,както можеш да се досетиш,надеждите ми бяха попарени,защото разбрах,че такова общение не просто е много трудно,както предполага Пламен,а невъзможно.Единството между нас е възможно САМО,ако сме на един Дух и имаме еднакви убеждения,което не е факт.По тази причина дълго се колебах,дали да се включа и в този форум,и по всичко личи,че сбърках,като го направих.С всеки един тук,без изключение,сме стигали винаги до критична точка,когато съм се опитвал да стигна до сърцевината на убежденията му,вкл. и с теб снощи.Аз очаквам,че християнинът може да аргументира чрез Писанието вярата си,но очевидно бъркам.И понеже,това става винаги и с всички,е логично да стигна до извода,че проблемът е в мен.
Аз бях 5г. члена на адвентната църква до 2004г,когато бях изключен за доктринални различия.Оттогава не съм посещавал никаква деноминация,нито имам намерението и желанието да го направя,защото смятам всичк,без изключение,за част от "духовния Вавилон",от когото Господ ни призовава да излезем.
С какво е допринесло общуването ти с мен,брате,с какво те е обогатило,на какво те е научило?
Защо да искам прошка от някого,след като не съм го обидил?Така,според мен,се обезценява нейната стойност.
Защо да не използвам думата "смутител",ако отговаря на истината?
Виждам,че по атр адвентен обичай,пак започнах с въпросите,но как ще се опознаем,ако не се питаме?
Бог да те благослови и води чрез Духа Си!Амин!

Ще отговоря на някои въпроси, ако не на всички веднага, по-натам и на останалите.
Извинявай за отношението ми, не си тръгвай.
Аз съм си тръгвал от много подобни места, това ми е последното в което реших да се включа, напускайки всички останали и то най вече да чета и малко да пиша.
Тук макар и малко хора е по-различно от другаде. Благодарности на брат Алекс за форума и всички, които са взели участие и на тези, които четат и искат да научат нещо.
Гонили са ме от места за интернет общуване на петдесятни, адвентни и православни братя и сестри.
Тук е най-спокойното място от всички християнски места за общуване, може би защото сме малко хората, които пишем и обменяме мисли.

"Смутител" е първо заради професионално изкривяване и второ в едни години смутителите заглушаваха свободата на словото, като смущаваха работата на свободните радиостанции.
Смутителя може и да върши полезна работа като примерно смущава сигнала на радиоуправляеми бомби и не им позволява да се взривят.
Затова така ти писах, за нищо друго.

За прошката имам поне четири от пет случая, при които съм искал прошка или все едно нищо не се е случило спрямо мен и продължавам да общувам с тези хора или ако те не искат, просто се разминаваме, но не ми правят зло.

Като християни винаги трябва да се питаме какво би на правил Йешуа в някаква трудна ситуация. Използвам това име не за да се правя на интересен или защото само някои го използват както и ти, а защото това е името на нашия Господ и не искам да влизам в спор с някого, който ще доказва чужди "истини".

Така примерно в света имаме сложна ситуация с обиди, закани, до бой още не се е стигнало. Отначало се ядосваш, може и да отвърнеш веднага с обиди, всичко ескалира, всекидневно има обиди и закани и така до безкрайност или до бой. В един момент отиваш при човека започнал пръв и виновен и му казваш извинявай, ако съм виновен с нещо пред теб, кажи какво е и да решим веднъж завинаги, а ако е нарочно и ти доставя удоволствие има и друг начин, съд, полиция въпреки че над тях има по-висша инстанция и това е Бог. Да се помирим пред Бога и да се спрем, въпреки че обидите продължават от другата страна само. В повечето случаи работи.

А ние сме християни, ако сме се наранили един друг то какво казва нашия Господ на Петър:
Матей 18 глава
21 Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?    
22 Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.

Освен това ни казва:
Лука 6 глава
27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
Римляни 12 глава
20 Но, "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; Ако е жаден, напой го; Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му".

А ние не сме си неприятели, колко по хубаво от това да си простим за неволни или нарочни обиди или засягания.



Бог да те благослови.
Амин.
« Последна редакция: юни 12, 2018, 23:26:55 pm от Петър »

Неактивен esaki

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 917
    • Профил
Re: Искрено за личния живот като християни
« Отговор #3 -: юни 12, 2018, 23:18:01 pm »

Помогнете ми, моля.

Сестра Грийн, ти каквото трябва, правиш, искаш прошка.
Нека Бог също да се намеси, моля те Господи всички ние тук имаме нужда от Твоята подкрепа, Твоята сила, да ни дадеш мира, който само Ти го даваш и всички да вършим Твоята Воля и всички недоразумения, обиди и засягания да бъдат забравени.
Моля те Господи в Името на Твоя Син изпълни всички ни със Святия Си Дух за разрешение на проблема, но нека бъде Волята Ти.

Брат Деян, ще го прочете, той е християнин, въпреки, че той написа за бягството, че човек не е длъжен да отговаря на човеци или в този смисъл беше, а само пред Бог и може да е решил твърдо да не участва все пак нека има време да премисли, както и брат Пламен му пише.
« Последна редакция: юни 12, 2018, 23:29:56 pm от Петър »

Неактивен esaki

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 917
    • Профил
Re: Искрено за личния живот като християни
« Отговор #4 -: юни 13, 2018, 19:23:59 pm »
Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие.   А над всичко това се облечете в любовта, която свързва всичко в съвършенството.   И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни.
Колосяни 3:13‭-‬15