Закон и заповеди!

[Пламен]

Законът и Новото в Новия Завет

Новото в Новия Завет е Самият Иисус Христос! Да, Иисус Христос изпълни старозаветния закон, но докато го изпълняваше установяваше и новия. Така Той стана вододелът между двата закона - Стария и Новия Завет.

Можем ли да считаме Новия Завет за закон? Не! Законът – това е външното по отношение на нас установление, което не смеем да престъпваме, с цел да избегнем наказание. Такъв Божий Закон действително не съществува. Христос ни е открил съвсем други отношения между Бога и човека. Бог е любов, и това което ни е открил и ние наричаме заповеди не е Закон, а свойства на нормалния човек (както казва св. ап. Павел свойства на новия човек). Ветхия човек е болен човек, а новия – здрав. Това не е Закон, а призив, призив на любов – не си причинявай това зло, не си нанасяй тези повреди, не се наранявай. Законът наказва, а Бог никой не наказва. Откривайки ни тези свойства, Бог само е предупредил, че ти ако не вярваш, сам себе си ще накажеш. Задачата на молитвата се състои точно в това, да ни разкрие душата така че Бог да може да влезе в нас и да ни изцели тези рани, които сме си нанесли сами. Ветхия Завет наистина е бил Закон, там хората са убивани с камъни, но в християнството е съвсем друго, "защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа" Йоан.1:17

Общ принцип за оценка на Стария Завет

„Слушали сте, че бе казано..., Аз пък ви казвам...” (Матея 5 глава)

Общият принцип за оценка на Стария Завет, цялата ветхозаветна история, факти и събития може да се разбере само от гледна точка на Новозаветното Писание. Ветхия Завет е повествование, постановления, закон, жертви, образи... Това, което за юдеите е било факт от реалния живот, то за християнството се осмисля като преобраз, което трябва да се върши в Новия Завет. Ако се обърнем към историята на християнското разбиране за Ветхия Завет ще забележим, че всички християнски автори, начевайки с апостол Павел и останалите апостолите, го нарекли образи, някакви намеци, сенки на самите реални неща.

Критерий за тълкуването на Писанието

Един от крайъгълните камъни за тълкуване на Писанието е принципът Sola Scriptura и никакви Свещени Предания и никакви свети отци. Критерий за правилното разбиране на Свещеното Писание са светите отци. Те са достигнали до святост, която им дава възможност за виждане на истинския, откритият им от Светия Дух смисъл на Писанието. То е написано под вдъхновението на Същия Този Свети Дух, Който е изпълвал и тези свети отци, за да го тълкуват. Ето защо истинския смисъл на Писанието се открива в творенията на светите отци. Това е критерият за правилното разбиране на Писанието. Само тогава отговора на даден въпрос няма да представлява просто едно от многото мнения. Всички секти и всички разколи произлизат от тук, от личното тълкувание на Писанието.

Лутер е казал: „Аз не се превъзнасям и не се считам за висш доктор, но поставям моя Христос по-високо от всяка догма и събор”. Забележително, какво смирение само! Т.е. как АЗ разбирам Писанието. Това поразило протестантството и то се изкривило до невероятни форми. Това изказване на Лутер представлява Символ на протестантизма. И Лутер започнал да казва: „Така говори Евангелието...”

Примери за тълкуване на Стария завет

В богослужението на вечернята и утренята ¾ от текстовете са от Стария Завет. Когато светите отци използвали старозаветните текстове, те им давали духовно тълкувание, придавали им християнски смисъл на всички тези думи и сюжет. Един такъв много ярък пример е когато преди Великия пост се пее: „При реките Вавилонски - там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион;... Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила! Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!” Пс.136. Какъв ужас! И това го пеят християни!? Тук светите отци говорят: блажен този, който вземе своите скверни и греховни мисли, и  още докато се зараждат и са само младенци, ги забият в камък. В кой камък? Къмъка Христос! Т.е. да ги изгони с молитва: Господи, прости ми, за тези мисли. Т.е. блажен този, който не даде развитие на мислите.

Отношение между Стар и Нов Завет

Много изследователи смятат, че Старият Завет е даден само на еврейския народ, а не на целия свят с отчитане на неговата психология, неговата нравствена, духовна и даже културна (социална) възможност, т.е. според неговата приложимост към този народ. Така смята и Осипов, от беседите на когото съм съставил този пост. Ще си позволя да добавя от мое име, че Старият Завет е даден и на ветхия човек.

В Стария Завет трябва да различаваме това, което се отнася до външната страната на живота на еврейския народ - неговият живот, ритуал, религия от тези неща, които предвъзвещават Новия Завет. Например, пророк Исаия е наречен ветхозаветен евангелист, или пък такива изобличения на еврейския народ които намираме в Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисуса, Син Сирахов, Притчи Соломонови, Еклисиаст. Но ако трябва да се прави сравнение на Стария Завет с Новия, по-добре е да се приведат думите на св. Йоан Златоуст, който казва: „Ветхия Завет отстои от Новия както Земята от Небето”.

Законът Божий и външните църковни форми (благочестието)

Сами по себе си външните църковни форми - църковната дисциплина (църковните правила), тайнствата, обичаите и обредите, посещенията на богослужение, - в зависимост от отношението на човека към тях (с искрена вяра и намерение да му помогнат в борба със страстите, покаянието...), могат или да не му въздействат, или даже да се окажат смъртоносни за него. Да си спомним как в Юда влезе Сатана!

Същността на благочестието се състои в спомагателната му функция за развитие на духовния живот. В разбиране същността на благочестието, под призмата на това виждане, се състои ключа за разбирането на Бога и Неговото отношение към човека. Когато външните църковни форми се възприемат като достатъчно средство за угаждане на Бога, то те се възприемат като Закон Божий.

Външните църковни форми се явяват спомагателни средства, но не Закон Божий, който сме длъжни да изпълним. Да се изпълняват тези външни форми не е толкова трудно. Ако посещаваме богослуженията, изпълняваме правилото, приемаме тайнствата, но си казваме: „Аз всичко това изпълнявам, значи разбирам кой съм аз, аз съм праведник, изпълнил съм Закона Божий”. Ако съм изпълнил външните заповеди, не убил, не откраднал..., значи аз съм праведник – каква беда, която поразява човека, виждащ в Христос Този, Който дал Закон, и открил не Божията любов на човека, а дадения Закон. Такъв „праведник” за съжаление даже не може и да се покае.

[lyubo]

За мен Старият и Новият завет не значи стар и нов закон. Господа Исус Христос не отмени старият закон, който беше труден за плътският човек, а го изпълни и обясни с действия и думи. Той иска да станем от плътски духовни хора, които да се вграждат в Христовото тяло и да черпят духовни сили от Него. Защото сами не можем да направим нищо за тази необходима променя. Чрез Него ние имаме сила да изпълним закона и докато живеем в старото плътско тяло да се преобразяваме от плътски в духовни хора чрез действието на Светият Дух.

Десетте Божии заповеди дадени в страховита обстановка са закона на любовта и свободата, чиито смисъл е да възлюбим Господа с цялото си сърце, душа, ум и сила (смисълът на първите четири заповеди). И да обичаме ближният както себе си (смисълът на вторите шест заповеди). Този закон и ковчегът, който го съхранява с двата херувима в момента са в Небесният храм, където служи Божият Син.

Новия завет Бог сключи с тези хора, които искат да бъдат юдеи не по кръв, а по сърце.

[Пламен]

Нека си припомним основните характеристики на всяка една религия:

1. вероучение (догмати)
2. духовна-нравственост или още религиозно чувство (вътрешно благочестие)
3. култ (външно благочестие)

Същността и смисълът на християнската религия се корени във нейната втора характеристика. Първата и третата само съдействат на втората и не представляват крайна цел.

Целта на християнската религия е развитието на духовната нравственост на човека. Целта пък на човека, - която е толкова необходима за неговото спасение, - е до края на живота си да придобие смирение в максимална степен според силите си. Двете цели, и на религията, и на човека, намират пресечна точка на второто ниво. Именно там се намира фабриката за преобразуването на страстите в добродетели. Но крайната цел е придобиване на смирение.

Определение за закон - това е система от етични правила. Такъв е Декалога от Стария Завет. Той се състои от 10 етични правила. Независимо от това дали ще го наречем морален или нравствен, той си остава закон. Изразител е на външната страна на религията, т.е. намира се на третото ѝ ниво; на нивото на благочестието. Ето защо го наричам само нравствен или само морален. Протестантизмът като цяло (не само адвентизмът) не различава тези две характеристики на религията - външното и вътрешното благочестие. Не само че ги смесва и бърка постоянно, но още по-лошо - често се ограничава само до външното благочестие, защото изобщо не подозира че съществува вътрешно такова. Протестантизмът още с възникването си е започнал да юдаизира християнството, но особено в последния етап от развитието си, е станал твърде плосък и повърхностен, т.е. с разширена хоризонтала по земята и намалена вертикала по посока към Бога; и социално-нравствен и материално-юридически, т.е. благотворителност и добро положение в обществото.


Духовно-нравствен закон
Ще цитирам урока за духовно-нравствения закон от Учебното помагало по "Християнска етика за 9-12. клас; Издателство "Слънце", София 2013г.:

Определение
"Бог създаде физическия свят и вложи в него закони. За да може човекът (понеже е физическо и духовно същество) да изпълни предназначението си, Бог вложи в него и нравствен закон. Така чрез физическия и нравствения закон, човекът осъществява непосредствена връзка с физическия свят и Бога, включва се ритмично в реда на света и се стреми към съвършенство.

Обикновено под думата закон разбираме задължителни за спазване писани правила за живот в група или голяма общност. Но нито една от тях не е като нравствения закон. Нравствения закон се проявява в духовната сфера на човека, която е отражение на божествената. Съдържанието на нравствения закон се изразява непосредствено в моралните принципи.

Съдържание  на нравствения закон
Основен негов принцип е: длъжен си да извършваш добро, а злото да избягваш. Този принцип намира приложение в отношението на хората помежду им и с Бога, т.е.:
1. да почитаме Бога и
2. да не правим на другите това, което не желаем те да правят на нас
Този принцип е цел на християнския морал, но не и на нравственият закон.

След грехопадението духовната връзка между човека и Бога била нарушена. Нравствения закон престанал да бъде вярна мярка за добро и зло. За да спре духовния упадък на човечеството, Бог изпраща на юдеите писан (откровен) закон. Десетте Божии заповеди, които Мойсей оповести пред своя народ, са външен, видим израз на съдържанието на невидимия нравствен закон, вложен в нашия ум.

Функции
Предвид недоброто морално състояние на хората, този закон има възпиращ, забраняващ характер, обхваща целия живот на юдеите като ограда и е страж на всички изходи от нея.

Цели
Целта на богооткровения нравствен закон е да възпита волята на човека, за да познае действията на своя нравствен закон.

Христовият закон
1) Най-напред Иисус Христос изпълнява старозаветния закон.
2) След това като го освобождава от временните му форми, Той разкрива неговото вътрешно съвършенство с думите: "Слушали сте, че бе казано на древните..., Аз пък ви казвам..."

Така чрез Закона Иисус Христос възстановява откровения вътрешен закон на сърцето и той става вече мярка за нас, която ни сочи доброто и злото и разликата между тях. Този закон реагира правилно, ако е развит. Обратно, ако е на ниска степен на развитие, човекът често избира злото, което смята за добро. Нашата цел е да възпитаме нравствения си закон, за да не ни подвежда.

Ето какви неща сме учили едно време в 9 клас. Всъщност не съм много сигурен каква е точно съдбата на това учебно помагало по християнска етика. Когато то излезе май не можа да се наложи за изучаване. Бях чул, че в някои училища е преподавано по него. Както и да е. Идеята ми беше да демонстрирам, че ние нямаме елементарната училищна подготовка на един средно статистически ученик в 9. клас, за да успеем да разрешим такъв въпрос като освещаване на съботата.

Виждате ли колко добре е обяснено на 9-токласниците каква е разликата между нравствен и духовно-нравствен закон. Има малко разминаване в терминологията, която съм използвал в постовете си, но става въпрос за едни и същи неща. Нека да цитирам още веднъж едно изречение, за да обясня по-добре използваната дума в него:

Целта на богооткровения нравствен закон е да възпита волята на човека, за да познае действията на своя нравствен закон.

Тук под нравствен закон се разбира Декалога, а под воля се разбира религиозното чувство, т.е. вътрешното благочестие, т.е. духовната нравственост. Независимо от използваната дума съвсем ясно се разбира какво се има предвид. Има се предвид, че целта на Декалога е да възпитава религиозното чувство. Декалога се намира на третото, а религиозното чувство на второто стъпало на религиозната стълбица.

[lyubo]

Целта на Бог не е да възпитава религиозно чувство, а да запише декалога - моралният вечен закон на който се крепи Божието царство в сърцето на човека. Защото изкупените ще виждат Бога в Божието царство и от вярата, надеждата и любовта ще остане само любовта. Няма да има никакво нужда от религиозно чувство защото Бог ще е непосредствена реалност за спасените. Такова чувство не е необходимо на Бог, а само на хората които искат да заемат мястото на Бог в живота на хората. Слотяващият принцип на Божието царство е любовта агапе. Бог не иска да бъдем религиозни, а вярващи защото плодовете от тази вяра са любов и истина в общението между Бога и човеците и между човеците. Бъдете вярващи, а не невярващи каза Исус Христос в ладията, когато се идигна бурята в морето и апостолите му се уплашиха.  Християнството не е религия, а вяра в живият Бог на любовта и истината.

[alex]

Целта на Бог не е да възпитава религиозно чувство, а да запише декалога - моралният вечен закон на който се крепи Божието царство в сърцето на човека.

Къде в Библията е написано, че Бог ще напише декалога в сърцата ни?

[esaki]

Целта на Бог не е да възпитава религиозно чувство, а да запише декалога - моралният вечен закон на който се крепи Божието царство в сърцето на човека.

Къде в Библията е написано, че Бог ще напише декалога в сърцата ни?

Еремия 31:33

Римляни 2:15

-----

"Целта на Бог не е да възпитава религиозно чувство" - вярно написано и библейска истина.

[alex]

Еремия 31:33

Римляни 2:15

Не мисля, че в Еремия 31:33 става въпрос за десетте заповеди:

Йеремия 31
31 „Ето идват дни, казва Господ, и ще сключа нов завет с Израилевия дом и Юдовия дом; 32 не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя; онзи мой завет те престъпиха, въпреки че бях техен господар, казва Господ. 33 Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва Господ: ще вложа вътре у тях Своя закон и ще го напиша в сърцата им. И ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ. 34 Тогава няма вече всеки да учи ближния си и всеки – брата си, като казват: ‘Познайте Господ!’, защото те всички ще Ме знаят – от малък до голям, казва Господ, защото ще простя беззаконията им и повече няма да си спомням греха им.“

А относно Римляни 2:15 там става въпрос за езичниците, за които е сигурно че не са спазвали еврейската съботата за която lyubo все настоява:

Римляни 2
14 Защото щом езичниците, макар и да нямат закона, по природа вършат законното, те, без да имат закона, сами на себе си са закон. 15 Те показват, че делото на закона е написано в техните сърца, чрез съвестта си, която свидетелства за това, и чрез мислите си, които една друга се обвиняват или се оправдават.

С долното съм съгласен напълно:

"Целта на Бог не е да възпитава религиозно чувство" - вярно написано и библейска истина.

[esaki]

Не мисля, че в Еремия 31:33 става въпрос за десетте заповеди

А относно Римляни 2:15 там става въпрос за езичниците, за които е сигурно че не са спазвали еврейската съботата за която lyubo все настоява

Еремия

33 Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мои люде;    
34 И няма вече да учат Всеки ближния си и всеки брата си, И да казват: Познайте Господа; Защото те всички ще Ме познават, От най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; Защото ще простя беззаконието им, И греха им няма да помня вече.


Римляни

14 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,    
15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

Лука

26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?    
27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".    
28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

-----

Десетте Божи Заповеди са валидни и днес за всички християни.
От 1-ва до 4-та е да възлюбиш Господа.
От 5-та до 10-та е да възлюбиш ближния както себе си.
Не трябва да се съмнявате в това.

И съботния ден е преместен в неделя заради Възкресението на Исус и за да се отличават християните от юдеите, заради нищо друго, като ортодоксалните в миналото са следели кой спазва Господния ден както са нарекли неделята. На гръцки - Κυριακή - Господен ден - неделя.

Почивния ден Шабат си остава седмия ден за почивка от физическата и/или умствената работа през седмицата, която пак е за Бог, но за да възстановим силите си, Бог ни е благословил един ден в който да не правим нищо от това, което правим в седмицата или поне не в такава натоварваща степен, защото не вярвам някой да спи или лежи през целия този ден, освен ако не е болен.

[alex]

Така съм съгласен всички закони без съботата, защото съботата беше преобраз.

[alex]

За мен Старият и Новият завет не значи стар и нов закон.

Според Библията има Стар Завет и Нов Завет.
Новия Завет действа сега и е валиден за всички хора, а Стария Завет е бил сключен с еврейския народ:

Евреи 8
7 Защото, ако оня първи(Стария Завет) е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори(Новия Завет).
8 А напротив, когато порицава <израилтяните>, казва: "Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;
9 Не такъв завет, какъвто направих с бащите им В деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; Защото те не устояха в завета Ми, И Аз ги оставих, казва Господ.
10 Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им И ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат мои люде;
11 И няма <вече> да учат всеки съгражданина си И всеки брата си, като му казват: Познай Господа; Защото всички ще Ме познават, От малък до голям между тях.
12 Защото ще покажа милост към неправдите им И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече".
13 А като каза "нов завет", Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.

[alex]

Критерий за тълкуването на Писанието

Лутер е казал: „Аз не се превъзнасям и не се считам за висш доктор, но поставям моя Христос по-високо от всяка догма и събор”. Забележително, какво смирение само! Т.е. как АЗ разбирам Писанието. Това поразило протестантството и то се изкривило до невероятни форми. Това изказване на Лутер представлява Символ на протестантизма. И Лутер започнал да казва: „Така говори Евангелието...”

Изказването на Лутер е базирано на грешната практика на католическата църква с индулгенциите, при които всеки грях струва определена сума пари. Лутер създава известните 95 тезиса на вярата, които още през 15 век е защитил пред тогавашното духовенство.

95  ТЕЗИСИ НА ОПРАВДАНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА

Праведност

1. Християнинът прави това, което е право, защото е християнин, а не за да стане такъв. Йоан 15:5.

2. Правда е равно на Исус. Нямаме правда, отделени от Него. Римл. 1:16, 17.

3. Единственият начин за търсене на праведност е да търсим Исус. Римл. 4:4, 5.

4. Християнството и спасението не се основават на това, което правите, а на Този, Когото познавате. Римл. 3:28

5. Неправенето на зло не означава, че вършите добро. Да не бъдете лоши не означава, че сте добри. Матей 23:27, 28.

6. Праведността ще ви направи морални, но моралът няма да ви направи праведни. Матей 5:20.

7. Добрите ни дела нямат нищо общо с причината за спасението, както и лошите дела нямат нищо общо с причината за погубването ни. Римл. 3:20.

Грях

8. Всеки се ражда грешен (т.е. себелюбив), защото се ражда отделен от Бога. Пс. 58:3.

9. Бог не ни държи отговорни за това, че сме родени грешни. Ез. 18:20; Йоан 1:9.

10. Съгрешаваме, защото сме грешни. Не сме грешни, защото съгрешаваме. Римл. 7:14-17.

11. Грехът (единствено число) - живот далеч от Бога - води до грехове (множествено число), т.е. до вършене на лоши неща. 1Йоаново 3:4.

12. Всеки, който живее отделен от Бога, живее в грях. Йоан 16:8, 9.


Вяра

13. Най-добрата дефиниция на вярата е доверие. Доверието е разчитане на друга личност. Матей 15:21-28.

14. Познаването на Бога води до доверие в Него. Ако не Го познавате, няма да Му имате доверие. Ако Му нямате доверие, не Го познавате. 2Тимотей 1:12.

15. Вярата е плод на Духа, а не на човека. Тя не е нещо, над което работим, или което можем да изработим. Гал. 5:22.

16. Позитивното мислене не поражда истинска вяра, но вярата поражда позитивно мислене. Римл. 10:17.

Себепредаване

17. Себепредаването означава предаване на собственото "аз", а не на греховете. Предаването на греховете е резултат от себепредаването и от търсенето на Бога. Римл. 10:3, 4.

18. Усилията да се откажем от греховете си могат да ни попречат да се откажем от собственото "аз". Римл. 9:31, 32.

19. Никой не може да се саморазпъне или да стигне до себепредаване. Някой друг трябва да направи това за него. Гал. 2:20.

20. Ние сме контролирани или от Бога, или от Сатана. Единственото нещо, което можем да контролираме, е изборът кой да ни контролира. Римл. 6:16.

21. Себепредаването е предаване на правото на избор, но ние използваме правото си на избор да постигнем себепредаване. Отказваме се от избора да работим върху поведението; запазваме правото на избор да работим по въпроса за общуването. Фил. 2:13; Римл. 6:11.

22. Единственото съзнателно усилие в християнския живот е да се търси Бога. Спонтанните усилия за постигане на други неща ще са естествен резултат. Йоан 15:5; Фил. 4:13.

23. Духовно израстващите християни преживяват променливо себепредаване. Понякога разчитат на Бога, понякога на себе си. Лука 9:54; Матей 16:16, 17, 22, 23.

Преобразяване

24. Преобразяването е дело на Светия Дух, Който създава ново отношение към Бога и нова способност за опознаването Му. Йоан 3:3-8.

25. Преобразяването води до промяна на живота. Ез. 36:26, 27.

26. Преобразяването и покаянието са продължителен процес, а не еднократно действие. Лука 9:23.

Покаяние

27. Покаянието е скръб за греха и отвръщане от него. То е дар. Следователно скръбта за греха е дар и изоставянето на греха също е дар. Деяния 5:31.

28. Ние не променяме живота си, за да отидем при Исус. Отиваме при Него такива, каквито сме, и Той променя живота ни. Йоан 6:37.

29. Бог ни дава покаяние, преди да ни даде прощение. Деяния 3:19.

30. Светската скръб е съжаление за това, че сме нарушили закона и са ни хванали. Християнската скръб е съжаление за това, че сме съкрушили сърцето на най-добрия ни Приятел и сме Го наранили. 2Кор. 7:10.

Прощение

31. Единственият познат грях, който не може да бъде простен, е този, за който не сме се покаяли и не сме поискали прощение. 1Йоаново 1:9.

32. Грешникът няма никаква полза от прощението, ако не го приеме. Пс. 86:5.

33. Божието прощение е неограничено, но нашето приемане на това прощение може да бъде ограничено. Матей 18:21, 22.

34. Тези, на които е простено много, ще обичат много. Тези, които обичат много, ще се подчиняват много. Лука 7:41-43; Йоан 14:15.

35. Прощението е безплатно, но не и евтино. То струваше живота на Божия Син. Йоан 3:16.

Кръстът

36. Бог опрощава грешници, а не грехове, но Библията нарича това прощение на греховете. Исус умря, защото греховете не биха могли да бъдат простени. Исая 53:5, 6, 8.

37. Христос умря за греховете ни според Писанието. 1Кор. 15:3.

38. Кръстът даде възможност на Бога да бъде справедлив и въпреки това да прощава. Римл. 3:23-26.

39. Христовата смърт бе необходима, за да бъдем опростени. Йоан 3:14, 15.

40. Не можем да прибавим нищо към това, което Исус е направил на кръста, но Бог може да добави нещо много. Евр. 7:25; 9:11, 12.

Увереност

41. Да останем с Исус е толкова важно, колкото и да отидем при Него. Йоан 15:4.

42. Увереността в спасението не се губи, ако всеки ден лично общуваме с Исус. 1Йоаново 5:11, 12.

43. Християните трябва да знаят, че имат увереността в спасението днес. Йоан 6:47.

44. Библията проповядва "веднъж спасен - завинаги спасен", стига да не преставате да бъдете спасени. Матей 24:12, 13.

45. Не мирът идва от победата, а победата от мира. Йоан 8:11.

46. Причината, поради която продължаваме да съгрешаваме, е, че не вярваме, че ни е простено. Увереността води до победа. Несигурността води до поражение. 1Йоаново 3:2, 3.

Общуване

47. Праведността чрез вяра е преживяване, а не само теория. Фил. 3:9, 10.

48. Християнският живот на посвещение не е въпрос на предпочитание. Отношенията с Бога са основата на непреставащия християнски живот. Йоан 17:3.

49. Ако не отделяме време за Библията и за молитва, ще умрем духовно. Йоан 6:53.

50. Това, че четете Библията и се молите, съвсем не означава, че общуват с Бога. Но ако не го правите, няма да общувате. Йоан 5:39.

51. Основната цел на молитвата ни не е да получим отговор, а да опознаем Исус. Откр. 3:20; Йоан 17:3.

52. Основната цел на изучаването на Библията е не да получим информация, а да опознаем Исус. Откр. 3:20.

53. Нещата често се влошават, когато се молим, докато не се научим да търсим Исус заради самия Него, а не заради себе си. Йов.

54. Всеки, който поради поведението си се обезсърчава по отношение на връзката си с Бога, е законник. Римл. 7:14-24.

Послушание

55. Истинското послушание е дар от Бога (одеждата се дава даром!). Матей 22:11-14.

56. Истинското послушание е отвътре навън, а не отвън навътре. Матей 23:25, 26.

57. Истинското послушание е естествено и спонтанно. То идва чрез отношение с Христос, основаващо се на вяра. Йоан 14:15.

58. Човек, който разчита на Божията сила, няма защо да прави неимоверни усилия да бъде послушен. Би трябвало да прави усилия да не прави усилия. 1Йоаново 3:6.

59. Послушание, което е само външно, е фалшиво. Матей 5:20.

60. Ако познаваме Бога (каквато привилегия имаме), ще имаме живот на постоянно послушание. 1Йоаново 2:3.

Законът

61. Всеки, който се  опитва да живее християнски живот, отделно от Христос, не е християнин. Той е законник независимо дали е консервативен или либерален вярващ. Гал. 3:1-3.

62. Нямаме сила за истинско спазване на закона. Синай няма смисъл без Голгота. Римл. 8:3.

63. Христос е краят на закона на правдата, но не и краят на закона. Римл. 10:4.

Делата

64. Добрите дела, вършени отделно от Христос, всъщност са лоши дела. Матей 7:22, 23.

65. Целта на добрите дела не е да се спасим, а да прославим Бога. Матей 5:16.

66. Когато стане въпрос за истинска вяра и дела, не можете да имате едното без другото. Яков 2:17, 18, 26.

Растеж

67. Вярата расте по качество, не по количество. Растежът е упованието ни в Бога. Лука 17:5, 6.

68. Човек не израства, като се опитва да израства. Матей 6:27.

69. Християните стават по-силни, ако осъзнават слабостите си. Когато са слаби, тогава са силни. 2Кор. 12:9, 10.

70. Всичко можем да постигнем чрез Христос, Който ни укрепва, а без Него не можем да направим нищо. Йоан 15:5.

Пребъдване

71. Сатана няма сила да накара уповаващите се на Бога да съгрешат, но тези, които разчитат на себе си, биват побеждавани лесно. 2Кор. 10:4, 5.

72. Пребъдващото ежедневно общуване с Бога води до пребъдващо себепредаване, упование в Него, което е ежесекундно. Йоан 15:1-5.

73. Поглеждането към личното "аз" винаги е точката на отделяне от Бога и нарушаване на ежесекундното упование в Него. Матей 14:28-30.

74. Бог никога няма да се отдели от нас. Ние обаче можем да изберем да се отделим от Бога. Римл. 8:35, 38, 39.

Свидетелстване

75. Бог иска да свидетелстваме не защото това е добре за Него, а защото е добре за нас. Матей 11:29.

76. Желанието да свидетелстваме идва естествено за истинския християнин (макар че методите може да са различни). 2Кор. 4:13.

77. Най-щастливият човек на света е този, който най-много служи на другите. Най-нещастният е този, който най-много служи на себе си. Марко 8:35.

78. Християнското служене в духовния живот съответства на упражненията във физическия живот. Деяния 3:6-9.

79. Не можем да дадем на другите това, което самите ние не притежаваме. Марко 5:19; Йоан 3:11.

Изкушение

80. Същността на изкушението е въпросът дали да живеем отделени от Христос. Йоан 16:8, 9.

81. Изкушението става грях, когато се съгласим с него в ума си. Матей 5:21, 22, 28.

82. Исус бе изкушаван да върши добро със собствени сили. Същото важи и за нас. Матей 4:2, 3.

83. Господ знае как да избавя благочестивите от изкушение, но не и нечестивите. 2Петрово 2:9.

84. Изкушенията се побеждават не по време на изкушаването, а много преди това. Евр. 4:16.

Победа

85. Победата не е нещо, което постигаме, а което получаваме. 1Кор. 15:57.

86. В християнската битка ние сме активни в борбата с вяра и пасивни в борбата с греховете. Еф. 6:10-18.

87. Истинската победа означава да победим стремежа си да победим. 2Лет. 20:15, 17.

Съвършенство

88. Съвършенството на характера не е наше дело, а Божие дело в самите нас. Евр. 13:20, 21.

89. Съвършенството може да бъде опасна тема, ако насочваме вниманието към себе си и към собствените си дела. Гал. 3:3.

Исус

90. Исус бе като Адам преди грехопадението в смисъл, че имаше безгрешно естество - не бе роден отделен от Бога. По физическа и умствена сила и морално достойнство (устойчивост) Исус бе като Адам след грехопадението. Лука 1:35; Евр. 2:17, 18.

91. Исус нямаше предимства пред нас в побеждаването на изкушенията. Евр. 4:15.

92. Исус победи изкушението по такъв начин, по какъвто и ние можем да го победим; чрез сила отгоре, а не чрез сила отвътре. Йоан 14:10.

93. Исус намираше греха за отвратителен. Докато се уповаваме на Бога, също можем да смятаме греха за отвратителен. Евр. 1:8, 9.

94. Никога не можем да бъдем такива, какъвто бе Исус, но можем да правим това, което Исус правеше. Йоан 14:12.

95. Проблемът с греха е нарушената връзка между Бог и човек. Целта на спасението е да възстановим тази връзка.


Къде греши Лутер в неговото тълкувание?

[alex]

Искам да кажа още нещо много важно.

Има много книги след книгите в Библията. Едни от тях са тези на светите отци за които "Някой си" споменава. Има много такива книги написани и в нашите времена от различни вярващи хора. Това е много добре, защото тези книги ни помагат да разбираме още по добре Божието слово.

Обаче има и много книги които не са написани в Духа на Библията. В повечето случаи е достатъчно да изследвате живота на автора и той ще го изобличи.

Големият проблем идва, когато такава книга попадне в ръцете на някой новоповярвал или на човек, който не е чел Библията преди това. Заблудените доктрини ще изкачат, когато този човек след това започне да чете Библията и той ще търси само потвърждение на "истината", която е прочел в тази книга, а реалната истина ще е трудна за разбиране.

Нека всеки да внимава каква книга чете и да търси информация за техния автор. Някои книги могат да заблудят дори и хора, които са от доста време във вярата!

Първо Петрово 5:8
Бъдете трезви, бъдете внимателни, защото вашият противник, дяволът, като ревящ лъв обикаля и търси кого да глътне.


п.п.
Моля се на Бог да отваря очите на всички хора, които са чели заблуждаващи книги. Боже нека разбират истината такава каквато си я написал в твоето слово Библията! Амин!

[lyubo]

Божият Син не е краят на десетте Божии заповеди, а утвърждаването на този закон на любовта и истината. Той ни проповядваше този закон чрез словото на Отца и делата си. Ние като новоповярвали в Него и в Чиято жива църква се вграждаме като живи камъни, имаме сила единствено чрез Него да изпълним законът. Спазването на този закон ни освобождава от оковите на грехът, за да бъдем свободни хора способни на истинска любов към Бога и ближният. И обратно. Свободният човек способен на искрена любов към Бог и ближният не нарушава законът, защото вижда с очи и съзнание трагичните последици от нарушението му, и защото осъзнава неговата жизнена необходимост за хармонията в вечното Божие царство, от която вечният живот има жизнена необходимост. Словото на Бог ни казва че десетте заповеди са съвършен закон. Апостол Павел се наслаждава на съвършенството на закона, но споделя че единственото което воюва против този закон са плътските страсти, които все още тлеят в човека който се освещава и който не е придобил прославено от Бога духовно тяло подобно на Божието тяло. Но ако искаме да позволим Бог да възстанови Божият образ в човека, следва да Му имаме пълно доверие и да следваме не нашата, а Неговата воля за нас за да станем духовни хора. Той знае как по най-ефектиният и съвършен начин да ни направи такива хора. Веднъж избрали Неговите свята вечна и спасителна истина и Неговият верен път носещ ни радост, жива надежда, смисъл и бъдеще, трябва да запазим вярата си в Него и да изпълняваме волята Му за да пребъдваме в Неговата любов. Така ще бъдем, винаги в хармония с Бога и това е най-голяма благодат и богатсво в човешкият живот.

[Пламен]

Изказването на Лутер е базирано на грешната практика на католическата църква с индулгенциите, при които всеки грях струва определена сума пари.

Тук си прав. Всъщност индулгенциите са последното нещо, което прелива чашата и кара Лутер да създаде известните 95 тезиса на вярата. Преди тях много други неща са пълнили тая чаша, докато се стигне до нейния ръб, когато индулгенциите не са се побрали в нея и са потекли по нейните страни. Това обаче не означава, че Лутер не е сгрешил.

Къде греши Лутер в неговото тълкувание?

Грешката на Лутер е, че от едната крайност на католицизма, преминава в другата крайност на протестантизма, като не се обръща към светоотеческото наследство

Архимандрит архимандрит Иларион Троицки казва:
"Протестантизмът не е възстановил древното християнство, а е заменил едно изопачаване на християнството с друго, и това било нова, и по-горчива от първата, лъжа" (Христианства нет без Церкви. М.1995., стр.4)

Тъй като всички вероизповедни принципи на лутеранството са изложени именно в символическите книги, неправилно ще е да ги търсим в 95-те тезиса. В 4-томното издание  "Западная философия от истоков до наших дней", СПб.1995,т.2. стр.294, Джованни Реале и Дарио Антисери много добре разгничават три основни принципа в учението на Лутер:

    1. учение за радикалното оправдаване на човека чрез вярата,
    2. учение за непогрешимостта на писанията, като единствен източник на истината,
    3. доктрина за универсалното богослужение

Символическите книги - отричайки авторитета на Свещеното Предание, протестантизмът го заменя със свое предание - Символическите книги, целта на които била да съхрани протестантското учение от стихията на личните мнения(!).
1) Символ на вярата - общ с католицизма.
2) "Аугсбурското изповедание" (1530 год.) - съставено е от Меланхтон, а е одобрено от Лутер;
3)  "Апология на Аугсбургското изповедание" (1531 год.)
4) Шмалкалденски членове (ок. 1537 г.) от Лутер;
5) „Голям катехизис“ (1580г.) и „Малък катехизис“ (1529г.) на Лутер
6) Формула  на  съгласието”  (1577  г.) – след смъртта на Лутер през 1546 г. в лутеранството се оформили няколко враждуващи партии. Отвън то било атакувано най-вече от анабаптисти и калвинисти. Така формулата възниква най-вече поради стремежа да се запази учението на лутеранството от нововъзникналите секти. Призната е през 1580 г. от 96 светски владетели и 8 000 духовни лица. И все пак в лутеранството няма единно мнение по въпроса със символичните книги.  В резултат се оформят две главни течения – либерално, което отрича значението на символическите книги, и консервативно, което ги счита за боговдъхновени. 


Формулата на съгласието гласи: „Вярваме, учим и изповядваме, че единствено правило и норма, според които трябва да съдим и оценяваме всички догмати и всички учители, са само пророческите и апостолските писания, както на Ветхия, така и на Новия Завет, както е писано: ”Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми”(Пс.118:105). И божественият Павел говори: „Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде” (Гал. 1:8). Това е по отношение на втория основен принцип.

По отношение на първия основен принцип - Ето какво казва А. Кураев по този повод: "Лутер протестирал против закупуването на спасението чрез обрядно благочестие. Но в крайна сметка протестантизмът определил още по-ниска цена в тази търговия – "само вяра" (Все ли равно как верить? Клин, 1994., стр.109).

По отношение на третия основен принцип не бих могъл да се изразя много кратко. Въобще, за трите основни принципа може много да се говори и ако тръгнем към обсъждане ще се отвори една много голяма тема, която не е предмет на настоящата. Просто се опитах се да ти отговоря съвсем кратко, понеже ме попита.

За повече виж тук:
http://www.pravoslavieto.com/inoverie/protestantism/vjara_ili_dela.htm

[timo2]

По отношение на първия основен принцип - Ето какво казва А. Кураев по този повод: "Лутер протестирал против закупуването на спасението чрез обрядно благочестие. Но в крайна сметка протестантизмът определил още по-ниска цена в тази търговия – "само вяра" (Все ли равно как верить? Клин, 1994., стр.109).


Може би това което казва Кураев изглежда мъдро в очите на "Някой си" но цената на спасението не се определя нито от традиционните църкви нито от Лютер.  Лютер само е приел Божията цена за истинска.

Ефесяни 2

   
4 Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби,   
5 даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени),   
6 и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса;   
7 за да показва през идните векове премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса.   
8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;   
9 не чрез дела, за да се не похвали никой.