Операция „коронавирус“: Страхът и умелата ръка на медиите вече контролират всички хора по светаВ момента става понятен механизмът, алгоритъмът, по който държавите могат да бъдат заставяни да унищожат собствената си икономика, да отделят колосални суми от бюджета, да орязват права и свободи на хората, при това със съгласието на самите хора, и да приемат други „ненужни“ решения. И дори онези държавни ръководители, които осъзнават цялата нелогичност на случващото се, не могат да се противопоставят на общия тренд и са принудени да вършат същото като останалите. Нанася се съществен удар по Църквата. Вече е изнамерен начинът за прекратяване на дейността й: чрез налагане на карантина. При това забраната за извършване на богослужения и Тайнства се посреща с разбиране и даже с одобрение не само от нецърковни или малоцърковни хора, но дори и от църковни йерарси. Да повторим, смъртността от коронавируса е около 0,7%. А какво ще стане с Църквата, ако се появи вирус с ниво на смъртност от 50%, като еболата, например, която се предава чрез слюнка и срещу която, впрочем, и досега няма ефективна ваксина? Това значи ли да забравим изобщо за Причастието? Църквата може да преживее без храмове, без държавна регистрация и така нататък, но Тя не може да живее без отслужване на Божествена Литургия, без съединяване на вярващите с Бога. А именно това могат да й забранят. Днес това вече не звучи като неправдоподобна фантазия. В Светото писание е казано: "Там ще се уплашат те от страх, дето няма страх“ (Пс. 13, 5).
Независимо колко дълго ще продължи пандемията от коронавирус и независимо колко хора ще погинат от тази болест, със сигурност може да се каже, че в света вече нищо няма да е същото. Какви промени ни очакват, кои са истинските причини за случващото се, от какво трябва да се страхуваме и с какво да се борим?
Следейки новините за разпространението на коронавируса, няма как да не ни споходи усещането за известна нереалност на случващото се. Държавите от Евросъюза, които доскоро се гордееха с премахването на границите, сега панически затварят границите помежду си. Затварят се ресторанти и кафенета, отменят се концерти, спортни състезания и даже богослужения. Влаковете спират, самолетите не летят. Замрял е общественият транспорт. Цели градове и региони са под карантина. Улиците пустеят, хората се страхуват да си подадат ръка.
Държавите приемат закони за наказателна отговорност при нарушаване на карантинния режим. Всички средства за масова информация не говорят за нищо друго, освен за коронавируса. На сто съобщения за броя на заболелите и починалите се пада едва едно за броя на оздравелите. Населението на планетата е сковано от страх.
В посланието си до апостолите за последните времена, Господ казва: „тогава човеците ще примират от страх и от очакване онова, което има да връхлети върху вселената, понеже и силите небесни ще се разклатят“ (Лк. 21, 26).
Силите небесни все още не са разклатени, но страхът вече се е вселил в душите на хората. Впрочем, много често не самите бедствия убиват човеците, колкото страхът, че могат да ни връхлетят. А страхът е най-ефикасният инструмент за манипулация на човешкото съзнание. И тъкмо този инструмент се изпробва днес по целия свят. И не само се изпробва. Под неговото въздействие вече се случват промени, чиито мащаби тепърва ще оценяваме.
Коронавирусът не е уникално заболяване, нито по броя на заболелите, нито по скоростта на разпространението му, нито по нивото на смъртност. И в същото време никоя друга болест не е предизвиквала такива мерки и ограничения, каквито се предприемат сега.
Малко цифри. Най-често коронавирусът се сравнява с грипа. Генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Гебрейесус заяви, че коронавирусът е три пъти по-смъртоносен от грипа. Това при условие, че според същия този чиновник, смъртните случаи от коронавирус съставляват 3,4%. В действителност процентното съотношение на заболелите спрямо починалите е много по-малко, защото леките форми на коронавируса просто не се проявяват и не се регистрират. Според различни оценки, безсимптомните носители на вируса са десетократно повече, отколкото тези с проявени симптоми на болестта, което значително намалява това съотношение.
Най-достоверни са данните за броя на смъртните случаи в страните с най-голям обхват на тестовете за коронавирус. Като Южна Корея, например. Там смъртността е около 0,7%.
В абсолютни цифри, от грип всяка година умират до 700 хиляди души! Регистрираните смъртни случаи от коронавирус засега са не повече от 7 хиляди. По данни на министерството на здравеопазването на Украйна само в периода от 2 до 8 март, т.е. за 6 дни, са регистрирани 9 случая на починали от обикновен грип. Но никой не изглежда да се впечатлява от това. Не се спира метрото, не се забранява събирането на повече от 10 души на едно място.
Още няколко цифри за инфекциозните заболявания, които и в този момент отнемат човешки животи:
- малария – 750 хиляди смъртни случаи годишно,
- хепатит В – около 1 млн.,
- туберкулоза – 1,1 млн,
- диария с различен произход – 2,2 млн,
- различни инфекциозни заболявания на белите дробове – 3,2 млн.
Общо от инфекциозни болести в света умират над 13 милиона души годишно. Много от тези болести се предават по същия начин, както и коронавирусът. Повтарям – 13 милиона души! Защо никой не говори за затваряне на граници, въвеждане на пълна карантина и прочие мерки, на каквито сме свидетели сега. Живеем с този факт и не се страхуваме. Но смъртно се боим от коронавируса, причинил смъртта на 7 хиляди души, на средна възраст (внимание!) 79,4 години.
За справка: средната продължителност на живота в света по данни на ООН е 67,2 години.
В Светото писание е казано: "Там ще се уплашат те от страх, дето няма страх“ (Пс. 13, 5). Човешката природа е такава, че лесно може да бъде манипулирана и хората често се боят не от това, от което трябва. Онова, от което трябва да се страхуват, е съвсем друго: „И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.“ (Мат. 10, 28).
Ние не се боим от Бога, не се боим да нарушаваме Неговите заповеди. А коронавирусът и въобще всички болести, както и самата смърт, са последствия от това нарушение. Тоест, ние всячески се борим с последствията, но не си мръдваме и пръста, за да се преборим с причината. Струва ни се, че всеки момент медицината ще се справи с този ужасен коронавирус, и всичко ще бъде наред. Да, тя сигурно ще се справи, но има върху какво да помислим.
Във всеки от нас живеят милиарди различни вируси и инфекции. Общото тегло на микробите, вирусите, бактериите, гъбичките и пр. в организма на възрастния човек съставляват около 2,5 кг. Колкото тежи и главният мозък, впрочем. Във всеки момент тези вируси и бактерии могат, по непонятни за нас причини, да се активизират и да убият човека. Всеки от нас. Във всеки момент в света може да избухне поредната епидемия от някоя нелечима болест: ебола, атипична пневмония, птичи грип, коронавирус и т.н.
Да не говорим за онкологичните заболявания: в човешкото тяло има трилиони клетки, но ракът се развива в резултат на злокачествени изменения само в една от тях. Кога смъртта ще споходи всеки от нас? От кого зависи?
„Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъги: като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира. И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе? Кой ще се роди чист от нечист? Ни един. Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине...“ (Иов. 14, 1-5).
И най-важният въпрос: какво ни очаква? Всички религии, без изключение, под една или друга форма, съдържат в себе си учението, че човек ще бъде съден за земните си дела и в отвъдното ще наследи или блаженство, или вечни мъки. И даже най-закостенелите атеисти чувстват дълбоко в душата си, че за всичко има възмездие.
Но ние не се боим нито от Бога, нито от Страшния съд. Боим се от коронавируса. Дори да приемем, че той е в състояние да унищожи милиони хора, нима се вслушваме в призивите за покаяние, което единствено може да предотврати „всякой гняв на този свят“?
В Светото Писание има свидетелство за това как покаянието може да възпре приближаващите бедствия: „И почна Иона да ходи по града, колкото можеше да се изходи в един ден, и проповядваше, думайки: "още четирийсет дена - и Ниневия ще бъде разрушена!"И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо. Тая дума дойде до царя на Ниневия, - и той стана от престола си, съблече царското си облекло, облече се във вретище и седна в пепел, като заповяда да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, "щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият; човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си. Кой знае, може би, още Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и не ще загинем". И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати.“ (Ион. 3, 4-10).
Съвременният цивилизован човек днес просто ще се изсмее на това. Напразно. Както вече споменах, дори медицината да победи сегашния коронавирус, на негово място ще се появят десетки нови „коронавируси“. Впрочем, епидемиолозите в цял свят обръщат внимание на факта, че през последните десетилетия периодите между появата на смъртоносни епидемии се съкращават. И ако днес в цял свят се предприемат такива мерки срещу коронавируса, то какво ще бъде утре, когато ни връхлети следващият вирус? А той непременно ще ни връхлети.
По всичко личи, че основна причина за случващото се е това, че хората се боят не от това, от което трябва. И този неправилен страх, посят от умела ръка в медиите, дава колосални възможности за управление на всички хора на планетата, на всички държави, на всички икономически и социални сфери.
В тази планетарна „коронавирусна“ паника и суета така и не усетихме как ни бяха отнети или съществено ограничени основни човешки права и свободи:
- свободата на движение;
- свободата на събиранията;
- свободата да изповядваш своята вяра;
- свободата на предприемаческата дейност;
- правото на достъпно медицинско лечение и т.н.
Последната точка се нуждае от пояснение. Работата е там, че заради приема на болни от коронавируса, а в много страни заради евентуален прием на такива болни, рязко намалява възможността да получат своевременна помощ болните от други, не по-малко опасни заболявания.
Времето за появата на коронавируса също е избрано невъобразимо точно.
Последните няколко години практически всички водещи световни експерти предупреждават, че се задава нова икономическа и финансова криза, по-страшна и от тази от 2008 г. и съпоставима с Голямата депресия от 30-те години на XX век. И тъкмо в този момент се случи взривът на коронавируса и практически всички държави започнаха да предприемат мерки, които заплашват да убият и бездруго задъхващата се световна икономика. Както се казва, ако го нямаше коронавируса, щяха да го измислят.
В света се очакват концептуални промени. Именно концептуални, а не разни дреболии като фалит на авиокомпании и срив на туристическия пазар.
Първо, повишаване на управляемостта на човешките общества.
Тестване на инструменти, с помощта на които държави и хора ще бъдат заставяни да вършат това, което не желаят и което нанася вреди на техните права и интереси. Ограничаване на тези права в името на широко рекламираното спасение от коронавируса.
Днес все по-често чуваме политиците да обясняват, че всички мерки и ограничения се предприемат в името на спасяването на човешки животи. Зад тези думи се крие лицемерие: същите тези политици не предприемат практически никакви мерки за спасяването на хора, за милионите умиращи от други болести.
В момента става понятен механизмът, алгоритъмът, по който държавите могат да бъдат заставяни да унищожат собствената си икономика, да отделят колосални суми от бюджета, да орязват права и свободи на хората, при това със съгласието на самите хора, и да приемат други „ненужни“ решения. И дори онези държавни ръководители, които осъзнават цялата нелогичност на случващото се, не могат да се противопоставят на общия тренд и са принудени да вършат същото като останалите.
Второ, това е пореден етап в преразпределянето на световната собственост и концентрирането й в едни ръце.
На фона на пандемията от коронавируса и рухването на фондовите борси по света, Федералната резервна система на САЩ, която, да напомня, не е държавна, а частна организация, обяви, че незабавно ще емитира допълнителни, необезпечени с нищо, 700 млрд. долара, като в близките месеци тази сума може да достигне 3 трилиона долара. Тоест, вече се печатат не просто хартийки, а електронни цифри, с които се купуват обезценени активи. Всичко това за благозвучие се нарича политика на количествени смекчения.
Трето, нанася се съществен удар по Църквата и въобще по религиозните организации.
Вече е изнамерен начинът за прекратяване на дейността й: чрез налагане на карантина. При това забраната за извършване на богослужения и Тайнства се посреща с разбиране и даже с одобрение не само от нецърковни или малоцърковни хора, но дори и от църковни йерарси. Да повторим, смъртността от коронавируса е около 0,7%. А какво ще стане с Църквата, ако се появи вирус с ниво на смъртност от 50%, като еболата, например, която се предава чрез слюнка и срещу която, впрочем, и досега няма ефективна ваксина? Това значи ли да забравим изобщо за Причастието?
Църквата може да преживее без храмове, без държавна регистрация и така нататък, но Тя не може да живее без отслужване на Божествена Литургия, без съединяване на вярващите с Бога. А именно това могат да й забранят. Днес това вече не звучи като неправдоподобна фантазия.
* * *
Ние, разбира се, не можем да отменим всички събития, които се случват и ще се случват в бъдеще. Но можем да разберем същността им и чрез това разбиране да намерим още по-силен повод за лично покаяние и укрепване на вярата си в Бога и Неговата Църква.
„Отстъплението е допуснато от Бога. Не се опитвай да го спреш с немощната си ръка...“ „Отдръпни се, опази се от него самият ти — повече не се иска от тебе. Опознай духа на времето, изучи го, за да избегнеш по възможност неговото влияние!“, пише свети Игнатий Брянчанинов и тези думи няма да загубят своята актуалност во веки веков.
Но най-подкрепящите слова ни е завещал сам Господ: „А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви“. (Лк. 21, 28).
Превод от руски: "Гласове"
Източник:
https://spzh.news/ru/chelovek-i-cerkovy/69569-operacija-koronavirus-duhovnyje-prichiny-i-vozmozhnyje-posledstvija?fbclid=IwAR2qvy-s-xgBhURt4pWlWTDgbHWRaJAeqElzMFUvhk_SJbqh3yMGlx4_Eqo
