Много силно въздействащо.
Да, песента наистина е хубава. Тя е и с много дълбоко значение. В нея става въпрос за Иисусовата молитва, наричана още молитва на сърцето и звучи така:
Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешнияВ песента се споменават още Мойсей и планината Синай. Основния ѝ замисъл е свързан със следния стих от Писанието:
И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава (Лук.9:29).
По време на молитва Иисус Христос просиява и по такъв начин открива на избраните от учениците неизразимата светлина, за да покаже, че молитвата е подателка на това блажено видение; че чрез приближаване към Бога, достигнато с добродетел, и
чрез единение на човешкия ум с Него произлиза и се явява това осияние, което се дава и е видимо за всички, които по пътя на усърдното добротвроство и чиста мотива, непрестанно се издигат към Бога (
св. Григорий Палама).
Молитвата осъществява срещата на човека с Бога, среща, която са преживели Петър, Яков и Иоан на Тавор. Там те виждат Христовата слава, стават очевидци на Неговото величие (II Петр. 1:16-18). Тази светлина в старозаветните богоявления е славата Божия, придружаваща тези, които са достойни за нея (Ис. 58:6-8). От нея лицето на Моисей просветва при беседата с Бог, “
Моисей се преобразил, когато се изкачил на Синайската планина и по такъв начин видял славата Господня” (св. Григорий Палама).
Св. Григорий Палама обръща внимание, че не Христос се променя на планината. Изменетието става в съзнанието на апостолите, получили способност да видят, да възприемат своя учител такъв, какъвто Той е – сияещ с вечната светлина на Своето Божество. Но с изменението на своите чувства учениците преминали от плът в Дух. Неслучайно на планината Тавор Христос беседва с Моисей и Илия (Мт. 17:3). Двамата старозаветни боговидци предобразяват с живота си Преображението – единият възлиза при Бога на планината Синай и Бог разговаря с него (Изх. 19), а другият застава на Хорив пред лицето Господне и Го среща в лъха на тихия вятър (III Царств. 19). За да могат апостолите да “
видят Царството Божие, дошло в сила” (Мрк. 9:1), Словото ги възвежда насаме на висока планина (Мт. 17:1) , т.е., по-високо от “ограниченията на нашето естество” (св. Григорий Палама).
Така в тази светлина благодатта вече е достъпна и за човешкото естество и тя обожва онези, които са способни да я приемат. Тя носи в себе си блясъка на бъдещото Второ пришествие на Христос и ще озарява достойните за нея навеки. А за тези, които са приели Христос
в сърцата си, Възкресението, Второто пришествие не е само очакване, но вече е и присъстваща реалност. Парусията (Второто пришествие) започва в думите на светиите и ето защо св. Симеон Нови Богослов пише: “
За тези, които са станали чада на светлината и синове на идващия ден, за тези, които винаги ходят в светлина, никога не ще дойде денят Господен, защото те вече са с Бога и в Бога”. Техният град няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила и светило му е Агнецът” (Откр. 21:23).
Източник:https://www.hramsvetigeorgi.com/news_v-178 -
Автор: Ивайло Атанасов
