16. Свободата на човека
Свободата е способност на човека да извършва своя избор и да се проявява като
морално същество. Тя е гарант и за неговото достойнство. Но това определение не е
пълно. Ние се затрудняваме да намерим вярна дефиниция поради естеството на
самата свобода. Човек не знае кога действа свободно и защо така постъпва.
Продължават да бъдат психологически неизяснени грехопадението на първите хора,
първото братоубийство (Каин и Авел), предателството на Юда Искариотски и други
събития от историята на човечеството. А всички те са свързани с възможността на
човека да избира злото пред доброто. Тук ще се спрем на духовната свобода, която е
по-ценна от обикновеното житейско своеволие, което означава да избираме
предпочитаното от нас и да го осъществяваме без задръжки.
Свободата в Свещеното Писание
Човекът притежава избирателна способност, чрез която определя отношението си към
доброто и злото. Това право на избор беше дадено на сътворените от Бога човеци - на
Адам и Ева. За нас е интересно да знаем кой и по какъв начин отключва тази
способност. Защо Адам и Ева, на които Бог предлага два пътя в Едемската градина -
на живота и на смъртта, избират злото - смъртта? „Ето, аз днес ти предложих живот
и добро, смърт и зло. Избери живота, за да живееш ти и потомството ти" - казва
Бог в Библията.
Лошият избор, за който човекът е отговорен, остава тайна, дори когато вземем
предвид изкусителя - сатана, който подбужда хората към него. Независимо от това
изборът е най-важната предпоставка за духовната свобода.
Християнска свобода
Християнската свобода е свързана с вярата на човека. Тази свобода се обуславя от
истината. Във връзка със свободата, това трудно за изследване явление, Библията ни
насочва към размисъл върху Христовите думи: „И ще познаете истината и истината ще
ви направи свободни". За коя истина говори Иисус Христос? И дали някой може да
придобие духовна свобода, ако не познае истината? Сред мнозината, които се
занимават със свободата на човека, е и св. Симеон Нови Богослов - един
забележителен боготърсител. Като размисля за свободата, той дръзва да произнесе
думи от името на Иисус Христос: „Аз никога не принуждавам нежелаещия, а искам
последователите Ми да вървят доброволно и свободно". Спасителят разбира смисъла
на свободното избиране на лидер, учител.
Най-добре е първо да познаем, а после да обикнем. Следователно свободен е
знаещият. С удивителна проницателност Ф. М. Достоевски изразява тази истина чрез
думите на Великия инквизитор, който говори на Иисус Христос: „Ти издигна свободата
над всичко. Свободата във вярата ти е най-скъпа. Ти пожела човекът свободно да
върви след Тебе, възхитен и пленен от Тебе. Така човекът със свободно сърце
трябваше да решава сам кое е добро и кое е зло, като има за ръководство само Твоя
образ". Духовната свобода е свързана главно с познаването на Иисус Христос и с
вярата в Него като особен вид знание. Тази свобода се ръководи от ума на човека.
Духовна свобода
Известно е, че духовната свобода се заражда в избора на житейския път, при
взимането на решение за професия и служение. Но добрият избор може да остане
безрезултатен, ако човек не въведе ред в своите интереси и не степенува
потребностите си. Вътрешното равновесие е другият фактор, от който зависи
свободата на човека. Човек не може да бъде свободен в света, ако не е свободен в
сърцето си.
Ако доброто се състои в постигане на духовна свобода, то злото е духовно робство на
нашите неуправлявани страсти. Успешното изграждане на основите на духовната
свобода се обуславя главно от добрите ни дела. На тях е пропорционална свободата
ни.
Непознаването на истината (или незнанието) ограничава свободата. Затова
Христовият призив за познаване на истината е важен не само за личен престиж, но и
по нравствени и още повече по религиозни съображения. Когато придобие достатъчно
знание за истината, човек престава да се чувства слаб и незащитен.
Детерминизъм и индетерминизъм
Свободата, за която говорим и благодарение на която човекът е нравствено същество,
се отхвърля от детерминизма.
Според механичния и психологичния детерминизъм свободата на човека зависи от
външни физически фактори, както и от душевните му състояния. Позицията на
детерминизма е незащитима. Според детерминистите човек не е свободен. Тази
констатация е потискаща.
Християнското учение за духовната свобода се отнася критично и към
противоположното направление - индетерминизма. Според него човекът е свободно
същество, чиято воля не се ограничава от нищо и от никого. Индетерминизмът, от своя
страна, внушава на човека да се мисли за абсолютен.
В действителност човекът не е нито напълно зависим, нито напълно свободен.
Свободата на човека се ограничава от Бога, но това ограничаване се основава на
целесъобразното ръководство на Бога в полза на човека. Чрез създадените закони Бог
канализира свободата на човека. Или човек би трябвало да разбира, че е свободен,
когато се съобразява с волята на Бога. Или още, че истинската свобода се проявява,
когато се изпълнява универсалната Божия програма. Не е лесно обаче да вникнем в
смисъла на тази програма.
Свободата на човека е свързана непосредствено с неговия личен характер. Този е
третият фактор, който се отразява върху нея. За удивителното съчетание между зрял
характер и свобода свидетелстват мъчениците за Христовата вяра, които минават
през изпитанията и остават с ненакърнена духовна свобода.
Духовната свобода не е само теоретично понятие на философията и теологията, но и
практическа цел на човека, цел, а не негово начало. В действителност духовната
свобода е резултат от ограничаването на всяка друга свобода, от която произлиза
нещо лошо. Мнозина смятат, че истински свободен е онзи, който извършва всичко,
което желае. Тъкмо обратното, такъв човек не е свободен. Страстта към преяждане,
преливане и блудство толкова дълбоко поробва човека, че го превръща в напълно
зависимо същество, безсилно да се освободи от пороците си.
А какво да кажем за наркоманите - за измамната им свобода?
На всички е известно, че тези „свободни" хора много трудно се лекуват от „свободата"
си чрез специална терапия.
Свободният управлява страстите си, контролира мислите
си и не попада в ничий плен. Тази свобода е голяма, но не е пълна. Духовно
свободният извършва само добро. Този е парадоксът на духовната свобода.
Източник:
Християнска ЕТИКА - Учебно помагало за 9-12 клас
ОДОБРЕНО ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНЕТО И НАУКАТА
проф. д-р Димитър Киров, проф. д-р Дечко Свиленов, Димитър Коруджиев
Боже моля те да освободиш всеки поробен човек и да му дадеш да познае ИСТИНАТА, КОЯТО ЩЕ ГО НАПРАВИ СВОБОДЕН ОТ ВСЕКИ ГРЯХ! Амин!
Йоан 8 глава
31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;
32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.