Въпросът е много, много обемист и ми е трудно във форума да го предам в пълнота. Написал съм го в две части, защото едно мнение трябва да съдържа определен брой знаци. Цели книги са написани по темата – и от църковни, и от извън църковни автори. За това също е необходимо технологично време…, което за съжаление аз нямам в изобилие. Въпреки всичко в не малък за един форум формат ще се опитам да ви дам необходимата информация по въпроса.
Още веднага ще наблегна, че целта на този постинг е да предостави някаква информация, а не да формира убеждение. Аз намерих търпение и време, за да не ви пренебрегна вас – моите любими съфорумници, с отговора си. Всъщност това изложение няколко пъти го прецизирах за вас и смятам, че това е най-краткото изложение, написано по най-достъпния за масовия читател начин, което поне аз мога да предам … Който иска да получи някаква яснота по въпроса моля за внимание и търпение, за да прочете и осмисли от своя страна изложените по-долу аргументи.
Те не са мои, но това са теологуменни аргументи на някои католически среди, които застават зад транскомуникационните експерименти . Който няма сега време е безсмислено да чете този постинг „по диагонал“. Ако иска да има полза от четенето препоръчвам когато му позволява времето да го прочете внимателно и на спокойствие. Въпросът е богословски комплициран и аз не очаквам радушно одобрение или съгласие с гореупоменатите аргументи, които в някои подробности ще изложа по-долу. По правило онзи, който знае малко бърза да отсъжда, а онзи, който е увеличил познанието си, осъзнава колко малко знае и не бърза с лека ръка да дава категорични оценки. Съзнавам също, че е трудно за християни, които изведнъж се сблъскват с тази материя да я приемат безрезервно и дори насериозно. Признавам си, че аз също доста време/та и до сега/ съм си поставял за размисъл тези и подобни „неземни“ въпроси. Въпрос на интерес. „Интересът класи феса!“ – бил казал Настрадин Ходжа. Директно ще добавя, че верският фанатизъм в това обследване е направо вреден.Изисква се смирение, търпение, молитвен дух и ум Христов.
Ще започна от там, че личното ми верско отношение към католическата църква не се различава по нищо от цялостното отношение на православието към нея. Католическата църква е отпаднала по догматически и канонически причини от световното православие, а след проведените през 70-те години на двадесетия век Ватикански събори догматическият разрив между православието и католицизмът е още по-задълбочен. За православието католицизмът изповядва основни и дълбоки догматически отклонения, предизвикали в Средновековието Реформацията и впоследствие станали основа за всички последващи ереси и разколи – около 40 000 до наше време!!! Толкоз за католическата църква. Повече негативизъм за нея не смятам да пиша, още по-малко да сипя епитети, защото това е безсмислено, а дори в очите на един четящ ни католик може да прилича на злорадство. Независимо обаче, от цялото падение на Западната Църква, завършило с разделяне на Изтока от Запада през 1054 година, в недрата на католическата църква, особено в университетските среди, се развива едно оригинално богословие. Аз имам лични наблюдения върху това. Из между католическите богослови се намират много духовни и изцяло отдадени на своите науки и на вярата си учени. Наред с веровия формализъм и прословутата фарисейщина в някои от средите на католицизма съществува и едно ядро от искрени хора на вярата, предадени на молитвен дух и неформална християнска посветеност. Подобни личности се интересуват живо от всичко, което опира до тяхната вяра. Включително и явленията, които се дискутират в тази тема. В интересите на тези католически учени неудобни, както и незаслужаващи внимание теми, които имат отношение към вярата и към духовното - няма. Такива отдадени на вярата си хора в качеството си на съветници и специалисти са влияели и на ръководството на църквата – папската институция. Положителното при тях е, че те не си позволяват да спрат да работят по трудните теми, но дерзаят до възможно най-пълното им и безпристрастно изясняване. Сега по библиотеките могат да се намерят много богословски трудове на католически учени с не съвсем традиционни за католическата вяра изследвания. За това говорят някои богословски теологумени, върху които се е работило още през 19-ти век и поради това, че все те още не са получили категорични становища от цялата църква и до сега не са се превърнали в догмати на католическата вяра…
Каква все пак е богословската обосновка в католическите среди за продължаване на изследванията по повдигнатите в нашата тема въпроси?!!! За коректност ще си позволя отново да цитирам вече цитираните от вас по-горе библейски цитати. Това са обикновените библейски аргументи против транскомуникацията, посочвани в традиционното богословие.
Въпросът не е в библейските цитати, които засягат темата. Въпросът е в екзегетическата им интерпретация.Първо ще цитирам двете места от Стария Завет, които засягат тези въпроси:
Втор. 18 глава: "9 Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава, недей се учи да правиш според мерзостите на тамошните народи.
10 Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател, или омаятел,
11 никой баяч, запитвач на зли духове, врач, или запитвач на мъртвите;
12 защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа, и поради тия мерзости Господ твоят Бог изгонва тия народи от пред тебе.
13 Съвършен да бъдеш пред Господа твоя Бог.
14 Защото тия народи, които ще завладееш, слушат астролозите и чародеите; но на тебе Господ твоят Бог не е позволил това."
Лев. 20:6 „И човек, който се отнесе към запитвачите на зли духове и към врачовете за да блудствува след тях, против оня човек Аз ще насоча лицето Си и ще го изтребя изсред людете му.
7 И тъй, осветете се и бъдете свети, защото Аз съм Господ вашият Бог;
8 и да пазите повеленията Ми и да ги вършите. Аз съм Господ, Който ви освещавам.“
В Новия Завет на тази материя не е отделено специално внимание. Но като че ли Лука глава 16 засяга по някакъв начин въпроса: Лука 16 Библия, синодално издание
„24 и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
25 Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш;
26 па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
27 А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,
28 защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
29 Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.
30 А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.
31 Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.“
За да не бъда голословен сега ще отворя една скоба в темата, за да илюстрирам методологията, която обикновено се съблюдава при изследване на тази материя. А изследването се извършва по метода на аналогията. С ваше позволение за тази цел, макар и за кратко, в съвсем телеграфически стил, ще се прехвърля в друга една тема – тази за шабата, Четвъртата Заповед.
Ето какво се казва по този въпрос във Второзаконие: 5: 12 „Пази съботния ден, за да го освещаваш, според както Господ твоят Бог ти заповяда.
13 Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела;
14 а седмият ден е събота на Господа твоя Бог; в него да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, ни чужденецът, който е отвътре портите ти, за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти.
15 И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; за това Господ твоят Бог ти заповяда да пазиш съботния ден.“
За разлика от всички останали 9 заповеди тази заповед е записана с послеслов и обяснение. В стих 15 ясно се казва, че заповедта е отправена „към теб“ – народа на Израил, който в събота е бил изведен от Бог със силна ръка от Египетска земя.
Затова Бог е заповядал на народът Израилев да пази съботния ден – шабат/שַּׁבָּ֔ת/. Значи тази заповед е била адресирана от Бога единствено към евреите и живеещите между тях хора, приели юдаизма за своя вяра, защото единствено евреите измежду всички земни народи, през всички исторически епохи, са изведени от египетско робство в съботен ден – шабат. Така еврейския шабат се превръща във вечен знак, завет между Бог и народът Му Израиля. За всеки друг не евреин или не еврейски прозелит спазването на шабата е историческо и религиозно безсмислие. Тук не бива да се бърка седмия ден с шабата, което вече е тема на друг разговор. Значи когато Бог заповядва нещо, ако то специално не е адресирано към определен човек или определена общност, както е четвъртата заповед - се отнася за всички хора и всички времена. Но когато заповедта на Бога е носочена специално към някого и по някаква причина, то Бог се е погрижил в Библията това да бъде уточнено. Нека да отбележа тук, че в Новия Завет на четвъртата заповед не е отделено специално внимание/може би Марк. 2:27 и Иоан. 5:18/, макар Иисус и апостолите да спазваха тази заповед по ясната причина, че те също бяха евреи/Лука 23:56/!!! Четем също в Деяния на апостолите, че на апостолския събор на християните не е вменено по никакъв начин да изпълняват четвъртата заповед. А ако в сотириологичен аспект това беше от първостепенна важност можем да сме сигурни, че за спазването на тази заповед в Новия Завет щеше да бъде специално акцентувано както от Христос , така след Неговото Възкресение и от апостолите Му. Да, ама не!!! Следователно, макар и четвъртата заповед да е написана в Декалога тя няма всемирен характер, но се отнася конкретно до народа на Израил по повод неговото освобождение от робството на Египет.
Нека сега да се върнем отново към нашата тема и да видим към кого се обръща Бог във Второзаконие глава 18-та и защо. „Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава,
недей се учи да правиш според мерзостите на тамошните народи.“ От този 9-ти стих става ясно, че Бог води Своя народ в обещаната от Него земя, където в това време обаче, живеят и други народи. Тези народи са езически народи. Освен, че нямат нищо общо с Бога, тези народи са и религиозно омерзостени. Те се кланят на идоли, направени от ценни материали – злато, сребро, скъпоценни камъни и т.н. С горните думи Бог непряко напомня на народа си за златното теле, което той направи в подножието на планината Хорив, и то в един сакрален момент - когато Моисей разговаряше на върха с Бога и когато Бог му даваше скрижалите!!! Бог знаеше за мерзостите, в които покрай езическите народи можеше да изпадне и Неговия народ и затова специално ги предупреди: 10 Да не се намира между тебе някой……..12 защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа, и поради тия мерзости Господ твоят Бог изгонва тия народи от пред тебе.… 14 Защото тия народи, които ще завладееш, слушат астролозите и чародеите; но на тебе Господ твоят Бог не е позволил това.
Значи в тези стихове, както в четвъртата Заповед, Бог се обръща специално към народът Израилев, който в момента е на път към обетованата Земя. И обръщението не е случайно. Божият народ е избран народ, царско свещенство. Този народ Бог изведе от земята на робството и му даде за това знак –шабата. Сега му предстои да се смеси с други езически народи, които не служат и не познават Бога Израилев, но служат на идоли. Тъй като не познават истинския и свят Бог и Неговата мощ, вместо да се обръщат в нуждите си към Бога, тези народи се обръщат като към Бог към познатите за тях неща – мъртви хора, баячи, гадатели, астролози и други, за да придобият чрез тях знания за бъдещето си или лечение, или благословение, което е противно на Бога. Противното тук е, че тези народи стигат до боготворене на изброените феномени. С други думи – подменят Бога с култ към мъртви, баячи, гадатели и т.н.
Тоест, тази заръка към Израиля е свързана директно с Първата Заповед от Декалога: „Да нямаш други богове освен Мене!“ Бог иска народът Израилев навреме да се разграничи от идолослужението на тези народи, още преди да е навлязъл в обещаната му земя. Тук трябва да се обърне внимание какво е било тогавашното духовно ниво на народа Израилев, който при това идва от една потънала в езически ритуали и философия езическа страна – Египет. Там запитването към мъртвите за бъдещето, заниманията с астрология, баячеството са били основни занимания на египетските жреци, видно от религиозната култова книга на Египет – „Книгата на мъртвите“. Египтяните са вярвали в безсмъртието на душата Ка, престоя на душата в отвъдното и нейното прераждане. Фараоните и знатните лица са били погребвани в големи пирамидални гробници наедно с близки роднини, любими животни и т.н, защото се е вярвало, че в другия свят тези хора и животни ще послужат на преминалите в задгробието си господари. А божия народ 400 години е живял между този езически народ - и то в робство… За толкова столетия до нас не са достигнали сведения за поне една египетска административна единица, която да е приела юдаизма или поне някой египетски велможа да е станал юдейски прозелит. Юдеите обаче, са се интересували от религиите на господарите си и в частност тези, които били свързани с астрологията, гаданията, с провижданията и запитването на мъртвите за бъдещите събития. Нищо чудно някои от тях дори да са приемали за себе си тези езически религиозни практики. Колко лесно и удобно би било за такива хора когато в Ханаанската земя срещнат подобна на познатата им от Египет езическа практика да я възприемат и възпроизведат за себе си. А Бог е познавал добре сърцата на тези люде. И те доказват всички тези Божи прозрения с отливката на златния телец. В Декалога няма нито една Заповед, която да трактува директно запитването към мъртвите/!!!/, но още първите две заповеди се отнасят до поклонение на истинския Бог, защото Бог ревнува за името Си. Проблемът тук не е, че ще бъдат обезпокоявани душите на мъртвите, а че такава практика ще доведе до богоотстъпничество и до богоподмяна, с което вече ще бъдат престъпени първите две заповеди от Декалога. В наше време също има запитвачи на мъртвите, които търсят от тях знание за бъдещето – свое или на други хора. Дали онези, които им дават тази неоторизирана от Бога информация са действително душите на мъртвите или са демони е въпрос, на който християнството отговаря еднозначно – демонско присъствие. В 1Царство 28:3 вместо запитвачи на мъртви направо е казано: „А Саул беше отстранил от земята запитвачите на ЗЛИ духове и врачовете.“
След този извод предлагам да се вгледаме в личността на пророк Самуил. Самуил е безспорно Божи пророк. Интересното е, че в Библията той на три места е наречен הָרֹאֶ֖ה /харое/ „гледач“: 1 Царе 9:19 /много съм зле с иврита, но доколкото ще съм ви полезен
.../
И Самуил в отговор рече на Саула:
Аз съм гледачът; изкачвай се пред мене на високото място, за да ядете днес с мене; а утре ще те изпратя, и ще ти явя всичко, що имаш на сърцето си.
1 Летописи 9:22
всички ония избрани за пазачи при входовете, бяха двеста и дванадесет души. Те, които Давид и
гледачът Самуил бяха поставили на службата им, бяха преброени по родословия в селата си.
1 Летописи 26:28
Също и всичко, каквото бяха посветили
гледачът Самуил, Саул Кисовият син, Авенир Нировият син, и Иоав Саруиният син, - всичко посветено от кого да било, - бе под ръката на Селомита и на братята му.
С това прилагателно име някак Самуил се приравнява с ранга на останалите забранени от Бога гледачи, запитвачи на мъртви и чародей. Само че докато за вторите Божието мнение е отрицателно и те са посочени като слуги на дявола, в Библията гледачът Самуил е посочен като светец.
Всъщност самата дума „пророк“/נָּבִ֑יא - нави/ означава онзи, който провижда бъдещето – гледач на бъдещето. Макар и двете думи в един семантически отрязък да припокриват значението си пророкът е същевременно официален медиатор между Бога и хората, на които предава Божията воля – с други думи инзвънреден Божи посредник/медиум. Думата медиум обаче, в днешно време в църковните среди е добила повече отрицателно значение – врач, гадател, екстрасенс. Всичко това трябва да заостри вниманието на читателите на Библията, че една и съща дума, още повече употребена в Писанието, може да има различно семантическо значение и значението да зависи от контекста, в който е поставена думата. В случая „запитвачи на мъртви“. Но за какви запитвачи на мъртвите става въпрос тук? Какво точно искат те да знаят от контактите си с мъртвите? И в крайна сметка може ли жив човек да влезе в реален контакт с отвъдния свят?!!! Отново ще се върна на свети пророк Самуил. Известната случка, когато цар Саул чрез една гледачка от Ендор извика Божия гледач Самуил от онзи свят, за да му предскаже изхода от една военна обсада. Всъщност дали наистина извикания беше духа на божия пророк Самуил? Ако беше той би ли допуснал пред очите му да се извърши светотатство и явен грях срещу Първата Заповед? Категоричният отговор е НЕ! Да, но какво свидетелства библията. Там се казва, че ендорската гледачка
видяла „един бог който възлиза из земята.“/стих 13/. Видяла Бог!!! Но нали Бога никой никога не е видял/1Йоан. 4:12/.Това заявление категорично означава боготворене от гледачката на мъртвия, макар и пророк - Самуил!!! Безспорен грях... Когато чул това, макар и да не бил много сигурен, че това е Самуил/ Един старец възлиза, и е обвит с мантия../ Саул извършил най-богоомразното престъпление – поклонение на „други богове“. „И Саул позна, че това беше Самуил, и наведе се с лицето си до земята та се поклони.“/стих 14/.
Още един път библията ни свидетелства кое мрази Бог и от какво гледа да упази народа Си – от поклонение на чужди богове, в каквото са изпаднали всички останали народи. Бог не е против това, ако хората в своето интелектуално и техническо развитие са достигнали някакво знание да го развиват, но се противи те да използват знанието, което в крайна сметка не без волята Божия са придобили и да го представят като алтернатива на Бога. Тоест да подменят Бога с други богове... продължава
Покажи участието
