Публикации

1

Всичко за християнската вяра / Re: Името и неговото значение и сила

« -: март 25, 2017, 03:15:23 am »

Моля ви не се карайте за тези неща.
Който държи да изговаря името на Спасителя точно както е на иврит- нека така да го изговаря.
Който не държи да е с точното звучене- нека да бъде свободен да го изговаря както е свикнал или както му е най-удобно.
И в двата случая, ако осъзнавате КОЙ стои зад това име, вие СТЕ в истината. Именно затова спора е излишен.
Но ако се карате за това, самата ви препирня вече не е в истината. Затова моля ви, запазете мира помежду ви. 

2

Всичко за християнската вяра / Re: Името и неговото значение и сила

« -: март 23, 2017, 07:33:48 am »

Здравейте,
Отдавна не бях се включвал във форума, но Алекс ми напомни чрез тази тема, и влязох. 
Трудно отварям клиповете, защото съм в Китай и тук тези сайтове са блокирани, трябва да се влиза с ВПН, това пък е сложно и бавно, и т.н.
Всъщност по онова време гръцкия език koine е бил нещо като днешния английски- масов, световен език. Това е станало така от времето на Александър Велики. И апостолите и другите първи Христови ученици са знаели гръцки. Въпреки, че са били евреи, тези от тях, които са писали Новия Завет, са го написали на гръцки по две причини:
1. Новозаветните писания са били предназначени първо за евреите, голяма част от които са били разпръснати из Близкия Изток, Етиопия и Средиземноморието. И бидейки разпръснати, много от тях са говорели по-скоро на гръцки, отколкото на иврит. И за да достигнат тези писания до всички евреи, гръцкия език е бил по-подходящ в случая.
2. Новозаветните писания са били предназначени и за ВСИЧКИ народи, всички езичници, започвайки от гръцко-говорящите (нищо, че първоначално авторите на Новия завет, на най-ранните му книги, не са имали още това съзнание, че Божието слово трябва да се разпространи И сред езичниците- все пак Бог е имал и това предвид, затова ги е водел да пишат на гръцки).
Но относно името:
Всъщност не самото точно изговаряне на името с оригиналните му звуци, е това, което ни дава сила. Ето, аз съм в Китай, тук на китайски името на Спасителя се изговаря Йе Су (пак транскрипция от Йешуа или Иисус). И християните-китайци, изговаряйки Йе Су, имат предвид наистина Човешкия Син, в Когото ние вярваме. Обаче има и много китайци, които също изговарят Йе Су, но зад това име те НЕ възприемат Човешкия Син, а някакъв техен "западен" (от източна-китайска гледна точка) герой от будизма, или нещо такова.
Освен това на китайски сричките Йе Су означават и "горска шума- опадали листа в гората". Наскоро едни мисионери бяха по едни села в Китай, и говореха на селяните за Йе Су. Но нещо явно не са обяснили както трябва, защото след това някои селяни започнали да им предлагат суха шума за огрев. 
И така- не зависи от изговарянето и транскрипцията, а от правилното осъзнаване Кой стои зад това име.
Без правилното осъзнаване с вяра, няма никакво значение как ще го изговорим. Както и да го изговорим, все тая, то няма НИКАКВА сила.
Обаче с правилното осъзнаване с вяра, дали ще кажем Йешуа, дали ще кажем Иисус, дали ще кажем Джизъс, или Йе Су, това вече ИМА сила. Без значение транскрипцията.
Да, това име има и конкретно дълбоко значение. Но това не е най-същественото. Добре е да се знае това значение, разбира се, но това знание само ни дава повече мъдрост и разбиране, нищо повече. Но то НЕ дава сила. Само повече разбиране.
Така че и да не знаем точното значение на името на Спасителя, пак ако имаме правилното осъзнаване КОЙ стои зад това име- това е достатъчно за спасението и за силата.
И така, мисля, че няма нужда да спорим за тези неща, те не са толкова съществени.

Бог с вас! 

3

Всичко за християнската вяра / Re: Как трябва да живеем, за да се наричаме християни?

« -: август 25, 2016, 11:17:46 am »

Да  говориш  за  Исус  Христос на  някого, не трябва  да  бъде  като  заучена  задача,
като  зазубрен  урок.

Имам  близък  човек, близък  на брат  ми.
Говорим си  и  усещам някаква  невидима стена в  момента, в  който заговоря  за  Бог малко  по-
подробно.
Знам, че  ако настоявам, ще  загубя  доверито  и'
Звучи  странно, но  е  така.
Бог  Отец  Исус  Христос  и  Святият  Дух  са  единствените,  които  заслужават  най- голямото доверие, но  тя  не е  готова  да  разбере  това.

Тогава  усетих, че  трябва  да я  обичам  и да се  моля за  цялото семейство на  брат  ми-
да  ги  привика  Бог, да се  обърнат  към  Бог.

Понякога  отношението  към хората; това, което  правиш  за  тях,  молитвата ти  за  тяхното спасение, са  много  важни.

Има  хора,души, които са  готови да  слушат и това се усеща.
Тогава  -  да  говорим, да.

Но, съдя  по  себе  си.
Имаше  едно  момче  на  колело, което  щом  ме  срещне, ми казваше-
''  Христос  идва''  и  това  ме  плашеше , не  ми  действаше  приближаващо  към  Христос.
Ако  някой  на дело  ми  покаже обичта си, милостта си, загрижеността  си-
на  дело, ще  съм много  по-склонна  да повярвам  на  думите  му, отколкото
на  човек, който ми  говори  като задача, която  трябва   да  изпълни, а после се  изпарява.

Словото  говори за съвършената любов, която  пропъжда всеки страх.
Колкото  повече  ученик на  Христос се  изпълва  с тази  любов, толкова повече  хората
усещат  това  и се  приближават   към  нея --- някои  по- бързо, други  по- бавно.
Толкова  повече Бог  наглася  тези души   към  слушане на  Истината за  Христос.

Има  и такива  души, на  които сякаш  трябва  да им се  извика, да се  стреснат.
Различно е  за  различните  души.
Според  нивото на  болестта, наречена  ''неверие''  или '' маловерие'' и начините, по  които се  боледува.

Простете, ако  бъркам, или се заблуждавам, просто  споделих  опита си.
Моля  също  и  Бог  да  ми  прости в  Името на Исус  Христос, ако съгрешавам с думите  си  тук.

Благодаря.

Здравей green mile,
Напълно съм съгласен с теб, това е точно така. Да благовестваме, това съвсем не се състои само в говорене (макар и с време и без време). Благовестването включва много неща- и говорене, и дела, и пример на живот, и проява на силата на Святия Дух (чрез Неговите дарби), и мъдрост (точно кога, къде, в каква ситуация как да подходим), и т.н. И нито едно от тези неща не може да се пренебрегне. Нито пък да се наблегне на едно от тези неща повече, за сметка на друго.
Ако някой набляга само на говоренето, да не очаква кой знае какви резултати- да, все някой ще повярва наистина, като го слуша, но повечето хора ще го сметнат за "досаден сектант" (което, макар и сред някои християни да се възприема в отговор като "гонение за Божия слава", всъщност с нищо не допринася за растежа на Божието царство). Ако пък друг набляга само на делата, но не си отваря устата, това пак е недовършена работа- хората може да виждат доброто свидетелство, но като не знаят Кой стои зад това (понеже няма кой да им каже), пак няма полза.
А отделно, както казваш, при всеки човек е различно положението, и само Бог знае спрямо кого как да подходим (понеже само Той знае какво е състоянието в сърцето на всеки един човек). И ако човек не се е научил да следва Святия Дух, ще му е доста трудно да се оправи в тази битка.
Така че цялото това служение си е една съвкупност от всички тези неща, и нито едно от тях не трябва да пренебрегваме. 

4

Всичко за християнската вяра / Re: Правилно ли е, да се искат десятъци?

« -: август 08, 2016, 18:19:37 pm »

Май постигнахме съгласие по този въпрос.

Обаче ми излезе нов въпрос:
Защо повярвалите в Исус евреи, трябва да дават десятък?
Нали вече и те са християни.

Всъщност повярвалите в Исус евреи не са точно християни. Понятието "християнин" за първи път е употребено във връзка с повярвали езичници, и именно това е, което Библията има предвид, там под "християни" се има предвид повярвали в Христос езичници (тоест- Христови ученици от езически произход).
Докато при евреите нещата стоят по-различно. Те са били обвързани в Стария Завет с Бог. И от Стария Завет преминават в Новия. А ние- директно в Новия. Ние никога не сме били под Стария Завет. Съответно на нас никога не са ни били давани заповедите, свързани със Стария Завет, докато при евреите не е така.
Разбира се, тук веднага ще подчертая, че ОТНОСНО СПАСЕНИЕТО И ОПРАВДАНИЕТО и евреи, и езичници, сме РАВНИ пред Бога. И при евреи, и при езичници, спасението и оправданието е САМО чрез вяра в Христос. И в тази връзка, относно спасението и оправданието, наистина няма евреин и езичник, роб или свободен, мъжки или женски пол.
Обаче СЛЕД ТОВА вече, като вид служение, нямащо връзка със спасението и оправданието- тези разлики си остават.
Ето например факт е, че разликата между мъже и жени си стои, както чисто физически, така и като служение. Това няма връзка със спасението и оправданието.
По същия начин си остава разликата между евреи и езичници. При евреите нещата стоят така: на тях им е бил даден Мойсеевия закон, но те не могат да го опазят. А след това вече, след като техния Месия идва (Христос), те вече най-после имат нужната благодат да опазят закона (отново- НЕ за спасение и оправдание, а като служба пред Бог, и като свидетелство за Божията слава).
Докато на нас Мойсеевия закон никога не ни е бил даван. Ние идваме при Христос директно от мрака на езичеството. Никога не сме имали заветно задължение да пазим заповедите на Мойсеевия закон. Затова и след като приемаме Христос, Бог не ни задължава да го пазим (или поне не наредбите на Закона, а само общовалидните заповеди като "не убивай, не кради" и т.н.) 

5

Всичко за християнската вяра / Re: Как трябва да живеем, за да се наричаме християни?

« -: август 04, 2016, 03:07:21 am »

Много хора днес се наричат християни. Повечето от тях не са чели Библията, едни ходят на църква само по празниците, а други не са сигурни, че точно Исус е Бог.

Има и един друг вид хора, които са много набожни. Ходят всяка неделя на църква, знаят всички църковни правила, но вън от църквата нямат нищо общо с Бог.

За да се наречете християни трябва да вярвате, че Иисус Христос е Бог и да се покаете за греховете си, които сте извършили до този момент. Бог ни прощава всичко, но ни казва да живеем вече нов живот, като оставим всичките си грехове!

1 Петрово 1глава
16 защото е писано: "Бъдете свети, понеже Аз съм свет".

1 Йоаново 3 глава
6 Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал. 
7 Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, праведен е, както и Христос е праведен.

Матей 7 глава
20 И тъй, от плодовете им ще ги познаете. 
21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.


Как трябва да живеем, за да сме истински християни?

Важно е да се разбере, че думата "християнин" всъщност в новозаветни времена се е отъждествявала с фразата "Христов ученик".
И така, щом става въпрос за Христови ученици, значи на първо място:
1. Това са, както казваш, хора, които вярват, че Исус Христос е Господ, и Божи Син (или- че Той е Бог). И че е умрял и пролял кръвта Си за греховете ни, бил е погребан, и след 3 дни възкресен от мъртвите. И тази вяра трябва да е жива, предизвикваща дела.
2. Щом става въпрос за "ученик", тоест- "Христов ученик", а не просто "Христов човек" или нещо подобно,  значи християните са хора, които СЕ УЧАТ, тоест- търсят, изследват, развиват се във вярата- на дело и в слово. Не са застинали на едно място в някаква закрепостена традиционна позиция.
Оттам нататък, като говорим за ученичество, ето какво още казва Исус:
3. Йоан 8:31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.
Тук разбира се, трябва добре да изясним значението на думата, преведена на български като "пребъдвате", понеже най-малкото тя не е ежедневно употребявана дума (освен в някои църковни общества), и често се цитира без знание. И така, значението е "да постоянствате в Моето учение"- в неговото изучаване и прилагане на практика.
4. Йоан 13:35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
С други думи, една важна характеристика на християните е да имаме любов помежду си. Любов към външните- да, това е също наша цел. Но любов помежду си- това вече е задължително, ако искаме да се наричаме "християни". На пръв поглед изглежда уж лесно, обаче нека всеки изпита себе си. Обичаме ли тези от нас, които са се отклонили в грях? Можем ли да обичаме (и то на дело) примерно някой пастор, който се е отклонил в сребролюбие? Можем ли да обичаме поповете в православните църкви (понеже ние не знаем какво има в сърцата им, някои от тях може да са само фалшиви попове, с диплома от семинарията, без никаква вяра, но други може да имат искрена вяра, и само Бог знае)? Можем ли да обичаме братя и сестри от друга деноминация, с други убеждения, други доктрини, но все пак държащи основата Христос?
5. Йоан 15:8 В това се прославя Моят Отец, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.
Истинските християни принасят много плод. И това също трябва да се изясни, какво се разбира под "плод". Ако анализираме внимателно Библията, ще видим, че под "плод" не се разбира само хора, на които сме благовествали и те са повярвали. Има и много други видове плод (можем да прочетем за плодовете на Духа, описани в Галатяни 5 глава- имайки отново предвид, че това не са просто някакви емоционални състояния- мир, радост и т.н., а съвсем конкретни изработени характеристики в нас, и в другите около нас). Като цяло под "плод" може да се обобщи всичко, което чрез нас е допринесло по какъвто и да е начин за полза на Божието царство.
Всичко това са характеристиките на един истински християнин. Много от нас не са развили повечето от тези характеристики, но важното е да имат този стремеж като решение (и това е всъщност част от покаянието, за което ти говориш). 

6

Всичко за християнската вяра / Re: Правилно ли е, да се искат десятъци?

« -: август 04, 2016, 02:36:50 am »

До Вили и КЛС:

Въпросите по темата са дали пасторите имат Новозаветно право да събират данък десятък, който се изисква от закона в Стария Завет?
Мисля, че и двамата сте съгласни, че нямат право. В Новия завет се събираха само дарения, които използваха за разпространението на християнската вяра и за подпомагане на бедните вдовици, сираци и други хора в нужда.

Относно какви трябва да бъдем ние като християни мисля да пусна такава тема.

Да, в Новия завет пасторите нямат право да изискват десятък. Обаче все пак е желателно да оставят възможност за приемане на десятък на тези християни, които имат убеждение лично за себе си, и желание да дадат десятък. Разбира се- на всеки според убежденията. Не насила и не по законово задължение. Поне не и сред християните езичници (т.е.- неевреи).

7

Всичко за християнската вяра / Re: Правилно ли е, да се искат десятъци?

« -: август 02, 2016, 18:06:13 pm »

Въобще дали трябва да се коментира подобен казус от истински християни а именно какво,колко и как да даваме, освен ако няма тотално изкривяване от простичко то нещо ,което Господ Иисус Христос ни каза: "Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, той ще го спаси."
Лука 9:23‭-‬24 VBG
http://bible.com/190/luk.9.23-24.VBG
 Това което Бог всъщност ни каза е че вече живеем за Него: Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че ако един е умрял за всичките, тогава и всичките са умрели; и че Той умря за всички, така че тези, които живеят, да не живеят вече за себе си, а за Този, който за тях е умрял и е бил възкресен.
2 Коринтяни 5:14‭-‬15 VBG
http://bible.com/190/2co.5.14-15.VBG
 Така  че не десятък,не събота а всичко за Него! И както каза на младежа дали е готов да си даде целия имот не 10 процента от него! Затова летвата която Той вдигна с писано е но Аз ви казвам е много,много повече от някакви части,дни и ритуали! Така че да си направим хубаво сметката дали сме готови да станем християни,което пък за истинските е бреме  леко и когато умреш за злото и покварения  свят настъпва мир и любов,чрез който можеш всичко! Затова и в Новия Завет това не е тема,която подробно се коментира,защото християните бяха готови на всичко по Божията воля един за друг и за Бога! А това че на хората днес им е по лесно да пазят само един ден и само десятък и да не са напълно на Божие разположение разкрива не зрялостта,себелюбието и неразбирането какво всъщност е покаяние,което е и причината да не стават нещата ,които ставаха между Божиите хора тогава,което често се дискутира в този форум!!!
И да се напомни едно просто правило за четене на Библията и това е,че всичко и в Стария Завет се чете през погледа на Господ Иисус Христос и Новия! Така че Той ни каза кое и как трябва да пазим много ясно!

Така е Вили, прав си.
Аз бих искал обаче да добавя и още нещо за доизясняване. Защото на практика всъщност не е много ясно кое как трябва да се пази и да се гледа (иначе изобщо не би се повдигал този въпрос, както и много други).
И така, един много важен момент е да разберем, че ние не сме собственици на себе си, на парите си, на апартамента, колата, близките, децата, и т.н., а сме само настойници. Ние НЕ притежаваме всичко това, което ни е дадено.
Нека да го представя на практика: Бог ми дава примерно някоя работа. Той ми я дава, но тя пак си принадлежи на Него. Той може да си я вземе във всеки един момент, и аз няма да съм прав, ако се оплаквам от това. И от тази работа, да кажем, всеки месец получавам 800 лв заплата. Но пак, нито една стотинка от тези 800 лв НЕ Е моя! ВСИЧКО е на Господа. Аз съм само отговорник, настойник на всички тези пари. И ако имам предвид този факт постоянно, това вече променя доста неща.
Например това означава, че ако аз загубя тези пари, всъщност нищо не губя, просто Бог си ги взема. Ако ги пропилея неразумно, тогава съм се отнесъл невярно към това, което не е мое, а на Господа. И ако реша да дам от тях 80 лв (10%) в църквата, всъщност аз давам от Божието на Бог.
Нарочно давам тези примери, защото обичам точните и практичните приложения на всичко това, което по принцип знаем и слушаме често на различните проповеди по църквите. Ако не можем да приложим тези неща на практика, тогава няма особена полза от тях.
И така, вече от тази гледна точка, въпроса за десятъка стои по съвсем друг начин. Фактически десятъка при това положение може да се разглежда като един тест- приемаме ли на практика, че тези пари не са наши, а на Бог? Защото лесно е да говорим възвишено-духовни думи как всичко трябва да дадем на Господа. Е, да пробваме на практика. Десятъка е едно добро упражнение за това. Като разбира се, отново повтарям, той НЕ Е задължителен за нас. Още
Казваме, че ВСИЧКО трябва да предадем на Господа, и това наистина е така, защото ВСИЧКО по принцип е Негово. Е, как на практика примерно ще предадем апартамента, в който живеем, на Господа? Чисто практично- да го продадем ли? Да не го продаваме, но да го представим за ползване с някаква цел? Или просто да не правим нищо, обаче казвайки, че самите ние принадлежим на Него, то и апартамента ни автоматично също принадлежи на Него (това всъщност е и най-лесния вариант, понеже на практика не се случва нищо, всичко е само вътрешно, в ума ни)?
Това имах предвид. Съгласен съм с теб, с изключение на това, че според теб всичко това е ясно. Обаче на практика всъщност далеч не е толкова ясно, и е важно да се изяснява. И едва когато знаем как да го прилагаме на практика, в ежедневния живот, можем да кажем, че е наистина ясно. 

8

Всичко за християнската вяра / Re: Правилно ли е, да се искат десятъци?

« -: август 02, 2016, 03:16:09 am »

KKS, аз  те моля ти да ми простиш,
защото мисля, че си изкарах на теб  неща, за които не си виновен, проявявайки
именно емоции.

Много ми е  трудно да кажа  какво мисля по тази тема, без  да засегна някого ;
или без  да  направя грешка.

Ето в  какво вярвам, без претенции  да съм права.

Да  кажем,че  някой си  плаща десятъка, но  проявява много неща,
които нямат нищо общо с  Бог.
Нима  Бог  ще  каже-'' този човек ще  го благословя финансово,
понеже  плаща  десятък,
но  понеже  цепи църкви  и  говори   срещу   братя- няма да  го благословя  в  друга област.''

Не  вярвам в това.Вярвам, че  наистина  Бог гледа  на сърце
и ако  сърцето се е  отделило  много  от  Бог, Той няма да благоволи  в  това сърце,
включително  и финансово.

И обратно- ако сърцето  Бог  определи за  чисто и  стремящо се  към  Него,
Бог  ще  го  благослови във всички сфери.

Просто  каруцата трябва  да е след  коня.

Ако  сърцето  е  чисто според  Бог и човекът  с това  сърце, бидейки с  чисто сърце
 плаща  и  десятък,то  - да,  Бог  ще  го  благослови  допълнително.

Както съм уверена, че такъв човек си  ти  и за  което много  се  радвам.

Но, както казва един  пастор, има  толкова много важни  неща, които 
човек  , който иска   Бог  да е на  първо място в  живота  му,
има да  направи, или  да спре  да  прави.
Според  мен, плащането на десятъка  трябва  да  бъде след  тези неща,
за  да  не се  превръща  човекът във  фарисей.

Още  веднъж  те  моля  да  ми простиш за  раздразнението  и тона  ми.

Благодаря.

Green mile, всичко е наред, нямам нищо против теб, простил съм ти. 
Иначе тук си права, да- човек може да дава десятъци точно както е според Библията, но в други неща сърцето му да не е наред. И тогава той може да получи благословение донякъде поради десятъците, но и наказание поради другите проблеми.
Всичко си е много специфично при всеки човек. На всеки човек сърцето му и делата му са сложна комбинация от добри и лоши неща, различна при всеки. Затова само Бог знае и преценява как да се отнася към всеки индивидуално, взимайки предвид състоянието и делата му. Специално за нас християните, Неговата цел е да ни възпитава, като Негови деца. И нормално, като всеки родител, Той възпитава всяко дете различно, понеже всеки от нас е различен.
Конкретно относно десятъка- разбира се той не е на първо място, както казваш. Дори и при евреите, за които той е задължителен, пак Исус казва, че има по-важни неща от десятъка. А за нас езичниците, той дори не е задължителен.
И затова ако някой изисква да се дават десятъци като задължение, той според Библията НЕ Е прав (освен ако не е евреин, и не изисква от евреи). И би следвало да бъде изобличен, но пак според библейския начин разбира се.
От друга страна има нещо интересно: евреите например си имат една каса, в която се пускат парите (десятъци или дарения), и на нея пише "праведност". Днес много християни биха казали: "това с парите е твърде материално и плътско, как може това да е критерий за праведност, праведността не е ли по-скоро духовна?" Да, обаче евреите са забелязали нещо интересно и много вярно (и то дори е обяснено в Посланието на Яков 2:14-18)- парите наистина се оказват голям тест за нас. Като се замислим, много е лесно просто да се помолим за някого, да го благословим, да го насърчим и т.н.- всеки може да го направи. Обаче далеч по-трудно е да дадем пари. Уж е нещо съвсем материално, обаче изведнъж се оказва много по-трудно, и голям тест за духовността ни.
Но пак казвам- този въпрос за десятъка, а и за другите давания на пари като дарения, няма никакъв начин да се разбере правилно, ако гледаме само "забранено-позволено-задължително". Това за нас, като езичници, си е наш личен избор. Никой няма да бъде осъден ако не даде. Но ще е в негов плюс пред Бог ако даде, обаче в баланс със всичко друго важно в живота. 

9

Всичко за християнската вяра / Re: Страх от Бога или страхопочитание към Бога

« -: август 01, 2016, 11:35:14 am »

neoself страха от Бога е началото! 
Но знай, че щом сме познали истината, по никаква причина не трябва да съгрешаваме САМОВОЛНО, като се надяваме, че Бог ПОСТОЯННО ще ни прощава!

Евреи 10 глава
26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,    
27 но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.    
28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;    
29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?    
30 Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".    
31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

Много си прав  Alex .

„Ако не бях дошъл и не им бях говорил, не биха имали грях; но сега нямат извинение за греха си.“
‭‭Йоан‬ ‭15:22‬ ‭VBG‬‬
 
 След като си познал истината нямаш право да грешиш .

„И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус. Защото законът на животворящия Дух в Христос Иисус ме освободи от закона на греха и на смъртта.“
‭‭Римляни‬ ‭8:1-2‬ ‭VBG‬‬

Но когато Христос е в теб , не би трябвало да имаме проблем с греха .
Как мислиш ?

Всъщност проблем с греха винаги ще имаме, докато сме в тези немощни тела. Христос не премахва възможността да съгрешаваме, Той само осигурява елиминирането, изтриването на тези грехове, тоест- премахва осъждането от тях. Но въздържането от грехове си остава, изцяло наша е отговорността да се борим със склонността да съгрешаваме. Добрата новина е, че Христос е осигурил необходимата сила, за да побеждаваме в тази борба. 

10

Всичко за християнската вяра / Re: Проповеди за поправление и сила!

« -: август 01, 2016, 11:31:56 am »

Не емоция, а решение! Дерек Принс

Да, ето това наистина е добра проповед!
Между другото, Стивън Хеджис е служил заедно с Дерек Принс, и споделя за него, че той е бил доста далеч от емоциите, всъщност буквално е мразел емоциите, понеже са твърде подвеждащи. На службите с Дерек Принс например почти не е имало никакво пеене на песни. Самия Дерек Принс е бил "музикален инвалид", и когато изобщо се опитвал да пее, пеел доста фалшиво. Проповедите му приличали по-скоро на университетски лекции, на пръв поглед сухи и звучащи "скучно". Били точно такива- много точни и конкретни, с много логика и звучащи научно.
Обаче в същото време Дерек Принс е следвал изцяло практичното действие на Святия Дух- конкретни изцеления или други чудеса. Стивън Хеджис споделя, че на събрания с такива събития кой знае какви емоции не е имало, обаче е имало страх. Истински страх и респект от Божието действие. Както и трябва да бъде, и както четем, че е било в Деяния на апостолите.

11

Всичко за християнската вяра / Re: Правилно ли е, да се искат десятъци?

« -: юли 30, 2016, 03:19:56 am »

Аз лично отделям десятък. И свидетелствам, че наистина има благословение в това, дори в малките неща в сегашния ми живот.
Мога и да престана да отделям десятък. Но и тези малки благословения мога да загубя. Не, няма да стана "проклет", просто ще се отделя от принципа-верига по йерархията, който описах по-горе. И пак ще имам благословения, но по-малко.
Така че избора си е наш, на всеки от нас. 

КЛС сигурен съм, че имаш благословение. Това е така, защото даваш по желание, а не защото по закона дължиш данък десятък. Закона не важи за нас, които живеем вече по Духа:

Галатяни 5 глава
18 Но ако се водите от Духа, не сте под закон.

Забележи, че нито Исус, нито апостолите събираха десятъци, а само дарения!
До колкото ми е известно десятъците са появяват в църквата 600 години след Христос. 

П.П.
Не пиша за да спорим или да се дразним, а като братя да изясним нещата понеже са важни.
Бог да бъде с теб и да те закриля!

Така е Алекс, тук няма спор, съгласен съм с теб. 
За нас закона не важи, ние не сме евреи, а езичници. Който иска, дава десятък, който не иска- не дава. И в двата случая няма задължения или забрани, всичко е изцяло доброволно.
Виж за евреите е различно- за тях Закона важи през цялото време, те са задължени да дават десятъци, без значение дали вярват в Исус или не. Ето, в Деяния на апостолите си пише как в Ерусалим имало много вярващи в Исус евреи, които ревностно пазят закона.
И в това няма нищо лошо и странно. За да не става объркване обаче, е важно да поясним, че те не пазят закона с цел да се спасят! И за тях, както и за нас, спасението е САМО ЧРЕЗ ВЯРА В ИСУС.
Но те пазят закона със съвсем различен мотив, и съвсем друга цел. Те го пазят, с цел да демонстрират пред всички какво е наистина праведен израилтянин- такива, каквито от самото начало всички те би трябвало да бъдат. И сега вече, чрез вяра в Исус, най-после имат силата и благодатта да бъдат такива и да изпълняват Закона. Или с други думи- те пазят Закона като един вид служение, без връзка с тяхното спасение.
Но ние сме езичници, и за нас всичко това не важи. Все пак обаче, ако искаме и ние, винаги можем да пазим някоя и друга заповед от Мойсеевия закон, но е изключително важно да внимаваме в мотива си- да го правим от любов, като служение, като мъдрост, а не за спасение, за да не бъдем като лошия пример, който Павел дава с Галатяните.
Съответно същото важи и за десятъка. 

12

Всичко за християнската вяра / Re: Правилно ли е, да се искат десятъци?

« -: юли 27, 2016, 07:53:21 am »

Не  казах, че  темета не е  добра и не казах, че темата не е необходима.
Защо така,KLS, нали каза, че обичаш  точните  неща?

Написах, че темата не е за  този раздел и това е моето убеждение.

Ако темата остане тук, просто няма да напиша нищо.

Защото това, което мога да кажа, а  то не е  малко,
не е за  този раздел.

Понеже няма да вдигна ръка срещу братя и сестри,
ако темата остане тук, ще  мълча.

Не е така,КЛС. Божието слово е вярно, нямам предвид него.
Но обобщенията и  крайните изводи ... не  е  така.
Но не мога да се  защитя, защото  трябва да  разкажа много неща, а аз няма да го направя.
Ще  премълча.

that's all

Green mile, извинявай ако съм се изразил не много добре. Не исках да прозвучи като укор, моля те прости ми.
Просто може би е станало недоразумение, но ето сега се надявам да се изясним. 
Сега те разбрах какво имаше предвид, и съм съгласен с теб, наистина не трябва да се използва тази тема, с цел да се настройваме едни против други.
А исках просто да разясня това, което знам от Божието слово, по този въпрос, понеже очевидно е актуален, и предизвиква недоразумения, дори раздори между братя, и това е тъжно.
От една страна причината е, че у някои наистина има сребролюбие, и както казва брат Алекс, то лесно може да се замаскира под една привидно праведна маска от непълно и избирателно цитиране на Божието слово.
А от друга страна- виждам как масово има липса на знание по въпроса. Това знание не е само свързано с липса на информация от Стария завет, а и с погрешни разбирания относно Новия завет и благодатта- как сега вече "ние сме под благодат", и съответно всичко може "и така, и иначе", "както Духа ни води" и т.н.- което обаче лесно отваря врати за злоупотреба относно този въпрос.
Та, в тази връзка исках да споделя това, което знам по въпроса (без да претендирам, че то е пълното знание), без да имам за цел да говоря каквото и да е против някого. 
А що се отнася до отношенията между братя и сестри, относно въпроса с парите- да, сред нас има много слабости, недоразумения, подозрения и какво ли не, по тези въпроси. Най-доброто, което можем да направим, е да си простим едни на други, да предаваме допуснатите грешки и неправди в Божиите ръце, понеже и ние самите не сме идеални. 

13

Всичко за християнската вяра / Re: Проповеди за поправление и сила!

« -: юли 26, 2016, 03:46:16 am »

КЛС очаквам с нетърпение да пуснеш такава проповед. 

Здравей Алекс. Ето, пуснах една такава проповед в съседната тема за десятъците. Тя не е особено емоционална и зареждаща, обаче дава ценна информация, от която имаме ясно упътване как да живеем. И това е за постоянно, не е някаква "хвърчаща емоция", която бързо затихва. Както казах, срещал съм доста християни, след църква, които като ги питам "за какво говореше пастора?", и те казват- "ами нещо там за благодатта и силата...абе не помня точно, ама много хубаво беше, много силно, много ни насърчи и зареди". Да де, ама след няколко часа това ще отшуми, и каква полза? За мен една наистина добра проповед е именно това: като я чуя, после след църква да си кажа: "Ок, сега вече знам какво да правя". Ясно, точно и конкретно. 

14

Всичко за християнската вяра / Re: Правилно ли е, да се искат десятъци?

« -: юли 26, 2016, 03:39:53 am »

Алекс, мисля, че тази тема не е за  този  раздел.

Бъди разумен и нека Святият Дух води всички ни.

амин

Всъщност темата си е много добра и е необходима. Най-малкото защото масово по този въпрос има несъгласие сред много християни. И не е като да става въпрос за някакви сложни, далечни и отвлечени за нас неща, а все пак става въпрос за доста актуални неща. Трябва добре да разберем, че според Библията духовните неща не са това, което често си представяме, напротив, духовните неща са свързани най-вече с дребни, ежедневни, материални неща, с които се сблъскваме ВСЕКИ ДЕН. Парите са тема, която е голям тест за всички нас, и показват всъщност нашето духовно състояние. Понеже е лесно просто да се помолим за някого. Обаче доста по-трудно е да му дадем пари- това вече изисква по-високо духовно израстване. 
И така- нека отново да видим какво казва Библията:
Битие-14:18-20. Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино и го благослови, като каза: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята; благословен и Всевишният Бог, Който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десятък от всичко.
Следва разяснение на същия този пасаж в Посланието към Евреите:
Евреи-7:1-10. Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови, на когото Авраам отдели и десятък от цялата плячка - той, който е първо, по значението на името си, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир, без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещени. А помислете колко велик беше този човек, на когото патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка. Защото, докато онези от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от народа, т. е. от братята си, макар и да са произлезли от чреслата на Авраам, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам и благослови този, на когото бяха дадени обещанията. А безспорно по-долният бива благославян от по-горния. И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия - този, за когото се свидетелства, че живее. И, така да се каже - сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам; защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраам.
И така, от горните пасажи разбираме, че има йерархия- има "по-горен" и "по-долен". И Бог е, Който поставя хората в по-горна или по-долна позиция. Съответно виждаме, че по-долния дава десятък на по-горния, по-горния на още по-горния и т.н. В случая виждаме йерархията: левитски свещеници- Мелхиседек. По-нататък в Мойсеевия закон пък виждаме продължение на тази йерархия надолу: обикновени израилтяни - левити - свещеници - Мелхиседек (чрез Авраам).
И така- принцип: десятъка върви по йерархията отдолу нагоре, а в замяна в обратна посока, отгоре надолу идва благословение- по-горния благославя по-долния.
И това е само един от видовете десятък. В Мойсеевия закон са определени 3 вида десятък:
1. Левит-18:26-32. Кажи на левитите: Когато вземате от израелтяните десятъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава да принасяте от него десятък от десятъка за принос за издигане на Господа. И тези ваши приноси за издигане ще ви се смятат като жито от хармана и като изобилие на вино от лина. Така и вие да принасяте принос за издигане на Господа от всички десятъци, които вземате от израелтяните; и от тях да давате на свещеника Аарон принос за издигане на Господа. От всичките си дарове да принасяте всеки принос за издигане на Господа, т. е. осветената част от всичко, което е най-доброто от тях. Затова да им кажеш: Когато принасяте най-добрата част от тях, останалото ще се смята за левитите като доход от хармана и като доход от лина. Можете да го ядете на всяко място, вие и домашните ви; защото това ви е заплата за служенето ви в шатъра за срещане. Няма да понасяте грях поради това, ако принасяте в принос за издигане най-добрата част от тях; и да не осквернявате святите неща на израелтяните, за да не умрете.
Това е основния вид десятък- десятъка по йерархията. Тук е обяснена и причината за десятъка- свещениците не обработват земя, нямат дял, те са поставени само да служат. И съответно трябва да се издържат, да живеят. За целта Бог е определил този десятък. А в замяна от тях идва благословение към по-долните.
2. Второзаконие-14:22-27. Непременно да даваш десета част от всичките си произведения, които си посял, които нивата ти произвежда всяка година. И десетата част от житото си, от виното си и от маслото си, и първородните от говедата си и от овцете си да ядеш пред Господа, твоя Бог, на мястото, което избере, за да настани там Името Си; за да се научиш да се боиш всякога от Господа, твоя Бог. Но ако, когато те благослови Господ, твоят Бог, пътят е много дълъг за тебе, така че да не можеш да ги занасяш, понеже е много далеч от тебе мястото, което избере Господ, твоят Бог, за да настани там Името Си, тогава да разменяш десятъците си с пари и да вържеш парите в ръката си, и да идеш на мястото, което избере Господ, твоят Бог; и да дадеш парите за каквото и да е нещо, което пожелаеш, за говеда или за овце, или за вино, или за спиртни питиета, или за каквото и да е нещо, което би пожелал; и там, пред Господа, твоя Бог, да ядеш и да се развеселиш - ти, домът ти и левитът, който е в градовете ти; него да не пренебрегваш, защото той няма дял, нито наследство с тебе.
Това е бил втория вид десятък: всички мъже израилтяни са имали задължението 3 пъти годишно да отиват в Господния дом (първо в Сило, после в Ерусалим) на поклонение. А това струва пари. За целта е бил определен този втори вид десятък.
3. Второзаконие-14:28-29. В края на всяка трета година да изваждаш целия десятък от произведението си през онази година и да го складираш в градовете си, така че левитът (защото той няма дял, нито наследство с тебе), чужденецът, сирачето и вдовицата, които са в градовете ти, да идват, да ядат и да се насищат; за да те благославя Господ, твоят Бог, във всичко, което вършиш.
Това е третия вид десятък- всъщност спрямо първите два вида, понеже е веднъж на 3 години, по-скоро не е 1/10, а 1/30. Той е бил предназначен за бедни, чужденци, сирачета и вдовици.

Това е всичко, което Израилтяните са били задължени да дават. А ако дават нещо повече от това- то вече се води "дарение", и е доброволно, не задължително.

Сега, как стои този въпрос за нас? Ние сме езичници, не евреи. На нас са ни дадени само 4 заповеди- да не се кланяме на идоли, да не ядем кръв, да не ядем удушени или удавени животни и да не блудстаме. Десятъка не ни е даден като заповед.

Но, понеже десятъка не идва от Мойсей, а още от преди това- от Авраам, а ние сме Авраамови потомци по дух, то този въпрос също ни засяга. Но вече не като заповед, а доброволно.
И така- десятъците за нас НЕ СА задължителни. Обаче ако искаме да участваме в принципа на благословение срещу десятък, по йерархията, е добре да даваме десятък.
Или нека да го кажа така: ако не даваме десятък, НЯМА да отидем в ада заради това. Обаче ще пропуснем определени благословения, които бихме могли да имаме. Незрелите християни обикновено гледат кое е забранено, кое е позволено и кое е задължително. А по-зрелите гледат кое е добро, и кое носи повече благословение. И всъщност това се отнася не само за десятъка, а и за всичко друго.
В Новия завет за десятъка не се обяснява, не защото ние сме "по-зрели" или "по-горни" от старозаветните хора (понеже, видите ли, ние сме в Новия завет, живеем по благодат), а защото за езичниците той не е задължителен. За евреите обаче десятъка и до днес си е задължителен. Но и на тях в Новия завет не се обяснява, защото си имат Стария завет, и си го знаят от там.
Аз лично отделям десятък. И свидетелствам, че наистина има благословение в това, дори в малките неща в сегашния ми живот.
Мога и да престана да отделям десятък. Но и тези малки благословения мога да загубя. Не, няма да стана "проклет", просто ще се отделя от принципа-верига по йерархията, който описах по-горе. И пак ще имам благословения, но по-малко.
Така че избора си е наш, на всеки от нас. 

П.П. Алекс- ето една проповед, в която се казва нещо полезно, насъщно и практично (визирам съседната тема за проповедите). Не е от мен, аз съм я чул от други професионални учители, и вече съм споменавал един от тях, евреин. И когато я чух, това ми внесе доста яснота, чисто практично, как да управлявам своите финанси в дома ми. И това е постоянно, не "от проповед до проповед", съответно дава сили за постоянно. 

15

Всичко за християнската вяра / Re: Проповеди за поправление и сила!

« -: юли 24, 2016, 04:16:44 am »

Ако някоя проповед ви е дала сили да се борите с трудностите в живота или пък ви е довела до покаяние от дадени грехове, ви моля да я споделите!

Когато се чувствам слаб, винаги гледам този клип на Ник Вуйчич:

На мен лично сили ми дават проповедите, в които се проповядва ясно, логично, конкретно и в детайли от Библията, от които мога да си взема съвсем ясни и конкретни напътствия какво да правя и как да мисля и постъпвам.
Не обичам проповеди, в които час и половина се "разтягат локуми" в силно емоционален стил, за неща, които могат да се изкажат за 5 мин. Не обичам проповеди, които разчитат на емоцията, която уж би трябвало да ни "зареди" за дните до следващата проповед. В Библията няма такова нещо. Това като цяло е американски навик (който е гледал американски филми, в които има състезания между отбори по бейзбол, американски футбол и др. подобни, е виждал как преди мача съотборниците се прегръщат и се надъхват с емоция- същия подход всъщност е масово използван и по църквите в САЩ, а оттам- и на много други места по света. Но не е от Библията). Аз не живея воден от емоции. При мен поне тези "представления" не минават, не ме интересуват. За мен това с "духовните емоции" е "детска болест" по църквите, от която доста църкви страдат, особено петдесятно-харизматичните. Аз търся ЯСНИ и КОНКРЕТНИ напътствия, съвсем практични. От такива проповеди (които може да са изказани съвсем монотонно, като някоя лекция в университет) наистина поне аз лично имам полза- от тях мога да получа ценни отговори на насъщни проблеми и техни практични решения, и от тези отговори, а не от "духовно шоу", наистина идват и емоции, истински, трайни (макар че не те са движещата сила, те са само естествен резултат от разбирането на Божието слово)- не до следващата проповед, а за цял живот.