10
« -: юни 06, 2017, 19:19:05 pm »
в този пост ще продължа с анализ на стихове 15:10 и 15:11.
15:10 тогава, защо сега изпитвате бога да поставите на врата на учениците хомот, който нито нашите бащи, нито ние съумяхме да издържим.
тук апостол петър/кейфá се обръща към събранието на апостолите, старейшините и някои други братя от юдеите в йерусалим.
от тези думи на апостола се вижда, че много голямата част от участниците в събранието на апостолите и старейшините в йерусалим е застъпвала поне първоначално възгледа, че на повярвалите езичници трябва да се заповяда да бъдат обрязани по обичая на моисей и така да станат длъжници на целия закон, писания и устния, да станат пълни прозелити.
самият факт, че те са искали такова нещо косвено доказва още веднъж, че повярвалите в йешýа юдеи най-малкото са полагали усилия да пазят целия закон, включително човешките предания на старейшините на израел относно това как да се пази закона, като се изключат, разбира се, онези предания, които йешýа изрично е отменил.
искането на голяма част от хората в събранието повярвалите езичници да станат пълни прозелити апостол петър сравнява с искане да се постави върху врата на повярвалите езичници „хомот/ярем, който нито нашите бащи, нито ние съумяхме да издържим“.
повечето читатели, които не са добре запознати с въпроса за преданията на старейшините, с така наречения устен закон/устна торá и с някои други неща, правят от тези думи на петър прибързаният извод, че самият писан закон на моисей, който четем в първите пет книги на СЗ, е един непоносим хомот.
на това разбиране противостоят редица стихове в СЗ, като например:
в псалм 1:1-2 пише, че праведният се наслаждава в закона на бога
в псалм 40:8 давид казва, че се наслаждава да върши онова, което е угодно на бога и че законът на бога е в сърцето му
в псалм 119, стихове 70, 77 и 174 авторът на псалма казва, че законът на бога е негова наслада, а в стихове 97, 113, 163 казва на бог колко обича неговия закон.
но нека си зададем този въпрос: възможно ли е някой да обича и да се наслаждава на нещо, което е непоносимо за него бреме?
защо тогава петър говори за хомот, който не може да се издържи?
ето защо. защото известно време след връщането от вавилонския плен, което става над 6 века преди петър да каже тези думи, властта да се тълкува закона и как точно той да се изпълнява, започва постепенно да преминава върху хора, които в ревността си да не се допусне неговото нарушаване, започват да създават много други, допълнителни закони около закона на бога, които се наричат „огради“. ето един например за такава „ограда“ около заповед в закона: в закона пише, че в събота не трябва да се гори огън в жилищата, но те въвеждат забраната не просто да не се гори огън, но дори да не се докосва нещо, което се използва за запалване на огън. тези „огради“ постепенно стават все повече и повече и като брой започват след време да са десетки пъти повече от заповедите в писания закон, като с времето започват самите човешки „огради“ да получават ореола на устен закон, дошъл от самия моисей. стига се до абсурдни неща като например въпроса дали е позволено да си чопли човек носа в събота или да си отскубне косъм от брадата или косата. освен тези „огради“, авторите на които не са били пророци, а хора без откровение от бога по въпроса, започват да прибавят правила и закони, които не са дори огради, като например заповедта за ритуално миене на ръцете преди ядене, спомената накратко в евангелията, която не е просто за умиване на ръцете, а за умиването им по специален ритуал, със специална кана, с казване на специални благословии докато се полива ту едната, ту другата ръка. и още, добавят се и устни закони, които на практика, както вече стана дума по-горе в темата, служат за оправдание да се нарушават заповеди в писания закон.
именно по този начин, след вавилонския плен, с течение на вековете, законът на бога, даден чрез моисей и написан в нашите библии, постепенно се превръща в непоносимо за издържане бреме даже за хора, които са родени в закона и от малки са възпитавани в него.
това обяснява и противоречието между цитираните от мен стихове от СЗ за това каква наслада е законът на бога за праведните, които стихове са писани преди вавилонсия плен, и думите на петър в деяния 15:10 за непоносим хомот.
като се вземе предвид и това, че съдилищата по закона по времето на петър са били в мнозинството си контролирани от врагове на йешýа, които не го признавали за месия под влияние на върховния синедрион, а държали да се спазва целия закон с всички човешки предания, се разбира, че за да бъде един езичник одобрен за пълен прозелит, той е трябвало да се покори на човешките предания на хора, които отхвърлят главата, тоест месията.
по този стих могат да се кажат и някои други неща, като например защо петър нарича това искане на присъствалите изпитване на бога, но аз ще спра дотук, за да не бъде написаното мен прекалено много.
следващият стих:
15:11 но чрез благодатта на господаря йешýа [помазаника] вярваме да бъдем спасени по начина, по който и те.
да бъдем спасени ние по начина, по който и те: ние го няма в текста на гръцки, но се подразбира от лицето и числото на глагола „да се спасим“. ние, това са повярвалите юдеи, които пазят закона. те, това са повярвалите езичници, от които не се изисква да станат пълни прозелити, за да се спасят. начинът на спасението е чрез вяра в сина на бога и в неговата жертва и възкресение, за да получим прошка на греховете и неговата благодат за спасение. този начин важи и за повярвалите юдеи, и за повярвалите езичници.
благодатта на бога е нужна за нашето спасение, защото тя ни дава онова, което ние не можем да постигнем само с нашите собствени човешки усилия. благодатта за спасение е нужна даже на хора, които са постигнали много високо ниво на своя лична правда чрез спазване на закона. в самия закон пише за нуждата от благодат.
възниква въпросът: щом като не можем само с нашите човешки усилия да постигнем онази праведност, без която не можем да се спасим, има ли въобще смисъл да полагаме каквито и да е усилия да сме праведни? не е ли достатъчно ние, повярвалите в сина на бога, да разчитаме само на благодатта на бога заради жертвата на божия син, а ние самите да не полагаме никакви усилия да живеем праведен живот?
на този въпрос, по който има голямо разделение в световното протестантство, ще отговоря накратко със следните думи на апостол павел в римляните 6:1-2:
6:1 какво да кажем тогава? да останем ли с греха, за да се умножи благодатта?
6:2 да не бъде! ...
може да се докаже от различни места места в НЗ, че апостолите и другите вярващи юдеи са полагали усилия да пазят целия закон не само преди събранието на апостолите в деяния 15, но и след събранието в йерусалим и че са правили това не просто като някаква манипулативна тактика спрямо другите юдеи, както си мислят някои, а че наистина вътрешно са били убедени, че макар спасението им да е по благодат, бог продължава да иска от тях да пазят закона.
Покажи участието
