Християнски форум
Български християнски форум => Всичко за християнската вяра => Темата е започната от: messianic в май 01, 2017, 11:04:06 am
-
здравейте на всички!
реших и аз да пусна една тема.
темата ми е посветена на деяния 15:1-29, тъй като това е един от ключовите текстове за разбиране на апостолското учение за повярвалите в йешуа помазаника /иисус христос/ езичници. възнамерявам да направя един езиков и логически анализ на целия този откъс стих по стих, както направих подобен анализ стих по стих на 1 йоаново, глава 1, в една друга тема.
захващам се с тази тема, защото според мен между много християни битуват някои не съвсем правилни схващания относно написаното в деяния 15:1-29. освен това, този откъс от глава 15 е важен и за различни разклонения на световното месианско движение.
и така, започвам с деяния 15:1 /мой превод от гръцки/
15:1 и някои, които бяха слезли от юдея, учеха братята, че ако не сте обрязани по обичая на моисей, не можете да бъдете спасени.
анализ:
най-напред, малко историческа информация за фарисеите, която е важно да знаем, за да разберем някои неща в деяния 15.
от историческите документи научаваме, че по онова време е имало две фарисейски школи в юдаизма, като първата по-стриктна школа е била школата на шамай, а второта, по-либерална школа е била тази на хилел. преди разрушаването на храма от римляните през 70 година превес е имала по-строгата школа на шамай, докато след разрушаването на храма школата на хилел става доминиращата. в глава 15 са описани събития, които са станали поне 20 години преди да бъде разрушен храмът. според учението на школата на шамай не е било възможно един езичник да има дял в олам ха-ба /бъдещия свят след възкресението/, тоест вечен живот, тоест да бъде спасен с вечно спасение, ако не е станал пълен прозелит на юдаизма. това означавало горе-долу следното:
първо, човекът да заяви желание да бъде обучен в юдаизма както го преподават фарисеите.
второ, ако се види, че желанието му е сериозно, тогава започва едно реално обучение на основните заповеди и правила на живот, които се очаква да спазва, ако бъде приет за пълен прозелит. това обучение не било обучение само върху писания закон на моисей, но и върху така наречения устен закон /тора ше бе-ал-пе/, като последният съдържал всичко онова, което в НЗ е наречено "предания на старейшините". за древните фарисеи, както и за днешните равини, писаният закон може правилно да се разбере само с помощта на учител, който познава устния закон, тоест свещеното за тях предание.
трето, ако кандидатът покаже сериозност и обещае да пази закона на моисей, сиреч не просто писания закон на моисей сам по себе си, но закона на моисей както е тълкуван и пречупен през фарисейските свещени предания, което означава да обещае да пази и преданията, а не само писания закон, тогава се счита, че той е готов да бъде приет за пълен прозелит на фарисейския юдаизъм. тук е важно да се знае, че това право да бъде одобрен някой езичник, който е кандидат да стане пълен прозелит на юдаизма, го имали, и днес го имат, само онези, които се считат за одобрени съдии по закона на моисей.
четвърто, обученият и одобрен от съдия по закона или от съдилище по закона кандидат за пълен прозелит преминава накрая през три ритуала: 1 водно кръщение, 2 принасяне на жертва и 3, ако е мъж, обрязване.
кандидатът, успешно преминал през всичко това, се считал за ново създание, новороден, и затова обикновено получавал и ново име, защото вече е бил част от избрания народ на бога.
тук е важно да се знае, че само онова обрязване, което е направено след одобрение от съответното равинско съдилище, се е считало за истинско. ако един езичник, без да е одобрен за прозелит от съдията по закона, реши сам да обреже себе си, това образвяне не се е считало за валидно пред бога. това важи и днес например за мохамеданското обрязване. в очите на равините един мохамеданин не е истински обрязан, сиреч няма одобрено от бога обрязвяне. ето защо, ако един мохамеданин поиска да стане пълен прозелит на юдаизма, той пак ще трябва да премине през един ритуал, при който му се пробива с игла мястото, където би трябвало да е краекожието, докато не потече поне една капка кръв. чак тогава се счита, че е реално обрязан.
сега, ако се върнем на стих 15:1 ще видим, че там се говори не просто за обрязване, а за такова обрязване, което е "по обичая на моисей". и тъй като от написаното по-горе знаем какви са били условията, за да те одобри съдията по закона за обрязване, с тези думи дошлите в антиохия юдеи учели повярвалите в йешуа езичници там, че трябва да станат пълни прозелити на юдаизма, за да се спасят, тоест, да се натоварят да пазят "целия закон", като под "целия закон" се е разбирало, а също и днес се разбира, не просто целия писан закон на моисей, който имаме в първите пет книги на нашите библии, а също и всички човешки предания на фарисеите, които те претендирали, че също са от моисей, но предавани устно от поколение на поколение, от учител на закона на друг учител по закона. знаем обаче от НЗ, че господарят е критикувал фарисеите за много от техните предания като за човешки учения, а не като за меродавни предания, дошли от моисей.
с това приключих с въпроса за стих 15:1, като наученото тук ще ни помогне да разберем правилно и други неща по-нататък в анализа на откъса 15:1-29.
ако някой има някакъв резонен въпрос или коментар, нека каже.
-
обученият и одобрен от съдия по закона или от съдилище по закона кандидат за пълен прозелит преминава накрая през три ритуала: 1 водно кръщение, ........
Обясни по-подробно това ( заради християните, които са учени,че водното кръщение е нещо ново и само за Новия завет)
Нека ти помогна, като започна така:
водното умиване, заповядано в закона на Моисей, без което нямаше достъп до жертвата никой, и което се извършваше в микве...
-
Здравейте! И аз имам няколко въпроса.
На какво основание древните фарисеи, както и днешните равини добавят към закона, даден от Мойсей своето устно „свещено предание“ и правят тези постановления задължителни за спазване от юдеите? Имат ли това право? И има ли го записано това устно „свещено предание“ днес?
знаем обаче от НЗ, че господарят е критикувал фарисеите за много от техните предания като за човешки учения, а не като за меродавни предания, дошли от моисей.
Има ли случаи в НЗ, от които да се вижда например противоречие на устното предание с писания закон на Мойсей, който четем в първите пет глави от СЗ?
-
обученият и одобрен от съдия по закона или от съдилище по закона кандидат за пълен прозелит преминава накрая през три ритуала: 1 водно кръщение, ........
Обясни по-подробно това ( заради християните, които са учени,че водното кръщение е нещо ново и само за Новия завет)
Нека ти помогна, като започна така:
водното умиване, заповядано в закона на Моисей, без което нямаше достъп до жертвата никой, и което се извършваше в микве...
Новозаветното водно кръщение е кръщение за прощаване на греха. Много е различно от това за което става въпрос в Стария Завет. Който повярва и се КРЪСТИ ще бъде спасен!
Нещо ново е според Новия Завет!
-
...
Новозаветното водно кръщение е кръщение за прощаване на греха. Много е различно от това за което става въпрос в Стария Завет. Който повярва и се КРЪСТИ ще бъде спасен!
Нещо ново е според Новия Завет!
здравей, алекс,
с този пост отговарям както на теб, така и на йоланта относно водното кръщение.
колкото и да е интересен сам по себе си въпросът за приликите и разликите между водното кръщение на прозелита на юдаизма и водното кръщение в НЗ (в НЗ са всъщност две водните кръщения за прошка на грехове: йоановото и това в името на иисус), аз предпочитам да го обсъждам този въпрос в тема, специално посветена на тези прилики и разлики, а не в тази тема, за да не разводняваме темата с обсъждания на неща, които не са от първостепенно значение конкретно за тази тема.
моля да обсъждаме в темата за деяния 15:1-29 не странични въпроси, а онези неща, които ще ни помогнат действително да разберем за какво става дума в деяния 15:1-29. в деяния 15:1-29 дори веднъж не се споменава водното кръщение.
-
сега, ако се върнем на стих 15:1 ще видим, че там се говори не просто за обрязване, а за такова обрязване, което е "по обичая на моисей". и тъй като от написаното по-горе знаем какви са били условията, за да те одобри съдията по закона за обрязване, с тези думи дошлите в антиохия юдеи учели повярвалите в йешуа езичници там, че трябва да станат пълни прозелити на юдаизма, за да се спасят, тоест, да се натоварят да пазят "целия закон", като под "целия закон" се е разбирало, а също и днес се разбира, не просто целия писан закон на моисей, който имаме в първите пет книги на нашите библии, а също и всички човешки предания на фарисеите, които те претендирали, че също са от моисей, но предавани устно от поколение на поколение, от учител на закона на друг учител по закона. знаем обаче от НЗ, че господарят е критикувал фарисеите за много от техните предания като за човешки учения, а не като за меродавни предания, дошли от моисей.
с това приключих с въпроса за стих 15:1, като наученото тук ще ни помогне да разберем правилно и други неща по-нататък в анализа на откъса 15:1-29.
ако някой има някакъв резонен въпрос или коментар, нека каже.
В стих 15:1 се говори точно за спазване на закона на Моисей и обрязването, а не за някакви устни сказания.
Нещата за които говориш са интересни, но няма как да се вземат за истина за този стих!
-
сега, ако се върнем на стих 15:1 ще видим, че там се говори не просто за обрязване, а за такова обрязване, което е "по обичая на моисей". и тъй като от написаното по-горе знаем какви са били условията, за да те одобри съдията по закона за обрязване, с тези думи дошлите в антиохия юдеи учели повярвалите в йешуа езичници там, че трябва да станат пълни прозелити на юдаизма, за да се спасят, тоест, да се натоварят да пазят "целия закон", като под "целия закон" се е разбирало, а също и днес се разбира, не просто целия писан закон на моисей, който имаме в първите пет книги на нашите библии, а също и всички човешки предания на фарисеите, които те претендирали, че също са от моисей, но предавани устно от поколение на поколение, от учител на закона на друг учител по закона. знаем обаче от НЗ, че господарят е критикувал фарисеите за много от техните предания като за човешки учения, а не като за меродавни предания, дошли от моисей.
с това приключих с въпроса за стих 15:1, като наученото тук ще ни помогне да разберем правилно и други неща по-нататък в анализа на откъса 15:1-29.
ако някой има някакъв резонен въпрос или коментар, нека каже.
В стих 15:1 се говори точно за спазване на закона на Моисей и обрязването, а не за някакви устни сказания.
Нещата за които говориш са интересни, но няма как да се вземат за истина за този стих!
в стих 15:1 всъщност не се споменава директно закона на моисей.
говори се само за обрязване "по обичая на моисей". надявам се да виждаш, че има разлика между закон и обичай.
иначе, ако нещата, които говоря са интересни, но не могат да се вземат за истина, тогава какво им е интересното?
аз тези неща съвсем добросъвестно съм ги проучил. не си ги измислям от себе си. всеки, който знае английски, може с търсачката да потърси, намери и провери съответните източници и да види вярно ли е написаното от мен или аз просто пиша интересни, ама неверни неща.
-
Нещата за устните обичаи са интересни, но в този стих не се има тях в предвид. Но дори и да приемем, че в стих1 са имали сказанията в предвид, от стихове 5 и 6 ясно се разбира на какво основание е взето решението за стих 29:
Деяния на апостолите 15
5 Но някои от повярвалите сред фарисейската секта станаха и казаха: Нужно е да се обрязват езичниците и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.
6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват този въпрос.
Забележи, че пише "защото се видя добре на Святия Дух". Значи на Бог му се видя добре.
28 Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никое друго бреме, освен следните необходими неща:
29 да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушени животни, също и от блудство; от които ако се пазите, ще направите добре. Здравейте!
Надявам се двамата с iolanta много ясно да разберете, че не трябва да се спазва нищо от Моисеевия закон и от Стария Завет освен, ако не е потвърдено в Новия Завет!
И една препоръка не лично към теб, а към всички:
Стария Завет се чете през погледа на Новия Завет, а не обратното Новия Завет през погледа на Стария. Така е правилно!
-
Нещата за устните обичаи са интересни, но в този стих не се има тях в предвид. Но дори и да приемем, че в стих1 са имали сказанията в предвид, от стихове 5 и 6 ясно се разбира на какво основание е взето решението за стих 29:
Деяния на апостолите 15
5 Но някои от повярвалите сред фарисейската секта станаха и казаха: Нужно е да се обрязват езичниците и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.
6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват този въпрос.
Забележи, че пише "защото се видя добре на Святия Дух". Значи на Бог му се видя добре.
28 Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никое друго бреме, освен следните необходими неща:
29 да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушени животни, също и от блудство; от които ако се пазите, ще направите добре. Здравейте!
Надявам се двамата с iolanta много ясно да разберете, че не трябва да се спазва нищо от Моисеевия закон и от Стария Завет освен, ако не е потвърдено в Новия Завет!
И една препоръка не лично към теб, а към всички:
Стария Завет се чете през погледа на Новия Завет, а не обратното Новия Завет през погледа на Стария. Така е правилно!
алекс,
отлично съм запознат със стиховете, които цитираш. всъщност, запознат съм с тези стихове както са на старогръцки, а не просто с един превод, който в случая конкретно със стих 28 е за съжаление отново подвеждащ, както беше подвеждащ и преводът на 1 йоаново 1:3 в другата тема.
ще стигна до тези стихове. но нямам намерение да прескачам от стих 1 директно на стихове 28-29. както вече писах, ще анализирам стих след стих.
що се отнася до споменатото от теб правило, че "Стария Завет се чете през погледа на Новия Завет, а не обратното Новия Завет през погледа на Стария", това правило също като въпроса за разликите и приликите на водните кръщения бих го обсъждал дали и доколко е библейски вярно, но в тема, посветена на него. затова, няма да го коментирам в тази тема.
-
Здравейте! И аз имам няколко въпроса.
На какво основание древните фарисеи, както и днешните равини добавят към закона, даден от Мойсей своето устно „свещено предание“ и правят тези постановления задължителни за спазване от юдеите? Имат ли това право? И има ли го записано това устно „свещено предание“ днес?
знаем обаче от НЗ, че господарят е критикувал фарисеите за много от техните предания като за човешки учения, а не като за меродавни предания, дошли от моисей.
Има ли случаи в НЗ, от които да се вижда например противоречие на устното предание с писания закон на Мойсей, който четем в първите пет глави от СЗ?
здравей, веред,
древните фарисеи, както и днешните ортодоксални равини, твърдят, че бог е дал два закона на моисей. единитя закон е писаният закон (торá ше бихтáв), сиреч първите пет книги на СЗ, а вторият закон е устният закон (торá ше бéалпé). докато първият е записан, то вторият се предавал като устно предание от бог на моисей, от него на исус навиев, от исус навиев на другите пророци, от другите пророци на така наречената голяма синагога след вавилонския плен и от там до фарисеите и до днешните ортодоксални равини.
те твърдят, че тези два закона вървят в комплект и че без устния закон не може да се разбере както трябва писания закон.
по времето на нашия господар йешуа/иисус/ устният закон все още е бил устен, а не записан, но известно време след разрушаването на храма и големите преследвания от римската империя срещу юдеите, включително срещу техните учители по закона, един от техните големи равини по онова време на име юда ха-насѝ решава да се събере от останалите живи равини и да запише цялото това предание, за да не се загуби изцяло или отчасти за бъдещите поколения. така се създава първата част на онова, което днес наричаме талмуд, (думата талмуд идва от глагола ламад, който означава уча/научавам). тази първа част носи наименованието мѝшна. по-късно, към мѝшната се добавят множество коментари и разяснения и те се наричат гемарá.
сега, като текст, мишната и гемарата заедно са няколко пъти по-големи от цялата еврейска библия /танáх/, която ние наричаме стар завет. те всъщност са няколко пъти по-големи като текст от стария и новия завет взети заедно. всичко това показва колко огромен е обемът на тази устна традиция, станала по-късно писмена. огромен труд е както да се изучава, а още повече и да се прилага на практика всичко това.
темата за устния закон или устната торá далеч не се изчерпва с това, което съм написал по-горе, но каквото пиша тук го давам само като изходен ориентир за незапознатите християни и доколкото има връзка с темата ни тук.
едно от обвиненията на господаря йешуа /господ иисус/ срещу фарисеите, записано в евангелията, е че те се възползват от позицията си на учители и съдии на божия народ, за да налагат непосилни бремена върху техните плещи, сиреч с една част от своите тълкувания на закона те правят закона прекалено тежък за изпълнение от обикновените израелтяни.
друго обвинение на господаря срещу фарисеите, което намираме в евангелията, е че с някои свои предания те на практика осуетяват изпълняването на директно записани в писания закон заповеди на бога.
от друга страна обаче, месията сам върши някои от техните предания, като например това да се казва благословия преди ядене и пиене. такава благословия няма да намерим никъде в закона на моисей, но я намираме като част от преданието на фарисеите още от преди раждането на господаря. с това той ни показва, че макар да има сериозни критики към тях и към много техни предания, това не означава, че абсолютно всичко, което те са казвали и правели като устра традиция, е било невярно, защото той сам върши и одобрява някои неща.
а ето още един пример за такове предание в новия завет, което намираме в деяния, глава 10, когато петър по откровение отива при езичника корнилий. при влизането си в дома на корнилий, петър заявява, че те знаят, че не е законно за юдеин да влиза при езичници и да другарува с тях, но че бог му е показал да не нарича никой човек нечист или осквернен, ако този човек се стреми да върши правда и се бои от бога на израел, както е било с корнилий и близките му.
сега, ако някой се опита да намери в петте книги на моисей тази забрана израялтянин да другарува с езичници и да влиза в дома им, няма да намери такава забрана. пита се тогава: от къде се е появило това нещо, че за юдеите да е било незаконно да влизат в дома на необрязан по обичая на моисей и да другаруват с него? отговорът е: от устната тора на школата на шамай или, както се нарича това в новия завет, от преданията на старейшините. друга забрана от преданията на юдеите е била забраната да се яде на една маса с необрязани по обичая на моисей хора, даже ако тези хора не са идолопоклонци и вярват в бога на израел и пазят някои по-важни заповеди от закона, но не са обрязани. намираме спомената тази забрана и в посланието до галатяните, където става спор между павел и петър във връзка точно с това.
пак казвам, че с това не изчерпвам темата за "преданията на старейшините" дори както са споменати и посочени в НЗ, но давам само някои основни неща по въпроса.
-
сега, ако някой се опита да намери в петте книги на моисей тази забрана израялтянин да другарува с езичници и да влиза в дома им, няма да намери такава забрана. пита се тогава: от къде се е появило това нещо, че за юдеите да е било незаконно да влизат в дома на необрязан по обичая на моисей и да другаруват с него? отговорът е: от устната тора на школата на шамай или, както се нарича това в новия завет, от преданията на старейшините. друга забрана от преданията на юдеите е била забраната да се яде на една маса с необрязани по обичая на моисей хора, даже ако тези хора не са идолопоклонци и вярват в бога на израел и пазят някои по-важни заповеди от закона, но не са обрязани.
А ако някой се опита да намери пък онова за измиването на ръцете преди ядене, споменато в Матей 15:2 , с което упреквали учениците на Йешуа -в Тора, пак няма да го намери . Понеже там в Тора е писано свещениците да се умиват преди свещенослужене, а не всеки да си мие ръцете по еди колко си поливания и да казва еди какво си ( както е писано "според обичая им")
-
...................
едно от обвиненията на господаря йешуа /господ иисус/ срещу фарисеите, записано в евангелията, е че те се възползват от позицията си на учители и съдии на божия народ, за да налагат непосилни бремена върху техните плещи, сиреч с една част от своите тълкувания на закона те правят закона прекалено тежък за изпълнение от обикновените израелтяни.
друго обвинение на господаря срещу фарисеите, което намираме в евангелията, е че с някои свои предания те на практика осуетяват изпълняването на директно записани в писания закон заповеди на бога.
.........
Да, действително има някои наредби в НЗ, които преди се бях чудила от къде произхождат. Например в Марк 7 глава:
1 Събират се при Исуса фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,
2 и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, сиреч, немити.
3 (Защото фарисеите и всички юдеи, държейки преданието на старейшините, не ядат ако не си умият ръцете до лактите;
4 и когато се връщат от пазар; не ядат ако се не умият. Има и много други неща, които са приели да държат, - измивания на чаши, шулета и медни съдове [и одрове]).
5 И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?
6 А той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано: ¬ "Тези люде Ме почитат с устните си, Но сърцето им отстои далеч от Мене.
7 Обаче напразно Ме почитат Като преподават за поучения човешки заповеди".
8 Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите].
9 И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!
10 Защото Моисей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".
11 Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан сиреч, подарено Богу, това прави разлика;
12 вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.
13 И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.
От тези стихове ясно се вижда, че Исус обвинява фарисеите, че заповедите, които следват и на които учат и налагат върху другите юдеи, противоречат на Божиите заповеди, а Божиите заповеди са дадени в закона на Мойсей.
Следователно явно някъде при предаването на този устен закон, нещо в него е било променено, така че в крайна сметка този устен закон освен, че е бил утежнен и е станал труден за спазване, е противоречал на Божия закон, както сам Исус казва. А кой по-добре ще познава Божия закон, ако не Самия Бог, Който Го е дал на Мойсей?
Но този целия закон (писмен + устен) е бил задължителен за спазване от юдеите (които изповядват юдейската религия).
-
Нещата за устните обичаи са интересни, но в този стих не се има тях в предвид. Но дори и да приемем, че в стих1 са имали сказанията в предвид, от стихове 5 и 6 ясно се разбира на какво основание е взето решението за стих 29:
Деяния на апостолите 15
5 Но някои от повярвалите сред фарисейската секта станаха и казаха: Нужно е да се обрязват езичниците и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.
6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват този въпрос.
Забележи, че пише "защото се видя добре на Святия Дух". Значи на Бог му се видя добре.
28 Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никое друго бреме, освен следните необходими неща:
29 да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушени животни, също и от блудство; от които ако се пазите, ще направите добре. Здравейте!
Надявам се двамата с iolanta много ясно да разберете, че не трябва да се спазва нищо от Моисеевия закон и от Стария Завет освен, ако не е потвърдено в Новия Завет!
И една препоръка не лично към теб, а към всички:
Стария Завет се чете през погледа на Новия Завет, а не обратното Новия Завет през погледа на Стария. Така е правилно!
алекс,
отлично съм запознат със стиховете, които цитираш. всъщност, запознат съм с тези стихове както са на старогръцки, а не просто с един превод, който в случая конкретно със стих 28 е за съжаление отново подвеждащ, както беше подвеждащ и преводът на 1 йоаново 1:3 в другата тема.
ще стигна до тези стихове. но нямам намерение да прескачам от стих 1 директно на стихове 28-29. както вече писах, ще анализирам стих след стих.
що се отнася до споменатото от теб правило, че "Стария Завет се чете през погледа на Новия Завет, а не обратното Новия Завет през погледа на Стария", това правило също като въпроса за разликите и приликите на водните кръщения бих го обсъждал дали и доколко е библейски вярно, но в тема, посветена на него. затова, няма да го коментирам в тази тема.
Относно стих 1:3 от предишната тема той не измени нищо, което се касае за нас вярващите. :102:
Но давай на там, да видим в тази тема какво ще се случи. :110:
-
...
Относно стих 1:3 от предишната тема той не измени нищо, което се касае за нас вярващите. :102:
Но давай на там, да видим в тази тема какво ще се случи. :110:
който желае, нека провери в темата "възможно ли е да живеем без грях" и сам да прецени дали по-гочният превод на стих 1:3 е изменило нещо или не.
за съжаление обаче все още нямам достатъчно свободно време да продължа с тази тема. може би утре или другиден ще продължа със стихове 15:2-3.
-
...
Относно стих 1:3 от предишната тема той не измени нищо, което се касае за нас вярващите. :102:
Но давай на там, да видим в тази тема какво ще се случи. :110:
който желае, нека провери в темата "възможно ли е да живеем без грях" и сам да прецени дали по-гочният превод на стих 1:3 е изменило нещо или не.
за съжаление обаче все още нямам достатъчно свободно време да продължа с тази тема. може би утре или другиден ще продължа със стихове 15:2-3.
Извинявай, но аз наистина не разбрах какво промени стих 1:3 за нас вярващите.
Добре е да го напишеш в темата "възможно ли е да живеем без грях", защото може и други да не са разбрали.
-
...
Относно стих 1:3 от предишната тема той не измени нищо, което се касае за нас вярващите. :102:
Но давай на там, да видим в тази тема какво ще се случи. :110:
който желае, нека провери в темата "възможно ли е да живеем без грях" и сам да прецени дали по-гочният превод на стих 1:3 е изменило нещо или не.
за съжаление обаче все още нямам достатъчно свободно време да продължа с тази тема. може би утре или другиден ще продължа със стихове 15:2-3.
Извинявай, но аз наистина не разбрах какво промени стих 1:3 за нас вярващите.
Добре е да го напишеш в темата "възможно ли е да живеем без грях", защото може и други да не са разбрали.
алекс, ще пиша продължение по темата за деяния 15:1-29 когато имам време за това.
в този мой пост само ще изразя учудването си, че пишеш за верния превод на 1 йоаново 1:3, който дадох в другата тема, все едно не помниш за какво използваше погрешния превод на 1 йоаново 1:3 преди да ти посоча верния превод. а да ти напомням ли какво твърдеше за това на кого пишел йоан в глава 1 и как после си промени мнението поне два пъти още.
но пак казвам: който от четящите тук иска да да провери дали верният превод на стих 1:3 е променил нещо за нас, вярващите, нека сам/сама прочете внимателно темата "възможно ли е да живеем без грях" и сам/сама да прецени.
ето защо, аз в тази тема повече няма да обсъждам 1 йоаново 1:3.
също така, не считам за много почтено от твоя страна да критикуваш йоланта без да й дадеш възможност да се защити.
също така, никъде не съм прочел йоланта да твърди, че повярвалите в йешуа езичници трябва да станат юдеи в буквалния смисъл на думата, за да станат месияни.
-
в този мой пост само ще изразя учудването си, че пишеш за верния превод на 1 йоаново 1:3, който дадох в другата тема, все едно не помниш за какво използваше погрешния превод на 1 йоаново 1:3 преди да ти посоча верния превод. а да ти напомням ли какво твърдеше за това на кого пишел йоан в глава 1 и как после си промени мнението поне два пъти още.
Промених мнението си прав си. Не се отнася за невярващи, а за заблудени във вярата хора, които са твърдели, че нямат грехове.
Това нищо не промени за нас вярващите. :113:
Ако не съм те разбрал нещо пиши по темата.
Относно тази тема в момента, дано стих едно не е бил ключовия за теб.
Относно iolanta мисля, че съм и дал достатъчно време за да разбере грешките си.
-
...
Относно стих 1:3 от предишната тема той не измени нищо, което се касае за нас вярващите. :102:
Но давай на там, да видим в тази тема какво ще се случи. :110:
който желае, нека провери в темата "възможно ли е да живеем без грях" и сам да прецени дали по-гочният превод на стих 1:3 е изменило нещо или не.
за съжаление обаче все още нямам достатъчно свободно време да продължа с тази тема. може би утре или другиден ще продължа със стихове 15:2-3.
Извинявай, но аз наистина не разбрах какво промени стих 1:3 за нас вярващите.
Добре е да го напишеш в темата "възможно ли е да живеем без грях", защото може и други да не са разбрали.
алекс, ще пиша продължение по темата за деяния 15:1-29 когато имам време за това.
в този мой пост само ще изразя учудването си, че пишеш за верния превод на 1 йоаново 1:3, който дадох в другата тема, все едно не помниш за какво използваше погрешния превод на 1 йоаново 1:3 преди да ти посоча верния превод. а да ти напомням ли какво твърдеше за това на кого пишел йоан в глава 1 и как после си промени мнението поне два пъти още.
но пак казвам: който от четящите тук иска да да провери дали верният превод на стих 1:3 е променил нещо за нас, вярващите, нека сам/сама прочете внимателно темата "възможно ли е да живеем без грях" и сам/сама да прецени.
ето защо, аз в тази тема повече няма да обсъждам 1 йоаново 1:3.
също така, не считам за много почтено от твоя страна да критикуваш йоланта без да й дадеш възможност да се защити.
също така, никъде не съм прочел йоланта да твърди, че повярвалите в йешуа езичници трябва да станат юдеи в буквалния смисъл на думата, за да станат месияни.
9. Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога.
10. Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си.
18. Знаем, че всеки, роден от Бога, не греши; но роденият от Бога пази себе си, и лукавият го не докосва.
17. Всяка неправда е грях, но има грях не за смърт.
Какво означава това? Вярваш че може да си християнин и да грешиш ли? Тогава виж горните редове.
-
9. Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога.
10. Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си.
18. Знаем, че всеки, роден от Бога, не греши; но роденият от Бога пази себе си, и лукавият го не докосва.
17. Всяка неправда е грях, но има грях не за смърт.
Какво означава това? Вярваш че може да си християнин и да грешиш ли? Тогава виж горните редове.
Здравей, Jakil,
има отделна тема http://stani-hristianin.com/forum/index.php/topic,73.0.html - "Възможно ли е да живеем без грях". Ако желаеш, можеш да я прочетеш. Въпросите, които задаваш там вече са обсъждани. :110:
-
здравейте отново на всички, които четат и участват в тази тема.
продължавам с превода и анализа на деяния 15:2 и 15:3
деяния 15:2-3
15:2 затова, като стана не малко надигане и спор на павел и варнава срещу тях, отредиха павел и варнава и някои други от тях да възлязат при апостолите и старейшините в йерусалим по този въпрос.
15:3 и така, изпратени от кехилáта/еклисията, църквата/ те преминаваха през финикия и самария, като разказваха за обръщането на езичниците и предизвикваха голяма радост за всички братя.
срещу тях: тоест, срещу слезлите от юдея, които учели повярвалите езичници да се обрежат.
някои други от тях: тоест някои други от новодошлите юдеи, но е възможно да са участвали и повярвали езичници в делегацията.
по този въпрос: друг възможен превод: по този спор
и така, от анализа на стих 15:1 разбрахме, че тези, които са казали на повярвалите езичници, че ако не се обрежат по обичая на мошé/моисей/, не могат да се спасят, са били юдеи, привърженици на школата на шамай. тези юдеи обаче би трябвало да са били повярвали в йешýа/иисус/ фарисеи, защото виждаме, че по-късно в същата глава, в стих 15:5, не само е имало фарисеи, които са повярвали, че йешýа е месията, но освен това те са участвали в събранието на апостолите и старейшините в йерушалайм/йерусалим/. в същото време обаче, тези повярвали фарисеи били под влиянието на учението на школата на шамай, че един необрязан по обичая на мошé и не пазещ „закона на мошé“ (писания и устния заедно) няма дял в бъдещия свят, даже ако вярва в йешýа помазаника /иисус христос/. друга причина да смятаме, че дошлите от святата земя юдеи са били вярващи в йешýа фарисеи, а не невярващи, е и фактът, че кехилáта /еклисията, църквата/ в антиохия се отнася дотолкова сериозно към техните твърдения, че да решат павел и варнава и някои други от тях да отидат да се допитат до апостолите и старейшините в йерушалайм по спорния въпрос. трета причина да смятаме, че споменатите в 15:1 юдеи са били вярващи в йешýа юдеи е и фактът, че те не оспорват вярата на езичниците, че йешýа е месия, а само им казват, че една такава вяра сама по себе си не им е достатъчна, а че след като са повярвали в бога на израел чрез месията на израел, те сега трябва да станат пълни прозелити на юдаизма, за да се спасят.
междупрочем, павел и варнава също са били юдеи, както са били юдеи и споменатите в 15:1. по такъв начин, от стих 15:2 научаваме, че настъпва спор между две групи повярвали в йешýа юдеи: павел и варнава от една страна и слезлите от йерушалайм други юдеи от друга страна. в този спор пряко не са участвали повярвали в месията езичници или и да са участвали, тяхното мнение не е било счетено за меродавно.
интересно е да отбележим, че макар павел да е бил определен за шалѝах /апостол, пратеник с пълномощия/ на господаря йешýа /господа иисуса/, той не казва на дошлите други юдеи, че тъй като той е апостол, а те не са, то следователно те трябва да му се покорят на думите. напротив, като се съгласява да отидат да се допитат до апостолите и старейшините в кехилáта/еклисията, църквата/ в йерушалайм, той на практика признава властта на събранието на апостолите и старейшините в столицата на святата земя да вземат решения относно вярата, на които и той самият, ако и да е апостол, трябва да се подчини.
освен това, трябва да знаем, че по онова време общността на вярващите в йерушалайм е била съставена изцяло от вярващи в йешýа юдеи, като начело на общността там е бил йааков, братът на йешýа.
стих 15:3 няма да подлагам на анализ, защото той не е толкова важен за нашата тема, която е посветена на разбирането на взетото решение от апостолите и старейшините.
с това приключих с тези два стиха, като ако някой има нещо да каже или да пита относно написаното по-горе, нека пише. а аз, според времето, с което разполагам, ще отговоря. моля предварително за разбиране, ако не винаги успявам да отговоря достатъчно бързо.
-
Много подробно изследване messianic. Браво!
Само ще добавя нещо към това:
интересно е да отбележим, че макар павел да е бил определен за шалѝах /апостол, пратеник с пълномощия/ на господаря йешýа /господа иисуса/, той не казва на дошлите други юдеи, че тъй като той е апостол, а те не са, то следователно те трябва да му се покорят на думите. напротив, като се съгласява да отидат да се допитат до апостолите и старейшините в кехилáта/еклисията, църквата/ в йерушалайм, той на практика признава властта на събранието на апостолите и старейшините в столицата на святата земя да вземат решения относно вярата, на които и той самият, ако и да е апостол, трябва да се подчини.
Павел не е бил обикновен юдеи, а фарисей по вяра най-строгото юдейско учение според Павел.
Деяния 26
4 Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал от началото сред народа си в Йерусалим.
5 Те отдавна ме познават, ако искат да свидетелстват, че аз като фарисей, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра.
Павел е бил обучаван от самия Гамалиил един от най-уважаваните учители.
Деяния 22:3
„Аз съм човек юдеин, родом от Тарс в Киликия, но възпитан в този град при нозете на Гамалиил, обучен точно по отеческия закон и изпълнен с ревност към Бога
Апостол Павел не се мислеше за равен с другите апостоли:
Първо Коринтяни 15:9
Защото аз съм най-малкият от апостолите, дори не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква.
Интересно е, че този който е бил най-добре обучен в юдейската вяра от всички ново повярвали, влиза в спор точно, че не трябва да се спазва закона на Моисей. Интересно е наистина, че въпреки знанията си реши да се обърне към повярвалите в НОВАТА ВЯРА, хора които не са изучавали като него юдеизма, хора рибари, бирници и други живеещи в грях преди срещата си с Иисус. Но има нещо което Павел беше осъзнал за новите си братя по вяра и написа по късно:
Първо Коринтяни 1
26 Погледнете, братя, какви сте вие, призованите: по човешки погледнато, не са много мъдрите сред вас, нито силните, нито благородните.
27 Но Бог избра онова, което е безумно в този свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, което е слабо в този свят, за да посрами силните;
28 Бог избра онова, което е долно и презряно в този свят и което е нищо, за да съсипе онова, което е нещо,
29 така че никой човек да не се хвали пред Бога.
30 Благодарение на Него и вие сте във вярата в Иисус Христос, Който стана нашата мъдрост от Бога, справедливост, освещаване и изкупление
-
здравей отново, алекс,
...
Павел не е бил обикновен юдеи, а фарисей по вяра най-строгото юдейско учение според Павел.
Деяния 26
4 Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал от началото сред народа си в Йерусалим.
5 Те отдавна ме познават, ако искат да свидетелстват, че аз като фарисей, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра.
павел действително е бил последовател на най-строгата религиозна секта между юдеите, а именно фарисеите. но е нужно да уточня, че тази секта е била строга не в смисъл, че е пазела строго закона на моисей както бог го е дал и замислил, а е била стриктна в следването на една интерпретация на закона, която е поставяла човешките предания на старейшините /устния закон/ на практика над писания закон, а както вече стана дума, тези предания поставяли прекалено тежки и дори излишни изисквания пред обикновения израелтянин, каквито не са били според самия замисъл, с който бог е дал закона. от друга страна, тази интерпретация на закона е лишавала от сила важни божи заповеди, записани в самия закон.
пиша това, защото между много християни е разпространен неверният възглед, че фарисеите много точно пазели божия закон, даден чрез моисей. това последното въобще не е вярно. сам господарят ги обвинява, че са стриктни във второстепенните неща, но пренебрегват най-важните неща от закона (матей 23:23) и дори им казва, че не пазят закона (йоан 7:19). обвинява ги и в това, че реално не вярват на моисей (йоан 5:46).
Интересно е, че този който е бил най-добре обучен в юдейската вяра от всички ново повярвали, влиза в спор точно, че не трябва да се спазва закона на Моисей.
и тук се налага да уточня нещо, което ще видим по-ясно когато дойде време да анализирам някои от следващите стихове от деяния 15:1-29.
апостол павел е бил против това повярвалите в бога езичници да стават пълни прозелити на юдаизма. той обаче не е бил против това повярвалите в йешýа юдеи да продължат да обрязват своите деца от мъжки пол и да пазят закона, включително не малка част от преданията, но като се изключи друга част от преданията, която е била обявена от месията за неправилна.
може от самия НЗ да се докаже, че сам апостол павел е пазел закона на моисей до края на живота си, както са го пазели и останалите апостоли. това последното, ако е волята божия, ще го докажа от писанията на един по-късен етап.
Интересно е наистина, че въпреки знанията си реши да се обърне към повярвалите в НОВАТА ВЯРА, хора които не са изучавали като него юдеизма, хора рибари, бирници и други живеещи в грях преди срещата си с Иисус.
и това изисква уточняване.
необходимо е добре да знаем, че юдеите по онова време, особено живеещите в самата юдея, са имали цял живот някакво устно обучение, защото първо, всяка събота са ходели на синагога и са слушали публичното четене от закона на моисей и пророците, второ, слушали са обясненията на учителите по закона в синагогите си и, трето, са били налагани наказания от съдилищата по закона на онези юдеи, които се считало че нарушават смесения с преданията закон.
така че, апостолите, бидейки юдеи, са имали това обучение и възпитание от малки, което може да не е било на нивото на фарисеите, но е било несравнимо по-голямо от знанията на езичниците относно истинския бог и неговите заповеди.
освен това, апостолите са имали устното обучение от самия син на бога, както от неговото водно кръщение от йоан кръстител до разпването му, така и 40 дни след възкресението му.
освен това, разбира се, те са имали дарбите на божия дух в много по-голяма степен от много други повярвали в месията и получили духа.
и освен всичко това, събранието в йерушалайм, посветено на повярвалите езичници, е станало около 20 години след възкресението на божия син -- време, през което човек, а това включва и апостолите, непременно натрупва много мъдрост, каквато е нямал като млад човек.
горното ще ни помогне да разберем по-добре и това по-долу.
Но има нещо което Павел беше осъзнал за новите си братя по вяра и написа по късно:
Първо Коринтяни 1
26 Погледнете, братя, какви сте вие, призованите: по човешки погледнато, не са много мъдрите сред вас, нито силните, нито благородните.
27 Но Бог избра онова, което е безумно в този свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, което е слабо в този свят, за да посрами силните;
28 Бог избра онова, което е долно и презряно в този свят и което е нищо, за да съсипе онова, което е нещо,
29 така че никой човек да не се хвали пред Бога.
30 Благодарение на Него и вие сте във вярата в Иисус Христос, Който стана нашата мъдрост от Бога, справедливост, освещаване и изкупление
в този цитат апостол павел се обръща не към юдеи, а към повярвали езичници, на които на друго място в същото послание образно казва, че ги е хранил с мляко, а не с твърда храна, защото и до този момент не могат да ядат твърда храна. като езичници, които са начинаещи във вярата, те разбира се далеч не са имали познанията за бога и за закона на бога даже на един най-обикновен юдеин.
освен това, в стих 26 посочва, че между тях не са много мъдрите, силните и благородните. иначе казано, между тях има и мъдри, и силни, и благородни, но те са малцинство, а не че въобще няма между тях такива.
освен това, като се казва, че бог е избрал безумните на света, това се казва в смисъл, че ги е избрал да ги привлече към своя син, за да повярват в него и да се спасят. но от друга страна, бог не ги е избрал, за да останат безумни и след като повярват в сина му. напротив, в стих 30 е посочено, че чрез тази вяра в благовестието на божия син, тези така избрани от бога безумни получават мъдрост чрез вярата си в месията. а на друго място апостол павел съветва повярвалите да не остават младенци по ум, а да израстват в познание и разбиране.
с други думи, нямаме основание с горните думи на апостол павел да оправдаваме оставането си в невежество и неукост и след като сме повярвали в благовестието и едва ли не (защото съм попадал на такива хора) дори да се гордеем с неукостта си. според апостола всеки вярващ трябва да се стреми да познава и разбира все по-пълно волята на бога, както и да упражнява по подходящия начин онези дарове, които бог му е дал. от друга страна обаче, по-напредналите не трябва да презират начинаещите във вярата и в познанието на божието учение за ограничеността на знанията и разбиранията им. но те не трябва да бързат да стават учители освен на онова, което лично познават от опит.
-
Здравей messianic,
няма да те прекъсвам, защото ако сега започна да пиша и много ще се размие темата. Предлагам да продължиш за да видим до какви изводи си достигнал и имат ли те Библейска подкрепа.
Защо просто не напишеш какво мислиш, че казва посланието?
Успех с продължението! :110:
-
Здравей messianic,
няма да те прекъсвам, защото ако сега започна да пиша и много ще се размие темата.
...
ако коментарът ти или въпросите ти са наистина по съществото на изложеното досега, темата няма да се размие. само ако пишеш по теми, които са твърде далечни от онова, което до този момент сме разгледали от деяния 15, тогава ще има риск от размиване. но тогава аз самият ще кажа, че даден въпрос не е за тази тема.
Предлагам да продължиш за да видим до какви изводи си достигнал и имат ли те Библейска подкрепа. Защо просто не напишеш какво мислиш, че казва посланието?
това, което досега съм написал, има отлична библейска подкрепа, а също езикова и историческа. така ще бъде и със следващите неща, които ще пиша в темата. но нека всеки, който чете, сам преценява за себе си дали има или няма подкрепа.
а ако под "посланието" имаш предвид писмото на апостолите до езичниците, то аз следвам едно добро правило, което и в правилата на вашия форум е записано: че нещата трябва да се разглеждат в техния контекст.
-
в този цитат апостол павел се обръща не към юдеи, а към повярвали езичници
Само за информация не съм казал че стиховете от Коринтяните се отнасят за юдеи.
ако под "посланието" имаш предвид писмото на апостолите до езичниците, то аз следвам едно добро правило, което и в правилата на вашия форум е записано: че нещата трябва да се разглеждат в техния контекст.
Тогава продължавай, все така.
Просто предложих, първо да кажеш какво мислиш.
-
в този цитат апостол павел се обръща не към юдеи, а към повярвали езичници
Само за информация не съм казал че стиховете от Коринтяните се отнасят за юдеи.
не твърдя, че си казал такова нещо.
но тъй като го цитира във връзка с павел и отношението му към съдилището на апостолите /юдеи/ като хора не много учени, написах за всеки случай за евентуални читатели на темата, за да не направят прибързан извод.
Тогава продължавай, все така.
Просто предложих, първо да кажеш какво мислиш.
да, това правя и досега и ще продължа да го правя. правя го обаче сравнително бавно, но за сметка на това по-задълбочено.
-
не твърдя, че си казал такова нещо.
но тъй като го цитира във връзка с павел и отношението му към съдилището на апостолите /юдеи/ като хора не много учени, написах за всеки случай за евентуални читатели на темата, за да не направят прибързан извод.
Не казвам, че не са много учени, а че не са учили колкото Павел.
Начина им на живот преди да срещнат Иисус, също не може да се сравни с този на Павел.
-
продължавам със стихове 15:4, 15:5 и 15:6
15:4 а като дойдоха в йерусалим, приети бяха от църквата и апостолите и старейшините. и съобщиха какви неща бог беше направил с тях.
църквата в йерусалим: общността на повярвалите в йерусалим е била съставена изцяло от повярвали в йешýа юдеи. броят на повярвалите юдеи е бил много голям. всъщност, още в деяния 4:4 научаваме, че само месеци след слизането на святия дух в петдесетница в йерусалим е имало вече пет хиляди повярвали юдеи. а в деяния 15:4 се описват събития, които са станали около 18-20 години след събитията в дейния 4:4. през тези 18-20 години църквата в йерусалим е продължила да се разраства, което се подкрепя от деяния 21:20, където се казва, че в йерусалим е имало много десетки хиляди повярвали юдеи. освен това, там се казва, че всички тези повярвали юдеи са били „ревностни за закона“. думата „ревностни“ доказва, че те не са били учени от апостолите, че след като повярват, вече не са длъжни да пазят закона на бога, както неправилно си мислят много днешни християни. важният въпрос тогава не е бил дали повярвалите в йешуа юдеи да образвят децата си и да пазят закона или не, а дали това да се изисква и от повярвалите езичници. от повярвалите юдеи се е очаквало да продължат да пазят закона, като се изключат от техните задължения онези части от устния закон/преданията на старейшините, които месията е отменил.
апостолите и старейшините: общността на вярващите в йешýа е била ръководена от апостоли и старейшини. не се споменават „надзорници“/епископи/ и „пастири“/пастори/, защото по онова време думата „старейшина“/презвитер/, думата „надзорник“/епископ/ и думата „пастир“/пастор/ са били три напълно взаимно заменяеми думи, а не названия на различни служения, каквито те започват постепенно да стават няколко десетилетия след смъртта на апостолите.
съобщиха какви неща бог беше направил с тях: това, което са съобщили, е малко по-подробно описано в стих 15:12, където пише, че „слушаха варнава и павел да разказват какви знамения и чудеса бог беше направил между езичниците чрез тях“
освен това, още от следващия стих 15:5 разбираме, че онова, което са разказвали, се е отнасяло за повярвалите езичници, защото
стих 15:5 гласи следното:
15:5 а някои от сектата на фарисеите, които бяха повярвали, се изправиха казвайки, че трябва да бъдат обрязани и да им се заръча да пазят закона на моисей.
сектата: на гръцки език е употребена думата „αἵρεσις“, от която идва думата „ерес“.
добре е да се обяснят тук някои неща за думата "ерес", които повечето християни днес не знаят. тази дума произлиза на гръцки от глагола „αἱρέω“, който в превод на български означава „избирам“, а може да означава и „предпочитам“. иначе казано, в своя първоначален смисъл, думата „ерес“ означава избор/предпочитание, а от там косвено означава избран/предпочитан начин на вярване или поведение, различен от избора/предпочитанието на друг човек или на друга група от хора. в този смисъл, думата „ерес“ сама по себе си не означава нещо, което е лошо. тя става нещо лошо само когато даден човек или група хора са избрали/предпочели да вярват и да следват нещо, което не е добро. именно в този смисъл апостол павел говори против ересите като нещо лошо, защото има предвид избор/предпочитание на даден християнин или група християни да започнат да вярват и следват нещо различно от вярата и учението, които са им предали апостолите.
в стих 15:5 обаче, се говори за „сектата/ереста на фарисеите“ в смисъл на група между юдеите със специфични свои вярвания и разбирания, не непременно като за нещо лошо или добро. по същия начин на друго място в деяния на апостолите общността на вярващите в йешýа юдеи е наречена „назарянската ерес“.
тук е нужно да разсея и един мит за думата „секта“, която е от латински произход. тя не произлиза от дума, която значи „отделям/отделям се“, както вярват мнозина, а от един латински глагол, който означава „следвам“ в смисъл на следвам някакъв избран път.
в този смисъл, всяка обществена група със свои, специфични за нея, предпочитани вярвания и разбирания, били те политически, религиозни или спортни, е секта или ерес.
така че, думата секта/ерес има две основни значения: 1. избран/предпочетен възглед или учение или 2. човекът или групата хора, които са избрали/предпочели да вярват в този възглед/ в това учение и да го следват.
от новозаветна гледна точка ереста/сектата става нещо лошо когато група хора, които наричат себе си християни/месияни/ученици на йешýа помазаника /иисус христос/, са избрали да следват учение, което реално противоречи на истинското, изложено в библията учение на йешýа и на неговите упълномощени пратеници/апостолите. и колкото по-отклонено е дадено учение и групата, която го следва, от апостолското учение и практика, толкова по-лоша от новозаветна гледна точка става съответната ерес/секта.
трябва да бъдат обрязани: тоест, повярвалите в йешýа езичници трябва да бъдат обрязани по обичая на моисей, както съм обяснил в началото на темата.
да им се заръча да пазят закона на моисей: тоест, да се заръча на повярвалите езичници не просто да пазят някои от заповедите в закона на моисей, а да пазят целия закон, включително устния закон. в потвърждение на това апостол павел казва в галатяните 5:3, че който езичник се обреже (по обичая на моисей и стане така пълен прозелит на юдаизма), той става длъжник на „целия закон“ – не просто на части от закона, пък били те и най-важните, а на целия закон. и не само на целия писан закон, а на целия закон, сиреч на писания и на устния.
стих 15:6
15:6 и апостолите и старейшините се събраха, за да видят за това нещо.
от този стих разбираме, че споменатата в предните два стиха среща на делегацията от антиохия с членове на църквата в йерусалим и с апостолите и старейшините не е била все още онова събрание, което взема окончателното решение за повярвалите езичници. това по-скоро е била само една предварителна среща, дала повод за взелото решение събрание, за което започва да се говори от този стих нататък.
освен това, в стих 15:6 се споменава събиране само на апостолите и старейшините, но от началото на писмото на апостолите до езичниците в деяния 15:23 разбираме, че в това събрание реално са участвали апостоли, старейшини и братя. тези братя не може да са били всички мъже, членове на църквата в йерусалим, които са били огромно множество, а вероятно това са били ограничен брой братя, специално избрани и поканени от апостолите и старейшините да участват.
с това приключих с анализа на стихове 15:4, 15:5 и 15:6.
-
църквата в йерусалим: общността на повярвалите в йерусалим е била съставена изцяло от повярвали в йешýа юдеи. броят на повярвалите юдеи е бил много голям. всъщност, още в деяния 4:4 научаваме, че само месеци след слизането на святия дух в петдесетница в йерусалим е имало вече пет хиляди повярвали юдеи. а в деяния 15:4 се описват събития, които са станали около 18-20 години след събитията в дейния 4:4. през тези 18-20 години църквата в йерусалим е продължила да се разраства, което се подкрепя от деяния 21:20, където се казва, че в йерусалим е имало много десетки хиляди повярвали юдеи.
От тези стихове се вижда, че първите повярвали в Месията Йешуа/Исус Христос са юдеите. Добре е християнството да не забравя еврейските си корени.
освен това, там се казва, че всички тези повярвали юдеи са били „ревностни за закона“. думата „ревностни“ доказва, че те не са били учени от апостолите, че след като повярват, вече не са длъжни да пазят закона на бога, както неправилно си мислят много днешни християни. важният въпрос тогава не е бил дали повярвалите в йешуа юдеи да образвят децата си и да пазят закона или не, а дали това да се изисква и от повярвалите езичници. от повярвалите юдеи се е очаквало да продължат да пазят закона, като се изключат от техните задължения онези части от устния закон/преданията на старейшините, които месията е отменил.
Повярвалите юдеи, бидейки юдеи са продължили да пазят целия закон на Мойсей (писмен + устен). Но все пак някои неща от този закон вече не е трябвало да пазят по същия начин. Например, когато Петър отива в дома на Корнилий, му казва „Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник“ и продължава като обяснява защо е нарушил закона(устния) отивайки в този дом: „Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.“ след видението с плащаницата с нечистите животни(Деяния 10 глава) Т.е. за да наруши Петър тази част от закона, която не намираме написана в първите пет книги от Стария Завет/закона на Мойсей/, на Петър му е трябвало специално позволение от Бога.
-
...
Т.е. за да наруши Петър тази част от закона, която не намираме написана в първите пет книги от Стария Завет/закона на Мойсей/, на Петър му е трябвало специално позволение от Бога.
уместна забележка.
-
...
Т.е. за да наруши Петър тази част от закона, която не намираме написана в първите пет книги от Стария Завет/закона на Мойсей/, на Петър му е трябвало специално позволение от Бога.
уместна забележка.
Петър не е искал позволение да ходи при езичниците. Самия Бог го изпрати, като му каза, че ги е очистил и да не ги смята вече за мръсни:
Деяния на апостолите 10
15И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти не го смятай за мръсно.
........
19 И докато Петър още размишляваше за видението, Духът му каза: Ето, трима човека те търсят.
20 Стани, слез и иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил.
-
...
Т.е. за да наруши Петър тази част от закона, която не намираме написана в първите пет книги от Стария Завет/закона на Мойсей/, на Петър му е трябвало специално позволение от Бога.
уместна забележка.
Петър не е искал позволение да ходи при езичниците. Самия Бог го изпрати, като му каза, че ги е очистил и да не ги смята вече за мръсни:
Деяния на апостолите 10
15И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти не го смятай за мръсно.
........
19 И докато Петър още размишляваше за видението, Духът му каза: Ето, трима човека те търсят.
20 Стани, слез и иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил.
вярно е, че петър не е искал позволение.
вярно е също така, че ако йешуа не беше дал на петър специално откровение от небето да наруши тази забрана от устния закон, петър нямаше да я наруши. и според мен веред точно в този смисъл писа за позволение, а не че петър предварително е искал такова позволение. поне аз така я разбрах. но може би щеше да е по-точно да напише, че на петър му трябваше специална заповед от небето, че трябва да наруши тази забрана от устния закон, защото петър иначе нямаше да я наруши. това не беше заповед да нарушава писания закон на моисей, а да наруши едно от преданията на старейшините от господстващата тогава школа на шамай.
-
Не упреквам Vered, че е съгрешила в нещо, а просто уточнявам нещата.
Първо самият Бог очисти езичниците и после изпрати Петър, Павел и много други за да им разкажат за пътя на спасението.
-
...
Т.е. за да наруши Петър тази част от закона, която не намираме написана в първите пет книги от Стария Завет/закона на Мойсей/, на Петър му е трябвало специално позволение от Бога.
уместна забележка.
Петър не е искал позволение да ходи при езичниците. Самия Бог го изпрати, като му каза, че ги е очистил и да не ги смята вече за мръсни:
Деяния на апостолите 10
15И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти не го смятай за мръсно.
........
19 И докато Петър още размишляваше за видението, Духът му каза: Ето, трима човека те търсят.
20 Стани, слез и иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил.
вярно е, че петър не е искал позволение.
вярно е също така, че ако йешуа не беше дал на петър специално откровение от небето да наруши тази забрана от устния закон, петър нямаше да я наруши. и според мен веред точно в този смисъл писа за позволение, а не че петър предварително е искал такова позволение. поне аз така я разбрах. но може би щеше да е по-точно да напише, че на петър му трябваше специална заповед от небето, че трябва да наруши тази забрана от устния закон, защото петър иначе нямаше да я наруши. това не беше заповед да нарушава писания закон на моисей, а да наруши едно от преданията на старейшините от господстващата тогава школа на шамай.
Благодаря за уточнението- неправилно съм се изразила използвайки думата „позволение“. messianic, правилно си ме разбрал. Петър не е искал позволение да наруши някаква част от закона, в случая от устното предание като отиде при езичници. В случая става въпрос, че на Петър му е трябвала специална заповед от Бога, а не позволение.
-
здравейте отново на всички!
продължавам с анализа на стихове 15:7, 8 и 9.
15:7 и след като стана голямо обсъждане, петър, като се изправи, каза: мъже братя, знаете от началните дни, че между вас бог избра чрез моята уста езичниците да чуят словото на благовестието и да повярват.
15:8 и бог, който познава сърцата, [им] засвидетелства като им даде святия дух както и на нас.
15:9 и не направи разлика между нас и тях, очиствайки чрез вяра техните сърца.
голямо обсъждане: друг възможен превод е „голям спор“. обсъждането/спорът са наречени големи в смисъл, че са били продължителни. в тази глава обаче не са дадени подробности за това обсъждане/спор, в което явно са участвали много хора. не са дадени подробности и за това какви аргументите са били изтъкнати за и против по време на обсъждането. но от стих 15:10, който ще разгледам по-подробно в следващ пост в темата, се разбира, че между участващите в събранието водачи на повярвалите в йерусалим юдеи е имало доста такива, които поне първоначално са застъпвали възгледа на онези юдеи, за които стана дума в стих 15:1, а именно, че повярвалите в месията езичници трябва да станат пълни прозелити на юдаизма. това само по себе си показва, че е имало повярвали в йешýа фарисеи не само между обикновените членове на месианската общност в йерусалим, но и между старейшините. иначе казано, много фарисеи не само са повярвали в благовестието, но и са достигнали до водещи позиции между членовете на общността, което, разбира се, не би могло да стане без съгласието на апостолите.
от началните дни: гръцката дума, която съм превел „начални“ (защото произлиза от гръцката дума за начало), която може да се преведе в определени контексти и като „стари“ или „древни“, не говори непременно за начални дни в смисъл на дни от началото на света. тази дума по принцип може да се разбира като първите дни, които поставят началото на нещо. а от контекста на горните три стиха разбираме, че става дума за първите дни когато езичници за първи път се присъединяват към вярата в месията.
бог избра чрез моята уста езичниците да чуят словото на благовестието и да повярват: с тези и следващите си думи апостол кейфа/петър напомня на присъстващите историята с езичника корнилий и неговите близки и приятели, разказана в деяния, глава 10, а също така преразказана накратко, но и с някои допълнителни подробности, в деяния 11:1-18.
между другото, ако някой се интересува, мога да докажа от НЗ и от историческите данни за царуванията на римските императори, че между случката с корнилий и събранието на апостолите и старейшините в деяния 15 са били изминали най-малко 8-9 години.
тъй като деяния, цялата глава 10 и деяния 11:1-18 също имат нужда от анализ, но съдържат доста материал, то за да не правя поста си прекалено дълъг, тук ще обясня само някои неща, които често не се знаят от хората, които четат тези места в деяния на апостолите.
на първо място, в деяния 10:1-2 необрязаният езичник корнилий е наречен "благочестив" (в някои преводи „набожен“) и "боящ се от бога" с целия си дом, който "върши милостиня на народа" и редовно се моли на "бога".
за сведение на четящите тук, там където в деяния на апостолите срещнете да се казва за някой езичник или група езичници, били те мъже или жени, че са благочестиви/набожни или, че са богобоязливи/боящи се от бога, винаги се имат предвид езичници, които макар да не са пълни прозелити на юдаизма, са се отказали от вярата в езическите богове в полза на бога на израел, не се кланят на идоли, пазят редица по-важни заповеди от закона на моисей, но не са станали по една или друга причина пълни прозелити на юдаизма, тоест, ако са мъже, не са обрязани „по обичая на моисей“ и не са поели ангажимент да пазят „целия закон“ както той беше обяснен по-горе в темата.
когато се казва за корнилий, че се бои от „бога“ се има предвид не какъв да е бог, а точно бога на авраам, ицхак и йааков. когато се казва, че корнилий редовно се моли на бога, пак се има предвид молене на бога на израел, а не на езическо божество, въпреки че корнилий е наречен "езичник". когато се казва, че върши милостиня на "народа", има се предвид помагане със средства не на кой да е народ, а на единствения божи народ по онова време, юдеите. иначе казано, корнилий и неговият дом са познавали и признавали бога на израел за истинския бог и за своя бог, отказали са се били от езическата си религия, и са вършели не малко добри дела в съгласие със закона на бога още преди срещата с петър. а от други места в писанията на НЗ се вижда, че значителна част от първите езичници, които повярват в благовестието, са били точно от този вид езичници: благочестиви/набожни и/или боящи се от бога на израел. те са били част от посетителите в синагогата всяка събота заедно с юдеите и с пълните прозелити на юдаизма, както се вижда от някои други места в деяния на апостолите.
когато стотникът корнилий вижда видението с ангела, в деяния 10:7 пише, че изпраща при петър няколко човека от дома си, включително един „благочестив“ войник, сиреч войник езичник, който също като корнилий се е отказал от езичеството, но не е станал пълен прозелит на юдаизма.
когато в деяния 10 апостол петър вижда видението с нечистите по закона на бога животни и чува гласа на йешýа да заколи и дя яде от тях, той не разбира веднага, че тези животни са символ на езичниците, а в началото погрешно приема видението в буквален смисъл и затова отказва да яде от нечистите животни.
в деяния 10:23 пише, че когато петър тръгва да посети корнилий, с него тръгват и няколко братя от йопа/йафо. тези няколко братя са били вярващи в йешуа юдеи, защото до този момент не е имало необрязани братя. а от деяния 11:12, където петър преразказва историята с корнилий пред вярващи юдеи в йерусалим, научаваме, че броят на братята, придружили петър, е бил шест човека. тези шест човека са били заедно с петър и при разговора му с другите юдеи, записан в деяния 11:12. това колко на брой вярващи в йешýа юдеи са придружавали петър може да се стори маловажен факт за незапознатите, но този факт, че те са били точно шест човека, е всъщност много важен от гледна точка на мирогледа на един религиозен евреин от онова време. шест вярващи в йешýа юдеи заедно с петър прави общо седем вярващи в йешýа юдеи, които са присъствали на случката с корнилий и са станали свидетели, че бог е излял святия дух и върху езичници. в закона на бога пише, че истината за дадено събитие се установява от устатата на двама или трима свидетеля, но когато свидетелите са седем, това е съвършеният брой свидетели. само с разказа за видението си, дори с разказа как корнилий и неговите хора са получили святия дух без да станат преди това пълни прозелити на юдаизма, петър не би могъл да убеди вярващите юдеи в йерусалим. но фактът, че има седем свидетеля (петър плюс другите 6), и всички те юдеи, вярващи в месията, е бил съвършеното доказателство за неприсъствалите на случката други юдеи, че историята е вярна и че трябва да се приеме за такава, както се вижда и от реакцията им в деяния 11:18.
15:8 и бог, който познава сърцата, [им] засвидетелства като им даде святия дух както и на нас.
15:9 и не направи разлика между нас и тях, очиствайки чрез вяра техните сърца.
първата дума „им“ в стих 15:8 съм поставил в квадратни скоби, защото тя отсъства в част от старогръцките ръкописи на книгата „деяния на апостолите“. според мен тя е отсъствала и в първоначалния текст на деяния, защото когато бог дава святия дух на корнилий и на другите езичници с него, бог не им засвидетелства само на тях, тоест само на езичниците, които са получили духа, но засвидетелства и на присъстващите седем вярващи в йешýа юдеи, които много преди това са били получили святия дух. като дава духа на корнилий и другите благочестиви езичници с него, бог дава две свидетелства: първо на получилите духа езичници, че ги приема за част от своя народ и за свои деца и без да са станали пълни прозелити на юдаизма, и второ, засвидетелства на петър и на шестимата юдеи с него, че не е задължително един езичник да става пълен прозелит на юдаизма, за да се спаси.
освен това, фразата „който познава сърцата“ в стих 15:8 показва, че след пролятата кръв на месията бог преценява дали да приеме даден езичник за свое дете на първо място по онова, което вижда в неговото сърце, не толкова каквото вижда в плътта му (че не е плътски облязан). освен това, от написаното разбираме, че корнилий вече е вярвал в истинския бог и му се е молил и е пазил някои от по-важните заповеди в закона на бога още преди да се срещне с апостол петър.
очиствайки чрез вяра техните сърца: тоест, чрез вярата им в благовестието.
-
От целия ти анализ не можах да разбера каква е идеята ти и какво искаш да докажеш .
-
Иска да докаже, че трябва да спазваме закона на Моисей! :112:
-
От целия ти анализ не можах да разбера каква е идеята ти и какво искаш да докажеш .
здравей, моисее,
главната ми цел е чрез анализ стих по стих на деяния 15:1-29 да помогна на интересуващите се да разберат възможно най-правилно решението на апостолите и старейшините в йерусалим относно повярвалите в йешýа езичници, както и писмото им до тях, споменато към края на анализирания тук откъс. написаното от мен досега е част от пътя към реализирането на тази крайна цел. тя ще бъде напълно реализирана когато анализирам и последния стих от откъса 15:1-29.
също така, ако някой някои счита, че има някакви фактически или други грешки в моя анализ на даден стих, отворен съм да се запозная с неговите критики и да отговоря.
единствено нямам намерение да правя компромис с две правила, които следвам в тази тема:
първо, отделям минимум време за странични теми, независимо колко може да са интересни сами по себе си.
второ, не отговарям на постове до мен относно стихове от откъса, до анализа на които все още съм стигнал.
така че, ако някой има забележки по коментара ми на даден стих от откъса 15:1-29, съм готов да обсъждам тези забележки. ако обаче почне да скача към стихове от откъса, до които още не съм стигнал, или пък се опитва да пренесе обсъждането към някакъв съвсем страничен въпрос, тогава няма да отговарям на такива постове, освен ако лично не преценя, че е уместно и доколкото преценя, че е уместно да им отговоря.
Иска да докаже, че трябва да спазваме закона на Моисей!
предполагам, че поне част от хората, които биха следили анализа ми докрай, ще разберат какво реално искам да кажа. да се надяваме, че и ти ще си един от тях.
тъй като в момента имам други важни задачи пред себе си, планирам да продължа с анализа на следващите стихове в началото на следващата седмица. може би в понеделник или вторник.
-
в този пост ще продължа с анализ на стихове 15:10 и 15:11.
15:10 тогава, защо сега изпитвате бога да поставите на врата на учениците хомот, който нито нашите бащи, нито ние съумяхме да издържим.
тук апостол петър/кейфá се обръща към събранието на апостолите, старейшините и някои други братя от юдеите в йерусалим.
от тези думи на апостола се вижда, че много голямата част от участниците в събранието на апостолите и старейшините в йерусалим е застъпвала поне първоначално възгледа, че на повярвалите езичници трябва да се заповяда да бъдат обрязани по обичая на моисей и така да станат длъжници на целия закон, писания и устния, да станат пълни прозелити.
самият факт, че те са искали такова нещо косвено доказва още веднъж, че повярвалите в йешýа юдеи най-малкото са полагали усилия да пазят целия закон, включително човешките предания на старейшините на израел относно това как да се пази закона, като се изключат, разбира се, онези предания, които йешýа изрично е отменил.
искането на голяма част от хората в събранието повярвалите езичници да станат пълни прозелити апостол петър сравнява с искане да се постави върху врата на повярвалите езичници „хомот/ярем, който нито нашите бащи, нито ние съумяхме да издържим“.
повечето читатели, които не са добре запознати с въпроса за преданията на старейшините, с така наречения устен закон/устна торá и с някои други неща, правят от тези думи на петър прибързаният извод, че самият писан закон на моисей, който четем в първите пет книги на СЗ, е един непоносим хомот.
на това разбиране противостоят редица стихове в СЗ, като например:
в псалм 1:1-2 пише, че праведният се наслаждава в закона на бога
в псалм 40:8 давид казва, че се наслаждава да върши онова, което е угодно на бога и че законът на бога е в сърцето му
в псалм 119, стихове 70, 77 и 174 авторът на псалма казва, че законът на бога е негова наслада, а в стихове 97, 113, 163 казва на бог колко обича неговия закон.
но нека си зададем този въпрос: възможно ли е някой да обича и да се наслаждава на нещо, което е непоносимо за него бреме?
защо тогава петър говори за хомот, който не може да се издържи?
ето защо. защото известно време след връщането от вавилонския плен, което става над 6 века преди петър да каже тези думи, властта да се тълкува закона и как точно той да се изпълнява, започва постепенно да преминава върху хора, които в ревността си да не се допусне неговото нарушаване, започват да създават много други, допълнителни закони около закона на бога, които се наричат „огради“. ето един например за такава „ограда“ около заповед в закона: в закона пише, че в събота не трябва да се гори огън в жилищата, но те въвеждат забраната не просто да не се гори огън, но дори да не се докосва нещо, което се използва за запалване на огън. тези „огради“ постепенно стават все повече и повече и като брой започват след време да са десетки пъти повече от заповедите в писания закон, като с времето започват самите човешки „огради“ да получават ореола на устен закон, дошъл от самия моисей. стига се до абсурдни неща като например въпроса дали е позволено да си чопли човек носа в събота или да си отскубне косъм от брадата или косата. освен тези „огради“, авторите на които не са били пророци, а хора без откровение от бога по въпроса, започват да прибавят правила и закони, които не са дори огради, като например заповедта за ритуално миене на ръцете преди ядене, спомената накратко в евангелията, която не е просто за умиване на ръцете, а за умиването им по специален ритуал, със специална кана, с казване на специални благословии докато се полива ту едната, ту другата ръка. и още, добавят се и устни закони, които на практика, както вече стана дума по-горе в темата, служат за оправдание да се нарушават заповеди в писания закон.
именно по този начин, след вавилонския плен, с течение на вековете, законът на бога, даден чрез моисей и написан в нашите библии, постепенно се превръща в непоносимо за издържане бреме даже за хора, които са родени в закона и от малки са възпитавани в него.
това обяснява и противоречието между цитираните от мен стихове от СЗ за това каква наслада е законът на бога за праведните, които стихове са писани преди вавилонсия плен, и думите на петър в деяния 15:10 за непоносим хомот.
като се вземе предвид и това, че съдилищата по закона по времето на петър са били в мнозинството си контролирани от врагове на йешýа, които не го признавали за месия под влияние на върховния синедрион, а държали да се спазва целия закон с всички човешки предания, се разбира, че за да бъде един езичник одобрен за пълен прозелит, той е трябвало да се покори на човешките предания на хора, които отхвърлят главата, тоест месията.
по този стих могат да се кажат и някои други неща, като например защо петър нарича това искане на присъствалите изпитване на бога, но аз ще спра дотук, за да не бъде написаното мен прекалено много.
следващият стих:
15:11 но чрез благодатта на господаря йешýа [помазаника] вярваме да бъдем спасени по начина, по който и те.
да бъдем спасени ние по начина, по който и те: ние го няма в текста на гръцки, но се подразбира от лицето и числото на глагола „да се спасим“. ние, това са повярвалите юдеи, които пазят закона. те, това са повярвалите езичници, от които не се изисква да станат пълни прозелити, за да се спасят. начинът на спасението е чрез вяра в сина на бога и в неговата жертва и възкресение, за да получим прошка на греховете и неговата благодат за спасение. този начин важи и за повярвалите юдеи, и за повярвалите езичници.
благодатта на бога е нужна за нашето спасение, защото тя ни дава онова, което ние не можем да постигнем само с нашите собствени човешки усилия. благодатта за спасение е нужна даже на хора, които са постигнали много високо ниво на своя лична правда чрез спазване на закона. в самия закон пише за нуждата от благодат.
възниква въпросът: щом като не можем само с нашите човешки усилия да постигнем онази праведност, без която не можем да се спасим, има ли въобще смисъл да полагаме каквито и да е усилия да сме праведни? не е ли достатъчно ние, повярвалите в сина на бога, да разчитаме само на благодатта на бога заради жертвата на божия син, а ние самите да не полагаме никакви усилия да живеем праведен живот?
на този въпрос, по който има голямо разделение в световното протестантство, ще отговоря накратко със следните думи на апостол павел в римляните 6:1-2:
6:1 какво да кажем тогава? да останем ли с греха, за да се умножи благодатта?
6:2 да не бъде! ...
може да се докаже от различни места места в НЗ, че апостолите и другите вярващи юдеи са полагали усилия да пазят целия закон не само преди събранието на апостолите в деяния 15, но и след събранието в йерусалим и че са правили това не просто като някаква манипулативна тактика спрямо другите юдеи, както си мислят някои, а че наистина вътрешно са били убедени, че макар спасението им да е по благодат, бог продължава да иска от тях да пазят закона.