Християнски форум
Български християнски форум => Всичко за християнската вяра => Темата е започната от: green mile в май 15, 2016, 23:30:31 pm
-
Здравейте,приятели.
Иска ми се да размишляваме върху смирението.
Какво е за вас смирението?
За мен смирението не е малодушие, не е - да си мижитурка.
За мен смирението е свързано с честността и смелостта на духа.
Кажете каквомислите.
Благодаря ви. :111:
-
Здравейте,приятели.
Иска ми се да размишляваме върху смирението.
Какво е за вас смирението?
За мен смирението не е малодушие, не е - да си мижитурка.
За мен смирението е свързано с честността и смелостта на духа.
Кажете каквомислите.
Благодаря ви. :111:
Смирен може да бъде само силният.Може да се смириш само, ако имаш накъде да свиеш силата си.Ако си свит от Бог или от хората няма как да се смириш сам допълнително.Изглеждаш смирен, но това смирение е принудително отвън.
Смиреният не показва нищо повече, отколкото е необходимо за момента.Всичко претегля и преценява.Не е просто така да си каже нещо или да се покаже.
А иначе от това, което съм изпитал, смирението ни дава още сила и ни дава възможност, направо ни кара да вникнем в нещата.Също по този начин виждаме хората, какви са наистина, понеже, ако сме в силата си те ще се съобразят с нас и по-трудно ще разберем, какво е на сърцето им.
Има хора, които непрекъснато се бутат напред, дори повечето пъти влизат в образ, а това изморява, а и не сме истински.Смиреният напротив - има запас от истина в себе си.Разбира повече, говори по-малко и така винаги има нещо в повече.
-
На мен не винаги ми се удава.
Но -когато го постигна , зная, че е прекрасно, че е Истина, че е сила, че е извор на живот.
Представям си изворите,
Те са ниско, по земята.
Така и когато се надигам, не мога да пия от извора, не мога и да го видя.
Когато се смиря и смаля, Го виждам- Извора.
И мога да пия от Него.
Един човек казва- ''пътят нагоре - е път надолу''.
Когато се моля, се смирявам, когато благодаря на Бог- също.
Няма как - човек да е в състояние на молитва и благодарност към Бог- от цялото си сърце
и да е горделив в същото време.
Така още веднъж разбирам - колко е загрижен за нас Бог, когато ни казва от Словото Си-
'' непрестанно се молете....''
-
На мен не винаги ми се удава.
Но -когато го постигна , зная, че е прекрасно, че е Истина, че е сила, че е извор на живот.
Представям си изворите,
Те са ниско, по земята.
Така и когато се надигам, не мога да пия от извора, не мога и да го видя.
Когато се смиря и смаля, Го виждам- Извора.
И мога да пия от Него.
Един човек казва- ''пътят нагоре - е път надолу''.
Когато се моля, се смирявам, когато благодаря на Бог- също.
Няма как - човек да е в състояние на молитва и благодарност към Бог- от цялото си сърце
и да е горделив в същото време.
Така още веднъж разбирам - колко е загрижен за нас Бог, когато ни казва от Словото Си-
'' непрестанно се молете....''
Да, по време на молитва, пред Бог, в църква всички са смирени, но какво правим в живота?
Ако си задържала емоцията и простотията, която ти идва в труден момент - примерно мъжът ти или шефа, или колега ти изсипва това, което му е на сърце.В такъв момент ти идва да направиш, да кажеш сто глупави неща, но ако в този момент намериш сили да задържиш, да бъдеш спокойна / ако не можеш, винаги може да се обърнеш към Бог, докато ти стане в природата, промени ти се естеството/ тогава ще видиш не само вътрешната сила, която те обзема, но и омекването на насрещният.Идва момент, в който просто не могат да ти викат, защото се чувстват глупаво.Не само викането, но общо отношенията ви стават по-съзнателни.Ти нищо не си направила за това -просто си била смирена и разбираща, а това е от Бога.Без Него няма да се справим в началото, а и по-късно има моменти, когато пак не ни достига и смирение, и разбиране, и сила, но при по-крайни ситуации.
-
Какво правим в живота?
Понякога целият живот - е молитва.
by the way, почти не ходя на събирания, искам да ходя с Бог.
Ако по пътя срещна братя- ок.
Ако по пътя към Бог не срещна никого;
това означава-
или съм само аз;
или съм сбъркала пътя.
Но няма да позволя повече да ме манипулират и да ми поставят посредници между мен и Бог.
Има само един Посредник- Исус Христос.
-
Какво правим в живота?
Понякога целият живот - е молитва.
by the way, почти не ходя на събирания, искам да ходя с Бог.
Ако по пътя срещна братя- ок.
Ако по пътя към Бог не срещна никого;
това означава-
или съм само аз;
или съм сбъркала пътя.
Но няма да позволя повече да ме манипулират и да ми поставят посредници между мен и Бог.
Има само един Посредник- Исус Христос.
Да, молитва е и общение, и въпреки това в по-крайни моменти ни е трудно да се смирим.
-
Здравейте,приятели.
Иска ми се да размишляваме върху смирението.
Какво е за вас смирението?
За мен смирението не е малодушие, не е - да си мижитурка.
За мен смирението е свързано с честността и смелостта на духа.
Кажете каквомислите.
Благодаря ви. :111:
Смирен може да бъде само силният.Може да се смириш само, ако имаш накъде да свиеш силата си.Ако си свит от Бог или от хората няма как да се смириш сам допълнително.Изглеждаш смирен, но това смирение е принудително отвън.
Смиреният не показва нищо повече, отколкото е необходимо за момента.Всичко претегля и преценява.Не е просто така да си каже нещо или да се покаже.
А иначе от това, което съм изпитал, смирението ни дава още сила и ни дава възможност, направо ни кара да вникнем в нещата.Също по този начин виждаме хората, какви са наистина, понеже, ако сме в силата си те ще се съобразят с нас и по-трудно ще разберем, какво е на сърцето им.
Има хора, които непрекъснато се бутат напред, дори повечето пъти влизат в образ, а това изморява, а и не сме истински.Смиреният напротив - има запас от истина в себе си.Разбира повече, говори по-малко и така винаги има нещо в повече.
И аз мисля по същия начин.
Хората, които са съкрушените и в нужда винаги са смирени.
Ако сме смирени когато сме добре и имаме всичко, тогава Бог ще бъде с нас.
Исая 57:15
Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се,
Боже пази ни да не се възгордяваме! Амин!
-
Ако си задържала емоцията и простотията, която ти идва в труден момент - примерно мъжът ти или шефа, или колега ти изсипва това, което му е на сърце.В такъв момент ти идва да направиш, да кажеш сто глупави неща, но ако в този момент намериш сили да задържиш, да бъдеш спокойна / ако не можеш, винаги може да се обърнеш към Бог, докато ти стане в природата, промени ти се естеството/ тогава ще видиш не само вътрешната сила, която те обзема, но и омекването на насрещният.Идва момент, в който просто не могат да ти викат, защото се чувстват глупаво.Не само викането, но общо отношенията ви стават по-съзнателни.Ти нищо не си направила за това -просто си била смирена и разбираща, а това е от Бога.Без Него няма да се справим в началото, а и по-късно има моменти, когато пак не ни достига и смирение, и разбиране, и сила, но при по-крайни ситуации.
Явно не си наясно какво може да се изправи срещу теб.
На мен са ми заплашвали живота , например.Днес също ми причиниха нещо.
Затова ти писах, че разбирам хората с хероина.
Защото е толкова ледено да философстваш,
а толкова трудно - да направиш нещо.
И това, което днес ми спаси живота-поне за днес-
не бяха философиите за спокойствието, а простата химия, и молитвата на едно момиче.
Ще добавя - смирени са само тези, които обичат .
На дело.
Сори,ако не звуча по буква.
-
Ако си задържала емоцията и простотията, която ти идва в труден момент - примерно мъжът ти или шефа, или колега ти изсипва това, което му е на сърце.В такъв момент ти идва да направиш, да кажеш сто глупави неща, но ако в този момент намериш сили да задържиш, да бъдеш спокойна / ако не можеш, винаги може да се обърнеш към Бог, докато ти стане в природата, промени ти се естеството/ тогава ще видиш не само вътрешната сила, която те обзема, но и омекването на насрещният.Идва момент, в който просто не могат да ти викат, защото се чувстват глупаво.Не само викането, но общо отношенията ви стават по-съзнателни.Ти нищо не си направила за това -просто си била смирена и разбираща, а това е от Бога.Без Него няма да се справим в началото, а и по-късно има моменти, когато пак не ни достига и смирение, и разбиране, и сила, но при по-крайни ситуации.
Явно не си наясно какво може да се изправи срещу теб.
На мен са ми заплашвали живота , например.Днес също ми причиниха нещо.
Затова ти писах, че разбирам хората с хероина.
Защото е толкова ледено да философстваш,
а толкова трудно - да направиш нещо.
И това, което днес ми спаси живота-поне за днес-
не бяха философиите за спокойствието, а простата химия, и молитвата на едно момиче.
Ще добавя - смирени са само тези, които обичат .
На дело.
Сори,ако не звуча по буква.
Не се притеснявай за буквата.Разбирам хората много добре.
Повече няма да ти пиша, няма и да ти отговарям.
-
Господи, благодаря Ти, че пазиш живота ми.
Моя и на детето ми.
Амин
-
.
Повече няма да ти пиша, няма и да ти отговарям.
няма да ме заболи,
няма да се забият думите като камшик,
няма , няма да ме заболи,
споко мен,
всичко е - ок
-
Много хубава тема. Обратното на смирението е гордостта. А гордостта е началото на всеки грях. Само смирението може да ни върне към Бога. Ако не се смирим напълно няма как да ходим по Бога. Това означава да загърбим всички лични страсти, желания, чувства, които са в противоречие с Божиите повели, за да можем да угодим и да вършим волята на Бога. Наистина това е трудно и това е нашата ежедневна борба докато сме на този свят.
Бог е направилил всяко нещо добро и с определена цел. Всички творения са взаимосвързани и има хармония между тях, ако всяко създание изпълнява точно определените му от Бога задачи и цели божествения ред няма да е нарушен и ще бъде добре на всички. Още в едемската градина Адам и Ева, неподчинявайки се на Бога, са нарушили тази хармония, в резултат на което греха навлиза и покварява цялото творение. Едно от значенията на думата грях означава "пропускам цел", "не улучвам". Нашата цел, това за което сме създадени хората е да бъдем с Бога. И това няма как да стане докато не се смирим и признаем напълно Неговия авторитет.
-
Много хубава тема. Обратното на смирението е гордостта. А гордостта е началото на всеки грях. Само смирението може да ни върне към Бога. Ако не се смирим напълно няма как да ходим по Бога. Това означава да загърбим всички лични страсти, желания, чувства, които са в противоречие с Божиите повели, за да можем да угодим и да вършим волята на Бога. Наистина това е трудно и това е нашата ежедневна борба докато сме на този свят.
Бог е направилил всяко нещо добро и с определена цел. Всички творения са взаимосвързани и има хармония между тях, ако всяко създание изпълнява точно определените му от Бога задачи и цели божествения ред няма да е нарушен и ще бъде добре на всички. Още в едемската градина Адам и Ева, неподчинявайки се на Бога, са нарушили тази хармония, в резултат на което греха навлиза и покварява цялото творение. Едно от значенията на думата грях означава "пропускам цел", "не улучвам". Нашата цел, това за което сме създадени хората е да бъдем с Бога. И това няма как да стане докато не се смирим и признаем напълно Неговия авторитет.
Толкова точно казано.
Благодаря ти.
Написано е с любов, с правда и със смирение.
В написаното от теб има смирение.
Обаче- истинско, а това е толкова трудно.
-
Аз лично мисля, че да се смириш значи да решиш напълно да се покориш на Божията воля (когато познаеш Бог и волята Му, разбира се).
Така че, този който не чете и не размисля върху Божието слово, а е приел на готово(както други са му Го представили) опеделено чуждо мнение и наложени деноминационни стереотипи за Бог, не го познава лично и не може да бъде напълно смирен.
Пример за пълно смирение е нашият Господ Иисус Христос.
Знаейки че ще причини голяма мъка на близките и приятелите си, и че ще съкруши майчиното си сърце, съзнавайки мъките и позора на кръстната смърт и непреодолимото желание на плътта - да живее, за миг, когато беше прекъсната и връзката Му с Отца
"Или, или, лама савахтани"
Той си помисли "Дали пък няма и друг начин за спасение на човеците?":
"Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша"
Но отговор нямаше.
Той разбра, че това е единствения вариант и се смири напълно" "Това беше желанието на Човешкия Син, но нека да бъде Твоята съвършена воля"
; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
Мисля че именно това е смирението - да имаме готовност, да се подчиним не на плътските си желания, а да познаем Бога и да се починим на Неговата воля.
-
Аз лично мисля, че да се смириш значи да решиш напълно да се покориш на Божията воля (когато познаеш Бог и волята Му, разбира се).
И аз мисля така, макар че е доста общо написано. Стига действително да разбираш какво какво значи да се покориш на Божията воля, да познаеш Бог и волята Му.
Виж какво съм писал тук:
Нека си припомним основните характеристики на всяка една религия:
1. вероучение (догмати)
2. духовна-нравственост или още религиозно чувство (вътрешно благочестие)
3. култ (външно благочестие)
Същността и смисълът на християнската религия се корени във нейната втора характеристика. Първата и третата само съдействат на втората и не представляват крайна цел.
1) Целта на християнската религия е развитието на духовната нравственост на човека.
2) Целта пък на човека, - която е толкова необходима за неговото спасение, - е до края на живота си да придобие смирение в максимална степен според силите си.
Двете цели, и на религията, и на човека, намират пресечна точка на второто ниво. Именно там се намира фабриката за преобразуването на страстите в добродетели. Но крайната цел е придобиване на смирение.
Смирение - състояние, при което осъзнавам че на мен ми е необходим Спасител, в противен случай ще загина от раздиращите ме страсти.
В едно от словата си св. Василий Велики казва: "Не се заражда в душата на човека по-пагубна страст от завистта" и По-нататък продължава: "В останалите страсти човек намира някакво удовлетворение, а тук нищо не намира. Единствено страда от това, че в ближния има благо"
Когато вършиш добродетел е възможно в теб да възникнат две чувства. Едното е гордост, а другото смирение. Именно за да не възникне гордост в душата ти и за да не обезсмислиш твоята добродетел е казано "кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната" (Мат.6:3). В противен случай, ако целта на милостинята ти е да те похвалят, т.е. поради тщеславие, то в теб чувството за гордост още повече расте и добродетелта ти служи за осъждане, нежели за смирение.
Ако в теб има страст на сребролюбие, трябва да започнеш да го лекуваш с милостиня. Ако лечението е правилно резултат трябва да бъде изкореняването на сребролюбието, придобиване на добродетелта милосърдие и пораждане на чувството смирение. Целта на всички добродетели е да предизвикат в теб смирение, което е крайната цел, а не самите добродетели сами по себе си.
Само на почвата на смирението може да расте най-голямата добродетел - любовта.
Законът само регистрира наличието на престъпление и затова той се намира на третото стъпало в религията. Затова е наречен "детеводител". Той има за задача само да ти покаже, че извършеното от теб е грях. Регистрирането на грях показва че в теб има някаква страст, която ражда грях. Тоест грехът пък е видимата страна на страстта.
И какво се получава в крайна сметка? Законът регистрира грях, а грехът пък от своя страна регистрира наличието на страст. Срещнал си гладен и не си го нахранил. Това е грях. Този грях пък показва наличието на страст, която е сребролюбие. Това означава стихът:
"Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът". 1Кор.15:56
Според закона ти си длъжен да нахраниш гладния. Ако го нахраниш ще изпълниш закона, но това не означава, че вече си изпълнил духовно-нравствения закон. По-важното е какво чувство се е породило след това в теб, смирение или гордост. Стремиш ли се никой да не разбере, че си нахранил гладен или веднага бързаш да кажеш на някой, за да те похвали, защото си тщеславен. Дори на никой да не казваш, даже в мислите си не трябва да се възгордяваш когато си насаме. Виждаш ли на колко високо ниво стои духовно-нравствения закон спрямо нравствения? Колкото земята от небето, както казва св. Йоан Златоуст. Става ли ясно сега, че изпълнението на закона не означава изпълнение на духовно-нравствения закон?
Доколкото си победил тая страст на сребролюбието, дотолкова си придобил смирение и си се приближил към Божията съботна почивка - Царството Божие. До толкова си изпълнИЛ и заповедта за милосърдие. Забележи, че казвам изпълнил, а не изпълняваш. Има голяма разлика. Ако речем си пушач и влезеш в болница, на входа най-вероятно ще прочетеш надпис "ТУК НЕ СЕ ПУШИ". Ако си с цигара в ръка ще я хвърлиш. И всеки път ще правиш това. Тогава изпълняВАШ закона. Но ако откажеш цигарите, тогава си изпълНИЛ закона. Така и ако победиш сребролюбието ще си изпълНИЛ закона за милосърдието. Но всеки път, когато правиш милостиня и преди това се замисляш, тогава изпълнЯВАШ закона.
В действителност нещата са доста по-сложни. Православието учи, че основните страсти са три: гордост, сребролюбие и себелюбие. Те са на върха на пирамидата от страсти. Под всяка има множество други. Всяка страст има разклонения, т.е. води до много други страсти. Така се оказва че в човешката душа има всякакви гадинки с които човек трябва да се бори.
Всяка гадинка ражда някакъв грях. За всеки грях съществува заповед, чрез която се регистрира от ума на човека наличието на страст. Съвкупността от тези заповеди (или наричани още етични правила) образува закон. Така Декалога е съставен от 10 заповеди (или етични правила), а всяко етично правило има множество подправила съответно на съществуващите страсти в човека.
Така например користолюбието е идолослужение (Еф.5:5) и е нарушение на втората заповед от Декалога - явен пример как втората заповед си има подзаповед, която е користолюбието. Ако ти не си изваяш телец, за да му се кланяш, но се опитваш при всяко взаимоотношение с брата си да извлечеш полза от него, това означава че си идолопоклонник и си нарушил втората заповед. Когато престанеш да поддържаш такива взаимоотношения с ближните си, тогава ще си изпълНИЛ едно дребно етично правило, което е само раздел от втората заповед.
Ние може да не убием никой през живота си и да си мислим че сме изпълнили закона. Но ако се гневим ще нарушаваме шестата заповед (Мат.5:22) и в същото време да си мислим че сме светци. Ако спрем да се гневим, то изпълниЛИ сме закона.
Ето каква е разликата между изпълНЯВАМ и изпълНИЛ. Ако изпълняването всеки път на една и съща заповед е предпоследно, това означава че ти си стоиш още в греха. Когато спреш да пушиш бележката на входа на болницата за теб няма да важи. Докато продължаваш да пуши, тя винаги ще е валидна за теб и ще трябва да изпълнЯВАШ това етично правило да си хвърляш цигарата преди да влезеш. Когато спреш да бъдеш гневлив, користолюбец, среблюбец и т.н., тогава може да задраскаш в тефтерчето си тези етични правила на закона, защото ти си ги изпълнил и те вече не важат за теб. Така едно по едно трябва да изпълним всяко етично правило, захвърляйки най-накрая целия тефтер съдържащ Закона. Това е дейност, която продължава през целия наш живот.
Да изпълНИШ четвъртата заповед, т.е. да влезеш в Царството Божие, означава да си отишъл вече в рая след смъртта. Дотогава обаче ние трябва да я изпълНЯВАМЕ. Изпълняването ѝ става, чрез живот по тоя начин, който описах в настоящия пост - избягване на греха и изкореняването на страстите. Но на първо място е вяра в Бога, защото иначе не би намирал смисъл във воденето на такъв живот. Такъв живот се нарича жива вяра. Това е новозаветната събота.
Старозаветната събота за спазване на един определен ден в седмичния цикъл показва периодично връщане към греха. Това дето адвентистите повтарят как Христос изпълНИ целия Закона не означава, че Той се е стремил да спазва шабата, както фарисеите и книжниците учили, а означава "възнесе се на небето и седна отдясно на Бога" (Марк.16:19). Защото след възкресението Си Той не продължи да спазва шабата. Четвъртата заповед наистина е като печат на Декалога, както казват те, защото е краят на всички заповеди, както това се вижда и в Матея 5 глава. Там след всички новозаветни (духовно-нравствени) заповеди Иисус ни дава последната заповед като техен печат:
"И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец" Мат.5.48
С тая заповед Той ни дава новозаветната заповед за спазване на съботата, живата вяра, за която писах по-горе какво означава - вяра в Бога, избягване на греха, вършене на добри дела и придобиване на смирение с цел приближаване към същността на съботната почивка - влизане в Царството небесно.
И тъй, преобраз на новозаветната заповед за жива вяра (да се стремим към съвършенство, да се стремим към святост и т.н.) е старозаветната за спазването на шабата, а изпълнението на новозаветната заповед е влизането в Царството небесно.
По същия начин кръщението Господне отмени неговия предобраз на старозаветното обрязване, а истинското очистване, което е извършил нашият Господ е делото на кръста, когато умря за нашето спасение "като с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите" Еф.2:15
Новозаветното обрязване е кръщението, което е само входната врата на Църквата, т.е. самото начало по тесния път към кръстната смърт на плътта ни. В този стих много ясно се вижда как Христос с новозаветното учение отменя старозаветното. Това не означава премахване на закона, а пълното му изпълнение веднъж за винаги. Защо трябва да спазвам шабата веднъж седмично, след като имам заповед да се стремя да живея в святост.
Този, който не принуждава себе си да живее по заповедите (по заповедите на Евангелието, а не по Мойсеевия закон), т.е. не обръща внимание на своя вътрешен свят; на своите мисли, чувства и желания; той живее стихийно в атмосферата на греха, мечтае, чувства и върши каквото му е угодно и никога не вижда себе си грешен: "Вие, които искате, да се оправдавате със закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта" (Гал.5:4).
-
Здравейте,приятели.
Иска ми се да размишляваме върху смирението.
Какво е за вас смирението?
За мен смирението не е малодушие, не е - да си мижитурка.
За мен смирението е свързано с честността и смелостта на духа.
Кажете каквомислите.
Благодаря ви. :111:
Смирение е когато сме поставени пред избора Божията воля или нашите желания да избираме Божия път защото той е най-верен. Когато поставим Бог над всичко друго и Му служим със страхопочитание и пълно доверие. Смирението изисква духовна сила, която не винаги имаме и тогава молим Бог да ни даде.
-
Здравейте,приятели.
Иска ми се да размишляваме върху смирението.
Какво е за вас смирението?
За мен смирението не е малодушие, не е - да си мижитурка.
За мен смирението е свързано с честността и смелостта на духа.
Кажете каквомислите.
Благодаря ви. :111:
Здравей,сестро.Смирението е отказването от собствените права,според примера на Спасителя:" 3. Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.
4. Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото.
5. Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;
6. Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,
7. но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;
8. и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
9. Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име;
10. така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества,
11. и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца."(Фил. 2гл.)!Амин!
Бог да те благослови и води чрез Духа Си!Амин!
-
Здравейте,приятели.
Иска ми се да размишляваме върху смирението.
Какво е за вас смирението?
За мен смирението не е малодушие, не е - да си мижитурка.
За мен смирението е свързано с честността и смелостта на духа.
Кажете каквомислите.
Благодаря ви. :111:
Смирение е когато сме поставени пред избора Божията воля или нашите желания да избираме Божия път защото той е най-верен. Когато поставим Бог над всичко друго и Му служим със страхопочитание и пълно доверие. Смирението изисква духовна сила, която не винаги имаме и тогава молим Бог да ни даде.
Смирението е готовност да се покорим на Божията воля, а Бог ни поставя пред избор, за да ни изпита, пък и ние да се проверим до колко сме смирени.
-
Какво правим в живота?
Понякога целият живот - е молитва.
by the way, почти не ходя на събирания, искам да ходя с Бог.
Ако по пътя срещна братя- ок.
Ако по пътя към Бог не срещна никого;
това означава-
или съм само аз;
или съм сбъркала пътя.
Но няма да позволя повече да ме манипулират и да ми поставят посредници между мен и Бог.
Има само един Посредник- Исус Христос.
По въпроса за оставането сам,ето,думите на апостол Павел:"2. Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, казвайки:
3. "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат".
4. Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".
5. Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат."(Римл. 11гл.)!Амин!
Бог винаги има Свой остатък,избран по благодат и вярващият никога не е сам,а има братя,дори и когато не ги вижда.
Кой те манипулира,сестро?Кой иска да става посредник между теб и Бог?
-
Ако си задържала емоцията и простотията, която ти идва в труден момент - примерно мъжът ти или шефа, или колега ти изсипва това, което му е на сърце.В такъв момент ти идва да направиш, да кажеш сто глупави неща, но ако в този момент намериш сили да задържиш, да бъдеш спокойна / ако не можеш, винаги може да се обърнеш към Бог, докато ти стане в природата, промени ти се естеството/ тогава ще видиш не само вътрешната сила, която те обзема, но и омекването на насрещният.Идва момент, в който просто не могат да ти викат, защото се чувстват глупаво.Не само викането, но общо отношенията ви стават по-съзнателни.Ти нищо не си направила за това -просто си била смирена и разбираща, а това е от Бога.Без Него няма да се справим в началото, а и по-късно има моменти, когато пак не ни достига и смирение, и разбиране, и сила, но при по-крайни ситуации.
Явно не си наясно какво може да се изправи срещу теб.
На мен са ми заплашвали живота , например.Днес също ми причиниха нещо.
Затова ти писах, че разбирам хората с хероина.
Защото е толкова ледено да философстваш,
а толкова трудно - да направиш нещо.
И това, което днес ми спаси живота-поне за днес-
не бяха философиите за спокойствието, а простата химия, и молитвата на едно момиче.
Ще добавя - смирени са само тези, които обичат .
На дело.
Сори,ако не звуча по буква.
Кой и какво ти е причинил днес,сестро?Сподели,ако искаш!
Бог да е с теб!Амин!
-
Господи, благодаря Ти, че пазиш живота ми.
Моя и на детето ми.
Амин
Амин!ХалелуЯ!
-
Здравейте,приятели.
Иска ми се да размишляваме върху смирението.
Какво е за вас смирението?
За мен смирението не е малодушие, не е - да си мижитурка.
За мен смирението е свързано с честността и смелостта на духа.
Кажете каквомислите.
Благодаря ви. :111:
Смирение е когато сме поставени пред избора Божията воля или нашите желания да избираме Божия път защото той е най-верен. Когато поставим Бог над всичко друго и Му служим със страхопочитание и пълно доверие. Смирението изисква духовна сила, която не винаги имаме и тогава молим Бог да ни даде.
Смирението е готовност да се покорим на Божията воля, а Бог ни поставя пред избор, за да ни изпита, пък и ние да се проверим до колко сме смирени.
Здравей,брате.Защо Бог има нужда да ни изпитва?Нима Той не знае нашето състояние?
П.П.искам да те попитам нещо лично,на което можеш и да не отговориш,ако не желаеш:каква църква си посещавал?
Бог да те благослови и води чрез Духа Си!Амин!
-
Здравей,брате.Защо Бог има нужда да ни изпитва?Нима Той не знае нашето състояние?
П.П.искам да те попитам нещо лично,на което можеш и да не отговориш,ако не желаеш:каква църква си посещавал?
Бог да те благослови и води чрез Духа Си!Амин!
Изпитанията (изпитите) не са за изпитващия а за изпитвания. Защото човека не винаги има правилната представа за себе си. И Петър смяташе че е верен до смърт на Господа, но Бог го постави в такава ситуация (изпит)че когато разбра истината за себе си,плака горко.
- Бъди преблагословен!
- Относно личните неща, на "лични".
Твой Брат в Господа.
-
- Относно личните неща, на "лични".
Защо бе, Тимо? Срамуваш ли се от твоята вяра или те е страх от нещо? Виж свети апостол Петър какво казва:
"И кой ще ви стори зло, ако залягате за добро? Но и да бихте страдали за правда, блажени сте; а от страх пред тях се не бойте, нито се смущавайте; Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда, имайки добра съвест, та с това, дето ви корят като злосторници, да бъдат посрамени ония, които хулят добрия ви в Христа живот." (1Петр.3:13-16)
Огромно впечатление прави отстрани, когато Алекс отправя специална забележка към мен, че форумът не е нито православен, нито католически, нито протестантски, а всички в него скрито се държат за някоя точно определена деноминация и само аз открито заявявам че съм православен. Всички, без изключение, се придържате към точно определена деноминация, възприелите сте само нейното учение и в същото време говорите как това няма значение щом има вяра в Христос и любов. А ти най-вероятно си евангелски петдесятник, само дето те нямат такова разбиране като твоето за кръщението.
-
Здравей,брате.Защо Бог има нужда да ни изпитва?Нима Той не знае нашето състояние?
П.П.искам да те попитам нещо лично,на което можеш и да не отговориш,ако не желаеш:каква църква си посещавал?
Бог да те благослови и води чрез Духа Си!Амин!
Изпитанията (изпитите) не са за изпитващия а за изпитвания. Защото човека не винаги има правилната представа за себе си. И Петър смяташе че е верен до смърт на Господа, но Бог го постави в такава ситуация (изпит)че когато разбра истината за себе си,плака горко.
- Бъди преблагословен!
- Относно личните неща, на "лични".
Твой Брат в Господа.
Добре си отговорил,брате.Съгласен съм с написаното от теб.
Не разбирам защо не ми отговориш тук,а предпочиташ на "лични",но,ако изобщо го искаш,отговори ми там,а,ако не искаш,не ми отговаряй.
Бог да е с теб!Амин!
-
- Относно личните неща, на "лични".
Защо бе, Тимо? Срамуваш ли се от твоята вяра или те е страх от нещо? Виж свети апостол Петър какво казва:
"И кой ще ви стори зло, ако залягате за добро? Но и да бихте страдали за правда, блажени сте; а от страх пред тях се не бойте, нито се смущавайте; Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда, имайки добра съвест, та с това, дето ви корят като злосторници, да бъдат посрамени ония, които хулят добрия ви в Христа живот." (1Петр.3:13-16)
Огромно впечатление прави отстрани, когато Алекс отправя специална забележка към мен, че форумът не е нито православен, нито католически, нито протестантски, а всички в него скрито се държат за някоя точно определена деноминация и само аз открито заявявам че съм православен. Всички, без изключение, се придържате към точно определена деноминация, възприелите сте само нейното учение и в същото време говорите как това няма значение щом има вяра в Христос и любов. А ти най-вероятно си евангелски петдесятник, само дето те нямат такова разбиране като твоето за кръщението.
Никой не може да избяга от деноминационния квас,с който е заквасен и Алекс,естествено, също не прави изключение.
Не си прав нито за това,че ВСИЧКИ други,освен теб,разбира се,се придържаме към точно определена деноминация,нито,че ВСИЧКИ други,освен теб,говорим,че това няма значение.Ето,аз напр.,не принадлежа към никаква деноминация и не смятам,че деноминационната принадлежност и произтичащата от там догматика са без значение.
Не се изкушавай и не попадай в клопката на говоренето на едро и с обобщения,за да не се окажеш лъжесвидетел и клеветник на братята!
Бог да е с теб!Амин!
-
28 Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.
29 Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?
30 В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.
31 А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,
32 (за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).
Не се притеснявам за себе си а за някои други, заразени от кваса на фарисеите(лицемерие), за които не е важно дали това което твърдиш е истина според Божието слово, а от кои си, и по това определят мнението и отношението си към теб.
В по горния текст виждаме пример за явно лицемерие:
Книжниците и фарисеите, които арестуваха Иисус и го заведоха в римския съд (преторията) за да го предадат на Пилат и не влязоха вътре защото за тях, да влезеш в дома на езичник значи да се оскверниш и да не можеш да участваш в празника "пасха" или ако въпреки това участваш (недостойно) да си навлечеш грях.
В същото време виждаме че замислят смъртна присъда, чрез клевета, на невинен човек.
Мислите ли че са осъзнали грешката си и не са посмели да участват в пасхата, или доволни че са ликвидирали конкуренцията, похапвайки си сладко от жертвеното агне са благодарили на Бога, горди и доволни, че са убили един(според тях) богохулник.
Именно за това не казвам от кои съм. Защото както за фарисеите всички неевреи са скверни и общението с тях е оскверняване и грях, така и за някои от нас(заразени от същия квас), всички извън тяхната деноминация са еретици и сектанти и заслужават само , плюнки и клевети, в най-добрия случай иронично (подигравателно) отношение или игнориране,пренебрежение(все едно, ги няма)
И тези "братя" спокойно и гордо ще се наредят да участват в евхаристията (Господна вечеря,причастие) и ще си мислят че няма по-достойни участници от тях.
Относно мене нека никой да не се притеснява. Не съм обиден и няма да се обидя от никого, защото обичам да обичам и мразя да мразя, но греховете спрямо Бог, само Той (ако иска) може да прости.
23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
24 остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.
25 Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.
26 Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.
13 Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.
14 Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете.
15 Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат.
16 Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.
17 Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;
18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.
-
Ето,аз напр.,не принадлежа към никаква деноминация и не смятам,че деноминационната принадлежност и произтичащата от там догматика са без значение.
Не се изкушавай и не попадай в клопката на говоренето на едро и с обобщения,за да не се окажеш лъжесвидетел и клеветник на братята!
Бог да е с теб!Амин!
И все пак добре е да се правят някакви обобщения, защото те те карат да мислиш и разсъждава. Това е полезно за човека. Ето например как си правя следните четири нови извода:
1) Или навсякъде ходиш на църква или никъде не ходиш. По-вероятно е второто. Кое от двете?
2) Не считаш че догматиката е без значение, но иначе не принадлежиш към никаква деноминация? Това са две взаимноизключващи се твърдения.
3) Предупреждението, че може да се окажа лъжесвидетел и клеветник важи ли на 100% по отношение на теб или просто си предположил, че някой друг наистина МОЖЕ да няма деноминационна принадлежност?
4) Сега нали разбираш, че ако не съм наклеветил конкретно теб, то има вероятност с това МОЖЕ да си наклеветил мен?
5) Ако държиш все още на мнението си, трябва най-напред да отговориш на въпроса ми в т. 1)
-
Не се притеснявам за себе си а за някои други, заразени от кваса на фарисеите(лицемерие), за които не е важно дали това което твърдиш е истина според Божието слово, а от кои си, и по това определят мнението и отношението си към теб.
Тимо, трябва винаги да си готов на всеки да дадеш отговор за твоята надежда. Виж какво пише още:
"Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене... Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците." (Мат.5:11-13).
Не държа да знам от коя деноминация си, казвам ти го просто за да го имаш предвид. Не ми трябва на мен да питам кой от коя деноминация е, всичко се вижда по написаното в постовете. Фактът, че никой не се обявява официално, говори вече много. Само за сравнение, християнската Църква е положила основите си върху кръвта на всички светии в победата си над езичеството. И как днес някои смеят да твърдят, че тази същата Църква е езическа? Ето това, Християнин, се нарича лъжесвидетелство и клевета!!!
-
Ето,аз напр.,не принадлежа към никаква деноминация и не смятам,че деноминационната принадлежност и произтичащата от там догматика са без значение.
Не се изкушавай и не попадай в клопката на говоренето на едро и с обобщения,за да не се окажеш лъжесвидетел и клеветник на братята!
Бог да е с теб!Амин!
И все пак добре е да се правят някакви обобщения, защото те те карат да мислиш и разсъждава. Това е полезно за човека. Ето например как си правя следните четири нови извода:
1) Или навсякъде ходиш на църква или никъде не ходиш. По-вероятно е второто. Кое от двете?
2) Не считаш че догматиката е без значение, но иначе не принадлежиш към никаква деноминация? Това са две взаимноизключващи се твърдения.
3) Предупреждението, че може да се окажа лъжесвидетел и клеветник важи ли на 100% по отношение на теб или просто си предположил, че някой друг наистина МОЖЕ да няма деноминационна принадлежност?
4) Сега нали разбираш, че ако не съм наклеветил конкретно теб, то има вероятност с това МОЖЕ да си наклеветил мен?
Ако държиш все още на мнението си, трябва най-напред да отговориш на въпроса ми в т. 1)
[/quote
Обобщенията е добре да се правят на основата на факти,а не на предположения и опити за четене на чужди сърца.Това е моят съвет към теб,като към брат,на база личен опит,защото аз,самият,съм съгрешавал по този начин и съм бил изобличаван от Бог.
Между 1999 и 2004г. бях член на адвентната църква.От 2005 до 2012 посещавах домашна група,в която имаше вярващи от различни деноминации,основно бивши и настоящи харизматици.От 2012г до днес не посещавам никакво събрание,с изключение на посещаването 1-2пъти годишно на същата домашна група,когато се прибирам в България.Надавам се,отговорът ми да е ясен.
Аз не виждам противоречие или взаимно изключване на твърденията ми,защото всеки един християнин,бил той църковен член или не,има свои убеждения,свои доктрини,които изповядва,своя догматика,която следва.
Знам,че сестра грийн майл не посещава понастоящем църква.Съдейки по мненията му,смятам,че брат Тимо също не посещава такава.
Твоето обобщение не е коректно спрямо мен и ще оставя на твоята съвест да прецени дали това е клевета или не.
Защо е това подмятане,че може вече да не държа на мнението си?Защото не съм "православен" или поради друга,лична причина?Давай право в очи,изобличи ме,както подобава на християнин!
-
28 Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.
29 Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?
30 В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.
31 А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,
32 (за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).
Не се притеснявам за себе си а за някои други, заразени от кваса на фарисеите(лицемерие), за които не е важно дали това което твърдиш е истина според Божието слово, а от кои си, и по това определят мнението и отношението си към теб.
В по горния текст виждаме пример за явно лицемерие:
Книжниците и фарисеите, които арестуваха Иисус и го заведоха в римския съд (преторията) за да го предадат на Пилат и не влязоха вътре защото за тях, да влезеш в дома на езичник значи да се оскверниш и да не можеш да участваш в празника "пасха" или ако въпреки това участваш (недостойно) да си навлечеш грях.
В същото време виждаме че замислят смъртна присъда, чрез клевета, на невинен човек.
Мислите ли че са осъзнали грешката си и не са посмели да участват в пасхата, или доволни че са ликвидирали конкуренцията, похапвайки си сладко от жертвеното агне са благодарили на Бога, горди и доволни, че са убили един(според тях) богохулник.
Именно за това не казвам от кои съм. Защото както за фарисеите всички неевреи са скверни и общението с тях е оскверняване и грях, така и за някои от нас(заразени от същия квас), всички извън тяхната деноминация са еретици и сектанти и заслужават само , плюнки и клевети, в най-добрия случай иронично (подигравателно) отношение или игнориране,пренебрежение(все едно, ги няма)
И тези "братя" спокойно и гордо ще се наредят да участват в евхаристията (Господна вечеря,причастие) и ще си мислят че няма по-достойни участници от тях.
Относно мене нека никой да не се притеснява. Не съм обиден и няма да се обидя от никого, защото обичам да обичам и мразя да мразя, но греховете спрямо Бог, само Той (ако иска) може да прости.
23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
24 остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.
25 Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.
26 Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.
13 Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.
14 Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете.
15 Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат.
16 Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.
17 Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;
18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.
Така да бъде,приемам позицията ти,брате.За да си наясно с мотивите ми,искам да ти кажа защо те питах,а именно,за да знам истината от теб и да не стигам до погрешни изводи на базата на моята субективна преценка на твоите убеждения,в които откривам определен деноминационен квас,а не искам да се явявам лъжесвидетел и клеветник.Надявам се,че ме разбираш.Бог да те благослови и води чрез Духа Си!Амин!
Твой брат в Помазаника Деян Ганев.
П.П.ако искаш и където искаш,ми пиши как се казваш,за да бъде общението ни по-малко виртуално и повече реално.
-
Не се притеснявам за себе си а за някои други, заразени от кваса на фарисеите(лицемерие), за които не е важно дали това което твърдиш е истина според Божието слово, а от кои си, и по това определят мнението и отношението си към теб.
Тимо, трябва винаги да си готов на всеки да дадеш отговор за твоята надежда. Виж какво пише още:
"Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене... Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците." (Мат.5:11-13).
Не държа да знам от коя деноминация си, казвам ти го просто за да го имаш предвид. Не ми трябва на мен да питам кой от коя деноминация е, всичко се вижда по написаното в постовете. Фактът, че никой не се обявява официално, говори вече много. Само за сравнение, християнската Църква е положила основите си върху кръвта на всички светии в победата си над езичеството. И как днес някои смеят да твърдят, че тази същата Църква е езическа? Ето това, Християнин, се нарича лъжесвидетелство и клевета!!!
Когато някой лъжесвидетелства и клевети,го изобличи конкретно,а не пак с обобщения от рода на "някои",брате.Искам да те питам нещо,за да съм наясно:ти считаш ли ме за свой брат,за християнин,при условие,че не съм "православен"?
-
От 2012г до днес не посещавам никакво събрание,с изключение на посещаването 1-2пъти годишно на същата домашна група,когато се прибирам в България.
.......................
Знам,че сестра грийн майл не посещава понастоящем църква.
........................
Съдейки по мненията му,смятам,че брат Тимо също не посещава такава.
За съжаление и аз си рисувах картинката по този начин. Като цяло, за форума.
Защо е това подмятане,че може вече да не държа на мнението си?... Давай право в очи,изобличи ме,както подобава на християнин!
Това подмятане беше по-скоро подсещане да не продължаваш темата именно защото не искам да те изобличавам. Сега те оставям сам да прецениш може ли мнението ми да засяга и хора, които не ходят на църква и те моля да не продължаваш тази тема, защото ще ми стане още по-болно от следващите обобщения, които бих направил.
-
От 2012г до днес не посещавам никакво събрание,с изключение на посещаването 1-2пъти годишно на същата домашна група,когато се прибирам в България.
.......................
Знам,че сестра грийн майл не посещава понастоящем църква.
........................
Съдейки по мненията му,смятам,че брат Тимо също не посещава такава.
За съжаление и аз си рисувах картинката по този начин. Като цяло, за форума.
Защо е това подмятане,че може вече да не държа на мнението си?... Давай право в очи,изобличи ме,както подобава на християнин!
Това подмятане беше по-скоро подсещане да не продължаваш темата именно защото не искам да те изобличавам. Сега те оставям сам да прецениш може ли мнението ми да засяга и хора, които не ходят на църква и те моля да не продължаваш тази тема, защото ще ми стане още по-болно от следващите обобщения, които бих направил.
Защо не искаш да ме изобличаваш,след като смяташ,че има за какво?Ти си длъжен да го направиш,за да мога да се покая и да изповядам,че Бог е с теб!Затова,давай,изобличи ме!
-
считаш ли ме за свой брат,за християнин,при условие,че не съм "православен"?
Като потомци на първия човек, Адам, считам те за брат, разбира се!
Съвсем ясно се вижда обаче какво точно ме питаш. Затова ще ти отговоря не знам. Просто не съм убеден как гледа православната църква на този въпрос, а не че не искам да ти отговоря.
-
Защо не искаш да ме изобличаваш,след като смяташ,че има за какво?Ти си длъжен да го направиш,за да мога да се покая и да изповядам,че Бог е с теб!Затова,давай,изобличи ме!
Добре, щом искаш! Отговори ми тогава на въпроса:
Може ли мнението ми да засяга и хора, които не ходят на църква?
-
считаш ли ме за свой брат,за християнин,при условие,че не съм "православен"?
Като потомци на първия човек, Адам, считам те за брат, разбира се!
Съвсем ясно се вижда обаче какво точно ме питаш. Затова ще ти отговоря не знам. Просто не съм убеден как гледа православната църква на този въпрос, а не че не искам да ти отговоря.
Хубаво е,че все пак признаваш принадлежността ми към човешкия род.
Аз се старая да съм винаги ясен,когато питам,а и когато отговарям,за да няма недоразумения.
Смятам,че е жалко,че не знаеш,но това е положението.Докато си изясниш становището,ще те помоля да ме наричаш по име-Деян,а не "християнин",защото не искам да те съблазнявам с, евентуално неправомерната от твоя православна гледна точка,употреба на това понятие.По същата причина те моля и да ми кажеш как е твоето име.
Бог да те благослови и води чрез Духа Си!Амин!
-
Защо не искаш да ме изобличаваш,след като смяташ,че има за какво?Ти си длъжен да го направиш,за да мога да се покая и да изповядам,че Бог е с теб!Затова,давай,изобличи ме!
Добре, щом искаш! Отговори ми тогава на въпроса:
Може ли мнението ми да засяга и хора, които не ходят на църква?
Не виждам никакво изобличение във въпроса ти,но ще ти отговоря,щом ме питаш:има и "безпартийни комунисти" сред християните,но смятам,че "индоктринираните вярващи" са в църквите,т.ч. мнението ти НЕ засяга хора,които не ходят на църква.
-
Амин! Бог да благослови и теб.
Аз съм Пламен, приятно ми е да се запознаем!
Ами бихме могли да поразсъждаваме доколко сме братя. Искам да си убеден, че не бягам от въпроса и се радвам, че ти също показваш желание за открит разговор. Първо трябва да си изясним какво значи брат, християнин. Не е ли това брат в Христос? А какво значи това да сме братя в Христос? Поставям на обсъждане тези въпроси, защото обикновено имаме навика да използваме готови изрази без да знаем вложения в тях смисъл.
Сега обаче ще си лягам, а ти пиши ако искаш какво мислиш по въпроса. Може да потърсиш и в интернет какво е отношението на православието. Ако намериш нещо интересно може да го споделиш тук.
-
смятам,че "индоктринираните вярващи" са в църквите
Съвсем ясно се вижда мнението ти, че тези които не ходят на църква също са християни. Тогава възниква въпроса какво е Църква. Той между другото и другия въпрос за братята в Христа до там се свежда. Въобще, откакто започнахме да си пишем с теб темата се върти около понятието за Църква и според мен трябва да се отвори като нова такава.
Сега обаче ти пожелавам лека нощ и Бог с теб!
-
Амин! Бог да благослови и теб.
Аз съм Пламен, приятно ми е да се запознаем!
Ами бихме могли да поразсъждаваме доколко сме братя. Искам да си убеден, че не бягам от въпроса и се радвам, че ти също показваш желание за открит разговор. Първо трябва да си изясним какво значи брат, християнин. Не е ли това брат в Христос? А какво значи това да сме братя в Христос? Поставям на обсъждане тези въпроси, защото обикновено имаме навика да използваме готови изрази без да знаем вложения в тях смисъл.
Сега обаче ще си лягам, а ти пиши ако искаш какво мислиш по въпроса. Може да потърсиш и в интернет какво е отношението на православието. Ако намериш нещо интересно може да го споделиш тук.
Да сме братя в Помазаника,Пламене,означава,да сме родени от Отец,да сме на Един Дух:" 1. И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани,
2. със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов,
3. и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа.
4. Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви:
5. един Господ, една вяра, едно кръщение,
6. един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички."(Еф. 4гл.)!Амин!
-
смятам,че "индоктринираните вярващи" са в църквите
Съвсем ясно се вижда мнението ти, че тези които не ходят на църква също са християни. Тогава възниква въпроса какво е Църква. Той между другото и другия въпрос за братята в Христа до там се свежда. Въобще, откакто започнахме да си пишем с теб темата се върти около понятието за Църква и според мен трябва да се отвори като нова такава.
Сега обаче ти пожелавам лека нощ и Бог с теб!
Ето:"1. Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога Отца и Господа Исуса Христа: Благодат и мир да бъде на вас.
2. Всякога благодарим на Бога за всички ви и ви споменаваме в молитвите си,
3. като си спомняме непрестанно пред нашия Бог и Отец вашата работа с вяра и труд, с любов и с твърда надежда в нашия Господ Исус Христос.
4. Понеже знаем, възлюбени от Бога, братя, че Той ви е избрал;
5. защото нашето благовествуване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност; както и знаете, какви се показахме помежду ви заради вас.
6. И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като, всред много скърби, приехте словото с радост, която е от Светия Дух;
7. така щото станахте пример на всичките вярващи в Македония и в Ахаия.
8. Защото не само се прогласи Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога, така щото няма нужда ние да казваме нещо за нея.
9. Защото сами те оповестяват за нас какъв достъп имахме при вас, и как сте се обърнали от идолите към Бога, за да служите на жив и истинен Бог.
10. и да очаквате Неговия Син от небесата, същия Исус, Когото възкреси от мъртвите, Който ни избавя от идещия гняв."(1Сол. 1гл.)!Амин!
Бог да е и с теб!Амин!
-
В форума имаме тема "Истинската църква":
http://stani-hristianin.com/forum/index.php/topic,12.0.html (http://stani-hristianin.com/forum/index.php/topic,12.0.html)
-
Какво правим в живота?
Понякога целият живот - е молитва.
by the way, почти не ходя на събирания, искам да ходя с Бог.
Ако по пътя срещна братя- ок.
Ако по пътя към Бог не срещна никого;
това означава-
или съм само аз;
или съм сбъркала пътя.
Но няма да позволя повече да ме манипулират и да ми поставят посредници между мен и Бог.
Има само един Посредник- Исус Христос.
По въпроса за оставането сам,ето,думите на апостол Павел:"2. Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, казвайки:
3. "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат".
4. Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".
5. Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат."(Римл. 11гл.)!Амин!
Бог винаги има Свой остатък,избран по благодат и вярващият никога не е сам,а има братя,дори и когато не ги вижда.
Кой те манипулира,сестро?Кой иска да става посредник между теб и Бог?
Извинявам се, защото дори не видях, че толкова хора са писали по темата.
Много ви благодаря.
Просто, мисля много различно, почти винаги.
Това е и една от причините, поради която не се чувствам никак достойна
да ме нарекат ''християнка'' и дори не знам какво точно значи- да си християнин.
Не съм сигурна - дали ще ме прати Бог в ада/ да не бъде!/,
или в рая.
Никак не съм сигурна в това.
Единственото добро нещо в сърцето ми,
това е, че обичам Йешуа, Отец и Святия Дух и те много ще ми липсват.
Ето какво разказа един човек;
---
Бащата казва на сина-''Смири се!Седни на стола!'';
''Няма''- казва синът;
''Седни!- смири се''
''Няма да седна''- казва синът;
Бащата вече настоява -'' Седни!'';
Синът сяда.Бащата смята, че синът се е смирил.
Но синът казва-
''Аз външно съм седнал, но вътрешно съм прав''
...
Може да ме заклеймите,
за мен смирението е сила, любов, милост.
Приемам - да съм аут, приемам да съм аутсайдер, но не искам да ме мислят за нещо, което не съм.Тоест, имам много грехове и не съм смирена, това е.
Ако човек не е обичан, не е изпитал какво е милост, жалост;
ако този, когото поучава- не получи първо- милост и л'бов,
второ- милост и любов, и трето- милост и любов;
то и двамата ще бъдат външно седнали, но вътрешно- прави.
пп
посредниците...
хора, които ми говорят неща за Бог и Библията, но аз не ги разбирам както тях.
И, когато реших да си следвам директно Бога,/ стига само да Го слушам/,
научих много повече и се чувствах някак истински.
-
Какво правим в живота?
Понякога целият живот - е молитва.
by the way, почти не ходя на събирания, искам да ходя с Бог.
Ако по пътя срещна братя- ок.
Ако по пътя към Бог не срещна никого;
това означава-
или съм само аз;
или съм сбъркала пътя.
Но няма да позволя повече да ме манипулират и да ми поставят посредници между мен и Бог.
Има само един Посредник- Исус Христос.
По въпроса за оставането сам,ето,думите на апостол Павел:"2. Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, казвайки:
3. "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат".
4. Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".
5. Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат."(Римл. 11гл.)!Амин!
Бог винаги има Свой остатък,избран по благодат и вярващият никога не е сам,а има братя,дори и когато не ги вижда.
Кой те манипулира,сестро?Кой иска да става посредник между теб и Бог?
Извинявам се, защото дори не видях, че толкова хора са писали по темата.
Много ви благодаря.
Просто, мисля много различно, почти винаги.
Това е и една от причините, поради която не се чувствам никак достойна
да ме нарекат ''християнка'' и дори не знам какво точно значи- да си християнин.
Не съм сигурна - дали ще ме прати Бог в ада/ да не бъде!/,
или в рая.
Никак не съм сигурна в това.
Единственото добро нещо в сърцето ми,
това е, че обичам Йешуа, Отец и Святия Дух и те много ще ми липсват.
Ето какво разказа един човек;
---
Бащата казва на сина-''Смири се!Седни на стола!'';
''Няма''- казва синът;
''Седни!- смири се''
''Няма да седна''- казва синът;
Бащата вече настоява -'' Седни!'';
Синът сяда.Бащата смята, че синът се е смирил.
Но синът казва-
''Аз външно съм седнал, но вътрешно съм прав''
...
Може да ме заклеймите,
за мен смирението е сила, любов, милост.
Приемам - да съм аут, приемам да съм аутсайдер, но не искам да ме мислят за нещо, което не съм.Тоест, имам много грехове и не съм смирена, това е.
Ако човек не е обичан, не е изпитал какво е милост, жалост;
ако този, когото поучава- не получи първо- милост и л'бов,
второ- милост и любов, и трето- милост и любов;
то и двамата ще бъдат външно седнали, но вътрешно- прави.
пп
посредниците...
хора, които ми говорят неща за Бог и Библията, но аз не ги разбирам както тях.
И, когато реших да си следвам директно Бога,/ стига само да Го слушам/,
научих много повече и се чувствах някак истински.
Здравей,сестро.Искам да те питам две неща и отговорът ти е много важен за мен,а именно:
1.аз от посредниците ли съм,защото съм ти говорил неща за Бог и Библията,които ти не разбираш като мен?
и
2.каква е,според теб, целта и какъв е смисълът на общуването между християните?
Бог да е с вас!Амин!
-
Здравей,сестро.Искам да те питам две неща и отговорът ти е много важен за мен,а именно:
1.аз от посредниците ли съм,защото съм ти говорил неща за Бог и Библията,които ти не разбираш като мен?
и
2.каква е,според теб, целта и какъв е смисълът на общуването между християните?
Бог да е с вас!Амин!
--------------------
Християнин,
ти си ми брат, нямам намерение да се отричам от моите братя.
1/ Християнин, от теб съм научила само това, което ме е направило по- добра;
Всичко, което съм научила от теб- пряко, или косвено, ми е помогнало
много в послушанието към Господ, което ми липсва.
Всичко, което си ми дал, е скъпоценно за мен и аз благодаря на Бог,
когато се появи за пръв път в една тема- '' кой е критерият за съдене и истина''.
Благодаря на Бог от цялото си сърце, за това, че ми помагаш във всичко.
Понеже години наред слушах и виждах неща, които не приемах, но не можех да се
противя, докато не видях, докато не прочетох, че Господ разсъждава както моето сърце по някои въпроси.
Ето, наскоро слушах как синовете на Ной са покрили бащината си голота.
Така трябва да се прави, когато някой Божи слуга падне.
Да се покрие, да се молим за него, а не да го разнасяме и срамим.
Ето нещо, което чувствах в сърцето си, преди да се замисля за Ной и не мога да
бъда с хора, които правят както сина, който видя и разнесе бащиния си срам.
Мога да ги обичам, мога да се моля за тях и ги обичам, но някак не мога да бъда с тях,
защото разсъждават така, и докато постъпват така- както Хам.
И други неща, за които не искам да пиша.
Това стана причина да се отделя от събрания.
Но- ти и Никодим, Атос, ... вие сте ми мои братя и не искам да ви губя.
Много ви ценя.
Винаги са ми липсвали братя и сестри, просто реших да не правя компромис, като виждам огромни разминавания м/у хората и това, което аз усещах като истина.
Обаче се молех на Бог да ми прати хора, с които да общувам.
Благодаря на Бог за вас.Той ви прати при мен.
Не очаквах такъв въпрос и не знам как простичко да отговоря.
Нима мислиш, че бих общувала с вас с месеци и повече, че бих влизала изобщо във форумите, ако не бях открила съвсем други разбирания, които ме насърчават.
Как можа изобщо да си помислиш, че може да имам предвид теб, Никодим, Атос....?
Та аз изобщо не общувам с хора, които не приемам, дори с цената да остана съвсем сама.
И така бях преди да ви срещна.
Та аз се уча от вас; различието, за което пишеш, е нещо, което ми помага.
Жадна съм за това различие.Липсваше ми много.
Цялото ниво на което сте , е друго.
Не знам как простичко да го кажа.
Онова ''различие'', е нещо съвсем друго, от което се чувствам зле, става ми буквално лошо
физически.Усещам тежест в душата си.Усещах се манипулирана и контролирана.
Както и да се карам с вас, то е като да се караш с брат си, с детето си.
Ви си оставате мои братя, моето семейство.
Какво да кажа повече.
2/
Общуването е Божи дар, когато хората ги чувстваш
близки с цялото си сърце.
Целта и смисълът са както тези -цели и смисъл, поради които Йешуа събра своите ученици.
Те бяха много близки чрез Него, обичаха се много, бяха сила в единството си,
и пак си бяха различни.
Ето така искам да бъда с братята си, както учениците на Господ.
Следваха Го, обичаха Го, чрез Него се разбираха и обичаха един- друг.
Аз се раздвам много за вас от цялото си сърце.
И благодаря на Бог, че ви изпрати при мен, много ми давате и съм жадна за общуването
с малкото си братя и сестри.
Искам да сте живи и здрави.
Едно е ''посредник'', който по-скоро ме отдалечава от Бог.
Съвсем друго е- да видиш съдовете, които Бог използва, и аз искам да чета
как Бог минава през вас и какво говорите.
Молех се на Бог за вас, да ми прати хора, с които да се разбирам,
моля, не си тръгвайте.
-
Тоест, имам много грехове и не съм смирена, това е.
Здравей green mile, не разбирам какво точно искаш да кажеш с това изречение.
-
Смирението се изгражда с много търпение, то не е нещо което се дава наведнъж.
-
Здравей,сестро.Искам да те питам две неща и отговорът ти е много важен за мен,а именно:
1.аз от посредниците ли съм,защото съм ти говорил неща за Бог и Библията,които ти не разбираш като мен?
и
2.каква е,според теб, целта и какъв е смисълът на общуването между християните?
Бог да е с вас!Амин!
--------------------
Християнин,
ти си ми брат, нямам намерение да се отричам от моите братя.
1/ Християнин, от теб съм научила само това, което ме е направило по- добра;
Всичко, което съм научила от теб- пряко, или косвено, ми е помогнало
много в послушанието към Господ, което ми липсва.
Всичко, което си ми дал, е скъпоценно за мен и аз благодаря на Бог,
когато се появи за пръв път в една тема- '' кой е критерият за съдене и истина''.
Благодаря на Бог от цялото си сърце, за това, че ми помагаш във всичко.
Понеже години наред слушах и виждах неща, които не приемах, но не можех да се
противя, докато не видях, докато не прочетох, че Господ разсъждава както моето сърце по някои въпроси.
Ето, наскоро слушах как синовете на Ной са покрили бащината си голота.
Така трябва да се прави, когато някой Божи слуга падне.
Да се покрие, да се молим за него, а не да го разнасяме и срамим.
Ето нещо, което чувствах в сърцето си, преди да се замисля за Ной и не мога да
бъда с хора, които правят както сина, който видя и разнесе бащиния си срам.
Мога да ги обичам, мога да се моля за тях и ги обичам, но някак не мога да бъда с тях,
защото разсъждават така, и докато постъпват така- както Хам.
И други неща, за които не искам да пиша.
Това стана причина да се отделя от събрания.
Но- ти и Никодим, Атос, ... вие сте ми мои братя и не искам да ви губя.
Много ви ценя.
Винаги са ми липсвали братя и сестри, просто реших да не правя компромис, като виждам огромни разминавания м/у хората и това, което аз усещах като истина.
Обаче се молех на Бог да ми прати хора, с които да общувам.
Благодаря на Бог за вас.Той ви прати при мен.
Не очаквах такъв въпрос и не знам как простичко да отговоря.
Нима мислиш, че бих общувала с вас с месеци и повече, че бих влизала изобщо във форумите, ако не бях открила съвсем други разбирания, които ме насърчават.
Как можа изобщо да си помислиш, че може да имам предвид теб, Никодим, Атос....?
Та аз изобщо не общувам с хора, които не приемам, дори с цената да остана съвсем сама.
И така бях преди да ви срещна.
Та аз се уча от вас; различието, за което пишеш, е нещо, което ми помага.
Жадна съм за това различие.Липсваше ми много.
Цялото ниво на което сте , е друго.
Не знам как простичко да го кажа.
Онова ''различие'', е нещо съвсем друго, от което се чувствам зле, става ми буквално лошо
физически.Усещам тежест в душата си.Усещах се манипулирана и контролирана.
Както и да се карам с вас, то е като да се караш с брат си, с детето си.
Ви си оставате мои братя, моето семейство.
Какво да кажа повече.
2/
Общуването е Божи дар, когато хората ги чувстваш
близки с цялото си сърце.
Целта и смисълът са както тези -цели и смисъл, поради които Йешуа събра своите ученици.
Те бяха много близки чрез Него, обичаха се много, бяха сила в единството си,
и пак си бяха различни.
Ето така искам да бъда с братята си, както учениците на Господ.
Следваха Го, обичаха Го, чрез Него се разбираха и обичаха един- друг.
Аз се раздвам много за вас от цялото си сърце.
И благодаря на Бог, че ви изпрати при мен, много ми давате и съм жадна за общуването
с малкото си братя и сестри.
Искам да сте живи и здрави.
Едно е ''посредник'', който по-скоро ме отдалечава от Бог.
Съвсем друго е- да видиш съдовете, които Бог използва, и аз искам да чета
как Бог минава през вас и какво говорите.
Молех се на Бог за вас, да ми прати хора, с които да се разбирам,
моля, не си тръгвайте.
Мир на тебе,сестро.Питах те,защото едно от нещата,които най-много мразя и от които се старая да се пазя, е да се натрапвам и да досаждам някому,особено когато става дума за благовестието на Помазаника,особено когато става дума за братя и сестри,особено за такива,които са слаби във вярата.Опасявах се,че може да съм ти бил съблазън,поради "пресоляване на манджата" или поради личните ми недостатъци,с които изобилствам.Радвам се на това,което написа.Да бъде слава на Бога!ХалелуЯ!Амин!
Засега нямам намерение да си тръгвам,вярвам Никодим и Атос-също.Надявам се и в този форум да намериш братя,които да ти бъдат от полза.Знам,че парен каша духа,но бих те посъветвал да се "отвориш" повече,за да имаш по-пълноценно общение и с вярващите тук.
Бог да ви благослови,заедно с всички Свои!Амин!
-
Тоест, имам много грехове и не съм смирена, това е.
Здравей green mile, не разбирам какво точно искаш да кажеш с това изречение.
Върша грешки, много често не слушам Бог, огорчавам се лесно.
Не съм достаъчно смирена и мисля, че не е добре да се правя, че съм нещо, което не съм.
-
Смирението се изгражда с много търпение, то не е нещо което се дава наведнъж.
Да, така е.
Самата дума носи смисъл, който, според мен значи, че човек не е смирен
изначално, но трябва да се смали и да се смири.
Ако всеки беше смирен като даденост, нямаше да има нужда от тази дума изобщо.
За мен е важно човек да се смирява отвътре, а не насила, не просто някой да ти вика;
''Смири се!''
Поне при мен не става така, освен ако не ми е казано с обич и грижа към мен.
Както, когато ти казват- ''сложи си маска, защото има грип'' и т.н.
Грижата си личи, личи си и просто - когато някой ти набива канчето,
като с последното не се постига много, според мен.
-
Върша грешки, много често не слушам Бог, огорчавам се лесно.
Не съм достаъчно смирена и мисля, че не е добре да се правя, че съм нещо, което не съм.
Да, не е добре да се правиш на такава каквато не си.
Но, не се предавай и не се примирявай с греха.
Прекарвай повече време в молитва пред Бог.
Нека Бог ти даде сили да се справиш с всяка трудност в живота ти с мир и любов!
Ще се моля за теб, Греен! :110: :111:
-
Здравейте,приятели.
Иска ми се да размишляваме върху смирението.
Какво е за вас смирението?
За мен смирението не е малодушие, не е - да си мижитурка.
За мен смирението е свързано с честността и смелостта на духа.
Кажете каквомислите.
Благодаря ви. :111:
Здравей,сестро.Днес четох тези думи на апостол Павел и искам да те насърча с тях:"12. И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.
13. Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.
14. А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенството.
15. И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни.
16. Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си.
17. и каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарящи чрез Него на Бога Отца.:(Кол. 3гл.)!Амин!
Бог да ви благослови!Амин!
-
Смирението се изгражда с много търпение, то не е нещо което се дава наведнъж.
Да, така е.
Самата дума носи смисъл, който, според мен значи, че човек не е смирен
изначално, но трябва да се смали и да се смири.
Ако всеки беше смирен като даденост, нямаше да има нужда от тази дума изобщо.
За мен е важно човек да се смирява отвътре, а не насила, не просто някой да ти вика;
''Смири се!''
Поне при мен не става така, освен ако не ми е казано с обич и грижа към мен.
Както, когато ти казват- ''сложи си маска, защото има грип'' и т.н.
Грижата си личи, личи си и просто - когато някой ти набива канчето,
като с последното не се постига много, според мен.
Да, но си заслужава. Благодатта Божия с която някой може да влезе в рая и да има добър живот се дава единствено чрез смирението.