Християнски форум
Български християнски форум => Секти, ереси и култове => Темата е започната от: Danail в февруари 20, 2021, 23:46:37 pm
-
Как трябва да се отнасят православните християни към ересите и лъжеученията
Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин
архимандрит Лазар Абашидзе Съдържание (frames)
10. Какво е било винаги отношението на църквата към еретиците?
[Светител Теофан Затворник]:
Според учението на Отците и учителите на Църквата ерес се нарича такова лъжеучение, което подрива самите основи на християнското вероучение, изопачава догматите на вярата и напълно отчуждава последователите си от Православната Църква. Както казва Василий Велики, еретик е онзи, който е чужд по вяра.
"До самия край на вековете ние не трябва да очакваме никакво ново откровение. Следователно какво трябва да мислим за онзи, който идва и ни уверява, че ни носи ново откровение от Бога? Ние трябва да го възприемаме като лъжец и измамник. Дори и да казва, че ангел или някакъв дух му говорят, и тогава трябва твърдо да го отхвърлим, като не допускаме в нас да се надигне духът на любопитството или някакви прелъстителни надежди. "Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението", учи Апостолът (Еф. 4:5). Тогава какво друго във вярата и богоугождението да очакваме, да желаем и да приемаме?! И защо да слушаме всеки срещнат, още повече когато той проповядва друг Иисус - проповядва друг начин на спасение, който Апостолите не са проповядвали, или предлага да получим друг дух, когото не сме получили, или скланя към друго благовестие, което не сме приели (2 Кор. 11: 4)? Какво учение е нужно още, когато онова, което ние имаме, е така спасително и така многообразно е доказало, че спасява? Към това може да предразполага само празното желание за промени.
Чуйте какво пише за тези духове - проповедниците на новите учения - Апостолът и евангелистът Иоан Богослов:
"Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух): всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света" (1 Иоан 4:1-3). Светител Теофан Затворник (1, 729-730).
[Светител Игнатий (Брянчанинов)]:
"Който от учението Христово отхвърля дори един догмат, той се отрича от Христа" (6, писмо 30).
"Че ереста е отричане от Христа, е казал св. апостол Петър във второто си послание: "И между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси... като се отричат от Господа, Който ги е изкупил" (2 Пет. 2:1). Всяка ерес е отричане от Изкупителя. Самата иконоборческа ерес, външно отхвърляща само иконата Христова, всъщност отрича Христовото въчовечаване, а следователно - Изкупителя и изкуплението. Отхвърлянето на християнските тайнства без очевидното отричане на Христа е всъщност отричане от Христа: когато се отхвърлят тайнствата, се прекратява и унищожава същественото общение с Христа."
"Многочислен сонм светии са приели мъченическия венец, предпочели са най-жестоки и продължителни мъки, тъмница, изгнание, отколкото да се съгласят да станат съучастници на еретиците в богохулното им учение. Вселенската Църква винаги е смятала ереста за смъртен грях, винаги е смятала, че човек, заразен със страшния недъг на ереста, е мъртъв по душа, чужд на благодатта и спасението, състои в общение с дявола за своя погибел. Ереста е грях на ума. Ереста е повече дяволски грях, отколкото човешки: тя е дъщеря на дявола, негово изобретение, нечестие, близко до идолопоклонството."
"Обикновено Отците наричат идолопоклонството нечестие, а ереста - злочестие. В идолопоклонството дяволът приема за себе си божествена чест от заслепените човеци, а чрез ереста той прави слепите човеци съучастници на своя главен грях - богохулството. Ако някой прочете внимателно "Деяния на съборите", лесно ще се убеди, че характерът на еретиците е сатанински. Той ще види ужасното им лицемерие, огромната им гордост, ще види поведение, изтъкано от непрекъсната лъжа, ще види, че са отдадени на различни низки страсти, ще види, че когато имат възможност, те са готови на всички най-ужасни престъпления и злодеяния. Особено забележителна е непримиримата им ненавист към чадата на истинската Църква и жаждата да се пролее тяхната кръв! Ереста ожесточава сърцето, страшно помрачава и поврежда ума, упорито живее в заразената от нея душа - и трудно е човек да се изцели от този недъг!"
"Всяка ерес съдържа в себе си хула против Духа Свети: тя или хули догмата за Светия Дух, или действието на Светия Дух, но хули непременно Светия Дух. Същност на всяка ерес е богохулството... Интересно е, че всички древни ереси под различни променящи се маски са се стремили към една цел: те са отхвърляли Божеството на Слово и са изопачавали догмата за въплъщението. Новите се стремят най-вече да отрекат действията на Светия Дух: с ужасни хули отхвърлят Божествената литургия, всички тайнства, всичко, в което Вселенската Църква винаги е признавала действието на Светия Дух...." Светител Игнатий (Брянчанинов) (6, писмо 28).
Светите отци на Църквата винаги са учили да се пазим от еретиците.
"Някои коварно носят името Христово, а междувременно вършат дела, недостойни за Бога. От тях трябва да бягате като от диви зверове, защото това са бесни кучета, които хапят крадешком. Трябва да се пазите от тях, защото имат неизцелим недъг. За тях има само един целител... Господ наш Иисус Христос" (3, 104).
"И така, моля ви, не аз, но любовта на Иисуса Христа, поемайте единствено християнска храна, а от чуждото растение, каквото е ереста, се отвръщайте. В отровата на своето учение еретиците добавят Иисуса Христа, с което печелят доверие към себе си: ала поднасят смъртоносна отрова в подсладено вино. Онзи, който не знае, на драго сърце я приема и заедно с пагубното удоволствие приема смъртта" (3, 121).
"Не се залъгвайте, братя мои! Развращаващите домове не наследяват Царството Божие. Но ако тези, които вършат това по отношение на плътта, се излагат на смърт, не правят ли това още повече онези, които със зло учение развращават вярата Божия, за която е разпнат Иисус Христос? Понеже е скверен, такъв ще иде в неугасимия огън, както и онзи, който го слуша" Свещеномъченик Игнатий Богоносец (3, 108).
"Да бъдеш еретик, значи да си отлъчен от Бога. Разказваха ми следното за авва Агатон: "Отишли при него някакви иноци, чули за неговата разсъдителност. Понеже желаели да изпитат дали няма да се разсърди, го питали: "Ти ли си Агатон? Чувахме за тебе, че си горделивец!" Той отговорил: "Да, вярно е." Те пак го питали: "Ти ли са Агатон, празнодумецът и клеветникът?"" Той рекъл: "Аз съм." И пак казали: "Ти ли си Агатон - еретикът?" Той отговорил: "Не, аз не съм еретик." След това го питали: "Кажи ни защо на първите ни въпроси отговаряше със съгласие, а последния не понесе?" Той им казал: "Признавам, че имам първите пороци, защото това признание е полезно за душата ми, а да бъда еретик, значи да съм отлъчен от Бога, но да бъда отлъчник от Бога не искам." Като чули това, те се учудили на разсъдителността му и си отишли, получили назидание." Преподобни Теодор Студит (13, 364).
"По път на езичници не ходете и в самарянски град не влизайте" (Мат. 10:5). Ние трябва да разбираме това по отношение на еретиците - да не влизаме в църквите им, нито в жилищата им. Но където е синът на мира, благочестивото семе, там да останем, там, както и преди, да приемаме храната си. Нека да се пазим от онези, които се преструват, че носят истината, от онези, които казват, че са истински ръководители, но не са такива, "като заблуждават и биват заблуждавани" (2 Тим. 3:13). - "такива справедливо са осъдени" (Рим. 3:8). Нека пазим вярата твърда и живота си непорочен, без да умаляваме и без да оскърбяваме с едното другото, а и в едното, и в другото да пребъдем цели и съвършени." Преподобни Теодор Студит (13, 364).
"Свети Поликарп Смирненски казвал, че Иоан, ученикът на Господа, в Ефес като отишъл на баня и видял в нея Керинт (известен еретик), изскочил оттам, без да се окъпе, и казал: нека да бягаме, да не би да падне банята, защото в нея е врагът на истината Керинт." И самият Поликарп при среща с Маркион, който му рекъл: "Знаеш ли кой съм?", отговорил: "Зная, че си първороден син на сатаната." Така са се пазили Апостолите и учениците им дори и с думи да не общуват с някой от онези, които са изопачавали истината, както е казал и Павел: "Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си" (Тит. 3:10-11).." Свещеномъченик Ириней Лионски (3, 632).
"Когато някой от познатите ти се скланя към еретически мъдрувания, увещавай го да познае правата вяра, но не се състезавай с него и не пожелавай да чуеш как мъдрува, за да не се заразиш с отровата му. Ако той пожелае да чуе истината на вярата, доведи го при свети отци, които могат да му окажат полза в Христа. По такъв начин ти ще му помогнеш по Бога без вреда за себе си. Но ако той след първото и второто увещаване не се поправи, от такъв според думите на Апостола се отричай (Тит. 3:10).." Преподобните Варсонуфий Велики и Иоан Пророк (13:130).
"Грешно е не само да се четат, но и да се държат при себе си неправославни книги, например еретически или разколнически. Презвитер Кириак, който държал в килията си еретическите съчинения на Несторий, бил вразумен за вината си със следното видение: той видял до килията му да стои жена в багреница и с нея двама мъже - в тях той познал Пресветата Богородица и придружаващите я Иоан, Предтеча Господен, и Иоан Богослов. В неизразима радост се хвърлил благоговейният презвитер в краката на Божията Майка и помолил да посети килията му, но въпреки просбите и сълзите му Тя не се съгласила и накрая казала: "Как искаш да вляза при теб, когато в килията си държиш врага Ми?" Като се пробудил от сън, Кириак в дълбока скръб се замислил: "Кой би могъл да бъде враг на Пресветата Богородица? Освен мен никой друг нямаше в килията." След известно време, като се заел с четене, презвитерът намерил между книгите си поученията на еретика Несторий, осъден от III Вселенски събор за това, че наричал Пресветата Дева не Богородица, а Христородица, сякаш била родила обикновен човек, а не и Бог. Чак тогава Кириак разбрал кой е бил врагът на Пресветата Богородица в килията му. Веднага изгорил еретическата книга и казал: "Нека отсега нататък няма при мене враг на Пресветата Богородица." (1).
В житието на великия отец на Египетската пустия преподобни Паисий Велики (паметта му се почита на 19 юни) намираме поразителен пример за това колко е лесно да се изгуби Божията благодат. Това станало в Египет. Веднъж ученикът на Паисий отишъл в града, за да продаде там своето ръкоделие. По пътя си срещнал един евреин, който, като забелязал неговата простота, започнал да го съблазнява така: "Възлюбени, защо вярваш в обикновен човек, който освен това е бил разпънат на кръста? Та той съвсем не е очакваният Месия. Трябва да дойде друг, а не Той." Ученикът, понеже бил слаб с ума и с просто сърце, се заслушал в тези думи и дори се осмелил да каже: "Може би е вярно това, което казваш." Като се върнал в пустинята, преподобни Паисий се отвърнал от него и не му проговорил и дума. Накрая след дълги молби на ученика преподобният му рекъл: "Кой си ти? Не те познавам. Онзи мой ученик беше християнин и благодатта на Светото Кръщение бе върху него, а ти не си такъв - ако пък наистина си моят ученик, тогава благодатта на Светото Кръщение те е оставила и образът на Христа в тебе е унищожен." Със сълзи ученикът му разказал за своя разговор с евреина, на което преподобният отговорил така: "О, нещастни човече! Какво по-лошо и по-подло може да има от думите, с които си се отрекъл от Христа и Неговото Божествено кръщение? Сега иди и плачи, името ти е записано сред имената на отреклите се от Христа, и заедно с тях и тебе те чака осъждане и мъки." Като чул от преподобния такава присъда, ученикът се изпълнил с покаяние и в отговор на молбите му, преподобният се оттеглил в затвор за молитва. Господ чул молитвата на преподобния и му дарувал знамение, че е простен грехът на ученика му. И тогава преподобният го наставил така: "Чадо, въздай слава и благодарение на Христа, нашия Бог, за това, че нечистият богохулен дух е изгонен от тебе и наместо него Дух Свети е слязъл върху ти и е възстановил благодатта на Светото Кръщение. Ето, пази се сега, за да не изпаднеш отново поради леност и безгрижие във вражеските мрежи, защото, ако съгрешиш, ще гориш в огъня на геената." Житие на преподобния Паисий Велики.
"Днес, когато гонителите продължават гоненията заради Христа, трябва да послушаме пророческото слово: "Идете си, идете си... излезте из средата им и се отделете, казва Господ" (Ис. 52:11; 2 Кор. 6:17). Ако някои действат в това отношение, те сами ще дадат пред Господа отговор в съдния ден. А на мен ми се струва, че да вървим заедно с тях и да сме безразлични в отношението си към еретиците, е едно и също." Преподобни Теодор Студит (13, 371).
-
-
Православен по вяра, еретик по поведение
https://pravoslaven-sviat.org/2018/02/06/prawoslawen-po-wqra-eretik/
-
Православен по вяра, еретик по поведение
https://pravoslaven-sviat.org/2018/02/06/prawoslawen-po-wqra-eretik/
Извинявай брат Петре, просто копирах тази тема от сайта Православие и исках да видя как ще регират съфорумците.
-
Православен по вяра, еретик по поведение
https://pravoslaven-sviat.org/2018/02/06/prawoslawen-po-wqra-eretik/
Извинявай брат Петре, просто копирах тази тема от сайта Православие и исках да видя как ще регират съфорумците.
Нищо не си направил, за което да се извиняваш, може би че не си сложил източник ли? Прието е във форуми да се посочва източник, когато се копират части или изцяло, аз също понякога съм изпускал, но не умишлено, просто съм забравил за момента и после виждам, че не съм сложил, но е след времето дадено за редактиране.
-
Православен по вяра, еретик по поведение
https://pravoslaven-sviat.org/2018/02/06/prawoslawen-po-wqra-eretik/
Извинявай брат Петре, просто копирах тази тема от сайта Православие и исках да видя как ще регират съфорумците.
Нищо не си направил, за което да се извиняваш, може би че не си сложил източник ли? Прието е във форуми да се посочва източник, когато се копират части или изцяло, аз също понякога съм изпускал, но не умишлено, просто съм забравил за момента и после виждам, че не съм сложил, но е след времето дадено за редактиране.
http://www.pravoslavieto.com/books/kakvo_znae_hristianin/10.htm от тук копирах темата, стана ми интересно какво мислят другите по тази тема, затова реших да я пусна тук.
-
Всички сме против греха и ересите. Лошото е когато еретици придобият власт и подкрепяни от светската власт опрделят всички други освен себе си за еретици които трябва да се преследват и ликвидират. Именно Библията, която всички определяме като Божие слово би трябвало да е еталона(аршина)който да определя кое е християнство и кое ерес, се пренебрегва и няма единствен авторитет в някои деноминации и се набляга на човешки предания подобни по-скоро на басни отколкото на истина. Те (преданията) издигат и прославят мъртви човеци на които можем да се молим, да се покланяме на образите им (иконите) и да уповаваме на тях като ходатаи за нас пред Бога.Святия Дух (автора на това слово) се чувства похулен именно поради факта че Той Е поставен, по авторитет в съответната деноминация, в краен случай наравно с човешките предания ако не и по назад. А именно такива имат властта, като държавна религия да определят какво е ерес и кои са еретици.Според такива еретици са всички които на следват тяхното духовно блудство и идолопоклонство. Не знам как ще се оправдаят пред света когато Иисус вземе Своята невяста(Църквата) а те бъдат оставени. Сигурно ще твърдят, че сатана е грабнал еретиците а те ще царуват над народите. O sancta simplicitas!
-
Всички сме против греха и ересите. Лошото е когато еретици придобият власт и подкрепяни от светската власт опрделят всички други освен себе си за еретици които трябва да се преследват и ликвидират. Именно Библията, която всички определяме като Божие слово би трябвало да е еталона(аршина)който да определя кое е християнство и кое ерес, се пренебрегва и няма единствен авторитет в някои деноминации и се набляга на човешки предания подобни по-скоро на басни отколкото на истина. Те (преданията) издигат и прославят мъртви човеци на които можем да се молим, да се покланяме на образите им (иконите) и да уповаваме на тях като ходатаи за нас пред Бога.Святия Дух (автора на това слово) се чувства похулен именно поради факта че Той Е поставен, по авторитет в съответната деноминация, в краен случай наравно с човешките предания ако не и по назад. А именно такива имат властта, като държавна религия да определят какво е ерес и кои са еретици.Според такива еретици са всички които на следват тяхното духовно блудство и идолопоклонство. Не знам как ще се оправдаят пред света когато Иисус вземе Своята невяста(Църквата) а те бъдат оставени. Сигурно ще твърдят, че сатана е грабнал еретиците а те ще царуват над народите. O sancta simplicitas!
Пределно ясно се разбира от текста, кои са еретиците и кои са истинските християни. И как по- точно се е появила Библията, ако не като предание, тя не се е появила изведнъж и да падне от небето, а е писана в продължение на 1700 години и не е ли тази истината, че църквата се е появила преди Библията и църквата е решила, коя книга да влезе в състава на Божествените писания и коя не.
Вие протестантите сте като тухленета стена, колкото и да ви говори човек ни приемате, ни предавате, едно си баба знае, едно си баба бае.
Които не се кланя на икони и които не почита Божията майка - Света Богородица, той не почита и Самият Иисус Христос като Бог и Син Божи.
Моленето пред икони на светци е дадено като заповед от Господ Бог. Всички християни трябва да се молят на икони, така както Бог е определил да го правят. Трябва и всеки християнин да чете Светите предания на църквата и да взима участие в тайнствата, ако иска да се спаси. Без моленето пред икони, отправянето на молитви към Божията майка и участвие в тайнствата на църквата няма спасение за човек.
Ние православните християни, никога няма да се откажем от поклонението пред икони и никога до края на света няма да спрем да се молим на светците и на Божията майка - наша ходатайка и спасителка.
Ние православните угаждаме на Бога и затова няма как да влезем в общение с вас - враговете на Христа. Ние сме от Бога, а вие от сатаната. Мисля, че разбираш разликата?
-
Нека всеки който чете сам да отсъди, дали евангелските християни са еретици спрямо Христовото учение или спрямо учението на тъй самонареклото се „Православие“спрямо спрямо спрямо спрямо
Отново за Православната църква - вярно или не?
Мнение Номер:# Мнениеот spravedliv » Днес, , 19:43
Православната църква
Какво означават понятията «православие», «православна църква» и «българска православна църква»? На всеки, който има дори съвсем повърхностни познания по история, е много добре известно, че тези понятия съвсем не са еднозначни, а още по-малко синоними. Но нека ги разгледаме поотделно.
Какво означава думата «православие» – при какви обстоятелства се създава понятието «православие» и кой определя неговата същност, т.е., когато то се прилага по отношение на религията, кой определя дали тази религия е права или не. И коя е мярката, кой е аршинът за това? Смятам, че тук са необходими няколко пояснителни думи, тъй като в България съществуват твърде смътни представи за това понятие – и това се отнася дори за малцината читатели, които като мене в детските си години са изучавали в училището Вероучение, а не само за голямата част от българската интелигенция, която вместо вероучение изучаваше История на ВКП (б) [Всесъюзна комунистическа партия (болшевики)] . Както ще забележим при по-нататъшното разглеждане на въпроса обаче, съществена разлика в принципите на историографията при тези две привидно диаметрално противоположни дисциплини няма.
Аз нямам намерение да излагам в подробности споровете, протекли в първите четири века от първото християнско хилядолетие, но в основните си противоречия не стихнали и до днес. За изучавалите История на ВКП (б) е много лесно дори въз основа само на някои факти да се ориентират в тези спорове, тъй като по принцип те с нищо не се различаваспрямо т от партийните спорове, протекли в първите десетилетия на миналия ХХ век, но и малко след средата му, та чак до 80-те години. На тези читатели няма да убегнат от вниманието големите аналогии в двете истории – на църквата и на партията. Тези аналогии са особено съществени по отношение на въпросите за мнозинството и малцинството, т.е. как тези понятия се смесват противно на тяхната същност. И ако днес е много трудно и дори невъзможно да се открият точни протоколи от църковните спорове преди повече от едно и половина хилядолетия, както и да се намерят неподправени документи за тях, споменът за партийните спорове между така нареченото болшинство (болшевики) и така нареченото малцинство (меншевики) не е чак дотолкова избледнял, че опитният и внимателен съвременен читател да не може да се ориентира за тяхната същност. Той днес вече много добре знае какво означава болшинство и малцинство, дори когато за тези математически точно определени понятия се използват други думи като например клика, в която за някои от съставните й части се дават други по-особени определения, като станалата пословична руска дума «примкнувщийся». Но същият този читател днес вече много добре знае и какво означават използваните в историографията понятия ревизионизъм и правилна или вярна партийна линия. Знае също така и какви мерки се прилагат при отстъпниците от официалната партийна политика. В този смисъл аз съвсем не смятам за нужно да обяснявам причините и последствията при редица събития от църковната история, хвърлили сянката си чак до наши дни.
-
А ето и самите факти:
По време на Първия вселенски църковен събор в Никея през 325 година (нещо подобно на съвременен учредителен партиен конгрес) се очертават известни различия в схващанията по определени въпроси от идеологическо естество. Приема се с гласуване Църковното верую (нещо като програма на партия), като решението на основните въпроси се отлага. Твърде спорното в единството си, но и в количествено отношение «болшинство» определя своето становище по въпроса като «право» или «православно», т. е. като единствено вярно, и заклеймява противното становище като «неправославно» или еретическо. Както обикновено става в историята, доводите на противната страна не само се омаловажават, но всички документи и свидетелства за нейната дейност и за нейното становище по разни въпроси, а не само по спорните, се унищожават и нейният «лидер», според твърде достоверни сведения, в които съвременният читател има твърде малко основания да се съмнява, бива отровен от неговите противници, уплашени от засилването на влиянието му сред управляващите среди. И неговата «екзекуция» не се изпълнява в далечната и по това време още неоткрита Америка, а в самата столица.
Това обаче не прекратява спора, а още повече го задълбочава, така че по време на следващия събор (на съвременен език конгрес) в 342 година, който трябва да се състои по една ирония на съдбата (с каквато в следващите векове ще се сблъскваме твърде често) не някъде другаде, а именно в бъдещата българска столица, не само че не се стига до споразумение между двете противни партии (или по-точно фракции), а настъпва пълен разрив и те заседават поотделно в два различни града, Сердика и Филипопол (днешния Пловдив). На незапознатия с църковната и партийната история ще се види твърде странно, че различните исторически писмени и археологически извори представят въпросния спор през следващите векове по съвсем различен начин. Така от една страна официалните извори на т.нар. «православна» църква твърдят, че още след Първия вселенски събор в Никея (т.е. на учредителния конгрес) спорът между двете различни групировки окончателно е разрешен и неправославната опозиция повече не съществува. Но от друга страна многобройни и напълно автентични източници, включително писмени извори на самата «православна» църква, много векове по-късно, чак до зрялото средновековие, не само че потвърждават по-нататъшното съществуване на значителни по големина църковни общини, застъпващи идеите на противната на т.нар. «православна» църква, но споменават изрично и тяхната голяма активност, срещу която те съвсем не подбират средствата за борба.
Трудностите за ориентиране, пред които е изправен историкът, се дължат преди всичко на обстоятелството, че за това течение, противно на «православното», се дават от една страна обобщаващи названия, а от друга страна, напротив, множество различни названия, като и едните и другите скриват неговата същност. На малко запознатия с историята ще се види странно, че още от самото начало на спора между двете идейни течения и чак до наши дни българските земи, т.е. територията на която през ранното средновековие възниква българската държава, са театралната сцена, където се разиграват събитията, свързани с този спор. Това е граничната зона между така наречените източна и западна църкви. Противно на твърденията в учебниците по вероучение, до присъединяването й към българската държава, църковната организация на цялата тази територия е практически независима както от Константинопол, така и от Рим, макар да е формално подчинена на Рим – а не на Константинопол!
-
Както недвусмислено показват историческите извори, църковната организация на тази територия през VI век се откъсва и от Римската църква, като нейните представители не взимат участие на следващите църковни събори, а през VIII и IХ век тази църковна организация не участва и в иконоборските разногласия, разтърсили до основи «православната» църква, като следва иконопочитателната традиция на ранното християнство. За съвсем краткото време от две десетилетия в средата на IХ век, след обявяването на християнството за държавна религия в България и покръстването на малката част от нейното население, останало дотогава езическо – а това са били само отделни лица и родове или кланове, ако употребим тук също едно съвременно понятие за по-ясно ориентиране в събитията – църковната организация на българската държава се подчинява отначало на цариградската патриаршия, после за четири години на Рим и след това, в 870 година, отново на Цариградската патриаршия, но вече при значителна автономия, макар и все още под названието «Българска» православна църква. В 919 година обаче тази църква сама и едностранно обявява своята пълна самостоятелност и своето самоуправление – т.е. автономия и автокефалия. И по този начин един вид се самоизключва от «всеобщата» и «вселенска» православна църква. На тази несъобразена със църковното право стъпка на българската църква цариградската патриаршия отговаря с обявяването й в схизма, т.е. извън закона, и я отлъчва от така наречената «православна църква».
За последвалия период от около един век българските историци изказват разни предположения, нямащи никакви доказателства и противоречащи както на историческите извори, така и на църковното право. Основавайки се на сведенията от историческите извори за признаването на титлите на българския цар и на българския патриарх от страна на византийския император като едно от условията за сключения между Византия и България мирен договор от 927 година, тези историци приемат по аналогия, че това признание е било последвано също и от признаването на българската автономна и автокефална църква от страна на цариградсската патриаршия. Едно такова твърдение противоречи не само на сведенията от историческите извори, но и на църковното право. В този смисъл историческите извори, в чията достоверност ние нямаме основания да се съмняваме, описват най-подробно тържествата по венчавката на българския цар Петър с внучката на византийския император Роман-Лакапин, Мария-Ирина, състояли се в Цариград. И при тях церемонията на бракосъчетанието се извършва от цариградския патриарх без участието на български свещеници, т.е. на българската («неправославна») църква. Аналогията тук с венчавките на цар Фердинанд и цар Борис ІІІ е поразителна, но само за неосведомения читател. А че и впоследствие цариградската патриаршия не признава самостоятелността на българската църква, свидетелства преписката на цар Петър с цариградския патриарх, засягаща въпроси, които в действителност са от компетенцията не на българския цар, а на българската църква. Но цариградската патриаршия не е и могла сама да разреши въпроса за признаване самостоятелността на българската църква, защото такова признание може да даде само един църковен събор с одобрението и на останалите патриарси, а такъв събор не е свикван нито през Х, нито през ХI век.
-
Нека всеки който чете сам да отсъди, дали евангелските християни са еретици спрямо Христовото учение или спрямо учението на тъй самонареклото се „Православие“спрямо спрямо спрямо спрямо
Отново за Православната църква - вярно или не?
Мнение Номер:# Мнениеот spravedliv » Днес, , 19:43
Православната църква
Какво означават понятията «православие», «православна църква» и «българска православна църква»? На всеки, който има дори съвсем повърхностни познания по история, е много добре известно, че тези понятия съвсем не са еднозначни, а още по-малко синоними. Но нека ги разгледаме поотделно.
Какво означава думата «православие» – при какви обстоятелства се създава понятието «православие» и кой определя неговата същност, т.е., когато то се прилага по отношение на религията, кой определя дали тази религия е права или не. И коя е мярката, кой е аршинът за това? Смятам, че тук са необходими няколко пояснителни думи, тъй като в България съществуват твърде смътни представи за това понятие – и това се отнася дори за малцината читатели, които като мене в детските си години са изучавали в училището Вероучение, а не само за голямата част от българската интелигенция, която вместо вероучение изучаваше История на ВКП (б) [Всесъюзна комунистическа партия (болшевики)] . Както ще забележим при по-нататъшното разглеждане на въпроса обаче, съществена разлика в принципите на историографията при тези две привидно диаметрално противоположни дисциплини няма.
Аз нямам намерение да излагам в подробности споровете, протекли в първите четири века от първото християнско хилядолетие, но в основните си противоречия не стихнали и до днес. За изучавалите История на ВКП (б) е много лесно дори въз основа само на някои факти да се ориентират в тези спорове, тъй като по принцип те с нищо не се различаваспрямо т от партийните спорове, протекли в първите десетилетия на миналия ХХ век, но и малко след средата му, та чак до 80-те години. На тези читатели няма да убегнат от вниманието големите аналогии в двете истории – на църквата и на партията. Тези аналогии са особено съществени по отношение на въпросите за мнозинството и малцинството, т.е. как тези понятия се смесват противно на тяхната същност. И ако днес е много трудно и дори невъзможно да се открият точни протоколи от църковните спорове преди повече от едно и половина хилядолетия, както и да се намерят неподправени документи за тях, споменът за партийните спорове между така нареченото болшинство (болшевики) и така нареченото малцинство (меншевики) не е чак дотолкова избледнял, че опитният и внимателен съвременен читател да не може да се ориентира за тяхната същност. Той днес вече много добре знае какво означава болшинство и малцинство, дори когато за тези математически точно определени понятия се използват други думи като например клика, в която за някои от съставните й части се дават други по-особени определения, като станалата пословична руска дума «примкнувщийся». Но същият този читател днес вече много добре знае и какво означават използваните в историографията понятия ревизионизъм и правилна или вярна партийна линия. Знае също така и какви мерки се прилагат при отстъпниците от официалната партийна политика. В този смисъл аз съвсем не смятам за нужно да обяснявам причините и последствията при редица събития от църковната история, хвърлили сянката си чак до наши дни.
Евангелските християни са еретици спрямо Христовото учение, защото проповядват лъжи, а не истини.
Иисус Христос е обещал на Църквата Си, че портите адови няма да й надделеят, следователно протестантите смятат, че портите адови са надделели над православната църква. Тоест протестантите считат, че Христос е лъжец, след като е обещал, че ще пази Църквата Си и ще се грижи за нея, през всичките дни до края на света.
Ние християните винаги сме почитали Богородица и светиите, още първите християн са почитали Богородицата и ние като наследници на първата църква, я почитаме и й се молим като на застпъница пред Бога.
Ще продължим да се молим на Света Дева Мария, докато свят светува, до края на света, а и след това, пак ще се почитаме и служим на Богородица, и вие еретиците няма да ни спрете никога.
-
https://bg-patriarshia.bg/ Православната църква - стълб и крепило на истината. Единствената истинска църква, създадена от Бог и следваща Божият път.
-
2. Коя Църква е спасяваща?
На коя Църква са дадени обещанията за непогрешимост и вечност? С други думи - коя Църква е спасяваща? Несъмнено че само тази Църква може да бъде призната за "стълб и крепило на истината" или за Църква спасяваща, която ръководи и спасява Самият Господ, защото Спасителят казва: "Без Мене не можете да вършите нищо" (Иоан 15:5).; Господ според свидетелството на ап. Павел е Спасител само на онази Църква, която в Словото Божие се нарича Негово тяло: "Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото" (Еф. 5:23). Митрополит Макарий (4, 27).
1. Истинската Църква е една.
"Истинската църква, истински древната - е една... Защото както е един Бог и един Господ, така и истинското достойнство се изразява с единството в образа на едното Начало. Така, едната Църква, която ересите се опитват да разсекат на много части, се уподобява (с единството) на природата на Единия. Ние наричаме древната католическа Църква една по нейното същество, по понятието за нея, по началото й Католическа (гр. katoliky), Вселенска, универсална, повсеместна, съборна". Свети Кирил Александрийски (1, 31).
Така се нарича православната църква в Никео-Константинополския символ на вярата и в "Православното изповедание" - Послание на Източните патриарси от 1723 год. Не бива да се бърка Католическа с римо-католическа. (Бел. ред.)
2. Истинската Църква е света и се управлява от благодатта на Всесветия Дух.
"Църквата е общество на православно вярващи и кръстени в Иисуса Христа, от Него Самия основано непосредствено и посредством Светите Апостоли, от Него Самия оживявано и водено към вечния живот: видимо - чрез духовните пастири, чрез учението, свещенодействията и управлението, и наред с това невидимо - чрез вседействащата благодат на Всесветия Дух." Митрополит Московски Макарий (4, 306).
"Светата Съборна Църква повсеместно и в пълнота преподава цялото това учение, което трябва да знаят хората, учението за видимите и невидимите неща, небесни и земни, тя довежда целия човешки род при истинската вяра, тя повсеместно лекува и изцелява всякакви грехове, има в себе си всякое съвършенство, в делата, словата и всички духовни дарове... Тя единствена в целия свят има безпределна сила. В нея ние, приемайки наставленията и водейки добър живот, ще получим Царството Небесно и ще наследим вечния живот." Свети Кирил Иерусалимски (Огласително поучение 18).
3. Истинската Църква е съборна (католична).
"Църквата се нарича Съборна (В българския превод на Никео-Константинополския символ на вярата (в деветия член). е употребена думата "вселенска". Бел. ред.) затова, защото се намира по цялата Вселена от единия край на земята до другия." Свети Кирил Иерусалимски (Огласително поучение 18).
"Църквата е една по цялата земя море - затова ние казваме в молитвата: за едната Света Съборна Апостолска Църква, която е от единия край на вселената до другия." Блажени Теодорит (4, т. 3, 316).
4. Истинската Църква е апостолска.
"В онази Църква трябва да пребиваваме, която, бидейки основана от апостолите, съществува дори до ден днешен." Блажени Иероним (4, т. 3, 320).
"Не трябва при други да търсим истината, която лесно можем да намерим в Църквата: защото в нея апостолите в пълнота са вложили всичко, което принадлежи на истината, така че всеки желаещ може да приема от нея напитката на живота." Св. Ириней Лионски (1, 26).
5. Истинската Църква е православната.
"Православието е истинско Богопознание и Богопочитание, православието е поклонение на Бога с Дух и Истина, православието е прославяне на Бога с истинското Му познание и поклонение Нему, православието е прослава на Бога от човека, истински Божи служител, чрез даруване нему на благодатта на Всесветия Дух. Духът е славата на християните. Където няма Духа, там няма православие. Православието е учение за Светия Дух, дадено от Бога за спасение на човеците. "Който иска да се спаси, трябва преди всичко да пази съборната вяра, а който не я съблюдава цяла и непорочна освен всяческото недоумение, во веки ще погине", казва Атанасий Велики." Светител Игнатий (Брянчанинов) (6, 78).
"Светата Православна Църква е съкровищница на благата на спасението. Каквото и да ти трябва за спасението, всичко ще намериш в нея и само в нея. Извън нея и Сам Господ не дава тези блага. Така е благоволил да установи Самият Той. Като глава на Църквата Той действа за нашето спасение не по друг начин освен чрез това Свое тяло. Недей да търсиш друг достъп до съкровищата Му. Такъв няма. Господ Спасител като ипостасна Премъдрост е донесъл в Самия Себе Си на земята, от тайниците на Триипостасното Божество, цялата спасителна премъдрост. Но не я е задържал съкровена в Самия Себе си, а отначало я е преподал на Апостолите, като им е заповядал да я преподадат и на всички вярващи, говорещи на всички езици! Апостолите я предали на целия сонм вярващи, заповядвайки на приемниците си да я пазят. И Църквата стана стълб и крепило на истината, която, след като се възцарила в нея, пребивава в нея и ще пребивава до края на вековете. Искаш ли да познаеш тази премъдрост? Иди в православната Църква, вярна пазителка на всичко, предадено от апостолите - и там се поучи на нея." Светител Теофан Затворник (8, 237).
В християнската догматика - Едно от лицата на Светата Троица, имащо свои лични (ипостасни) свойства. (Бел. ред.)
"Премилосърдният Бог спасява душите на православните християни с православна вяра, добри дела и чрез своята благодат. Православната вяра е тази, която се съдържа в едната Света и апостолска Църква, и без тази вяра не е възможно да се спаси който и да било. Добрите дела са евангелските заповеди, без които, както и без православната вяра, също не е възможно никой да се спаси, православната вяра без добри дела е мъртва и добрите дела без православна вяра също са мъртви. Онзи, който иска да се спаси, трябва да съчетае и едното, и другото и по такъв начин с благодатта на Христа, Който е казал: "Без Мене не можете да вършите нищо", да постигне спасението." Преподобни Паисий Величковски (11, 237-238).
"Познаването на учението на Православната Църква е най-нужното познание за всеки православен християнин и трябва да продължава през целия му живот." "В Православната Църква се преподава същото онова учение, което е открито от Бога и в свещените книги на Стария и Новия Завет, и в Свещеното Предание, което е разкрито и изяснено от Светите отци на Църквата на седемте вселенски и деветте поместни събора и което винаги и неизменно е пазела и досега пази само Православната Църква в цялата му чистота и неповреденост" (1, 2).
-
Но също и мирният договор между България и Византия от 1018 година не довежда до прекратяването на схизмата върху българската църква. И този път признаването на българската църква и нейните граници от страна на византийския император, т.е. възстановяването на статуквото от 870, респективно 927 година, не бива последвано от признаване от страна на цариградската патриаршия. Схизмата бива вдигната, но при извънредно драматични обстоятелства едва в 1037 година, когато умира последният от подписалите мирния договор през 1018 година, а това е последният български патриарх (според схващанията на цариградската патриаршия архиепископ) Йоан Дебърски. Чак тогава българската църква става de jura «православна», но de facto тя вече не е българска. Или с други думи и този път, както на няколко пъти преди и след това, понятията «българска църква» и «православна църква» не се явяват като синонимни, а като две различни алтернативи – т.е. имаме или българска, или православна църква.
И тук аналогиите със съвременната българска църква са поразителни, но пак само за неосведомения читател. Обявяването самостоятелността на българската екзархия на 11 май 1872 година бива последвано още на 16 септември същата година от обявяването на схизма върху нея от страна на цариградската патриаршия, която схизма бива вдигната едва на 22 февруари 1945 година. За всичките тези седем десетилетия българската църква не се признава не само от цариградската патриаршия, но и от другите «православни» църкви, включително руската. А докато прогресивната роля на българската екзархия по време на национално-освободителната война е известна на всяко дете в България, обикновено се премълчава отрицателната роля на немалкото български епархии, останали «православни», т.е. подчинени на цариградската патриаршия за годините от 1872 до 1879. Тази тяхна в пълния смисъл на думата предателска дейност пък има своите аналогии не само в дейността на «българската», т. е. охридската патриаршия/архиепископия за последвалите нейното присъединяване към цариградската патриаршия столетия до малко преди закриването й в 1761 година, когато българското население в нейните граници избира за архиепископ българина Арсений. Тя има своите аналогии и в «българските» владици и патриарси през последния половин век, налагани на нашия народ отвън и подържани от една чужда диктатура.
А ето и няколко думи по въпроса за символите на т.нар. «православие». Преди няколко години в столичната преса бяха повдигнати във връзка с новоиздигнатия паметник на «Света София» някои въпроси относно църковната символика. Наред с обвинения в невежество срещу тогавашния софийски кмет, се изказаха и някои твърдения, които нямат нищо общо с истината. Първото от тях е, че символиката за Божествената Мъдрост (по гръцки Agia Sofia) e по произхода си православна и патронажът на «света София» е свързан с построената от Юстиниян едноименна цариградска църква, а от там и непосредствено с основните догми на православието и следователно с цариградската патриаршия, въплътяваща тези принципи в следантичната епоха.
-
Богородица Дево, прости на безбожният еретик Timo2, той е обладан от дявола и бесовете не му дават покой.
Молитви към Пресвета Богородица
Похвална песен в чест на св. Богородица
Song to the Most Holy Theotokos
Богородице Дево, радвай се!
Благодатна Марие, Господ е с Тебе!
Благословена си Ти между жените
и благословен е плодът на Твоята утроба,
защото си родила Спасителя на нашите души.
Богородице Дево, радуйся,
Благодатная Марие, Господь с Тобою,
благословенна Ты в женах
и благословен плод чрева Твоего,
яко Спаса родила еси душ наших.
-
"Външните чинодействия на Църквата в главните и съществените си черти са установени от Апостолите, а са допълнени и приведени в настоящия им вид от Църквата чрез Светите отци по внушение на Духа Свети и под ръководството на Господа Спасителя, Който е глава на Църквата..." Светител Теофан Затворник (8, 280).
"Не всичко са предали Апостолите чрез Писанието, а много са предали без Писанието, но и едното, и другото са еднакво достойни за вярата, затова ние смятаме достойно за вярата и Преданието, ако има Предание - не търси нищо повече." Светител Иоан Златоуст (Беседа към 2 Сол.).
"От запазените в Църквата догмати и проповеди някои имаме от писмено наставление, а някои сме приели от Апостолското предание, по приемственост, тайно; и едното, и другото имат еднаква сила за благочестие... защото, ако решим да отхвърляме неписаните обичаи, като уж нямащи голяма сила, непременно ще повредим Евангелието в главните неща или нещо повече - от евангелската проповед ще оставим само едно празно име." Светител Василий Велики (1, 26).
"Бог е поверил на Църквата Своето откровение, съдържащо се в както в Свещеното Писание, така и в Свещеното Предание, затова за Божествени източници на християнското учение за вярата несъмнено се признават само онези, които тя приема. "Аз не бих повярвал в Евангелието - казва блаженият Августин, - ако не беше ме убедил гласът на съборната Църква." Приела от Господа Иисуса Христа и Светаго Духа откровението, Църквата го пази цяло и невредимо, на нея й е предаден смисълът му, тя е едновременно непогрешима негова тълкувателка от началото на своето установление и ще пребъде такава до края на вековете, защото вселенската църква никога не е говорила и не говори сама, а само от Духа Божи, Който тя непрестанно притежава, притежавала е и ще има за свой учител до края на вековете (Иоан 14:16-17, 26). Важността на Преданието се основава единствено на авторитета на Църквата" (VI Вселенски събор, пр. 12).
"Вярваме, пишат Източните патриарси, че Божественото и Свещено Писание е внушено от Бога, затова сме длъжни да му вярваме безпрекословно и при това не някак по своему, а именно така, както го е разяснила и предала Католичната Църква. Защото и суетното мъдруване на еретиците приема Божественото Писание, само че го тълкува превратно... Затова ние вярваме, че свидетелството на Католичната Църква има не по-малка сила от Божественото Писание. Понеже виновник за едното и за другото е единият и същ Свети Дух, все едно е дали да се учим от Писанието или от вселенската Църква. Човек, който говори сам от себе си, може да греши, да се лъже и да лъже другите, но вселенската Църква, понеже не е говорила и не говори от себе си, а от Духа Божи - когото непрестанно има и ще има за свой Учител до века, - никак не може да греши, нито да лъже, нито да се лъже, но подобно на Божественото Писание е непогрешима и е важна винаги" (1, 25).
"Самото Свето Писание внушава да пазим преданията: "И тъй, братя - пише Апостолът до солуняните, - стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание" (2 Сол. 2:15). "Пази онова, що ти е предадено - пише Апостолът до Тимотея, - и се отвръщай от скверното празнодумство и от възраженията на лъжовната наука" (1 Тим. 6:20). "Похвалявам ви, братя, - пише Апостолът до коринтяните, - че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал" (1 Кор. 11:2). Преданията като източник и основание на истинското християнско учение постоянно посочват и творенията на Отците.
Свети Епифаний пише: "Трябва да държим и преданието, защото е невъзможно да се получи всичко в писанията: Светите Апостоли едно са оставили в писанието, друго - в Преданието." По такъв начин и от правилата и определенията на Светите поместни и Вселенски събори ясно може да се види, че те имат за основа Преданието на Църквата и на него се осланят относно истините на вярата и на християнския живот, и обредите и тайнствата, и относно самото Писание и разбирането на смисъла му и неизменното пазене отначало на Преданията са смятали са свое най-свято задължение. Следването на учението на Светите отци и Преданието на съборната Църква са почитали като шестване по царския път. Те направо са казвали на съборите: "Нека да пазим древните обичаи, древните Предания, да пазим древния закон и правила да не се въвеждат в Църквата новости пряко писанията и църковните Предания." "Пазим без нововъведения - са писали Отците на VII Вселенски събор - всичко чрез Писанието и без Писанието установените за нас църковни Предания" (1, 29).
-
6. Могат ли да бъдат отменени или променени някои правила и обреди, приети и установени от Църквата?
Самите съборни правила гласят: "Никому да не бъде позволено да променя или отменя гореозначените правила (на Св. събори и Св. отци) или освен посочените правила да приема други, с лъжливи написания, съставени от хора, дръзнали да се смятат за кърмчии на истината.." (VI Вселенски събор, пр. 2; VII Вселенски събор, пр. 1; Картагенски събор, пр. 2).
"Никому не бъде позволено да произнася, пише или съставя друга вяра освен установената от Светите отци, събрани от Духа Свети в град Никея" (III Вселенски събор, пр. 7).
"С Божията благодат определяме: да пазим неприкосновена за нововъведения и изменения вярата, предадена ни от очевидците и служителите на Словото, богоизбраните Апостоли... вярата на всички прославили се в Църквата Божия мъже да се пази твърдо и непоколебимо наред с Богопредадените им писания и догмати..." "Ако някой не се придържа и не приема гореозначените догми на благочестието и не мисли и не проповядва така, а се опитва да върви против тях, такъв нека бъде анатема по силата на по-рано изложеното определение на споменатите по-горе свети и блажени Отци и нека бъде изключен и заличен от християнския именник, като чужденец, понеже ние окончателно постановихме по никой начин нито да се притуря, нито да се изхвърля нещо от определеното" (VI Вселенски събор, пр. 1).
"Православният християнин трябва да приема за вярно и несъмнено, че всички точки на съборната вяра и Православната Църква са й предадени от Господа нашего Иисуса Христа чрез Апостолите Му, изяснени и утвърдени са от вселенските събори, и да вярва в тях, както повелява Апостолът: и тъй, братя, стойте и пазете Преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание... Тази вяра да пазим не само като тайна на сърцето, но и с уста да възвестяваме и изповядваме без страх и съмнение.." (Православно изповедание... ч. 1, въпрос и отговор 4).
Софийският митрополит Стефан (от 1945 г. Български Екзарх) извършва маслосвет в София през 1942 година. Източник: Стара София в снимки"Правилата на вярата, признати от цялата Православна Църква, са неприкосновени и неизменни, но трябва да се различават догматите на вярата от обредите.
Църковните учители сравняват догмата на вярата с живота, а църковните правила - с храна, и разсъждават така: без храна човек може да живее известно време, а без живота храната е безполезна и ненужна. Храната е разнообразна: същественото в нея е хранителната стойност. И в правилата се наблюдава не образът им, а предимно мисълта и целта им, а образът понякога може да се престъпи, както пише за това в 5-о правило свети Василий: "Правилата не гледат образа, но изволението."
Обредите пък не се сравняват не само с живота, но и с храната, а може да се уподобят, ако някой реши, на съдове, служещи за приготвянето на храната. Както и съдовете, и те са били различни в различните времена и дори по едно и също време, но на различни места, според потребностите са се уголемявали и умножавали, и са били съкращавани и забравяни и дори са били отменяни.
И така, който иска да познае истината, за да не се лиши от единение със Светата Църква, преди всичко трябва да знае какво е догмат на вярата, какво е правило, какво е образ на правилото или изволение и какво е обред или обичай. Догматът на вярата е неприкосновен нито за светци, нито за ангели, а правилата са връчени на светците от правата вяра, за да управляват по тях Божията Църква, и ако по някакъв случаен пропуск или небрежност не се изпълняват, пренебрегналите ги се наказват с възбрана, но не отпадат от православието. Обредите пък са съборно разсъждение и се отменят и се прибавят.
И ако някой, който не знае какво е догмат на правата вяра, какво е правило и какво е обред, само по единия обред поиска да разпознае истинската Църква, за такъв може да се каже, че са слепи очите на ума му и той не разбира какво е живот, и какво е поддържане на живота и какво е украшение" (Архимандрит Павел. Собр. соч. Ч. 1. 3-о изд. С. 383-385).
"И така под обреди се разбират такива постановления на Църквата, които се отнасят не до същността на вярата, а до външната й страна и нямат достатъчно догматично основание нито в Словото Божие, нито в определенията на Вселенските събори. Тук спадат: църковните чинодействия и устави, ред на църковно управление, различни предмети и действия, имащи символично значение. Обредите са се появили неведнага в своя строго определен вид, а са се създавали постепенно от Църквата, която сама ги е въвеждала в употреба и когато е смятала за нужно, ги е променяла, а някои и напълно е унищожавала, заменяйки ги с нови, по-добри, като при това е изисквала строго подчинение на разпоредбите си, наказвайки неподчиняващите се с отлъчване. Това право да променя, допълва и подобрява онова, което няма догматичен характер, винаги е принадлежало и неотменимо принадлежи на Църквата" (Священник Григорий Дьяченко. Уроки и примеры православной веры. Опыт катехизической хрестоматии. М., 1894., с. 485).
"Външният чин на Църквата е риза Господня, а самата Църква - Негово Тяло. Някой може да попита: Ако Църквата може да променя външното в себе си, защо не го променя? Затова, защото й е дадено да променя не само защото има властта да го прави или не само за да упражнява властта си, а само тогава, когато някое действие, определено от устава й, е престанало да бъде нужно, престанало е да назидава и подхранва духа. И това става не по прищявката на някакви лица, привърженици на някаква мода, а само след като се увери, че наистина е така и че промяната или отмяната е желана от всички за духовна полза, а не за някакви външни удобства. Ако пък в Църквата всичко е назидателно, налага се и удовлетворява потребностите, а не представлява излишество, то защо трябва да се отменя или променя? Тогава тя не отменя и не променя." (Светител Теофан Затворник. Письма к разным лицам о разных предметах веры и жизни. М., 1892, с. 278).
-
Молитви към Пресветата Богородица:
Молитви от утринното молитвено правило
Богородичен химн
Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице,
винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.
По-чтима от херувимите
и несравнено по-славна от серафимите,
нетленно родила Бог Слово,
същинска Богородица, Те величаем.
Достойно есть яко воистину блажити Тя, Богородицу,
присноблаженную и пренепорочную и Матерь Бога нашего.
Честнейшую Херувим
и славнейшую без сравнения Серафим,
без истления Бога Слова рождшую,
сущую Богородицу Тя величаем.
-
https://www.google.com/url?sa=i&url=http%3A%2F%2Fikonite.bg%2F%25D0%259C%25D0%25B0%25D0%25BB%25D0%25BA%25D0%25B0-%25D0%25B4%25D1%258A%25D1%2580%25D0%25B2%25D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25B0-%25D0%25B8%25D0%25BA%25D0%25BE%25D0%25BD%25D0%25B0-%25D0%25BD%25D0%25B0-%25D0%259F%25D1%2580%25D0%25B5%25D1%2581%25D0%25B2%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25B0-%25D0%2591%25D0%25BE%25D0%25B3%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25BE%25D0%25B4%25D0%25B8%25D1%2586%25D0%25B0-10010031&psig=AOvVaw37WTpMXe2EZG51UC1i3ITw&ust=1614106590394000&source=images&cd=vfe&ved=0CAIQjRxqFwoTCKizvJ_v_e4CFQAAAAAdAAAAABAD
Пресветата Богородица да ни закриля и пази от всички нечестиви ереси и лъжеучения.
-
В действителност обаче този патронаж няма нищо общо не само с епохата на Юстиниан (527-565), но дори и с идеите и символиката на православието, защото Юстиниановата църква е изградена на мястото на една едноименна църковна сграда, построена малко след средата на IV век в разгара на арианския спор след утвърждаването на арианите в Константинопол, като главен тяхен храм. Строежът на тази първа предшественица на Юстиниановата църква влиза още в замислите на Константин Велики (324-337) като една от трите църкви, изразяващи в духа на гностицизма и езотеричното християнство идеята за Божественото триединство: Мъдрост, Сила и Мир, но е осъществен от неговия син и приемник Констанций II (337-361), симпатизиращ на арианството. Тя е била много голяма по размери базилика, известна под името «Великата църква» и била осветена от арианския константинополски епископ Евдокий Антиохийски (360-370). Засегната тежко от земетресение в 361 и от пожар в 381 година, през последните десетилетия на IV век тя става център на разногласията между «арианите» и «православните» и е главен прицел за яростта на «православните» зилоти; през 404 година за кратко време е завзета от войнстващите монаси, застъпници на «правата» вяра, а заедно със съседния й патриаршески дворец става жертва на унищожителен пожар, предизвикан от монасите.
Следващата едноименна постройка на това място е била също така голяма по размери базилика, изградена от Теодосий II (408-450), който подобно на своите предшественици на императорския престол бил привърженик на арианите. По време на въстанието Ника в 532 година тя също била разрушена от привържениците на «православието». Но строежът на Юстиниановата църква, при който са използвани части от Теодосиевата базилика, също няма нищо общо с «православната» традиция, макар и тази църква по-късно да става символ на православието. А и нейните архитекти, Антемий от Тралес и Изидор от Милет, като последни представители на античната наука, в действителност са били по-скоро завършители на една епоха, за чийто край обикновено се приема закриването на Атинската школа от Юстиниан в 529 година, при което гностицизмът и езотеричното християнство, както и арианството, се поставят извън закона и продължават своето съществуване вече в нелегалност и под различни форми, подведени от официалната църковна власт под общия знаменател на «ереси». Тогава се съчинява от писачите на «православната» църква и трогателната история (или по църковната терминология житие) на «мъченицата света София и трите нейни дъщери, също мъченици – света Вера, света Надежда и света Любов», добре известна почти на всеки начетен християнин.
-
Що е това Църква? Коя е истинската Църква?
Учението Й в общи черти
Под това название в широк смисъл на думата се разбира установено от Бога общество от вярващи в Христа, които са съединени помежду си с една вяра, едно учение, еднакво църковно управление, едни тайнства. Така съединени помежду си, те имат за невидим глава на Църквата самия неин основател Господа наш Иисус Христос. Сам Той видимо чрез Светите Апостоли и техните приемници - пастирите на Църквата, при невидимото съдействие на Светия Дух ръководи Църквата към нейната цел: освещаването на грешното човечество, неговото нравствено усъвършенстване и най-после - възсъединението му с Бога.
Средства за достигане на тази цел Господ е дал, като е наредил в Църквата да има пастири и учители, които да просвещават хората в Христовата вяра и изобщо да ги ръководят към вечния живот с помощта на спасителните благодатни таинства. Затова и протестантите, които отричат Свещеното Предание и повечето от таинствата, както това ще се види по-нататък, не са Църква. Мнозина грешат, като употребяват термина "протестантска църква". Протестантите са едно религиозно общество от хора, които се основават уж само на Библията, но тълкувана лично от всекиго, както той си я разбира. Те нямат свещенство чрез ръкоположение по апостолско приемство, а само така наречените пастори - ministres. Последните се предлагат или от вярващите, или от ония лица, които се смятат сами, че представляват тези вярващи. Протестантите отстъпиха от апостолското правило на вярата, запазено непокътнато само от Православната Църква. За тях, за тяхното отстъпничество са предсказвали още Апостолите, които пишат:
"И между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси... И мнозина ще последват тяхното разпътство и поради тях пътят на истината ще бъде похулен" (2 Петр. 2:1-2);
"Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога" (1 Иоан 4:1);
"Но ако дори ние, или ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде" (Гал. 1:8);
"Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл" (1 Кор. 1:10).
"Вие, прочее, възлюбени, като знаете това от по-рано, пазете се, да не би увлечени от заблуждението на беззаконниците, да отпаднете от твърдостта си, но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин" (2 Петр. 3:17-18).
Православните пазят като ценен завет тези думи на Апостолите, придържат се към учението на древните Отци и църковни предстоятели, спазват неотклонно правилото на вярата. Православната Вселенска Църква по волята на Всевишния е поставила истината като безпристрастен посредник и неизменен свидетел между римската църква и протестанството. Онова от техните препирни за вярването и благочинието, което тя не потвърждава, не може да бъде учение и правило на вселенската църква.
Поради това римските богослови и техните противници - протестантите и др., при взаимното си изобличаване и до днес често посочват за свидетелство притворно уважаваното от тях източно християнство. За безпристрастния и наблюдателен ум това гледище е твърде поучително. Например Римската Църква предимно усвоява непогрешимостта за престола на древния Рим. Протестантите оспорват тази непогрешимост, а православната църква учи, че непогрешимостта в догматите принадлежи само на Вселенската Църква. Тя по силата на обетованията на Спасителя и действието на благодатта Божия произнася своя съд за догматите чрез законно свикани Вселенски събори.
Протестантите отхвърлят задължителната сила на Вселенското църковно предание и се ограничават само със Свещеното Писание. Обяснението му те предоставят на частното разбиране на всеки християнин. Римските богослови пък, напротив, приемат Свещеното Предание, а Църквата считат за изтълкувателка на Свещеното Писание, на което християните са длъжни да подчиняват своите частни съждения. По този въпрос Православната Църква дава преднина на тези последните. Защото тя изначално се придържа към същото учение. Но добавя, че властта и бдителността на Вселенската Църква, които са ни запазили Словото Божие в оригинален, неповреден вид, са най-добрата гаранция за нейното правилно тълкуване. При това и уставите на нейните събори предварително са разрешили всичките недоумения относно догматите на вярата и правилата на християнския живот. Поради това тя не признава правилността и задължителната сила на станалите след разделянето на църквите западни събори, решенията на които не са съгласни с постановленията на древните православни събори. Последователите на Римската Църква приемат седем таинства; протестантите приемат само две. Кои от тях са правите и какво е истинското учение на Православната Църква, в подробности ще се види по-нататък, където ще се посочат и различията във вероизповедните истини.
-
Догматите на Православната църква
Основните истини на Православната Църква са изложени накратко в Никейския Символ, т. е. в изповеданието на вярата, което съставиха и издадоха двата първи Вселенски събора - в Никея (325 г.) и в Цариград (381 г.). Той гласи:
Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца и чрез когото всичко е станало; Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Светий и Дева Мария, и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден според Писанията; и се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и който е говорил чрез пророците.
В една света вселенска и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век!
Амин!
Бог да благослови Православната си църква!
-
Православен Катехизис
Свещеното предание
Като "стълб и крепило на истината" (1 Тим. 3:15), Църквата Христова ревностно пази и правилно преподава истините на вярата, съдържащи се в Божественото Откровение, което е единственият извор на нашата вяра. Свръхестественото Божествено Откровение се съдържа в Свещеното Писание и Свещеното Предание. [...] И в двете се съдържа Божественото Откровение, поради което те са равностойни.
По време Свещеното Предание предхожда Свещеното Писание. Господ Иисус Христос предал на човеците устно словата, които Му дал Неговият небесен Отец (Иоан 17:6, 8). Апостолите приели истините на вярата чрез устната проповед на своя божествен Учител, Който не е оставил нищо писмено. Те от своя страна разпространявали евангелското слово отначало също само устно. По-късно някои от тях написали свещени книги, но в тях не включили всичко, което Иисус извършил и на което учил през време на Своето обществено служение. Св. Иоан Богослов ясно изразява това с думите: "И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга" (Иоан 20:30), и в хиперболична форма добавя: "Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги" (Иоан 21:25).
Повечето от светите апостоли не са писали книги. Те разпространявали Божественото Откровение само устно. В Деяния апостолски е отбелязано, че след възкресението Си Христос в продължение на четиридесет дни се явявал на Своите ученици и им говорил за зарството Божие (1:3). От казаното през време на тези явявания обаче свещените писатели записали само малка част. Останалото предали на своите приемници устно. И записаното от апостолите, и предаденото от тях устно е слово Божие, т. е. Божествено Откровение. Едното наричаме Свещеното Писание, а другото е Свещеното Предание.
Казаното и извършеното от Иисуса Христа и от Неговите апостоли, което не влязло в свещените новозаветни книги, било възприето и запазено от църковното съзнание като неизменно правило на вярата. Постепенно то кристализирало в писмени паметници, появили се след времето на светите апостоли. Тези писмени паметници, в които се съдържа Свещеното Предание, са:
1. Древните кръщални символи от първите три века, които били изработени от отделните християнски общини както на Изток, така и на Запад. Макар по форма те да не били напълно еднакви, по съдържание еднакво разкривали църковното учение, апостолската вяра. По-късно тяхното съдържание легнало в основата на изработения от първите два вселенски събора Символ на вярата, който има за Църквата неизменно значение и непреходна стойност. [Виж Символ на вярата.]
2. Правила на светите апостоли. Те не са написани от самите апостоли, но в тях е отразена църковната практика от апостолско време, и това им придава особена ценност. Тяхното съдържание е дало отражение и върху правилата, изработени на поместни събори преди Първия вселенски събор (325 г.).
3. Вероопределенията и правилата на вселенските събори и на тези поместни събори, чийто авторитет е признат от Шестия вселенски събор. Както при догматическите формулировки, така и при каноническите определения отците на църковните събори се основавали не само на Свещеното Писание, но и на Свещеното Предание.
4. Древните литургически текстове, някои от които са от времето на апостолите. В много от тях се разкриват верови истини като например за Св. Троица, за боговъплъщението и изкуплението, за приснодевството на Божията Майка, за благодатта и други.
5. Древните църковни истории. В някои от тях са запазени предания от времето на св. апостоли, които съдържат вярата на древната Църква. Такива са например преданията за канона на свещените книги на Стария и Новия Завет.
6. Творенията на светите отци и учители на Църквата. В много от тях са дадени правилни изяснения на истините на вярата, както тя е била изповядана още от апостолско време. Някои от св. отци са оставили и системни изповедания на вярата, напр. св. Григорий Неокесарийски, св. Атанасий Велики, св. Василий Велики и други.
Сами по себе си изброените писмени паметници не са Божествено Откровение. Но те са сигурно ръководство за правилното изясняване и разбиране на Откровението, защото са свидетелство, глас или съзнание на Църквата още от времето на Христа и апостолите.
От Свещеното или Апостолското предание Православната църква различава т. н. Църковно предание. Последното се е развивало на основата на Апостолското Предание и е в тясна връзка с него, но там са намерили място и много устни предания, стари и по-късни агиографски сведения, местни църковни обичаи и др., които не са задължителни за Църквата като цяло, ако не са в съгласие с духа на Свещеното Предание. Често пъти мнозина по традиция приемат с неограничено доверие като Свещеното Предание много от онова, което е проникнало в Църквата като обичай.
Как Църквата може да отдели истинското Свещ. Предание от "скверни и бабешки басни" (1Тим. 4:7)? - Св. апостол Павел съветва: "Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте" (1Сол. 5:21). Като се държи о доброто, Църквата в нейната пълнота определя Свещ. Предание, пази го без изменения и го предава от поколение на поколение.
Признаците на Свещ. Предание, по които Църквата го отделя от неапостолските предания, са:
вътрешни;
външни.
Към вътрешните признаци на автентичността (достоверността) на Свещ. Предание спадат:
да няма в него вътрешно противоречие, т.е. да е съгласно с известното вече и несъмнено предание;
да е съгласно във всичко със Свещ. Писание, защото изворът и на едното, и на другото е един - Сам Бог.
Външните признаци въз основа на които се установява истинското Свещ. Предание, са:
неговата древност, т.е. да води своето начало от времето на св. апостоли. Те организирали първите християнски общини в духа на Преданието. След апостолите това предание следвали апостолските мъже, а след тях - отците и учителите на църквата от II век насетне.
неговата всеобщност - т.е. да е прието от цялата Църква.
Най-важният критерий и ръководител при определяне достоверността на Свещ. Предание обаче всякогае бил Св. Дух, "Духът на истината" (Йоан 15:26), Който пребъдва в Църквата. Всяко предаване на която и да е истина на вярата предполага благодатното й съобщаване от Св.Дух. Приемането на богооткровената истина, а заедно с това и различаването на истинското Предание от лъжливото също е възможно само под ръководството на Св.Дух, защото "никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго"(1 Кор. 12:3). Това непосредствено въздействие и ръководство на Св.Дух върху пълнотата на Църквата е изразено още на Апостолския събор (51 г.) с думите: "Угодно бе на Св.Духа и нам" (Деян. 15:28). Следователно въздействието и ръководството на Св.Дух е достатъчна гаранция, че Църквата, представена в пълнота на съборите, е могла безпогрешно да реши кое е истинското Свещено Предание.
Православен катехизис, Синодално издателство, София 1991, стр. 15; 20-23.
-
Zoom in (real dimensions: 298 x 366)Изображение
Тази история, съчинена с цел да се заличат следите на гностицизма, може всеки да прочете в официалния наръчник за всеки свещеник и благочестив християнин, ЖИТИЯ НА СВЕТИИТЕ, издадени «с благословението на Негово Светейшество Българския Патриарх † Максим и Светия синод на Българската православна църква», отпечатани от Синодалното издателство за първи път в 1974 година, а след това няколкократно препечатвани. В тази особено поучителна книга може да се намерят също житията не на една, а дори на две светици с името Ирина. Нито в единия случай, нито в другия няма да срещнем и най-беглото загатване за връзката между имената на тези светици с принципите за Божествената Мъдрост, Божествената Сила и Божествения Мир. Загатване за тези принципи няма да открием и в нито един от трудовете по «православна» догматика, и ако някои предимно руски и американски «православни» богослови през последните десетилетия да се опитват не само да свържат тази символика с «православието», но и да изтъкнат тяхната исконна връзка с «православната» догматика, извеждайки ги и обосновавайки ги от нея, това е в пълно противоречие с основните норми на «православната» църква. Защото според тези норми, светците не могат да бъдат някакви нравствени принципи, а са хора от плът с определени заслуги за църквата и като такива се явяват в качеството им на стълбове или опора на нейното съществувание.
За живота, възгледите и дейността на Константин Велики (324-337) на съвременната наука са известни доста подробности, които се премълчават от благочестивите «православни» автори, чийто текст читателят може също да намери в посочените по-горе ЖИТИЯ НА СВЕТИИТЕ – включително за тесните приятелски връзки на монарха със споменатия по-горе «опозиционен лидер». За разлика от тях, ние много добре знаем, че този «цар-светец», а според «православната» църква и «равноапостол», не само че никога не е бил кръстен, но и че религиозните му възгледи твърде много са се различавали от възприетото на Никейския събор Символ верую. Така например, ако спорът между «православните» и «еретиците» по отношение на светата Троица да засяга само въпроса дали нейните три лица са единосъщни или единоподобни, според представите на «свети Цар» Константин Велики, Троицата има съвършено други лица – тук естествено съвсем не става дума за някакво неизвестно учение, което «дилетантът-император» изповядвал поради недостатъчно познаване нормите на църквата, а за едно учение, съществувало още много хилядолетия преди християнството, което надживява мрачното християнско средновековие и съществува чак до ден днешен, изповядвано по всички континенти на нашата планета от значително по-голям брой негови привърженици, отколкото наброяват сега всички «православни» църкви, взети заедно.
За това учение би трябвало да е чувал поне веднаж в живота си всеки интелигентен българин, макар и под някои други имена – като например Учението за Нирвана, санскритски превод на понятието Божествен Мир. Според становището на «православната» – но и на католическата църква – тези възгледи са дълбоко еретически, а през средновековието на кладите са били изгаряни мнозина привърженици на туй учение за много по-малки прегрешения. Куриозното в случая обаче е, че съобразно с правилата за украсата на «православните» църковни постройки, в тях са абсолютно задължителни изображенията на «светите равноапостоли» Константин и Елена, чиято памет църквата чества на 21 май – междувпрочем в българските земи тъкмо на този църковен празник са се изпълнявали и се изпълняват и сега езическите нестинарски игри и други «бесовски» обреди. В целия този контекст ктиторското изображение на «еретика» и «фармасонин» цар Фердинад Сакскобурготски в храма-паметник «Св. Александър Невски» в София – което възбуди яростта на един «православен» писач в колоните на неправославната преса – е наистина дреболия, за която не заслужава и да се говори.
-
Вселенски събори
Апостолски събор в Йерусалим - 51 година
За Апостолския събор се разказва в Новия Завет - в 15-та глава на Книга "Деяния на светите апостоли" и във втората глава на Посланието към Галатяни на св. апостол Павел.
За събора се разказва по следния начин в Житие на св. апостол Яков (Синодално издателство 1991 г.):
"Когато светите апостоли почнали да проповядват Евангелието и на езичниците, възникнал спор между юдеите–християни. Мнозина от тях се гордеели с това, че принадлежат към избрания народ, на който Господ дарувал Своя закон чрез Мойсей. Говорели, че езичниците, за да получат спасение, трябва преди всичко да приемат старозаветния закон и да съблюдават юдейските обреди. Иначе на могат да приемат Кръщението и да станат християни.
Тоя спор възникнал в Антиохия, където апостол Павел обръщал езичниците. Тогава антиохийските християни пратили Павел и Варнава в Йерусалим за съвещание с другите апостоли.
Апостолите, презвитерите и изобщо вярващите се събрали под председателството на Яков на събор, наречен Апостолски събор, и единодушно решили да освободят езичниците от спазване на юдейските обреди. Основанието било, че всички еднакво се спасяват чрез благодатта на Господа Спасителя. С това решение на Йерусалимския събор било отстранено неравенството, предполагано дотогава, между юдеи и езичници и било признато, че всички еднакво могат да получат спасение чрез вярата в Христа.
Той послужил за образец на по-нататъшните събори, на които пастирите на Църквата съвещавали за делата на вярата."
Виж също:
Поместные соборы Иерусалимской церкви Връзка извън Pravoslavieto.com
Първи вселенски събор - 325 година
Първият вселенски събор бил свикан през 325 година по повод ереста на Арий при Константинополския архиепископ Митрофан, Римския папа Силвестер и император Константин Велики. В него участвали 318 отци.
Неговите постановления били потвърдени и допълнени от Втория Вселенски събор, който допълнил Никейския символ на вярата (виж по-долу) и окончателно формулирал Православния Символ на вярата.
-
Възпоменание на Втория Вселенски събор
Като Глава и Основател на войнстващата Църква на земята, Господ Иисус Христос, и оставил велико обещание, вселяващо мъжество в сърцата на верните негови последователи: "Ще съградя Църквата Си" - изрекъл Той - и портите адови няма да и надделеят". Но това радостно обещание съдържа и пророческо предсказание за това печално явление в живота на Църквата Христова на земята, че тя трябва да премине в борба с тъмните адски сили, които непрестанно, в един или друг образ се опитват да рушат непоклатната твърдина, въздигната от Господа сред бурните вълнения на световното зло.
Първите три века от своето съществуване Църквата претърпяла гонение, отначало от страна на иудеите, а после и на езичниците, което било особено яростно; най-добрите синове на Църквата претърпели мъчение и дори смърт заради изповядване на Името Христово. Тогава на някои места от гръко-римската империя се пролели потоци християнска кръв, но силата на външното оръжие не могла да победи вътрешната сила на духа, и езическият меч накрая бил принуден да падне пред смирения знак на Кръста Христов, когато в началото на IV век на гръко-римския трон се възцарил християнски император, светият равноапостолен Константин Велики. С неговото възцаряване се прекратила самата възможност за гонение, но не и действащата вражеска сила на дявола. Като не успял да победи Църквата отвън, той се опитал да я победи отвътре, възбуждайки арианската ерес (лъжеучение), унищожаваща Лицето на Основателя на Църквата - Иисуса Христа. [...]
[Подробно за основните положения на арианската ерес, която светите отци на Първия вселенски събор осъдили, както и за предисторията на събора и правилата, които св. отци приели, виж Възпоминание на Първия вселенски събор, бел.ред.].
Никейският Символ, [приет на Първия вселенски събор, бел.ред.], разкриващ православното учение за Божеството на Второто Лице на Пресвета Троица, Господ Иисус Христос, и осъждащ като ерес хулните ариански мъдрувания, не поставил край на църковния смут: арианстващите епископи, подкрепили съборното определение със своите подписи единствено поради страх пред духовната власт, встъпили в ожесточена борба със защитниците на правата вяра. В средата на IV век те постигнали почти пълна външна победа над своите противници, обединени под свещените хоругви на Никейския Символ. Знамето на православната вяра отначало твърдо и самоотвержено държал свети Атанасий Велики, а след смъртта на престарелия александрийски епископ тя преминала в не по-малко мъжествените и самоотвержени ръце на великия Кесарийски епископ, свети Василий; около тези двама светители на православната Църква от описваното време се обединили оставащите й верни епископи.
Борбата между православни и ариани се възобновила след Първия Вселенски събор и се съсредоточила първоначално върху решението на отците по въпроса за Божествеността на Христа Спасителя, но с течение на времето предизвикала появата на друга, нова ерес, свързана с имената на Аполинарий и Македоний.
Аполинарий, епископ Лаодикийски, се издигнал измежду редовете на православната партия. Като не се ограничил с отричането на арианството относно учението за Сина Божий, Аполинарий се стремял да утвърди противоположна на арианската позиция и неговият стремеж довел до ерес. Така в противоположност на особеното твърдение на арианите за Сина Божий като тварно същество, признаващи Му всецяло човешката природа, Аполинарий унищожил в своята позиция човешката Личност в Господа Иисуса.
От психологическа гледна точка му се сторило невероятно учението на Никейския Символ, според който в Христа се съединили съвършено Божество и съвършено човечество; той разсъждавал, че две същности, всяка от които съхраняваща своите свойства, никога не могат да се съединят в едно. Немислима му се сторила идеята за Богочовечеството и от догматическа страна: с пълнотата на човечеството е свързан грехът; ако мислим, че грехът в човешката природа на Христа е възможност, то делото на Изкуплението за Него вече става немислимо. Затова Аполинарий учел, че възприемайки при въплъщението човешка душа и тяло, Христос не възприел отличителната част на човешкото естество - човешкия дух, той като последна необходимост предполага свобода на волята, а с нея и наклонност към грях. Аполинарий смятал, че човешкият дух в Христа бил заменен с Божествения Логос, господстващ над злите влечения на неразумната душа.
Скоро след Първия Вселенски събор арианите внесли в своите символи и учение за Третото Лице на Пресвата Троица - Светия Дух - в пълно съответствие с развитието на арианското учение за Сина Божий, "описващо Светия Дух като Ипостас разделена, "отчуждена, неприобщена" с Отца и Сина".
С течение на времето из средите на полуарианите по въпроса за Третото Лице се отделила особена партия, Македонианската, получила името си от Константинополския епископ Македоний (355-359 г.). Тази партия, почитайки Светия Дух, Третото Лице на Пресвета Троица, само отчасти, Го отличавала по същество от Първите Две Лица и Го признавала за творение, а не за Бог.
Въобще относно учението за Светия Дух в IV век, както сред арианите, така и сред православните, съществувало крайно разединение в мненията, което свети Григорий Богослов изразява чрез следния образ:
"Що се отнася до мъдреците на нашето време, то едни Го почитат (Светия Дух) като действие; други като твар; едни като Бог, а други не се решават да кажат за Него нито едното, нито другото, от уважение, както те твърдят, към Писанието, което нищо не изразявало ясно; затова и те нито почитат, нито безчестят Духа Светаго, а остават към Него някак с половинчато, направо казано, жалко разположение. Даже и от признаващите Го за Бог, едни са благочестиви само в сърцето си, а други се осмеляват да изразят своето благочестие с думи. Но чувал съм и за други, още по-мъдри в преценката си за Божеството, които макар и като нас да изповядват Пресвета Троица, разделят Лицата, като Първото почитат поради Неговата безпределност по същност и по сила (Отца); Второто Лице, като безпределно по сила (Сина), а Третото Лице - като ограничено и в едното, и в другото (Духа)".
При това положение, преди свикването на Втория Вселенски събор на Църквата, отново бил поставен въпросът за Божествеността на Второто Лице на Пресвета Троица, и освен това, ереста на Аполинарий и ереста на Македоний възбудили нови въпроси от догматическо естество: първият - за Богочовечеството на Христа Спасителя, а вторият - за Светия Дух, Третата Ипостас на Пресвета Троица.
-
Нека Светата Богородица да ни благослови, пази и закриля. Амин!!!
-
За това учение би трябвало да е чувал поне веднаж в живота си всеки интелигентен българин, макар и под някои други имена – като например Учението за Нирвана, санскритски превод на понятието Божествен Мир. Според становището на «православната» – но и на католическата църква – тези възгледи са дълбоко еретически, а през средновековието на кладите са били изгаряни мнозина привърженици на туй учение за много по-малки прегрешения. Куриозното в случая обаче е, че съобразно с правилата за украсата на «православните» църковни постройки, в тях са абсолютно задължителни изображенията на «светите равноапостоли» Константин и Елена, чиято памет църквата чества на 21 май – междувпрочем в българските земи тъкмо на този църковен празник са се изпълнявали и се изпълняват и сега езическите нестинарски игри и други «бесовски» обреди. В целия този контекст ктиторското изображение на «еретика» и «фармасонин» цар Фердинад Сакскобурготски в храма-паметник «Св. Александър Невски» в София – което възбуди яростта на един «православен» писач в колоните на неправославната преса – е наистина дреболия, за която не заслужава и да се говори.
д-р Асен Чилингиров
2008 г., Берлин
http://www.otizvora.com/2010/09/2218
Асен Чилингиров:
„Българската църква“
http://www.otizvora.com/files2015/tschi ... carkva.pdf
„Българската църква II – Изследвания, факти, документи“
http://www.otizvora.com/files2015/tschi ... rkva-2.pdf
А, най-после, бъдете всички едномислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри.Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение.1 Петрово 3:8-9
-
Вторият Вселенски събор бил свикан при император Теодосий Велики в 381 г. в Константинопол, с цел "да утвърди в цялата империя Никейското учение против всички ереси". На този Събор присъствали само източни епископи, числото на които било сто и петдесет. Сред отците на Събора били великите светители на онова време: Мелетий Антиохийски, Григорий Ниски, Кирил Иерусалимски, Григорий Богослов.
Първото заседание на Събора преминало под председателството на Мелетий Антиохийски. В същото време, по желание на императора и народа, на празната Константинополска катедра на Събора бил избран свети Григорий Богослов. Скоро Мелетий починал и за председател на Събора бил избран новият епископ на столицата, Григорий Богослов.
Първото дело на новия председател било внасяне на Събора на предложение за потушаване на отдавна развихрилия се Антиохийски разкол. Той предложил на отците на Събора да не избират приемник на починалия Мелетий, а изборът, според него, било необходимо да се отложи до кончината и на втория епископ Павлин, когато враждуващите партии при взаимно съгласие ще могат да си изберат епископ. Но Съборът отхвърлил предложението на председателя поради това, че между него и отците се получило взаимно охлаждане на отношенията, завършващо с несговорчивост заради отказа на свети Григорий да приеме Константинополската катедра; още повече - някои от епископите не дали съгласието си за избиране на свети Григорий Богослов за столичен епископ, като повдигнали въпроса за правилността на такъв избор, нарушаващ 15-ото правило на Първия Вселенски събор, запрещаващо преход на епископ от една катедра в друга.
През юни 381 г., след прощална реч към отците на Събора, свети Григорий се оттеглил в Назиан. Мястото му, по избора на Събора, заел сенатор Нектарий, който бил все още оглашен; Нектарий веднага се кръстил и за няколко дни бил ръкоположен във всички свещенически степени до епископска включително, така че дори светителските одежди той носел върху белите одежди на новокръщението.
Догматическата дейност на Втория Вселенски събор намерила израз в съставяне на Символа, известен като Никео-Цариградски. Този Символ бил приет без изменение от цялата Православна Църква и съдържа вярното учение на Майката Църква за всеки православен християнин. До осмия член, тоест до излагането на учението за Светия Дух, Символът на II Вселенски събор представлява Никейският Символ, изменен и допълнен от отците заради отхвърлянето на онази ерес, която била причина за свикването на II Вселенски събор.
В учението за Бог Отец, след думата "Творец" присъединили и думите "на небето и земята".
В учението за Сина Божий заменили израза: "из същността на Бога Отца", "Бог от Бога" с думите: "преди всички векове". Премахнали изречението "на небето и земята" и го заменили с "чрез Когото всичко е станало". В пространното учение за Сина Божий, съдържащо се в Символа от Никея, отците вмъкнали няколко слова, имащи за цел ясно да изразят православното учение за телесната природа на Богочовека, заради някои ереси; прибавените слова тук са означени с курсив: "заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и Се въплъти от Светия Дух и Дева Мария и стана Човек; бе разпнат за нас при Понтия Пилата и страда и бе погребан и възкръсна в третия ден според Писанията; и възлезе на небесата; и седи отдясно на Отца и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край".
Никейският Символ бил изработен до (вярвам) "и в Духа Светаго". Вторият Вселенски събор го допълнил, като присъединил към него учението за Светия Дух; за Църквата; за Кръщението; за възкресението от мъртвите и живота в бъдещия век. Изложеното допълнено учение за тези истини на вярата съставляват съдържанието на 8, 9, 10, 11 и 12 членове на Никео-Цариградския символ.
Вторият Вселенски събор съставил четири правила. От каноничните правила особено важно значение имат две постановления:
1) запрещение на епископите на едни поместни църкви да се намесват в делата на други поместни църкви; и
2) предоставяне на епископа на Константинопол, наричан Новия Рим, първо място по чест след Римския епископ.
Православната Църква възпоменава Втория Вселенски събор на 22 май.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
-
Възпоменание на Третия Вселенски събор на Светата православна църква.
Третият Вселенски Събор се състоял през 431 година в Малоазийския град Ефес по време на управлението на император Теодосий Младши (408-450 г.). Съборът бил свикан за разглеждането на лъжеучението на Константинополския патриарх Несторий (428-431). Въпреки догматите на Вселенската Църква, Несторий се осмелил да утвърждава, че Божият Син Иисус Христос има не едно Лице (Ипостас), както Светата Църква учи, а две различни лица - едното Божествено, а другото - човешко. Tой нечестиво утвърждавал, че трябва да наричаме Божията Майка Христородица, не Богородица.
Ереста на Несторий въставала против един от основните догмати на християнската вяра - догмата на Богочовечеството на нашия Господ Иисус Христос. Съгласно лъжеучението на Несторий Спасителят се родил като прост човек, а после, поради светостта на живота Му, с Него се съединило Божеството, което обитавало в Него. С това богохулно учение врагът на човешкия род дяволът се опитвал да подрони вярата на християните в това, че Предвечният Бог Слово, Божият Син, действително се въплотил от Пречистата Богородица, станал Човек, изкупил със страданията и смъртта Си човешкия род от робството на граха и смъртта, унищожил със славното Си Възкресение ада и смъртта и открил на тези, които вярват в Него и се стремят да живеят по Неговите заповеди, пътя към Небесното Царство.
Дълго време преди свикването на Вселенския събор св. патриарх Кирил Александрийски неколкократно правил опити да вразуми еретика Несторий; в писмата си той разяснявал погрешността на разсъжденията му, но Несторий упорито държал на своето лъжеучение. Св. Кирил писал за опасността от възникналата ерес на римския папа Целестин и на други православни епископи. Те също се опитвали да вразумят Несторий.
Когато се разбрало, че Несторий продължава да държи на лъжеучението си, и че то започнало много да се разпространява, православните архиереи се обърнали към император Теодосий Млади (Теодосий Малки) за разрешение да бъде свикан Вселенски Събор. Той бил насрочен в деня на Света Троица, 7 юни 431 година. На Събора дошли 200 епископа. В Ефес дошъл и Несторий, но не участвал в заседанията, въпреки че отците на три пъти му предлагали това. Поради това отците започнали обсъждането на ереста в отсъствието на еретика.
Заседанията на Събора продължили от 22 юни до 31 август. На Ефеския Събор присъствали такива прославени отци на Църквата като св. Кирил Александрийски, Ювеналий Иерусалимски, Мемнон Ефески (папа Римски). Св. Целестин († 432) не успял да пристигне поради болест, но изпратил легати.
Третият Вселенски Събор осъдил ереста на Несторий и потвърдил православното учение за това, че в Господ Иисус Христос трябва да изповядваме Едно Лице (Ипостас) и две естества - Божествено и Човеческо, а Пречистата Божия Майка да възхваляваме като Приснодева (винаги Дева) и истинска Богородица. Светите отци на Събора издали осем правила и "Дванадесет анатеми против Несторий", написани от св. Кирил Александрийски.
Превод Pravoslavieto.com по www.days.ru.
Воспоминание святого Третьего вселенского собора в Ефесе
В Двадцать первый год царствования императора Феодосия Младшего, сына Аркадиева, созван был в Ефесе святой третий Вселенский собор1 по следующему поводу. Несторий, который недостойно занимал место патриарха Константинопольского2, стал проповедовать лжеучение, сродное с учениями прежнего еретика Павла Самосатского, а также и Диодора Тарсийского3. Он не убоялся утверждать, что Единородный Сын Божий Христос, Который нас ради и нашего ради спасения воплотился и вочеловечился, Который предвечно рождается от Бога Отца без матери, а на земле родился, как человек, без отца, – имеет не одно Лицо или одну Ипостась, но два разных лица: одно – Божеское, а другое человеческое. И о Пречистой Матери Господа нашего Иисуса Христа он нечестиво учил, что Ее не следует называть Богородицею, но Христородицею, не желая признавать, что Она поистине родила плотию Бога Слово. Св. Кирилл, архиепископ Александрийский4, много писал ему, увещевая его отстать от такого заблуждения, но видя, что он не только не внимает его увещаниям, а еще сильнее укрепляется в своей ереси, – написал Целестину, папе римскому5, и другим патриархам, прося их убедить Нестория оставить свое лжеучение. Когда и они не могли отвратить нечестивого Нестория от его лжеучения, тогда православные архиереи обратились с просьбою к императору Феодосию, чтобы он созвал Вселенский Собор. Феодосий повелел созвать такой Собор в Ефесе. На сем соборе присутствовало двести святых отцов, из коих знаменитейшими были: св. Кирилл Александрийский, св. Ювеналий Иерусалимский6, Мемнон Ефесский и многие другие (св. Целестин, папа римский, не мог по болезни приехать на Собор). Прибыл в Ефес и Несторий. Хотя отцы Ефесского собора и посылали троекратно к нему приглашение явиться на собор, но он всякий раз упорно отказывался. Тогда святые отцы решили начать соборные заседания без него. Осудив Нестория и его нечестивое учение, они торжественно подтвердили православное учение о том, что подобает исповедовать в Господе нашем Иисусе Христе единое Лицо и два естества, и Пречистую Его Матерь восхвалять, как единую Приснодеву и истинную Богородицу. Для того, чтобы еще больше обличить злочестие Нестория, святые отцы сего собора одобрили и предали св. Церкви в руководство сочинение св. Кирилла Александрийского, называемое "Двенадцать анафематизмов против Нестория".
1 Феодосий II или Младший – восточный римский (византийский) император, внук Феодосия Великого, царствовал с 408 по 450 г. – III вселенский собор был созван с 431 г. – Ефес – ионический город на западном берегу Малой Азии, бывший первоначально центром малоазийских греческих колоний, а во время владычества римлян – главный город Азии проконсульской; славился обширною торговлею, науками и искусствами и великолепным храмом в честь языческой богини Дианы. Впоследствии Ефес быстро пришел в упадок. В настоящее время от этого некогда знаменитого и блестящего города остались одни развалины.
2 Несторий был патриархом Константинопольским с 428 по 431 г.
3 Павел Самосатский (Самосат – древний город в Сирии) – епископ Антиохийский (260 г.), учил об Иисусе Христе, как о человеке, достигшем Божественности и о Духе Святом, как о силе Божией; осужден на Антиохийском соборе 269 г. – Диодор, епископ Тарсийский (Тарс – главный город Киликии – юго-восточной римской провинции в Малой Азии) – один из известных христианских богословов IV века, отличался благочестием и ученостью. Но он признавал в Иисусе Христе соединение двух естеств Божеского и человеческого лишь нравственное, а не по существу – неслитное и нераздельное, почему многие не без основания видят в нем прямого предтечу несторианства.
4 Кирилл Александрийский – замечательнейший – и ученейший богослов христианской Церкви в V в., ратоборец за православие и обличитель различных ересей, особенно же – несторианства; оставил после себя многочисленные творения; скончался в 444 г.
5 Св. Целестин I – папа римский с 422 по 432 г.
6 Св. Ювеналий – патриарх Иерусалимский с 420 по 458 г.
Жития святых по свт. Димитрию Ростовскому
-
Христологическите спорове и монофизитството преди и след Четвъртия вселенски събор
За догматическото учение на Църквата
Отци от Четвъртия вселенски съборГоспод Иисус Христос основа на земята Своята света Православна Църква, за да бъде тя пътеводителка към Небесното царство. Облече я с непобедимата сила на Божията благодат, с която да просвещава и утвърждава Божия народ в истината и любовта. Но още в първите векове на нейното съществуване завистникът дявол, изконен враг на човешкия род, се залавя да сее ереси с цел да откъсне от Църквата изкупените от Христа души и да ги лиши от спасение. Тогава светата Църква, за да опази своите чеда от вечна гибел, започва ясно и точно да формулира учението на своя Небесен Глава - Господ Иисус Христос.
Както пише приснопаметният архиепископ Серафим (Соболев),
"Господ е открил на апостолите всички истини, на които е трябвало да ги научи, а чрез тях — и всички нас. Впоследствие благодатта на Светия Дух само е възпроизвела тези истини в тяхната памет и им е изяснила с абсолютна правилност цялото Божествено Откровение, донесено на земята от Богочовека, въвеждайки техния разум до самите глъбини на Божествения ум Христов. Затова, дори по отношение на апостолите, не може да се говори, че те са въвеждали нови догматически учения в сравнение с това Христово учение, което са записали или устно преподали.
Движени от същия този Свети Дух и светите отци на Църквата са насочвали цялото свое богословие не към откриване на нови догматически истини, а към това — да съхранят неповредени от еретически изкривявания истините на нашата православна вяра, които те са получили от апостолите; да ги систематизират за успешна борба с ересите; да ги облекат в общодостъпна за разбиране форма, за да могат вярващите не само разумно да изповядват вярата си, но винаги да са готови да дадат отговор за нашата надежда на всеки, който поиска това (срв. 1 Петр. 3:15)". (Архiепископъ Серафимъ (Соболевъ). Новое ученiе о Софiи Премудрости Божiей. С., 1935, с. 20-21).
Връх на тази дейност за опазване на Христовото учение са Вселенските събори на Православната Църква. Техен плод са божествените догмати, в които светите отци, ръководени от Светия Дух, дават словесен израз на богооткровените и вечни истини на вярата.
Четвъртият вселенски събор. Стенопис от XVI в. от Дионисий в храм "Рождества на Пресвета Богородица" в Терапонтовия манастир. Източник: www.cultinfo.ru
Четвъртият вселенски събор.
Стенопис от 1502 г. от Дионисий в храм "Рождества на Пресвета Богородица" в Терапонтовия манастир.
Източник: www.cultinfo.ru
Христологическите спорове
През IV в. Първият и Втория Вселенски събор изясняват триадологическите въпроси, като разкриват непостижимото единство на Божествената Троица.
Пред светите отци от V в. предстои нова трудна задача. Те трябва да формулират христологическото учение на Църквата, осветляващо тайната на Боговъплъщението: начина на съединение и единството на Божествената и човешката природа в Лицето на Господа Иисуса Христа. Това учение е особено важно, поради пряката му връзка с въпроса за човешкото спасение. Христологическите спорове са били едни от най-продължителните и драматичните в историята на Църквата.
Тяхното начало положило несторианството. То неправилно обяснявало отношението между двете естества в Христа - Божественото и човешкото, и ги разделяло, приписвайки им две отделни лица. Несторианството било осъдено през 431 г. на Третия Вселенски събор в Ефес. Обаче крайната реакция срещу него породила нова, противоположна ерес - монофизитството.
Монофизитството, от своя страна, така съединявало двете естества в Христа, че всъщност ги сливало: Божествената природа поглъщала човешката. Логичният извод бил, че Господ Иисус Христос е не Богочовек, а само Бог. Но Бог не може да страда, следователно кръстните Христови страдания, понесени за нашето изкупление, били, по логиката на монофизитството, само призрачни, тъй като в тях не участвувала пълноценно човешката природа. А именно тя се нуждаела от изцеление и изкупление. Оттук монофизитството, както и несторианството, водело до отричане изкуплението на човешкия род, извършено от Спасителя.
Изразител на монофизитските възгледи станал цариградският архимандрит Евтихий. Макар и осъден през 448 г. на поместен събор в Цариград, той не се покаял, а потърсил подкрепа в Римската, Александрийската и Йерусалимската Църква. Император Теодосий Младши и Александрийският патриарх Диоскор приели Евтихиевото учение за православно, а вероизповедта на Съборната Църква обявили за несторианска.
За утвърждаване на неправилното учение, през 449 г. императорът свикал в Ефес нов събор, останал в историята с позорното название "разбойнически". На него православните епископи били подложени на побой и заплахи и принудени да подпишат бели листове, на които еретиците после написали своето зловерно изповедание. Жертва на еретическата злоба тогава станал Константинополският патриарх Флавиан, твърд защитник на православната вяра. Четири дни след нанесения му от еретиците жесток побой, той се поминал. Така, с открито насилие лъжесъборът провъзгласил монофизитското учение за православно.
Четвъртият Вселенски събор
На следващата година обаче, император Теодосий Младши починал и на престола се възкачила неговата сестра Пулхерия, която била православна. Мъдра и благочестива, тя побързала да пресече еретическата зараза, като през май 451 г., заедно със своя съпруг, благоверния император Маркиан, свикала Четвъртия Вселенски събор.
В него участвували 630 отци под председателството на Константинополския патриарх Анатолий. Заседанията се провеждали в храма на особено почитаната св. Евфимия Всехвална в Халкидон. (Халкидон е град в Мала Азия, на брега на Дарданелите. В него през 304 г. пострадала за Христа св. Евфимия - памет 11 юли).
След дълги спорове и безплодни разисквания между еретиците и православните патриарх Анатолий предложил за разрешаване на въпроса да се обърнат с молитва към светата великомъченица, чиито мощи почивали в храма и били извор на много чудеса. Православните и монофизитите написали на отделни свитъци своите изповедания и ги положили в раката с мощите, след което тя била запечатана с царските печати.
Три дни и три нощи всички се молели и постели. Когато на четвъртия ден счупили печатите и отворили раката, намерили монофизитския свитък стъпкан в нозете на светицата, а свитъка с изповеданието на православните в нейните ръце. Но чудото не свършило дотук — щом патриарх Анатолий се доближил до ръката, за да вземе утвърдения от мъченицата свитък, тя сама протегнала ръка и му го подала. Така св. Евфимия засвидетелствувала истинността на православната вяра, за която положила живота си, и чрез дивното си чудо върнала в Църквата мнозина от заблудилите се.
Четвъртият Вселенски събор осъдил монофизитството и дал следната изключително важна догматическа формулировка на Православното вероучение:
"Следвайки светите отци, всички съгласно учим да бъде изповядван един и същият Син, Господ наш Иисус Христос, съвършен по отношение на Божествената Си природа и съвършен по отношение на човешката Си природа, истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло, единосъщен на Отца по Божествена природа и единосъщен нам по човешка природа, във всичко подобен на нас, освен в греха, роден преди всички векове от Отца по Божествена природа, а в последните дни, заради нас и заради нашето спасение, (роден) от Дева Мария Богородица по човешка природа, един и същият Христос, Син, Господ, Единороден, познаван в две естества неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно, не на две лица разсичан или разделян, но един и същият Син и Единороден, Бог Слово, Господ Иисус Христос."
"Последующе Божественным отцем, все единогласно поучаем исповедывати единаго и того же Сына, Господа нашего Иисуса Христа, совершенна в Божестве и совершенна в человечестве истинно Бога и истинно человека, тогожде из души и тела единосущна Отцу по Божеству, и единосущна тогожде нам по человечеству по всему нам подобна, кроме греха рож денна прежде век от Отца по Божеству, в последние же дни тогожде, ра ди нас и ради нашего спасения, от Марии Девы Богородицы, по челове честву единаго и тогожде Христа, Сына, Господа, единороднаго, во двух естествах неслитно, неизменно, нераздельно, неразлучно познавае маго, (никакоже различию двух естеств потребляему соединением, паче же сохраняему свойству коегождо естества, во едино лице и во едину ипостась совокупляемаго) не на два лица рассекаемаго или разделяемаго, но единаго и тогожде Сына, и единороднаго Бога Слова, Господа Иисуса Христа, якоже древле пророцы о Нем, и якоже Сам Господь Иисус Христос научи нас, и якоже предаде нам символ отец наших."
Така съборът изяснил тайната на Боговъплъщението: Единородният Син Божий се въплътил, станал човек, при което в Неговата Божествена Ипостас (Лице) непостижимо се съединяват и пребъдват неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно две природи — всецялата Божествена природа и всецялата човешка природа.
Формулираният от Четвъртия Вселенски събор догмат има изключително важно сотириологическо значение. (Сотириология — учение за спасението на човека).
"Без ипостасното съединяване на всецялата Божествена природа с всецялата човешка природа в Лицето на Спасителя, не би могло да се извърши изкуплението. Защото човекът Иисус не би могъл да спаси света. А Бог не би могъл да пострада за човечеството. Ако Иисус беше само човек, не би могъл да покаже Божията любов във всичкото й смайващо величие, както в действителност я изяви на Голгота Богочовекът Христос. А ако Спасителят беше само Бог, не би могъл чрез страдания и смърт да удовлетвори вечната правда. Затова Спасителят се е явил като въплътен в човешка плът Бог, като Богочовек" (Архим. Серафим (Алексиев). Изкуплението като дело на Божията любов и Божията правда. С., 1999, с. 79-80).
-
Нaционалност и Църква
Прот. Иоан Майендорф
Източното Православие през цялата си история е било религия на народа. С използването на говоримия език в Литургията, със способността си да асимилира и развие различните култури, с водачите, които често поемат върху себе си отговорността за цели нации, Православието става неразделна част от националното съзнание на народите. Това важи за гърците, които олицетворяват Православието с елинизма, за руснаците, които имат своя ирационален месианизъм за "Святая Русь", за сърбите, които не правят разлика между православие и светосавие (духовното наследство на св. Сава).
Силата на тези различни форми на религиозен национализъм е огромна. Комунистите се оказаха безпомощни пред нея. Тази сила идва от факта, че християнството е дълбоко вкоренено в обществото, в семейните традиции, в мирогледа на цели нации: всичко това е необикновено постижение на автентичния християнски дух, който обхваща и променя целия човешки живот, а не както е в нашата секуларизирана цивилизация само една изолирана част от живота ни. Тази пълнота на християнския живот е резултат от дейността на великите светии на миналото св. отци на Църквата, св. Сергий в Русия, св. Сава в Сърбия.
Но през XIX век се получава нещо ново. Балансът между религия и култура се загубва. Вместо да освещават националния си живот чрез прилагане в него високите идеали за Едната Църква, както това са правили светите отци, св. Сергий, св. Сава, православните от този регион започват да използват Църквата като инструмент за увековечаване на техните национални, политически и културни интереси. Те започват да мислят за себе си като за принадлежащи към "гръцкото Православие", "руското Православие" или "сръбското Православие", като че ли това са различни религиозни "деноминации".
Св. ап. Павел се е сблъскал с подобна ситуация в Коринт, където християните от иудейски произход и християните от езически произход са били създали отделни общности. Той им пише:
"Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл. А това казвам, защото един от вас дума: "аз съм Павлов", друг: "аз пък Аполосов", трети: "аз съм Кифин", а друг: "аз пък Христов". Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?" (1Кор. 1:10,12-13).
В Православната църква има едно св. Кръщение, една св. Литургия, едно Свещенство и една Вяра. И разбира се, има много хора, чиито различия индивидуални, национални и културни са напълно основателни, но само дотолкова, доколкото те не разделят единството на Църквата.
Църковните канони в действителност отхвърлят "националните" църкви: те само изискват всяка една област на същностното Единство на Църквата да бъде видимо осъществена, така че когато изповядваме: "Вярвам в една свята, съборна и апостолска църква" това да не бъдат празни думи.
Прот. Иоан Майендорф
-
Тържество на православието над гнусните ереси.
ържество на Православието
ОТ · СВТ. ИОАН, АРХИЕПИСКОП САНФРАНЦИСКИ И ШАНХАЙСКИ · 20/02/2010
Празникът Тържество на Православието е установен в ІХ век при Константинополския патриарх св. Методий след окончателната победа над иконоборството, като тържество на победата над всички лъжеучения-ереси. Православието е чистото християнство, без привнесени в него човешки измислици.
То е основано на Свещеното Писание и Свещеното Предание, идващи от апостолите, които пък са изпратени от Самия Син Божий, след слизането на Светия Дух върху тях, да проповядват Истината на всички народи. По-нататък Вселенските събори и светите Отци на Църквата само утвърждавали това, което било в съгласие със Свещеното Писание и учението на светите Апостоли.
Важно е да си православен, защото Православното учение за Бога е това, което Сам Синът Божий е разкрил. Православното ръководство за земния живот също е основано на Евангелието и е проверено опитно в живота на много подвижници, увенчани от Бога със святост, засвидетелствана с чудеса. Да си православен означава да имаш вярно знание за Висшето, доколкото то е достъпно за човека, а също и да знаеш пътя, водещ към Горния свят.
Православието не дава просто отвлечено знание, то дава духовните сили да се води правилен начин на живот, защото чрез Църквата се подават даровете на Светия Дух, които ни укрепяват в доброто. Всяко отстъпление от Православието води до повреждане на ясното духовно зрение, а така също и до отслабване на духовните сили. Затова и тези, които не просто сами отстъпват от Православието, но увличат и други, Църквата отсича от себе си, както се изрязва заразената от рак или от друга опасна болест част от тялото, така щото да се предпази от зараза и здравата част. На гръцки език това се изразява с думата „Анатема”, което значи „отделяне и предаване на по-висша инстанция”, тоест предаване на Божия Съд. В същото време пък се възнасят молитви, така щото всички заблудени да се обърнат към правдата и да достигнат до познание на истината, (1 Тим. 2:4), тоест да познаят Истината и да я последват.
Превод: свещ. Божидар Главев
-
Докато свят светува, до края на човечеството, ние истинските посветени християни няма да спрем да се покланяме на Богородица, няма да спрем да й се молим и да я почитаме.
Пресветая Богородице, спаси нас, амин!!!
-
Над 2000 евангелски еретици, врагове на Христос и вярата, приемат Светото православие и започват да служат истински на Бога: &t=76s
-
Една е историята която православието разказва и пише за себе си – в стил себепревъзнасяне.
Друга е историята гледана от страни. Сами преценете коя по принцип е вероятно по-близка ди истината!
-
Една е историята която православието разказва и пише за себе си – в стил себепревъзнасяне.
Друга е историята гледана от страни. Сами преценете коя по принцип е вероятно по-близка ди истината!
Вашата гнусна и долнопробна сатанинска ерес е бита карта. В източна Украйна православни руски патриоти закриват сектите ви защото представляват опасност за вярата на истинските христяни.
-
Една е историята която православието разказва и пише за себе си – в стил себепревъзнасяне.
Друга е историята гледана от страни. Сами преценете коя по принцип е вероятно по-близка ди истината!
Между другото видях, че си копирал моята тема в другия подфорум, но нещо не ти се е получило сполучливо. Явно Бог те е спрял да не ръсиш змийските си отровни лъжи.
-
Една е историята която православието разказва и пише за себе си – в стил себепревъзнасяне.
Друга е историята гледана от страни. Сами преценете коя по принцип е вероятно по-близка ди истината!
Между другото, моят дядо (Бог да го прости) е бил обществен съдия и е вкарал доста еретици в лагерите и затворите в НРБ през 1949 година. :) :) :)
Аз лично много се гордея с дядо си и се надявам някой ден, вашите огнища на гнус и бесовска смрад да изчезнат (Дай Боже) един ден завинаги. :)
-
Много жалко обаче, че Католическата църква не си е свършила работата навремето с еретиците. Трябвало е да се изтребва денонощно протестантска паплач. Колко е тъжно, че трябва да делим една земя с враговете на Христос - протестантите. :114:
-
Брате Данаиле, благодаря ти за темата! Много е хубава. Искам да знаеш, че чета всичко, което пишеш и в останалите теми, макар да не ти отговарям. Повечето неща и аз съм ги писал. Радвам се на присъствието ти тук, защото с всеки твой пост потвърждаваш написаното в моите постове през годините. По-малко се впрягай с еретиците.
Искам да те помоля, ако можеш, дай определение за секуларизъм, че така и не успях да изчистя това определение в ума си. Знам че секуларизмът е в основата на протестантизма, но какво точно ще рече това? Ако сметнеш, че не е по тази тема отвори нова.
-
Докато свят светува, до края на човечеството, ние истинските посветени християни няма да спрем да се покланяме на Богородица, няма да спрем да й се молим и да я почитаме.
Пресветая Богородице, спаси нас, амин!!!
[/quote
]Всеки сам избира на кого да се покланя и на кого да служи, но аз и моя дом сме се посветили и служим само на Господа. Само Той заслужава поклонение, слава величие почит и служение. А вие, ако искате продължавайта да издигате в култ човеци и им се кланяйте денонощно, целувайте и палете свещи пред иконите им, дано ви чуят и спасят!
Една „ едиствена, истинска чиста и непогрешима в идеологията си“ организация – БКП (БСП), като вашата, и до сега не е спряла да ме приканва в своите редове, но не е успяла със сатанинските си изкушения, няма да успеете и вие. Особено с многословието си.
Притчи 10:19
В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.
Матей 6:7
А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.
Да надговориш, не значи нито че си прав нито че си победил. Спирам да споря с духовно слепи и глухи. Ако имате нещо духовно, поучително или назидателно(за духовно изграждане на всички Божии деца) може и да участвам но не и за себевъзвеличаване на която и да е деноминация, като единствена и непогрешима. Бог с всички нас!
-
Докато свят светува, до края на човечеството, ние истинските посветени християни няма да спрем да се покланяме на Богородица, няма да спрем да й се молим и да я почитаме.
Пресветая Богородице, спаси нас, амин!!!
[/quote
]Всеки сам избира на кого да се покланя и на кого да служи, но аз и моя дом сме се посветили и служим само на Господа. Само Той заслужава поклонение, слава величие почит и служение. А вие, ако искате продължавайта да издигате в култ човеци и им се кланяйте денонощно, целувайте и палете свещи пред иконите им, дано ви чуят и спасят!
Една „ едиствена, истинска чиста и непогрешима в идеологията си“ организация – БКП (БСП), като вашата, и до сега не е спряла да ме приканва в своите редове, но не е успяла със сатанинските си изкушения, няма да успеете и вие. Особено с многословието си.
Притчи 10:19
В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.
Матей 6:7
А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.
Да надговориш, не значи нито че си прав нито че си победил. Спирам да споря с духовно слепи и глухи. Ако имате нещо духовно, поучително или назидателно(за духовно изграждане на всички Божии деца) може и да участвам но не и за себевъзвеличаване на която и да е деноминация, като единствена и непогрешима. Бог с всички нас!
Мнението на заблуден еретик няма никакво значение за нас православните християни. Аз лично не се обиждам, когато някой протестант ме нарича идолопоклонник. Господ казва, да се радваме когато ни похулят и ни изгонят, и срещу нас текът реки от лъжи и обиди. Те дори Самият Христос хулиха, обиждаха и биха, та нас ли истинските християни няма да хулят и гонят. Всеки път, когато някой еретик ни хули и обижда, осъзнавам, че съм на правият път, а той е на грешния и това ме успокоява и зарежда с по-силна вяра към Богородица, Спасителя и моят ходатай пред Бога, свети Серафим Саровски. :104:
-
Ако те изобличават като идолопоклонник и последовател на мъртва религия, преследваща, гонеща и хулеща Църквата Христова а ти се обиждаш и представяш себе си за преследван хулен и гонен, е едно. Но когато те преследват хулят и гонят поради това че си ученик и последовател на Христовото учение и твърдиш че си спасен новороден и оправдан от наказанието за греха и имаш вечен живот, обещан(предопределен) от Бога Отца за повярвалите в Неговата благодат, е съвсем друго.
Йоан 3:16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, ЗА ДА НЕ ПОГИНЕ НИ ЕДИН, КОЙТО ВЯРВА В НЕГО, но да има вечен живот:
17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.
18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.
19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.
Някаде тука да виждаш написано да вярваме в „единственото, истинско, свято и непогрешимо православие“ да ни кръстят като бебета, Да се кланяме и служим на изрисувани човешки образи и да спазваме всички други човешки (религиозни) измишльотини за да се спасим?
-
Ако те изобличават като идолопоклонник и последовател на мъртва религия, преследваща, гонеща и хулеща Църквата Христова а ти се обиждаш и представяш себе си за преследван хулен и гонен, е едно. Но когато те преследват хулят и гонят поради това че си ученик и последовател на Христовото учение и твърдиш че си спасен новороден и оправдан от наказанието за греха и имаш вечен живот, обещан(предопределен) от Бога Отца за повярвалите в Неговата благодат, е съвсем друго.
Йоан 3:16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, ЗА ДА НЕ ПОГИНЕ НИ ЕДИН, КОЙТО ВЯРВА В НЕГО, но да има вечен живот:
17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.
18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.
19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.
Някаде тука да виждаш написано да вярваме в „единственото, истинско, свято и непогрешимо православие“ да ни кръстят като бебета, Да се кланяме и служим на изрисувани човешки образи и да спазваме всички други човешки (религиозни) измишльотини за да се спасим?
Както казах и малко по -горе мнението на еретик не ме интересува особено. Колкото и цитати от Библията да извадиш, колкоти и дявола да ти нашепва, че ние православните сме идолопоклонници. Ние сме истинската църква и Бог умря за нас, а не за гнусни сектанти като вас. Надявам се си разбрал разликата между дете на Бога (православен) и дете на сатаната (протестант)
Щом Бог е обещал да пази църквата си от ереси, значи нищо няма да постигнем, ние сме с Бог, приеми факта и се успокой. С папагалстване и повтаряне на едни и същи изречения, нищо няма да постигнеш. ;)
Бог е обещал, че ще бъде с православната църква до края на света: " Аз ти казвам: ти си Петър , и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят"
( Матей 16:18)
Щом Бог е обещал, че православието ще бъде Неговата религия, значи трябва да приемеш като мъж факта, че Православната църква е Неговата църква. :110:
-
Не съм чел някаде Иисус да определя Своята Църква като една от религиите, още по-малко пък тя да се самонарече „Православие“. Писах вече че имаше достатъчно религиозна и фанатична религия – Юдаизъм, почти като православието, която поради своята себеправедност не разпозна Божия Син. Мислиш ли че и вие няма да Го обявите за сектант и да викате пред светските власти: „Разпнете го!“ ако дойде и ви изобличи лично за себеправедност, лицемерие и идолопоклонство?
-
Не съм чел някаде Иисус да определя Своята Църква като една от религиите, още по-малко пък тя да се самонарече „Православие“. Писах вече че имаше достатъчно религиозна и фанатична религия – Юдаизъм, почти като православието, която поради своята себеправедност не разпозна Божия Син. Мислиш ли че и вие няма да Го обявите за сектант и да викате пред светските власти: „Разпнете го!“ ако дойде и ви изобличи лично за себеправедност, лицемерие и идолопоклонство?
Когато Иисус дойде, Той ще дойде за Църквата Си, лицемерие и измами има при вашите сектантски ереси, при нас няма такива неща. Ние не считаме себе си за праведни или велики, Бог е този, които ни прави свети и праведни.
Прочети историята на църквата, как се е появила първата църква и от кога датира тя и ще осъзнаеш, че всъщност първата църква е била православната. Дори някой протестанти твърдят, че православната църква е истинската и първата църква.
От православната църква се отделят католиците, а по късно и протестантите и това е добре известен факт. Вие просто отричате очевадната истина, а тя е че вие сте се отделили от католицизма, а католицизма от православието.
Сега май нещо секантският ти мозък не иска да приеме фактите и давола пак ще ти нашепне да твърдиш лъжи.
-
Не съм чел някаде Иисус да определя Своята Църква като една от религиите, още по-малко пък тя да се самонарече „Православие“. Писах вече че имаше достатъчно религиозна и фанатична религия – Юдаизъм, почти като православието, която поради своята себеправедност не разпозна Божия Син. Мислиш ли че и вие няма да Го обявите за сектант и да викате пред светските власти: „Разпнете го!“ ако дойде и ви изобличи лично за себеправедност, лицемерие и идолопоклонство?
Праведността човек сам си я спечелва. Бог не дава нищо на готово.
-
Праведността човек сам си я спечелва. Бог не дава нищо на готово.-цитат на jakil
Ти ли беше разпънат на кръста за своите си грехове?
Христос плати с живота си за да те облече в Неговата праведност,тя ти се вминява чрез вяра в Неговото дело на кръста!
-
Праведността човек сам си я спечелва. Бог не дава нищо на готово.-цитат на jakil
Ти ли беше разпънат на кръста за своите си грехове?
Христос плати с живота си за да те облече в Неговата праведност,тя ти се вминява чрез вяра в Неговото дело на кръста!
Това, че Христос е умрял на кръста за да плати нашите грехове не означава, че ние трябва да стоим безучастно и да чакаме спасението на готово. Трябва с много добри дела, духовни подвизи и упражнения да заслужим сами Небесното царство. Без дела и подвизи няма как да влезем в Царството небесно.
-
Това, че Христос е умрял на кръста за да плати нашите грехове не означава, че ние трябва да стоим безучастно и да чакаме спасението на готово. Трябва с много добри дела, духовни подвизи и упражнения да заслужим сами Небесното царство. Без дела и подвизи няма как да влезем в Царството небесно.-цитат на Danail
Като гледам твоите ;духовни подвизи; особенно ;духовния; ти език в този форум ,направо се чудя,християнин ли си?
Някой беше казал:Ако не бяха Християните,щях да стана християнин!
-
Това, че Христос е умрял на кръста за да плати нашите грехове не означава, че ние трябва да стоим безучастно и да чакаме спасението на готово. Трябва с много добри дела, духовни подвизи и упражнения да заслужим сами Небесното царство. Без дела и подвизи няма как да влезем в Царството небесно.-цитат на Danail
Като гледам твоите ;духовни подвизи; особенно ;духовния; ти език в този форум ,направо се чудя,християнин ли си?
Някой беше казал:Ако не бяха Християните,щях да стана християнин!
Мен лично не ме интересува как ще ме възприемат тук или където и да било другаде. Христос е казал да се държим така, както бихме искали другите да се държат с нас. Отначало се държах мило и с възпитание, но откакто разни войнстващи еретици и богоборци започнаха да ме нападат, смених метода на разговор. Както се казва, на зло куче - зъл прът.
-
От много отдавна не съм писал във форума. Чета го обаче. Виждам, че в него освен брат Пламен са се регистрирали и други християни с православна верова ориентация/визирам брат Данаил/, което ме радва. Според мен това е добре за репутацията и идейното съдържание на самия форум. Така той се експонира като един наистина общохристиянски форум. За съжаление не виждам в него да пишат редовно представители на адвентизма, католицизма и още други неизброени християнски изповедания. И сега реших - без да засягам никого, без да използвам някакъв поучителен тон, да цитирам добросъвестно един абзатц от статия на един гръцки богослов. Надявам се дискутиращите в този форум, особено православните, да разберат духа на написаното в споменатата статия, както и целта, която архимандритът си е поставил с написването й. "Има много православни, които на никого не могат да помогнат и да го направят православен със своето поведение, защото постоянно вървят със свит юмрук и другият не иска да стане православен по този начин. И кое е страшното – че този, който върви със свит юмрук, знае перфектно догматите и това, което вярва, е много истинно, но духът, с който постъпва, не е православен. Не знам. Кое предшества? Мисля, че и двете са нужни – и да вярваш правилно нещата, и да ги живееш правилно. И да си православен по вяра, но и да се държиш православно. Защото, да те попитам нещо – по начина, по който говориш понякога, помогнал ли си на някой да стане православен, да доближи Църквата? Един приятел в чужбина, в Единбург, ми каза: преди време дойде някой, който работи в BBC, протестант, не е православен, не е от Църквата, но се вълнува, наблюдава св. Литургия, службите, там служат на английски, и отишъл и накрая му казал:
- Отче, чувствам напоследък, че Христос ме зове. Но не зная къде да отида, в коя църква да отида? При тебе да дойда? При римокатолиците? При протестантите? Къде?
И другият казва сега – ах, каква възможност! как се казва, каква възможност да клъвне, да го грабнеш, нищо не е, грабни го – би казал някой. И този мой приятел свещеник, който е много ерудиран, катехизирал е и кръстил много инославни, му казал:
- Да прославяш Бога, задето чувстваш, че Той те зове и да се молиш да ти покаже къде да отидеш!
Страшен отговор, докато отецът е православен. Той можеше да му каже при „Нас ще дойдеш, да не те будалкат! Тук е Истината!“
Но не му го казал. И този човек ходи там, в този храм и ще се кръсти и ще се катехизира и ще стане православен. Защо? Защото този познат свещеник излъчва не само православните догми, но и православния етос, който ние много пъти нямаме.
Нека създадем тази православна атмосфера около нас, която другият да вдишва, и ти го обичаш, ако ще да е различен от теб; и му казваш това е моята вяра, имам такава широка вяра, такъв Бог, Който ме прави строг със себе си, но уютен с теб, както искаш, както можеш, не мога да те притискам. Така той се услажда и те доближава." https://pravoslaven-sviat.org/2018/02/06/prawoslawen-po-wqra-eretik/ От мен ще добавя. Ако Православието е истинското християнство, както православните го заявяват, ТО Е СВЕТОВНИЯТ НОСИТЕЛ НА ЛЮБОВТА, ЗАЩОТО БОГ, КОГОТО ИЗПОВЯДВА ПРАВОСЛАВНОТО ХРИСТИЯНСТВО Е ЛЮБОВ. Следва, че ДУХЪТ НА ПРАВОСЛАВИЕТО Е ДУХЪТ НА ЛЮБОВТА. И в тази, толкова вече станала банална библейска фраза, превърнала се сякаш в банален верски девиз, в случая аз не влагам формализъм. Нима в основата на тази нравствена релизия "ХРИСТИЯНСКА ЛЮБОВ" не стои ХРИСТИЯНСКОТО СМИРЕНИЕ? Нима изпълнения с обич не е изоставил завинаги предрасъдъците на гордостта - най-голямия грях, в който изпадна и сам ангелът Деница? Не празнословието, не познанието на православните догми правят православния християнин успешен проповедник, а истината изказана в смирение, обич и уважение към образа Божи в събеседника - православен, инославен или еретик... В повечето от случаите смирението е завесата, зад която се открива арената на християнската любов, поради което събеседниците ни вярват, а понякога и следват... А знаем думите Христови, че по това всички ще познаят дали сме Негови ученици - ако имаме любов помежду си. На практика това ще рече да обърнем и другата буза, ако някой иска да ни удари по едната - но не от малодушие или овчедушие, но от висотата на християнското смирение. Нека Бог да ни благослови!!!
-
Благодаря Стуци! Аз наистина си изпуснах нервите,не искам да се оправдавам!
Има стих в библията,който е много важен за мен! Ето този:;Всичко у вас да става с любов; забележи,ВСИЧКО!
-
Благодаря Стуци! Аз наистина си изпуснах нервите,не искам да се оправдавам!
Има стих в библията,който е много важен за мен! Ето този:;Всичко у вас да става с любов; забележи,ВСИЧКО!
А, кога ще се извиниш за всичките обиди и хули към православната църква?
-
Брате Данаиле, благодаря ти за темата! Много е хубава. Искам да знаеш, че чета всичко, което пишеш и в останалите теми, макар да не ти отговарям. Повечето неща и аз съм ги писал. Радвам се на присъствието ти тук, защото с всеки твой пост потвърждаваш написаното в моите постове през годините. По-малко се впрягай с еретиците.
НА ТОВА СЪЩО ЛИ СЕ РАДВАШ:
Много жалко обаче, че Католическата църква не си е свършила работата навремето с еретиците. Трябвало е да се изтребва денонощно протестантска паплач. Колко е тъжно, че трябва да делим една земя с враговете на Христос - протестантите. :114:
За всяка помислена, казана и написана дума всеки ще отговаря пред Господ!
Хайде избийте ни, ако ви стиска!
Видя ли се сега кой води войната, видя ли кой?
Не ви ли е срам, А, не ви ли е срам, нямате общо с Христос, нямате, дано бъде милостив към Вас, мислещите по този начин!
Нямам работа повече и тук, както и на онова място, сред присмиватели, мразещи и желаещи смъртта на човеци!
-
Danail,вмъкнисе се в някой сатанински форум,където ти е мястото!
-
Брате Данаиле, благодаря ти за темата! Много е хубава. Искам да знаеш, че чета всичко, което пишеш и в останалите теми, макар да не ти отговарям. Повечето неща и аз съм ги писал. Радвам се на присъствието ти тук, защото с всеки твой пост потвърждаваш написаното в моите постове през годините. По-малко се впрягай с еретиците.
НА ТОВА СЪЩО ЛИ СЕ РАДВАШ:
Много жалко обаче, че Католическата църква не си е свършила работата навремето с еретиците. Трябвало е да се изтребва денонощно протестантска паплач. Колко е тъжно, че трябва да делим една земя с враговете на Христос - протестантите. :114:
За всяка помислена, казана и написана дума всеки ще отговаря пред Господ!
Хайде избийте ни, ако ви стиска!
Видя ли се сега кой води войната, видя ли кой?
Не ви ли е срам, А, не ви ли е срам, нямате общо с Христос, нямате, дано бъде милостив към Вас, мислещите по този начин!
Нямам работа повече и тук, както и на онова място, сред присмиватели, мразещи и желаещи смъртта на човеци!
Ами, каквото повикало, такова се обадило. Вие как кълнете, обиждате и хулите всички православни християни и се радвате, когато някой от нас страда?
Не се правете на жертви, вие сте виновни за омразата спрямо вас, не ние. Ние не искаме да нараним никой, но вашите пастори денонощно ни нападат и ни се гаврят, все едно сме животни, а не хора.
-
Danail,вмъкнисе се в някой сатанински форум,където ти е мястото!
И защо да го правя? Защото изобличавам бесовските ви учения ли?
-
Брате Данаиле, благодаря ти за темата! Много е хубава. Искам да знаеш, че чета всичко, което пишеш и в останалите теми, макар да не ти отговарям. Повечето неща и аз съм ги писал. Радвам се на присъствието ти тук, защото с всеки твой пост потвърждаваш написаното в моите постове през годините. По-малко се впрягай с еретиците.
И НА ТОВА СИГУРНО СЪЩО СЕ РАДВАШ:
... на на нас православните въобще не ни пука за вас еретиците. Ако искате се самоубийте всичките от мъка за това, че се кланяме на икони и светци.
НА ТОВА ЛИ СЕ РАДВАШ...
БОГ ЩЕ ВИ СЪДИ ЗА ВСИЧКО ТОВА, ЗА ПОДТИКВАНЕ КЪМ САМОУБИЙСТВО, ЗА ПОДСТРЕКАТЕЛСТВО ЗА УБИЙСТВО, ЗА НАСАЖДАНЕ НА ОМРАЗА КЪМ ХРИСТИЯНИ!
ЗАПОМНЕТЕ ГО!
БОГ Е ВИДЯЛ И ВСИЧКО ТОВА, ДАНО Е МИЛОСТИВ КЪМ ВАС!
-
Брате Данаиле, благодаря ти за темата! Много е хубава. Искам да знаеш, че чета всичко, което пишеш и в останалите теми, макар да не ти отговарям. Повечето неща и аз съм ги писал. Радвам се на присъствието ти тук, защото с всеки твой пост потвърждаваш написаното в моите постове през годините. По-малко се впрягай с еретиците.
И НА ТОВА СИГУРНО СЪЩО СЕ РАДВАШ:
... на на нас православните въобще не ни пука за вас еретиците. Ако искате се самоубийте всичките от мъка за това, че се кланяме на икони и светци.
НА ТОВА ЛИ СЕ РАДВАШ...
БОГ ЩЕ ВИ СЪДИ ЗА ВСИЧКО ТОВА, ЗА ПОДТИКВАНЕ КЪМ САМОУБИЙСТВО, ЗА ПОДСТРЕКАТЕЛСТВО ЗА УБИЙСТВО, ЗА НАСАЖДАНЕ НА ОМРАЗА КЪМ ХРИСТИЯНИ!
ЗАПОМНЕТЕ ГО!
БОГ Е ВИДЯЛ И ВСИЧКО ТОВА, ДАНО Е МИЛОСТИВ КЪМ ВАС!
Не пиши с главни букви, защото това е проява на лошо възпитание и говори за липса на култура на пишещия с главни букви.
Връщам се на темата - да плачем ли за вас, загдето вие злите еретици и богоборци сте изпаднали в ерес и сте обявили война на Бога и Църквата Му?
И да, радваме се, когато вие изпадате в гняв, защото вашите емоции ви издават като психически обременени индивиди. Самият Бог е казал: " Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас." (Мат. 5:11, 12)
Мислиш ли, че като оревеш оратълка ще постигнеш нещо?
И не лъжи за нас православните, ние не искаме смъртта ви. Това е лично мое мнение с което не ангажирам православните си събратя. Деветата Божия запове е не лъжесвидетелстувай, а ти го правиш? Защо?
И не говори от името на Бог, защото първо не познаваш Бога, второ не си достатъчно компетентен по християнската вяра за да даваш определения, какво можем да правим и какво не.
И пак ще потвърдя думите си казани в предишният постигн: На мен не ми пука за вас, ако искате се самоубийте всички вкупом, все ми е тая. :107:
-
И пак ще потвърдя думите си казани в предишният постигн: На мен не ми пука за вас, ако искате се самоубийте всички вкупом, все ми е тая.-цитат на Danail
Ти си психопат
-
И пак ще потвърдя думите си казани в предишният постигн: На мен не ми пука за вас, ако искате се самоубийте всички вкупом, все ми е тая.
Това ли ви учат в православието?
Нямаш място тука, кой е дошъл от протестантите при теб и те е обиждал, кой и кога те кълнял, кой и кога протестант в православна църква е влязъл и е хулил някого там, но ти идваш тук, където е имало спорове, но подобен изказ не е имало!
Ти не знаеш с какви хора пишеш, всеки със своите проблеми и мъка, ти ли ще пишеш да се самоубиваме, А? Ти ли? Кой си ти, кой?
Покай се пред Бога, докато не е късно!
-
Православни и на ТОВА ли се РАДВАТЕ:
И да, радваме се, когато вие изпадате в гняв, защото вашите емоции ви издават като психически обременени индивиди. Самият Бог е казал: " Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас." (Мат. 5:11, 12)
И не лъжи за нас православните, ние не искаме смъртта ви. Това е лично мое мнение с което не ангажирам православните си събратя. Деветата Божия запове е не лъжесвидетелстувай, а ти го правиш? Защо?
Ти си доказателството, което отдавна чаках да се появи, дали ангажираш или не православните, Пламен го е видял и прочел, пише че всичко е прочел и ти се радва, без да ти напише, че така не се говори, ти имаш заповед да обичаш враговете си, ако протестантите са ти враг, Господ Иисус Христос е наредил всеки християнин да обича и враговете си, но до тук ти показа какво обичаш.
Кой срещу кого воюва се доказа вече.
Писано е, каква е войната, а вие желаете смърт, така ли спасявате хората, А, така ли?
-
Православни и на ТОВА ли се РАДВАТЕ:
И да, радваме се, когато вие изпадате в гняв, защото вашите емоции ви издават като психически обременени индивиди. Самият Бог е казал: " Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас." (Мат. 5:11, 12)
И не лъжи за нас православните, ние не искаме смъртта ви. Това е лично мое мнение с което не ангажирам православните си събратя. Деветата Божия запове е не лъжесвидетелстувай, а ти го правиш? Защо?
Ти си доказателството, което отдавна чаках да се появи, дали ангажираш или не православните, Пламен го е видял и прочел, пише че всичко е прочел и ти се радва, без да ти напише, че така не се говори, ти имаш заповед да обичаш враговете си, ако протестантите са ти враг, Господ Иисус Христос е наредил всеки християнин да обича и враговете си, но до тук ти показа какво обичаш.
Кой срещу кого воюва се доказа вече.
Писано е, каква е войната, а вие желаете смърт, така ли спасявате хората, А, така ли?
Такова е било и още е такова положението в страната ни, непознати братко(или сестро) Комунистите определяха кои са народни врагове а превославните кои са еретици и сектанти. Сякаш ние имаме представителство в управлението на страната ни, медиите ни възхваляват, получаваме държавни субсидии и заплати и се оплакваме че ни гонят. Големи лицемери сме ние а православните – светена вода. :107:
-
Православни и на ТОВА ли се РАДВАТЕ:
И да, радваме се, когато вие изпадате в гняв, защото вашите емоции ви издават като психически обременени индивиди. Самият Бог е казал: " Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас." (Мат. 5:11, 12)
И не лъжи за нас православните, ние не искаме смъртта ви. Това е лично мое мнение с което не ангажирам православните си събратя. Деветата Божия запове е не лъжесвидетелстувай, а ти го правиш? Защо?
Ти си доказателството, което отдавна чаках да се появи, дали ангажираш или не православните, Пламен го е видял и прочел, пише че всичко е прочел и ти се радва, без да ти напише, че така не се говори, ти имаш заповед да обичаш враговете си, ако протестантите са ти враг, Господ Иисус Христос е наредил всеки християнин да обича и враговете си, но до тук ти показа какво обичаш.
Кой срещу кого воюва се доказа вече.
Писано е, каква е войната, а вие желаете смърт, така ли спасявате хората, А, така ли?
С еретици и бесни скотове не се влиза в разговор. Ние никога няма да станем едно цяло с вас и никога няма да ви заобичаме. Обичаме само тези, които са православни. Вие не сте ни братя, нито сте ни ближни и никога няма да бъдете християни, понеже учението ви не е от Бог, а от лукавия.
-
Бягам надалеч от този сатанински антихристиянски форум - свърталище на протестантски демони и изроди. По добре живот в горите при дивите животни, отколкото да живея сред бесни долнопробни, гнусни и отвратителни протестантски изверги, мръсни изорди, античовеци, лукави боклуци, ортаци на Сатаната и врагове на моя Господ Бог Иисус Христос.
Бягайте православни братя от този нечестив сайт в който обладаните сатанисти хулят православието и служат заедно с дявола против нас християните.
Бягайте от тази протестантска пасмина, банда изроди и нечестивци. Участието ми тук в този гнусен форум приключи завинаги. Анатема за богоборците!
-
Бягам надалеч от този сатанински антихристиянски форум - свърталище на протестантски демони и изроди. По добре живот в горите при дивите животни, отколкото да живея сред бесни долнопробни, гнусни и отвратителни протестантски изверги, мръсни изорди, античовеци, лукави боклуци, ортаци на Сатаната и врагове на моя Господ Бог Иисус Христос.
Бягайте православни братя от този нечестив сайт в който обладаните сатанисти хулят православието и служат заедно с дявола против нас християните.
Бягайте от тази протестантска пасмина, банда изроди и нечестивци. Участието ми тук в този гнусен форум приключи завинаги. Анатема за богоборците!
Стоенето в този форум е жива загуба на време. Не виждам смисъл ние православните да имаме нещо общо с протестантските дяволи и сатанисти. Тези са толкова обладани от злоба към православието, че е по-добре да бягаме в горите и планините, отколкото да живеем с нечовешки изроди. Аз лично повече няма да пиша в този гнусен антихристиянски форум и да чета глупостите на еретически безбожници, които служат на лукавия. Съветвам и всички православни да бягат надалче от изродите - нечовеци- еретици и духоборци. Светците са ни предупредили, че с хора, които нямат нищо общо с нашата вяра не се говори, не се спори и не се срещат заедно. Аз ще послушам примера на св. отци и ще бягам от гнусните изверги надалече за да спася душата си от протестантските дяволи, врагове на Христа. По-добре живот в гората с дивите зверове, отколкото живот сред протестантски изверги. Анатема богоборци! Бягам надалеч от вас гнусни изверги.
Господи, Ти всичко виждаш, чуваш и усещаш мислите на всички, прости на този човек, написал всички лоши думи срещу християните в този форум и навсякъде и нека тези лоши думи и помисли бъдат изгорени в огъня на Святия Ти Дух, Господи!
Амин.
Кръвта на Господа Исуса Христа върху всички християни в този форум, Божията Сила върху всички християни в този форум, Святия Дух върху всички християни в този форум!
Амин.
Братя и сестри в Господа, не бойте се, Господ е с нас, но трябва да се укрепваме и да не се предаваме, защото целта на врага е да ни сплаши и обърка, със лоши думи, омраза и клетви, но те нямат сила пред Добрия Господ, Който познава Своите Си!
Амин.
Нека си припомним думите на апостол Павел към ефесяните:
Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.
Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.
Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето.
Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и като надвиете на всичко, да устоите.
И така, стойте препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник; и с краката си обути с готовност чрез благовестието на мира.
А освен всичко това вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на лукавия; вземете също за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово; като се молите в Духа по всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянство и молба за всички светии.
Ефесяни 6:10-18
Амин.
-
От много отдавна не съм писал във форума. Чета го обаче. Виждам, че в него освен брат Пламен са се регистрирали и други християни с православна верова ориентация/визирам брат Данаил/, което ме радва. Според мен това е добре за репутацията и идейното съдържание на самия форум. Така той се експонира като един наистина общохристиянски форум. За съжаление не виждам в него да пишат редовно представители на адвентизма, католицизма и още други неизброени християнски изповедания. И сега реших - без да засягам никого, без да използвам някакъв поучителен тон, да цитирам добросъвестно един абзатц от статия на един гръцки богослов. Надявам се дискутиращите в този форум, особено православните, да разберат духа на написаното в споменатата статия, както и целта, която архимандритът си е поставил с написването й. "Има много православни, които на никого не могат да помогнат и да го направят православен със своето поведение, защото постоянно вървят със свит юмрук и другият не иска да стане православен по този начин. И кое е страшното – че този, който върви със свит юмрук, знае перфектно догматите и това, което вярва, е много истинно, но духът, с който постъпва, не е православен. Не знам. Кое предшества? Мисля, че и двете са нужни – и да вярваш правилно нещата, и да ги живееш правилно. И да си православен по вяра, но и да се държиш православно. Защото, да те попитам нещо – по начина, по който говориш понякога, помогнал ли си на някой да стане православен, да доближи Църквата? Един приятел в чужбина, в Единбург, ми каза: преди време дойде някой, който работи в BBC, протестант, не е православен, не е от Църквата, но се вълнува, наблюдава св. Литургия, службите, там служат на английски, и отишъл и накрая му казал:
- Отче, чувствам напоследък, че Христос ме зове. Но не зная къде да отида, в коя църква да отида? При тебе да дойда? При римокатолиците? При протестантите? Къде?
И другият казва сега – ах, каква възможност! как се казва, каква възможност да клъвне, да го грабнеш, нищо не е, грабни го – би казал някой. И този мой приятел свещеник, който е много ерудиран, катехизирал е и кръстил много инославни, му казал:
- Да прославяш Бога, задето чувстваш, че Той те зове и да се молиш да ти покаже къде да отидеш!
Страшен отговор, докато отецът е православен. Той можеше да му каже при „Нас ще дойдеш, да не те будалкат! Тук е Истината!“
Но не му го казал. И този човек ходи там, в този храм и ще се кръсти и ще се катехизира и ще стане православен. Защо? Защото този познат свещеник излъчва не само православните догми, но и православния етос, който ние много пъти нямаме.
Нека създадем тази православна атмосфера около нас, която другият да вдишва, и ти го обичаш, ако ще да е различен от теб; и му казваш това е моята вяра, имам такава широка вяра, такъв Бог, Който ме прави строг със себе си, но уютен с теб, както искаш, както можеш, не мога да те притискам. Така той се услажда и те доближава." https://pravoslaven-sviat.org/2018/02/06/prawoslawen-po-wqra-eretik/ От мен ще добавя. Ако Православието е истинското християнство, както православните го заявяват, ТО Е СВЕТОВНИЯТ НОСИТЕЛ НА ЛЮБОВТА, ЗАЩОТО БОГ, КОГОТО ИЗПОВЯДВА ПРАВОСЛАВНОТО ХРИСТИЯНСТВО Е ЛЮБОВ. Следва, че ДУХЪТ НА ПРАВОСЛАВИЕТО Е ДУХЪТ НА ЛЮБОВТА. И в тази, толкова вече станала банална библейска фраза, превърнала се сякаш в банален верски девиз, в случая аз не влагам формализъм. Нима в основата на тази нравствена релизия "ХРИСТИЯНСКА ЛЮБОВ" не стои ХРИСТИЯНСКОТО СМИРЕНИЕ? Нима изпълнения с обич не е изоставил завинаги предрасъдъците на гордостта - най-голямия грях, в който изпадна и сам ангелът Деница? Не празнословието, не познанието на православните догми правят православния християнин успешен проповедник, а истината изказана в смирение, обич и уважение към образа Божи в събеседника - православен, инославен или еретик... В повечето от случаите смирението е завесата, зад която се открива арената на християнската любов, поради което събеседниците ни вярват, а понякога и следват... А знаем думите Христови, че по това всички ще познаят дали сме Негови ученици - ако имаме любов помежду си. На практика това ще рече да обърнем и другата буза, ако някой иска да ни удари по едната - но не от малодушие или овчедушие, но от висотата на християнското смирение. Нека Бог да ни благослови!!!
Има доста да учат православните от теб. :111:
Бог да те закриля!
-
Православни и на ТОВА ли се РАДВАТЕ:
И да, радваме се, когато вие изпадате в гняв, защото вашите емоции ви издават като психически обременени индивиди. Самият Бог е казал: " Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас." (Мат. 5:11, 12)
И не лъжи за нас православните, ние не искаме смъртта ви. Това е лично мое мнение с което не ангажирам православните си събратя. Деветата Божия запове е не лъжесвидетелстувай, а ти го правиш? Защо?
Ти си доказателството, което отдавна чаках да се появи, дали ангажираш или не православните, Пламен го е видял и прочел, пише че всичко е прочел и ти се радва, без да ти напише, че така не се говори, ти имаш заповед да обичаш враговете си, ако протестантите са ти враг, Господ Иисус Христос е наредил всеки християнин да обича и враговете си, но до тук ти показа какво обичаш.
Кой срещу кого воюва се доказа вече.
Писано е, каква е войната, а вие желаете смърт, така ли спасявате хората, А, така ли?
Такова е било и още е такова положението в страната ни, непознати братко(или сестро) Комунистите определяха кои са народни врагове а превославните кои са еретици и сектанти. Сякаш ние имаме представителство в управлението на страната ни, медиите ни възхваляват, получаваме държавни субсидии и заплати и се оплакваме че ни гонят. Големи лицемери сме ние а православните – светена вода. :107:
Брате, аз съм Петър, може да не си забелязал, но от време на време сменям никнейма, защото е важно не името, а това което пиша или предлагам от някъде, където друг го е написал, защото разбрах, че има отношение към пишещия, когато се знае кой е точно.
Благодаря ти, че си тук и си ми брат в Господа!
Понеже някои се обиждат от определени думи, но в същото време се вижда какви са, нека прочетат това, макар че тях не ги интересува Истината:
ДОЛУ РЕЛИГИЯТА!
от Дейвид Уилкерсън
https://worldchallenge.org/node/5081
-
Православни и на ТОВА ли се РАДВАТЕ:
И да, радваме се, когато вие изпадате в гняв, защото вашите емоции ви издават като психически обременени индивиди. Самият Бог е казал: " Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас." (Мат. 5:11, 12)
И не лъжи за нас православните, ние не искаме смъртта ви. Това е лично мое мнение с което не ангажирам православните си събратя. Деветата Божия запове е не лъжесвидетелстувай, а ти го правиш? Защо?
Ти си доказателството, което отдавна чаках да се появи, дали ангажираш или не православните, Пламен го е видял и прочел, пише че всичко е прочел и ти се радва, без да ти напише, че така не се говори, ти имаш заповед да обичаш враговете си, ако протестантите са ти враг, Господ Иисус Христос е наредил всеки християнин да обича и враговете си, но до тук ти показа какво обичаш.
Кой срещу кого воюва се доказа вече.
Писано е, каква е войната, а вие желаете смърт, така ли спасявате хората, А, така ли?
Такова е било и още е такова положението в страната ни, непознати братко(или сестро) Комунистите определяха кои са народни врагове а превославните кои са еретици и сектанти. Сякаш ние имаме представителство в управлението на страната ни, медиите ни възхваляват, получаваме държавни субсидии и заплати и се оплакваме че ни гонят. Големи лицемери сме ние а православните – светена вода. :107:
Брате, аз съм Петър, може да не си забелязал, но от време на време сменям никнейма, защото е важно не името, а това което пиша или предлагам от някъде, където друг го е написал, защото разбрах, че има отношение към пишещия, когато се знае кой е точно.
Благодаря ти, че си тук и си ми брат в Господа!
Понеже някои се обиждат от определени думи, но в същото време се вижда какви са, нека прочетат това, макар че тях не ги интересува Истината:
ДОЛУ РЕЛИГИЯТА!
от Дейвид Уилкерсън
https://worldchallenge.org/node/5081
ДА ЖИВЕЕ РЕЛИГИЯТА И ГОЛЯМ НАДЪРВЕН КУР ЗА ШИБАНЯКА ДЕЙВИД УИЛКЕРСЪН, КОЙТО В МОМЕНТА ГОРИ В АДА.
Майната ви скапани безбожници, анатема за вас врагове на Христос!!!
-
И пак ще потвърдя думите си казани в предишният постигн: На мен не ми пука за вас, ако искате се самоубийте всички вкупом, все ми е тая.-цитат на Danail
Ти си психопат
По - добре психопат, отколкото гнусен и мизерен педераст като тебе. Майната ти чифут и Сбогом, повече на такива като вас няма да пиша. Стойте далеч от мен скапаняци. Сбогом!
-
ДА ЖИВЕЕ РЕЛИГИЯТА И ГОЛЯМ НАДЪРВЕН КУР ЗА ШИБАНЯКА ДЕЙВИД УИЛКЕРСЪН, КОЙТО В МОМЕНТА ГОРИ В АДА.
Майната ви скапани безбожници, анатема за вас врагове на Христос!!!
Ти си срам, не само за православното християнство, ти си срам за всички човеци, но доказваш за пореден път що си, потомъко на комунисти атеисти, покай се, защото от думите си се осъдил вече!
-
И пак ще потвърдя думите си казани в предишният постигн: На мен не ми пука за вас, ако искате се самоубийте всички вкупом, все ми е тая.-цитат на Danail
Ти си психопат
По - добре психопат, отколкото гнусен и мизерен педераст като тебе. Майната ти чифут и Сбогом, повече на такива като вас няма да пиша. Стойте далеч от мен скапаняци. Сбогом!
Ей, не обиждай брата ми в Господа, Luki, че и Господ не може да ти помогне, ти от дума не разбираш ли или това е част от обучението ти!
-
Няма нужда да се молите за мен, понеже вие не сте Христови, а бесовски и молитвите ви са сатанински, а не към Бога.
За мен се молят свети Серафим Саровски и Света Богородица. И аз ще се моля на тях за да се спасят вашите заблудени души и да познаете истината.
-
Няма нужда да се молите за мен, понеже вие не сте Христови, а бесовски и молитвите ви са сатанински, а не към Бога.
За мен се молят свети Серафим Саровски и Света Богородица. И аз ще се моля на тях за да се спасят вашите заблудени души и да познаете истината.
За Бога, стихиите и човека
https://www.pravoslavie.bg/Пътеписи/за-бога-стихиите-и-човека/ (https://www.pravoslavie.bg/Пътеписи/за-бога-стихиите-и-човека/)
-
Аз лично не мога да разбера защо разни идиоти от различни християнски деноминации спорят за религиозни глупости, кой как да се кръсти, кой кога да пости, дали да се кланя или не на икони и тем подобни простотии. Вие ми приличате на малки деца, които спорят за детски игри, какво значение има кой как се кланя и как се моли на Бог и в какво вярва, при положение, че на библейското божество му е все тая, дали му вярват или не. Той ви чува толкова, колкото умрялата ми баба от гроба. :110:
-
Аз лично не мога да разбера защо разни идиоти от различни християнски деноминации спорят за религиозни глупости, кой как да се кръсти, кой кога да пости, дали да се кланя или не на икони и тем подобни простотии. Вие ми приличате на малки деца, които спорят за детски игри, какво значение има кой как се кланя и как се моли на Бог и в какво вярва, при положение, че на библейското божество му е все тая, дали му вярват или не. Той ви чува толкова, колкото умрялата ми баба от гроба. :110:
Баба ти със сигурност не те чува, но Бог бил чул молитвата ти!
-
Докато свят светува, до края на човечеството, ние истинските посветени християни няма да спрем да се покланяме на Богородица, няма да спрем да й се молим и да я почитаме.
Пресветая Богородице, спаси нас, амин!!!
Значи православните винаги са прави, дори и когато грешът, неправоснавните винаги грешът дори и когато са прави? Твърде логично и справедливо. Съвсем по християнски.
Притчи 17:15
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
[/quote
]Всеки сам избира на кого да се покланя и на кого да служи, но аз и моя дом сме се посветили и служим само на Господа. Само Той заслужава поклонение, слава величие почит и служение. А вие, ако искате продължавайта да издигате в култ човеци и им се кланяйте денонощно, целувайте и палете свещи пред иконите им, дано ви чуят и спасят!
Една „ едиствена, истинска чиста и непогрешима в идеологията си“ организация – БКП (БСП), като вашата, и до сега не е спряла да ме приканва в своите редове, но не е успяла със сатанинските си изкушения, няма да успеете и вие. Особено с многословието си.
Притчи 10:19
В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.
Матей 6:7
А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.
Да надговориш, не значи нито че си прав нито че си победил. Спирам да споря с духовно слепи и глухи. Ако имате нещо духовно, поучително или назидателно(за духовно изграждане на всички Божии деца) може и да участвам но не и за себевъзвеличаване на която и да е деноминация, като единствена и непогрешима. Бог с всички нас!
Мнението на заблуден еретик няма никакво значение за нас православните християни. Аз лично не се обиждам, когато някой протестант ме нарича идолопоклонник. Господ казва, да се радваме когато ни похулят и ни изгонят, и срещу нас текът реки от лъжи и обиди. Те дори Самият Христос хулиха, обиждаха и биха, та нас ли истинските християни няма да хулят и гонят. Всеки път, когато някой еретик ни хули и обижда, осъзнавам, че съм на правият път, а той е на грешния и това ме успокоява и зарежда с по-силна вяра към Богородица, Спасителя и моят ходатай пред Бога, свети Серафим Саровски. :104:
-
Мнението на заблуден еретик няма никакво значение за нас православните християни. Аз лично не се обиждам, когато някой протестант ме нарича идолопоклонник. Господ казва, да се радваме когато ни похулят и ни изгонят, и срещу нас текът реки от лъжи и обиди. Те дори Самият Христос хулиха, обиждаха и биха, та нас ли истинските християни няма да хулят и гонят. Всеки път, когато някой еретик ни хули и обижда, осъзнавам, че съм на правият път, а той е на грешния и това ме успокоява и зарежда с по-силна вяра към Богородица, Спасителя и моят ходатай пред Бога, свети Серафим Саровски. :104:
Значи за тебе изобличение за грях и призиви и съвети за покаяние означава гонение заради Христос?Вместо да се покаеш и да избегнеш Божия гняв поради греха си, ти ще се изкараш и мъченик. Това че издигаш, славиш, молиш се и уповаващ на човеци и на изрисуваните им образи ще те направи угоден на Бога си е сатанинска заблуда от която се мъчим да те отклоним а ти смело и смахнато продължаваш да държиш на религиозните си заблуди. Това ти носи проклятие а не мъченичество. Човеците, живи или мъртви, колкото и да ги превъзнасяме издигаме и славим(и ние сме човеци) си остават човеци и на тях не може да се уповава(разчита).
Еремия 17:5
Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа.
-
Мнението на заблуден еретик няма никакво значение за нас православните християни. Аз лично не се обиждам, когато някой протестант ме нарича идолопоклонник. Господ казва, да се радваме когато ни похулят и ни изгонят, и срещу нас текът реки от лъжи и обиди. Те дори Самият Христос хулиха, обиждаха и биха, та нас ли истинските християни няма да хулят и гонят. Всеки път, когато някой еретик ни хули и обижда, осъзнавам, че съм на правият път, а той е на грешния и това ме успокоява и зарежда с по-силна вяра към Богородица, Спасителя и моят ходатай пред Бога, свети Серафим Саровски. :104:
Значи за тебе изобличение за грях и призиви и съвети за покаяние означава гонение заради Христос?Вместо да се покаеш и да избегнеш Божия гняв поради греха си, ти ще се изкараш и мъченик. Това че издигаш, славиш, молиш се и уповаващ на човеци и на изрисуваните им образи ще те направи угоден на Бога си е сатанинска заблуда от която се мъчим да те отклоним а ти смело и смахнато продължаваш да държиш на религиозните си заблуди. Това ти носи проклятие а не мъченичество. Човеците, живи или мъртви, колкото и да ги превъзнасяме издигаме и славим(и ние сме човеци) си остават човеци и на тях не може да се уповава(разчита).
Еремия 17:5
Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа.
Една от големите лъжи на Сатаната е да накара хората да вярват, че светците живели преди тях са мъртви и не чуват молитви. Това твърдение не е християнско, а демонско.
И ти ли вярваш, че мъртвите не ни чуват и не могат да се молят за нас?
Ако е така, то значи Бог ни е излъгал и ни е заблудил, като е казал, че за Него всички са живи.
Защо изкарваш Бог лъжец и измамник заблудени ми брате?
-
Между впрочем има над 150 протестантски организации (повечето от тях адвентистки), само в САЩ, които денонощно се изхранват с омраза към католическата църква и папата. Има протестанти, които си мислят, че като изобличават папската институция стават по- благочестиви в очите на Бога, но това е дяволска лъжа. Истината е, че има християнски фундаменталисти (главно сред протестантите и православните), които идеално биха се вписали в редиците на ИДИЛ или Ал -Кайда с фанатизма си. Ислямските терористи, които избиват хора си мислят, че са добри хора, които угаждат на Бога, но уви твърде заблудени, които служат на Сатана. Същите са и християните със сляпа вяра и бесовска ревност по Бога, които съдят другите не от любов към тях, а от самовлюбеност към себе си.
-
Между впрочем има над 150 протестантски организации (повечето от тях адвентистки), само в САЩ, които денонощно се изхранват с омраза към католическата църква и папата. Има протестанти, които си мислят, че като изобличават папската институция стават по- благочестиви в очите на Бога, но това е дяволска лъжа. Истината е, че има християнски фундаменталисти (главно сред протестантите и православните), които идеално биха се вписали в редиците на ИДИЛ или Ал -Кайда с фанатизма си. Ислямските терористи, които избиват хора си мислят, че са добри хора, които угаждат на Бога, но уви твърде заблудени, които служат на Сатана. Същите са и християните със сляпа вяра и бесовска ревност по Бога, които съдят другите не от любов към тях, а от самовлюбеност към себе си.
Здравей брат Теодоре! Добре дошъл във форума!
-
Съжалявам но форума стана антихристиянски. Наближава времето на жътвата когато плевелите ще бъдат изгорени, колкото и да се самозаблуждават че те са житото. Жътваря не можеш да заблудиш колкото и да приличаш на жито в собствените си очи, С хули и обиди към другите няма да станеш по велик. По- добре да испитваме себе си вместо да търсим причина да оправдаваме греха си искарвайки другите по-грешни от нас. Мисля че форума е създаден със съвсем друга цел – за духовно изграждане, но вече служи за събаряне. Това едва ли е Божията воля.
2 Коринтяни 13:5
Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли че Христос е във вас, освен ако сте порицани?
Нека никой от нас да не си мисли, да не казва или пише – „Това не се отнася за нас“. Божието слово се отнася за всички.
Реформацията (евангелизма) е Божие дело, с цел, да се поправи и възстанови забудилата се ортодоксална църква а не да се създава нова. но убеждавайки се че е закоравена в грешните си практики и убеждения и не иска дори и да чуе, убедена в собствената си непогрешимост, Тогава Бог решава че по- добре вярното стадо да се отдели от нея защото е станала блудница и не желае то да съучаства в заблудата и.
2 Коринтяни 6:17
Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема,
Това, че протестантите(както подигравателно са наречени реформаторите) са се отлъчили от „истинската“ вяра и трябва да се върнат с покаяние е сатанинска лъжа за пред света. Да се оправдаеш пред света съвсем не означава да се оправдаеш пред Бога. Покаяние и реформация ще решът проблема на „Блудницата“ а не хулу и обиди.
-
Съжалявам но форума стана антихристиянски. Наближава времето на жътвата когато плевелите ще бъдат изгорени, колкото и да се самозаблуждават че те са житото. Жътваря не можеш да заблудиш колкото и да приличаш на жито в собствените си очи, С хули и обиди към другите няма да станеш по велик. По- добре да испитваме себе си вместо да търсим причина да оправдаваме греха си искарвайки другите по-грешни от нас. Мисля че форума е създаден със съвсем друга цел – за духовно изграждане, но вече служи за събаряне. Това едва ли е Божията воля.
2 Коринтяни 13:5
Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли че Христос е във вас, освен ако сте порицани?
Нека никой от нас да не си мисли, да не казва или пише – „Това не се отнася за нас“. Божието слово се отнася за всички.
Реформацията (евангелизма) е Божие дело, с цел, да се поправи и възстанови забудилата се ортодоксална църква а не да се създава нова. но убеждавайки се че е закоравена в грешните си практики и убеждения и не иска дори и да чуе, убедена в собствената си непогрешимост, Тогава Бог решава че по- добре вярното стадо да се отдели от нея защото е станала блудница и не желае то да съучаства в заблудата и.
2 Коринтяни 6:17
Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема,
Това, че протестантите(както подигравателно са наречени реформаторите) са се отлъчили от „истинската“ вяра и трябва да се върнат с покаяние е сатанинска лъжа за пред света. Да се оправдаеш пред света съвсем не означава да се оправдаеш пред Бога. Покаяние и реформация ще решът проблема на „Блудницата“ а не хулу и обиди.
Няма за какво да съжаляваш, Реоформацията или по - точно деформацията е едно сатанинско явление в Европа и света и такива богохулници като теб например е съвсем естествено да изпитваш яростен фанатизъм към истината, защото искат да я унищожат.
Не знам как може да им хора, разни антихристи и богохулни протестанти, които твърдят, че мъртвите не могат да се молят за нас, че след смъртта нямало живот и т.н. Това не са християнски твърдения, а бесовски.
Ти не си от Раковски. В Раковски нямаме извратени протестанти, които се държат подобно на теб. Предполагам си от някое село в местността и си се озлобил към нас, защото само по - този начин си намриаш отдушник за личните проблеми, които сам не можеш да решиш.
-
Между впрочем има над 150 протестантски организации (повечето от тях адвентистки), само в САЩ, които денонощно се изхранват с омраза към католическата църква и папата. Има протестанти, които си мислят, че като изобличават папската институция стават по- благочестиви в очите на Бога, но това е дяволска лъжа. Истината е, че има християнски фундаменталисти (главно сред протестантите и православните), които идеално биха се вписали в редиците на ИДИЛ или Ал -Кайда с фанатизма си. Ислямските терористи, които избиват хора си мислят, че са добри хора, които угаждат на Бога, но уви твърде заблудени, които служат на Сатана. Същите са и християните със сляпа вяра и бесовска ревност по Бога, които съдят другите не от любов към тях, а от самовлюбеност към себе си.
Здравей брат Теодоре! Добре дошъл във форума!
Добре заварил, но като гледам омразата към нас католиците, няма да е задълго участието ми в този форум.
-
Добре заварил, но като гледам омразата към нас католиците, няма да е задълго участието ми в този форум.
Ето поради това, че се засягаме не заради вярата ни, а заради принадлежността ни към определена деноминация, затова трудно се намира общ език. Почти всички се засягат само заради това. Всички мислим, че сме прави и всеки намира причина да се обиди.
Нека Бог е между нас и да ни изпълва със Светия Си Дух!
Амин.
Един от последните ми добри примери, за които си спомням са на отец Паоло Кортези, който е католик, на отец Рафаил, който е православен, чета "Езерни молитви" на Св. Николай Велимирович, книгите и поученията на отец Пападопулос, но слушам и чета и проповеди на пастири на евангелски, протестантски църкви. Ако не се задълбаваме в това, което не приемаме, нима няма нищо за Бог, нима няма нищо добро, което да научим от всички, които говорят за Господ Исус Христос и как да живеем и общуваме? Пиша за християните от трите основни клона на Християнството, не за някои, които извращават Христовото учение.
-
Добре заварил, но като гледам омразата към нас католиците, няма да е задълго участието ми в този форум.
Ето поради това, че се засягаме не заради вярата ни, а заради принадлежността ни към определена деноминация, затова трудно се намира общ език. Почти всички се засягат само заради това. Всички мислим, че сме прави и всеки намира причина да се обиди.
Нека Бог е между нас и да ни изпълва със Светия Си Дух!
Амин.
Един от последните ми добри примери, за които си спомням са на отец Паоло Кортези, който е католик, на отец Рафаил, който е православен, чета "Езерни молитви" на Св. Николай Велимирович, книгите и поученията на отец Пападопулос, но слушам и чета и проповеди на пастири на евангелски, протестантски църкви. Ако не се задълбаваме в това, което не приемаме, нима няма нищо за Бог, нима няма нищо добро, което да научим от всички, които говорят за Господ Исус Христос и как да живеем и общуваме? Пиша за християните от трите основни клона на Християнството, не за някои, които извращават Христовото учение.
Аз ви обичам, но любовт върви ръка за ръка с истината, съжалявам, но не харесвам вашата деноминация. Сигурно има и много добри и искрени евангелисти, които наистина са се отдали на вярата си в Бог, но твърденията на по - горния евангелист, че всички са мъртви за Бог и не можем да им се молим, противоречи с твърдението на Словото, което казва, че за Бог всички са живи, дори и мъртвите за нас: "Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи." (Лука 20:38)
Не казва ли Яков, че "голяма сила, има в усърдната молитва на праведния"? (Яков 5:16) Кои са тези праведни християни, които могат да се молят за нас, ако не светиите?
Уважавам всички християни, но не съм съгласен с вас по някой богословски въпроси, като например екзегетиката на Христа, отричането на църковните тайнства, евахристията, поста и пр.
-
Бягам надалеч от този сатанински антихристиянски форум - свърталище на протестантски демони и изроди. По добре живот в горите при дивите животни, отколкото да живея сред бесни долнопробни, гнусни и отвратителни протестантски изверги, мръсни изорди, античовеци, лукави боклуци, ортаци на Сатаната и врагове на моя Господ Бог Иисус Христос.
Бягайте православни братя от този нечестив сайт в който обладаните сатанисти хулят православието и служат заедно с дявола против нас християните.
Бягайте от тази протестантска пасмина, банда изроди и нечестивци. Участието ми тук в този гнусен форум приключи завинаги. Анатема за богоборците!
Ти не си добре с главата православни брате, защо обиждаш другите хора с различна вяра? И защо смяташ, че само твоето мнение е меродавно, а не цениш мненията на другите? Или вие в православието се имате за най - възвишени и най - велики, а ние католиците за вас сме "еретици", нали на това ви учат в духовните семинарии - да ни наричате с най - различни обидни квалификации и да хулите всички, които не са православни.
Покай се за бесовските си слова, които си изрекъл срещу другите християни, за да не те осъди Бог строго и да не попаднеш на едно много лошо място, нали знаеш, че гордостта е началото на човешкото падение?
-
Аз ви обичам, но любовта върви ръка за ръка с истината, съжалявам, но не харесвам вашата деноминация.
Моята деноминация е Христос, но в един период от време, когато съм бил в една от евангелските църкви, тя не се е отнасяла с омраза към братята и сестрите от Католическата и Православната църкви, може да е критикувала учения на евангелски църкви, заради погрешни учения, но и това не е било с омраза, а и един от пастирите, който сега е при Бога, се е срещал лично с папа Йоан Павел II, така че е добре да сме обединени в Христос, а никой никого насила не кара да приеме каквото и да е от ученията на съответните деноминации.
Ето виждаш как един, който твърди, че е православен, как се отнася, можеш да прочетеш какъв език използва, но той не е православен християнин, дори и да е там в такава църква, писал е че няма да участва повече.
Бог да благослови всички и да се открие на всеки, който не Го познава!
Амин!
-
Аз ви обичам, но любовта върви ръка за ръка с истината, съжалявам, но не харесвам вашата деноминация.
Моята деноминация е Христос, но в един период от време, когато съм бил в една от евангелските църкви, тя не се е отнасяла с омраза към братята и сестрите от Католическата и Православната църкви, може да е критикувала учения на евангелски църкви, заради погрешни учения, но и това не е било с омраза, а и един от пастирите, който сега е при Бога, се е срещал лично с папа Йоан Павел II, така че е добре да сме обединени в Христос, а никой никого насила не кара да приеме каквото и да е от ученията на съответните деноминации.
Ето виждаш как един, който твърди, че е православен, как се отнася, можеш да прочетеш какъв език използва, но той не е православен християнин, дори и да е там в такава църква, писал е че няма да участва повече.
Бог да благослови всички и да се открие на всеки, който не Го познава!
Амин!
Аз съм солидарен с твоето мнение, но все пак нека не забравяме, че има съществени разлики между нашето и вашето учение, може да са малки, но има някаква разлика в тях. Например Лутер, когото протестантите смятат за категоричен авторитет, равен с този на Бога, вярват, че Христос има две природи, също както и ние вярваме, но те твърдят, че Божествената природа на Христа, е над човешката Му природа, ние вярваме, че двете природи на Христа са равни помежду си и никоя не надделява над другата. :)
Също така смятаме папата за наш духовен отец, но той не е безспорен авторитет в католическата църква, както Лутер и Калвин са висши авторитетни личности за протестантите. Има различни християни във всички религиозни деноминации, някой са топли, други са хладни, трети са топлохладни, а някой са апатични към вярата, но всички са, колкото еднакви, толкова и различни и трябва да се научим да търпим недостатъците на всички, независимо дали сме съгласни с тях или не.
-
Например Лутер, когото протестантите смятат за категоричен авторитет, равен с този на Бога, вярват, че Христос има две природи, също както и ние вярваме, но те твърдят, че Божествената природа на Христа, е над човешката Му природа, ние вярваме, че двете природи на Христа са равни помежду си и никоя не надделява над другата. :)
Също така смятаме папата за наш духовен отец, но той не е безспорен авторитет в католическата църква, както Лутер и Калвин са висши авторитетни личности за протестантите.
Относно авторитета на Лутер, като на Бог, не съм чувал или чел, той е човек с неговите си грешки, може да е дал началото на Реформацията, но той е човек, а за да направи това, което е направил е имало причини, той е бил католически монах, който се е възмутил отивайки в Рим. Калвин също има неправилни възгледи, колкото да звучат убедително за момент. Всеки папа е духовен водач и във всички държави е авторитет, а точно как християните католици са научени да го възприемат, не знам, но съм виждал как той се отнася към хората и как католиците се отнасят към него. Имам спомени само за последните трима.
Интересна тема за дискусия ще бъде за природата на Христос, ако имаш време и желание, можеш да пуснеш такава тема.
Аз от Библията съм приел, че Исус е 100 процента Човешки Син и 100 процента Господ Бог, не съм се замислял дали преобладава едната или другата природа, но сега според мен Той е повече Бог, защото е бил преди, дошъл е като Човек, когато се е принизил като такъв, а сега е отдясно на Бог Отец и се молим на Него, защото е Бог.
-
Например Лутер, когото протестантите смятат за категоричен авторитет, равен с този на Бога, вярват, че Христос има две природи, също както и ние вярваме, но те твърдят, че Божествената природа на Христа, е над човешката Му природа, ние вярваме, че двете природи на Христа са равни помежду си и никоя не надделява над другата. :)
Също така смятаме папата за наш духовен отец, но той не е безспорен авторитет в католическата църква, както Лутер и Калвин са висши авторитетни личности за протестантите.
Относно авторитета на Лутер, като на Бог, не съм чувал или чел, той е човек с неговите си грешки, може да е дал началото на Реформацията, но той е човек, а за да направи това, което е направил е имало причини, той е бил католически монах, който се е възмутил отивайки в Рим. Калвин също има неправилни възгледи, колкото да звучат убедително за момент. Всеки папа е духовен водач и във всички държави е авторитет, а точно как християните католици са научени да го възприемат, не знам, но съм виждал как той се отнася към хората и как католиците се отнасят към него. Имам спомени само за последните трима.
Интересна тема за дискусия ще бъде за природата на Христос, ако имаш време и желание, можеш да пуснеш такава тема.
Аз от Библията съм приел, че Исус е 100 процента Човешки Син и 100 процента Господ Бог, не съм се замислял дали преобладава едната или другата природа, но сега според мен Той е повече Бог, защото е бил преди, дошъл е като Човек, когато се е принизил като такъв, а сега е отдясно на Бог Отец и се молим на Него, защото е Бог.
Всеки знае, че Христос е съвършен човек със съвършена природа и същевременно Бог в когото обитават божествена и човешка природи. Божията му същност надделява над човешката тъй като Той изпълнява волята на Отец Си. Христос е казал: "Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело." (Иоан 4:34)
Следователно Исус върши не Своята собствена воля, а тази на Своя Отец.
Мисля, че трябва да се обединим всички християни в една обща армия срещу злото, което завладява Европа, става въпрос за исляма и неговите агресивни последователи. Не да се обединяваме в икуменизъм, а да защитим държавата, себе си и семействата си в предстоящата война с мюсюлманите.
В този ред на мисли смятам, че християните трябва да имат оръжие и да се защитават от нападения и конфликти от страна на атеисти, езичници, мюсюлмани и престъпници.
-
Например Лутер, когото протестантите смятат за категоричен авторитет, равен с този на Бога, вярват, че Христос има две природи, също както и ние вярваме, но те твърдят, че Божествената природа на Христа, е над човешката Му природа, ние вярваме, че двете природи на Христа са равни помежду си и никоя не надделява над другата. :)
Също така смятаме папата за наш духовен отец, но той не е безспорен авторитет в католическата църква, както Лутер и Калвин са висши авторитетни личности за протестантите.
Относно авторитета на Лутер, като на Бог, не съм чувал или чел, той е човек с неговите си грешки, може да е дал началото на Реформацията, но той е човек, а за да направи това, което е направил е имало причини, той е бил католически монах, който се е възмутил отивайки в Рим. Калвин също има неправилни възгледи, колкото да звучат убедително за момент. Всеки папа е духовен водач и във всички държави е авторитет, а точно как християните католици са научени да го възприемат, не знам, но съм виждал как той се отнася към хората и как католиците се отнасят към него. Имам спомени само за последните трима.
Интересна тема за дискусия ще бъде за природата на Христос, ако имаш време и желание, можеш да пуснеш такава тема.
Аз от Библията съм приел, че Исус е 100 процента Човешки Син и 100 процента Господ Бог, не съм се замислял дали преобладава едната или другата природа, но сега според мен Той е повече Бог, защото е бил преди, дошъл е като Човек, когато се е принизил като такъв, а сега е отдясно на Бог Отец и се молим на Него, защото е Бог.
Всеки знае, че Христос е съвършен човек със съвършена природа и същевременно Бог в когото обитават божествена и човешка природи. Божията му същност надделява над човешката тъй като Той изпълнява волята на Отец Си. Христос е казал: "Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело." (Иоан 4:34)
Следователно Исус върши не Своята собствена воля, а тази на Своя Отец.
Мисля, че трябва да се обединим всички християни в една обща армия срещу злото, което завладява Европа, става въпрос за исляма и неговите агресивни последователи. Не да се обединяваме в икуменизъм, а да защитим държавата, себе си и семействата си в предстоящата война с мюсюлманите.
В този ред на мисли смятам, че християните трябва да имат оръжие и да се защитават от нападения и конфликти от страна на атеисти, езичници, мюсюлмани и престъпници.
Съгласен съм с теб!
Обединени срещу войнстващите атеисти и другите, които налагат със сила своите вярвания.
От известно време следя какво става в Унгария, там са преобладаващо католици има и много протестанти, които живеят заедно, научили са се, а въпреки че либерали, социалисти и други не одобряват Орбан, то той е който спря радикалния ислям да навлезе в страната, защото много от бежанците мюсюлмани са и представители на тоя ислям.
Сега Европа, а и света, особено с тоя вирус, влиза в нова епоха, а може би е подготовка за идването на Христос.
-
Например Лутер, когото протестантите смятат за категоричен авторитет, равен с този на Бога, вярват, че Христос има две природи, също както и ние вярваме, но те твърдят, че Божествената природа на Христа, е над човешката Му природа, ние вярваме, че двете природи на Христа са равни помежду си и никоя не надделява над другата. :)
Също така смятаме папата за наш духовен отец, но той не е безспорен авторитет в католическата църква, както Лутер и Калвин са висши авторитетни личности за протестантите.
Относно авторитета на Лутер, като на Бог, не съм чувал или чел, той е човек с неговите си грешки, може да е дал началото на Реформацията, но той е човек, а за да направи това, което е направил е имало причини, той е бил католически монах, който се е възмутил отивайки в Рим. Калвин също има неправилни възгледи, колкото да звучат убедително за момент. Всеки папа е духовен водач и във всички държави е авторитет, а точно как християните католици са научени да го възприемат, не знам, но съм виждал как той се отнася към хората и как католиците се отнасят към него. Имам спомени само за последните трима.
Интересна тема за дискусия ще бъде за природата на Христос, ако имаш време и желание, можеш да пуснеш такава тема.
Аз от Библията съм приел, че Исус е 100 процента Човешки Син и 100 процента Господ Бог, не съм се замислял дали преобладава едната или другата природа, но сега според мен Той е повече Бог, защото е бил преди, дошъл е като Човек, когато се е принизил като такъв, а сега е отдясно на Бог Отец и се молим на Него, защото е Бог.
Всеки знае, че Христос е съвършен човек със съвършена природа и същевременно Бог в когото обитават божествена и човешка природи. Божията му същност надделява над човешката тъй като Той изпълнява волята на Отец Си. Христос е казал: "Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело." (Иоан 4:34)
Следователно Исус върши не Своята собствена воля, а тази на Своя Отец.
Мисля, че трябва да се обединим всички християни в една обща армия срещу злото, което завладява Европа, става въпрос за исляма и неговите агресивни последователи. Не да се обединяваме в икуменизъм, а да защитим държавата, себе си и семействата си в предстоящата война с мюсюлманите.
В този ред на мисли смятам, че християните трябва да имат оръжие и да се защитават от нападения и конфликти от страна на атеисти, езичници, мюсюлмани и престъпници.
Съгласен съм с теб!
Обединени срещу войнстващите атеисти и другите, които налагат със сила своите вярвания.
От известно време следя какво става в Унгария, там са преобладаващо католици има и много протестанти, които живеят заедно, научили са се, а въпреки че либерали, социалисти и други не одобряват Орбан, то той е който спря радикалния ислям да навлезе в страната, защото много от бежанците мюсюлмани са и представители на тоя ислям.
Сега Европа, а и света, особено с тоя вирус, влиза в нова епоха, а може би е подготовка за идването на Христос.
Ислямът е войнстваща религия, която води война срещу християнството в продължение на 13 века от самото си създаване, и сега води война срещу нас и ще води и за в бъдеще война, докато не успеят да унищожат и последния християнин на планетата. Слава Богу Господ е с нас и ни пази от тях. Знаеш ли, че мюсюлманите очакват завръщането на имам Махди, които за тях е пророк, но за нас християните, той е Антихриста?
-
Знаеш ли, че мюсюлманите очакват завръщането на имам Махди, които за тях е пророк, но за нас християните, той е Антихриста?
Да, знам това, че чакат Махди, но не знам дали всички или част от тях, очакват заедно с него и Иса, както наричат Исус, дори има снимка изобразяваща ги, но без лица, защото им е забранено да ги изобразяват и пише Иса и Махди. Не знам подробности и какво точно имат предвид.
-
Знаеш ли, че мюсюлманите очакват завръщането на имам Махди, които за тях е пророк, но за нас християните, той е Антихриста?
Да, знам това, че чакат Махди, но не знам дали всички или част от тях, очакват заедно с него и Иса, както наричат Исус, дори има снимка изобразяваща ги, но без лица, защото им е забранено да ги изобразяват и пише Иса и Махди. Не знам подробности и какво точно имат предвид.
Този Исус, които почитат мюсюлманите, няма нищо общо с нашият Исус в който ние вярваме. Техният Исус или Иса, както го наричат ще се завърне според тях и ще избие и унищожи всички юдеи и християни, ще ги подложи на терор и ще ги избие до крак. Яко, а! Исус, който е любов и мир, за мюсюлманите се явява войнстващ психопат, които ще изтребва християни. Техният Иса е самият дявол, а не истинският Христос в който вярваме ние.
Никъде в Библията не пише за някакъв арабски пророк, за идването му на земята и за ново Божие откровение. Мюсюлманите, ако имат претенции да бъдат Авраамическа религия би трябвало да вярват в Бог чието име е Йехова, досущ като нас. За юдеите и християните, истинското име на Господ е Йехова (Яхве), мюсюлманите би трябвало да го наричат с арабското Му име - Яхух (Yahuh), както е името на Бог, но те го наричат Аллах (Бог на араб.), но не е ясно кой е този Бог на арабите за когото става въпрос в исляма.