Християнски форум

Български християнски форум => Всичко за християнската вяра => Темата е започната от: Пламен в юни 17, 2018, 00:00:43 am

Титла: Християнските ценности
Публикувано от: Пламен в юни 17, 2018, 00:00:43 am

„Душата на човека е божествена по своята природа, тя принадлежи на вечността...”
К. Д. Ушински

„В духовния опит се разкрива копнежа на човека по Бога. Душата на човека търси висшето благо, връщане към източника на живот, към духовната родина... Стремежът на човека към Бога е същевременно и стремеж към самия себе си, своята човечност... И рождението на Бога в човешката душа е истинското рождение на човека”.
Н. А. Бердяев

„Усвояването на духовните ценности, навлизането в религиозната реалност и религиозната традиция удвоява света на човека, открива за него не само материалния свят, но и смисъла на света и на доброто, идеалното измерение на света”.
В. Д. Шидриков

Понятие за духовните ценности в православното богословие
Доколкото говорим за духовни ценности, следва да помним, че имаме предвид опита на Православната Църква. Разбирането на духовните ценности в съвременния свят е много размито и изкривено. Често се прави подмяна на понятията, когато под духовна ценност се има предвид материален предмет.

Въпросът за духовните ценности не е само богословски, но и философски, и по-точно, религиозно-философски. При това религията и философията по този въпрос толкова се доближават една до друга, че оперират с едни и същи понятия. Самото понятие „духовност” се отнася към ценностите свързани със смисъла на човешкия живот, избора на своя жизнен път, неговата цел и средствата за достигането ѝ. Оттук се разкриват и други основни понятия на нашата тема: вяра и нравственост, честност, чест и благочестие.

Що се отнася до философията, то аксиологията (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F), целта на която е построяване на система от ценности, сравнително неотдавна (едва от втората половина на XIX в.) се е отделила като самостоятелен раздел, макар търсенето на ценностни ориентири, несъмнено, винаги да е била една от ключовите теми на всяка философска система. Причината за това разделение е епохата на секуларизма. Нейните последствия не са ли заставили отново да се открие и осмисли това, което за религиозното съзнание било очевидно?

И тъй, от гледна точка на аксиологията ценност от една страна  са характеристики на дадено явление, които личността оценява положително или отрицателно, а от друга – такива форми на съзнание, в които е изразено отношението на заобикалящата ни действителност.

От философска гледна точка духовна ценност е идеална представа за това, което трябва да бъде, съвършеното, което лежи в основата на културата. В аксиологията се различават три основни типа ценности: философско-светогледен, нравствен и естетически. Но освен тях съществува още един особен, отделен тип ценности – религиозен. Трябва да обърнем внимание на това, че аксиологията счита религиозния тип за най-пълен и адекватен синтез на всички духовни ценности, давайки цялостна представа за смисъла на битието, нравствените устои и естетическата ценност на обредите, носещи дълбоко символично значение. Религиозните ценности носят в себе си цялата духовна култура. Няма нищо чудно във факта, че философията се опитва да осъзнае духовността като пряко се обръща към християнските понятия вяра, надежда и любов.

В самото християнство целият смисъл на  битието е отразен в система от духовно-нравствени ценности, съсредоточени във висшата духовна Реалност, в Бога, Който по думите на апостола е любов.

Съгласно Откровението Бог е вечния и неизчерпаем Източник на всяко битие. Тази богословска истина е отразена в православната иконография: на одеждите на светиите се изобразяват така наречените „асисти” – символи на всепроникващата Божествена светлина. Нито една личност не може да съществува без участието на тази творческа сила. Но ако нейният избор стои в основата на своето собствено „Аз”, то в този случай говорим за избор на лъжливо битие, което е бездна от празни ценности.

Господ казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец... Но първом търсете царството на Бога” (Мат.5:48; 6:33). Изхождайки от този критерий, християнското богословие определя за най-важни духовни ценности тези качества на човека, които му позволяват да достигне причастност към Висшето благо, тези състояния, за които се говори в евангелските заповеди на блаженствата. Църквата е натрупала колосален опит за придобиване на тези качества, - преди всичко подхожда към тях с термина добродетел. Но съществува и друг, по-широк смисъл на този термин, вече не като елемент в структурата на самата личност, а като средство, извеждащо личността на определена степен на нравствено усъвършенстване - разбирането на семейството като малка църква, което безусловно се явява уникална в религиозния опит на човечеството.

Християнските ценности
Съществуват твърде много класификации на християнските ценности според различни критерии. Сред това многообразие се различават общочовешките ценности, които са освободени от национални, политически, религиозни и други пристрастия и като такива се явяват задължителни за развитието на човешката цивилизация. Задачата на общочовешките ценности е да обединяват хората и да бъдат значими за всеки човек и всяка държава. Обикновено към тези ценности се отнасят живота, свободата, щастието, а така също и любовта като висша проява на човешката природа, разкриваща в общението между хора.

Изразът „християнски ценности” се появява през XX в., когато секуларизацията на Запад достига своя максимум. Но в последно време в ЕС не е прието да се говори гласно за тези ценности, поради политически причини. Терминът християнски ценности често се употребява като синоним на понятието „традиционни ценности”, значението на което се предполага че е ясно на всички без особено разясняване, но липсва системно описание на тези ценности. И действително такова описание не е необходимо в едно традиционно християнско общество, когато живота така или иначе се ръководи от християнските ценности. В съвременното секуларно общество, където различните ценности представляват алтернатива или конкуренти едни на други, е необходимо системно изложение на християнските ценности.

Светогледа на човека се счита за устойчив, ако съумява обосновано да отговори на жизнени въпроси, като направи връзка на тези отговори със всекидневния му нравствен избор в живота. Християнството се явява такъв светоглед, който изхожда в разбирането на ценностите като абсолютно благо. Въз основа на тези ценности човек може да даде отговор на жизнено важни въпроси и да намери изход в сложни житейски ситуации.

Християнството и вярата са изворът на универсалните ценности и дават основите на нравствеността. Библията е основата, върху която е изградена ценностната система на християнството. Тя съдържа важна  информация за целта и смисъла на човешкия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на човека, за началото и свършека на света, за един невидим свят, който излиза извън природните закономерности на материята, пространството и времето, и накрая – информация за Твореца на всичко видимо и невидимо. Христос ни е оставил една съвършена ценностна система. Христос представя съвършената добродетел – любовта. Никога не прави компромиси с истината и произтичащите от нея ценности. Заповедите са прекрасно обобщение и систематизирано изложение на основните нравствени ценности на човека. Те засягат трите форми на практическо приложение на моралните ценности на човека: отношението на човека към Бога, към другите хора и към самия себе си. Те са средство за общуване между Бога и човека, който има пълната свобода да ги изпълнява и да бъде в близост с Него или да ги отхвърли и да се отдалечи от Него. Първите заповеди регулират отношението на човека към Бога – Божия авторитет, същността на богопочитанието, респект към Божието име, благодарност към всичко, което Бог е сторил за човека. Останалите заповеди са свързани със социалните взаимоотношения на човека като част от обществото: към роднините, ближния, семейството, към обществото, властта, към самия себе си. Тези заповеди формират голяма част от ценностната система на християнството. "Почитай баща си и майка си, както ти заповяда Господ, Бог твой, за да живееш дълго и да ти бъде добре в оная земя, която ти дава Господ, Бог твой" (Втор.5:16). Родителите представляват авторитета на Бога пред децата си. Ценностната система се сформира благодарение на родителите и в това се състои тяхната отговорност. Те са връзката между поколенията. Децата от своя страна трябва да проявяват обич, послушание, уважение и почит и получават добруване и дълголетие. Това е мотивацията за изграждане на здрави отношения с близките хора, което е предпоставка за просперитета на обществото, за създаване на стабилна ценностна система.

Титла: Re: Християнските ценности
Публикувано от: Пламен в юни 17, 2018, 00:01:30 am

Опит за системно описание  на християнските ценности и тяхната неразделна взаимовръзка

1. Основна ценност е вярата в Бога и стремежът към Него
Основа и сърцевина на цялата система от християнски ценности представлява вярата в Бога и стремежът към Него. Той се явява висша, неизменна и вечна Ценност. За приемането на християнските ценности е необходима вяра в Бога. Това, което настоящият живот дава на душата тя не може да се насити с него. Тя е способна да вмести Бога, гладува и жадува само за това, което е зад пределите на този живот, което е свързано с Вечността. Собствено, това „насищане и гладуване” определят смисъла на духовния живот на човека. Това е ключов момент, тъй като Самият Бог е абсолютното и всесъвършено Добро и Любов и се явява жив източник на всички съществуващи ценности и блага. Само такава представа за Бога е в състояние да предизвика стремеж към достигане идеала на нравствеността. Не просто придобиване на заслуги за които да се очаква възнаграждения, а действително съединение с Бога, с реалните Добро и Любов. Този жизнен ориентир в християнското богословие се нарича уподобяване на Бога.

Да си вярващ, това все още не означава вътрешно приемане на християнството, а възприемането му като идеология. Психологически е доста лесно човек да възприеме някаква идеологическа система, защото не носи никаква лична отговорност за своите постъпки, мисли и стремежи. Вярата Христова не е идеология. Човек напълно отговаря за своите думи и дела, даже и за своите мисли. В момента, в който се опитаме да направим от вярата идеология, тя веднага загубва Богоцентричността си и се превръща в антропоцентрична система, насочена към решаване на социални проблеми и задачи, възгледи на определена човешка нация. Ето защо ние сме длъжни да напишем жива икона на Христос, но това може да отнеме целия ни живот. В същото време трябва да внимаваме да не създадем „свой” бог и да не породим в себе си лъжлива представа за Бога.

2. Човекът
Следващ неотменим елемент в християнската система от ценности и неразделно свързан с Бога, се явява човекът. Той е безсмъртно, личностно същество, сътворено от Бога по Свой образ (свободна, отговорна, разумна и творческа личност) и е призвано към богоподобие. По такъв начин човекът придобива в Бога (Който е Първообраз за него) своето истинско значение и ценност.

В Първородния грях станало раздвоение с духовната страна на човека изразено в продължаване търсенето на Бога и отклоняването от Него. Затова духовното възпитание на човека трябва да бъде насочено към неговото спасение, т.е. възстановяване на живота с Бога, изгубен след грехопадението на прародителите. Спасението предполага благодатна промяна на естеството на човека, възстановяване на неговото духовно и нравствено състояние. Съгласно православното вероучение е важно въздействието на Божията благодат. Придобиването ѝ чрез смирено осъзнаване на своята немощ представлява главната цел в живота на православния християнин. Смисълът на възпитанието не е просто процес на формиране на приспособена за живот в обществото личност. Не става въпрос за формиране на личност, а за нейното освещение и преобразяване, възраждането ѝ според образа на Този, Който е сътворил човека. Духовността е свързване на вътрешния живот на своята душа с Бога. Смисълът на духовната работа над себе си се заключва преди всичко в очистване на сърцето.

В светлината на християнската антропология човекът притежава потенциална духовност в зависимост от степента на присъствие на образа Божий в него. Ето защо духовното начало в човека е свързано с Абсолюта и представлява търсене на Бога и стремежа към Него. Това духовно начало, пронизвайки човека, позволява да се гледа на него от православна гледна точка, като на личност. Присъствието на образа Божий в човека му дава и свобода, т.е. възможност да се самоопредели по отношение на доброто и злото. При това, като пристъпва границите на нравствено непозволеното, човек губи своята свобода и става роб на страстите си. Затова той може да бъде истински свободен само ако пребивава в доброто, само с живот по Бога.

Всяка човешка личност реализира образа на Бога по свой собствен, уникален и неповторим начин. Ето защо уникалността на човешката личност не се състои от сбора от несъществени индивидуални признаци, но в уникалното съществуване в Бога. Такава представа за човека от една страна прави всички хора равноценни независимо от техните индивидуални или групови особености (произход, вероизповедание, националност и т.н.), а от друга – не позволява да отнесе отделни хора към някаква неразличима маса и утвърждава уникалната ценност на всеки човек като неповторима и незаменима личност.  Уникалността на личността не допуска тя да се разглежда от аритметична гледна точка и да се използва като средство за постигане даже на най-бларододни цели. Личността сама по себе си е цел.

3. Свободата
Най-важната същностна характеристика на личността, а следователно и принципен елемент в системата от християнски ценности се явява свободата. Духовния живот е подчинен на закона на свободата. Тя е качество, което отличава човека от законите на природата и инстинктите на околния свят и го издига над тях. Само свободното действие на човека може да бъде нравствено оценено като добро или зло, като независим от някаква необходимост избор. Съгласно библейското Откровение свободата господства в отношенията между Бога и човека. Като личностно и свободно същество човек винаги има възможност на избор да приеме или отхвърли волята на Бога. Във връзка с това е възможно някой да възрази, че човекът е ограничен в своята свобода от законите, традициите, отношенията с другите хора и в този смисъл да счете че не е свободен. В социално-политическата сфера се е оформила представата за външната свобода, т.е. за премахване насилствената намеса на другите хора в живота на човека (политически, социални и други видове свобода).

В християнството свободата се разбира като вътрешна характеристика и способност на човека, предявявайки изисквания преди всичко не към обществото, а към самия себе си. Да освободи себе си не означава да стане независим от останалите хора и външните условия, но означава да стане господар на своите желания. При такова състояние човек, въпреки че никой не го заставя и не му забранява, вътрешно възпитава себе си и се насочва към нравствен живот. Хората в голяма степен са зависими от околната среда и собствените неосъзнати подбуди и не притежават пълна способност да господстват над чувствата и склонностите си. Ако човек действа изключително под влиянието на външните фактори, то неговите постъпки не подлежат на морална оценка и сам той не носи никаква отговорност за тях. Концепцията за вътрешната свобода не отрича външния закон и авторитет, но предполага, че доколкото на всяко външно влияние според своите биологически и психологически свойства отговаря със съпротивление, възмущение, ожесточение и ненавист, той е длъжен самостоятелно без външно принуждение да види верния нравствен закон, да го признае за авторитетна сила и осъществи в живота си. Вътрешната свобода не предполага нравствена безразличие и всепозволеност, но има първостепенна важност във връзка с въпроса за отговорността на човека за своите действия. Постъпките на човека като същество отговорно за своите действия подлежат на нравствена оценка. Отговорност означава отговор на човека на призива на Бога към Добро и Любов. Следователно моралните действия не се явяват цел сами по себе си, но водят към главната цел, определяща смисъла на живота на човека – усъвършенстване на личността чрез уподобяване на Бога.

Пътят на свободата, се познава и усвоява не изведнъж, но постепенно със сърцето. Разбира се, пътят на свободата не се определя само от влеченията на сърцето. Съществуват вечни, неизменни закони на морала, които определят границите на свободата.  Не всичко, което се ражда в сърцето е добро. Към действията на сърцето е необходимо да се отнасяме с голямо внимание, с разсъдителност. Но все пак християнския живот се определя от мотивите на сърцето, а не от правилата на закона.

Цел и обект на духовно-нравсвеното възпитание се явява сърцето на човека; за разлика от умственото възпитание, цел и обект на което се явява мисленето, от естетическото – цел и обект на което се явяват чувствата и т.н.  Източно-християнското разбиране за антропологическото значение на понятието „сърце” се основава преди всичко и най-вече на свидетелствата на Свещеното Писание, както на Стария (основно Псалтира), така и на Новия Завет. В тази интерпретация сърцето представлява съсредоточие на целия телесен и духовен живот на човека, най-съществения орган и извор на всички сили, желания, чувства и мисли. То е дъното на вътрешния мир (свят) на човека, специален орган на религиозния опит, на духовния живот.

4. Съвестта
В християнската традиция категориите „свобода”, „отговорност” и „нравственост” винаги се намирали в неразделна връзка. Различната оценка за действията на човека се дава в зависимост от неговия отговор на призива на Бога, който може да се нарече съвест или вложения от Бога в човешката природа нравствен закон. Този нравствен закон притежава универсален характер и се явява общочовешка ценност. Нравствените различия никога не са били радикални, но във всички цивилизации и във всички времена може да се намери еднакво разбиране за добро и зло.

5. Нравственост и нравствен закон
Под нравственост се разбира вътрешен морален закон, определящ отношението на човека към доброто и злото. Християнската нравственост се формира въз основата на  отношението на човека към Бога, към Неговия закон и към човека. Тоест под нравственост се разбира живот в Христа; живот според закона на Бога; живот в дълбоко, съзнателно, дейно и свободно изпълнение на заповедите по отношение на себе си и другите. Изходен пункт на християнската етика (https://stani-hristianin.com/forum/index.php/topic,194.0.html) се явява представата за порочната човешка природа, повредена от първородния грях. Избавянето от страданията и придобиването на блаженствата, спасението като избавяне от нравствена погибел са невъзможни за човека без помощта на Бога. „Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?” (Мат.6:25). Затова особено значение за постигане на спасението има придобиването на Божията благодат. Ето как след грехопадението „разбраха, че са голи” (Бит.3:7). Оттук се вижда, че грехът привнася изменение в съзнанието и мирогледа на човека. В Адам и Ева станала болезнена промяна на тяхната природа, която засегнала отношението към Бога, един с друг и към самия себе си. Следователно духовно-нравственото развитие на човека е възможно само при наличие на личностни отношения между Бога и човека и неговото вътрешно преображение (промяна). Идеала за духовно-нравствения човек е съответствието на вътрешното му състояние с външното му поведение, на религиозния му живот със светския.

Формирането на нравствени норми в предучилищна възраст е в основата на поведението. Те се явяват в необходим ориентир при общуването на детето с окръжаващите го хора и свят. До 3-годишна възраст използването на нравствени норми става неосъзнато. След 3-тата година детето започва да ги осъзнава, в резултат на което те стават ценностни ориентири. За детето до предучилищна възраст е необходима идеална норма, образец за подражание, духовен абсолют. В православната традиция този „духовен абсолют” се явява християнското семейство или както той се нарича в Апостолските послания „Домашната Църква”. Семейството е нещо повече от баща, майка и деца, то е наследник на нравствени и духовни обичаи и ценности, създадени от деди, прадеди и прародители. Затова постоянно ни напомнят разказите на Библията за старозаветните патриарси. Нравственото състояние се залага в човека непосредствено от момента на зачеването му и се формира по-нататък под влияние на родителите, роднините, педагозите, окръжаващите хора и многочислените външни фактори.

В повечето съвременни семейства начинът на живот в съответствие с православните традиции е изгубен. Децата не от училище изнасят най-напред лошите навици, а ги внасят със себе си в училище. Те ги възприемат обикновено от своите родители, които им дават лош пример. Всичко това се обръща в привички, а след това и във втора природа, децата стават порочни преди да започнат да разбират какво е това порок.

За развиване на духовните сили на детето в ранно детство не се изискват никакви усилия, ако семейството живее духовен живот, и от друга страна то е почти невъзможно, ако семейството е духовно опустошено. Следователно формирането на здрава личност е възможно в семейство с традиционно християнски начин на живот, където се отделя внимание не само на нравственото възпитание, но и на духовното развитие на детето, на личния пример на възрастните участници във възпитанието.

Нравствеността е важна характеристика в системата от християнски ценности. Тя представлява независим и неподкупен съдия, оценяващ всички постъпки и преживявания на човека без изключение. Пред морала, т.е. пред Бога всички са равни: богати и бедни, началници и подчинени, представители на всички възрасти и националности. Нравствеността има не субективно, индивидуалистично и преходно значение, но придобива абсолютен характер като Откровение на Бога – Абсолютното Благо.

6. Любовта
Висша и най-съвършена проява на свободата и нравствеността се явява любовта. Самата свобода се определя като отношение на любовта в най-дълбокия смисъл. Бог обича целия сътворен от Него и венеца на Своето творение – човека и очаква от него не сляпо подчинение, но свободна съответна любов към Твореца, към сътворения за човека свят и към окръжаващите го хора. При това да се обича е възможно само по добра свободна воля. Не е възможно да се обича по разпореждане и да се престане да се обича по заповед. Връзката между любовта и свободата предполага, че любовта към човека не е абстрактно чувство на любов към цялото човечество, но активна дейност (на отделния човек, на обществото и на държавата), насочена към създаване на условия и възможности за всестранна реализация на всяка конкретна личност. По такъв начин любовта към човека има универсален характер и е отправена не само към членовете на семейството, обществото, социалната група, религията и т.н., но и към всеки човек без изключение. Когато става въпрос за християнската любов е необходимо да се спомене за уникалността на християнството спрямо останалите религии. Тази религия говори за това хората какви жертви трябва да принасят, за да се достигне до Божествената реалност и само християнското Откровение говори за това каква жертва е принесъл Сам Бог, за да даде на хората свобода от злото и смъртта. Такъв нравствен идеал за жертвеност заповядва Христос: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Йоан.15:13).

7. Стремеж към знания
„И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” (Мат.5:48). Необходимо е да се прибавят знания за истините на вярата за постигане на лично съвършенство. Вероучението дава понятие за добродетелите и разпалва огъня на вярата. Всички останали знания и умения може да не са ни полезни, ако не сме смирени и нямаме любов

8. Надеждата
Копнежът, който имаме към доброто, безкрайното и съвършеното, достига своята пълнота, когато преодолеем ограничеността си, когато придобием знания и започнем да обичаме. Надеждата е убеденост на човека, че ще се изплъзне от злото и ще успее в доброто.

9. Семейството
Заповедта за любовта в Йоан.15:13 предполага съществуването на цяла система от ценности, която е прието да се нарича семейни ценности. Тук любовта се изразява в изнасянето на своя жизнен център извън себе си и предаването му (жертва) на друг. Личността осъзнава себе си и живее когато съществува за другия. Тя умира когато се затваря в себе си. Именно такова разбиране за любовта се реализира в брака и семейството, които са не просто съвместно съжителство, но ново едно битие „и ще бъдат (двамата) една плът” (Бит.2:24), което е възможно в резултат на взаимно отдаване един на друг. Отделният човек сам по себе си още не е венец на Божественото творчество. Единичната егоцентрична монада не е способна към любов, и Бог твори човека не като единица, а като двоица, за да царува между хората любовта. В евангелските текстове за обозначаване на тази любов се използва не обичайната за античността дума „ерос” (страстна, носеща едновременно наслаждение и страдание любов към себе си, желание да получиш другия), но термина „агапи” (даряваща любов, любов за другия). Християнството счита брака за тайнство, а любовта на съпрузите се сравнява с любовта на Бога към човека. Общението между мъжа и жената трябва да бъде следствие на свободен избор, който да предизвиква доброволна преданост един към друг, която да доведе не само до съвместен живот, нравствена и духовна близост, но към единство на живот.

Титла: Re: Християнските ценности
Публикувано от: Пламен в юни 17, 2018, 00:04:09 am

10. Целомъдрието
За нас архитипа е образа на православния човек, християнския идеал на обикновения, смирения и целомъдрения човек. По този начин във всеки човек е запечатан образа на божествената любов и свобода. Свобода не в политическия, а в духовния смисъл. Във всеки от нас потенциално са заложени нравствените достойнства (добродетелите), постепенно разкриващи се според степента на очистване на душата от греховността в стремежа към правда, святост и чистота. Този архитип е коренно различен от хуманистичния идеал за успешно реализираната в този свят самодостатъчна личност, наслаждаваща се на актуалния момент, вярваща в могъществото на човешките възможности, идеала, с който ние се сблъскваме в обкръжаващата ни действителност.

За достигане цялостност на човека е необходимо да се установи връзка между съзнателните и несъзнателните процеси, а нашата психика има вътрешен стремеж към цялостност. Цялостност – това е единство на волята и действията, вътрешна душевна съгласуваност, независеща от външни фактори, запазване на душевна и телесна чистота при общение с останалите хора или иначе казано целомъдрие. Целомъдрието е запазване на душата от разрушителното въздействие на греха. Както пише митрополит Антоний Блум целомъдрието е такова състояние духовна цялостност, на такава вътрешна мъдрост, която не му позволява да се отклони от Бога, да се отклони от чистотата, от своето човешко величие, т.е. от служението на Образа Божий в самия себе си.

Злободневният въпрос, който ни безпокои е не съответствието на вътрешното състояние с външното поведение или както казват психолозите – конгруентността. Конгруентност е съответствие на думите, мислите и делата ти с твоите ценности и цели; с това, което си ти. Но често виждаме външното благочестие от дела и постъпки да не отговаря на вътрешното състояние на душата, и това е станало норма на живот.

Вместо заключение
Християнската система от ценности обхваща всички възможни области на човешката дейност: самия човек като личност; семейните отношения; трудовата дейност; обществените отношения и т.н. По такъв начин ценностите може да се определят като познание и творчество. Постигането на общение с Бога, което е основен елемент в системата от християнски ценности е възможно именно чрез познание и творчество – познание на Твореца чрез познание на самия себе си и окръжаващия ни свят и уподобяване на Него чрез творческа работа над себе си – самоусъвършенстване.

Доброто е поведение в хармония с етиката. Св. Василий Велики разбира доброто като присъствие на Бога у човека, което вдъхновява неговото добротворство. Критерий за добродетел и нравственост е любовта. Заедно с вярата и надеждата тя очертава пътя на човека към Бога. Любовта осмисля живота на човека, тя е стремеж и двигател.

Източници:

http://www.turov.by/node/2482 - Християнските ценности - като фактор за формиране на позитивен тип мироглед у децата и подрастващите, Игумен Авксентий (Абражей)

http://www.pravoslavie.ru/7007.html - Какво означава термина "християнски ценности" и какви видове биват те, Йеромонах Йов (Гумеров)

https://www.diuu.bg/ispisanie/broi25/25kt/25kt4.pdf - Християнските ценности, Димитра Бобанац,
ЧСОУ „Дрита”, София, рецензент: гл. ас. д-р Мариета Савчева

http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=93 - За религията, ценностите и българското училище, Проф. Клавдия САПУНДЖИЕВА

http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=426 - Семейството, образованието и християнските ценности в нашия живот, Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

http://katehizator.by/events/122-khristianskie-tsennosti-popytka-sistemnogo-opisaniya.html - Християнските ценности. Опит за системно описание

http://www.verav.ru/common/mpublic.php?num=3 – Духовните ценности на православната култура в съдържанието на педагогическите знания, Дивногорцева С. Ю.

http://www.pravostok.ru/blog/ponyatie-o-dyhovnoi-cennosti-v-pravoslavnom-bogoslovii/- Понятие за духовните ценности в православното богословие, Яковлев Игорь

http://ddut.kiredu.ru/download/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D1%8B%D0%B5_%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8.pdf – Православни духовни ценности, Воробьева П.В., Узикова А.А.

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%8D%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0 – Християнска етика, Укипедия

Титла: Re: Християнските ценности
Публикувано от: timo2 в юни 17, 2018, 16:49:08 pm

Ако с порочните си практики се отдалечим или отделим от Бога, философските и богословските знания и човешки напъни за святост и благочестие няма да ни направят христоподобни защото:

Йоан 15:5
Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.

Бог не избира съвършените а Сам чрез Духа Си усъвършенства избраните.

Езекиил 36:27
И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате.