ПП: За граници на историята има различни предложения от историци, учени, изследователи. Тук съм предложил единствено тези граници, които съм приел за себе си при изграждането на моя светоглед. Ще се радвам да се направят и други предложения с надежда темата да продължи да се развива.
Ако си роден в Китай не си длъжен да ги приемаш, щом не си длъжен дори като българин да го правиш.
Не бях виждал до сега подобна карта. Тя наистина е интересна, но не видях да предлага някакви граници на историята.
Ърл Кернс 1.Древен период от 5г. пр. Хр. (раждането на Иисус Христос) до 590 г. сл. Хр. (качването на Григорий I, т.е. на Св. Григорий Двоеслов на папския престол като първи средновековен папа). Период на формиране и разгръщане на апостолската църква в Древната католическа имперска църква и началото на римокатолическата система. Църквата функционира в културната среда на гръко-римската цивилизация. а) от 5г. пр. Хр. до 100 г. сл. Хр. (смъртта на св. ап. Йоан Богослов) – апостолски период. Изграждане на Църквата върху основата на Христовия живот, смърт и възкресение, както и формирането ѝ сред юдеите. Появата на християнството като секта, израстването му в лоното на юдаизма и независимостта му от него, постигната на Йерусалимския събор. Период на разпространение на християнството първо сред юдеите и после сред гърците. б) от 100г. до 313г. (Миланския едикт) – борба на Църквата за продължаване на съществуването си: - с външната опозиция - гоненията, повдигнати от Римската империя; - с вътрешната опозиция - ересите. в) от 313г. до 590г. – Разрешаване на споровете и формулиране на изповедта на вярата. Златен век на църковните Отци. Развитие на монашеството, на йерархията в църковното управление и на богослужението. В края на периода, с качването на Григорий I на папския престол (590г.), се поставя началото на римокатолическата система и държавата поема контрола над Църквата. 2. Средновековен период от 590г. (начало на римокатолическата система) до 1517г. (Реформацията). Централизиране структурата на Църквата при върховенството на папата и разгръщането на сакраментално-йерархическата система. Древната католическа имперска църква се превръща в Римокатолическа. а) от 590г. до 800г. (коронясването на тевтонеца Карл Велики и възраждане на Римската в лицето на новата Каролингската империя). Латино-тевтонско християнство. б) от 800г. до 1054г. – период на разкол през който Източната църква се придържа към създаденото през VIII в. статично богословие (?) на Йоан Дамаскин, а Западната църква се феодализира. Затруднение във взаимоотношенията между Църква и държава. Възникване на Свещената римска империя с коронясването на Отон I Велики за неин император от папа Йоан XII през 962г в) от 1054г. до 1305г. (избирането на Климент V за папа от кардиналите и преместването на папския престол от Рим във Франция) – Кулминация на папската власт във всички сфери на живота. Кръстоносци и реформатори. Разгръщане на схоластичното движение (1050-1350). Развитие на науката и поклонението през средновековието. Готическата катедра представлява една „каменна Библия” за вярващия. г) от 1305г. до 1517г. –период на отмиране на Средновековната и зараждане на съвременната Църква. Периодът съвпада с Възраждането (1350-1650), което бележи прехода от средновековния към съвременния свят. Хуманистичният дух на Възраждането и национализма се разгръщат във вид на Протестантска реформация. 3. Съвременен период от 1517г. до днес – появата на Протестантските държавни църкви (Лутеранска, Англиканска, Калвинистка и Анабаптистка) и разпространение на християнската вяра по целия свят, в резултат на което тя се превръща в универслана и световна религия. а) от 1517г. до 1648г. (Вестфаксия мирен договор (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%84%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80), сложил край на 30-годишната война) – период на Реформация и Контрареформация. б) от 1648г. до 1789г. (Френската революция) – рационализъм, съживление и римокатолицизъм. Установяване на християнството в Северна Америка. в) от 1789г. до 1914г. (Първата Световна война) – съживление, мисии и модернизъм, предизвикали социални промени в европейските страни. По-късно Библията е изместена от религиозния либерализъм. г) от 1914г. до днес – напрежение между Църква и общество. Движението на икуменизма и засилване на евангелизма. | Михаил Поснов 1. Древен период от 19-20г. (Петдесетница) до 1054 г. (Великата схизма) А) Гръко-римски период от 19-20г. до 451г. (Халкидонския Събор) а) от 19-20г до 313г. (Миланския едикт) – период на основаване на Църквата и на постепенното й разпространение отначало само между юдеите, а след това и сред езичниците. Хритиянското учение се изразява в системата на Ориген за Изтока и в учението на Тертулиан за Запада. б) от 313г. до 451г. - класическият век на патристичната теология и на гръко-римската християнска цивилизация - това е Никейският и Халкидонският век, период на развитие на християнската догматика под въздействието на гръцката философия, т.е. на учението за Светата Троица (тринитарния догмат) и за въчовечаването и богочовешката природа на Иисус Христос (христологичния догмат). След Халкидонския Събор не била вече изказана ни една по-значителна догматическа мисъл. Б) Византийски период (https://stani-hristianin.com/forum/index.php/topic,169.0.html) от 476г. (529г.) до 1204г. (1453г.). Това е периода от падането на Западната Римска империя през 476г. (официално през 529 г. със закриването на Атинския университет) до средата на XI в. (или до края на XIIв., т.е. до създаването на Латинската империя през 1204г. на част от територията на Византия), а съществуването му дори се простира до средата на XV в., т.е. до падането на царството през 1453г. Отличителната черта на новата култура (византиизмът) е дълбоката религиозност и църковност. Отстранени са елинистическите езически начала и на тяхно място е въдворено християнството. а) от 451г. до 787г. (VII Вселенски Събор) – борбата с ересите поглъщала вниманието и енергията на Църквата и на държавата. Осъдена е богословската система на Ориген, която е построена на философска неоплатоническа база и са направени опити за съставянето на нова. б) от 787г. до 1054г. – след VII Вселенски Събор е ликвидирана борбата с ересите; пълен застой в богословското творчество; съюз между Църква и държава и грижа за запазване на техните права и достойнства; повдигане самосъзнанието на Цариградския патриарх; борба между Византия и Рим, завършила с разделянето на Църквата. 2. Средновековен период от 1054г. до: - падането на Константинопол през 1453 г. за Изтока и - появата на Лутер (1516 г.) за Запада |