Законът и Новото в Новия Завет
Новото в Новия Завет е Самият Иисус Христос! Да, Иисус Христос изпълни старозаветния закон, но докато го изпълняваше установяваше и новия. Така Той стана вододелът между двата закона - Стария и Новия Завет.
Можем ли да считаме Новия Завет за закон? Не! Законът – това е външното по отношение на нас установление, което не смеем да престъпваме, с цел да избегнем наказание. Такъв Божий Закон действително не съществува. Христос ни е открил съвсем други отношения между Бога и човека. Бог е любов, и това което ни е открил и ние наричаме заповеди не е Закон, а свойства на нормалния човек (както казва св. ап. Павел свойства на новия човек). Ветхия човек е болен човек, а новия – здрав. Това не е Закон, а призив, призив на любов – не си причинявай това зло, не си нанасяй тези повреди, не се наранявай. Законът наказва, а Бог никой не наказва. Откривайки ни тези свойства, Бог само е предупредил, че ти ако не вярваш, сам себе си ще накажеш. Задачата на молитвата се състои точно в това, да ни разкрие душата така че Бог да може да влезе в нас и да ни изцели тези рани, които сме си нанесли сами. Ветхия Завет наистина е бил Закон, там хората са убивани с камъни, но в християнството е съвсем друго, "защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа" Йоан.1:17
Общ принцип за оценка на Стария Завет
„Слушали сте, че бе казано..., Аз пък ви казвам...” (Матея 5 глава)
Общият принцип за оценка на Стария Завет, цялата ветхозаветна история, факти и събития може да се разбере само от гледна точка на Новозаветното Писание. Ветхия Завет е повествование, постановления, закон, жертви, образи... Това, което за юдеите е било факт от реалния живот, то за християнството се осмисля като преобраз, което трябва да се върши в Новия Завет. Ако се обърнем към историята на християнското разбиране за Ветхия Завет ще забележим, че всички християнски автори, начевайки с апостол Павел и останалите апостолите, го нарекли образи, някакви намеци, сенки на самите реални неща.
Критерий за тълкуването на Писанието
Един от крайъгълните камъни за тълкуване на Писанието е принципът Sola Scriptura и никакви Свещени Предания и никакви свети отци. Критерий за правилното разбиране на Свещеното Писание са светите отци. Те са достигнали до святост, която им дава възможност за виждане на истинския, откритият им от Светия Дух смисъл на Писанието. То е написано под вдъхновението на Същия Този Свети Дух, Който е изпълвал и тези свети отци, за да го тълкуват. Ето защо истинския смисъл на Писанието се открива в творенията на светите отци. Това е критерият за правилното разбиране на Писанието. Само тогава отговора на даден въпрос няма да представлява просто едно от многото мнения. Всички секти и всички разколи произлизат от тук, от личното тълкувание на Писанието.
Лутер е казал: „Аз не се превъзнасям и не се считам за висш доктор, но поставям моя Христос по-високо от всяка догма и събор”. Забележително, какво смирение само! Т.е. как АЗ разбирам Писанието. Това поразило протестантството и то се изкривило до невероятни форми. Това изказване на Лутер представлява Символ на протестантизма. И Лутер започнал да казва: „Така говори Евангелието...”
Примери за тълкуване на Стария завет
В богослужението на вечернята и утренята ¾ от текстовете са от Стария Завет. Когато светите отци използвали старозаветните текстове, те им давали духовно тълкувание, придавали им християнски смисъл на всички тези думи и сюжет. Един такъв много ярък пример е когато преди Великия пост се пее: „При реките Вавилонски - там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион;... Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила! Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!” Пс.136. Какъв ужас! И това го пеят християни!? Тук светите отци говорят: блажен този, който вземе своите скверни и греховни мисли, и още докато се зараждат и са само младенци, ги забият в камък. В кой камък? Къмъка Христос! Т.е. да ги изгони с молитва: Господи, прости ми, за тези мисли. Т.е. блажен този, който не даде развитие на мислите.
Отношение между Стар и Нов Завет
Много изследователи смятат, че Старият Завет е даден само на еврейския народ, а не на целия свят с отчитане на неговата психология, неговата нравствена, духовна и даже културна (социална) възможност, т.е. според неговата приложимост към този народ. Така смята и Осипов, от беседите на когото съм съставил този пост. Ще си позволя да добавя от мое име, че Старият Завет е даден и на ветхия човек.
В Стария Завет трябва да различаваме това, което се отнася до външната страната на живота на еврейския народ - неговият живот, ритуал, религия от тези неща, които предвъзвещават Новия Завет. Например, пророк Исаия е наречен ветхозаветен евангелист, или пък такива изобличения на еврейския народ които намираме в Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисуса, Син Сирахов, Притчи Соломонови, Еклисиаст. Но ако трябва да се прави сравнение на Стария Завет с Новия, по-добре е да се приведат думите на св. Йоан Златоуст, който казва: „Ветхия Завет отстои от Новия както Земята от Небето”.
Законът Божий и външните църковни форми (благочестието)
Сами по себе си външните църковни форми - църковната дисциплина (църковните правила), тайнствата, обичаите и обредите, посещенията на богослужение, - в зависимост от отношението на човека към тях (с искрена вяра и намерение да му помогнат в борба със страстите, покаянието...), могат или да не му въздействат, или даже да се окажат смъртоносни за него. Да си спомним как в Юда влезе Сатана!
Същността на благочестието се състои в спомагателната му функция за развитие на духовния живот. В разбиране същността на благочестието, под призмата на това виждане, се състои ключа за разбирането на Бога и Неговото отношение към човека. Когато външните църковни форми се възприемат като достатъчно средство за угаждане на Бога, то те се възприемат като Закон Божий.
Външните църковни форми се явяват спомагателни средства, но не Закон Божий, който сме длъжни да изпълним. Да се изпълняват тези външни форми не е толкова трудно. Ако посещаваме богослуженията, изпълняваме правилото, приемаме тайнствата, но си казваме: „Аз всичко това изпълнявам, значи разбирам кой съм аз, аз съм праведник, изпълнил съм Закона Божий”. Ако съм изпълнил външните заповеди, не убил, не откраднал..., значи аз съм праведник – каква беда, която поразява човека, виждащ в Христос Този, Който дал Закон, и открил не Божията любов на човека, а дадения Закон. Такъв „праведник” за съжаление даже не може и да се покае.
Критерий за тълкуването на Писанието
Лутер е казал: „Аз не се превъзнасям и не се считам за висш доктор, но поставям моя Христос по-високо от всяка догма и събор”. Забележително, какво смирение само! Т.е. как АЗ разбирам Писанието. Това поразило протестантството и то се изкривило до невероятни форми. Това изказване на Лутер представлява Символ на протестантизма. И Лутер започнал да казва: „Така говори Евангелието...”
Изказването на Лутер е базирано на грешната практика на католическата църква с индулгенциите, при които всеки грях струва определена сума пари. Лутер създава известните 95 тезиса на вярата, които още през 15 век е защитил пред тогавашното духовенство.
95 ТЕЗИСИ НА ОПРАВДАНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА
Праведност
1. Християнинът прави това, което е право, защото е християнин, а не за да стане такъв. Йоан 15:5.
2. Правда е равно на Исус. Нямаме правда, отделени от Него. Римл. 1:16, 17.
3. Единственият начин за търсене на праведност е да търсим Исус. Римл. 4:4, 5.
4. Християнството и спасението не се основават на това, което правите, а на Този, Когото познавате. Римл. 3:28
5. Неправенето на зло не означава, че вършите добро. Да не бъдете лоши не означава, че сте добри. Матей 23:27, 28.
6. Праведността ще ви направи морални, но моралът няма да ви направи праведни. Матей 5:20.
7. Добрите ни дела нямат нищо общо с причината за спасението, както и лошите дела нямат нищо общо с причината за погубването ни. Римл. 3:20.
Грях
8. Всеки се ражда грешен (т.е. себелюбив), защото се ражда отделен от Бога. Пс. 58:3.
9. Бог не ни държи отговорни за това, че сме родени грешни. Ез. 18:20; Йоан 1:9.
10. Съгрешаваме, защото сме грешни. Не сме грешни, защото съгрешаваме. Римл. 7:14-17.
11. Грехът (единствено число) - живот далеч от Бога - води до грехове (множествено число), т.е. до вършене на лоши неща. 1Йоаново 3:4.
12. Всеки, който живее отделен от Бога, живее в грях. Йоан 16:8, 9.
Вяра
13. Най-добрата дефиниция на вярата е доверие. Доверието е разчитане на друга личност. Матей 15:21-28.
14. Познаването на Бога води до доверие в Него. Ако не Го познавате, няма да Му имате доверие. Ако Му нямате доверие, не Го познавате. 2Тимотей 1:12.
15. Вярата е плод на Духа, а не на човека. Тя не е нещо, над което работим, или което можем да изработим. Гал. 5:22.
16. Позитивното мислене не поражда истинска вяра, но вярата поражда позитивно мислене. Римл. 10:17.
Себепредаване
17. Себепредаването означава предаване на собственото "аз", а не на греховете. Предаването на греховете е резултат от себепредаването и от търсенето на Бога. Римл. 10:3, 4.
18. Усилията да се откажем от греховете си могат да ни попречат да се откажем от собственото "аз". Римл. 9:31, 32.
19. Никой не може да се саморазпъне или да стигне до себепредаване. Някой друг трябва да направи това за него. Гал. 2:20.
20. Ние сме контролирани или от Бога, или от Сатана. Единственото нещо, което можем да контролираме, е изборът кой да ни контролира. Римл. 6:16.
21. Себепредаването е предаване на правото на избор, но ние използваме правото си на избор да постигнем себепредаване. Отказваме се от избора да работим върху поведението; запазваме правото на избор да работим по въпроса за общуването. Фил. 2:13; Римл. 6:11.
22. Единственото съзнателно усилие в християнския живот е да се търси Бога. Спонтанните усилия за постигане на други неща ще са естествен резултат. Йоан 15:5; Фил. 4:13.
23. Духовно израстващите християни преживяват променливо себепредаване. Понякога разчитат на Бога, понякога на себе си. Лука 9:54; Матей 16:16, 17, 22, 23.
Преобразяване
24. Преобразяването е дело на Светия Дух, Който създава ново отношение към Бога и нова способност за опознаването Му. Йоан 3:3-8.
25. Преобразяването води до промяна на живота. Ез. 36:26, 27.
26. Преобразяването и покаянието са продължителен процес, а не еднократно действие. Лука 9:23.
Покаяние
27. Покаянието е скръб за греха и отвръщане от него. То е дар. Следователно скръбта за греха е дар и изоставянето на греха също е дар. Деяния 5:31.
28. Ние не променяме живота си, за да отидем при Исус. Отиваме при Него такива, каквито сме, и Той променя живота ни. Йоан 6:37.
29. Бог ни дава покаяние, преди да ни даде прощение. Деяния 3:19.
30. Светската скръб е съжаление за това, че сме нарушили закона и са ни хванали. Християнската скръб е съжаление за това, че сме съкрушили сърцето на най-добрия ни Приятел и сме Го наранили. 2Кор. 7:10.
Прощение
31. Единственият познат грях, който не може да бъде простен, е този, за който не сме се покаяли и не сме поискали прощение. 1Йоаново 1:9.
32. Грешникът няма никаква полза от прощението, ако не го приеме. Пс. 86:5.
33. Божието прощение е неограничено, но нашето приемане на това прощение може да бъде ограничено. Матей 18:21, 22.
34. Тези, на които е простено много, ще обичат много. Тези, които обичат много, ще се подчиняват много. Лука 7:41-43; Йоан 14:15.
35. Прощението е безплатно, но не и евтино. То струваше живота на Божия Син. Йоан 3:16.
Кръстът
36. Бог опрощава грешници, а не грехове, но Библията нарича това прощение на греховете. Исус умря, защото греховете не биха могли да бъдат простени. Исая 53:5, 6, 8.
37. Христос умря за греховете ни според Писанието. 1Кор. 15:3.
38. Кръстът даде възможност на Бога да бъде справедлив и въпреки това да прощава. Римл. 3:23-26.
39. Христовата смърт бе необходима, за да бъдем опростени. Йоан 3:14, 15.
40. Не можем да прибавим нищо към това, което Исус е направил на кръста, но Бог може да добави нещо много. Евр. 7:25; 9:11, 12.
Увереност
41. Да останем с Исус е толкова важно, колкото и да отидем при Него. Йоан 15:4.
42. Увереността в спасението не се губи, ако всеки ден лично общуваме с Исус. 1Йоаново 5:11, 12.
43. Християните трябва да знаят, че имат увереността в спасението днес. Йоан 6:47.
44. Библията проповядва "веднъж спасен - завинаги спасен", стига да не преставате да бъдете спасени. Матей 24:12, 13.
45. Не мирът идва от победата, а победата от мира. Йоан 8:11.
46. Причината, поради която продължаваме да съгрешаваме, е, че не вярваме, че ни е простено. Увереността води до победа. Несигурността води до поражение. 1Йоаново 3:2, 3.
Общуване
47. Праведността чрез вяра е преживяване, а не само теория. Фил. 3:9, 10.
48. Християнският живот на посвещение не е въпрос на предпочитание. Отношенията с Бога са основата на непреставащия християнски живот. Йоан 17:3.
49. Ако не отделяме време за Библията и за молитва, ще умрем духовно. Йоан 6:53.
50. Това, че четете Библията и се молите, съвсем не означава, че общуват с Бога. Но ако не го правите, няма да общувате. Йоан 5:39.
51. Основната цел на молитвата ни не е да получим отговор, а да опознаем Исус. Откр. 3:20; Йоан 17:3.
52. Основната цел на изучаването на Библията е не да получим информация, а да опознаем Исус. Откр. 3:20.
53. Нещата често се влошават, когато се молим, докато не се научим да търсим Исус заради самия Него, а не заради себе си. Йов.
54. Всеки, който поради поведението си се обезсърчава по отношение на връзката си с Бога, е законник. Римл. 7:14-24.
Послушание
55. Истинското послушание е дар от Бога (одеждата се дава даром!). Матей 22:11-14.
56. Истинското послушание е отвътре навън, а не отвън навътре. Матей 23:25, 26.
57. Истинското послушание е естествено и спонтанно. То идва чрез отношение с Христос, основаващо се на вяра. Йоан 14:15.
58. Човек, който разчита на Божията сила, няма защо да прави неимоверни усилия да бъде послушен. Би трябвало да прави усилия да не прави усилия. 1Йоаново 3:6.
59. Послушание, което е само външно, е фалшиво. Матей 5:20.
60. Ако познаваме Бога (каквато привилегия имаме), ще имаме живот на постоянно послушание. 1Йоаново 2:3.
Законът
61. Всеки, който се опитва да живее християнски живот, отделно от Христос, не е християнин. Той е законник независимо дали е консервативен или либерален вярващ. Гал. 3:1-3.
62. Нямаме сила за истинско спазване на закона. Синай няма смисъл без Голгота. Римл. 8:3.
63. Христос е краят на закона на правдата, но не и краят на закона. Римл. 10:4.
Делата
64. Добрите дела, вършени отделно от Христос, всъщност са лоши дела. Матей 7:22, 23.
65. Целта на добрите дела не е да се спасим, а да прославим Бога. Матей 5:16.
66. Когато стане въпрос за истинска вяра и дела, не можете да имате едното без другото. Яков 2:17, 18, 26.
Растеж
67. Вярата расте по качество, не по количество. Растежът е упованието ни в Бога. Лука 17:5, 6.
68. Човек не израства, като се опитва да израства. Матей 6:27.
69. Християните стават по-силни, ако осъзнават слабостите си. Когато са слаби, тогава са силни. 2Кор. 12:9, 10.
70. Всичко можем да постигнем чрез Христос, Който ни укрепва, а без Него не можем да направим нищо. Йоан 15:5.
Пребъдване
71. Сатана няма сила да накара уповаващите се на Бога да съгрешат, но тези, които разчитат на себе си, биват побеждавани лесно. 2Кор. 10:4, 5.
72. Пребъдващото ежедневно общуване с Бога води до пребъдващо себепредаване, упование в Него, което е ежесекундно. Йоан 15:1-5.
73. Поглеждането към личното "аз" винаги е точката на отделяне от Бога и нарушаване на ежесекундното упование в Него. Матей 14:28-30.
74. Бог никога няма да се отдели от нас. Ние обаче можем да изберем да се отделим от Бога. Римл. 8:35, 38, 39.
Свидетелстване
75. Бог иска да свидетелстваме не защото това е добре за Него, а защото е добре за нас. Матей 11:29.
76. Желанието да свидетелстваме идва естествено за истинския християнин (макар че методите може да са различни). 2Кор. 4:13.
77. Най-щастливият човек на света е този, който най-много служи на другите. Най-нещастният е този, който най-много служи на себе си. Марко 8:35.
78. Християнското служене в духовния живот съответства на упражненията във физическия живот. Деяния 3:6-9.
79. Не можем да дадем на другите това, което самите ние не притежаваме. Марко 5:19; Йоан 3:11.
Изкушение
80. Същността на изкушението е въпросът дали да живеем отделени от Христос. Йоан 16:8, 9.
81. Изкушението става грях, когато се съгласим с него в ума си. Матей 5:21, 22, 28.
82. Исус бе изкушаван да върши добро със собствени сили. Същото важи и за нас. Матей 4:2, 3.
83. Господ знае как да избавя благочестивите от изкушение, но не и нечестивите. 2Петрово 2:9.
84. Изкушенията се побеждават не по време на изкушаването, а много преди това. Евр. 4:16.
Победа
85. Победата не е нещо, което постигаме, а което получаваме. 1Кор. 15:57.
86. В християнската битка ние сме активни в борбата с вяра и пасивни в борбата с греховете. Еф. 6:10-18.
87. Истинската победа означава да победим стремежа си да победим. 2Лет. 20:15, 17.
Съвършенство
88. Съвършенството на характера не е наше дело, а Божие дело в самите нас. Евр. 13:20, 21.
89. Съвършенството може да бъде опасна тема, ако насочваме вниманието към себе си и към собствените си дела. Гал. 3:3.
Исус
90. Исус бе като Адам преди грехопадението в смисъл, че имаше безгрешно естество - не бе роден отделен от Бога. По физическа и умствена сила и морално достойнство (устойчивост) Исус бе като Адам след грехопадението. Лука 1:35; Евр. 2:17, 18.
91. Исус нямаше предимства пред нас в побеждаването на изкушенията. Евр. 4:15.
92. Исус победи изкушението по такъв начин, по какъвто и ние можем да го победим; чрез сила отгоре, а не чрез сила отвътре. Йоан 14:10.
93. Исус намираше греха за отвратителен. Докато се уповаваме на Бога, също можем да смятаме греха за отвратителен. Евр. 1:8, 9.
94. Никога не можем да бъдем такива, какъвто бе Исус, но можем да правим това, което Исус правеше. Йоан 14:12.
95. Проблемът с греха е нарушената връзка между Бог и човек. Целта на спасението е да възстановим тази връзка.
Къде греши Лутер в неговото тълкувание?