здравейте отново на всички!
продължавам с анализа на стихове 15:7, 8 и 9.
15:7 и след като стана голямо обсъждане, петър, като се изправи, каза: мъже братя, знаете от началните дни, че между вас бог избра чрез моята уста езичниците да чуят словото на благовестието и да повярват.
15:8 и бог, който познава сърцата, [им] засвидетелства като им даде святия дух както и на нас.
15:9 и не направи разлика между нас и тях, очиствайки чрез вяра техните сърца.
голямо обсъждане: друг възможен превод е „голям спор“. обсъждането/спорът са наречени големи в смисъл, че са били продължителни. в тази глава обаче не са дадени подробности за това обсъждане/спор, в което явно са участвали много хора. не са дадени подробности и за това какви аргументите са били изтъкнати за и против по време на обсъждането. но от стих 15:10, който ще разгледам по-подробно в следващ пост в темата, се разбира, че между участващите в събранието водачи на повярвалите в йерусалим юдеи е имало доста такива, които поне първоначално са застъпвали възгледа на онези юдеи, за които стана дума в стих 15:1, а именно, че повярвалите в месията езичници трябва да станат пълни прозелити на юдаизма. това само по себе си показва, че е имало повярвали в йешýа фарисеи не само между обикновените членове на месианската общност в йерусалим, но и между старейшините. иначе казано, много фарисеи не само са повярвали в благовестието, но и са достигнали до водещи позиции между членовете на общността, което, разбира се, не би могло да стане без съгласието на апостолите.
от началните дни: гръцката дума, която съм превел „начални“ (защото произлиза от гръцката дума за начало), която може да се преведе в определени контексти и като „стари“ или „древни“, не говори непременно за начални дни в смисъл на дни от началото на света. тази дума по принцип може да се разбира като първите дни, които поставят началото на нещо. а от контекста на горните три стиха разбираме, че става дума за първите дни когато езичници за първи път се присъединяват към вярата в месията.
бог избра чрез моята уста езичниците да чуят словото на благовестието и да повярват: с тези и следващите си думи апостол кейфа/петър напомня на присъстващите историята с езичника корнилий и неговите близки и приятели, разказана в деяния, глава 10, а също така преразказана накратко, но и с някои допълнителни подробности, в деяния 11:1-18.
между другото, ако някой се интересува, мога да докажа от НЗ и от историческите данни за царуванията на римските императори, че между случката с корнилий и събранието на апостолите и старейшините в деяния 15 са били изминали най-малко 8-9 години.
тъй като деяния, цялата глава 10 и деяния 11:1-18 също имат нужда от анализ, но съдържат доста материал, то за да не правя поста си прекалено дълъг, тук ще обясня само някои неща, които често не се знаят от хората, които четат тези места в деяния на апостолите.
на първо място, в деяния 10:1-2 необрязаният езичник корнилий е наречен "благочестив" (в някои преводи „набожен“) и "боящ се от бога" с целия си дом, който "върши милостиня на народа" и редовно се моли на "бога".
за сведение на четящите тук, там където в деяния на апостолите срещнете да се казва за някой езичник или група езичници, били те мъже или жени, че са благочестиви/набожни или, че са богобоязливи/боящи се от бога, винаги се имат предвид езичници, които макар да не са пълни прозелити на юдаизма, са се отказали от вярата в езическите богове в полза на бога на израел, не се кланят на идоли, пазят редица по-важни заповеди от закона на моисей, но не са станали по една или друга причина пълни прозелити на юдаизма, тоест, ако са мъже, не са обрязани „по обичая на моисей“ и не са поели ангажимент да пазят „целия закон“ както той беше обяснен по-горе в темата.
когато се казва за корнилий, че се бои от „бога“ се има предвид не какъв да е бог, а точно бога на авраам, ицхак и йааков. когато се казва, че корнилий редовно се моли на бога, пак се има предвид молене на бога на израел, а не на езическо божество, въпреки че корнилий е наречен "езичник". когато се казва, че върши милостиня на "народа", има се предвид помагане със средства не на кой да е народ, а на единствения божи народ по онова време, юдеите. иначе казано, корнилий и неговият дом са познавали и признавали бога на израел за истинския бог и за своя бог, отказали са се били от езическата си религия, и са вършели не малко добри дела в съгласие със закона на бога още преди срещата с петър. а от други места в писанията на НЗ се вижда, че значителна част от първите езичници, които повярват в благовестието, са били точно от този вид езичници: благочестиви/набожни и/или боящи се от бога на израел. те са били част от посетителите в синагогата всяка събота заедно с юдеите и с пълните прозелити на юдаизма, както се вижда от някои други места в деяния на апостолите.
когато стотникът корнилий вижда видението с ангела, в деяния 10:7 пише, че изпраща при петър няколко човека от дома си, включително един „благочестив“ войник, сиреч войник езичник, който също като корнилий се е отказал от езичеството, но не е станал пълен прозелит на юдаизма.
когато в деяния 10 апостол петър вижда видението с нечистите по закона на бога животни и чува гласа на йешýа да заколи и дя яде от тях, той не разбира веднага, че тези животни са символ на езичниците, а в началото погрешно приема видението в буквален смисъл и затова отказва да яде от нечистите животни.
в деяния 10:23 пише, че когато петър тръгва да посети корнилий, с него тръгват и няколко братя от йопа/йафо. тези няколко братя са били вярващи в йешуа юдеи, защото до този момент не е имало необрязани братя. а от деяния 11:12, където петър преразказва историята с корнилий пред вярващи юдеи в йерусалим, научаваме, че броят на братята, придружили петър, е бил шест човека. тези шест човека са били заедно с петър и при разговора му с другите юдеи, записан в деяния 11:12. това колко на брой вярващи в йешýа юдеи са придружавали петър може да се стори маловажен факт за незапознатите, но този факт, че те са били точно шест човека, е всъщност много важен от гледна точка на мирогледа на един религиозен евреин от онова време. шест вярващи в йешýа юдеи заедно с петър прави общо седем вярващи в йешýа юдеи, които са присъствали на случката с корнилий и са станали свидетели, че бог е излял святия дух и върху езичници. в закона на бога пише, че истината за дадено събитие се установява от устатата на двама или трима свидетеля, но когато свидетелите са седем, това е съвършеният брой свидетели. само с разказа за видението си, дори с разказа как корнилий и неговите хора са получили святия дух без да станат преди това пълни прозелити на юдаизма, петър не би могъл да убеди вярващите юдеи в йерусалим. но фактът, че има седем свидетеля (петър плюс другите 6), и всички те юдеи, вярващи в месията, е бил съвършеното доказателство за неприсъствалите на случката други юдеи, че историята е вярна и че трябва да се приеме за такава, както се вижда и от реакцията им в деяния 11:18.
15:8 и бог, който познава сърцата, [им] засвидетелства като им даде святия дух както и на нас.
15:9 и не направи разлика между нас и тях, очиствайки чрез вяра техните сърца.
първата дума „им“ в стих 15:8 съм поставил в квадратни скоби, защото тя отсъства в част от старогръцките ръкописи на книгата „деяния на апостолите“. според мен тя е отсъствала и в първоначалния текст на деяния, защото когато бог дава святия дух на корнилий и на другите езичници с него, бог не им засвидетелства само на тях, тоест само на езичниците, които са получили духа, но засвидетелства и на присъстващите седем вярващи в йешýа юдеи, които много преди това са били получили святия дух. като дава духа на корнилий и другите благочестиви езичници с него, бог дава две свидетелства: първо на получилите духа езичници, че ги приема за част от своя народ и за свои деца и без да са станали пълни прозелити на юдаизма, и второ, засвидетелства на петър и на шестимата юдеи с него, че не е задължително един езичник да става пълен прозелит на юдаизма, за да се спаси.
освен това, фразата „който познава сърцата“ в стих 15:8 показва, че след пролятата кръв на месията бог преценява дали да приеме даден езичник за свое дете на първо място по онова, което вижда в неговото сърце, не толкова каквото вижда в плътта му (че не е плътски облязан). освен това, от написаното разбираме, че корнилий вече е вярвал в истинския бог и му се е молил и е пазил някои от по-важните заповеди в закона на бога още преди да се срещне с апостол петър.
очиствайки чрез вяра техните сърца: тоест, чрез вярата им в благовестието.
