здравей отново, алекс,
...
Павел не е бил обикновен юдеи, а фарисей по вяра най-строгото юдейско учение според Павел.
Деяния 26
4 Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал от началото сред народа си в Йерусалим.
5 Те отдавна ме познават, ако искат да свидетелстват, че аз като фарисей, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра.
павел действително е бил последовател на най-строгата религиозна секта между юдеите, а именно фарисеите. но е нужно да уточня, че тази секта е била строга не в смисъл, че е пазела строго закона на моисей както бог го е дал и замислил, а е била стриктна в следването на една интерпретация на закона, която е поставяла човешките предания на старейшините /устния закон/ на практика над писания закон, а както вече стана дума, тези предания поставяли прекалено тежки и дори излишни изисквания пред обикновения израелтянин, каквито не са били според самия замисъл, с който бог е дал закона. от друга страна, тази интерпретация на закона е лишавала от сила важни божи заповеди, записани в самия закон.
пиша това, защото между много християни е разпространен неверният възглед, че фарисеите много точно пазели божия закон, даден чрез моисей. това последното въобще не е вярно. сам господарят ги обвинява, че са стриктни във второстепенните неща, но пренебрегват най-важните неща от закона (матей 23:23) и дори им казва, че не пазят закона (йоан 7:19). обвинява ги и в това, че реално не вярват на моисей (йоан 5:46).
Интересно е, че този който е бил най-добре обучен в юдейската вяра от всички ново повярвали, влиза в спор точно, че не трябва да се спазва закона на Моисей.
и тук се налага да уточня нещо, което ще видим по-ясно когато дойде време да анализирам някои от следващите стихове от деяния 15:1-29.
апостол павел е бил против това повярвалите в бога
езичници да стават
пълни прозелити на юдаизма. той обаче не е бил против това повярвалите в йешýа
юдеи да продължат да обрязват своите деца от мъжки пол и да пазят закона, включително не малка част от преданията, но като се изключи друга част от преданията, която е била обявена от месията за неправилна.
може от самия НЗ да се докаже, че сам апостол павел е пазел закона на моисей до края на живота си, както са го пазели и останалите апостоли. това последното, ако е волята божия, ще го докажа от писанията на един по-късен етап.
Интересно е наистина, че въпреки знанията си реши да се обърне към повярвалите в НОВАТА ВЯРА, хора които не са изучавали като него юдеизма, хора рибари, бирници и други живеещи в грях преди срещата си с Иисус.
и това изисква уточняване.
необходимо е добре да знаем, че юдеите по онова време, особено живеещите в самата юдея, са имали цял живот някакво устно обучение, защото първо, всяка събота са ходели на синагога и са слушали публичното четене от закона на моисей и пророците, второ, слушали са обясненията на учителите по закона в синагогите си и, трето, са били налагани наказания от съдилищата по закона на онези юдеи, които се считало че нарушават смесения с преданията закон.
така че, апостолите, бидейки юдеи, са имали това обучение и възпитание от малки, което може да не е било на нивото на фарисеите, но е било несравнимо по-голямо от знанията на езичниците относно истинския бог и неговите заповеди.
освен това, апостолите са имали устното обучение от самия син на бога, както от неговото водно кръщение от йоан кръстител до разпването му, така и 40 дни след възкресението му.
освен това, разбира се, те са имали дарбите на божия дух в много по-голяма степен от много други повярвали в месията и получили духа.
и освен всичко това, събранието в йерушалайм, посветено на повярвалите езичници, е станало около 20 години след възкресението на божия син -- време, през което човек, а това включва и апостолите, непременно натрупва много мъдрост, каквато е нямал като млад човек.
горното ще ни помогне да разберем по-добре и това по-долу.
Но има нещо което Павел беше осъзнал за новите си братя по вяра и написа по късно:
Първо Коринтяни 1
26 Погледнете, братя, какви сте вие, призованите: по човешки погледнато, не са много мъдрите сред вас, нито силните, нито благородните.
27 Но Бог избра онова, което е безумно в този свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, което е слабо в този свят, за да посрами силните;
28 Бог избра онова, което е долно и презряно в този свят и което е нищо, за да съсипе онова, което е нещо,
29 така че никой човек да не се хвали пред Бога.
30 Благодарение на Него и вие сте във вярата в Иисус Христос, Който стана нашата мъдрост от Бога, справедливост, освещаване и изкупление
в този цитат апостол павел се обръща не към юдеи, а към повярвали езичници, на които на друго място в същото послание образно казва, че ги е хранил с мляко, а не с твърда храна, защото и до този момент не могат да ядат твърда храна. като езичници, които са начинаещи във вярата, те разбира се далеч не са имали познанията за бога и за закона на бога даже на един най-обикновен юдеин.
освен това, в стих 26 посочва, че между тях
не са много мъдрите, силните и благородните. иначе казано, между тях има и мъдри, и силни, и благородни, но те са малцинство, а не че въобще няма между тях такива.
освен това, като се казва, че бог е избрал безумните на света, това се казва в смисъл, че ги е избрал да ги привлече към своя син, за да повярват в него и да се спасят. но от друга страна, бог не ги е избрал, за да останат безумни и след като повярват в сина му. напротив, в стих 30 е посочено, че чрез тази вяра в благовестието на божия син, тези така избрани от бога безумни получават мъдрост чрез вярата си в месията. а на друго място апостол павел съветва повярвалите да не остават младенци по ум, а да израстват в познание и разбиране.
с други думи, нямаме основание с горните думи на апостол павел да оправдаваме оставането си в невежество и неукост и след като сме повярвали в благовестието и едва ли не (защото съм попадал на такива хора) дори да се гордеем с неукостта си. според апостола всеки вярващ трябва да се стреми да познава и разбира все по-пълно волята на бога, както и да упражнява по подходящия начин онези дарове, които бог му е дал. от друга страна обаче, по-напредналите не трябва да презират начинаещите във вярата и в познанието на божието учение за ограничеността на знанията и разбиранията им. но те не трябва да бързат да стават учители освен на онова, което лично познават от опит.
