Истории и лични свидетелства за вярата ни в Исус!

[alex]

Здравейте,
Ще ви разкажа как повярвах, че Исус Христос е Бог и как познах, че има сила и може да ни освободи от всеки грях.

Преди повече от десет години, аз не живеех изобщо според Божиите намерения. Един от греховете който ме убиваше и който мислих за най-безобиден от всички грехове в които живеех тогава, беше тютюнопушенето. Пушех по две кутии на ден, а когато излизах по нощните кръчми и заведения от третата кутия често оставаха между три и седем цигари, а понякога даже свършваше и се налагаше да искам от приятели. Сутрин ставах и започвах да кашлям много здраво. С кашлянето и храчките започнах да изкарвам и по малко кръв. След няколко месеца започнах направо да си плювам кръв. Тогава се уплаших! Започнах да си мисля за рак и различни болести.По онова време тези табелки до какво водят цигарите ги нямаше върху тях, но бях чувал от различни източници че водят до рак на белия дроб. Взех решение да спра цигарите. Купих си едни хапчета за спиране и с воля и инат започнах да се боря с този вреден за мен порок. Така аз успях със собствени сили да се справя с тях. Обаче след шест месеца без тютюнев дим, след употреба на алкохол и под въздействието на "добри" приятели, аз запалих отново няколко цигари. После постепенно една цигара, много проблеми хайде пак някоя цигара и в един момент ми стана неудобно да прося цигари и започнах пак да си купувам. Всичко беше наред не кашлях, не плювах кръв и си казах супер продължавам си пак по старому. След три месеца обаче нещата се върнаха наистина по старому. Започнах отново да пуша по доста цигари ден и сутрин кашляне и кръв. Тогава си казах "този път ги махам за винаги" и "тези цигари иначе ще ме убият", все пак имах жена и момченце на около две годинки. Започнах отново с хапчета, инат и воля, но този път нещата бяха различни. Най-много издържах пет дни. Пробвах пак и пак и пак но това нещо беше много по силно от мен. Аз съм силен характер и съм се справял с всичко в живота до този момент. Пристрастяването към цигарите беше факт. Започнах да пуша по леки цигари, но положението не беше по различно. За почнах да търся различни методи за отказването на цигарите в интернет и така попаднах на една статия в която пишеше, че тютюнопушенето е грях и че Исус Христос може да ни освободи от него. Знаех, че има Бог, но не вярвах това да е Исус, за мен християнската религията беше нещо като един вид традиция, а църквите място на което бабите да си палят свещи и всички хора да ходят в тях на великден в дванадесет часа вечерта. Бях стигнал до тези изводи понеже вярвах в прераждания и в източните религии, които като цяло ми изглеждаха по смислени. В тази статия пишеше, че ако вследствие на цигарите се разболея от рак например и умра, това ще е равносилно на самоубиство, защото по този начин съм унищожил тялото което Бог ми е дал, а според Библията който унищожи тялото си, което е Божий храм, Бог ще унищожи правото му да живее в Рая. Така че тютюнопушенето беше сериозен грях пред Библейския Бог. В статията пишеше да се покая за този грях и да кажа в молитва към Исус, че цигарите са по силни от мен и че искам Той да ми даде сили да се справя с тях. След като съм се покаял за греха и съм спрял да пуша в момента в който отново ми се пропуши, аз трябва да започна веднага да се моля на Исус да ми даде сила да не запаля цигара. Молитвата можеше да става където и да се намирам и даже може и на ум понеже Исус знаел и мислите ни. След всяка молитва в името на Исус трябваше да бъда обграден със сила от Бог, която да ме предпази от запалването на цигара. Това което беше подчертано е че трябва да се моля на Исус Христос. Помислих малко, по принцип нямах друга алтернатива и реших да пробвам. Излязох на терасата и наставих три цигари като за последно да се напуша хубаво. След това се помолих на Исус Христос да ми прости за този грях и за това, че по този начин съм унищожавал тялото си. Казах на Исус и че престрастяването ми е по силно от мен и не мога да спра цигарите със собствени сили, за това го моля Той да ми даде сили да откажа цигарите. Амин! След молитвата естествено не ми се пушеше, защото бях наставил три цигари преди това. На сутринта също не ми се пушеше, но когато си взех кафето в офиса, нещо в мен се отключи и желанието се появи, аз веднага излязох в коридора и започнах да се моля на ум, на Исус да ме обгради със сила и да спре да ми се пуши. Докато се молих желанието за цигара си беше отишло. Влязох и си допих кафето. Стандартно всеки ден пиех по три кафета с по пет цигари или 15 цигари само с кафетата до обяд, понякога пиех и едно кафе следобед и така отиваше една кутия цигари само с кафетата. Другия проблем беше почивките в които с колегите се събирахме също на цигара. Казах им че отново отказвам цигарите и не ходех при тях, а се разкарвах молейки се на ум на Исус за сила да не запаля цигара. След хранене желанието също идваше с не по-малка сила, но молитвата ми към Исус действаше на всички нива и спираше желанието ми за запалване на цигара. Не мога да кажа точно колко пъти съм се молил първия ден, бяха наистина много. Но всеки път след като се молех желанието спираше и се чувствах някак си спокоен, представях си че след всяка молитва Исус ме обгражда с нещо като защитна стена и желанието ми за цигара не може да мине през нея. Така премина първия ден. Втория ден не беше по различен отново много молитви и реших да пия само едно кафе сутрин. Третия ден беше много напрегнат с работа и докато се усетих беше станало следобед, излязох пред фирмата да се разходя и да ми отпочинат очите и тогава се сетих, че не бях се молил от сутринта, защото не усещах никакво желание за пушене на цигари и не само това - мислех си как изобщо съм можел да пуша. Все едно нещо се беше махнало от мен, чувствах се свободен, спокоен и много радостен. Отидох при колегите от производството които се бяха събрали на цигара в почивката и им казах "Как може да пушите тези цигари?", а те всички започнах да се смеят и да се базикат, че утре и аз ще съм при тях на цигара и изобщо да не се мъча, защото отказване няма. Аз обаче бях сигурен че повече никога няма да запаля цигара. Струваше ми се някак без мислено. Тогава осъзнах че дължа всичко това на Исус Христос и че ако има Бог то това е Той. Знаех, че всичко за Исус е написано  в Библията. В книгите които четях за източните религии, понякога се споменаваше за Исус и за Библията. Затова реших да прочета Библията за да разбера истината за Исус, който ме освободи от греха на тютюнопушенето. Обиколих всички православни църкви в град но там нямаше Библия. От едната църква ме изпратиха в църковния магазин в града. Там ми предложиха преразказана Библия, но аз отказах защото исках да прочета истинската. В книжарниците пък ме гледаха с учудване, че търся Библия, те също нямаха такава и не знаеха от къде могат да ми я поръчат. След близо шест месеца търсене разбрах че някакъв стар клиент на фирмата бил вярващ и оставял някакакви Нови Завети, тогава намерих един забутан в едно шкафче. Беше малка синя книжка написана на стар български език с "ъ" след някои думи. Имаше малко странни старобългарски думи, но си казах това е оригинала и започнах да чета. Една сутрин стигнах до последната глава "Апокалипсиса от Йоан" и не можах да тръгна за работа докато не я прочетох цялата. След нея разбрах, че света в който живеех до тогава изобщо не е това за което си го представях и че трябва да променя живота си.
   Така докато четях Новия Завет, аз разбирах колко съм грешен, защото тази книга постоянно ми откриваше, че съгрешавам в различни неща без да осъзнавам. Четейки се покайвах за всеки грях в който осъзнавах, че се намирам и исках сили от Исус вече да не съгрешавам в този грях. Тази тактика знаех че работи със сигурност, защото чрез нея оставих цигарите за по малко от три дни. Някои грехове оставих веднага, но за някои ми бяха нужни месеци. Месеци в които се бях покаял за някой от трудните ми за отказване грехове, но все идваше някаква ситуация, някакъв момент в който се изкушавах и отново падах в греха от който се бях отказал. Тогава се покайвах отново Исус да ми прости, молих го да ми даде сили да продължа живота си без да изпадам в тези грехове отново. Така един ден идваше силата от Исус, за която се молех и която аз самия нямах за да мога да се справя с по трудните за мен грехове. Когато идваше отново съблазън в мен за някой от греховете които бях оставил, аз помислях какво щях да спечеля или какво удоволствие щях да изпитам ако избера да съгреша, но избирах да не го правя, а да живея живот на благочестие пред Бог.Още когато ми идваше мисъл за някой от старите ми грехове, аз се отказвах категорично от тях в ума си и изпитвах невероятна радост от това, че съм свободен от тези грехове. Често в мислите ми идваше следния цитата от Библията "И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни", сега вече разбирах каква е свободата за която се говори.
   Няколко години след като бях спрял с цигарите ми дадоха да запаля една цигара. Пушех от нея и изпитвах невероятно удоволствие от това пушене, спомних си за старите дни в които когато не съм пушил няколко часа и най-после беше дошло време за желаната цигара. След като я изпуших започнах да съжалявам, че съм го направил. Стана ми много тъжно почуствах че съм предал Исус, който ми беше дал сили в онзи труден за мен момент в който Той свръх естествено ме освободи от този грях. Много съжалявах искаше ми се да върна времето назад и да не я бях взимал тази цигара в този момент на съжалени и огорчени, аз се събудих. Изпитах невероятна радост, че това беше само сън и не се беше случило в действителност. Благодарих на Бог отново, че ме е избавил от този грях. Мисля, че с този сън Исус ми напомни че може да ми даде сили да се справя със всеки грях без значение какъв е той и колко често попадам в него. Единственото което трябва да направя за това е да му се доверя на пълно. Апостол Павел казва "Когато съм слаб тогава съм най-силен, понеже разчитам изцяло на Бога".

Християнството не е просто ходене на църква в неделя и по празниците, християнството е начин на живот. Живот в който се борим всеки ден - първо с греха, който иска да ни завладее, а после и за спасението на други хора.
Аз ви гарантирам, че няма грях в този свят, за който да не може да получите сили от Исус Христос за да го оставите. Това е разликата между всички други религиозни вярвания и вярата в Исус. Исус може да ви прости всеки грях и да ви даде сили да не съгрешавате повече в него.

[Vili Nedelchev]

13. Защото „всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси 20.“
14. Как обаче ще призоват Този, в когото не са повярвали? А как ще повярват в Този, когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
15. И как ще проповядват, ако не са изпратени? Както е писано: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто! Римляни 10:13-15

[Vili Nedelchev]

Винаги съм знаел, че има някаква сила, която ме пази! Още на 17 години и в 10 клас бях обявен за национално издирване, тъй като бях включен в групировките тогава или така наречената Мафия! И винаги съм искал да бъда мафиот, защото ненавиждах фалша и измамата в този свят, в който управляваха недостойни хора! Някои от приятелите и познатите ми бяха убити или изчезнаха! Но някак си свръхестествено някой се грижеше за мен и нищо не ми се случваше и се избавях от страшни неща! Имах всичко за което човек може да мечтае, но нямах едно: МИР!!! Нищо не можеше да ми осигури траен мир. Търсех истината но не можех истински да я намеря. В сърцето ми бяха качества като Вярност, Чест, Достойнство, Грижа за по- слабия, Посветеност и Морал, но не ги виждах никъде! Нямаше вярност между приятели, приятел и приятелка, мъже и жени и това не ми харесваше! Не вярвах в Бог и не Го свързвах с църквата, но знаех, че има нещо!  Като дете имах куче, което се разболя заедно с кучетата на приятелите ми, които бяхме поръчали чак от Киев и те умряха, а и моето бе на път след неизлечима тежка болест, за която тогава нямаше ваксина. Баща ми му изключи системите и инжекциите, които му биехме и каза, че кучето си отива и няма смисъл. Тогава то нито пи, нито яде 3 дни нищо, а аз не можех да живея без него и в безизходицата отидох до местната църква, без да знам за Бог, но подтикнат влезнах и само постоях, а след като се върнах след около 20 минути, кучето играеше с топката на двора! Беше първото чудо в живота ми! По- късно забравих за този случай и вършех лоши неща, но един ден след обявяването ми за издирване и поредните престъпления видях като видение нещо и разбрах, че Някой ще ме съди за всичко там някъде и няма да има измъкване, въпреки че от нищо не ме беше страх и затвор не ме плашеше. Но тогава видях Съда и изпитах такъв ужас, празнина, тъмнина и крайна безизходица, като липса на всякаква надежда и се вцепених. Казах си, че оттук няма връщане и поправление и всичкото зло и хората, на които съм навредил ще дойде върху мен, а бях безсилен и то за първи път! ТОГАВА РАЗБРАХ, ЧЕ ИМА БОГ и малко по- късно Майка ми прочете нещо от Библията и ми бе подарена, и за втори път бях поразен. Този път от прочетеното в нея, което никога до тогава не бях срещал, невероятни думи, които се забиваха дълбоко в мен, различни от всички книги и слова, които бях прочел и чул! Разбрах, че съм грешен и че тази сила, която ме е пазила, грижила и чакала толкова време е Господ Иисус Христос, който си е дал живота за мен и е понесъл всяко зло, което аз заради престъпленията, мислите и делата си трябваше да понеса! Беше ми трудно да променя живота си, но взех това решение, помолих се за прошка и помощ за промяна и Бог ми ги даде! Тогава получих  наистина Мир, който превъзхожда всеки разум и радост, надвишаваща всичко дотогава!
  Веднага исках да науча повече за Единственият Бог и се записах да уча Висше Богословие само за да Го позная по-добре! Живота ми се промени чудно и сега бях щастлив! Дотогава мразех училища и учители, като в училище учебниците ми бяха запечатани, но сега вече преподавах навсякъде по училищата и свидетелствах във всички градове, че Той е Жив, Милостив и върши чудеса и днес! Вече служех и основавах, чрез силата Му, която действаше в мен църкви навсякъде и разказвах на малък и голям кой е Господ Иисус Христос! Служех на наркомани, сираци, високопоставени и не толкова и намерих смисъла в живота!!!
 Бог подари Жена в живота ми, любов, за която само мечтаех, а мислех че не съществува и само бях чувал в приказките, а именно за тази истинска, нелицемерна, вечна  любов, която дава, но не изисква, не търси своето а се грижи, не предава, а е вярна!
И каквото исках Бог ми даде и не ме излъга нито за миг.
  Сега Му благодаря за всичко- за трудностите и изпитанията в живота ми, за децата ми, за това, че ме научи да обичам тези, които преди исках да убивам и най-вече за вечния живот, който ни е подарил и който е завършека и смисъла на всичко!!!

[green mile]

Аз плаках през  цялото  време,

Благодаря  ви  за  тези изповеди.

Беше  прекрасно.

Благодаря   на   Бог, че Го  има.

Бъдете   благословени,в  Името  на  Исус  Христтос.

[messianic]

здравейте,

прочетох свидетелството на алекс и това ми напомни как аз отказах цигарите с божия помощ преди около 30 години.

при мен обаче това освобождение стана по друг начин. първо повярвах в бога и в неговия син исус христос благодарение на едно мощно духовно преживяване, което имах докато за първи път в живота си четях библията от любопитство. веднага след това започнах да си спомням постепенно много мои грехове от времето преди да повярвам и да ги изповядвам пред бог и да му казвам, че се покайвам, при което всеки път усещах съвсем реално божията прошка.

един ден бях на гости в провинцията при баба ми и разговарях с нея как съм повярвал в бога. докато разговарях с нея пушех цигара, защото тогава пушех все още. в този момент си спомних за един мой грях от миналото и казах в ума си на бога, че го моля да ми прости за онзи грях, но не усетих, че получавам прошка. усетих обаче, че бог иска да му докажа по някакъв начин, че наистина се покайвам за онзи свой грях. в същия момент погледнах към наполовина изпушената цигара в ръката си и в ума ми дойде мисълта, че трябва да се откажа от цигарите. изтръпнах от тази мисъл поради две причини: първо, тъй като когато съм бил болен от настинка или грип в миналото, преди още да повярвам, съм усещал, че цигарите ми вредят доста на дишането и съм се опитвал да ги откажа или намаля, но винаги успехът ми е бил временен и отново почвах да пуша много, и второ, защото знаех от библията, че обещая ли нещо на бога, трябва да го изпълня, и че ако го наруша, ще има лоши последици за мен. и тъй като се боях, че няма да имам силата да издържа без цигари за дълго и така ще съгреша пред бога, ако му обещая да ги откажа, а след това не остана верен на обещанието си, а от друга страна много силно усещах, че бог одобрява да откажа цигарите и дори го иска от мен, а и аз го исках, за да усетя прошката, стоях като вцепенен с поглед в горящата в ръката ми цигара, без да знам какво да правя. както се казва, хем ми се искаше, хем не ми стискаше. не знам колко време съм бил в това състояние, може би минута-две, но както си стоях така, раздвоен и уплашен, изведнъж усетих като че някаква сила влезе в мен заедно с тотална решителност да спра цигарите и аз смачках наполовина изпушената цигара. в този момент усетих сякаш това човек да откаже цигарите е най-лесното нещо в живота, като първите седмици докато организмът ми се чистеше от никотина, чувствах сякаш летя от по-доброто здраве.

за разлика от историята с освобождението на алекс обаче, на мен никога след това не ми се е налагало да се моля на бога против желанието за цигари, защото това желание напълно изчезна още от онзи миг, в който смачках недопушената си последна цигара.

и така, вече 30 години, слава богу, не съм запалвал цигара, освен като алекс на сън два или три пъти в живота ми досега, като както и той, по време на съня съм се чувствал ужасно, но веднага след това съм се събуждал и с радост съм констатирал, че това е било само сън.

очевидно, бог може да извърши едно и също нещо по различни начин при различните хора. при мен отказът стана даже без да се моля, освен ако колебанието ми и терзанието ми вътре в мен преди да угася цигарата не се счита за някакъв вид молитва.

между другото, познавам още един човек, който също има свидетелство за отказ от цигарите с божия помощ. преди доста години, той всяка вечер когато си лягал се молил на бога да му помогне да се откаже от цигарите. на четиридесетия ден изведнъж изчезва желанието му да пуши и от тогава ги спира напълно. тогава той повярва в бога много по силно от преди.

тези истории показват, че молитвата към бога да ни помогне да се освободим от наши лоши навици има силата да ни освобождава от тях. те показват и още две неща според мен: първо, че ние също трябва да имаме желание да се откажем, и второ, че нашата праведност не е резултат само на нашата собствена сила и желание да сме праведни, а също е вид благодат от бога.

[iolanta]

Прочетох свидетелствата тук.
И аз искам да разкажа как Бог ме освободи от цигарите.
Най -напред: здравей месианик, радвам се че се събрахме тук.

И така...аз бях атеистка, но повярвах в Бог когато се омъжих.Свекърва ми беше вече петдесятна християнка и тя ми каза за Господа и за Спасителя Йешуа( тя Му вика Исус). Не стана веднага, ядосвах и се, присмивах и се..Но БОГ ме постави в ситуация, в която Сам Той ми показа чудо( за което може би ще разкажа в друга тема).И така , повярвах в Спасителя и прочетох Библията, ходех на църква заедно с всички... и така около 2 години, до момента когато се отдръпнах ...
Започнах да работя в чужбина.Поради работата ми, в която се изискват здрави нерви, започнах да пуша цигари.Оправдавах се с това ,че ми е "тежка работата"- нямам онова, което другите имат , макар заплатата ми да надвишава три пъти ония в България.. ..Така исках да оправдая себе си.

Малкият ми син през това време повярва в Бога ( беше достатъчно голям да осъзнае нещата и след драматични събития в неговия живот, предаде тотално всичко от живота си в Божията ръка,за слава Божия).
При един разговор с него , ми каза:
-няма да ми се пишеш наставник, понеже ти пушиш цигари! И ако беше наистина Божий човек, то щеше да осъзнаеш греха и да молиш Бог да те освободи. За мен се молиха и аз вече не пуша.

Честно да си призная, насълзиха ми се очите чак .Не можах даже да довърша разговора- така изобличена се почувствах. Паднах на колене и казах на Йешуа ,че искам да бъда освободена от цигарите, че имам проблеми с дишането, че не мога да спя спокойно, че ме боли , че не знам даже как съм влязла в тая зависимост сега. И ако ТОЙ ме освободи-ще съм освободена ,ако ли не -не мога сама. Това е.

През нощта, тъкмо вече заспивах, когато чух глас, който ми каза:
-стани, хвърли цигарите в коша, не забравяй и ония в черната пътна чанта
( аз си криех така цигари да имам, ама тия ги бях забравила).
И в името на Господа Йешуа никога няма повече да се сетиш за тях.

И аз станах , дори не можех да повярвам ,че правя това.Хвърлих всичко в коша, намерих и ония в черната пътна чанта.

И легнах и спах.

На сутринта се събудих, станах..мина време ..към 11 сутринта се усетих ,че аз не съм пушила и някак не се сещам за цигарите!!
И дишам добре! И се чувствам страхотно!!

И ...никога наистина не се сетих за цигара повече.
Разказах това на католиците около мен-всички знаеха ,че пуша.
Питаха как станало, ама какво точно съм чула , ами те можели ли да бъдат така освободени...??

Вечерта сатана се опита да ме убие, като ме бутна да падна ( необяснимо падане ) в една 4-метрова дупка, пълна със строителни железа, счупени стъкла, всякакви остри предмети.
Качих се на една плоча на гараж, за да взема простряните там дрехи . Имаше място покрито с етернитови плоскости, не знаех какво има отдолу. Стъпах без да видя в края на едната, а те били прегоряли от слънцето- счупи се и аз паднах надолу...а отгоре ми паднаха и две тухли четворки, с които бяха затиснати тия плоскости.

Паднах в навит маркуч, който според думите на собственика , висял постоянно на стената окачен.Но се оказа под мен.И аз нямах никакви наранявания, освен драскотини от тухлите.Човекът, който се пита да ме извади и той падна и се нарани жестоко и страда цял месец.Но аз бях без драскотина.
Знаех защо сатана се пита да ме убие. Не само заради освобождението.Просто защото след случката с освобождаването , аз вече чувах гласа на Светия Дух.Аз тотално се завърнах при Бога.

Така Бог ме освободи от цигарите и ме върна в Кошарата си.