Здравей, messianic,
...
Бог е справедлив и не би осъдил никого без да му даде възможност и време да се покае. Дори на жени като Езавел( 3 Царе 21:25), която греши и подбужда и другите да грешат Бог и дава време да се покае (Откровени 2:21). Но пише, че тя не иска. Което ме навежда на мисълта дали хора като нея въобще са познали истината и са вкусили от небесния дар.
здравей и на теб,
за всеки случай да поясня, че езавел от книгата на царете и езавел от откровението са две различни жени, живели в различни епохи, ако и да има някои общи неща между тях.
права си, че нежеланието на езавел да се покае поставя под въпрос дали въобще е познала истината или не. факт е обаче, че тя е била между членовете на църквата и се изявавала там като пророчица, или по-точно като „пророчица“.
в 2 петрово 2:20-22 е писано, че има хора, които са познали пътя на правдата и въпреки това, след това, подобно на окъпаната свиня, се връщат пак в калта и остават там. пише и за симон магьосника, за който се казва, че е повярвал поради знаменията, които виждал, и дори е бил кръстен във вода, но вярата му не е била достатъчно силна, че да доведе до промяна на неговото сърце /деяния 8:5-24/. така че, езавел от откровението може да е била или като симон магьосника, или може да е била като онези, за които пише петър в 2 петрово 2:20-22, или може да е била по начало дори неповярвала, а само преструваща се, че вярва, за да проникне между вярващите като един агент на сатана. но и за симон магьосника, и за езавел пише, че им е била дадена възможност за покаяние.
От друга страна „е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд“ и никой не знае колко време конкретно за него има за покаяние-„Помни какво си приел и си чул, и пази го, и покай се. И тъй, ако не се събудиш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе“(Откровение 3:3), така, че не е ли по-добре човек да се покае веднага за да не умре в грехове, заради които може да изгуби спасението си.
права си, че е по-добре незабавно покаяние, последвано от плодове на покаяние (особено ако става дума за голям грях), защото не знаем колко време ни е дадено за покаяние.
ще добавя това, че бог има някакъв предел на своето дълго-търпение, за който само той знае какъв е за съответния човек и за съответния вид грях. не случайно е писано, че бог е
бавен да се гневи и богат на благодат и вярност, прощава грехове, но никак не оставя виновния без наказание (изход 34:6-7), но това баване на гнева явно не е безкрайно. освен това, както вече писах в предишен пост, дори простеният грях обикновено не остава изцяло без наказание, но при покаяние и прошка наказанието се намалява, понякога значително, както се намалява и при грях, който е ненарочен или от незнание.
така че, по-добре е въобще да не съгрешим с някакъв сериозен грях, но и ако съгрешим, имаме изходен път поне да намалим нашето наказание и да го получим в този живот, а не в деня на големия съд.
по тази причина, една от моите молитви към бога е следната:
за каквото смяташ, че съм виновен пред теб, накажи ме в този живот, за да не остане наказание за мен след това.
