Когато Иисус беше в един град, дойде някакъв човек, цял в проказа, и като Го видя, падна по лице и Го замоли с думите:
„Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“ Той протегна ръка, докосна го и рече: „Искам, бъди здрав!“ И веднага проказата се махна от него. (Лука 5:12-13 НП)
Защо Исус докосна прокажения, а не каза просто дума и нечистият щеше да оздравее? Защо просто не се помоли, а отиде и се докосна до него и с глас, изпълнен с любов, каза:„
Искам, бъди здрав!”
Един допир, едно докосване може да означава много повече отколкото предполагаме.
Както знаем от Библията, човек е дух, душа и тяло. (1 Сол. 5:23)
Нашият дух има нужда от Словото и тук не говоря за желание, а за НУЖДА. Твоят дух има нужда от Словото на Бога, има нужда от поклонение, има нужда от молитва и взаимоотношение с Всемогъщия. Има нужда от това, както ти не можеш да живееш без да пиеш вода.
По същия начин и нашето тяло има нужда от определени неща, като например да спи през нощта, да се храни през деня и да е във форма. (Не говоря за желание, а за нужда.) Понякога, разбира се, имаме желание да отидем и да направим една тренировка, но всъщност тялото се нуждае от това.
Също така и нашата душа има нужда от определени неща, които доста често пренебрегваме заради нашата „духовност”. Но знаете ли какво? Бог обича не само духа ви, но и тялото, и душата ви.
Имаме нужда от въздуха. Ако видим човек, който се дави, едва ли ще си кажем:
„ Не се излагай сега, защо ти е да дишаш?” Но ако отидем да го спасим, е много вероятно да ни дръпне в същата позиция като неговата, защото отчаяно се нуждае от това да диша.
Така и твоята душа има нужда от привързаност (отново ще подчертая, че не става въпрос за желание, а за нужда). Твоята душа има нужда от грижа и внимание, и за това е създадена.
Ти си роден да се нуждаеш от другите хора и най-ценното нещо на тази земя са твоите взаимоотношения с хората. Но понякога толкова ни е страх да не бъдем отхвърлени, че отхвърляме хората преди те да отхвърлят нас. Не поздравяваме хората, защото ни е страх, че те няма да отвърнат със същото към нас. Страх ни е, че хората, които харесаме, които ценим, няма да отвърнат на усмивката, която е за тях.
Какво общо има това с Исус и прокажения? Нека погледнем какво се случва в душата на прокажения, нека видим и неговата позиция:
Какво е нормално за теб? Ръкостискане, гореща прегръдка, потупване по рамото за насърчение?
Тези неща бяха отнени от живота ми. За 5 години никой не се докосна до мен, нито хората по улицата се блъскаха в рамената ми, нито усещах допира на жена ми и децата ми. Дори не бях приветстван в дома си, в синагогата, в града си.
Бях човек, който не може да бъде докоснат, бях прокажен.
Нека ви кажа как започна всичко.
Бях си на полето, работех през целия горещ ден, но в последните дни хващах сърпа и дори не усещах какво имам в ръката си. Лека по лека губех чувствителността на ръката си, докато не отидох да се измия и видях – от ръката ми течеше кръв! Може би се бях порязал, но къде? Нищо не усещах, ръката на тялото ми беше като чужда.
Съпругата ми предложи да ме заведе до първосвещеника, но предпочетох сам да отида. Вече знаех, че животът ми се променя със скоростта на светлината.
Обърнах се към жена ми и видях погледа й, изпълнен с тъга, а до нея стоеше нашата дъщеря, която се опитваше да разбере какво се случва с баща й.
Със здравата си ръка докоснах лицето на своята жена и целунах милата ми дъщеря… това беше нашето последно докосване.
Отидох до първосвещеника, а той като се отдръпна с кърпа на уста, извика:
„Нечист си!”Това беше моментът, в който изгубих семейството си, приятелите си, нивата си, бъдещето си.
Представяте ли си какво е да се разхождаш увит с дрипи и със звънец на врата, за да предупреждаваш хората около теб да бягат далеч, защото си прокажен?
Вече 5 години съм такъв. Липсваха ми пръсти по крака и някои части от ръката ми се разпадаха постепенно.
5 години без никой да говори с мен, 5 години без никой да се допре до мен, 5 години без да усетя любов към мен. Единствено чувах тълпата да вика:
„Нечист! Бягайте от него!”Не е необходимо да си прокажен в нашето общество, за да се чувстваш като че си под карантина.
Минах покрай дома си и видях как деца играеха със смях. За момент забравих, че съм прокажен и излезнах към тях, но те ме видяха и се уплашиха… Вече бях свикнал да съм отхвърлен, но най ме болеше, че моите деца не можеха да разпознаят своя баща. С какво бях заслужил това ?
Един ден всичко се промени, когато чух, че идва човек, Когото наричат Божият Син. Реших да отида, все пак нямаше какво да губя.
Видях Го: слизаше по хълма и много хора Го следваха. Затичах се към Него, а някои от хората се уплашиха, дори деца се криеха зад родителите си.
„Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.” – извиках аз с пресипнал глас.
В момента, в който видях погледа Му… разбрах, че мрази болестта ми. Точно толкова, колкото и аз! Беше усмихнат. В лицето Му се взрях и все едно видях ярката утриннна звезда!
Всички хора се отдръпнаха, но Той се приближи. Протегна ръката Си и ме докосна… Това чувство не бих го заменил за нищо на света. Гласът Му бе изпълнен с любов и ми каза:
„ИСКАМ! Бъди очистен.”Усетих как река потече в тялото ми, топлина ме обвзе от главата до краката.. Вече усещах ръката си, усещах краката си…!
Сега вече мога да отида при сърпугата си, децата си, приятелите си… Исус върна моя живот !
...............................
Днес Христос ходи по земята чрез теб и мен! Иди и докосни някого, чийто живот ще бъде променен!Исус изцери прокажения не само от болестта, но и от раните в неговата душа.
изт:
статус на М. Ликов
