Много хора днес се наричат християни. Повечето от тях не са чели Библията, едни ходят на църква само по празниците, а други не са сигурни, че точно Исус е Бог.
Има и един друг вид хора, които са много набожни. Ходят всяка неделя на църква, знаят всички църковни правила, но вън от църквата нямат нищо общо с Бог.
За да се наречете християни трябва да вярвате, че Иисус Христос е Бог и да се покаете за греховете си, които сте извършили до този момент. Бог ни прощава всичко, но ни казва да живеем вече нов живот, като оставим всичките си грехове!
1 Петрово 1глава
16 защото е писано: "Бъдете свети, понеже Аз съм свет".
1 Йоаново 3 глава
6 Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.
7 Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, праведен е, както и Христос е праведен.
Матей 7 глава
20 И тъй, от плодовете им ще ги познаете.
21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.
Как трябва да живеем, за да сме истински християни?
Важно е да се разбере, че думата "християнин" всъщност в новозаветни времена се е отъждествявала с фразата "Христов ученик".
И така, щом става въпрос за Христови ученици, значи на първо място:
1. Това са, както казваш, хора, които вярват, че Исус Христос е Господ, и Божи Син (или- че Той е Бог). И че е умрял и пролял кръвта Си за греховете ни, бил е погребан, и след 3 дни възкресен от мъртвите. И тази вяра трябва да е жива, предизвикваща дела.
2. Щом става въпрос за "ученик", тоест- "Христов ученик", а не просто "Христов човек" или нещо подобно, значи християните са хора, които СЕ УЧАТ, тоест- търсят, изследват, развиват се във вярата- на дело и в слово. Не са застинали на едно място в някаква закрепостена традиционна позиция.
Оттам нататък, като говорим за ученичество, ето какво още казва Исус:
3.
Йоан 8:31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.Тук разбира се, трябва добре да изясним значението на думата, преведена на български като "пребъдвате", понеже най-малкото тя не е ежедневно употребявана дума (освен в някои църковни общества), и често се цитира без знание. И така, значението е "да постоянствате в Моето учение"- в неговото изучаване и прилагане на практика.
4.
Йоан 13:35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.С други думи, една важна характеристика на християните е
да имаме любов помежду си. Любов към външните- да, това е също наша цел. Но любов помежду си- това вече е задължително, ако искаме да се наричаме "християни". На пръв поглед изглежда уж лесно, обаче нека всеки изпита себе си. Обичаме ли тези от нас, които са се отклонили в грях? Можем ли да обичаме (и то на дело) примерно някой пастор, който се е отклонил в сребролюбие? Можем ли да обичаме поповете в православните църкви (понеже ние не знаем какво има в сърцата им, някои от тях може да са само фалшиви попове, с диплома от семинарията, без никаква вяра, но други може да имат искрена вяра, и само Бог знае)? Можем ли да обичаме братя и сестри от друга деноминация, с други убеждения, други доктрини, но все пак държащи основата Христос?
5.
Йоан 15:8 В това се прославя Моят Отец, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.Истинските християни принасят много плод. И това също трябва да се изясни, какво се разбира под "плод". Ако анализираме внимателно Библията, ще видим, че под "плод" не се разбира само хора, на които сме благовествали и те са повярвали. Има и много други видове плод (можем да прочетем за плодовете на Духа, описани в Галатяни 5 глава- имайки отново предвид, че това не са просто някакви емоционални състояния- мир, радост и т.н., а съвсем конкретни изработени характеристики в нас, и в другите около нас). Като цяло под "плод" може да се обобщи всичко, което чрез нас е допринесло по какъвто и да е начин за полза на Божието царство.
Всичко това са характеристиките на един истински християнин. Много от нас не са развили повечето от тези характеристики, но важното е да имат този стремеж като решение (и това е всъщност част от покаянието, за което ти говориш).
