Аз лично мисля, че да се смириш значи да решиш напълно да се покориш на Божията воля (когато познаеш Бог и волята Му, разбира се).
И аз мисля така, макар че е доста общо написано. Стига действително да разбираш какво какво значи да се покориш на Божията воля, да познаеш Бог и волята Му.
Виж какво съм писал тук:
Нека си припомним основните характеристики на всяка една религия:
1. вероучение (догмати)
2. духовна-нравственост или още религиозно чувство (вътрешно благочестие)
3. култ (външно благочестие)
Същността и смисълът на християнската религия се корени във нейната втора характеристика. Първата и третата само съдействат на втората и не представляват крайна цел.
1) Целта на християнската религия е развитието на духовната нравственост на човека.
2) Целта пък на човека, - която е толкова необходима за неговото спасение, - е до края на живота си да придобие смирение в максимална степен според силите си.
Двете цели, и на религията, и на човека, намират пресечна точка на второто ниво. Именно там се намира фабриката за преобразуването на страстите в добродетели. Но крайната цел е придобиване на смирение.
Смирение - състояние, при което осъзнавам че на мен ми е необходим Спасител, в противен случай ще загина от раздиращите ме страсти.
В едно от словата си св. Василий Велики казва:
"Не се заражда в душата на човека по-пагубна страст от завистта" и По-нататък продължава:
"В останалите страсти човек намира някакво удовлетворение, а тук нищо не намира. Единствено страда от това, че в ближния има благо"Когато вършиш добродетел е възможно в теб да възникнат две чувства. Едното е гордост, а другото смирение. Именно за да не възникне гордост в душата ти и за да не обезсмислиш твоята добродетел е казано
"кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната" (Мат.6:3). В противен случай, ако целта на милостинята ти е да те похвалят, т.е. поради тщеславие, то в теб чувството за гордост още повече расте и добродетелта ти служи за осъждане, нежели за смирение.
Ако в теб има страст на сребролюбие, трябва да започнеш да го лекуваш с милостиня. Ако лечението е правилно резултат трябва да бъде изкореняването на сребролюбието, придобиване на добродетелта милосърдие и пораждане на чувството смирение. Целта на всички добродетели е да предизвикат в теб смирение, което е крайната цел, а не самите добродетели сами по себе си.
Само на почвата на смирението може да расте най-голямата добродетел - любовта.Законът само регистрира наличието на престъпление и затова той се намира на третото стъпало в религията. Затова е наречен "детеводител". Той има за задача само да ти покаже, че извършеното от теб е грях. Регистрирането на грях показва че в теб има някаква страст, която ражда грях. Тоест грехът пък е видимата страна на страстта.
И какво се получава в крайна сметка? Законът регистрира грях, а грехът пък от своя страна регистрира наличието на страст. Срещнал си гладен и не си го нахранил. Това е грях. Този грях пък показва наличието на страст, която е сребролюбие. Това означава стихът:
"Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът". 1Кор.15:56
Според закона ти си длъжен да нахраниш гладния. Ако го нахраниш ще изпълниш закона, но това не означава, че вече си изпълнил духовно-нравствения закон. По-важното е какво чувство се е породило след това в теб, смирение или гордост. Стремиш ли се никой да не разбере, че си нахранил гладен или веднага бързаш да кажеш на някой, за да те похвали, защото си тщеславен. Дори на никой да не казваш, даже в мислите си не трябва да се възгордяваш когато си насаме. Виждаш ли на колко високо ниво стои духовно-нравствения закон спрямо нравствения? Колкото земята от небето, както казва св. Йоан Златоуст. Става ли ясно сега, че изпълнението на закона не означава изпълнение на духовно-нравствения закон?
Доколкото си победил тая страст на сребролюбието, дотолкова си придобил смирение и си се приближил към Божията съботна почивка - Царството Божие. До толкова си изпълнИЛ и заповедта за милосърдие. Забележи, че казвам изпълнил, а не изпълняваш. Има голяма разлика. Ако речем си пушач и влезеш в болница, на входа най-вероятно ще прочетеш надпис "ТУК НЕ СЕ ПУШИ". Ако си с цигара в ръка ще я хвърлиш. И всеки път ще правиш това. Тогава изпълняВАШ закона. Но ако откажеш цигарите, тогава си изпълНИЛ закона. Така и ако победиш сребролюбието ще си изпълНИЛ закона за милосърдието. Но всеки път, когато правиш милостиня и преди това се замисляш, тогава изпълнЯВАШ закона.
В действителност нещата са доста по-сложни. Православието учи, че основните страсти са три: гордост, сребролюбие и себелюбие. Те са на върха на пирамидата от страсти. Под всяка има множество други. Всяка страст има разклонения, т.е. води до много други страсти. Така се оказва че в човешката душа има всякакви гадинки с които човек трябва да се бори.
Всяка гадинка ражда някакъв грях. За всеки грях съществува заповед, чрез която се регистрира от ума на човека наличието на страст. Съвкупността от тези заповеди (или наричани още етични правила) образува закон. Така Декалога е съставен от 10 заповеди (или етични правила), а всяко етично правило има множество подправила съответно на съществуващите страсти в човека.
Така например користолюбието е идолослужение (Еф.5:5) и е нарушение на втората заповед от Декалога - явен пример как втората заповед си има подзаповед, която е користолюбието. Ако ти не си изваяш телец, за да му се кланяш, но се опитваш при всяко взаимоотношение с брата си да извлечеш полза от него, това означава че си идолопоклонник и си нарушил втората заповед. Когато престанеш да поддържаш такива взаимоотношения с ближните си, тогава ще си изпълНИЛ едно дребно етично правило, което е само раздел от втората заповед.
Ние може да не убием никой през живота си и да си мислим че сме изпълнили закона. Но ако се гневим ще нарушаваме шестата заповед (Мат.5:22) и в същото време да си мислим че сме светци. Ако спрем да се гневим, то изпълниЛИ сме закона.
Ето каква е разликата между изпълНЯВАМ и изпълНИЛ. Ако изпълняването всеки път на една и съща заповед е предпоследно, това означава че ти си стоиш още в греха. Когато спреш да пушиш бележката на входа на болницата за теб няма да важи. Докато продължаваш да пуши, тя винаги ще е валидна за теб и ще трябва да изпълнЯВАШ това етично правило да си хвърляш цигарата преди да влезеш. Когато спреш да бъдеш гневлив, користолюбец, среблюбец и т.н., тогава може да задраскаш в тефтерчето си тези етични правила на закона, защото ти си ги изпълнил и те вече не важат за теб. Така едно по едно трябва да изпълним всяко етично правило, захвърляйки най-накрая целия тефтер съдържащ Закона. Това е дейност, която продължава през целия наш живот.
Да изпълНИШ четвъртата заповед, т.е. да влезеш в Царството Божие, означава да си отишъл вече в рая след смъртта. Дотогава обаче ние трябва да я изпълНЯВАМЕ. Изпълняването ѝ става, чрез живот по тоя начин, който описах в настоящия пост - избягване на греха и изкореняването на страстите. Но на първо място е вяра в Бога, защото иначе не би намирал смисъл във воденето на такъв живот. Такъв живот се нарича жива вяра. Това е новозаветната събота.
Старозаветната събота за спазване на един определен ден в седмичния цикъл показва периодично връщане към греха. Това дето адвентистите повтарят как Христос изпълНИ целия Закона не означава, че Той се е стремил да спазва шабата, както фарисеите и книжниците учили, а означава "възнесе се на небето и седна отдясно на Бога" (Марк.16:19). Защото след възкресението Си Той не продължи да спазва шабата. Четвъртата заповед наистина е като печат на Декалога, както казват те, защото е краят на всички заповеди, както това се вижда и в Матея 5 глава. Там след всички новозаветни (духовно-нравствени) заповеди Иисус ни дава последната заповед като техен печат:
"И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец" Мат.5.48
С тая заповед Той ни дава новозаветната заповед за спазване на съботата, живата вяра, за която писах по-горе какво означава - вяра в Бога, избягване на греха, вършене на добри дела и придобиване на смирение с цел приближаване към същността на съботната почивка - влизане в Царството небесно.
И тъй, преобраз на новозаветната заповед за жива вяра (да се стремим към съвършенство, да се стремим към святост и т.н.) е старозаветната за спазването на шабата, а изпълнението на новозаветната заповед е влизането в Царството небесно.
По същия начин кръщението Господне отмени неговия предобраз на старозаветното обрязване, а истинското очистване, което е извършил нашият Господ е делото на кръста, когато умря за нашето спасение
"като с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите" Еф.2:15
Новозаветното обрязване е кръщението, което е само входната врата на Църквата, т.е. самото начало по тесния път към кръстната смърт на плътта ни. В този стих много ясно се вижда как Христос с новозаветното учение отменя старозаветното. Това не означава премахване на закона, а пълното му изпълнение веднъж за винаги. Защо трябва да спазвам шабата веднъж седмично, след като имам заповед да се стремя да живея в святост.
Този, който не принуждава себе си да живее по заповедите (по заповедите на Евангелието, а не по Мойсеевия закон), т.е. не обръща внимание на своя вътрешен свят; на своите мисли, чувства и желания; той живее стихийно в атмосферата на греха, мечтае, чувства и върши каквото му е угодно и никога не вижда себе си грешен: "Вие, които искате, да се оправдавате със закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта" (Гал.5:4).
