KLS, ако имаш откровение за всичко, което си писал по долу, ще ми бъде много интересно. 
Здравей Алекс,
Да, имам някои неща като знание (предпочитам да използвам тази по-ясна и конкретна дума, а не “откровение”, понеже като се каже “откровение”, и някои разбират едва ли не някакво пророчество, което съм получил- което не е така), които бих искал да споделя:
И това знание според мен е изключително важно. То е част от нашата основа, а за съжаление повечето християни не го знаят, и липсва. Но през 1-ви век, в началото, то е било ясно за вярващите, те са го знаели, едва по-късно това знание се е загубило.
И така:
Трябва да е ясно, че спасението, и влизането в Божието царство са две РАЗЛИЧНИ НЕЩА, които не трябва да се бъркат.
Първо- нека да изясня разликата между термините “дар” и “награда” (извинявам се, че говоря така научно, като някой лектор, но явно има нужда, и то сериозна- нещата трябва да бъдат ЯСНИ).
Дарът е нещо, което се дава безплатно. То не зависи от дела. И е неотменимо. Не може Бог да ти даде някакъв дар, без значение делата ти, а после,
поради делата ти, да го загубиш- в това няма логика, и Библията също казва, че Бог не отнема даровете си (Римляни 11:29).
Обикновено за повечето дарове единственото условие, което Бог изисква, е вяра, понякога вяра с копнеж. НИЩО ПОВЕЧЕ. Ето примери за дарове:
- оправдание; спасение; изцеление; дарбите на Святия Дух; дар безбрачие, и т.н.
И съвкупността от всички Божии дарове се обозначава в Библията с термина “благодат”.
А наградата е нещо съвсем друго: Наградата е ЗАПЛАТА. Заплата за ДЕЛАТА НИ. Наградата ЗАВИСИ от делата ни. Бог е приготвил много награди-заплати за нас, когато Той ще дойде. Има обаче някои християни, които неразумно бързат да си ги вземат още сега (например, като се молят, дават милостиня или постят за пред хората, за да бъдат похвалени). И когато правят това- те ги взимат сега, а ги губят после. Интересното е, че според Библията наградите е по-добре да се вземат СЛЕД като Исус дойде, а не сега. Защото СЛЕД като Исус дойде, те ще бъдат 100-кратно умножени. И влизането в Божието царство, и получаването на конкретна позиция там, спада към наградите. Зависещи изключително от делата ни.
И така- спасението е дар, който е неотменим. А влизането в Божието царство е нещо съвсем различно, и то е НАГРАДА, зависеща от нашите дела. Тук искам да вмъкна някои разяснения относно Галатяните: Павел ги изобличава за 2 неща: първо- че са объркали кое е дар, и кое е награда, и са решили, че спасението и получаването на Святия Дух е награда, а не дар. И второ- те са езичници, а се опитват да живеят като етнически евреи, с цел да получат... дарове. При тях е настанала пълна бъркотия по тези основни въпроси, затова Павел ги изобличава.
Значи: спасението е дар, и Бог ни го дава в момента, в който изповядаме чрез вяра, че Исус е Божият Син, Който е дошъл като човек, умрял е на кръста, бил е погребан за три дни, и след това Бог Го е възкресил от мъртвите.
И това е началото- старта на нашият нов живот. Още в началото Бог ни снабдява (или поне- иска да ни снабди- защото много деноминации нямат това разбиране) със всички необходими дарове. След това обаче идва нашият ред, ние сме на ход- НИЕ, използвайки тези дарове, да вършим ДЕЛА. Ако ги използваме правилно, ние ще вършим добри дела, и те ще бъдат плодоносни. Ако не ги използваме правилно, няма да имаме зрели плодове. И накрая Бог ще гледа делата и плодовете на всеки един- КАК е употребил даровете, които Бог му е дал. Какъв настойник е бил. И според това ще се определи неговото състояние през Хилядолетното царство. Някои ще получат слава и много награди, ще владеят над много, ще блестят в слава. Други- по-скромно. А трети ще останат ИЗВЪН царството: те няма да изгубят спасението си- НЯМА ДА ОТИДАТ В АДА заедно с невярващите (това е изключително важно да се разбере!), обаче ще останат отвън, във външната тъмнина. Тя представлява лишаване от достъп до праведниците и до Царя- тя е място, което е външно, срамно. Тоест- затвор. Или в най-добрия случаи те ще бъдат слуги, управлявани.
Много важно е да се разбере и друго: ние често обръщаме внимание на това какво ще стане след като умрем, и къде ще отидем. И как, като умрем, душата ни ще отиде в рая, ако изпълним тези и тези условия.
Но Библията не набляга изобщо на това. Да, споменава се, че душите на праведните ще бъдат в покой. Или пък ще викат и ще очакват възмездие. И дотам, нищо повече- просто защото това състояние е ВРЕМЕННО.
После обаче ИСУС ИДВА. Когато Той дойде, Той ще възкреси всички праведни. Когато ги възкреси- с нови, безсмъртни тела с неограничени от материята възможности, Той ще раздава награди или наказания НАД ПРАВЕДНИТЕ. След това Той ще установи Милениума- Неговото царство НА ЗЕМЯТА (
а не някъде в небесата, и в някакъв абстрактен “рай”- който иска- да ходи в небесата, обаче Исус ще царува НА ЗЕМЯТА, и аз лично предпочитам да съм там, където е Той). Неговото царство на Земята ще бъде съвсем реално, съвсем физическо и съвсем материално (обаче отчасти с нова материя- от която ще бъдат направени новите ни възкресени тела).
А след това, когато свършат 1000-та години, Бог ще обнови цялата Вселена с тази нова материя.
Важно е да се разбере това. Важно е да имаме ясна поставена цел. Да знаем за какво, аджеба, сме християни. Когато казваме на някого “стани християнин”, трябва да му кажем и ЗАЩО да става християнин (само “за да бъде освободен сега, в този свят, от някои пороци, от които и той самия не е сигурен дали изобщо иска да бъде освободен”, и “за да не отиде в ада, а в рая”- това не е достатъчно, даже може и да бъде опасно- човек да стане християнин с неправилни мотиви). Без цел, без стимул- смисъла се губи. И това не го казвам аз, казва го Библията.
