Като начало, ще те помоля- да не ми редактираш постовете,
когато ги цитираш.
Пише се част от цитата, или се отговаря на отделни пасажи,
но никога, човече, нямаш право да редактираш чужд пост, според както
ти харесва.
2/терминът, за който пишеш, не е термин.
Точно както Содом и Гомор не са просто имена на исторически градове.
''Терминът'' е раково образувание, с пръснати вече пипала,
и смешно прикрит под лозунга-'' ново нещо, което е полезно.''
3/ Ако аз съм ''някои'', които не знаят какво е терминът,
то е истина- истината, че орлите са по-истински от човешките мъже.
Понеже орлите нямат нужда да подтискат орлиците, за да
изпъкнат те.
Орлите знаят, че трябва да могат всичко това, което трябва да могат
и се учат, докато не станат повече от орлиците.
Мъжете предпочитат да унижат, нагрубят и уязвят жената,
защото това е старият изпитан и лесен метод- да се докажат сами на себе си,
както и да наранят жената.
Доста недостойно.
4/няма как да влезеш в спор с мен, понеже съм в друг
филм, до който нямаш достъп.
5/Християните ще се разбере дали изобщо са имали право на това Свято
Име, чак като дойде Господ.
Дотогава- няма как да кажеш кой- колко е друг,
понеже изобщо не можеш да докажеш- кой всъщност наистина е дете на Бога.
6/Този, които непрестанно говори за смирение,
не е смирен.
Този, който говори срещу агресивните, без изобщо да става дума за това,
е агресивен.
Пасивно- агресивен, но агресивен със сигурност, въпреки, че не иска да го види в себе си.
Истински смиреният е смел.
Истински малодушният, който само повтаря думата смирение-
е агресивен.
Божият Син извърши страхотна смелост, непонятна, неразбираема.
Това е смирение.
И е писано, че когато дойде, ще бъде като лъв и ще поразява.
Това е смирение.
Агресивните непрестанно изискват смирение от другите,
повтарят тази дума.
Но те не са смирени.
Малодушието води до агресия, от която
най- вредящата за хората е пасивната агресия.
При хора, които се определят със Святото Име на Божия Син
тя е доста разпространена.
Истински смирен е този, който изисква ОТ СЕБЕ СИ смелост,
И който съзнава, че смисълът на смирението е като приклякането на лъва
преди смелия скок.
Като стъпалото, от което трябва да отскочиш,
за да ИЗВЪРШИШ смелото дело.
Който не съзнава това,
ще си остава клекнал без да направи делото на смелия скок.
На всичкото отгоре ще набива канчето на тези,
които не желаят да стоят цял живот клекнали
и искат да направят смелия скок, още повече, когато Бог го изисква от тях.