Любовта няма граници
https://www.pravoslavie.bg/есеистика/Любовта-няма-граници/
Вече като дойде православен, ще го пращаме да чете тази статия. 
За съжаление не всяка статия в този сайт е православна. Такъв е случаят и сега. Статията е с икуменическа насоченост. А
от тук ние православните знаем, че икуменизмът е ерес против
догмата за Църквата. В Правило 10 от
Апостолските правила гласи: "Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен." Не само в тази статия, но и от думите в
първата статия: "събираме масите в едно за една трапеза: „Отче наш…” , разбираме, че българските православни се молят с холандските протестанти. А кои православната църква счита за отлъчени, се разбира от
Молебния чин за празника "Тържество на Православието", който се чества на първата неделя на Великия пост и включва произнасанято на анатеми срещу еретиците. Сред някои от произнасяните анатеми са и тези:
10. На отхвърлящите съборите на светите Отци и тяхното предание, което е съгласно с Божественото откровение и се пази благочестиво от Православната вселенска църква – анатема!
........................................
12. На онези, които ругаят и хулят светите икони, поставени от светата Църква за възпоменание на Божиите дела и делата на Неговите угодници, та чрез гледането им християните да се подбуждат към благочестие и подражание, и на онези, които казват, че иконите са идоли – анатема!
Божествената Истина се въчовечи, за да спаси чрез Себе си нас, погубени от приемането и усвояването на убийствената лъжа. Ако пребъдете в Моето учение, казва тя, то вие наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни (Иоан 8:31-32). Само онзи може да бъде верен на Христовото учение, който с решителност отхвърля и постоянно ще отхвърля всички учения, измислени и измисляни от отхвърлените духове и хора, враждебни на Христовото учение, на Божието учение, клеветещи целостта и неприкосновеността му.От тези анатеми следва, че към числото на отлъчените Православната църква счита и протестантите.
От всички коментари под статията, считам този на Деяна Колева за толкова изчерпателен, че не намирам какво повече да добавя:
Деяна Колева"И как така се получи че отстояване чистотата на Православната Вяра се счита за липса на любов и обезсoляване? И къде е любовта на православните християни към хилядите мъченици проляли кръвта си отстоявайки точно православните догмати и чистотата на Вярата. И как протестантите ще стигнат до тези догмати, ако самите православни християни не ги считат за чак толкова важни?"
Сега ще обясня в какво по-точно се състои нередността на статията и защо намирам коментарна на тази жена върху статията за напълно верен и изчерпателен.
Главната нередност в статията е че в нея авторът противопоставя догматиката на етиката. Това най-ясно се вижда в следните редове:
"Разсъждаването в юридически или органични категории и противопоставянето между етика и етос са в основата на нашите догматични различия, но в крайна сметка личността на човека не е само неговият разсъдък. Защо отричаме, че един католик или протестант може да греши в разсъжденията си, но в делата си, следвайки порива на сърцето и Божията воля няма да излезе по-оправдан на идния съд, отколкото един православен, който разсъждава вярно, но действията му, мислите на сърцето му не са това, което прави неговият ум? Не се ли крие тук фарисейщината, не се ли крие тук самозаблудата?"Като вземем предвид заглавието на статията, преводът на този цитат с прости думи изглежда така:
"Щом като има любов помежду ни, кому са догматичните граници нужни?" Ясно е вече какъв метод са избрали икуменистите за борбата си срещу Православната църква - чрез противопоставянето на етиката срещу догматиката. В темата си
Християнските истини обаче съм писал, че:
"Догматиката и Етиката са дълбоко свързани помежду си, обуславят се взаимно, тъй че нито Догматиката може без Етиката, нито Етиката без Догматиката. Защото и вярата без дела е мъртва (Иак.2:26) и делата без вяра са мъртви (Рим.4:2-3). Както бесовете вярват и треперят (Иак.2:19), но тая вяра не ги ползува, понеже нямат добри дела, — тъй и еретиците могат да имат някакви външни добри дела, но тия дела не ги спасяват, понеже не са свързани с правилна вяра. Съгласно думите на епископ Теофан Затворник:
„нелицемерната вяра обхваща всички догми. Те всички са такива, че когато сърцето искрено ги държи, непременно извикват чувства и дела на любов и въодушевяват към тях."Ето какво съм писал и в темата си
Християнската догматика:
"Християнската догматика разкрива теоретично богооткровените истини на вярата, а християнската етика - произтичащите от тях християнски ценности, съсредоточени във висшата духовна Реалност, в Бога, Който е любов и към Който трябва да се стремим по пътя на нашето спасение. Етиката на Православната църква е органично свързана с нейната догматика. Ето защо всяка догматичната ерес има последици и в етиката. Етичната ерес обаче се различава от догматичната в това, че не оспорва богословския догмат, а просто счита, че той не е свързан с живота. Така етичната ерес не води до изкривяване на догматите, а води по същество до тяхното неприлагане и съдържа всички възможности за секуларизиране на християнския живот (разминаване между вяра и дела). Именно това е широко разпространената тенденция днес в протестантския свят, който идеологизира богословието и подкопава етиката."
Крайният извод от целия ми пост е следния: Ако никому догматичните граници са ненужни, то фарисейска любовта ще цари помежду ни? Сега вече вижда ли се колко е права авторката на коментара под статията, като задава въпроса: "И къде е любовта на православните християни към хилядите мъченици проляли кръвта си отстоявайки точно православните догмати и чистотата на Вярата. И как протестантите ще стигнат до тези догмати, ако самите православни християни не ги считат за чак толкова важни?"
