От много отдавна не съм писал във форума. Чета го обаче. Виждам, че в него освен брат Пламен са се регистрирали и други християни с православна верова ориентация/визирам брат Данаил/, което ме радва. Според мен това е добре за репутацията и идейното съдържание на самия форум. Така той се експонира като един наистина общохристиянски форум. За съжаление не виждам в него да пишат редовно представители на адвентизма, католицизма и още други неизброени християнски изповедания. И сега реших - без да засягам никого, без да използвам някакъв поучителен тон, да цитирам добросъвестно един абзатц от статия на един гръцки богослов. Надявам се дискутиращите в този форум, особено православните, да разберат духа на написаното в споменатата статия, както и целта, която архимандритът си е поставил с написването й. "Има много православни, които на никого не могат да помогнат и да го направят православен със своето поведение, защото постоянно вървят със свит юмрук и другият не иска да стане православен по този начин. И кое е страшното – че този, който върви със свит юмрук, знае перфектно догматите и това, което вярва, е много истинно, но духът, с който постъпва, не е православен. Не знам. Кое предшества? Мисля, че и двете са нужни – и да вярваш правилно нещата, и да ги живееш правилно. И да си православен по вяра, но и да се държиш православно. Защото, да те попитам нещо – по начина, по който говориш понякога, помогнал ли си на някой да стане православен, да доближи Църквата? Един приятел в чужбина, в Единбург, ми каза: преди време дойде някой, който работи в BBC, протестант, не е православен, не е от Църквата, но се вълнува, наблюдава св. Литургия, службите, там служат на английски, и отишъл и накрая му казал:
- Отче, чувствам напоследък, че Христос ме зове. Но не зная къде да отида, в коя църква да отида? При тебе да дойда? При римокатолиците? При протестантите? Къде?
И другият казва сега – ах, каква възможност! как се казва, каква възможност да клъвне, да го грабнеш, нищо не е, грабни го – би казал някой. И този мой приятел свещеник, който е много ерудиран, катехизирал е и кръстил много инославни, му казал:
- Да прославяш Бога, задето чувстваш, че Той те зове и да се молиш да ти покаже къде да отидеш!
Страшен отговор, докато отецът е православен. Той можеше да му каже при „Нас ще дойдеш, да не те будалкат! Тук е Истината!“
Но не му го казал. И този човек ходи там, в този храм и ще се кръсти и ще се катехизира и ще стане православен. Защо? Защото този познат свещеник излъчва не само православните догми, но и православния етос, който ние много пъти нямаме.
Нека създадем тази православна атмосфера около нас, която другият да вдишва, и ти го обичаш, ако ще да е различен от теб; и му казваш това е моята вяра, имам такава широка вяра, такъв Бог, Който ме прави строг със себе си, но уютен с теб, както искаш, както можеш, не мога да те притискам. Така той се услажда и те доближава."
https://pravoslaven-sviat.org/2018/02/06/prawoslawen-po-wqra-eretik/ От мен ще добавя. Ако Православието е истинското християнство, както православните го заявяват, ТО Е СВЕТОВНИЯТ НОСИТЕЛ НА ЛЮБОВТА, ЗАЩОТО БОГ, КОГОТО ИЗПОВЯДВА ПРАВОСЛАВНОТО ХРИСТИЯНСТВО Е ЛЮБОВ. Следва, че ДУХЪТ НА ПРАВОСЛАВИЕТО Е ДУХЪТ НА ЛЮБОВТА. И в тази, толкова вече станала банална библейска фраза, превърнала се сякаш в банален верски девиз, в случая аз не влагам формализъм. Нима в основата на тази нравствена релизия "ХРИСТИЯНСКА ЛЮБОВ" не стои ХРИСТИЯНСКОТО СМИРЕНИЕ? Нима изпълнения с обич не е изоставил завинаги предрасъдъците на гордостта - най-голямия грях, в който изпадна и сам ангелът Деница? Не празнословието, не познанието на православните догми правят православния християнин успешен проповедник, а истината изказана в смирение, обич и уважение към образа Божи в събеседника - православен, инославен или еретик... В повечето от случаите смирението е завесата, зад която се открива арената на християнската любов, поради което събеседниците ни вярват, а понякога и следват... А знаем думите Христови, че по това всички ще познаят дали сме Негови ученици - ако имаме любов помежду си. На практика това ще рече да обърнем и другата буза, ако някой иска да ни удари по едната - но не от малодушие или овчедушие, но от висотата на християнското смирение. Нека Бог да ни благослови!!!
