Имаме ли свободна воля ?

[hristiqnin]

Здравей,alex.За да можеш да направиш свободен избор,ти трябва задължително да си в неутрална позиция,защото,ако имаш предварителни предпочитания към едната от двете алтернативи,то изборът ти вече е предопределен.

hristiqnin,

Адам и Ева видяха живота без грях и НАПРАВИХА ИЗБОР да ядат от дървото за познаване на "доброто и злото" и да умрат както им каза Бог, а можеха да си останат вечно в Рая. Те избраха точно обратното не това което познаваха.
Невярващия човек живее в греха и има възможност също като тях да НАПРАВИМ ИЗБОР, дали да си остане в греха или да го остави и да получи вечен живот. Ако и той направи обратния избор като Адам и Ева би трябвало да се спаси.
Значи логиката ти за предварителните предпочитания отпада!

Марк 16:16
Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.

Ето пред този избор е поставен плътския човек. Да повярва или да не повярва. А ето кой би и кой не би повярвал:

Йоан 3 глава
18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.   
19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.   
20 Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му;   
21 но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.

Самия Бог свидетелства на хората, а и праща хора да свидетелстват, ако невярващите не можеха да избират за какво е всичко това.

1 Йоаново 5 глава
9 Ако приемаме свидетелството на човеците, свидетелството на Бога е по-важно; защото това, което Бог заявява, е туй, че Той е свидетелствувал за Сина Си.   
10 Който вярва в Божия Син, има това свидетелство в себе си; който не вярва Бога, направил Го е лъжец, защото не е повярвал свидетелството, което Бог е свидетелствувал за Сина Си.

Аз категорично отхвърлям учението за свободната воля на плътския човек като небиблейско и обезсмислящо смъртта на Господ и нашето оправдание по благодат чрез вяра в Него.

Обезсмислят жертвата на Христос, единствено тези които не вярват.

hristiqnin, дадох ти няколко стиха пред които хората са изправени пред избор, къде в Библията пише, че нямаме свободна воля за да се спасим и да си извадим изводи, че това е не библейско?

alex,продължаваш да не ми отговаряш на въпроса за състоянието на грешния плътски човек,затова аз ще го направя:
"10. Както е писано: -
"Няма праведен ни един;
  11. Няма никой разумен,
Няма кой да търси Бога.
  12. Всички се отклониха, заедно се развратиха;
Няма кой да прави добро, няма ни един".
  13. "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят".
"Аспидова отрова има под устните им".
  14. "Техните уста са пълни с клевета и горест".
  15. "Нозете им бързат да проливат кръв;
  16. Опустошение и разорение има в пътищата им;
  17. И те не знаят пътя на мира",
  18. "Пред очите им няма страх от Бога"."(Римл. 3гл.),

"  3. Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,
  4. за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.
  5. Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното.
  6. Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.
  7. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;
  8. и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога.
  9. Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов."(Римл. 8гл.),

" 1. И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове,
  2. в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството;
  3. между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите."(Еф. 2гл.),

"  3. Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: Изново.}*, не може да види Божието царство.
  4. Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
  5. Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.
  6. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух."(Йоан 3гл.).
Има ли нужда от още?
Вярата,покаянието,новорождението от греховната плът ли са или от Божия Дух?
Ако грешникът чрез плътското си естество МОЖЕ да избере да повярва и да бъде угоден на Бог,защо беше необходимо Господ да умира на кръста?Защо е необходимо вярващите да бъдат новораждани,водени от и запечатвани със Святия Дух,та нали те сами по плът могат на изберат доброто?

Всички стихове за избор,които си посочил,а и всички останали,които ги има в Писанията,показват крайния резултат-приемането или отхвърлянето на благовестието,но не и причината за този резултат.А, ето я причината:

[hristiqnin]

1.свидетелството на апостол Йоан и на  Господ в "Евангелието на Йоан":
  2. То в начало беше у Бога.
  3. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.
  4. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.
  5. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.
 9. Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.
  10. Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.
  11. У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.
  12. А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;
  13. които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога."(Йоан 1гл.),

" 34. Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.
  35. Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.
  36. Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.
  37. Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;
  38. защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
  39. И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
  40. Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.
  61. Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?
  62. Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?
  63. Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.
  64. Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.
  65. И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца."(Йоан 6гл.),

" 22. И настъпи в Ерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима;
  23. и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма.
  24. Между това юдеите Го заобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в съмнение? Ако си Ти Христос, кажи ни ясно.
  25. Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.
  26. Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.
  27. Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.
  28. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.
  29. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.
  30. Аз и Отец едно сме."(Йоан 10гл.),

" 6. Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои, и Ти ги даде на Мене, и те опазиха Твоето слово.
  7. Сега знаят, че всичко, което си Ми дал е от Тебе;
  8. защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят че, от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил.
  9. Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои.
  10. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и Аз се прославям в тях.
  11. Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.
  12. До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието."(Йоан 17гл.)
 
и на апостол Павел:

[hristiqnin]

"28. Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
  29. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;
  30. а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.
  31. И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
  32. Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?
  33. Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?
  34. Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?
  35. Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?
  36. (защото, както е писано:
"Убивани сме заради Тебе цял ден;
Считани сме като овце за клане").
  37. Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.
  38. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,
  39. нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ."(Римл. 8гл.),

" 6. Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;
  7. нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".
  8. Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.
  9. Защото това беше нещо обещано, понеже каза:
"Ще дойда по това време, и Сара ще има син".
  10. И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, сиреч, от нашия отец Исаака,
  11. макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,
  12. рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";
  13. както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".
  14. И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!
  15. Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".
  16. И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.
  17. Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".
  18. И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.
  19. На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?
  20. Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?
  21. Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба?
  22. А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,
  23. и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -
  24. над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?
  25. както и в Осия казва: -
"Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде,
И тая възлюбена, която не беше възлюбена";
  26. И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде,
Там ще се нарекат чада на живия Бог".
  27. А Исаия вика за Израиля: -
"Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък,
Само остатък от тях ще се спаси;
  28. Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] от Него", Като го извърши и свърши скоро.
  29. И както Исаия е казал в по-предишно място:
"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство,
Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".(Римл. 9гл.),

" 9. Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.
  10. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.
  11. Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами".
  12. Понеже няма разлика между юдеин и грък защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.
  13. Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".
  14. Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
  15. И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: -
"Колко са прекрасни
Нозете на тия, които благовествуват доброто!"
  16. Но не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули"?
  17. И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово.
  18. Но казвам: те не са ли чули? Наистина, чули са: -
"По цялата земя е излязъл гласът им,
И думите им до краищата на вселената".
  19. Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Моисей казва: -
"Аз ще ви раздразня до ревнуване с тия, които не са народ;
С народ несмислен ще ви разгневя";
  20. а Исаия се осмелява да каже: -
"Намерен бях от ония, които не Ме търсеха;
Явен станах на тия, които не питаха за Мене;
  21. а за Израиля казва: -
"Простирах ръцете Си цял ден
Към люде непокорни и опаки"
 1. И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.
  2. Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, казвайки:
  3. "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат".
  4. Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".
  5. Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.
  6. Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].
  7. Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;
  8. както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват".
  9. И Давид казва: -
"Трапезата им нека стане за тях примка и уловка,
Съблазън и въздаяние;
  10. Да се помрачат очите им, та да не виждат,
И сгърби гърба им за винаги"."(Римл. 10,11),

" 3. Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места;
  4. както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;
  5. като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля,
  6. за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си,
  7. в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат,
  8. която е направил да доставя нам изобилно всяка мъдрост и разумение,
  9. като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си,
  10. за да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христа всичко - това, което е небесно и земно, -
  11. в Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля,
  12. тъй щото, да бъдем за похвала на Неговата слава ние, които отнапред се надеехме на Христа,
  13. в Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, - в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух,
  14. който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на Бога, - да бъдете за похвала на Неговата слава.(Еф. 1гл.) и

" 1. И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове,
  2. в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството;
  3. между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.
  4. Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби,
  5. даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени),
  6. и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса;
  7. за да показва през идните векове премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса.
  8. Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;
  9. не чрез дела, за да се не похвали никой."(Еф. 2гл.)Амин!

[hristiqnin]

nevertheless  i  love  my  brothers

Има ли любов  в този спор?

Ако няма, Исус  Го няма тук.

Ако  има, извинете  ме.

Здравей,сестро.Не се ли изразява любовта и в това,когато видиш брат си,че е в заблуда, да го поправиш и наставиш в истината на Христовото благовестие:
"19. Братя мои, ако някой от вас се  заблуди от истината, и един го обърне,
  20. нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове."(Яков 5гл.)
 и
 " 3. Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;
  4. и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;
  5. на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.
  11. А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.
  12. Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.
  13. И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.
  14. Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките:..."(Гал.2гл.)?
По-добре ли е да мълча?

[green mile]

Добре, Християнин, съгласявам се.
Само , милсиш ли, че  , да кажем, грешното ми разбиране за свободната воля ще ме води в ада?/да не бъде/

Ако  обичм Бог, Исус Христос с цялото си сърце, може би Той ще ми прости .
Най-важното е да  Обичам Бог повече от всичко на света, повече  от себе си.
Не съм го постигнала още,
но  вярвам,че  това е най-важното.
Възможно е пак да не се спася, но  въпреки това, искам да го постигна, да обичам Бог повече   от всичко.
Да  дойде   Неговото царство, да  Бъде Неговата воля- както на небе то, така и на земята.

  Искам да дойде Бог и да  бъде Неговата воля.
Ако за това е нужен животът  ми за  Бог, нека го вземе.
Обичам живота си и искам да живея, но повече искам да бъде волята на Бог.

Също  така, както  Петър каза във филма- няма да  се отрека  от  Бога   си отново.

И  на   мен ми се иска да кажа- няма да изоставя братята си отново.
Защото бях изоставила брат си, а можех да  направя много  за него.

[alex]

Аз няма как да се съглася с нещо което не е вярно.
В Новия Завет хората са поставени пред избор, който трябва да направят със свободната воля на мисълта, която притежават и която им беше дадена от Бог когато ги създаде по Божия образ и подобие.

Със свободната си воля Адам и Ева направиха избор и бяха наказани. Ако не беше тяхната свободна воля Бог нямаше за какво да ги наказва!


Със свободната си воля хората решиха да живеят по плътта, а не по духа и Бог намали живота им до 120 години.
Със свободната си воля хората решиха да живеят в грях и Бог ги унищожи чрез потопа като запази единствения праведен Ной.
Когато Исус дойде на земята е записано, че е било невъзможно да се спасим, но Исус дойде точно тогава за да ни спаси. Но за да получим това спасение трябва да повярваме в Исус Христос. За да повярваме в Исус трябва някой да ни каже за Него или лично Той да ни се разкрие и в двата случея ние ще трябва да вземем решение да ли да повярваме или да не повярваме.

"28. Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
  29. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;
  30. а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.
  31. И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
  32. Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?
  33. Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?
  34. Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?
  35. Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?
  36. (защото, както е писано:
"Убивани сме заради Тебе цял ден;
Считани сме като овце за клане").
  37. Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.
  38. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,
  39. нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ."(Римл. 8гл.),

Това се отнася за хората които вече са взели решение да любят Бога. Ето какво казва словото:

Римляни 8 Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version (ERV-BG)

1 Така сега няма осъждение за онези, които са в Христос Исус. 2 Защото законът на Духа, който носи живот, в Христос Исус те [a] освободи от закона на греха, който води до смърт. 3 Бог извърши това, което законът на Моисей, загубил силата си чрез нашата човешка природа, не можа. Като изпрати на земята собствения си Син, който прие тяло, подобно на нашите човешки тела, с които грешим, за да плати за греха, Бог осъди греха чрез това тяло. 4 Той направи това, за да станем праведни според изискванията на закона и сега ние живеем, като следваме Духа, а не грешната си човешка природа.

5 Защото онези, които живеят според грешната си природа, следват желанията на грешната си природа, а тези, които живеят според Духа, следват желанията на Духа. 6 Умът, управляван от недуховната човешка природа, води към духовна смърт, а умът, управляван от Духа, води към живот и мир. 7 Умът, управляван от недуховната човешка природа, е против Бога, защото не се покорява и не може да се покори на Божия закон 8 и онези, които живеят според грешната си природа, не могат да се харесат на Бога.

9 Но ако Божият Дух наистина живее във вас, ръководи ви не грешната природа, а Духът. А ако някой няма Христовия Дух, този човек не принадлежи на Христос. 10 От друга страна, ако Христос е във вас, дори телата ви да са мъртви вследствие на греха, Духът ви дава живот, защото сте станали праведни пред Бога. 11 Бог възкреси Исус от мъртвите и сега във вас живее Божият Дух. Онзи, който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот на вашите смъртни тела чрез своя Дух, който живее във вас.

12 Затова, братя и сестри, ние не трябва да живеем според законите на грешната природа, защото не сме задължени да следваме нейните желания. 13 Онези, които живеят според грешната си природа, ще умрат, а онези, които чрез Духа умъртвят греховните си желания, ще живеят, 14 защото истинските Божии деца са онези, които са ръководени от Божия Дух. 15 Вие приехте не дух, който ви прави роби и отново ви кара да се страхувате, а Духа, който ви прави Божии деца. Чрез него викаме „ Авва, Отче!“ 16 и същият този Дух заедно с нашия дух свидетелства, че сме Божии деца. 17 И понеже сме негови деца, ние също сме Божии наследници и наследници заедно с Христос, и след като страдаме заедно с него, ще получим и слава [c] като неговата.

Бъдещата слава

18 Сигурен съм, че страданията ни в този живот са нищо в сравнение с бъдещата слава, [d] която ще ни бъде дадена. 19 Създаденият от Бога свят с нетърпение очаква времето, когато ще се разкрие кои са Божиите деца. 20 Светът беше променен така, че всичко в него се обезсмисли. Това стана не защото той го искаше, а защото Бог реши да го промени с надеждата, 21 че създаденото от него ще бъде освободено от своето робство на разруха и ще се радва на славната свобода, която принадлежи на Божиите деца.

22 Защото знаем, че досега всичко, сътворено от Бога, стене и страда като жена в родилни болки. 23 И не само всичко сътворено, а и ние, които имаме Духа като начало на Божието благословение, стенем в себе си, докато с нетърпение очакваме пълното осиновяване от Бога, когато телата ни ще бъдат освободени. 24 Ние бяхме спасени и затова имаме тази надежда в сърцата си. Ако можехме да видим онова, което очакваме, то това нямаше да е истинска надежда, защото кой се надява на нещо, което вече вижда? 25 Но ние се надяваме на нещо, което още не виждаме, и търпеливо го очакваме.

26 Духът идва на помощ в слабостта ни. Ние не знаем за какво и как да се молим, а той самият се моли за нас със стенания, които не могат да се изразят с думи. 27 Бог вижда това, което е в сърцата ни, и знае какво иска Духът, защото той се моли за Божиите святи хора така, както Бог желае.

28 И знаем, че във всичко Бог работи за доброто на онези, които го обичат, онези, които призова, защото такъв бе планът му. 29 Още преди сътворението на света той познаваше хората, които предварително отдели да бъдат подобни на неговия Син, за да може Божият Син да бъде първородният [e] сред много братя и сестри. 30 Бог не само ги отдели предварително, но ги и призова; които призова, направи праведни; и които направи праведни, прослави.

Този стих разкрива всичко:
Още преди сътворението на света той познаваше хората, които предварително отдели да бъдат подобни на неговия Син Това означава да ги предузнае - преди и знае(познаване от преди)
Бог познаваше хората още преди сътворението на света и по тази причина ги избра всеки за определеното му предназначение, за да се изпълни Божия план.
Още преди сътворението на света Бог знаеше какво ще се случи и как ще завърши всичко, но това че Бог знае всичко, не отнема свободната воля на никой.
Бог знае ако кажа на някой за Исус да ли ще повярва или няма да повярва. Но това че Бог знае не променя нищо.
Ако повярва и остави живота си да бъде ръководен от Бог, тогава ще бъде ръководен от Духа, но трябва доброволна да иска това.
Ако неиска няма как Бог да го накара на сила и против волята му, всичко съдове за "непочтенна употреба" са такива, защото така искат те и бяха предопределени за такива.

[alex]

Йоан 5 глава
39 Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене, 
40 и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. 
41 От човеци слава не приемам; 
42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога. 
43 Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.
44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

Исус знаеше че тези хора нямат любов към Бога и че няма да го приемат, нито ще повярват, но някой лъже учител биха приели и това е тяхното желание не на Бог.

Ето и още по темата:

http://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-free-will.html

п.п.
Сложна тема.
Бог да ни води чрез Духа си към истината! Амин!

[alex]

Православието добре обяснява свободната воля:

Проспер открива, че в част от 13 глава на Събеседване, Касиан учи правилно за благодатта (и по-конкретно за “предварителната благодат”) - т. е. точно като бл. Августин. “В началото на дискусията тази доктрина не се отделяше от истинското благочестие и би заслужила достойна и справедлива похвала, ако в своето опасно и гибелно развитие не се беше отклонила от първоначалната си правота. Защото след примера със сеяча, на когото той оприличава състоянието на човек, живеещ под благодат и вяра и чиято работа счита за безплодна, освен ако не е във всичко подпомагана от Божествената подкрепа, той изказва истинското вселенско становище, с думите: “От което явно заключаваме, че началото не само на нашите дела, но и на нашите добри мисли, е от Бога - Той е, Който вдъхва в нас наченките на свята воля и ни дава силите и способностите да изпълним онези неща, които право желаем”... и по-нататък отново, когато учи, че всичките стремежи към добродетелта изискват благодатта Божия, той на място добавя: “Както всички тези неща не могат да бъдат задълго желани от нас без Божието вдъхновение, също така без Неговата помощ те не биха могли по никакъв начин да бъдат завършени”.(Против събеседванията, гл. 2:2)

Обаче, след тези и други подобни цитати, които наистина разкриват св. Касиан като учител за всеобщността на благодатта, и то не по-малко красноречив от бл. Августин (затова и някои го смятат за “повлиян” от Августин), Проспер продължава: “В този момент, по силата на някакво загадъчно противоречие, се изказва твърдение, което учи, че мнозина стигат до благодатта без благодат и че някои също благодарение на дара на свободната воля, имат желание да търсят, да искат, да хлопат...” (гл. 2:4, т.е. той обвинява св. Касиан в същата грешка, за която бл. Августин признава, че сам е правил преди години.) “О, вселенски учителю, защо изоставяш своето призвание и поради що се обръщаш към мъгливата тъма на заблудата и се отделяш от светлината на пречистата истина?... От твоя страна няма пълно съгласие нито с еретиците, нито пък с нас. Предните считат наченките на всяко праведно дело за принадлежащи на свободната воля, докато ние неотклонно вярваме, че наченките да добрите помисли извират от Бога. Ти си открил някаква неописуема трета възможност, неприемлива и за двете страни, чрез която нито постигаш съгласие с неприятеля, нито запазваш разбирателство с нас” (гл. 2:5,3:1).
 
Точно тази “неописуема трета възможност” е православната доктрина за благодатта и свободата на волята, по-късно известна с наименованието синергия или съдействие между Божествената благодат и човешката свобода, никоя от които не действа автономно или независимо. Св. Касиан, верен на пълнотата на тази истина, изразява понякога едната страна (свободата на човека), понякога - другата (Божията благодат); за свръхлогическата нагласа на Проспер това е “невъобразимо противоречие”. Св. Касиан учи: “Какво е това, което ни се казва, ако не туй, че във всички тези [Библейски цитати] се открива изявление и на Божията благодат, и на свободата на нашата воля, защото човек и от само себе си може да се отправи в търсене на добродетелта, но винаги се нуждае от помощта на Господа?” (Събеседвания, XIII, 9). “Кое от кое зависи, е труден въпрос, а именно - дали Бог е милостив към нас, защото вече сме показали наченките на добра воля, или ние получаваме наченките на добра воля, защото Бог е милостив. Мнозина, като вярват в тези неща поотделно, почват да твърдят повече, отколкото трябва и така изпадат в много и противоположни грешки.” (Cъбеседвания, XIII, 11). “Защото тези двете, т.е. благодатта и свободната воля, наистина изглеждат противоположни една на друга, но и двете са в хармония. А ние заключаваме, че заради благочестието трябва да приемем и двете, да не би като отнемем на човека една от тях да се окаже, че нарушаваме веруюто на Църквата.” (Cъбеседвания, XIII, 11).
 
Какъв дълбок и ясен отговор на проблем, който западните богослови (не само бл. Августин) никога не са били способни да разрешат правилно! За християнския опит и конкретно за монашеския опит, от който говори св. Касиан, в съдействието на благодатта и свободата няма никакво “противоречие” - “противоречия” открива само човешката логика, когато се опитва да проумее този въпрос абстрактно и отделно от живота. Самият начин, по който бл. Августин в сравнение със св. Касиан изразява мъчнотата на този проблем, разкрива разликата в дълбочината на техните отговори. Августин просто признава, че това е “проблем твърде сложен и разбираем за малцина” (писмо 214, до абат Валентин от Адруметум), чрез което показва, че за него това е загадъчен интелектуален проблем, докато за св. Касиан това е дълбока тайна, чийто отговор се разкрива в опита. В края на тринайста глава от ”Събеседвания”, св. Касиан посочва, че в своята доктрина той следва “всички вселенски учители, които са преподавали съвършенство на сърцето не чрез празни словесни дискусии, а на дело в живота” (такива бележки като “празни дискусии” са максималното, което той си позволява да отправи като критика срещу изтъкнатия Ипонски епископ). Той завършва цялата тази глава от “Събеседвания” върху “синергията” на благодатта и свободата с тези думи: “Ако още някакви тънки изводи, плод на човешката логика и разсъдък, изглежда се противопоставят на това тълкувание, те трябва по-скоро да се избягват, отколкото да се изтъкват в ущърб на вярата; защото как Бог извършва всичко у нас и все пак всичко може да се припише на свободната воля, не може напълно да се схване от човешкия ум и разум” (Събеседвания, ХIII, 18).

Източник: http://dveri.bg/a48d

[green mile]

Когато бях на осем години, се случи така, че баща  ми се бе клел в живота  ми  пред  майка ми.
За  да   избегне караници, вероятно.
Но, мисля, че се е клел лъжливо.
Чувах го, спомням  си.

Аз  , от  своя страна, гледах много тв,  и исках да бъда като героите  от филмите, които умират  трагично, е... само на кино, наужким, но - все пак  исках да  кажа  драматично-'' О, умирам''

Щеше  да бъде  наистина просто смешно  и наивно.

Само че след няколко дни, паднах  до  училището , в което баща  ми бе директор , просто паднах   в  голямото междучасие,  ккато си вървях бавно със закуската  в  ръце, като коремът ми бе върху едно паве.
И извиках драматично-'' о, умирам'', това ми беше удобен случай.

Само че  никак не бе смешно, защото се  оказа, че   се е спукал далакът  ми и кръвта се излива в коремната кухина с  голяма скорост.
Поредица от странни съвпадения.
Баща ми не иска да ми обърне внимание, защото е на събрание, и защото аз съм бясно дете, и непрестанно падам
Баща  ми  решева  да  излезе от събранието,и той не знае какво го е накарало.
С  лицето  ми- с цвят на лимон, баща ми ме води до лекарката бягайки и носейки  ме на ръце.
Лекарката казва, че  няма никакви видими следи по корема, няма дефанс, сл. няма кръвоизлив.
Лекарката  решава да тръгна по спешност в  Пловдив.

    В  Пловдив, докторите се събират и казват, че не е възможно да се спука нещо при спокойно ходене, коремът е мек и сл, би трябвало да няма нищо.
Докато лекарите си говореха, аз колабирам и те се решават да оперират, без да знят какво е.
Кръвно нялягане - нула.

Помня всичко до най- малкия детайл.

Събудих се докато ми шиеха корема.
Отведоха ме в стая, в която нямаше никой.

На  моменти се унасях от упойката, но това не точно сън.
Дано никой не го преживява.

Събуждах се и знаех къде съм, знаех, че съм оперирана.Прочетох     ''операционна''   докато  ме водиха в нея   и даже си поисках от  лекаря  ''пълна упойка''  .''

В един момент  от вратата  влезе смъртта във вид на скелет.
Наведе се към мен и взе да  ме души.
Аз  си  помислих-'' е, какво  пък, та това е само сън, ще се оставя .''
И  се  оставих.И скелетът  започна да  ме души.

Тогава , един глас в главата  ми ,ми каза--- М....,
Стани!
В ъгъла има една голяма тояга,
вземи тоягата и започни да удряш  скелета.
М...., удряй силно.Удряй силно!

Аз  станах, в ъгъла на болничната стая имаше голяма тояга  .
Аз започнах да удрям скелета,
с всеки удар, започнах да чувствам  сили,колкото повече удрях, толкова повече сили ми идваха.
И  започнах да удрям, да удрям, да удрям, докато не направих скелета на пух у прах.

Тогава гласът сякаш ми каза,
''М, . ти ще  живееш''

Аз  разбрах, че  ще  живея,
 избрах да живея.Може би  Бог избра.
Но не знаех нищо за Бог, никой не ми е чел или говорил, никой.Бях на осем години.
След операцията имах много усложнения,отново кръвоизлив, отново в безсъзнание.
Но знаех, че  ще  живея.

Кой кого избра.
Не зная.
Оттогава  в мен живееше  мястото хикс, което търсеше своя  Обитател.
Търсех  Го.Оттогава имам непрестанното  усещане, че част от мен е на земята, но сякаш, част от мен- не е.

Благодаря на Бог, че  Го намерих.

[alex]

Бог е знаел, че един ден ще го намериш.

В Битие Бог намали живота на хората до 120 години:

Битие 6:3
И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.

Мисля, че Бог предварително е определил до колко ще живее всеки, но и всеки може да увеличи или намали живота си:

Притчи 11:19
Който е утвърден в правдата, ще стигне живот, А който се стреми към злото съдействува за своята смърт.

Притчи 13:14
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

Притчи 14:27
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

Притчи 18:21
Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

Аз вярвам също и че някои хора Бог ги взима по рано с цел спасение от нещо. Бог знае!

[hristiqnin]

Добре, Християнин, съгласявам се.
Само , милсиш ли, че  , да кажем, грешното ми разбиране за свободната воля ще ме води в ада?/да не бъде/

Ако  обичм Бог, Исус Христос с цялото си сърце, може би Той ще ми прости .
Най-важното е да  Обичам Бог повече от всичко на света, повече  от себе си.
Не съм го постигнала още,
но  вярвам,че  това е най-важното.
Възможно е пак да не се спася, но  въпреки това, искам да го постигна, да обичам Бог повече   от всичко.
Да  дойде   Неговото царство, да  Бъде Неговата воля- както на небе то, така и на земята.

  Искам да дойде Бог и да  бъде Неговата воля.
Ако за това е нужен животът  ми за  Бог, нека го вземе.
Обичам живота си и искам да живея, но повече искам да бъде волята на Бог.

Също  така, както  Петър каза във филма- няма да  се отрека  от  Бога   си отново.

И  на   мен ми се иска да кажа- няма да изоставя братята си отново.
Защото бях изоставила брат си, а можех да  направя много  за него.

Здравей,сестро.На мен ми е ясно какво ви харесва в учението за "свободната воля" и какво ви съблазнява в това за предопределението.Самият аз в началото на вярата си бях на вашата позиция и твърдо заявявах,че учението за предопределението не може да е от Бог и че,ако то е от Него,аз не искам да вярваш повече в такъв Бог.Да бъде слава на Бог,Който ми прости и тези дръзки думи!Затова,далеч от мен да те пращам в ада,още повече,че не аз съм Съдията и не пред мен трябва да отговаряш за вярата и живота си,а и аз уповавам на Божията незаслужена милост.Това,което искам,обаче, е да разбереш истината по този въпрос,защото той касае същността на Христовото благовестие за нашето оправдание по благодат чрез вяра в Неговата заместническа Жертва на кръста за нас.Какво е мнението ти за текстовете,които цитирах в постингите си до теб и alex?Как ги разбираш?
Искам да ти кажа нещо и по отношение на чувството на вина,което имаш,заради това,че си изоставила брат си.Вярвам,че вече си се покаяла пред Бог и си Го помолила за прошка.Аз вярвам,че Той ти е простил,затова прости си и ти и не носи повече това бреме!Бог да те благослови и води чрез Духа Си!Амин!

[alex]

Здравей hristiqnin,

Това,което искам,обаче, е да разбереш истината по този въпрос,защото той касае същността на Христовото благовестие за нашето оправдание по благодат чрез вяра в Неговата заместническа Жертва на кръста за нас.

Аз вярвам че се спасяваме по благодат чрез вяра в Исус Христос, който ни възлюби и даде живота си за нас.
Свободната воля не отхвърля това, а избира да повярва или да не повярва. Затова едни ще се спасят, а други не!

Римляни 10 глава
9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.   
10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.

[hristiqnin]

Аз няма как да се съглася с нещо което не е вярно.
В Новия Завет хората са поставени пред избор, който трябва да направят със свободната воля на мисълта, която притежават и която им беше дадена от Бог когато ги създаде по Божия образ и подобие.

Със свободната си воля Адам и Ева направиха избор и бяха наказани. Ако не беше тяхната свободна воля Бог нямаше за какво да ги наказва!


Със свободната си воля хората решиха да живеят по плътта, а не по духа и Бог намали живота им до 120 години.
Със свободната си воля хората решиха да живеят в грях и Бог ги унищожи чрез потопа като запази единствения праведен Ной.
Когато Исус дойде на земята е записано, че е било невъзможно да се спасим, но Исус дойде точно тогава за да ни спаси. Но за да получим това спасение трябва да повярваме в Исус Христос. За да повярваме в Исус трябва някой да ни каже за Него или лично Той да ни се разкрие и в двата случея ние ще трябва да вземем решение да ли да повярваме или да не повярваме.

"28. Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
  29. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя;
  30. а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.
  31. И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
  32. Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?
  33. Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?
  34. Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?
  35. Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?
  36. (защото, както е писано:
"Убивани сме заради Тебе цял ден;
Считани сме като овце за клане").
  37. Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.
  38. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,
  39. нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ."(Римл. 8гл.),

Това се отнася за хората които вече са взели решение да любят Бога. Ето какво казва словото:

Римляни 8 Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version (ERV-BG)

1 Така сега няма осъждение за онези, които са в Христос Исус. 2 Защото законът на Духа, който носи живот, в Христос Исус те [a] освободи от закона на греха, който води до смърт. 3 Бог извърши това, което законът на Моисей, загубил силата си чрез нашата човешка природа, не можа. Като изпрати на земята собствения си Син, който прие тяло, подобно на нашите човешки тела, с които грешим, за да плати за греха, Бог осъди греха чрез това тяло. 4 Той направи това, за да станем праведни според изискванията на закона и сега ние живеем, като следваме Духа, а не грешната си човешка природа.

5 Защото онези, които живеят според грешната си природа, следват желанията на грешната си природа, а тези, които живеят според Духа, следват желанията на Духа. 6 Умът, управляван от недуховната човешка природа, води към духовна смърт, а умът, управляван от Духа, води към живот и мир. 7 Умът, управляван от недуховната човешка природа, е против Бога, защото не се покорява и не може да се покори на Божия закон 8 и онези, които живеят според грешната си природа, не могат да се харесат на Бога.

9 Но ако Божият Дух наистина живее във вас, ръководи ви не грешната природа, а Духът. А ако някой няма Христовия Дух, този човек не принадлежи на Христос. 10 От друга страна, ако Христос е във вас, дори телата ви да са мъртви вследствие на греха, Духът ви дава живот, защото сте станали праведни пред Бога. 11 Бог възкреси Исус от мъртвите и сега във вас живее Божият Дух. Онзи, който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот на вашите смъртни тела чрез своя Дух, който живее във вас.

12 Затова, братя и сестри, ние не трябва да живеем според законите на грешната природа, защото не сме задължени да следваме нейните желания. 13 Онези, които живеят според грешната си природа, ще умрат, а онези, които чрез Духа умъртвят греховните си желания, ще живеят, 14 защото истинските Божии деца са онези, които са ръководени от Божия Дух. 15 Вие приехте не дух, който ви прави роби и отново ви кара да се страхувате, а Духа, който ви прави Божии деца. Чрез него викаме „ Авва, Отче!“ 16 и същият този Дух заедно с нашия дух свидетелства, че сме Божии деца. 17 И понеже сме негови деца, ние също сме Божии наследници и наследници заедно с Христос, и след като страдаме заедно с него, ще получим и слава [c] като неговата.

Бъдещата слава

18 Сигурен съм, че страданията ни в този живот са нищо в сравнение с бъдещата слава, [d] която ще ни бъде дадена. 19 Създаденият от Бога свят с нетърпение очаква времето, когато ще се разкрие кои са Божиите деца. 20 Светът беше променен така, че всичко в него се обезсмисли. Това стана не защото той го искаше, а защото Бог реши да го промени с надеждата, 21 че създаденото от него ще бъде освободено от своето робство на разруха и ще се радва на славната свобода, която принадлежи на Божиите деца.

22 Защото знаем, че досега всичко, сътворено от Бога, стене и страда като жена в родилни болки. 23 И не само всичко сътворено, а и ние, които имаме Духа като начало на Божието благословение, стенем в себе си, докато с нетърпение очакваме пълното осиновяване от Бога, когато телата ни ще бъдат освободени. 24 Ние бяхме спасени и затова имаме тази надежда в сърцата си. Ако можехме да видим онова, което очакваме, то това нямаше да е истинска надежда, защото кой се надява на нещо, което вече вижда? 25 Но ние се надяваме на нещо, което още не виждаме, и търпеливо го очакваме.

26 Духът идва на помощ в слабостта ни. Ние не знаем за какво и как да се молим, а той самият се моли за нас със стенания, които не могат да се изразят с думи. 27 Бог вижда това, което е в сърцата ни, и знае какво иска Духът, защото той се моли за Божиите святи хора така, както Бог желае.

28 И знаем, че във всичко Бог работи за доброто на онези, които го обичат, онези, които призова, защото такъв бе планът му. 29 Още преди сътворението на света той познаваше хората, които предварително отдели да бъдат подобни на неговия Син, за да може Божият Син да бъде първородният [e] сред много братя и сестри. 30 Бог не само ги отдели предварително, но ги и призова; които призова, направи праведни; и които направи праведни, прослави.

Този стих разкрива всичко:
Още преди сътворението на света той познаваше хората, които предварително отдели да бъдат подобни на неговия Син Това означава да ги предузнае - преди и знае(познаване от преди)
Бог познаваше хората още преди сътворението на света и по тази причина ги избра всеки за определеното му предназначение, за да се изпълни Божия план.
Още преди сътворението на света Бог знаеше какво ще се случи и как ще завърши всичко, но това че Бог знае всичко, не отнема свободната воля на никой.
Бог знае ако кажа на някой за Исус да ли ще повярва или няма да повярва. Но това че Бог знае не променя нищо.
Ако повярва и остави живота си да бъде ръководен от Бог, тогава ще бъде ръководен от Духа, но трябва доброволна да иска това.
Ако неиска няма как Бог да го накара на сила и против волята му, всичко съдове за "непочтенна употреба" са такива, защото така искат те и бяха предопределени за такива.

Здравей,alex.Ако първото ти изречение беше вярно,то нямаше да изповядваш учението за "свободната воля" на МЪРТВИЯ в своите престъпления и грехове,в които е ходил според вървежа на СВЕТА,по КНЯЗА на въздушната власт-дявола,който действа във всички СИНОВЕ на НЕПОКОРСТВОТО,грешник,между които е и живял и той в ПЛЪТСКИ СТРАСТИ,изпълнявайки ВОЛЯТА на ПЛЪТТА  и на ПОМИСЛИТЕ и по ЕСТЕСТВО е бил дете(обект) на Божия гняв.Къде тук виждаш свободна воля и способност за свободен избор?
Кое е това качество,тази способност на плътта да избере Духа?
Защо някоя плът избира Бог,а друга-не?В какво се състои разликата между тях?
После прибягваш до спасителната сламка на всички защитници на "свободната воля"-Божието предузнание,предавайки му значение,което напълно обезсмисля Божият избор.Ако Божието предузнание е това,което твърдиш,то навсякъде в Писанието,където четем за Божи избор,за Божие решение по отношение на човека,всъщност трябва да разбираме Човешки избор,Човешко решение и божието пасивно приемане на този Човешки избор.По този начин ти превръщаш Човешкият избор в решаващия фактор за спасението на грешника.Христос е само средството,задължителното,но НЕДОСТАТЪЧНО условие за спасение,докато ИСТИНСКИЯТ СПАСИТЕЛ на грешника е САМИЯТ ЧОВЕК.Това ли е Христовото благовестие?Не е ли то за оправданието на грешника по благодат,която е ДАР, чрез вяра,която е ДАР, в Спасителя,КОЙТО е ДАР?

[hristiqnin]

Бог е знаел, че един ден ще го намериш.

В Битие Бог намали живота на хората до 120 години:

Битие 6:3
И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.

Мисля, че Бог предварително е определил до колко ще живее всеки, но и всеки може да увеличи или намали живота си:

Притчи 11:19
Който е утвърден в правдата, ще стигне живот, А който се стреми към злото съдействува за своята смърт.

Притчи 13:14
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

Притчи 14:27
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

Притчи 18:21
Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

Аз вярвам също и че някои хора Бог ги взима по рано с цел спасение от нещо. Бог знае!

Естествено,че е знаел,защото Той,а не аз,както ти твърдиш,ме е избрал по решението на Своята,а не на моята,както ти твърдиш,воля,като за целта ме е възкресил за живот чрез новорождението,дал ми е вяра,покаяние,способност за духовен живот чрез водителството на Святия Си Дух,оправдал ме е,като е изпрал греховете ми с Христовата кръв и ме е облякъл с Христовата правда,дал ми е плода,дарбите и служенията на Духа Си,за да мога свидетелствам за Него и да служа в Христовото благовестие,и ме пази до деня на изкуплението ми,като ме е запечатал със Своя Дух.Това е оправданието по благодат чрез вята в Спасителя и тук не откривам никакъв човешки дял,никаква "свободна воля"!
Казваш,че ние можем да увеличим или скъсим живота си,въпреки,че Бог предварително е определил определил до колко да живеем.Ние по-силни ли сме от Бог,че да възпрепятстваме и променим Неговото намерение?Как да разбирам тези думи на праведния Йов:
" 1. Човекът роден от жена е кратковременен
И пълен със смущение.
  2. Цъфти като цвят, и се покосява;
Бяга като сянка, и не се държи.
  3. И върху такъв ли отваряш очите Си,
И ме караш на съд с Тебе?
  4. Кой може да извади чисто от нечисто?
Никой.
  5. Тъй като дните му са определени,
И числото на месеците му е у Тебе,
И Ти си поставил границите му, които не може да премине,"(Йов 14гл.)?
Нещо повече,какво значение има продължителността на земния живот за Божиите избрани,които имат вечния живот?

[alex]

Здравей,alex.Ако първото ти изречение беше вярно,то нямаше да изповядваш учението за "свободната воля" на МЪРТВИЯ в своите престъпления и грехове,в които е ходил според вървежа на СВЕТА,по КНЯЗА на въздушната власт-дявола,който действа във всички СИНОВЕ на НЕПОКОРСТВОТО,грешник,между които е и живял и той в ПЛЪТСКИ СТРАСТИ,изпълнявайки ВОЛЯТА на ПЛЪТТА  и на ПОМИСЛИТЕ и по ЕСТЕСТВО е бил дете(обект) на Божия гняв.Къде тук виждаш свободна воля и способност за свободен избор?
Кое е това качество,тази способност на плътта да избере Духа?
Защо някоя плът избира Бог,а друга-не?В какво се състои разликата между тях?

Защото имат свободна воля за това избират едни едно а други друго.
Логиката не ти е правилна казах ти и по горе в темата, ако беше правилна тогава Адам и Ева не биха избрали предложението на сатана понеже не го познаваха.

После прибягваш до спасителната сламка на всички защитници на "свободната воля"-Божието предузнание,предавайки му значение,което напълно обезсмисля Божият избор.Ако Божието предузнание е това,което твърдиш,то навсякъде в Писанието,където четем за Божи избор,за Божие решение по отношение на човека,всъщност трябва да разбираме Човешки избор,Човешко решение и божието пасивно приемане на този Човешки избор.По този начин ти превръщаш Човешкият избор в решаващия фактор за спасението на грешника.Христос е само средството,задължителното,но НЕДОСТАТЪЧНО условие за спасение,докато ИСТИНСКИЯТ СПАСИТЕЛ на грешника е САМИЯТ ЧОВЕК.Това ли е Христовото благовестие?Не е ли то за оправданието на грешника по благодат,която е ДАР, чрез вяра,която е ДАР, в Спасителя,КОЙТО е ДАР?

Първо човек трябва да направи избора си да повярва или да не повярва.
Бог призовава всички хора към покаяние, за това говори Стария и Новия завет.
Бог работи в живота на всеки и го води към покаяние и вяра в Христос, идва обаче и момента в който човека ще трябва направи своя избор.
Ако човек избере да повярва, тогава Бог започва да работи в живота му,като човека се новоражда и изгражда.

Това е дилемата, поставена в Новия Завет пред човека:
Марк 16:16
Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.
hristiqnin можеш ли да дадеш Библейски текст, който отнема "свободната воля" на човека да вземе самостоятелно решение да повярва или пък да не повярва в Исус Христос?