Антропоморфизъм (от гр. антропо – човек и морфизъм – вид, форма) – иносказателно (алегорично) описание на свойствата и делата на Бога с помощта на думи и изрази, характерни за описанието на човека, неговото състояние и действия с цел опростеното им осмисляне и разбиране.
От една страна Библията учи, че Бог е съвършено духовно Същество и че съществува непреходна граница между Неговата природа и човека. Бог е дух (Йоан.4:24)
Духът на Господа изпълня вселената и, понеже всичко обема, знае всяка дума (Прем.1:7)
Кой е разумял Духа на Господа, и е бил Нему съветник и Го е учил? (Ис.40:13)
Кому прочее ще Ме уподобите и с кого ще Ме сравните? казва Светият (Ис.40:25)
Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ. Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми - по-високо от вашите мисли (Ис.55:8-9)
Всичко това се сумира в понятието "кадош", святостта на Вечносъществуващия - понятие, което означава абсолютно друга Негова природа в сравнение с природата на Творението. В старозаветния култ идеята за Божата святост се изразява в забраната да се създава каквото и да е изображение на Яхве:
Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята (Изх 20:4).
От друга страна в Писанието често се срещат и такива изрази като:Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки (Бит.11:5)
Разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си (Бит.6:6)
Израилтяните видяха великата ръка, която Господ показа над египтяни (Изх.14:31)
Очите на Господа са обърнати към праведниците, и ушите Му - към техните вопли (Пс.33:16)
Ти изпълни на Своя раб Давида, моя баща, това, що му бе говорил; каквото бе изрекъл с устата Си, днес го извърши с ръката Си (3 Цар.8:24)
Това противоречие има следните причини:1) Говорейки за Безпределния, свещеният писател използва метафори, за да го разберат хората, които не биха могли да възприемат думите му по друг начин (св. Йоан Златоуст, "Беседи за Битие", XIII, 2);
2) Антропоморфизмите са призвани да покажат, че Богът на Откровението не е безличен, студен Абсолют, а "жив Бог", активно намесващ се в битието на човека; и
3) Фактът, че човекът е създаден по Божи образ и подобие, дава право на библейските автори да говорят за Предвечния с условните термини на антропоморфизмите.
Източник:Антропоморфизъм, антропоморфизми (в Библията)В божественото Писание твърде много неща са казани за Бога символичноПонеже виждаме, че в божественото Писание твърде много неща са казани за Бога символично, с аналогии, взети от тялото, трябва да знаем, че за нас, хората, облечени с груба плът, е невъзможно да разберем или да говорим за божествените високи и невеществени действия на Божеството по друг начин освен чрез образи, подобия и символи, съответстващи на нашата природа. Затова казаното за Бога по твърде телесен начин е казано символично и съдържа много висок смисъл, тъй като Божеството е просто и няма форма.
Под Божии очи, вежди и зрение трябва да разбираме всесъзерцаващата Му сила и неизбежното (за никоя твар) Негово познание, тъй като и ние чрез това сетиво придобиваме най-съвършено познание и убеждение.
Под уши и слух трябва да разбираме Неговото благоволение и приемане на нашето моление; така както и ние, когато ни молят, навеждайки по-милостиво ухото си към молещите, чрез това сетиво проявяваме благосклонността си към тях.
Под уста и реч - изразяването на Неговата воля, така както и ние с уста и реч изразяваме сърдечните си помисли.
Под ядене и пиене - нашия устрем към Неговата воля, така както и ние чрез сетивото на вкуса задоволяваме необходимата потребност на нашата природа.
Под обоняние - това, което показва насочената към Него наша мисъл, така както и ние посредством обонянието усещаме благоухание.
Под лице - Неговото откриване и проявяване на Себе Си посредством действия, така както и нашето лице ни служи, за да се изразяваме.
Под ръце - деятелната Му сила, така както и ние посредством ръцете вършим полезни и най-вече - най-благородните си действия.
Под десница - Неговата помощ при справедливи дела, така както и ние при извършване на по-важни, благородни и изискващи по-голяма сила дела действаме с дясната ръка.
Под осезание - изключително точното Му познание и разбиране и на най-дребните и тайни неща, така както и за нас осезаваните от нас неща не могат да имат в себе си нищо скрито.
Под нозе и ходене - Неговото идване и присъствие или за да помогне на нуждаещите се, или за да отмъсти на враговете, или с цел някакво друго действие, така както и ние чрез краката отиваме някъде.
Под клетва - неотменимостта на решенията Му, така както и ние потвърждаваме договорите помежду си с клетва.
Под гняв и ярост - омразата и отвращението Му към злото, така както и ние мразим онова, което не съответства на мисълта ни, и се гневим срещу него.
Под забрава, сън и дрямка - отлагане на отмъщението към враговете и забавяне на обичайната помощ към Неговите приятели.
Накратко казано, всичко, което се казва за Бога с аналогии, взети от тялото, съдържа в себе си някакъв скрит смисъл, който чрез обичайни за нас неща ни учи на неща, които са по-високи от нас,
с изключение единствено на това, което се казва за телесното пришествие на Бог Слово, тъй като Той заради нашето спасение възприе целия човек, тоест разумна душа и тяло, свойствата на човешката природа и естествени, непорочни страсти.
Източник:За това, което се говори за Бога с аналогии, взети от тялото (Св. Йоан Дамаскин - Точно изложение на православната вяра - кн. 1, гл. 11)
Бог е благ, безпристрастен и неизменен. Ако този, който признава за благословено и истинно това, че Бог е неизменен, но недоумява, как Той бидейки такъв се радва на добрите, а се отвръща за злите, на грешниците се гневи, а когато те се каят е милостив към тях; то на него трябва да му се каже, че Бог не се радва и не се гневи, защото радостта и гнева са страсти.
Нелепо е да се мисли, че Божеството е добро или лошо според делата на човека. Бог е благ и твори само благо, на никого не вреди, винаги е един и същ; а ние, когато ставаме добри встъпваме в общение с Него, а когато ставаме зли се отделяме от Него, поради несходство с Него. Живеейки добродетелно биваме Божии, а вършейки зло биваме отхвърлени от Него. Това не означава, че Той е гневен на нас, а означава, че нашите грехове не позволяват на Бога да възсияе в нас, а ни съединяват с демоните.
Ако чрез молитви и добри дела сме получили прошка на греховете, това не означава, че сме угодили на Бога и сме променили решението Му за нас, а означава, че посредством тези действия и обръщането ни към Него сме изцелили злото в нас и отново сме станали способни да вкусим Божията благост.
Да се каже, че Бог се отвръща от злото е все едно да се каже, че слънцето се скрива за лишените от зрение.Преп. Антоний Велики
В религиозното познание съществуват две страни: Откровение и Опит.Откровението е гласът на Бога, говорещ на човека. И човек слуша този глас, внимава над него, приема и разбира Божието Слово. Бог затова и говори, за да Го слуша човекът. Бог затова и създал човека по Свой образ, за да слуша Неговия глас...
Под Откровение разбираме именно това чуто Божие Слово. Свещенното Писание е запис на чутото Откровение. И колкото и да не разбираме боговдъхновеността на Писанието, трябва да признаем: Писанието запазва и ни предава гласа на Бога на езика на човека така, както е било чуто, както е звучало в душата на човека.
Откровението е Богоявление, теофания. Бог снизхожда към човека и му Се явява. И човекът вижда, съзерцава Бога; и описва това, което вижда и чува, свидетелства за това, което му се е открило... В това се заключава най-голямото чудо и тайна на Библията, че тя съдържа Словото Божие на човешки език.
Не без основание древнохристиянските екзегети виждали в Старозаветното Писание предчувствие и предобраз на идващото Боговъплъщение. Още в Стария Завет Божието Слово става човешко... Бог говори на човека на езика на човека. Оттук и истинският антропоморфизъм на Откровението.
Този антропоморфизъм не е просто приспособяване. Човешкият език в никакво отношение не намалява абсолютния характер на Откровението, нито ограничава силата на Божието Слово. Божието Слово може да се изрази точно и адекватно на езика на човека. Човекът е способен да слуша Бога, да вмести и да пази Божието Слово...
Словото Божие не отслабва и не бледнее от това, че звучи и се произнася на човешки език. Защото е предназначено за човека... Напротив, човешкото слово се променя и преобразява от това, че Бог благоволи да говори на езика на човека... Още повече, че Бог говори в Откровението не само за Себе Си, но и за човека.
Навсякъде в Писанието, и в Стария, и в Новия Завет, ние виждаме не само Бога, но и човека. Ние виждаме Бога идващ и явяващ се на човека; виждаме хора, които Го срещат и внимават над Неговото Слово, - и още повече, които отговарят на Неговото Слово.
В Писанието чуваме и гласа на човека, отговарящ на Бога с думи на молитви, или на благодарение, или на хваление. Бог желае, очаква и иска този отговор. Бог очаква човека да събеседва с Него...
В Писанието поразява преди всичко тази интимна близост на Бога към човека и на човека към Бога, тази осветеност на целия човешки живот от Божественото присъствие, тази осененост на земята с Божия покров.
Източник:Откровение, философия и богословие (първа част) - Протопрезвитер Георги Флоровски, "Творение и изкупление"
Словото Божие може вярно и точно да се изрази в човешки думиСловото Божие в човешки думи: тук е тайната и чудото на Библията. Колкото и да не разбираме думата „вдъхновение”, не може да не обърнем внимание на това, че Писанието действително съхранява и предава Словото Божие на езика на човека. Бог е говорил с човека, но човекът е бил длъжен да Го изслуша и разбере.
„Антропоморфизмът” е неотменим признак на истинското Богоявление. И това не е снизходителност към човешките слабости. Смисълът е по-скоро в това, че човешкият език, предавайки Божественото Откровение, не изгубва своите естествени черти.
За да предадем Божественото Слово, не е нужно да се отказваме от нашия език като „твърде човешки”. Човешкият елемент не се отхвърля, а се преобразява от божественото вдъхновение. „Свръхестественото“ не унищожава „естественото“: ύπέρ φύσιν (свръхестествено) не означава παρα φύσιν (противоестествено).
Човешкият език не изопачава и не намалява славата на Откровението, не отслабва мощта на Божието Слово. Словото Божие може вярно и точно да се изрази в човешки думи. Словото Божие не избледнява, когато звучи по човешки. Защото човек е сътворен по образ и подобие Божие и тази връзка „по подобие“ прави общението възможно.
Тъй като Бог е удостоил човека с общение, самото човешко слово се е преобразило, придобило нова дълбочина и сила. Божият Дух прониква в човешката реч. Така човек може да изрича слова за Бога и да говори за Него. „Богословието“ (слово за Бога) става възможно – θεολογία, т. е. λόγος περί Θεοϋ.
Строго казано, богословието става възможно само чрез Откровение. Това е човешкият отговор към Бога, Който е заговорил първи. Това е откликът на човека към Бога, Който заговорил с него, Чиито думи човек чул, съхранил и сега записва и повтаря. Разбира се, този отговор е несъвършен. Богословието е винаги в движение. Но основата и отправната точка са винаги едни и същи: Словото Божие, Откровението.
Богословието винаги свидетелства за Откровението. Свидетелства по различни начини: чрез вероизповедните формули, догматите, свещенодействията и символите. И в някакъв смисъл главният отговор се явява самото Писание, или по-скоро
то е едновременно и Словото Божие, и човешкият отговор – Словото Божие, предадено чрез пълния с вяра отклик на човека.
При всяко предаване на Словото Божие в Свещ. Писание винаги има част от човешко тълкуване. То неизбежно е в някаква степен „ситуационно-обусловено“. А може ли човек да се отърве от своите човешки условия?
Източник:Откровение, философия и богословие (първа част) - Протопрезвитер Георги Флоровски, "Творение и изкупление"
Виж още:Антропоморфизъм - о. Николай Шиваров
