ПРЕПУБЛИКАЦИЯ НА ПОСТИНГА МИ ОТНОСНО 2-РО ПЕТРОВО ГЛАВА 1:
Изчаках два дни, за да дам възможност на други да се включат в темата. Надявам се, че и това ще се случи. Я Милко, я Деян или някой друг... За сега само ще напиша, че Пламен улучи в десятката! Особено със стих 7 от 2 Петрово глава 1. "7. към благочестието братолюбие, към братолюбието любов." Забелязвате ли колко близко звучат на родния ни език думите "братолюбие" и "любов". Та нали коренът и на двете думи е любов. Като че ли апостолът използва тафтология и с малка семантическа разлика се повтаря. Каква в крайна сметка е разликата между братолюбие и любов. Нали все става въпрос за любов. Според брат Пламен става въпрос за безусловна любов, наречена в някои етически учебници "жертвена любов". Но каква ще е тази жертвена любов? Дали този израз не е "изсмукан от пръстите"?Дали пък тези богослови, които пишат подобни термини не го правят само, за да се правят на учени, за да си получават заплатите, а всъщност свети апостол Павел въобще не се е замислял по въпроса, когато е написал тези приблизително повтарящи се думи... Както казваше един наш политически коментатор в близкото минало Петко Бочаров - "да ама не!"
Нека разгледаме текста в оригинал. Идеята ми ще я разберат и онези, които не са учили и не работят с библейския гръцки език.
ἐν δὲ - на и
τῇ εὐσεβείᾳ - благочестието
τὴν φιλαδελφίαν - братолюбие
ἐν δὲ - на и
τῇ φιλαδελφίᾳ - братолюбието
τὴν ἀγάπην - любов
Няма начин всеки, който стои пред тези гръцки слова да не забележи, че те нямат нищо общо с българския превод. Думите φιλαδελφίᾳ - братолюбие и ἀγάπην - любов са изписани по съвсем различен начин и имат различен корен. Коренът на първата дума е от "φιλίᾳ", преведена в нашия превод с "любов", а втората дума е "ἀγάπη", преведена в българския текст отново с "любов". Просто друга дума в нашия език за любов няма, но в библейския гръцки език/койни/ думите са две. Думата "φιλίᾳ" се използва, когато се говори за любов между хората - обикновената човешка любов, където непременно съществува и чувство на симпатия - алтруизъм. А алтруизъма предполага да познаваш, или най-малкото да знаеш достатъчно за човека - предмет на твоята любов. Хората не обичат никого, ако липсва алтруизма. Те не умеят да обичат враговете си, нито дори далечните си ближни,които също като тях носят образа Божи. Затова човешката любов не е нито безусловна, а още по-малко е съвършена. Определението за голяма човешка любов е: Йоан 15:13 "Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си." Но за приятелите си, а не за враговете си. Любовта към всички същества с образ и подобие Божии, без разлика от враг и приятел показа единствено Бог. Той отдаде живота си за цялото, при това грешно човечество. Тоест не само за приятелите си/кръгът от 70 апостола/, но и за разпналите Го на кръста неприятели, включая и за двама престъпници. Значи Божията любов не е ограничена както човешката. За божествената любов граници няма. Тя е най-високата скала на любовта. Божията любов в Писанието е означена като агапи/"ἀγάπη"/ в отличие от по-несъвършената любов на човеците, обозначена в Писанието като филия/"φιλίᾳ"/. Значи не случайно Божията любов, която всъщност е християнската любов принципно е обърната към всички духовно-нравствени твари, а силата й не зависи от тяхната заслуга. Както слънцето огрява по еднакъв начин добрите и лошите, така и Божията любов е обърната еднакво към всички хора. И само Бог, от любов се жертва както за добрите, така и за лошите. Този е мотива на богословите етици да определят в своите трудове Божията любов като жертвена любов. Тук има и друг извод. А той е, че тези хора, които твърдят, че няма голям и малък грях не са прави. След като има Голяма Заповед/Заповедта за християнската любов/ следва, че престъплението срещу нея също е Голямо престъпление. А когато самата любов градира от малка/по-плитка/ към голяма/дълбока любов/ следва, че престъпването на различните степени на християнската любов също е различно по тежест. Вярно е, че всичко, което не е в руслото на християнската любов е грях, защото само любовта изпълнява целия Закон, но не е вярно, че всяко престъпление против християнската любов е с еднаква тежест. А от това следва, че християните трябва да се съобразяват в нравствените си постъпки, а не да казват "абе аз вече съгреших, мокър от вода не се бои". Ако съзнаваш, че си сгрешил побързай да се покаеш и да се поправиш, а не да продължаваш да живееш в греха си - както доста християни, приспивайки съвестта си го правят и продължават да живеят като кучето в бълвоча си. Тук рамката дадена от брат Пламен може още да се разчупи и да се визира християнската любов и свободата на волята, както и релацията вяра-християнска любов. Който желае може да помисли и по тези важни въпроси и да ни предложи във темата своето богословстване.
