Свободна воля, християнска любов, форумно общение, как да се обичаме като християни - все взаимно свързани въпроси!!! Обещах да се включа.
Разбира се, че трябва да сме щастливи от общението си във форума. Та какво имаме да делим? По-долу ще си позволя да се изкажа не "учебникарски", но от немалкия си форумен опит. Нормално е дори в едно и също общество/църква, футболен клуб и т.н./ всеки да има малко по-различни разбирания по някои от общоприетите въпроси от останалите. Пет пръста имаме на ръката и всичките са различни. Та нали в разнообразието се състои красотата... А тук сме се събрали хора не само от различни християнски конфесии, но също могат да се включат и атеисти. Ще има общо, ще има и разлики. Ясно е! Всъщност от векове вече са ясни и разликите, и общите неща между християнските конфесии. Ние с вас тук няма да откриваме тепърва топлата вода. За всички е известно какво учи петдесетничеството, какво баптизма, какво адвентизма, какво православието или католицизма. Кой прав, кой крив.... Подразбира се, че всеки свободен човек има право верово да се самоопределя, както и ако прецени, да смени самоопределението си. Нали това е дадената ни от Бога свобода на волята. Правото на самоопределение. В религиозното ни самоопределяне няма нищо срамно, още по-малко - позорно. Сега в Европа подмяната на вярата е много широко разпространено. За добро или лошо, но... факт. Християни стават мюсюлмани, будисти, окултисти или атеисти!!! Никой човек обаче, не може да ги обвинява за това. Това не са наши, но чужди слуги, които в Божия Ден предстои да отговарят пред Създателя/Рим. 1:14/. Дори тогава ще отговарят и пред Божите избрани - светиите, защото в 1Кор. 6:2 е казано, че светиите ще съдят света. Сега обаче, е добре да се въздържаме от осъждане на ближните си. Още по-малко трябва да се въздържаме от осъждение на братята си във вярата, стигайки в писменна коренспонденция до озлобление против тях. В интернет това е много лесно и безотговорно, защото те не са срещу нас, а може би дори да са на другия край на света и не ни се налага да гледаме брата или сестрата в лицето... А в същото време трябва да съзнаваме, че нашите реплики ги четат много хора в нета, включително и невярващи и с охулването на брата ние всъщност пред света охулваме себе си, позорим Бога... Ако някой трябва да бъде върнат от неправилния път Бог си има грижата за това. А знаем, че в Своята справедливост Той е по-милостив от нас. Нека с дълбока молитва и смирение пред Бога да се молим за считаните от нас за слаби или отклонили се от вярата. Именно с проява на любов нека да им обясним основанията за нашата вяра и да съзнаваме, че когато посеем семето ще е необходимо "технологическо време" хората да осмислят прочетеното или чутото, за да го възприемат или отхвърлят. Въпросът е отново на свободна воля. Никой не бива да се ядосва или насила да налага своето си верую! Писанието ни съветва да се гневим, но без да съгрешаваме/Ефесяни 4:26/. Форумите са място за духовно общение и размяна на идеи. Форумите НЕ СА МЯСТО за "хора с мисии". За тях има други места!!!
В случая аз смятам, че думи като ерес, еретик, разкол, разколник, отклонение от вярата, от църковните догмати, инославен или друговерец са просто богословски термини за по-бърз и ясен богословски диалог и не бива в дискусиите ни да се възприемат като обидни думи. Без тези термини ще изпаднем в многословие и трудно разбирателство. Думите трябва да помагат, а не да затрудняват разбирането между хората. Естествено е за петдесятния християнин православния да се възприема като еретик, дори идолопоклоник, както и обратното. За мен е пределно ясно, че в ума на един протестант аз се явявам идолопоклоник, защото се покланям пред образите на Божите светии, Божията майка и дори на светия кръст. Макар и от такт и форумно уважение той това да не ми го казва в очите, то за мен е съвсем ясно. Да, уважението към личността и нейния веров избор изисква да бъдем понякога и тактични. А подобна тактика не смятам за фарисейство, но я възприемам като част от големия кръг на християнската любов. Поне аз... А иначе това какво мисли инославния християнин за мен не може да е обидно. Така е научен от своите учители, така го е възприел, така го вярва. Какво толкоз!? Нека да бъде на всекиму според вярата. За мен е важно кои са основанията за моята вяра и мотивите за моето разбиране, кои са онези, от които аз съм възприел моите верски убеждения. Дали моята вяра стои на канара или съм си изградил къща върху пясъка... Тук е времето на откровения диалог, където да се даде място на християнската любов, а не на обидите и осъждението. Щом като даден човек покайно се моли на Спасителя и желае да бъде приет в Неговото Царство той е мой брат, потенциален сънаследник на Царството Христово. От тук насетне въпросът нито е в мой, нито в негови ръце, а в ръцете Христови. Всичко останало е "подробности от пейзажа", някои от които разбира се, могат да се окажат много важни и съдбовни! Явно е, че след като между християни съществуват догматически различия някои или всичките от тях грешат в нещо. Има отклонение от истината, ерес. Обидите няма да помогнат за достигането на истината, а напротив. Осъждението само ще втвърди сърцата на действително отклонилите се. Ефектът от един такъв разговор не винаги е моментален, дори в повечето случаи не е. Покаянието не е моментален акт. Човекът първо трябва да се осмисли, да се осъзнае и тогава да излее пред Бога сърцето си и да пожелае да се поправи. Дори това не е сигурно, че ще се случи. Особено при закоравелите в отклонението си хора. Насила се взима, но насила не може да се даде, защото на първия ъгъл човекът ще изхвърли даденото му насила... Отново въпрос на свободна воля. Трябва търпеливо да вярваме, че ако в даден момент не е Божията воля човекът да се коригира, в бъдеще и това може да се случи. Това си е Божия воля. Докато чакаме благодатта на Светия Дух нашето задължение е да прояваваме към, според нас "твърдоглавия християнин", християнска любов, а не да го отписваме като непоправим. Зная, че това на думи е лесно, но на практика е много трудно. Зная го от форумния си опит на администратор. Но трябва да съзнаваме също, че за проявената от Иисус любов на кръста непоправими хора няма. Спасението на кръста е отправено към всички човеци, а какво да кажем за човеци назоваващи себе си християни!!! За това започнах, че ние тук няма какво да делим и да даваме място на религиозната омраза - най-лошата от всички... Та основната ми мисъл е, че в дискусиите - дори те в даден момент да стават по-остри, да не влагаме лична омраза, но да знаем, че от другия края на нета стои наш брат в Христа, когото ако ние не обичаме излагаме сами себе си на Божието осъждение. Верният и добре познаващ вярата си православен християнин възприема себе си като Божи благовестител. В "православна" България православието не се познава. По-голямата част от българските протестанти, макар и да са родени и израстнали в недрата на един считащ себе си за православен народ, също не познават православието. Дори аз съм срещал пастори, които живеят със заблудата, че познават догматическото учение на православието, а всъщност това съвсем не е така. което за мен е най-малкото странно... От около стотина години страната ни е подложена на дехристиянизация/без да твърдя, че това винаги е било държавна политика/. То това се отнася не само за България или дори Европа, но и за една голяма част от света... Знак на последното време. Народът ни има отчаяна нужда от много сериозно благовестителство на Христос и неговото спасително дело. И православната църква, която през част от отминалите векове е била единственият духовен водител на този народ, сега и предстои - в този секуляризиран свят, да бъде естествения негов благовестител, духовният показател, показващ ясно пътя на тези хора към единствения Спасител на цялото човечество. Доколко БПЦ осъзнава тази си мисия предстои да видим. От развоя, който лично наблюдавам в последното десетилетие, макар и доста муден, но все пак обнадеждава. Затова ето тук в този форум, вместо всички да се чудят що е това православие, имат възможност в директен диалог с негови представители, ако желаят да получат православното разяснение на неясни за тях въпроси. Това не означава, че непременно трябва да са съгласни с обясненията на православния християнин. Дори в повечето случаи се очаква, че няма да се съгласят. Несъгласието обаче, съвсем не означава верска конфронтация. Несъгласен - несъгласен и толкоз. В крайна сметка в този свят всичко се променя - панта рей - както е казал мъдрецът. Въпросът е хората да имат достъп до достатъчна по обем и квалифицирана информация, за да могат да направят един информиран избор. Останалото е въпрос на решение на тяхната свободна воля, и особено на действието на Божията благодат. Бог да ни благослови!
