Аз все пак ще си позволя да кажа, че нещата са по-сложни.
Не се съмнявам в Божието Слово, съмнявам се в това, дали го разбираме правилно и в пълнота.
1/ какво значи- '' Христос понесе проклятията на закона, като стана проклет за н а с...''
Кои сме ние-/ нас/?
Ако в един момент ние отстъпим от Бог чрез това, което правим , или чрез това, което не правим-
можем ли да се причислим към тези, за които са отменени проклятията на закона...?
Ама ни е вярваме...- ок- Но вяра без дела, е мъртва. А какви са делата ни?И - според това- наистна ли сме във вярата ?
Моето убеждение е, че има един праг на остсъпление от Христос, при който кръвта Му не може да ни покрива съвършено.
Освен - ако някой не ни измолва , или не се покайваме непрестанно и ние сами измолваме помилването/ или и двете/.
---------------------
2/ роствени връзки
пример-
Аз съм защитена/да бъде/, но мъжът ми блудства-
защитено ли е детето ми атвоматично-заради моята вяра.
Аз лично - казвам така- отричам се от всяка небогоугодна родствена връзка между мен и детето ми,
отричам се от всяка небогоугодна връзка между бащата на детето ми и детето в името на Исус Христос.
Разчупвам в Името на Исус Христос, всяка небогоугодна родствена верига по бащина и майчина линия в рода на мъжа ми , както и в моя род.
-----------------
3/. както ти писах, Алекс, не става въпрос само за проклятията на закона,
а за такива,които могат да бъдат нанесени от други хора, чрез думи, мисли и действия.
И тук важат подобни закони, според мен.
Ако нямаш никакви пробойни, кръвта на Исус те защитава съвършено.
но ако имаш пробойни, които идват от всеки грях, дали си защитен от кръвта на Исус съвършено?
И кой от нас няма грях?
Затова, моето убеждение е, че не е толкова лесно да се опрем на прекрасното обещание за отмяна на проклятията,
без да се замислим - кои сме - ние, каква ни е вярата?
Тъй като ние просто много често не попадаме в графата на тези, за които е обещано.
По причината, че грешим постоянно.
Можем ли да кажем със сигурност , че в един миг , не сме отсъпили от Христос до степен да не сме вече Христови?/ да не бъде с никого!/
Отново писаното- ''вяра без дела е мъртва''.
И забелязваме ли ние- според делата си-
кога вярата е здрава, кога боледува и кога е мъртва?
И ако не забелязваме мъртвата си вяра/да не бъде!/, упованието ни такава, не ни ли носи повече заблуда и риск?
Не ли по- добре да видим добре в какво състояние е вярата ни и да я съживим?
Моето мнение е, че вярата ни в много случаи наистина е болна.
Според делата ни.
Виждам го, чувствам го.
По-добре е да не скрием това един от друг.
По тези причини - вярвам,че постоянната молитва, покаяние и разчупване на проклятията в Името на Исус Христос - са нужни.