Павел още когато се срешна с Иисус стана част от Църквата Христова.
Създаването започна след Юдейството и част от тях създаде още преди да започне да общува с новосъздадената Църквата от учениците на Иисус.
Сега вече съм съгласен с теб. Това исках да уточним. Павел още когато се срещна с Иисус стана част от Църквата Христова, към която принадлежаха и останалите апостоли.
Сега да проследим историята и да видим кога Павел е започнал да общува с новосъздадената Църквата от учениците на Иисус. Всъщност, веднага е започнал да общува с тях. Първият е самия Ананий. Той е един от 70-те ученици.
Деяния 9 глава10. А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи!
........................................
17. Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий.
18. И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се;
19. а като прие храна, подкрепи се.
И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;
20. и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий.
21. И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците?
22. А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.
23. А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият;
24. но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият.
25. Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената.
26. А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.
Да, след като ученици спускат Павел в кошница, той не отива веднага в Йерусалим, а в Арабия после пак се връща в Дамаск и едва след 3 години отива в Йерусалим.
Галатяни 1 глава17. нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
18. Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена.
Ето какво е правел 15 дена в Йерусалим:
Деяния 9 глава26. А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.
27. Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса.
28. И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса.
29. Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият.
30. Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс.
Съвместна дейност на Варнава и Павел.
Деяния 11 глава1. Апостолите и братята, които бяха в Иудея, чуха, че и езичниците приели словото Божие.
.......................
22. Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия.
.......................
25. Тогаз Варнава отиде в Тарс да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия.
26. Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни.
По-нататък в Деяния се говори за съвместното служение на двамата апостоли. Споменава се едно ходене на Павел и Варнава в Йерусалим за даряване на помощи. После има второ ходене. Именно второто описано ходене (Деяния 15 глава) на двамата апостоли е това, за което се казва в Галатяни 2 гл., че след 14 години Павел е възлязъл в Йерусалим. Това ходене е заради Апостолския събор, на който е решен въпроса за обрязването. На това ходене апостол Павел взима и Тит със себе си, който "
не биде принуден да се обреже".
Галатяни 2 глава1. Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита.
2. А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, - да не би да тичам, или да съм тичал напразно.
3. Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже.