Християнското учение е било ясно веднага след, като Христос го обясни на своите ученици. Така учениците го предаваха на своите ученици. Не следиш ли новата ми тема:
http://stani-hristianin.com/forum/index.php/topic,252.msg3291.html#msg3291
Нима смяташ, че учениците на са имали правилното знание за Светия Дух?
..........................
Това което е станало през 100-ната година, през 313-та и т.н. е само потвърждаване на онова, което се е знаело от преди и се е предавало от ученик на ученик.
Точно така, Сашо, най-накрая да достигнем до съгласие с теб! Имам незначителни претенции към казаното от теб, но те по-скоро се отнасят до начина и по-пълното ти изказване, а не до несъгласие с теб. По-долу ще обясня какво имам предвид.
Значи следните ти твърдение са грешни:
Относно протестанството искам да кажа, че неговата идея не е била да реформира църквата в нова вяра, а да я върне в първоначалното й чисто състояние, като премахне натрупаните с годините добавки от служителите на Сатаната.
Пламене, след 3-ти век църквата се слива със светската власт и подобно на нея си вкарва човешки правила и закони много от които противоречат на Бог.
Излиза, че "
натрупаните с годините добавки от служителите на Сатаната" и "
вкараните човешки правила и закони, много от които противоречат на Бог" са от рода на:
-
формулиране на учението за Светия Дух през 381г. Тук ти обръщам специално внимание на думата
"формулиране", а не
"създаване" По същия начин в следващите тирета с удебелен курсив ще отбележа думите, на които да обръщаш внимание ;
-
съставянето на Символа на вярата на I и II Вселенски Събори съответно през 325 и 381г.;
-
утвърждаването на канона на Свещеното Писание около 400 г;
-
съставянето на
доктрината за предопределението,
учението на св. Йоан Касиан за взаимоотношението между благодатта и свободната воля в делото на спасението от V в.;
-
формулирането на
догмата за спасението чрез вяра и дела от 1723г. и т.н.
Тук е моментът Сашо, да обясня какви са претенциите ми към казаното от теб относно начина и изказването ти. Както писах и по-напред всичко това се нарича
"разкриване" на християнското учение, което е станало в периода на Вселенските събори от IV до VIII в., а не ДО-създаването му, както се опитваш да вмениш това на православието. От много отдавна повтарям за това
"разкриване" на християнското учение. Едва в последния си пост покрай израза на Ърл Кернс
"израстване на християнското учение" употребих думите
"израснало" или
"развило" и ти се хвана за тях. Доколко е правилно те да се използват е друг въпрос, който не възнамерявам сега да обсъждам. Предлагам ти да се стараем да хващаме смисъла, а не буквата на това което пишем. Обратното говори за желание за спор и отстояване на субективното ни мнение, вместо да търсим градивни разговори с ползотворен край.
Да се върнем на темата. Както писах и преди християнското учение е
"разкрито" в периода от I до IV Вселенски Събори (325-451). Ето защо Поснов нарича този период "
класически век на патристичната теология и на развитие на християнската догматика". Като протестант, Ърл Кернс почти нищо не пише за православието като цяло. В цялата си книга той предимно разглежда протестантизма като реформа на католицизма.
Въпреки това споменава за "златен век на църковните отци" в периода 313-590г. Виж постът ми
"Сравнение между граници на историята на Църква, които поставят Ърл Кернс и Михаил Поснов". Този "
класически патристичната век" е разделен на два подпериода:
- Никейски век, който обхваща I Вселенски Събор (Никея, 325г.) и II Вселенски Събор (Константинопол, 381г.). Наречен е Никейски, а не например Константинополски, защото всъщност на I Вселенски Събор е съставен Символа на вярата, а на II Вселенски Събор той само е утвърден и са добавени последните 5 члена в него (от 8-ми до 12-и), между които формулираното учение за Светия Дух, което е 8-ия член. Понеже Символа на вярата е изработен и на двата Събора, затова той се нарича Никео-Цариградски. Така през Никейския век е формулиран тринитарния догмат (учението за Светата Троица).
- Халкидонският век обхваща III Вселенски събор (Ефес, 431г.) и IV Вселенски събор (Халкидон, 451г.). Наречен е Халкидонски век, защото на IV Вселенски събор са решени окончателно
Христологичните спорове, започнали още с несторианството, което е осъдено на III Вселенски събор. Така през Халкидонският век е формулиран христологичния догмат (учението за въчовечаването и богочовешката природа на Иисус Христос).
Така в най-строг смисъл на думата през Никейския и Халкидонския век с
"формулирането" на тринитарния и христологичния догмат е
"разкрито" християнското учение. На останалите три Вселенски Събора
най-общо казано само са потвърдени формулираните догмати на първите четири Вселенски Събора и по-специално на христологичния догмат. Например на VII Вселенски Събор с осъждането на иконоборчеството като ерес се потвърждава въчовечаването и богочовешката природа на Иисус Христос като едновременно съвършен Бог и съвършен Човек.
Периода от I до VIII в. (т.е. до осъждането на иконопочитанието като ерес през 787 г. на VII Вселенски Събор) се нарича патристичен период. Периода на Никейския и Халкидонския век (325-451г.) се нарича КЛАСИЧЕСКИ патристичен период (както е например при Михаил Поснов) или още ЗЛАТЕН патристичен период (както е например при Ърл Кернс). Целият период на седемте Вселенски Събори (325-787) се нарича период на разкриване на християнското учение и в съдържанието на темата ми
"История на християнската Църква до 1054г. - Михаил Поснов" може да се види че главата, посветена за този период е най-голяма по обем в сравнение с останалите глави на книгата.
Периода от VIII в. нататък Поснов определя като "пълен застой на богословското творчество" и нарича Йоан Дамаскин (ок 680-780) "
събирач на съкровищата от предишните творения както в догматическа, така и в екзегетическата и аскетическата област". Той резюмира работата на предшестващите отци в
"Точно изложение на православната вяра". Ето защо, Сашо, Ърл Кернс пише:
"
Като изключим съчиненията на Йоан Дамаскин, Източната Църква не участва активно в развитието на богословието от периода на богословските спорове през IV-VIв. (тук Кернс има предвид
Христологичните спорове, за които писах по-горе)
, до епохата на Новото време (има се предвид Реформацията през 1517г.).
Йоан Дамаскин (ок. 675 - ок. 749) формулира своите богословски възгледи, които по значимост за Източната църква се равняват на ролята, която на запад изиграва съчинението на Тома аквински "Същност на богословието". Подобен авторитет на Изток е Йоановата творба "Извор на знанието", състояща се от три книги. Последната от тях - "Точно изложение на православната вяра" - е обобщение на богословието, развито от отците на Църквата и нейните Събори от IV в. до Йоаново време. Тази книга се превръща в нормативен израз на ортодоксалността в източната част на империята. Вероятно фактът, че църквата в Цариград е подчинена на императорската власт, допринася за липсата на активно развитие в източното християнство след средата на VIII в. Всъщност на изток Църквата функционира като подразделение на държавата, докато на Запад папата успява да се освободи от контрола на светската власт и по-късно - дори сам да господства над нея." (
Ърл Кернс, "
Християнството през вековете", Издателство "Нов човек", София, 1998 г., стр. 194-195).
В началото на този цитат Ърл Кернс излага верни исторически факти, а в края му прави погрешни изводи, за да оправдае целта на книгата си -
защита идеите на икуменическото движение. Погрешните му изводи съм оцветил в кафяво. Той не случайно започва излагането им с
"Вероятно...". В книгата си
"Византинизмът в историята на древната християнска Църква" Поснов пише:
"
Отслабването на богословската мисъл на източните църковни отци се дължи на нерешителността в самостоятелна и свободна мисъл, страх пред нововъведения и грижа за неприкосновено запазване на предишното богословско наследство, ярко изразени в постановленията на Трулския събор (Правило 1-2, ср. 19). Трулският събор постановил, щото предстоятелите на църквите в своите възкресни поучения "да не престъпват положените вече от богоносните отци предели или предания" и им препоръчвал "по-добре да се задоволят с писанията на светилата и учителите на Църквата, отколкото да съставят наново собствени такива".
Сашо, надявам се че дотук си прочел всичко внимателно и си се обогатил в познанията си по история. Сега можеш да отидеш на
твоя пост, където направи първия си
"некоректен" опит за цитат със същия този текст от книгата на Ърл Кернс, който приведох току що и да преосмислиш наново някои твои възгледи.