продължение
Пей ми се
Пей ми се,когато стана
И видя сутрешний прекрасен майски ден
И от слънцето,от Бога,Българинът озарен
И росата по горите ,и полята
На родната страна
Носеща свежестта,прохладата
На събуждащата се природа.
Душата ми запява
И иска да лети
На горе, все на горе
В небесний сини простори
Пей ми се когато гледам
Небесний свод
И земни ширини без край,
Безконечната вселена
Всичко туй са Български мечти
Някога достигнати-
От наште прадеди
От техний великий дух
В българското тяло
Дух и воля те споиха и калиха
И света покориха.
Българинът е достоен
Българинът е Светия-
Мъжествен ,силен и красив
Въобще той е всичко онова,
За което света казва
,,Това е идеала’’
L
Блян
Жадувах аз живот,обич,ум,сила,съвършенство,красота
Безконечни да са на света
За мен,за всички
Да си намеря и момиче
Българка девойка-
Млада,хубава,игрива,весела,щастлива,умна,
Работлива
Да ме обича
Да обича родната страна
Нейните гори,поля,морето,планините
Реките и,и котловините,
Които ги има тя-
Родната,прекрасната страна
Наречена-България-защото любя аз това.
НЕ ПЕЙ МИ СЕ
Не пей ми се,когато зная,че чезне
Българский народ,
Не пей ми се,когато зная,
Че тегли той кат скот
В свойта хубава страна-България
Българинът е велик,
Българинът е голям,
Но потъва той сега във срам,
В окови окован,
Потънал в кърви,хулен,бит,презрян,
Защото той решил е да стъпи здраво
На родната земя
И да защити:семейството,рода,честта
На своята обична,мила родина
И да извика простичко сега-
Да живей България-с пълно гърло,
Колкото му глас държи
И да се опиянява всеки път
Като чуе,изрече това-
България за българите,
Никой да не смей
Дума да обели против ней.
Не пей ми се,когато виждам,знам,
Че в родната страна
Вилнеят чужди племена,
Ограбват Българският свят,земя
И чезне Българщината.
Но зная,че ще дойде ден,
Човек от Бога озарен
Ще донесе на родната земя
Слънцето и радостта
Ще разкрие на Българский народ
Истината за света и вселената.
к
За Българските царе
О Българио
Прекрасна,хубава,изящна
Ти със свойте синове:
Аспаруха,Тервела и Крума
Симеона и Асена си една от първите във света,
А може би о да
Най-могъщата,тез твои синове
Умни,работливи
Несъмнено и красиви
Прозиращи това,което се таи в света,
Въздадоха на Бога почит,
Славата му умножиха,
Дом му съградиха в душата си,
А пък той за отплата им дари
Съответно добрини-
За тях и за всички Българи.
България на три морета
България преди империи страши
Византийци ли или Римляни
Без значение какви
България,Дунавската равнина иска
И си я взема от тези врагове
После Хемус,Тракия,Рила и Пирин
Стигна чак до Бялото море на юг,
Адриатика също достигна,
Македония в Българската територия попадна.
Сега за тези велики Български царе
Мога да кажа:Слава,
Както за тях и за отците им,
Така и за прадедите им
Слава на целий българский народ,
Народът на духа покорил света.
Има ли бъдеще любовта?
Любовта е нещо прекрасно
Любовта е нещо изящно
Тя е тръпка,мечтание,зов
Тя е двигатела на живота нов
тя е химера и всъщност не е
тя е блян
тя е море
Тя е небе и земя,въздуха и вода
Т.е тя е всичко онова
Без което не можем сега
Както и преди това
И за в бъдеще ще е така
Поети,писатели,философи какви ли още не
Всички на нея подвластни са-те.
Посветили са на нея не едно
Скрито или явно писмо,
На нея на любовта-
Вечната мъчителка и радост без край
Събрала две в едно-ад и рай.
Французите казват:’’Je t’aime mon amour,
Je t’aime comme toujours
Et si tu n’existais pas
Pourquoi moi j’existerais’’-
Това казват те Французите ,
А френският да-това е езикът на любовта.
Всички от малки закърмени сме с това-
С обич към семейството и рода ,
И родната страна –
Най-прекрасната на света наречена-България.
Любов значи обич
Това е тя-вечната съзидателка,но и рушителка
Въздигала е не едно царство,
Но и крушила не едно семейство,род и потекло.
Има ли бъдеще любовта?
-Според мене-О,да!!!
Но без пари,власт,имоти и къщи
Трудно изглежда-нали
Без тези неща няма любов,няма любима
Чакаща вечер до горяща камина
Приготвила гозби благоуханни-безчет
И която те очаква с трепет
И дори дечица не може да има,
Които да са поне седмина,осмина.
Но да не бъдем песимисти сега,
Нещо красиво е любовта
Да си припомним за Ромео и Жулиета,
Гергана и Никола от ‘’Извора на белоногата’’-
На Петко Славейков-да.
Но аз искам да живея
Не искам смъртта-
А живота с цялата му пъстрота
На свободата да се радвам
Волен като птичка
Под ръка с някоя момичка!
И при все туй ще ви кажа,сега
Надявам се да има бъдеще любовта.
,, И все пак тя се върти’’
И все пак тя се върти
Сега и преди
Нашта планета,нашта земя-
Нашта въжделенна мечта
Нашата цел,нашто начало и край
Цел номер едно-рай!
Но веднъж дошли на белия свят
Откриваме и що е то-ад.
Галилей тоз учен,философ веднъж реши
Че може светът да промени
Изучавайки:физика,астрономия
Какво ли още не...
Той светът опознал добре.
Стигнал до истините на земята,на вселената,на бог дори
За които мечтаели всички:
Учени,философи,мъдреци
От древността до наши дни.
Една правдина Галилео реши на хората да дари
Да опита-да ги осветли
Да не тънат в мрака на незнанието,на пошлостта,на посредствеността.
Но Зевса на света-
Земната църква реши:
-О ти Галилео Галилее,
Същински,,Прометее’’
-Щом сееш раздаваш светлината,топлината
-Огънят на истината сред народа...
-Умри!!!
-Но не можеш нали!
Църквата-Зевса,реши:
-Да се мъчи!...
-Ако може да умре...
-Но народът в следващото поколение каза:
-Не!!!
-Той да живее!
-Къде?
-Във нашите сърца и умове,в словото наше той е...-Гений е.
И нека сега,когато учим физика,астрономия,науки безброй и знаем истината си спомним за него Галилео Галилей-тоз,,Прометей’’и се помолим беззлобно сега да му се прости греха,че беше той един раб,раб на това,което наричаме,,истина’’.
.
Мика
Мика ти си хубава,красива
Очарователна,игрива
С дълга,руса,хубава коса
Стигаща до кръста,
А твоите крака,са най-прекрасни на света-
Дълги,стройни,финни и невинни,
Поне така помня ги аз-да
Лицето с таз коса-
Слънце,злато,бисери,роса-
Всичко туй в едно се сля
С перфектната усмивка,
Увереният вид,
С тез разкошни български гърди,
С тънките ти пръсти,
Походка на сърна
Аз обикнах те,Мика
Аз те обикнах със цялото си сърце
Девет години се борих за теб,
Любов девическо съвършенство,
Чакано евентуално блаженство,
Борих се,страдах,бягах,в утеснение бях,
Упояван,извергнат на мъки-
Глад,лишения,студ,пек мъчения с ток и
Стрелби понесох,побоища,
В ада аз бях
Да дочакам рая не можах.
Раят беше за мен аз и ти
Заедно с моите и твоите родители
Да сме живи и здрави,
Както и целият останал свят
Да е като нас.
Но животът уви друго реши.
Мойта скъпа,обичана от мен и
Мила майка вече я няма.
Една жертва,втора-до кога?
Аз не искам вече това-жертви да има
Явно раят и ти сте недостижими.
Затова ще кажа сега-
Сбогом-Мика.
Ани
Ани ти си умна и красива,
Същевременно ранима
Търсеща това,
Което идва с теб от вечността
Живот,любов и съвършенство,
също и блаженство
Постигнати във пълнота,
Дали възможни са сега
Не се отчайвай продължи-
Живей,люби,твори,
Радвай си се от сърце-
на синьото небе,море,слънце
Птички и пчелички
На всяко стръкче,на всеки цвят
На всяка живинка на този свят,
В таз прекрасна хубава страна
Наречена-България
За България
Българио,Велика и добра земя
Родена от великата ръка
На Бог Отец и Сина,била си райската градина,земя
За Българите,както преди,така и сега
Създадена с Велика сила,ти Българите всякога дарила
Със свойте благости безчет
Прекрасни сладостни неща,
Като боровинки,мед,липа,
Дървета,храсти и треви,овощки и лози
Безчет са в твоята земя,
Тъй имаш също и сега
Прекрасни хубави недра,
А също и реки,морето,планини
Безкрайно хубави котловини
Лесно ли е да си млад?
Човек се ражда на таз земя
И поемайки първа глътка въздух от света
Познава рая
В тази си възраст
В тези моменти
Той е дете,пеленаче,бебе
Чисто като сълзата,невинно,
С помисли бистри
Като планински поток
Покварата му е чужда,
То няма порок.
Казват,че човек идвайки на таз земя
Минава през три етапа на живота:
Детинство,зрял човек и старостта,
Но дали това е така?
Човешкото същество,когато е дете и расте казват:
Той си мисли,че морето е до колене-
По възрастните
Без да хаят за това,
Че и то е същество,човешко
Способно и имащо чувствителност,сетива
И разума за заобикалящата го среда
Да я разграничи, да я определи
Да познай
Кое е добро и кое е зло,сиреч
Кое е ад и кое е рай
Лесно ли е да си млад
В тази страна,България-
Многовековната страдалница?
Аз мисля,че не
-Защото всички нейни истински синове
Млади,прави,здрави и красиви,удухотворени
И някога били щастливи
Оставиха бащино си огнище-
Дома,семейството
И щастието на спокойния живот
В името на една цел
На един порив нов-
А именно това-
България да е свободна.
Защото тези млади хора,с дух величествен,голям и гений,и родолюбие-съизмерими са само с безкрайната вселена.Както казваше преди един младеж от тези среди,,Сърце ми не трае да гледам,как турчин вилней над бащино ми огнище’’.И още пак той,,Млад съм,но младост не помня’’-Христо Ботев.
Иван Вазов в произведението си,,Немили- Недраги’’описва живота на млад поет,който е не- лек,който е изпълнен с трудности и премеждия и, за който поет той казва- това бях аз.
Ето такъв е животът на младите хора-истинските,някогашния,но и сегашният живот-изпълнен с трудности,опасности,испитания.
,,Всичко ново е добре забравено старо’’.
,,Да живееш значи да страдаш’’-народни поверия.
България е прекрасна
България е страна-
Люлка на европейската цивилизация
В нея живяли са преди-
Траки ли Гърци ли,Римляни,
Славяни дори
Всички те по балканската земя
На полуострова
И всички те велики и големи са били,
Но Българинът ги покори
Със свойта сила,дух и красота
И той им доказа,
Че е най-добрият
И не само в бран,на война,
Но в искуството,в науката
Къде ли още не
От земята до небето,
От,, А-то’’до ,,Я-то’’-той е.
На земята от,,А’’и,,Б’’почна да гради
Във всички сфери
И стигна недостигнати преди висини
Във небето,във космоса дори!
.....................................................
В момента на Българска земя
Живеят:Сръбска,Черногорска дори
Македонска и Румънска
Измислени общности,етноси,
Които са общности едно към едно
С Българското-род и потекло
Т.е живеейки на българска земя
И ползвайки езика-
Българския-но на диалект
Те на българското измениха
И към юда се причислиха
Като казаха сега-
Ний не сме светата,божествена,Християнска България,
Която от Карпатите до Бялото море
И от Черно до Адриатическо море
била е и ще е.
Но трябва да се осъзнаем и обединим!
-Юдо триисетте сребърника върни
И отново към Христа се причисли
Опитай се тук и сега
Да спасиш живота-
На Христа,
А с неговият
И своя
Тук и сега!
-Да живее България!
.........................................................
В какъв клас попаднал съм?
Пламен някой си вика-
Терикат съм аз.
Краси споделя-аз пък подлец,
Фин и префинен
Братко мой,
Но какво...?
Българин ли си?
Но не!
Боже мой!!!какъв брат си ми ти,
Ако си циганин-да,
Но уви,ти не си!
-Българин си!
Моите братя са:
Цигани,турци,подлеци,
Все от тоя сой същества-
Съизмерими с дявола-
Този Краси казва!
Има и един Светослав
Истънчен лъжец и същество-
Неясно какво!
За едната пара ,
Слага си феса.
Във този клас има също същества-
Наричащи себе си:момичета,жени
-Но,дали са такива?
-Уви.
-По скоро блудници
Ето така
В този дух градира класа
От двуличник,подлец и лъжец
Градира,расте той,
Но не към Доброто,а към злото
-Е кажете ми сега,
Как се живее в такава обстановка?
Господа Йехова,Саваота е Отца,
А Исуса Христа-Сина
Тез Велики Богове
Са създали светове,
Те по свойта красота,величие и слава
Са ненадминати и до сега
Както преди така и сега
И за в бъдеще ще е така
Защото Те са да –
Най-Велики на света
-Господа Йехова,Саваота и
Исуса Христа-амин.
........................................................................
На ,,Пеньо Пенев,,
Пеньо Пенев е поет
Той е идеалист
Може би някога да е бил и кoмунист
Той видял прелестите на свойта страна:
Нейните гори ,полета и недра,
Реки,котловини и прекрастните и планини
Дом на не един певец,певци,писател,писатели
Радвали и радващи
Наште прадеди и нас сега-
Със свойте песни,със свойте произведения
В таз прекрасна райска земя-
Наречена България.
Пеньо Пенев родината си възпя
Радваше и се
На нея той посвети свойто перо,стихове...
Той беше бунтовник
Той беше бунтар
Той търсеше пътя
Той търсеше цяр...
Как България да устои
На всички бури
На всички врагове идващи отвсякъде
И той намери пътека
Намери и брод
И лек за всяка болешка,тегло...
Как да обича братя и сестри
Т.е как всички да бъдат равни
Той истината за живота разбра,
Той прозря...
Той живя...
Бори се неуморно,гради-
Родината да разцъфти...
-Но уви...
Беше сам...
Сам в тази борба...
Сам на върха.
Мика
Тя беше момиче
Тя беше жена
Тя беше сън и мечта
Желаех я
Исках я
От цялото си сърце и душа
Тя беше моето щастие на света
Ефирно създание с руса коса
Обикнах те още преди да те срещна
Във онзи топъл летен ден,
Когато ти танцуваше пред мен
Видях те чиста кат сълза
-О,ти любов моя!!!
Аз я зърнах
Тя ме откри...
И лека по лека станахме приятели,интимни дори...
Когато всичко изглеждаше добре
И че щастие може да имаме
Някои ,като че ли ни завидяха
И радостта ни спряха.
Тя замина за чужбина
Кат си дума дадохме двамина
Пътят наш да продължи,
Но какво стана?
Уви!!!...
Учителката по руски,Саша Александрова
Е велика,тя е жена и майка на своето,
Свойте дете,деца
В училище веднъж съвършенството и се стори,
Че май видя
И рече потресена,деца:
,,Обществото съвършенството не търпи’’
И тук ли е,вън да върви
Със вид каменен,строг,суров и невъзмутим
Тя рече и отсече:
,,Дорогие друзя’’съвършенството не пълни хладилника я!
Я ето сказала,простите меня,я ето подумала.
.............................................
Аз се родих
И прелестите на тоз белий свят открих
Прекрастното слънце,полето,небето,
Разкошните наши гори-зелени,обширни,просторни
Те всякога наш дом са били
И пазели са ни от не една и две злини
Не само когато сме били на бран на война,
Но и когато сме имали нужда от лек
За нашето тяло,душа
Тя давала ни е билки,треви
От своите поляни закътани
Скрити там нейде-в леса
Да не се намерят от зли очи,от зла душа
И тъй помагала ни е тя.
………………..
Българите бягат
България загива,
А на управляващите –
Нищо не им стига
Гледат намръщено,
Строго изпод вежди
Те са хладнокръвни
Работни ,,дяволета’’
Родината разпродават
И приватизират неуморно
Ден и нощ работят
България да заграбят-
Таз перла драгоценна
В световната корона
Тя по свойта прелест,слава
Няма си подобна,равна
О Българио-страна на идеала-
Ти си съвършенна
Ти си пре и най-славна
Ти си страната-
На Вазова,Ботева,Левски-
Тези не кумири,не идоли,
А свети апостоли,Богове
Ти си тяхна рожба
Тяхно свидно дете
Те те създадоха,възкресиха от пепелта
И тям подобните хора на духа.
Ти пет века беше в мрак,тъмнина,
Но яви се светлика на Апостола-Левски.
Той беше революционер
Той беше бунтар
Той се бори за свoбодата,
За светлината,
За щастието
Не за постове,титли и царски престол.
А за България
Да е чиста и света-
Както той каза
Правда,
Свобода
-да има
Това е мотото и на неговите братя
По дух,
По душа
По род и съдба
О Лъвский,
Патриарси-на българската мисъл,слова
Къде сте вий сега?
Срещу нашата мила,Българска родина
Отново се надига
Мрачната страна на света
Дайте ни сила
-О наши Светци
Мощ,кураж,дръзновение дори
Да съхраним родината
И в наши дни-
От чуждите нам пришълци.
Тя беше създание красиво, момиче,
А може би вече жена
С ослепителна красота
Тя блестеше,
Тя цъфтеше
Ухаеше на свежест от всички страни
Желание за много момци
Но тя избра едного из между много
Той беше скромно момче
С гъста черна коса
Бяла кожа
И вяра в това
Че и той намерил е любовта
На първа среща
Тя го целуна по страната на лицето
Хей така за изпроводяк
Да си мечтае за нея този хлапак,...
Макар да беше с две лета по голям...
На втора среща-ходиха,говориха
И целувки си размениха
Изглежда тя го хареса-
Младото,право Българско момче
В това време
Междувременно може би разпита,
А може би не,
Но узнала е...,
Че този момък
Е не само това
Което изглежда,
Като че ли...
-О боже ,но той няма пари!
-разбрала е тя
Е лудо младо-отгоре на това,
Щом е така...
Красив си,чаровен,с тяло на бог-
Може би...
И идеи имаш-
Да промениш света
Не към зло,
А към добро-
Това последното-хубаво.
-Но щом си лудо,младо без пари
-Не ми трябваш ти.
Ето такова меркантилно създание с руса коса
Оказа се тя-
На пръв поглед поне...
Дано не е...
На нея и трябвал
Не луд,не бунтар,не идеалист,
Който не живее,
А гори
И иска това-
България да е свободна и независима
Както не един от неговите предци,
Свети отци са жадували.
На нея и трябвал човек със пари,
Уравновесен:селски изедник,чорбаджия,
Който за тези пари
Погубил е не една и две души...
О господи ,О съдба
Защо си тъй жестока?
От много години от векове
Животът безмилостен е.
Дано тя не е-сребролюбиво създание.
Дано нейде в света да съществува любовта.
В днешно време Българин да си...
Съветвам те,добре си помисли...
В България да си Българин
С дух,тяло и душа
Значи да си готов и за кръста,Христов
Ще се опитат да те смачкат
От всички страни-физически
После за хули и присмех се готви
За това,че си Българин ти,
Но не успеят ли с това
Готви се за нова порция злина,
А тя се състои в това,
Че и душата ти ще се опитат да погубят,
Вземат и унищожат
Все,едно че нищо тя не е,
Все едно е бре