Между другото, брат Сашо нека ти припомня последния ми пост, отправен към теб в тази моя тема "Дагматът за Църквата":
Това не е символ на вярата точно на православната църква, защото е приет на втория вселенски събор през 381 г., Тогава църквата е била само една и е нямала нищо общо с православната. Православната църква се отделя през 10 век и започва да си създава собствени църковни правила достигайки до това, което е в момента.
...................
Ако православието вярва наистина в Никео-Цариградски символ на вярата, защо са тези икони?
С голямо нетърпение очаквам да продължиш темата си Ранната църква. Завърши я и тогава ще се включа и аз. До тогава ще се увериш колко трудно е да създадеш един стойностен пост. И колко още по-трудно (да не кажа невъзможно) е да се опитваш да го създаваш от протестантски източници, особено пък ако е с историческа насоченост.
По въпроса за иконите съм ти обещал, че ще пиша по-нататък. Не че не съм толкова подготвен, колкото считам че не е дошъл още моментът. Засега изчаквам. Нека си попишем първо малко за историята на църквата. Както казах и преди, историята и догматите на църквата могат да се впрегнат да вървят заедно. Когато не може да има съгласие по догматите е добре да се обръщаме към историята. Засега с историята не сме стигнали до никъде, а искаме пак да се връщаме на догматите. Без да го обсъждаме, засега само ще кажа, че иконопочитанието е догмат, свързан с христологията и се съдържа в 3-ия член на Символа на вярата.
Той е последен към теб, защото си спрял да пишеш. Изглежда и тогава си изхождал от името на Католическата църква, но не си се изказал конкретно. В тази тема си малко по-конкретен, но не достатъчно. Какво имаш предвид с това
историческите промени, които са настъпвали в християнските църкви ясно се виждат
внесените в тях други благовестия и
начини за спасения? Ясно е, че едно от благовестията, които имаш предвид са иконите. За иконите съм обещал да ти обърна специално внимание. Но в случая каква връзка имат те, когато и Католическата църква ги почита, а казваш "
С времето разликите ставали все по големи най-големите според мен са "иконите". Виждаш ли колко си противоречиш? Нали разбираш, че такива изрази, като
историческите промени,
други благовестия,
други начини за спасения са много общи. При историческия подход се работи с факти, имена, дати и т.н. Нищо подобно не виждам при теб. Същото важи за израза
подкрепата на православието от политиката. Относно развода и повторната женитба православието не ги одобрява, но ги допуска в изключителни случаи, само за да не се разпалват от похот още повече. Т.е. то не е променило становището по тези въпроси, изложени в Евангелието. За какви други благовестия ми говориш?
В темата си
"Християнската религия" съм посочил трите характеристики на всяка една религия, които важат и за християнската:
1. вероучение
2. духовна-нравственост
3. култ
Иконите и всичко останало, за което говориш като
други благовестия и други начини за спасения се отнасят до култа. Още не съм писал за това, но тук ще изпреваря малко онова, което смятам да изложа в една от бъдещите ми теми:
Богослужението на Църквата отразява нейното богословие, което по същество крие нейната догматика. Който не познава догматиката на Църквата и който неправилно тълкува Свещеното Писание, той не може да схване правилно православното богослужение. Оттук и връзката на литургиката с богословието и херменевтиката (тълкуването) на Стария и Новия Завет. Богословието дава възможност не само да се види връзката на християнското богослужение с храмовото богослужение на юдеите, но също богоустановеността и апостолската му древност.Източник:Благой Чифлянов; "Православна литургика" - Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София-2008
Така че, брат Сашо, не разбираш култа (към който спада и богослужението) и в частност иконите, защото не разбираш богословието (вероучението, догматиката, тълкуването на Писанието и т.н.). И как ще ги разбираш, след като отхвърляш
критерия за разбирането им - Преданието? Писанието брат Сашо,
е канонизирано въз основа на Преданието и е един от плодовете на Православната църква, за които ти ме питаш. Историческия подход не показва, добрите плодове на църквите, а доста от лошите, затова подхода не е правилен. Ако искаш някой да ти повярва, че Православната църква е истинската църква покажи нейните плодове.
Стига да поискаш, може да видиш и много други плодове на Православната църква. Едва ли има смисъл да ти ги посочвам, защото както ще отречеш че Писанието е плод на Православната църква, така и тях ще отречеш за неин плод.
Историческият подход за теб не е правилен, защото не е възможно по исторически начин да докажеш, че Православната църква не е истинската и в същото време да останеш обективен. Протестантизмът не го е направил до сега, та ти ли ще успееш? Възможно е вече сам да си се убедил и за това да ни казваш, че историческия метод не е подходящ. Но бях те предупредил:
И колко още по-трудно (да не кажа невъзможно) е да се опитваш да го създаваш (поста) от протестантски източници, особено пък ако е с историческа насоченост.
Ето защо протестантизмът прибягва до измислянето на такива теории като
"невидимата църква или теория на клоните". Ако първата теория беше успешна, нямаше да се мисли за другата след това, защото никой образован и разумен човек не би приел подобни теории!
Забележи, тук става въпрос не толкова за религия и догмати, а за образованост и разумност.
Относно иконите от догматична гледна точкаВеднъж писах, че иконоборчеството от догматична гледна точка е догмат, свързан с христологията, като имах предвид, че всъщност е в резултат на добре познатата стара монофизитска ерес. Монофизитите не са разбирали догмата за въплъщението на Господа Иисуса Христа. През 451 г. бил свикан IV (Халкидонски) вселенски събор, който отлъчил патриарх Диоскор и определил догмата за съчетаването у Господа Иисуса Христа на двете естества:
"
следвайки божествените отци, всички единогласно поучаваме да се изповядва единосъщният Христос, Сина, Господа единородният, в две естества, несливаемо, неизменно, неразделно, неотделимо познаваем... неразсичан на две лица, а един и същ Син, единородно Слово на Бога".
Въпреки че монофизитството е осъдено като ерес много еретици продължили да го изповядват и така неразбирането на догмата за въплъщението довело до неразбиране на култа към иконите. Как точно се стига до този извод е въпрос на догматика. Поради тази причина все още не съм го изложил във форума. Засега само ще кажа, че
иконоборчеството е скрито изповядване на монофизитството, което всички протестанти правят. И оттук щом монофизитството е ерес, следва че и иконоборчеството е ерес. И все пак, ако някой протестант прояви ревност за изясняване на този въпрос в интернет има достатъчно писано за него. Аз също бих поместил материал тук, стига някой да поиска.
Относно иконите от историческа гледна точкаОт историческа гледна точка мисля писах вече, че в резултат от развитието на християнския култ през вековете, към почитанието на предметите Църквата е прибавила и иконопочитанието.
Така че ако някой се обявява против иконопочитанието, трябва да започне първо с почитанието на свещени предмети и да посочи къде в Библията (особено в Стария завет) то се забранява.Иконоборството до голяма степен се е дължало и на политически причини, което е точно обратно на това, което казваш брат Сашо, че "
православието има подкрепата на светската власт". Например всички, живели през времето на комунизма знаят колко то е подкрепено от управляващите тогава. Има и други примери, които са неизброими.
Липсват ти факти брат Сашо, ето защо историческият подход не е правилен за тебе! През цялата християнска история Църквата е била гонена от управляващите. Както Църквата си има вероучение, така и всяка политика си има философия.
Никоя идеология (философия) не може да търпи редом до нея друга философия, различна от нейната. Това е основен принцип, за разбирането на който също не се изисква толкова да си вярващ християнин, колкото образован и разумен човек. Ако този принцип не беше верен, ЕС нямаше да иска да изключва от Европейската конституция думата "християнство".
Разбира се, имало е периоди на "симфония" между Църква и държава, но те са били кратки в сравнение с цялата християнска история. Такъв един период е времето от осъждането на иконоборчеството от Седмия вселенски събор (787 г.) до създаването на Латинската империя на територията на Византия през 1204г. при Четвъртия кръстоносен поход. Тогава - след император Теофил (829-842) - нито един византийски император не застава на страната на еретиците.
Това обстоятелство (заставането на някои византийски императори на страната на еретиците) извикало в живота цял ред причини и поводи за стълкновение между държавата и Църквата и за деспотичното отнасяне на императорите към Цариградските патриарси. Напротив, от IX в. фактите и събитията ги сближават една с друга в името на общите интереси, които били диктувани един вид от грижата за запазване правата и достойнствата на Византийското царство и Цариградската Църква.
Цариградският патриарх, който тъй много страдал от византийските императори, все пак излязъл от последната борба в края на VIII в. като победител: на него се отдало въпреки яростните стремежи на Исаврийската династия да защити иконите.