"Някой си" забележи, че при определени обстоятелства е възможно да се спасиш и без да си кръстен с вода. 
Да, разбойникът отдясно не е кръстен с вода. Но въобще ли не се кръсти той? Всички мъченици, които са умрели за вярата си в първите векове на християнството и са нямали кръщение с вода, въобще ли не са се кръстили? От това, че вместо с вода са се кръстили с кръвта си, не следва, че кръщението не е задължително условие за спасението. Ако кръщението с вода е първото принесено на дело покаяние и вход в Църквата, то думите на разбойника "
получаваме заслуженото според делата си" и "
Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!" (Лук.23:41-42), които той изговаря, докато виси разпънат на кръста, не са ли първото му и последно принесено на дело покаяние? Добре е да се помисли по този въпрос.
Относно темата "Вяра или дела?"За протестантизма е свойствено да поставя за разглеждане въпросите на вярата в техните крайности. Това е напълно нормално, като се вземе предвид историята на неговото възникване. Протестантизмът се ражда от Католическата църква в опита си да я реформира, именно заради индулгенциите. Оттам е и първият от общо трите основни принципа на протестантизма:
Sola Fide (спасение само чрез вяра). От тези три основни принципи произтичат всички останали погрешни вероизповедни принципи и ереси на протестантизма.
Така от едната крайност на делата, - на която Католическата църква наблягала чрез индулгенциите в епохата на Реформацията, - протестантизмът се опитал да реши проблема по най-елементарен начин и преминал в другата крайност -
Sola Fide. Той винаги разглежда въпроса или "
само вяра", или "
само дела", като противопоставя първото на второто, но никога не предлага средната възможност "
вяра + дела". Впрочем най-големите ереси в историята на Църквата са възниквали именно със залитането в крайностите.
Протестантското Предание цитира
Ефес.2:8-9,
Рим.3:28,
Гал.2:16, но никога не цитира
Як.2:12-26.
В християнската религия въобще не съществува такъв предмет на обсъждане "само вяра" или "само дела", какъвто предлага протестантизмът, заради неговия извратен принцип Sola Fide, а съществува такъв предмет кои дела са добри и кои зли.Тъй като човекът е дихотомно същество (двусъставен - дух + тяло), поради което поклонението на душата трябва да се изявява и чрез тялото (вж. темата
"Християнският култ"), то в
християнската религия главна предпоставка за духовно-нравствено усъвършенстване са
християнските ценности (християнските добродетели = добри +дела).
В
християнската етика винаги е стоял предметът на обсъждане
"дела на вяра или дела по закона", и свързания с него въпрос кое дело е добро и кое зло, кое е за спасение и кое за осъждане!!! Разделението на "
вяра или дела" вместо на "
добри или зли дела" няма да ни позволи да разберем нито същността на християнската религия, нито Стария и Новия Завет и разликата между тях, нито Божия промисъл за нашето спасение, нито такива въпроси като
"Какво е Църквата?".
Апостол Павел и на трите места (Ефес.2:8-9; Рим.3:28; Гал.2:16) говори за
"дела по закона", а апостол Яков говори за
съдействаща на делата вяра (Як.2:22), т.е. за
"дела на вяра". Апостол Павел в цялата 11. глава на Евреи говори за
"дела на вярата". Още с първия стих започва с определението, че "
вяра е жива представа на онова, за което се надяваме" (
Евр.11:1). Какво друго може да означават думите "
жива представа", освен искрен стремеж за живот според Евангелието, заради постигането на това, за което се надяваме - нашето спасение? В такъв случай и на трите места става въпрос за
"жива вяра", т.е. за
"дела на вяра", които трябва да се разграничават от
"делата по закона".
На този отвратителен принцип на протестантизма
Sola Fide (вж. темата
"Петте принципа на реформацията") се дължи и неправилното разбиране на въпросите за предопределението, благодатта и свободната воля. На него се дължи и неправилното разбиране на думите в стиха "
по благодат сте спасени чрез вярата" (Ефес.2:8), където става въпрос за
синергията, т.е. за съдействие между Божията благодат и човешката свобода (вж. темата
"Предопределение и свободна воля"). На този отвратителен принцип се дължи и неправилния отговор на въпроса
"Какво е Църквата?" Най-краткия и обобщен отговор, който дава православието на него е:
общество от вярващи, които искрено се стремят да живеят според Евангелието (вж. темата
"Граници на Църквата"). Протестантското определение за Църква винаги е включвало само първата част на православното определение, т.е. до запетайката и никога не е включвало втората част. Оттам следват и всички останали ереси против
Догматът за Църквата. Както казах в началото на поста си, от трите основни принципа на протестантизма, сред които и
Sola Fide, произтичат всички останали негови погрешни вероизповедни принципи и ереси.