Осъзнаване на религията в живота на човека се явява главна предпоставка за духовно-нравственото състояние, в основата на което се намират християнските ценности.Духовният живот има религиозна функция, която изначално е присъща на нашата душа и включва в себе си три направления:1. вероучение (догмати) - интелектуално съзнание за Бога и смисъла на нашия живот
2. духовна-нравственост – формиране и развитие на духовен живот (религиозно чувство), т.е. вътрешно рождение на човека
3. култ (благочестие) - разнообразна религиозна дейност
При отсъствие на едно от тези три направления християнската религия вече не е религия. Тя може да бъде идеология, философия и всичко друго, но не и религия.
Вероучението най-общо е извлеченото от Библията разбиране на Христовото учение, а не самото Писание. В най-кратка форма това разбиране на Православната и Католическата църква е изложено в Символа на вярата. Целта на вероучението е то да даде правилната теория за воденето на духовен живот.
Духовната-нравственост представлява осъщественото на практика вероучението в живота на християнина. Ако вероучението е теорията, то нравствеността е практиката. Без правилно вероучение не можем да развиваме правилно религиозно чувство. Всяко отклонение от вероучението води до отклонение на духовната нравственост в друга посока и възпрепятстване спасението на душата, т.е. смисъла на нашия живот. Именно към развитието на духовната нравственост са насочени вероучението и култът.
Култът (грижа се, почитам) е форма на общение с Бога. В него влизат обичаите, обредите, църковната дисциплина (църковни правила), посещението на богослужение, молитвата и тайнствата по време на богослужение, самото богослужение, и въобще всичко това, което наричаме благочестие. Докато религията обема вътрешния живот на човека, култът е външния израз на този живот под формата на благочестие. Разликата между култ и религия е само теоретична, защото на практика двете са едно неразделно цяло: вътрешната религиозност (чувство на благочестие и признателност) желае да се изяви и външно чрез култови форми. Целта на култа е да се отдаде поклонение на Бога, да се преподаде Божията благодат и да се издигне човека в духовно-нравствено отношение.
Източници:Християнска етика; Издателство „Слънце”; С.2013; –
Учебно помагало за 9.-12. клас, проф. д-р Димитър Киров, проф. д-р Дечко Свиленов, Димитър КоруджиевПравославна литургика -
Университетско издателство "Св. Климент Охридски"; С.2008; Благой Чифляновhttp://www.turov.by/node/2482 -
Християнските ценности - като фактор за формиране на позитивен тип мироглед у децата и подрастващите, Игумен Авксентий (Абражей)
