Християнската етика представлява система от ценности, дадени от Бога; формира смисъла и целта на живота ни и определя нормата на поведение на човека, като ни дава най-пълна представа за нравствения закон.Основните нравствени ценности са изложени систематично в Стария и Новия Завет съответно в Декалога (Изх.20:1:17) и в Нагорната проповед и заповедите за блаженство (Мат.5-7 глава и Лук.6:17:49). Те засягат и трите форми на практическо приложение на моралните ценности: отношението на човека към Бога, към другите човеци и към самия себе си.
Комуникацията между две личности може да се осъществи по три различни начина:
1. директно – това е естествената и най-съвършена форма на комуникация;
2. чрез посредник – налага се, когато между двете личности е настъпил разрив във взаимоотношенията им, трудно се осъществява връзката между тях или просто е невъзможна;
3. чрез заповеди, които едната личност издава, а другата чрез изпълнението или неизпълнението им индиректно комуникира или напълно се дистанцира.
Когато Бог е създал човека, между тях е съществувала първата форма на комуникация, т.е. между тях е имало директна, лична форма на общение – това е времето, когато Адам и Ева са живели в Едемската градина. Когато след грехопадението духовната връзка между човека и Бога била нарушена, нравственият закон престанал да бъде вярна мярка (критерий) за добро и зло. За да спре по-нататъшния духовния упадък на човечеството Бог предлага на човека другите две форми на взаимоотношения – чрез посредници (светци, пророци) и чрез Своите заповеди. Предвид недоброто морално състояние на хората, този закон е имал възпиращ, забраняващ характер, обхващал е целия живот на юдеите като ограда и е бил страж на всички изходи от нея. Десетте Божии заповеди, които Мойсей оповести пред своя народ, са външен, видим израз на съдържанието на невидимия нравствен закон, вложен в сърцата ни. Такава е била формата на взаимоотношения между Бога и човека през целия старозаветен период до идването на Христос.
Новото в Новия Завет е пълното разкриване на нравствения закон от Самия Иисус Христос! Това Той направи, като изпълни старозаветния закон, освободи го от неговите временни форми и разкри вътрешното му съвършенство с думите: "
Слушали сте, че бе казано на древните..., Аз пък ви казвам..." (Мат.5:21:22). Така Христос ни откри съвсем друго отношение между Бога и човека, основано на любовта. Докато старозаветния закон е бил морална ограда и страж на всички изходи от нея, то в Новия Завет ни са открити свойствата на нормалния човек (както казва св. ап. Павел свойства на
новия човек). Въвеждайки закона в дълбините на човешката душа, Иисус Христос го възстановява като човешки, вътрешен, като изява на нашата същност, а не само като външна положителна заповед. Чрез Закона Иисус Христос възстановява откровения вътрешен закон на сърцето и той става вече мярка за нас, която ни сочи доброто и злото и разликата между тях. Този закон реагира правилно, ако е развит. Обратно, ако е на ниска степен на развитие, човекът често избира злото, което смята за добро.
ДобротоДоброто принадлежи към християнските ценностите и се проявява като духовно и материално благо. Според християнската етика Бог е абсолютното добро. В евангелския разказ за посещението на Иисус Христос в дома на Марта и Мария за първи път в историята на човечеството се разкрива видимо земният и духовният смисъл на доброто, когато „
Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме” (Лук. 10:42). Разговорът между Иисус Христос и двете сестри илюстрира възможността на човека да избира отделни форми на доброто и чрез тях да осмисля живота си. Изборът на универсалното добро е свързан с вярата в Бога. Новият Завет е изпълнен с разкази за доброто, а по-нататък църковните писатели развиват тази идея за доброто. Св. Василий Велики разбира доброто като присъствие на Бога у човека, което вдъхновява неговото добротворство. В цялото си богословие и особено в практическата си дейност той разкрива доброто в любовта към човека и справедливите отношения между хората. В 1Кор.13:13 са посочени трите основни добродетели вяра, надежда и любов, които са естествена основа за зараждане на всички останали добродетели.
Критерий за добротоВ личностен и практически аспект понятията „добро” и „добродетел” са относителни. Критерий за преценка служат обикновено културата, възпитанието, възрастта, религиозната принадлежност, професията и т.н. Христос ни дава върховния критерий за добро и добродетел – любовта. Заедно с вярата и надеждата тя очертава пътя на човека към Бога. Тя е целта, към която се стремим, и двигателят на живота ни.
Източник:Християнска етика; Издателство „Слънце”; С.2013; стр. 102-111 –
Учебно помагало за 9.-12. клас, проф. д-р Димитър Киров, проф. д-р Дечко Свиленов, Димитър Коруджиев
