Граници на историята

[Пламен]

Граници на историята на света, на Църквата и на философията
според принципа "античност (древност) - средновековие - ново време"

Историята се повтаря (Тукидид)

Който забравя историята, е обречен да я повтаря (Джордж Сантаяна)

Опитът и историята учат, че народите и правителствата никога и на нищо не се научават от историята (Георг Хегел)


Граници на световната история

1. начало на Средновековието - средата на V в., т.е. 476 г. с падането на Западната Римска империя
2. начало на новия период - 1789г. - Френската революция

И така, определящите събития за формиране границите на световната история приемам  падането на Западната Римска империя с Великото преселение на народите и края на стария строй на феодализма с Френската революция.

Граници на историята на философията

1. край на античната философия - средата на VI в., т.е. 529 г. със затварянето на езическа философска школа от Император Юстиниан I. Главна фигура за тази граница е Аристотел, който е наричан "баща на науката", а философското направление, определящо светогледа по това време е неоплатонизма.
2. начало на новата философия и главни представители - Хегел, който развива концепцията на диалектиката в своя труд „Науката логика“ (1812-1816) и Маркс, който развива марксизма като усвоява идеите на диалектиката на Хегел и ще коментира съчинението му „Феноменология на духа“ (1807) с думите „истински извор и тайна на Хегеловата философия“.

И така, най-забележителни за всички времена са тримата философи Аристотел, Хегел и Маркс.

Граници на църковна история
В книгата си "История на християнската църква" Михаил Поснов ги определя така:

1.   Древният период на неразделната Църквата достига до средата на  XI в. (1054). Поснов разделя периода от издадения от Константин Велики през 313г. Милански едикт до 1054 г. на още две подчасти със следните граници:
а) средата на  V в. или Халкидонския Събор – това е завършване, приключване на гръцкия класически период в историята на Църквата и преход към византийския – събитие от особена важност не само за църковния, но и за обществения живот;
б) времето на приключване на Вселенските събори през VIII в.
2.   Средновековният период обхваща времето от средата на XI в. до:
- падането на Константинопол през 1453 г. за Изтока и
- появата на Лутер  (1516 г.) за Запада

И така, определящите събития за долна граница на Средновековието са Схизмата, а за горна - възникването на протестантството.

ПП: За граници на историята има различни предложения от историци, учени, изследователи. Тук съм предложил единствено тези граници, които съм приел за себе си при изграждането на моя светоглед. Ще се радвам да се направят и други предложения с надежда темата да продължи да се развива. Предложеното от мен сега е само една нейна рамка. Идеята ми е да се поставят основи, върху които да се стъпва при по-нататъшни разисквания, а не всеки път да градим върху пясък и да не стигаме до крайни резултати.

[esaki]

ПП: За граници на историята има различни предложения от историци, учени, изследователи. Тук съм предложил единствено тези граници, които съм приел за себе си при изграждането на моя светоглед. Ще се радвам да се направят и други предложения с надежда темата да продължи да се развива.

Ако съм роден в Китай длъжен ли съм да приема тези граници?

Тази карта виждал ли си я и какво мислиш за нея, много е детайлна има опции за увеличаване и местене по години:

https://www.davidrumsey.com/luna/servlet/detail/RUMSEY~8~1~200375~3001080?trs=2&qvq=q%3APub_List_No%3D%221810.000%22%3Blc%3ARUMSEY%7E8%7E1&mi=1

В другата тема съм ти дал снимков отговор, извинявай, но не съм влизал във форума и сега виждам въпроса.

[Пламен]

Ако си роден в Китай не си длъжен да ги приемаш, щом не си длъжен дори като българин да го правиш.

Не бях виждал до сега подобна карта. Тя наистина е интересна, но не видях да предлага някакви граници на историята.

[esaki]

Ако си роден в Китай не си длъжен да ги приемаш, щом не си длъжен дори като българин да го правиш.

Не бях виждал до сега подобна карта. Тя наистина е интересна, но не видях да предлага някакви граници на историята.

Като българин, европеец, би трябвало да приема тези граници, които са дадени. Ако бях китаец изобщо не би трябвало да ме интересува това което е прието за граници.
А картата показва 2000 г. преди Христа до 1900 г. след Христа как са се развивали отделните големи народи. Исус Христос и християнските църкви също присъстват на картата.

[Пламен]

Сравнение
между граници на историята на Църква, които поставят Ърл Кернс и Михаил Поснов

Ърл Кернс    1.Древен период  от 5г. пр. Хр. (раждането на Иисус Христос) до 590 г. сл. Хр. (качването на Григорий I, т.е. на Св. Григорий Двоеслов на папския престол като първи средновековен папа). Период на формиране и разгръщане на апостолската църква в Древната католическа имперска църква и началото на римокатолическата система. Църквата функционира в културната среда на гръко-римската цивилизация.    а) от 5г. пр. Хр. до 100 г. сл. Хр. (смъртта на св. ап. Йоан Богослов) – апостолски период. Изграждане на Църквата върху основата на Христовия живот, смърт и възкресение, както и формирането ѝ сред юдеите. Появата на християнството като секта, израстването му в лоното на юдаизма и независимостта му от него, постигната на Йерусалимския събор. Период на разпространение на християнството първо сред юдеите и после сред гърците.    б) от 100г. до 313г. (Миланския едикт) – борба на Църквата за продължаване на съществуването си:          - с външната опозиция - гоненията, повдигнати от Римската империя;          - с вътрешната опозиция - ересите.    в) от 313г. до 590г. – Разрешаване на споровете и формулиране на изповедта на вярата. Златен век на църковните Отци. Развитие на монашеството, на йерархията в църковното управление и на богослужението. В края на периода, с качването на Григорий I на папския престол (590г.), се поставя началото на римокатолическата система и държавата поема контрола над Църквата.   2. Средновековен период от 590г. (начало на римокатолическата система) до 1517г. (Реформацията). Централизиране структурата на Църквата при върховенството на папата и разгръщането на сакраментално-йерархическата система. Древната католическа имперска църква се превръща в Римокатолическа.    а) от 590г. до 800г. (коронясването на тевтонеца Карл Велики и възраждане на Римската в лицето на новата Каролингската империя). Латино-тевтонско християнство.    б) от 800г. до 1054г. – период на разкол през който Източната църква се придържа към създаденото през VIII в. статично богословие (?) на Йоан Дамаскин, а Западната църква се феодализира. Затруднение във взаимоотношенията между Църква и държава. Възникване на Свещената римска империя с коронясването на Отон I Велики за неин император от папа Йоан XII през 962г    в) от 1054г. до 1305г. (избирането на Климент V за папа от кардиналите и преместването на папския престол от Рим във Франция) – Кулминация на папската власт във всички сфери на живота. Кръстоносци и реформатори. Разгръщане на схоластичното движение (1050-1350). Развитие на науката и поклонението през средновековието. Готическата катедра представлява една „каменна Библия” за вярващия.    г) от 1305г. до 1517г. –период на отмиране на Средновековната и зараждане на съвременната Църква. Периодът съвпада с Възраждането (1350-1650), което бележи прехода от средновековния към съвременния свят. Хуманистичният дух на Възраждането и национализма се разгръщат във вид на Протестантска реформация.   3. Съвременен период от 1517г. до днес – появата на Протестантските държавни църкви (Лутеранска, Англиканска, Калвинистка и Анабаптистка) и разпространение на християнската вяра по целия свят, в резултат на което тя се превръща в универслана и световна религия.    а) от 1517г. до 1648г. (Вестфаксия мирен договор, сложил край на 30-годишната война) – период на Реформация и Контрареформация.    б) от 1648г. до 1789г. (Френската революция) – рационализъм, съживление и римокатолицизъм. Установяване на християнството в Северна Америка.    в) от 1789г. до 1914г. (Първата Световна война) – съживление, мисии и модернизъм, предизвикали социални промени в европейските страни. По-късно Библията е изместена от религиозния либерализъм.    г) от 1914г. до днес – напрежение между Църква и общество. Движението на икуменизма и засилване на евангелизма.

Михаил Поснов    1. Древен период от 19-20г. (Петдесетница) до 1054 г. (Великата схизма)    А) Гръко-римски период от 19-20г. до 451г. (Халкидонския Събор)    а) от 19-20г до 313г. (Миланския едикт) – период на основаване на Църквата и на постепенното й разпространение отначало само между юдеите, а след това и сред езичниците. Хритиянското учение се изразява в системата на Ориген за Изтока и в учението на Тертулиан за Запада.    б) от 313г. до 451г. - класическият век на патристичната теология и на гръко-римската християнска цивилизация - това е Никейският и Халкидонският век, период на развитие на християнската догматика под въздействието на гръцката философия, т.е. на учението за Светата Троица (тринитарния догмат) и за въчовечаването и богочовешката природа на Иисус Христос (христологичния догмат). След Халкидонския Събор не била вече изказана ни една по-значителна догматическа мисъл.    Б) Византийски период от 476г. (529г.) до 1204г. (1453г.). Това е периода от падането на Западната Римска империя през 476г. (официално през 529 г. със закриването на Атинския университет) до средата на XI в. (или до края на XIIв., т.е. до създаването на Латинската империя през 1204г. на част от територията на Византия), а съществуването му дори се простира до средата на XV в., т.е. до падането на царството през 1453г. Отличителната черта на новата култура (византиизмът) е дълбоката религиозност и църковност. Отстранени са елинистическите езически начала и на тяхно място е въдворено християнството.    а) от 451г. до 787г. (VII Вселенски Събор) – борбата с ересите поглъщала вниманието и енергията на Църквата и на държавата. Осъдена е богословската система на Ориген, която е построена на философска неоплатоническа база и са направени опити за съставянето на нова.    б) от 787г. до 1054г. – след VII Вселенски Събор е ликвидирана борбата с ересите; пълен застой в богословското творчество; съюз между Църква и държава и грижа за запазване на техните права и достойнства; повдигане самосъзнанието на Цариградския патриарх; борба между Византия и Рим, завършила с разделянето на Църквата.   2. Средновековен период от 1054г. до:          - падането на Константинопол през 1453 г. за Изтока и          - появата на Лутер  (1516 г.) за Запада