Петте принципа на Реформацията!

[Пламен]

Петте принципа на Реформацията

Доклад на д-р Даниел Топалски, доктор по богословие от православния факултет във великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, суперинтендат на обединената методистка църква в България и Румъния, пастор на Методистката църква в град Варна и член на управителния съвет на „Българско евангелско дружество”.

Реформацията е уникален феномен не само в църковната история, но и в историята на религиите въобще. Изследователите често подчертават значимостта на политически, икономически, социални и психологически фактори за нейното начало, и последвалото почти стихийно разпространение на реформаторските идеи в Европа. Но това не променя дълбоката религиозна същност на този процес.

Днес ние трудно можем да си представим в каква степен християнската религия е определяла всички сфери на живота на европейците в началото на XVI в., както и колко невъзможно е било за тях да мислят себе си и своето съществуване, независимо от църквата, оглавявана от римския епископ в качеството му на викарий на Иисус Христос. Реформацията отправя недвусмислено предизвикателство именно към това най-дълбинно измерение на личния и обществен живот. А това неизбежно води до дълбоки и необратими промени във всички останали пластове. Единството на Западна и Централна Европа олицетворявано от приемника на апостол Петър в Рим остава в историята. Европа никога няма да бъде вече същата. В какво собствено се изразява съдбовното предизвикателство на Реформацията? Защо нейните идеи предизвикват толкова бурна революция в религиозния живот на стария континент?

1) Sola Scriptura - единствено Писанието

По същество реформаторите задават на тогавашните носители на религиозния авторитет същия въпрос, който апостолите Петър и Йоан задават на членовете на Синедриона: „съдете, дали е справедливо пред Бога - вас да слушаме повече, нежели Бога?" (Деян.4:19). Реформаторите всъщност питат кой трябва да стои в центъра на религиозния живот: Бог или човека? Задават важния въпрос за източника на авторитета по въпросите на вярата и благочестието, настояват да се даде ясен отговор кой и по какъв начин осъществява човешкото спасение и кому принадлежи славата. Такива въпроси винаги звучат предизвикателно за установения църковен ред и провокират неговата остра реакция. В нашия случай, реакцията има не само негативен характер, доколкото самата Римокатолическа църква е предизвикана да направи стъпки за собственото си обновление. Трудно може да се оспори, че реформаторският отговор на въпроса за авторитета има определящ характер за отговорите на всички останали въпроси. Ако единственото правило и норма, според които трябва да съдим и оценяваме всички догмати и всички учители са само пророческите и апостолските писания на Стария и Новия Завет, тогава именно Писанието трябва да се приеме като единствен законен и достатъчен източник на вероучението, който съдържа всичко необходимо и достатъчно за спасение. В Писанието няма празноти, които трябва да бъдат запълвани от други източници. Писание на църковните отци и писатели, папски декрети или нови откровения. В такъв случай Преданието има само помощно историческо значение при обясняването на Писанието. То е по-скоро само свидетел, който сочи къде след новозаветната епоха се е запазило непроменено учението на апостолите и пророците. Sola Scriptura (единствено Писанието) се приема обикновено като формалния принцип на Реформацията. И тук е нужно да се направи едно изключително важно уточнение. Писанието не се явява отделено от Бога, Който всъщност е окончателният Авторитет по въпросите на вярата и живота. Писанието е боговдъхновено, то е слово Божие, а неговият автор е Светия Дух. По тази причина Писанието носи пълния авторитет на Бога. Всяко библейско учение е Божие учение и изисква пълно съгласие и приемане. Всяко библейско обещание призовава към непоклатимо доверие в неговото осъществяване, а всяка библейска заповед като Божия заповед изисква доброволно изпълнение. Писанието е действено, защото е съединено със силата на Светия Дух и по този начин не само изисква, но и благоприятства за приемането на библейските учения. Тъй като силата на Духа е вдъхната в Писанието, неговото четене и изучаване произвежда вяра и покорство. Писанието се отличава със своята яснота. Всички учения и нравствени норми са разкрити достатъчно ясно. По тази причина Писанието е достъпно за всеки читател и слушател. Лутер е убеден, че всеки вярващ може да чете и тълкува Писанието и да не се подчинява на никакво външно ръководство.Няма друг критерий за изясняване на Писанието, освен самото Писание.  Принципът Sola Scriptura не отрича напълно значението на християнската история и традиция. Не отхвърля изцяло останалите източници на авторитет, но настоява, че Писанието се ползва с окончателен авторитет, на който всички останали източници трябва да се подчинят. В този смисъл трябва да се разбира и твърдението, че Писанието е единствения авторитет за оценяването на всички учения и всички учители.

2) Sola Fide - единствено чрез вяра

В самото Писание се съдържа едно основополагащо учение, което трябва винаги да се има предвид в процеса на тълкуването – оправданието чрез вяра. Реформаторите са категорични, че по отношение на това учение не може да се правят никакви отстъпки пред опонентите при каквито и да е обстоятелства. Нещо повече, те са убедени че където липсва това учение, там няма Христос, няма живот, няма църква. Оправданието е винаги дар, чрез Иисус Христос, Който е донесъл удовлетворение на Бога за греховете на човеците, чрез своята смърт. Това оправдание се приема чрез вяра в спасителната благодат, а тази вяра се явява единственото средство, чрез което можем да получим и възприемем милостта Божия заслужена от Христос и прощението на греховете. Това е вторият принцип на Реформацията, който често определят като материален - Sola Fide (единствено чрез вяра). Оправдаващата вяра е безусловно упование в Христовите заслуги, пълна увереност за прощаване на греховете благодарение на Неговата жертва. Тази вяра е непоклатимо убедена, че оправданието е изцяло Божие дело. Самата вяра също е дар от Бога, а получилите този дар биват обявени за праведни не благодарение на тяхната праведност, а на тази на Христос. Оправдаващата вяра е винаги силна, жива и действена. Тази вяра е винаги плодоносна. Тя ражда добри дела, които изпълват живота на вярващия човек. В този смисъл вярата и делата не могат да бъдат отделени, както топлината и светлината на огъня. Учението за оправдание чрез вяра е най-възвишеното християнско учение според реформаторите и без него нито една страдаща съвест не може да има правилна, постоянна и надеждна утеха, и не може да познае богатството на Божията милост.

3) Sola Gratia - единствено по благодат

Спасението е изцяло дело на Божията благодат, на Неговата незаслужена милост и любов. В това се заключава и третият принцип на Реформацията известен като Sola Gratia (единствено по благодат). Той се основава на Августиновото разбиране за трагичните последици на прародителския грях, според което грехопадението лишило човека от първоначалната праведност и напълно извратило неговата природа. Ето защо той не е в състояние да направи нищо за собственото си спасение, нито може да помогне за това дори в най-малка степен. При това положение Бог поема инициативата и извършва спасението което винаги си остава за грешника незаслужен дар, който той получава не заради своите дела, а заради стореното от Христос. Никое човешко дело не може да се счете за заслуга със спасително значение. Оправданието не е зависимо от човешките мисли, думи или дела. Бог в Иисус Христос Си остава отначало до край Начинателя и Завършителя за човешкото спасение.

4) Solus Christus - единствено Христос

Именно Иисус Христос е единствения посредник между Бога и човека. Никой друг не може да изпълнява тази роля, защото спасението е единствено чрез Христос. Неговият живот, кръстна смърт и възкресение са Божият отговор на човешката безизходица. Пролятата Христова кръв е заплатата за човешкия грях. Той и никой друг е изкупителя на човека, който не може сам да стори нищо за собственото си избавление. На никого, освен на Христос не могат да бъдат приписвани спасителни заслуги под каквато и да е форма било като действие, било като съдействие. Човешкото спасение е единствено чрез Христос и Неговото дело е достатъчно за спасението на човека от силите на греха и смъртта. Това е съдържанието на четвъртия основен принцип на Реформацията - Solus Christus (единствено Христос). При това положение подчинението към папата като викарий на Христо не може да бъде считано за задължително за спасението. Без спасително значение остават и т. нар. свръх длъжни заслуги на светиите и Божията Майка и основаните на тях и на папската власт индулгенции. Категорично е отхвърлено човешкото администриране в делото на спасението.

5) Soli Deo Gloria - цялата слава принадлежи единствено на Бога

Съсредоточен в ръцете на църковната йерархия е и издигнатият във въздуха възглед за всеобщото свещенство на всички вярващи. Ако единствен източник на авторитета е Бог, Който открива своята Си в свещеното Писание на стария и Новия Завет. Ако спасението е незаслужен Божи дар, който се приема чрез вяра без каквато и да е човешка заслуга, ако Бог, чрез Своя Единороден Син извършва изцяло всичко което е нужно за освобождението от греха и смъртта, тогава цялата слава принадлежи единствено и само на Бога - Soli Deo Gloria. Това е петият основен основен принцип на Реформацията, който се явява обобщение на предходните четири. След като славата принадлежи единствено на Бога, то никое човешко същество или човешко творение не е достойно да бъде прославено. Реформаторите отхвърлят почитанието на светиите, иконите и светите мощи не в малка степен провокирани от широко разпространените по онова време суеверия и злоупотреби. Този принцип подчертава Божията власт във всички сфери от живота на вярващия човек. Основното предназначение на човека е да прославя Бога и да се радва на присъствието Му завинаги. Това означава, че целият живот на човека трябва да бъде изживян под господството на Иисус Христос. В противовес на традиционното разделение на живота духовен и светски, реформаторите настояват, че всяка дейност на вярващия във всички житейски сфери следва да прославя Бога.

Така накратко може да бъде представено радикалното предизвикателство, което Реформацията отправя към установения по онова време църковен порядък. Изследователите оценяват по различен начин последиците от него.  Но за нас е по-важно изрично да признаем актуалността на това предизвикателство. Нека да престанем да мислим, че то е насочено към другите и да го приемем като отправено към самите нас, към нашия живот, към нашето служение. Днес с особена наастойчивост, пред всички нас стои въпросът: наистина ли целият ни живот и служение принасят слава на Триединния Бог Отец, Син и Свети Дух? Честит Юбилей!

от 1:34 до 1:49 минута

[Пламен]

„Ролята на протестантството и неговият принос към културата и политическите реалности в България”
Проф. Паруш Парушев
Гл. ас. Таня Петрова
От 1:52 до 2:12

Това е втория доклад, изнесен по повод 500-годишния юбилей на Реформацията от проф. Паруш Парушев, роден в София, ръкоположен баптистки пастор, бакалавър, магистър и доктор от държавния университет по информационни технологии, механика и оптика в Петербург, Русия, магистър по богословие от южната баптистка богословска семинария в Кентъки, доктор по богословие от богословската семинария във „Фулър”, Калифорния, понастоящем ректор на висшето духовно училище „Св. Тривелий” в София.


Отбелязването на 500-годишнината от един ключов момент в историята на многообразните прояви на реформационни движения в християнската традиция е добър повод да се оцени ролята и мястото на тези движения на протест и обновление в България.

Българските протестанти се появяват в историческата сцена в Европа късно, в сравнение със сестрите и братята им от Западна Европа и САЩ, но заемат достойно място в живота на страната си и в многобройното и влиятелно семейство на протестантите в света. Днес България е член на Европейския съюз и е част от голямата общност на държавите с демократическо управление. От друга страна българското общество е изправено пред предизвикателствата на движения и идеи, насочени срещу желаното от повече хора междуетническо и религиозно-социално разбирателство. Тези нови обстоятелства поставят и българските протестанти в една различна в доскорошните условия среда. На изпитание са подложени ценностите на морала, вярата и човешкото достойнство, и тъкмо сега българските протестанти са призовани да докажат правото си да участват пълноценно в усъвършенстването на човека към доброто.

Историята на християнската верска традиция в България познава редица духовно-обновителски реформаторски движения, както вътре в официалната църква, като монашеските движения и движението за исихастко обновление, така и извън институционализираното изразяване на вярата. Едно такова движение започнало в България, което се разпространява в Цяла Европа и под различни имена е движението на богомилите. Редица изследователи отбелязват сходните характеристики на богомилското богословие с последвалите го реформационни движения, като например силно опростената форма на богослужение, отрицание на йерархичен клир, използване на говорим език в богослужението, превод на библейски текстове на роден език и ползване на Светите Писания от всеки човек, общностен живот, мисионерска ревност за разпространение на християнската вяра; христоподобен, колективен и личен морален живот; пацифизъм, който е особено характерен за радикалните реформаторски движения и др. Те определят богомилското движение като ранна предреформационна проява на обновлението на вярата, повлияла чрез идеите си в развитието на информационните процеси, както на Запад, така и на Изток.

Българското протестантство възниква, като резултат от дейността на мисионери-работници на британското и чуждестранни библейски дружества, и Американския съвет на пълномощниците на мисиите в чужбина. Днес, то у нас отбелязва своята 160-годишна история. Българските протестанти излизат на историческата сцена през XIX в., когато страната е в рамката на Османската империя, и на практика, национална българска църква в този момент не съществува. Но българският народ традиционно от десет века е православен. Английското библейско дружество и американските мисионери в Османската империя проявяват за пръв път интерес към българите като език и етнос в началото на XIX в. Началото на многогодишното сътрудничество между българи и американци е поставено през 30-те години на същото столетие, първоначално насочено най-вече към превода на Библията. Видимите резултати датират от 50-те години на XIX в., когато американските мисионери са пратени да работят сред българите в Османската империя. Тогава се сформират първите протестантски общности.

Протестантските църкви отначало бавно, но все по-сигурно печелят своето място сред българското население. Към общността са привлечени будни активни българи първоначално в Южно България, а по-късно в Северните и Югозападни български земи. Процесът се развива в няколко посоки. На първо място се сформират малобройни, но стабилно развиващи се протестантски общности. Активността им постепенно разширява тяхното влияние и привлича вниманието на изтъкнати български възрожденски дейци, които независимо от принадлежността си към православието стават едни от най-ползотворните сътрудници на протестантите в просветната дейност на разпространение на Божието слово през XIX в.

Плод от съвместната работа на българските просветители и църковни дейци като Петко Каравелов, Константин Фотинов, Неофит Рилски и американски мисионери като доктор Илайъс Ригс и Албърт Лонг е първият превод на Библията на новобългарски език. Той е финансиран и насърчаван от американските мисионери, и способства Свещеното Писание да излезе извън стените на църквите и манастирите, да се публикува голям тираж, за което са създадени от протестантите специални печатници, и да влезе във всеки български дом. Голям принос на превода е тласъкът, който той дава за развитието на българския книжовен език през XIX в., като допринася за неговото осъвременяване.

Протестантите разпространяват Божието слово в няколко направления: непосредствена проповед, различни по съдържание брошури, предназначени освен да излагат вероучението като го тълкуват от протестантска позиция, но да дават и полезни житейски съвети, приложими в ежедневието и селското стопанство. Затова протестантската книжнина, разпространявана от българските книжари е много популярна сред православното население. Най-влиятелното и сериозно издание на протестантите е списанието от 1864г., а по-късно вестник от 1876г. „Зорница”, който продължава да се издава до днес и е най-старото българско печатно издание, което все още се публикува. То излиза по инициатива на Американската мисия в османска Турция, като авторите са най-вече български и просветни църковни дейци. Неговата популярност се дължи до голяма степен на разнообразното му съдържание. Независимо че то не скъсва никога връзките си с протестантските среди сред българите и публикува статии с религиозно-протестантско съдържание, на практика предлага широк спектър от знание и информация за най-новите научни постижения, за събитията по света и в Османската империя. Списанието отразява и проблемите в борбата за самостоятелна българска църква и българска екзархия през XIX в. През тежката 1876г. „Зорница” открива специална рубрика „Смущенията в България” и още на 30 април съобщава за въстания в Панагюрско и неговото потушаване, както и за последвалите погроми на българите.

Плодът от работата на американските мисионери от една страна и стремежът на българските протестанти за образование от друга, е възникването на протестантски училища в Пловдив, Стара Загора и Самоков; образователни кръжоци за жени, организиране на беседи за изучаване на Библията и др. подобни. Особено популярен сред българите е Робърт колеж в Цариград, основан от Сайръс Хамлин като малко протестантско училище в квартала „Бебек”, по-късно разширен с подкрепата на Кристофър Роберт, който става и негов патрон. Макар създаден за всички поданици на империята, през този период учениците в колежа са най-вече българи. Там завършват образованието си изтъкнати политически дейци на България след освобождението, като министър-председателите Константин Стоилов, Тодор Иванчов, Константин Моравиев, министрите Иван Гешов, Михаил Маджаров, както и редица професори и индустриалци. Според Христо Куличев: „определено можем да кажем без преувеличение, че възпитаници на Роберт колеж има във всички етажи на властта и във всички области на обществения и политически живот на свободна България".

През 70-те години на XIX в. се формират и първите големи протестантски съборни общини в Банско и Меричлери. В Банско е построен и първият български протестантски храм. В този период протестантски общности има главно в градовете сред по-издигнатото в образователно и културно отношение население и по-малко в селата. Тази тенденция се е запазила и до днес. Високото национално самосъзнание на българските протестанти ги прави участници не само в процеса на просветното, образователното и културното израстване на българите през Възраждането, но мнозина от тях се включват активно в национално освободителното движение. В доклад от 21 ноември 1876г. до държавния секретар Хамилтън Фиш, американския посланик в Османската империя пише, че от хората, спомогнали да бъдат изнесени пред обществото българските страдания по онова време най-вече трябва да се споменат пастор д-р Джордж Уошбърн, директор на Робърт колеж и пастор д-р Албърт Лонг, преподавател по естествена история там.

Също така, редица политически либерални идеи на мисионерите намират отражение в разискванията на Църковния събор, когато се основава българската екзархия.

През 1876г. американският мисионер Джеймс Кларк е първия външен наблюдател, посетил селищата където избухва Априлското въстание. Той описва разрушенията и пострадалите, и организира кампания за подпомагане на нуждаещите се. Особено забележителни са свидетелствата за зверствата по време на Априлското въстание на американския генерален консул в Цариград Юджийн Скайлър и на американския журналист Джанюариъс Макгахан.

След освобождение на българите от османско робство и със създаване на новата българска държава, настъпва нов етап в историята на българското протестантство – съборни методисти и баптисти, и нови моменти в тяхната роля в развитието на обществото и религиозния живот на българите. Освобождението заварва една неголяма протестантска общност в страната, но достатъчно консолидирана и подготвена за новите предизвикателства. Здравата почва на която са стъпили българските протестанти им позволява да увеличат броя на църковните членове и да засилят авторитета на евангелските протестантски църкви. Свои църкви вече имат баптистите от 1880г., а по-късно петдесятното движение намира място сред вярващите най-напред в Бургас в 1920г. и все повече в страната. Наследници на възрожденските протестантски училища са девическата гимназия в Ловеч и американския колеж в София.

Продължава да се издава периодично книжнина. Практически всяка по-голяма евангелска протестантска църква има свое печатно издание, независимо че повече от тясно насочените към евангелския читател нравствените принципи в тях са общовалидни, поради което привличат и по-широк обществен интерес. Един интересен пример е списание „Въздържател”, - което се вписва в духа на възникналото в началото на XX в. силно въздържателно движение в България, - в което много активна, а понякога и водеща роля, играят българските протестанти.

Развитие има и в организационния период на протестантите. Създава се сдружението „Обединени евангелски църкви”, основано през 1909г. и чийто предшественик е „Българското евангелско дружество”, основано още в 8 декември 1875г. В обединението на евангелските църкви участват съборни, методистки, баптистки, а по-късно и петдесятни цървки. Провеждат се периодични събори. Така българските протестанти създават свои органи, които да представляват пред централната и местната власт. Единството между българските евангелски църкви е забележително. То продължава и до днес. Сдружение „Обединени евангелски църкви” в България е част от Европейския евангелски алианс и Световния евангелски алианс и споделя техните основни постулати на вярата, които са обединени в Кредото на „Обединени евангелски църкви”.

Един от най-значимите приноси на българските протестанти за нравственото изграждане на обществото у нас е работата им сред малцинствата и определено има успехи в евангелизацията на българските роми. С помощта на Съюза на българските евангелски баптистки църкви и Английското и Американско библейско дружество за пръв път книги от Новия Завет се публикуват на ромски език.

Следващият етап в историята на протестантското движение у нас е свързан с периода на комунистическия режим в България. Началото му е жестоко и трагично. Съдебните процеси срещу българските протестантски пастири завършват със смъртни присъди и различни срокове затвор. Започва продължителен тормоз и натиск върху вярващите, отнема се регистрацията на повечето локални църкви и дейността им продължава нелегално, а в малкото останали официално регистрирани църкви ръководителите са принудени да се съобразяват с редица ограничения, ако вече не са в затвора. Неделните училища към църквите са затворени, забранява се всякаква издателска дейност, разпространението на периодичния печат или издание на Библията. Комитетът по въпросите на българската православна църква и религиозните култове към МВР и ДС следят живота и дейността на пастирите и вярващите. Въпреки това, някои църкви тайно издават и внасят нелегална религиозна литература. Полагат се огромни усилия евангелските вярващи да не бъдат повлияни от политиката на комунистическото управление. С младите хора в църквата се работи в малки групи, поддържат се връзки с чуждестранни евангелски деноминации, с които се споделя за състоянието на религиозните права в България. Независимо от изключително трудното положение в което са поставени евангелските църкви в България, техният брой нараства и можем да бъдем изненадани когато през 1989г. те са повече, отколкото през 1944г.

Разширява се работата с деца, увеличава се броя на младите хора в църквите. Една от най-важните последици от падането на комунистическия режим в България е значителното нарастване на броя на вярващите протестанти във вече традиционните за обществото църкви и възраждането на някои църкви, пострадали през периода на преследванията, както и нови евангелски деноминации. Подновена е работата на неделните училища, активизира се публикуване на периодичните издания, като са възстановени повечето от списанията, чието издаване е прекратено по времето на комунистическия режим. Сериозните основи на образованието, - които в течение на десетилетия имат българските протестанти още от възраждането и традициите в тази посока, - позволяват то да се издигне на едно още по-високо ниво в духа на единението на българските евангелски деноминации. Освен деноминационни образователни училища, се правят първи стъпки към основаване на надденоминационни образователни институции, като Висшия евангелски богословски институт и висшето духовно училище „Свети Тривелий”, утвърдени с решение на министерския съвет. Двата евангелски института имат за цел разработване квалификационни програми за бакалавърски и магистърски степени по богословие, свързани с дейностите на служителите в протестантските деноминации и отразяващи съвременните постижения в богословието, философията, историята, педагогиката, социологията, психологията. Предлаганите програми са интердисциплинарни и обединяват най-новите методи и технологии за преподаване, като запазват духа на толерантното отношение към отделните религии. Те подпомагат изграждането на студенти върху основата на християнски ценности, чрез познанията за Библията, нейната история и тълкуване, познаване на историята на християнската църква и движенията на християнската култура. Разширява се сътрудничеството с българските университети (дава се пример за сътрудничество с православните университети).

Българската протестантска общност в духа на своята традиция в периода на падането на комунизма и тежката икономическа социална криза създава механизми за подпомагане на социално-слаби членове на обществото, особено в големите градове и столицата. Създават се социални кухни и се оказва помощ на нуждаещите се без оглед на верската им принадлежност. Също така, през периода 1991-1996г. се организират кампании за събиране на животоспасяващи медикаменти и оборудване на болничните и диспансерните заведения в България. Във времето на прехода протестантските църкви обръщат особено внимание на маргинализираните в обществото, специално на българските роми, и създават програми и книги за ограмотяване. Техният принос за интеграцията на ромите в гражданското общество е отбелязан и от държавните институции. Подобни усилия са само част от стремежа на българските протестанти да бъде опазен етническия и гражданския мир в страната.

В заключение на този кратък обзор, уместно е да се позовем на проницателния коментар на проф. Румен Генов: „Българските протестанти са толкова българи, колкото и съотечествениците от преобладаващото православно и други вероизповедания; че еднакво милеят за земята в която са родени и за съдбата на народа към който принадлежат; че те са дали своя принос за неговата свобода, добруване и напредък, както и българите от другите вероизповедания, а като се има предвид тяхната численост може би професионално и повече”. Както стана ясно, евангелското протестантство в нашите земи има около 160-годишна история. Днес членовете на протестантските общности у нас са по-малко от 1% от населението, но присъствието им в нашето културно, политическо и социално пространство е осезаемо, конструктивно и посветено на добруването на българския народ. Бог да ви благослови! Амин!

[alex]

Благодарение на протестантите Българската Православна Църква получава първия си превод на Библията на български език.

"Някой си" какво мислиш за петте принципа на реформацията?

[Пламен]

"Някой си" какво мислиш за петте принципа на реформацията?

Ами аз нямам лично свое мнение. По-скоро мнението ми е в съгласие с разбирането на светите отци по тези въпроси. Тези протестантски принципи вече ги посочих на едно друго място и даже писах за някои от тях.

Изказването на Лутер е базирано на грешната практика на католическата църква с индулгенциите, при които всеки грях струва определена сума пари.

Тук си прав. Всъщност индулгенциите са последното нещо, което прелива чашата и кара Лутер да създаде известните 95 тезиса на вярата. Преди тях много други неща са пълнили тая чаша, докато се стигне до нейния ръб, когато индулгенциите не са се побрали в нея и са потекли по нейните страни. Това обаче не означава, че Лутер не е сгрешил.

Къде греши Лутер в неговото тълкувание?

Грешката на Лутер е, че от едната крайност на католицизма, преминава в другата крайност на протестантизма, като не се обръща към светоотеческото наследство

Тъй като всички вероизповедни принципи на лутеранството са изложени именно в символическите книги, неправилно ще е да ги търсим в 95-те тезиса. В 4-томното издание  "Западная философия от истоков до наших дней", СПб.1995,т.2. стр.294, Джованни Реале и Дарио Антисери много добре разгничават три основни принципа в учението на Лутер:

    1. учение за радикалното оправдаване на човека чрез вярата,
    2. учение за непогрешимостта на писанията, като единствен източник на истината,
    3. доктрина за универсалното богослужение

Защо тогава създавам нова тема и ги привеждам отново тук? Поради няколко причини.
1) За да покажа че протестантите, като отхвърлят Преданието, вероучението, доктрините и свещенството, си създават свои такива, защото както писах вече, религия, в която липсва една от трите нейни характеристики (вероучение, духовно-нравствено възпитание и култ) това вече не е религия. Макар да няма свещенство, все пак има някакъв култ и външно благочестие при искрено вярващите, което прави възможно развиването и на вътрешно благочестие. Тоест признавам, че изповядват християнската религия и не отричам че от тях ще има спасени, макар спасителното действие на такава вяра да е съмнително. Повод за подобни разсъждения дава първия спасен - разбойника, разпънат отдясно на Иисус, а след него всички некръстени и невъцърковени светии, участвали до 313г. в победата над езичеството за съзиждане основите на Църквата.

2) Да се запознаем със собствените предание и догми на протестантите. Някои съзнават, че протестантството също си има вероучение и догми, но рядко ще се заемат да ги изучават така, както са изложени систематично в техните символични книги. Повечето от тях се задоволяват със запознаването им по време на службите. Тук имам предвид единствено тези, които обичат да полемизират по верови и догматични въпроси най-вече с православните. Далеч съм от мисълта, че е задължение на всеки мирянин да изучава систематично богословие. Не отричам и ползата от такива полемики, но в такъв случай трябва да се познава добре и православието. А те нито едното, нито другото познават. Това се вижда от факта, че никога не се позовават на някой авторитет, който да цитират, било то на пастора си, или на някой реформатор. Единствено цитират Библията. Сега някои ще кажат тя малък авторитет ли е, дори ще кажат че това е единственият авторитет. Вярно, всички ние, и православни, и католици, и протестанти, държим Библията в ръка. Но тук става въпрос за КРИТЕРИЯ по който става нейното тълкуване и разбиране, а не за самото писано Божие слово. КРИТЕРИЯТ на православните е ясен, това е светоотеческото наследство. Защо обаче КРИТЕРИЯТ на протестантите, когато гордо заявяват Sola Scriptura не ясен единствено за тях, че това са символическите книги и по-специално наследството на Лутер, Цвингли, Калвин и Томас Мюнцер. Ако критерият наистина беше Sola Scriptura, то  протестантските служби би трябвало да се състоят единствено в четене на Библията, защото даже и самата молитва е вече богословие.

3) Необходимо е да се повтарят тези неща, за да се осмислят по-добре и да се запомнят. Често използваме готови или твърде обобщени изрази, без да знаем тяхното значение или без да вникване в тяхната същност и дълбочина, дори и да са верни. Например Тимо пише много верни неща, но от една страна те са твърде общи, а от друга показва, че не осъзнава същността им. Ето един пример:

Аз лично мисля, че да се смириш значи да решиш напълно да се покориш на Божията воля (когато познаеш Бог и волята Му, разбира се).

И аз мисля така, макар че е доста общо написано. Стига действително да разбираш какво значи да се покориш на Божията воля, да познаеш Бог и волята Му.

4) Целта ми на пребиваване в този форум на първо място е социално общуване и на второ място и аз също да придобия и увелича знанията си от вероучителен и всякакъв друг характер. Искам да призная, че писането във форума ми принася голяма полза. Дори да имам някаква обща представа по някой въпрос, всеки път ми се налага да се запозная допълнително с подробностите, преди да пиша по него. Не съм богослов, обикновен мирянин съм. Обстоятелствата около мен ме накараха да се замисля за съществуването на Бог и християнската религия, но вярата ми дойде, когато започнах да чета Библията и то неусетно още докато бях на Стария Завет. Едва след като прочетох цялата Библия, тогава се породи желание да започна да ходя на църква. Първоначално обиколих няколко протестантски църкви и все не успявах да се удовлетворя. Дотогава, докато не отидох в православната църква, по някои въпроси на вероучението за мен винаги съществуваха противоречия, а по други никога не достигах до желаната дълбочина. Така станах православен от убеденост, след като си бях прочел Библията самостоятелно вкъщи и преди да премина през протестантизма.

Моята цел не е да ви направя православни. Никой не може да бъде задължен да вярва в Бог, камо ли да бъде задължен да изпълнява точно определен християнски култ. Така че тук целта ми единствено е да обсъждаме въпроси от вероучителен характер, при което взаимно да се поучаваме и наставляваме. А кой какво вероизповедание ще избере, това зависи вече от желанието му за водене на живот в искрена вяра, пълно благочестие и чистота.

Относно петте принципа на протестантизма:

1) Sola Scriptura - единствено Писанието

За нас православните истините на вярата се съдържат в Божественото Откровение. То е единственият извор на нашата вяра, а не само Писанието. Свръхестественото Божествено Откровение се съдържа в Свещеното Писание и Свещеното Предание. И в двете се съдържа Божественото Откровение, поради което те са равностойни. По време Свещеното Предание предхожда Свещеното Писание. Господ Иисус Христос предал на човеците устно словата, които Му дал Неговият небесен Отец (Иоан 17:6, 8). Апостолите приели истините на вярата чрез устната проповед на своя божествен Учител, Който не е оставил нищо писмено. Единственото място в Писанието, където се споменава че Иисус е писал някога нещо (Йоан.8:6) е, когато "книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство" (Йоан.8:3). При това трябва да се прави разлика между Свещено Предание и Църковно предание и традиции. Обикновено пасторите като изобличават Църковното Предание посегателстват над Свещеното Предание. Пример за Свещено Предание е канонизирането на Свещеното Писание. Не е възможно никой протестант да приеме Писанието, без да се позове на Свещеното Предание. Ето защо никой не може да отговори искрено и коректно защо вярва че Библията е Божие Откровение. Например кой може да отговори защо вярва, че Евангелието по Матей наистина е то, а не някое друго? Пример за Църковно Предание е светоотеческото наследство. Има и лоши примери за Църковно Предание и Църковна традиция. Пример за една добра църковна традиция е изповед преди причастие. Тя някъде не се спазва всякога, например в Гърция, но някъде се държи на нейното спазване, например в Русия. При всички случаи обаче, не е възможно да се отрече Свещеното Предание.

За протестантското Предание ще цитирам отново част поста си:

Символическите книги - отричайки авторитета на Свещеното Предание, протестантизмът го заменя със свое предание - Символическите книги, целта на които била да съхрани протестантското учение от стихията на личните мнения(!).
1) Символ на вярата - общ с католицизма.
2) "Аугсбурското изповедание" (1530 год.) - съставено е от Меланхтон, а е одобрено от Лутер;
3)  "Апология на Аугсбургското изповедание" (1531 год.)
4) Шмалкалденски членове (ок. 1537 г.) от Лутер;
5) „Голям катехизис“ (1580г.) и „Малък катехизис“ (1529г.) на Лутер
6) Формула  на  съгласието”  (1577  г.) – след смъртта на Лутер през 1546 г. в лутеранството се оформили няколко враждуващи партии. Отвън то било атакувано най-вече от анабаптисти и калвинисти. Така формулата възниква най-вече поради стремежа да се запази учението на лутеранството от нововъзникналите секти. Призната е през 1580 г. от 96 светски владетели и 8 000 духовни лица. И все пак в лутеранството няма единно мнение по въпроса със символичните книги.  В резултат се оформят две главни течения – либерално, което отрича значението на символическите книги, и консервативно, което ги счита за боговдъхновени.

Който проявява интерес може да прочете повече тук:
http://www.pravoslavieto.com/books/pravoslaven_katehizis/Sv_Predanie.htm

2) Sola Fide - единствено чрез вяра

Вече писахме на едно място за този принцип. Само ще цитирам отново какво казва Андрей Кураев:

По отношение на първия основен принцип - Ето какво казва А. Кураев по този повод: "Лутер протестирал против закупуването на спасението чрез обрядно благочестие. Но в крайна сметка протестантизмът определил още по-ниска цена в тази търговия – "само вяра" (Все ли равно как верить? Клин, 1994., стр.109).

3) Sola Gratia - единствено по благодат
Този принцип е свързан с принципа Sola Fide - единствено чрез вяра. Винаги съм се чудил на протестантите как им се навързват логически мислите без да възникват в тях противоречия. Как спокойно възприемат един такъв догмат, основан само на един (или дори на няколко) стиха от Библията, когато в нея се съдържат и други, непозволяващи буквалното или плиткото тълкуване на първия?! Как може на основание Еф.2:8-9 да приемем, че нямаме никакво участие в спасението си, когато е написано:

"Със страх и трепет вършете вашето спасение" - Филип.2:12

Еф.2:8-9
По благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали.

Какво означава по благодат?

По същия начин как може да възприемаме втория принцип Sola Fide, например чрез буквалното тълкуване на Евр.10:37-39

"Идещият ще дойде и няма да се забави. А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него". Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.

Какво значи праведен и какво означава ЖИВА вяра, за която се споменава веднага в следващия стих, и как може да ги съвместим с по-следващия, който ще цитирам:

А вяра е ЖИВА представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда. Евр.10:1

Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата? Як.2:14

Целта на християнската религия е развитието на духовната нравственост на човека. Целта пък на човека, - която е толкова необходима за неговото спасение, - е до края на живота си да придобие смирение в максимална степен според силите си. Двете цели, и на религията, и на човека, намират пресечна точка на второто ниво. Именно там се намира фабриката за преобразуването на страстите в добродетели. Но крайната цел е придобиване на смирение

Тук пак ще цитирам част от един мой пост:

Смирение - състояние, при което осъзнавам че на мен ми е необходим Спасител, в противен случай ще загина от раздиращите ме страсти.
...........

Когато вършиш добродетел е възможно в теб да възникнат две чувства. Едното е гордост, а другото смирение.
..........................

Целта на всички добродетели е да предизвикат в теб смирение, което е крайната цел, а не самите добродетели сами по себе си.

Само на почвата на смирението може да расте най-голямата добродетел - любовта.

Наистина често се цитирам, но знам че тези неща не се възприемат от първия път. Дори и да се съгласяваме с тях, не може веднага да ги осмислим в дълбочина.

В протестантството някак липсва цялостно учение за смирението. Дори и да има някъде някакви наченки те са твърде повърхностни и често изкривени. А именно смирението е целта на християнската религия, необходима ни за нашето спасение. То направи разбойника първият спасен, а не православието. Единствено православието, обаче, показва не само целта на християнския живот, но и начинът за нейното достигане. Светите отци не само подробно са описвали страстите, но са указали начините за борба с тях. Достатъчно е да се заинтересуваме от светоотеческото наследство и да се уверим в това. Например, който желае нека да прочете "Лествицата" (Стълба към небето) на Св. Йоан Лествичник.

Само за страстта тщеславие в ютуб има 2:30-часова беседа, основана на светоотеческото наследство:

А за унинието 1:30 часа

А такива протестанти, като адвентистите например (и не само те), като гледат как православните се кръстят и молят пред иконите, и като знаят че палят свещи, ги наричат езичници, идолопклонници и какви ли не, защото изхождайки от тяхното разбиране на Закона и в частност пазенето на съботата, си мислят, че и за православните същността на християнството се заключава във външната обредност.

Само ще ви дам една примерна молитва при паленето на свещ и вие сами съдете за "езичеството: на православието:

Господи Иисусе Христе, Сине Божи, изгори и изпепели греха у мене, както изгаря фитилът на тази свещ. Разтопи чрез сълзи душевната ми мъка и съмненията ми, както се разтапя восъкът. Разсей и прогони нечистите ми помисли, както димът се разсейва. Остави в душата ми Твоята нетленна светлина, подобно сиянието на този пламък, та когато дойде страшният и пресветъл ден на Твоето второ пришествие в слава, да не изгоря с греховете си, да не изтлея със съмненията си, да не изчезна като дим пред лицето Ти, заедно с нечистите си помисли, но да се съединя с Твоята вечна светлина и със сиянието на Твоята неизказана слава, не по мои заслуги и достойнства (защото ги нямах), но по величието на Твоята милост и човеколюбие на Отца, Сина и Светия Дух, сега, всякога и във вечни векове. Амин.

Източник:
https://pravoslavenblog.wordpress.com/2015/11/29/%d0%bc%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d0%bb%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%86%d1%8a%d1%80%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%b2%d0%b5/

4) Solus Christus - единствено Христос

Едно е да вярваш, че единствено Христос е Спасителят, друго - че има и други спасители. Никой православен не вярва, че има други спасители освен Христос. Но, за нас православните, Църквата съществува като Земна и Небесна. В Небесната църква се намират всички представили се вече в Господа, защото за Бога всички са живи, а не както учат адвентистите. Когато се молим на Света Дева Мария или на някой светец, ние не се молим те да ни спасят, а само да посредничат за изработване на нашето спасение пред Господа.

5) Soli Deo Gloria - цялата слава принадлежи единствено на Бога

Този принцип е създаден единствено за противопоставяне на Римокатолическата църква, в което се крие същността на протестантизма, а не срещу православието, но като следствие засяга и православието. Става въпрос за доктрината за универсалното богослужение, която всъщност се заключава в отхвърляне на църковната йерархия и свещенството. Наистина, от Светото Писание не се говори съвсем ясно за тях и това дава повод на протестантите да ги отричат. Относно йерархията там се споменават само трите степени на епископ, дякон и презвитер, а относно свещенството аз поне знам само за един стих, от който най-много може да се съди за него като установено тайнство:

Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството. 1Тим.4:14

Обърнем ли се, обаче, към Преданието, което се отрича от реформаторите, там нещата придобиват голяма яснота. Ето какво съм писал по този въпрос:

По отношение на третия основен принцип не бих могъл да се изразя много кратко. Въобще, за трите основни принципа може много да се говори и ако тръгнем към обсъждане ще се отвори една много голяма тема, която не е предмет на настоящата.

Само ще спомена за Якововата литургия на св. ап. Яков, първият епископ на Йерусалимската църква, ръкоположен според свидетелството на св. Йоан Златоуст от Самия Господ Иисус Христос след Неговото Възнесение.  Безспорно най-авторитетното свидетелство за Литургията на св. апостол Яков са текстовете и правилата от Пето-Шестия вселенски събор от 692 г. В правило 32 се казва: „Понеже и Яков, братът по плът на нашия Бог Христа, комуто пръв бе поверен престолът на Йерусалимската църква, и Василий, Архиепископ на Кесарийската църква, чиято слава се пренесе по цялата вселена, като ни предадоха писмено тайнственото свещенодействие, установили в Божествената Литургия да съставяме Светата чаша от вино и вода”.

Повече за литургията, свидетелстваща за тайнството свещенство може да се прочете тук:
http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=divine_yakov.xml
и тук:
https://www.pravoslavie.bg/%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%8F/

[Пламен]

Благодарение на протестантите Българската Православна Църква получава първия си превод на Библията на български език.

Добре е да се обърнем към историята и да видим дали това е първият български превод на Библията. Единият от админите на този форум, който е завършил богословие и е учил тези неща, писа някъде доста подробно за тези преводи. Именно тази тема беше в основата да се накаже Месианик за известно време, който пък разтълкува това наказание за знак, че повече не трябва да взема активно участие във форума. Ако искаш разтърси се и ни приведи тук какво писа този админ за тези преводи. Пък и ти сам може да се опиташ да ни намериш нещо из интернет. Аз точно така се уча - докато пиша постове във форума. Смятам че и на теб, а и на всички нас ще допринесеш с голяма полза по този начин.

Иначе с втория доклад, изнесен по време на 500-годишния юбилей, исках да покажа две неща:

1) че не само според адвентизма, но като цяло протестантизма изтъква богомилите за първите, осъзнали нуждата от Реформация и ги намира за истински християни. Предлагам ти, ако желаеш, да намериш някакъв материал за богомилите, и да придобием още по-голяма представа за идеите като цяло, които се застъпват от протестантизма;

2) че едва ли не Българското възраждане се дължи единствено на западната мисионерска дейност на протестантите. Може би и по този въпрос би могъл да намериш нещо интересно в интернет. Всъщност, темата е много голяма и няма еднозначно мнение от изследователите за годината на възраждането, но със сигурност нито е започнало около 1830г., нито заслугата за него е на протестантството, нито българските възрожденци са си сътрудничили със западните мисионери, както се казва в доклада. Вярно е, имало е техни български сътрудници, доколкото може би в началото  все още не се е осъзнавало какво точно представлява протестантство. Въобще, авторите на такива доклади на какво се надяват? Че ние българите масово не си знаем историята ли?

[Vili Nedelchev]

Нека кажем нещо важно относно Библията в България и нейните преводи, за което подробно писах в другите теми! Нещо което да послужи по скоро за сближаване на църквите и хората..! А именно че най-новото Синодално Православно Издание със златни корици на Библията на Български език е финансирано от протестанти в Германия и подарено на Българския народ, със съдействието на Професор Дечко Свиленов, както и Християнската етика и Православните Детски Библии в което лично взех участие и разпространение по училища, институции, общини, кметства  и др... Да не забравяме че първите протестантите идват най-вече в България за да подпомогнат Православната църква в борбата с исляма и неверието, като са работели заедно рамо до рамо,по превода на Библията и разпространението и като примери Доктор Лонг, Илаяс Ригс, Константин Фотинов, Пенчо Рачов Славейков и редица духовници, за което писах подробно! Не напразно и днес в Православния факултет към университета се канят протестанти, като преподаватели основно по апологетика (дисциплина по защита на вярата) и православни преподаватели преподават в протестантски факултети.. Лично съм присъствал на теми в Софийския Университет по Богословие,като :Какво е допринесло протестантството за освобождението на България от Турско робство, за превода и разпространението на Библията, за помоща им към България!!! Там чух за хора, като Магахан, който с изданията си предизвиква света да се обърне и помогне на България, поради Батак, Лейди Странгфорд благодетелката на българия, Лейди Стоун и много други..! Но главния въпрос е какво правим днес, което е на дневен ред и трябва дебело да се подчертае, за което искам да спомена по долу!!!

Има нещо, в което се греши от апостолските мъже на вярата до сега и то е много,много, да не кажа най-важно и то не свързано толкова с доктрините на вярата, колкото с ПРИЛАГАНЕТО ИМ И ТОВА КАК ДА ЖИВЕЕМ, КАТО ХРИСТИЯНИ!!!
Много се спори, често в безполезни спорове, казва Апостол Павел, което не носи полза, а малко се насърчава, чистия, непорочен, безкористен, смирен живот, като християни! Много малко са примерите днес, за сметка на празнословието, нездравото желание за спорове и "проповядването"! 2 Тим.2:16, Тит 3:9 ("А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни.") Много лесно е и често го наблюдаваме, само да се проповядва, без да се дава личен пример! По почетен се счита този,който е по-добър оратор, за сметка на примера и затова отново Апостол Павел апелира с това, че не е много добър в говорене,но в ДЕЛАТА, В ПРИМЕРА, където ставаха и чудесата и затова той искаше да изпита делата им, а не думите! Във всичките си послания призовава учениците си и всички християни да ПОДРАЖАВАТ НА ЖИВОТА И ВЯРАТА МУ, не само на думите...(Помнете онези, които ви ръководят, които са ви говорили Божието слово, и подражавайте на вярата им, като гледате следствията от техния начин на живот. . Eвреи 13:7 {1 Сол. 5:12} ) На това най-много набляга Господ Иисус Христос :Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас {1 Петр. 2:21; 1 Йн. 2:6; Фил. 2:5; Кол. 3:13}.
Така че в днешния свят имаме дефицит и най-голяма нужда от ПРИМЕРИ, защото "говорителите" и "знаещите" са много. Бях споменал в друга тема какво говори и Блажени Августин по темата,ще повторя и сега, а именно : ЕДИНОМИСЛИЕ В ГЛАВНОТО, СВОБОДА ВЪВ ВТОРОСТЕПЕННОТО, А ЛЮБОВ НАД ВСИЧКО!!! Сега, както спомена скоро и Българския патриарх имаме най-голяма нужда от обединение на истинските християни по света, без значение от тяхната деноминация и второстепенни схващания! Има крещяща нужда от това да се обединим, за да бъдем чути от Господ Бог, защо поне двама и трима истински, събрани в Неговото Име Той ще чуе и ще отговори, ще излекува  и ще промени ситуациите. Защото сме на прага на нечувана аморалност и извращения, които дори в Рим не са били развити в такъв мащаб, постоянен достъп и натрапност... Няма време и е особено опасно да повтаряме грешките на някои от отците на църквата, като Блажени Августин и Пелагий, които се задълбочават в спорове относно закона и второстепенните неща и губят целия тогавашен континет Африка и не само, за вярата и великото спасение, чрез Евангелието на Господ Иисус Христос! Именно тези спорове водят до вакума и появата на нездравите учения и мюсолманството, което се възползва максимално от това и завлича голяма част от тогавашен свят... Затова нека не правим същата грешка!
А относно реформацията, да , било е наистина добро и необходимо. И повечето хора са били истински и са отговаряли с живота си за това, като искрено са искали да реформират алчната и загниваща "официална" църква тогава. Борели са се точно с това, с което трябва да се борим и днес, а именно алчността, индулгенциите, разкошния живот на водачите, липсата на пример, злоупотребите,лицемерието и непознаване на Словото Божие! Но тук ще питам, колко от днешните протестанти живеят според тази реформация и по примера на истинските хора живели тогава, като Валдензите, Хугенотите във Франция, Ян Хус които заплащат с живота си и много други. Цитират се постолатите и тезисите на Лутер и Реформацията, спори се относно това, но колко хора живеят според тях и  протестанта в България по-скоро ще се похвали с миналото си,чувствата си, с нещо чуто, научено и видяно но рядко с примера, живота си, любовта по-между си!? Комунизма остави дълбока следа за съжаление и в Българското Протестантство, и Православие, като повечето водачи са именно негов продукт, които рядко са познали истинското покаяние с изключение на малкото истински вярващи! Водачите както и при православни, така и при протестанти се превърнаха по-скоро в "бизнесмени" и "гурута" отколкото в истински духовни такива, даващи пример на хората, заинтересувани повече от удоволствията, пътуванията, разкоша, известността, първенствуването, парите отколкото от грижата за хората и истинският смирен живот с вяра в Бога..! И както един от Тримата Мускетари се изрази и нека е ясно това, че НЕ ВСЕКИ, КОЙТО "СЛУЖИ НА ЦЪРКВАТА СЛУЖИ НА БОГА" Така че днес всички, както православни, католици и протестанти имат нужда да се върнат в основите на Библията, да преразгледат, както вярванията си, така и най-вече живота си, да преосмислят що е то ПОКАЯНИЕ, да мислят повече за другия не за себе си и наистина да се реформира християнския свят, защото България според мен не е преживявала истинска реформация, а нещо изкуствено насадено отвън с най-лошите му издънки с които се борим днес. И малко са истински те хора и истинската църква днес, както и Господ Иисус Христос каза, че "ТЕСЕН Е ПЪТЯ И МАЛЦИНА СА ТЕЗИ, КОИТО ВЪРВЯТ ПО НЕГО, А ШИРОК Е ПЪТЯ НА ПОГИБЕЛТА И МНОЗИНА ВЪРВЯТ ПО НЕГО"! Затова нека вървим в тесния и труден път, по примера на Господа, който ходеше по-земята и ни го показа! И както пророка се провиква, КОЙТО СЕ ХВАЛИ ДА СЕ ХВАЛИ С ТОВА ЧЕ РАЗБИРА И ПОЗНАВА "ЛИЧНО" ГОСПОДА, да се хвали с делата на вяра, с това че храни гладните, обува босите, грижи се за болните и тези в неравностойно положение, защото един ден именно според това ще бъдем и съдени, казва Господ: Матей 25:31-46!!!
"И така, нека ние, колкото от нас са съвършени, да мислим така; и ако вие мислите за нещо по друг начин, Бог и това ще ви открие.  И така, дотам, докъдето сме достигнали, нека ходим (според това правило, като мислим същото), а това което не е ясно Бог ще го извяви на чистите по сърце"Фил.3:15-16
Който наистина търси истината ще я намери, този който е чист по сърце, него Господ няма да остави да се заблуждава, но ще го води в правия път заради Името Си, а който не е ще се задълбочава в заблуда и ще мисли че стои, а отдавна ще е паднал...! Затова нека се смирим пред Господа, да считаме другия по-горен от себе си и да молим Господа да ни открие това, което трябва, да просветли очите на сърцето ни, за да разберем, какво е наистина Неговото богатство и сила към вярващите и да ни опази от лукавия, и да даде покаяние...!

[alex]

Книгите от Новия Завет били утвърдени, като Боговдъхновени и достатъчни за да бъдат на божия човек полезни за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за усъвършенствуване и съвършено приготвяне за всяко добро дело. Избирането на тези книги се наложили, защото се появили много други книги, които водели към други благовестия и измамни учения.

Аз и преди писах, че има и други книги освен Библията, които също ни показват Божията воля.
Но има и книги, които заблуждават хората в Божията воля.

Как обаче да разберем коя книга каква е?

Отговора е много лесен. Всичко трябва да сравняваме с избраните книги от Новия Завет. Ако някоя книга добавя различни учения от тези познати в Библията, то е ясно че тази книга е заблуждаваща и е не нужна.
Историята познава много такива книги и хора, които се представят, че са от Бог, но ученията и примерите се различават от тези в Новия Завет определени от църквата чрез водителството на Светия Дух.

Галатяни 1
6 Чудя се, че тъй скоро преминавате от Онзи, Който ви е призовал чрез Христовата благодат, към друго благовестие.
7 А друго благовестие няма, макар да има някои, които ви объркват и искат да изопачат Христовото благовестие.
8 Но ако дори ние или ангел от небето ви благовести нещо, различно от това, което ние ви благовестихме, проклет да бъде! 9 Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовести нещо, различно от това, което приехте, проклет да бъде!

Имам няколко въпроса към "Някой си":

Кой от апостолите в Новия Завет и от отците на църквата през първите 300 години са се молили на "дева Мария" или на Петър или Павел след тяхната смърт?

Кой от апостолите в Новия Завет и от отците на църквата през първите 300 години са използвали "икони" за връзка с изображенията на тях?

Защо по онова време не е имало чудодейни икони?

"Някой си" относно първите преводи на Библията на български може да провериш, че се отпечатват благодарение на протестанти и са преследвани и унищожавани от гръцката Православна църква. 

[Пламен]

А за юдейската традиция за лоното Авраамово къде може да се прочете?

Не знам къде може да се прочете. Може би от литературата на евреите, изповядващи юдаизма. Днес има християнски секти на юдаизма. От тях съм почерпил доста информация за юдейската традиция. Не го препоръчвам обаче, защото ересите на сектите са лесна зараза, от която трудно може човек да се отърве.

Защо настояваш толкова на юдейската традиция и по-специално точно за тази дума? Думата означава място на покой, на отдих, на почивка, на блаженство. Може да се използва във всякакви случаи. Дори домът ти в който живееш може да се нарече лоно. Лоно може да се нарече леглото ти, на което вечер си лягаш. Лоно може да бъде някаква местност сред природата, където обичаш да ходиш и да си почиваш. И т.н.

Другото място, където може да разбереш за юдейската традиция е Православната църква. Виж какво съм писал:

Общ принцип за оценка на Стария Завет

.....................
Това, което за юдеите е било факт от реалния живот, то за християнството се осмисля като преобраз, което трябва да се върши в Новия Завет. Ако се обърнем към историята на християнското разбиране за Ветхия Завет ще забележим, че всички християнски автори, начевайки с апостол Павел и останалите апостолите, го нарекли образи, някакви намеци, сенки на самите реални неща.

Критерий за тълкуването на Писанието

Един от крайъгълните камъни за тълкуване на Писанието е принципът Sola Scriptura и никакви Свещени Предания и никакви свети отци. Критерий за правилното разбиране на Свещеното Писание са светите отци. Те са достигнали до святост, която им дава възможност за виждане на истинския, откритият им от Светия Дух смисъл на Писанието. То е написано под вдъхновението на Същия Този Свети Дух, Който е изпълвал и тези свети отци, за да го тълкуват. Ето защо истинския смисъл на Писанието се открива в творенията на светите отци. Това е критерият за правилното разбиране на Писанието.

И докато култът на езичниците е насочен към измислени божества, а култът на юдеите - към не съвсем открилия се на тях Бог (на патриарсите, Мойсей и пророците), то християнството възползвайки се само от формите на юдейския култ, издига богослужението на такава висота, на каквато се издига новозаветното Откровение в сравнение със старозаветното. Така се достига до най-връхната точка на християнското богослужение - Бог предава на кръстна смърт Своя Единороден Син, за да спаси света.

Тоест за юдейската традиция можеш да разбереш от Преданието, вероучението, богослужението и въобще в лоното на Православието.

[esaki]

А за юдейската традиция за лоното Авраамово къде може да се прочете?

Не знам къде може да се прочете.

Защо настояваш толкова на юдейската традиция и по-специално точно за тази дума?

Не настоявам, но е написано за употребата на Авраамово лоно в  юдейската традиция, затова предполагах, че в Стария завет ще е писано. В протестантския превод е обятия, в синодалния лоно. Лоно не е често използвана дума и освен някъде в поезия или разкази за природа не съм я срещал толкова често.

А в уикипедията, където всеки може да променя и редактира, така че дали е всичко вярно, пише че това е католическо учение за Авраамовото лоно.

Авраам е първият от патриарсите на израилтяните, техният исторически отец. Основното му качество е бащинството, както и готовността да пожертва любимия си син. За разлика от мнозинството значими фигури в Стария Завет, той устоява на всички големи изпитания и умира неопетнен, от каквото и да било отклонение от дълга и човечността.

В северното преддверие на катедралата в Шартър Авраам е изобразен с извърната настрани глава, загадъчен и благ, обгърнал с едната си ръка невръстния си син Исаак. В Средновековието „Лоно Авраамово“ наричали част от отвъдния свят – мястото, където праведните чакали молитвите на живите да им проправят път към рая. Разпространявана усърдно от Св. Августин, тази представа се съдържала в оформилата се в Средновековието на Запад идея за Чистилището. През XV век, когато догматът за Чистилището получил пълното одобрение на Римокатолическата църква, изразът „Лоно Авраамово“ престанал да се възприема като място, но запазил смисъла си на приятно убежище и дори понякога означава рай.


https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B0%D0%BC

А в тази тема доколкото разбрах при пръв прочит пишеш как протестантите имат свое предание, свое свещенство и защо е при положение, че църквата в лицето на Православната вече всичко това има, ами и те вървят по същия път.

В първите ми години на вяра в Православната църква, редовно посещаващите бяха все възрастни жени и ми беше много трудно да намеря връстници с които да споделяме вярата си. После адвентистите бяха много напористи, имаше библейски курсове, където със връстници беше по-различно, но след несъстоялите се предвиждани събития трябваше да намеря друго място и то беше в петдесятна група. И в двете деноминации имат собствено предание и свещенство.

Този д-р Топалски как е православен богослов  пък е протестант?
Или както си мисля отдавна протестантските църкви в България са подчинени на по-голямата църква Православната, защото всички големи православни празници свързани с имен ден се празнуват и от петдесятни християни

[Пламен]

В Средновековието „Лоно Авраамово“ наричали част от отвъдния свят – мястото, където праведните чакали молитвите на живите да им проправят път към рая. Разпространявана усърдно от Св. Августин, тази представа се съдържала в оформилата се в Средновековието на Запад идея за Чистилището. През XV век, когато догматът за Чистилището получил пълното одобрение на Римокатолическата църква, изразът „Лоно Авраамово“ престанал да се възприема като място, но запазил смисъла си на приятно убежище и дори понякога означава рай.

Идеята за чистилището се оформила в средновековната схоластическа литература. За това се постарали Бернар Клервоски, Бонавентура и Тома Аквински. Пръв споменал за "чистилищен огън" още Ориген. Той учел, че след този живот съществуват само "очистителни страдания" и следователно всички, не само нечестивите хора, но и дяволът и неговите демони ще се спасят, след като се очистят. Ориген и неговото лъжеучение били осъдени на V-ти Вселенски събор. По-късно Августин изказва неопределени мисли в този дух, но той изрично подчертава, че това е негово частно мнение. И така, до ХШ-ти век в никое богословско съчинение не се говори за чистилище.

Според православното учение след смъртта душите отиват или в ада или в рая. Няма такова средно положение, където душите да изчакват молитвите на живите да им проправят път към рая. Лоното Авраамово не е чистилище. Лоното Авраамово е рая.

Абат Гете отбелязва, че най-учените римски богослови, като Босюе например, са свели до минимум учението за чистилището, доближавайки се дори до православното учение. Тридентския събор пръв е дал пример за такова ограничаване, като е отхвърлил суеверията и лъжеученията, на които чистилището е давало повод. Постановява се само, че такова място съществува и че душите там могат да бъдат подпомогнати чрез молитви, милостиня и най-вече чрез безкръвната жертва. За това учение те се позовават на II Mak. 12:43-46. Ho и това, както и всички останали доказателства от Св. Писание потвърждават само, че трябва да се молим за душите на починалите. Макар и отказали се на теория от всички баснословни теории и суеверия относно чистилището, в публикуваните непрестанно книжки, катехизиси и др. са запазени познатите средновековни картини.

За повече виж тук:
http://www.pravoslavieto.com/books/luzheuchenijata_papstvoto/text.htm

Учението на Римската Църква за чистилището в строгия смисъл на думата е плод на схоластическата епоха в римското богословие. Католическите схоластици твърдят, че като се моли за покойните, Православната Църква на дело (de facto) признава римското чистилище, макар и да го оборва с думи. Но всъщност няма нищо по-безсмислено от това твърдение. Православните се молят за своите покойници, а в същото време всякога ще отричат, както и днес отричат чистилището. Православната Църква вярва, че душите на умрелите, които са се покаяли преди смъртта си, но не са имали време да принесат плодовете на покаянието, отиват изключително в ада и че от ада могат да се освободят само чрез молитвите на Църквата. Като се моли следователно за тези души, тя се моли щото Господ да ги освободи именно от ада, а не от друго някое място. Молитвата на св. Василий Велики, която Православната Църква често повтаря, показва каква е нейната вяра по този въпрос. Ето тази молитва: "Владико на всичко, Боже, Спасителю наш на всичките краища на земята и на моретата, Който слушаш молитвите, които Ти изпращаме за ония, които са в ада, и Който ни даваш надежда, че ще им простиш мъките и ще ги утешиш, чуй гласа на смирените твои слуги, които Ти се молим сега, и упокой душите на починалите Твои слуги на място светло, в място блажено, в място прохладно, в което няма никаква болест, нито жалост, нито въздишки, и пресели ги в жилището на праведните и им подари мир и опрощение. Не могат мъртвите да Те славят, Господи, нито ония, които са в ада, да Те задоволят, но ние, живите, Те благославяме и Ти се молим, и очистителни молитви и жертви Ти принасяме за техните души."

Към неправилното понятие на римляните във връзка с учението за чистилището и с учението за упокойните молитви са се придържали и протестантите, но като отхвърлиха и молитвите за мъртвите, те направиха ново кощунство. Ако се бяха обърнали към древното вярване на Римската Църква, която преди също както Православната Църква се е молила за освобождаването на душите от ада, не биха изпаднали в такова заблуждение. Протестантите твърдят, че със смъртта престава всяко сношение между избраниците на небето и вярващите на земята и последните вече не могат да прибягват до молитвите на първите. Смъртта според протестантите е едно окончателно разцепление между двата свята, невидимия и видимия. Това явно противоречи на самото Свещено Писание.

За повече тук:
http://www.pravoslavieto.com/books/istinite/3_Sveta.htm

А в тази тема доколкото разбрах при пръв прочит пишеш как протестантите имат свое предание, свое свещенство и защо е при положение, че църквата в лицето на Православната вече всичко това има, ами и те вървят по същия път.

Протестантите си имат свое предание. Свещенство нямат, нито пък тайнства. От тайнствата са останали само кръщението и Господната трапеза, но за тях те не са тайнства. Кръщението е само външен акт колкото да потвърдиш пред останалите че си повярвал, а Господната трапеза е само възпоменание на вечерята с учениците. Всичко е максимално опростено. Тази част от изречението ти не можах да я разбера: и защо е при положение, че църквата в лицето на Православната вече всичко това има, ами и те вървят по същия път. Ако правилно съм те разбрал, ти считаш че съвкупността от всички църкви образува Тялото Христово. Не е така!!!

В първите ми години на вяра в Православната църква, редовно посещаващите бяха все възрастни жени и ми беше много трудно да намеря връстници с които да споделяме вярата си. После адвентистите бяха много напористи, имаше библейски курсове, където със връстници беше по-различно, но след несъстоялите се предвиждани събития трябваше да намеря друго място и то беше в петдесятна група. И в двете деноминации имат собствено предание и свещенство.

За съжаление наистина в Православната църква няма млади хора. И аз срещам същия проблем като твоя. Получавам информация обаче, че в по-големите градове и особено в София все повече млади отиват в Православната църква. Може би си млад, най-вероятно си търсиш и жена, и за това си решил да отидеш в петдесятна група.

Този д-р Топалски как е православен богослов  пък е протестант?

Бог да промисли.

Или както си мисля отдавна протестантските църкви в България са подчинени на по-голямата църква Православната, защото всички големи православни празници свързани с имен ден се празнуват и от петдесятни християни.

Протестантските църкви не са подчинени на Православната. Те си имат своя структура и свое управление отделно от нея.

[timo2]

Ако правилно съм те разбрал, ти считаш че съвкупността от всички църкви образува Тялото Христово. Не е така!!!

 

  - Прав си, съвкупността от всички църкви се нарича християнство а новородените в Христос от всички християнски деноминации не е нито католическа нито православна нито протестантска а - "Църква Христова".

[esaki]

Тази част от изречението ти не можах да я разбера: и защо е при положение, че църквата в лицето на Православната вече всичко това има, ами и те вървят по същия път. Ако правилно съм те разбрал, ти считаш че съвкупността от всички църкви образува Тялото Христово. Не е така!!!

След толкова много години израстване и борби с лъжеучения Православната църква има свое църковно предание и свещенство, сега и останалите макар и в по-малка степен създават свое предание и свещенство, колкото и опростено да е.

А след като повечето от неправославните християни уверено твърдат, че спасени ще има от всички християнски църкви от православни, католици и протестанти въз основа на какво се твърди това, не разбирам и ако е така защо не станат православни при положение, че във всеки български град и село има православни църкви. Пасторите защо завършили православно богословие не насочат усилията си в подготовка на хора даващи личен пример с живота си, ако и да не са свещеници, които да учат хората на християнските добродетели. Уж Православна България, а престъпността расте с всеки изминал ден. И бандитите са в храма и за какво ли се молят?

[Пламен]

След толкова много години израстване и борби с лъжеучения Православната църква има свое църковно предание и свещенство, сега и останалите макар и в по-малка степен създават свое предание и свещенство, колкото и опростено да е.

Петре, продължаваш да говориш необосновано от себе си. За какво свещенство вече за втори път споменаваш в протестантизма, след като той самият официално го отрича? За трети път ти казвам, че там няма свещенство и това си го пише в протестантското предание. Ако те накарам да посочиш някакъв  източник, няма да можеш да го направиш, защото това са си лично твои размишления.

Протестантизмът официално отрича и Преданието, а ти ни говориш тук че се опитвал да създаде свое такова. Акцентът в предните ми постове беше, че той все пак си е създал свое предание, макар да го отрича. Това, което се опитвам да изложа тук и това, което ти се опитваш да ни вмениш без никакво обоснование са коренно различни неща. Ако искаш да ни накараш да ти повярваме обоснови се. Цитирай ни места, където протестантите се опитват да си създадат свое предание и свещенство. В противен случай само ще докажеш, че говориш от себе си, колкото да противоречиш на постовете ми.

А след като повечето от неправославните християни уверено твърдат, че спасени ще има от всички християнски църкви от православни, католици и протестанти въз основа на какво се твърди това, не разбирам и ако е така защо не станат православни при положение, че във всеки български град и село има православни църкви.

Не само неправославните, но и православните смятат че ще има спасени от католиците и протестантите, че даже и от целия останал свят, които дори не изповядват християнството. Дори понякога православни да казват, че само в православието има спасение, те имат предвид че истините на вярата в пълнота се намират единствено в православието, а не че няма да има спасени извън православието. Това са две различни неща и също съм писал вече за тях.

Пасторите защо завършили православно богословие не насочат усилията си в подготовка на хора даващи личен пример с живота си, ако и да не са свещеници, които да учат хората на християнските добродетели. България, а престъпността расте с всеки изминал ден. И бандитите са в храма и за какво ли се молят?

Завършилите православно богословие придобиват образователно-квалификационни степени "бакалавър", "магистър" или "доктор". Те се наричат богослови. Ако над тях се извърши тайнството свещенство за възвеждане в една от трите степени на църковната йерархия: дякон, презвитер или епископ, тогава той се нарича свещеник. Така чрез ръкополагане за съответното църковно служение му се предава благодатта на Светия Дух и посветеният се облича с особена духовна власт по отношение на вярващите: да ги учи на истините на Христовата вяра, да извършва тайнствата и богослуженията, да ги води по пътя на нравственото съвършенство и духовни дела, да бъде пастир на Христовото стадо.

Ето защо в православието няма такова нещо като пастор, който е завършил православно богословие, но над него не е извършено тайнството свещенство чрез ръкополагане. Подобен пастор може да бъде само богослов, който е отхвърлил православието и е приел протестантизма с неговите три основни принципа:

1. учение за радикалното оправдаване на човека чрез вярата - Sola Fide - само вяра. Че вярата е една от най-големите добродетели, необходими за нашето спасение е вярно, но това дава ли основание да не съдействаме на Бога за неговото осъществяване?
2. учение за непогрешимостта на писанията, като единствен източник на истината - Sola Scriptura - само Писанието. Че Писанието е непогрешимо е вярно, но това дава ли основание да се отрече Преданието?
3. доктрина за универсалното богослужение - Soli Deo Gloria - цялата слава принадлежи единствено на Бога. Че цялата слава принадлежи единствено на Бога е вярно, но в тази доктрина като непосредствено следствие от първите два принципа, се правят и изводите срещу църковната йерархия и срещу свещенството.

Тези три основни принципа се намират единствено в протестантското предание (символичните книги), което протестантите иначе отричат, и никъде другаде, и противоречат на християнската вяра. Така тези три принципа не се явяват изразители на трите истините на християнската вяра: оправдание чрез вяра, непогрешимост на Писанието и принадлежността на славата единствено на Бога, а се очертават изразители против нови три християнски истини:

1. необходимостта от нашето съдействие за спасението ни;
2. непогрешимостта на Свещеното Предание,
3. съществуването на църковната йерархия и свещенството

Без свещенство не може да има и тайнства. А предимно чрез тайнствата се преподава благодатта, която дава сили на свещеника да бъде учител на християнски добродетели, а на мирянина сили за придобиването им. Ето защо престъпността расте с всеки изминал ден.

[Пламен]

  - Прав си, съвкупността от всички църкви се нарича християнство а новородените в Христос от всички християнски деноминации не е нито католическа нито православна нито протестантска а - "Църква Христова".

А в тази тема доколкото разбрах при пръв прочит пишеш как протестантите имат свое предание, свое свещенство и защо е при положение, че църквата в лицето на Православната вече всичко това има, ами и те вървят по същия път.

Ами да ви питам тогава двамата съвкупността от кои "всички църкви" се е наричала Тяло Христово в продължение на десет века до Великата схизма през 1054г.?

[esaki]

Всяка деноминация в Протестантството  има свое собствено църковно предание. Петдесятните са дали свое виждане за съществуването си.
Адвентистите също имат собствено предание.
Протестантските църкви имат пастори, които са ръкоположени за такива и съответно те ръкополагат други за пастори. На някои и жените са също пастор(к)и.Цялото семейство е пасторско и децата им понякога са хвалители или ангажирани с друго в църквата.Свещеници са, не са обикновени миряни.


Е тогава ако ще има спасени такива, които не са християни какъв е смисъла от цялата борба срещу ересите?