Що е то религията. Екуменизмът днес!

[Пламен]

Нашият форум е християнски и е само според Библията, не е православен, нито пък протестантски или някакъв друг, тук всеки трябва да защити твърденията с ясни Библейски стихове.

Момчета! Мъже, братя!
Чета последните ви мненията относно въпросите, които Любо повдига за съботата и папството, и размишлявам как най-кратко и ясно да ви покажа защо не се стига до разбирателство и единомислие. За целта, тук само ще ви насоча към основните характеристики на всяка една религия, а в темата за съботата възнамерявам само да ви дам пример как въз основа на тези характеристики да подхождате всеки път при разрешаването на някой подобен въпрос, като този за съботата например.

И така, основните характеристики на всяка една религия са три:
1. вероучение (догмати)
2. духовна-нравственост (религиозно чувство)
3. култ (благочестие)

При отсъствие на една от тези три характеристики дадената религия вече не е религия. Тя може да бъде идеология, философия и там каквото се сетите, но не и религия.

Вероучението - най-общо това е извлеченото от Библията разбиране на Христовото учение, а не самото Писание. От тук става ясно, че това разбиране на Библията не може да представлява съвкупността от "мнения" на всеки, прочел или даже в някои по-фрапантни случаи недочел докрай Библията. В най-кратка форма това разбиране на Православната и Католическата църква е изложено в Символа на вярата, а за всяка протестантска деноминация до скоро това беше нейното Кредо. Защо казвам до скоро по-долу ще обясня. Така че от изказването на Алекс, че "форумът е християнски и е само според Библията, не е православен, нито пък протестантски или някакъв друг", може да си направим такъв извод, от който аз ще се въздържа към момента.

Целта на вероучението е то да даде правилната теория за воденето на духовен живот.

Духовна-нравственост или религиозно чувство- това е практическото приложение на вероучението в живота на християнина. Ако вероучението е теорията, то нравствеността е практиката. Има разлика между нравственост и духовна нравственост. Духовната нравственост е тази, която се сформира от правилното разбиране на Христовото учение. Затова без правилно вероучение не можем да развиваме правилно религиозно чувство. Всяко отклонение от вероучението води до отклонение на духовната нравственост в друга посока и възпрепятстване спасението на душата.

Целта на сформирането и развитието на правилно религиозно чувство е спасението на душата, т.е. да се реализира смисъла на нашия живот. Именно към развитието на духовната нравственост са насочени вероучението и култът.

Култът е определена форма на общение с Божеството на дадена религиозна община и изразява външната страна на религията. В него влизат обичаите, обредите, църковната дисциплина (църковни правила), посещението на богослужение, молитвата и тайнствата по време на богослужение, самото богослужение, и въобще всичко това, което наричаме благочестие. Характерът на култа зависи от културата на обществото и от религиозната му представа за божеството. Колкото един култ е по нисш, толкова той се отдалечава от своята същност. Колкото повече представата за божеството се изкривява и обезличава, толкова култът започва да придобива все повече нисш и материалистичен или пък магически характер. Най-съвършените култови форми имат психологическо, историческо, естетическо и най-вече духовно-нравствено значение. Християнството е не само най-висшата, най-красивата и най-развитата от всички съществуващи по света религии, но е плод на специално божествено и тайнствено Откровение, което целѝ изкупуването на човека и създаването на нова твар в Христа. То извиква съвършено богослужение, изчистено от всякакви нисши и груби култови елементи, за да въплъти в себе си духовното съдържание на даденото от Бога Откровение, да предава Божията благодат и да издига човека тъй, както никой култ дотогава. И докато култът на езичниците е насочен към измислени божества, а култът на юдеите - към не съвсем открилия се на тях Бог (на патриарсите, Мойсей и пророците), то християнството възползвайки се само от формите на юдейския култ, издига богослужението на такава висота, на каквато се издига новозаветното Откровение в сравнение със старозаветното. Така се достига до най-връхната точка на християнското богослужение - Бог предава на кръстна смърт Своя Единороден Син, за да спаси света. Цялото християнско богослужение се гради на тази кръстна смърт.

Целта на култа е да предизвика религиозното чувство и да се осъзнае целта на човешкия живот, да се отдаде поклонение пред Бога и да се преподаде Божията благодат, която очиства, възражда и съдейства за спасението. Една от формите на християнския култа са тайнствата и те са с най-голямо духовно-нравствено значение за нас, тъй като именно чрез тях се преподава благодатта и това ги поставя на централно място в богослужението.

Връзка между вероучение, религиозно чувство и култ
Крайната цел на религията се изразява в правилното сформиране и развитие на религиозното чувство за спасение на душата. Човекът е двусъставно същество и в него не може да се появи религиозно чувство без съответна телесна изява. Култът е външната страна на религията, а религиозното чувство - вътрешната. Вътрешната религиозност се изявява външно чрез култови форми, а външният култ пък се вдъхновява от вътрешната религиозност. Външен култ, който не се вдъхновява от вътрешна религиозност е мъртва форма и суетност. Правилното в резултат на вероучението вътрешното религиозно чувство се излива във външно чувство на благочестие, което от своя страна отново се насочва към духовно-нравственото развитие по пътя към нашето спасение.

И сега малко информация за екуменизма
Предлагам ви да изгледате един екуменически филм, за който научих съвсем скоро в предаването на  Горан Благоев "Вяра и общество".

- филмът е с продължителност само 40 минути, но тук е поместен в рамките на цяла една екуменическа беседа от 1 час и 30 минути. Самият филм започва от 5-тата минута и продължава до 45-тата. Въпреки че филмът е български, в него се говори на английски език, т.к. е отправен към световната християнска общност. Субтитрите се разминават и това го прави малко неприятен за гледане. Затова ви препоръчвам да го гледате тук, където субтитрите не се разминават

Кратък анализ на филма
Защо в края на този пост ви отварям темата за екуменизма и ви предлагам този филм, пък и неговия анализ? Това ще стане ясно в самия край на поста ми.

Заглавие на филма
И така, филмът се казва "Видимо единство". Още със заглавието му е възможно да ви осени сянката на неговата цел.

Мото или основна идея на филма
Единство в многообразието!

Изложение на идеята на филма
Пет ключови думи са използвани във филма:
1. теология или философия;
2. вяра и любов
3. традиция

Сега ще поставя тези пет думи в светлината на цялостното изложение на поста ми:

1. вероучение - теология (философия);
2. духовна нравственост - вяра и любов;
3. култ - традиция

Заключение на филма
Филмът завършва със следните думи (цитирам по памет): "Не е важна теологията или философията, нито традицията, важна е вярата и любовта помежду ни, това е единство в многообразието".

Вижда ли се вече идеята на поста ми? Екуменистите предлагат обединението на християните да стане на втория етаж в дома на религията, като умишлено скриват изискването, че за да има среща на втория етаж, трябва и останалите етажи да са част от една и съща сграда. Това се отнася особено за първия етаж на вероучението. Защото не може да гарантираш среща с някой на втория етаж на една сграда с няколко адреса, ако не си доуточнил от коя страна се намира входа, през който най-напред се озоваваш първия етаж. А на екуменистите не им стига това, но отдавна вече правят опити да обединят вторите етажи и на сгради, нямащи нито една допирна стена, т.е. на съвсем различни сгради, разбирай различни на християнството религии.

По настоящия въпрос в нашата тема нека още малко да задълбочим разсъжденията си относно второто ниво на религията, пък и без това то е най-важното за нас християните. В същото време то най-не се разбира, но най-много  се спекулира с него. Тук особено адвентистите, които въобще не успяват да прокарат вододела между  Стария и Новия Завет трябва много добре да внимават. В Гал.5:22-23 апостол Павел казва: "А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание", а в 1 Кор.13:13 продължава: "А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта". Колко "възвишени" трябва да са идеите на екуменистите, които предлагат обединение на втория етаж, където се култивират двете най-големи добродетели - вярата и любовта. Макар че под вяра те разбират вярата в Иисус Христос като Господ и Спасител нека да видим какво казва апостол Яков: "Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят". Сега да тръгнем ли да се обединяваме с бесовете, защото и те вярват? Относно любовта какво заповядва Иисус в Мат.5:44: "обичайте враговете си" Да тръгнем ли да се обединяваме с враговете си? Както казах вече има различни видове нравственост, но само една е духовната. Например, ако попитаме минувач по улицата какво е любовта твърде вероятно е той да ни я обясни посредством плътската любов между мъжа и жената. По аналогичен начин философ от някоя наука ще ни обясни вярата си в Бога. През 2006г. на последната, девета сесия на ССЦ (световния съвет на църквите) в Порто Алегри (Бразилия) ректорът на Салонийския университет (Салоники) казал: „След почти половин вековен диалог става ясно, че единството на християните не може да се достигне чрез съгласуване в областта на богословско-догматическите въпроси, но само по силата на любовта до отказване от собствената непоколебимост и убеждения”. Оттук става ясно, че главното е единството, а не истината.

Та мъже, братя християни, щом е толкова важно единството, как предлагате да се обединим в този християнски форум, където няма критерий по който да се разбират Божествените истини в Библията? Без съгласуване най-напред на веро-догматическите въпроси, които за православието са изложени в Символа на вярата, а за протестантите до скоро беше Кредото, поместено най-малко в техните официални сайтове, не може да се постигне съгласие по въпросите, които възникват тук във форума. Няма как с един адвентист да постигнеш съгласие по въпроса с освещаването на съботата, който се отнася до култа, без преди това да съгласуваш с него представата си за почивния ден, която се отнася до догматическите въпроси, т.е. до вероучението. И най-накрая да обсъдиш с какво ще допринесе за него практическото освещаване на съботата за духовно-нравственото му състояние, т.е. как ще се възползва от тази форма на култа за неговото спасение?

[alex]

Та мъже, братя християни, щом е толкова важно единството, как предлагате да се обединим в този християнски форум, където няма критерий по който да се разбират Божествените истини в Библията? Без съгласуване най-напред на веро-догматическите въпроси, които за православието са изложени в Символа на вярата, а за протестантите до скоро беше Кредото, поместено най-малко в техните официални сайтове, не може да се постигне съгласие по въпросите, които възникват тук във форума. Няма как с един адвентист да постигнеш съгласие по въпроса с освещаването на съботата, който се отнася до култа, без преди това да съгласуваш с него представата си за почивния ден, която се отнася до догматическите въпроси, т.е. до вероучението. И най-накрая да обсъдиш с какво ще допринесе за него практическото освещаване на съботата за духовно-нравственото му състояние, т.е. как ще се възползва от тази форма на култа за неговото спасение?

Единствената основа, която може да бъде използвана за първи етаж в обединението на хора от различни църкви е правилното тълкуване на Библията. А стълбата към втория етаж според мен е любовта. 

Библията може да бъде тълкувана правилно единствено, ако се чете правилно.

Във форума има критерий и това са нашите правила, които описват как правилно да четем Библията, за да може да разберем нейните послания:

http://stani-hristianin.com/forum/index.php/topic,8.msg18.html#msg18

Всеки участник във форума може да даде предложения за подобряване на правилата с цел защита от заблуди.

Във всяка тема според мен много ясно се вижда истината. Но някои участници не искат да я приемат, защото поставят наученото от определената деноминация, която посещават над Библейската истина.


Много хубав филм. Накара ме да се замисля за много неща.

п.п.
Правилното тълкуване на Библията е само едно! 

[timo2]

Как да постигнем единство при условие че има християнски общности които са убедени и проповядват че Библията може да се чете и тълкува само от клирици и единствено те могат правилно да я тълкуват.

 Не знам точната дата но едва преди около 50 години католическата църква разрешава на обикновения мирянин да притежава и чете Библията. За православната църква макар че няма официална забрана, още няма и разрешение.

Не знам за вас, но когато ме видят с библия в ръка обикновено ме питат "Ти от коя секта си?"

[lyubo]

Всяко обединение извън Божията вечна и спасителна истина разкрита в Словото, е сатанинска задруга.

1 Солунци 5
"1 А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише;   
2 защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем.   
3 Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат.   
4 Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец.   
5 Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от нощта, нито от тъмнината.   
6 И тъй, да не спим, както другите, но да бъдем будни и трезвени.   
7 Защото, които спят, нощем спят, и които се опиват, нощем се опиват;   
8 а ние, като сме от деня, нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надеждата за спасение."

Вавилон има нужда от религиозно, политическо и икономичексо обединение. Така е било в миналото, така и ще бъде в близкото бъдеще но за кратко, колкото да се позволи грехът да се изяви с пълна сила като нагледен урок пред цялата вселена за гибелните му последствия върху живота и най-ценното за което си струва да живее човек, и като тест за вярност към Бога.

2 Коринтяни 6

"14 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?   
15 и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия?   
16 и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".   
17 Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема,   
18 И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ."

[esaki]

Всяко обединение извън Божията вечна и спасителна истина разкрита в Словото, е сатанинска задруга.

1 Солунци 5
"1 А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише;   
2 защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем.   
3 Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление

Вярно написано, а и за какво обединение се пише?
Имаме Библия, имаме Господ Исус Христос, Отец и Дух Свети.
Господ е казал как и какво трябва да правим.Апостолите ни го разясняват, ако не е ясно. Да живеем и работим за Бог всеки ден, да разнасяме благата вест, да постъпваме така с другите както искаме да постъпват и те с нас.
Всеки ден да сме в Господната почивка, но физически е правилно да почиваме в седмия ден така както и Господ си почина, не че се е уморил, но така трябва. За да имаме сили да продължаваме.

[lyubo]

Всяко обединение извън Божията вечна и спасителна истина разкрита в Словото, е сатанинска задруга.

1 Солунци 5
"1 А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише;   
2 защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем.   
3 Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление

Вярно написано, а и за какво обединение се пише?
Имаме Библия, имаме Господ Исус Христос, Отец и Дух Свети.
Господ е казал как и какво трябва да правим.Апостолите ни го разясняват, ако не е ясно. Да живеем и работим за Бог всеки ден, да разнасяме благата вест, да постъпваме така с другите както искаме да постъпват и те с нас.
Всеки ден да сме в Господната почивка, но физически е правилно да почиваме в седмия ден така както и Господ си почина, не че се е уморил, но така трябва. За да имаме сили да продължаваме.

Не можем всеки ден да живеем в Господната почивка, защото тя ше настъпи след спасението на верните на Бога хора. Сега имаме съботата за почивен ден.

[esaki]

Как да постигнем единство при условие че има християнски общности които са убедени и проповядват че Библията може да се чете и тълкува само от клирици и единствено те могат правилно да я тълкуват.

 Не знам точната дата но едва преди около 50 години католическата църква разрешава на обикновения мирянин да притежава и чете Библията. За православната църква макар че няма официална забрана, още няма и разрешение.

Не знам за вас, но когато ме видят с библия в ръка обикновено ме питат "Ти от коя секта си?"

Не е нужно единство. Нужно е всеки от "големите" да си прочете отново Библията, да се смири и покае, че е заблуждавал хората толкова дълго време.
Господ все още им дава шанс.
Мен пък са ме гледали с особено странно изражение само като спомена какво пише в Библията и са обсъждали и са ме следели къде в коя "секта" ходя.

[esaki]

Всяко обединение извън Божията вечна и спасителна истина разкрита в Словото, е сатанинска задруга.

1 Солунци 5
"1 А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише;   
2 защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем.   
3 Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление

Вярно написано, а и за какво обединение се пише?
Имаме Библия, имаме Господ Исус Христос, Отец и Дух Свети.
Господ е казал как и какво трябва да правим.Апостолите ни го разясняват, ако не е ясно. Да живеем и работим за Бог всеки ден, да разнасяме благата вест, да постъпваме така с другите както искаме да постъпват и те с нас.
Всеки ден да сме в Господната почивка, но физически е правилно да почиваме в седмия ден така както и Господ си почина, не че се е уморил, но така трябва. За да имаме сили да продължаваме.

Не можем всеки ден да живеем в Господната почивка, защото тя ше настъпи след спасението на верните на Бога хора. Сега имаме съботата за почивен ден.

Работете не като за човеци казва апостола.
Всичко им стана общо.

Ставаш сутрин. Благодариш на Бог. Четеш от Словото. Отиваш в църква(в Южна Корея го правят). Отиваш на работа , работиш и знаеш, че всичко е за Бог и най-тежкия ти труд.Благодариш. В почивките се молиш, четеш говориш за Бог с колеги, ако искат да говорят. След работа пак в църква, у дома след обичайните домашни задължения, за които благодариш на Бог, защото са и за Него, четеш, молиш се, развиваш се в някаква полезна област за Бог, наслаждаваш се, че си в Божията почивка, а на седмия ден не извършваш никаква физическа работа и си отново в събранието на верните Му.

[lyubo]

Божията почивка е съботата - седмият ден от седмицата. По същият начин тези които ще влязат в Божията почивка на Небето през седмото хилядолетие, когато Земята ще си почива от човешко присъствие, са изкупените от Бога, Който им е направил обиталища там.

[esaki]

Ако сте изгледали филма внимателно щяхте да видите, че икуменизъм има само в думите на Тони Палмър. Той си представя как 3 милиарда са едно. Няма как да стане под шапката на папата, защото преди да загине в катастрофа Палмър беше обявил края на протестантството.
Много точно и ясно казано от архимандрит Касиан в първите четири минути на филма (изслушайте го), не случайно му отказаха и регистрация на неговата православна църква, защото той не е от традиционната православна църква. Каквото и да се изпише и изговори не се ли върнем към християнството от първите три века няма как да има единство.

[timo2]

Ако сте изгледали филма внимателно щяхте да видите, че икуменизъм има само в думите на Тони Палмър. Той си представя как 3 милиарда са едно. Няма как да стане под шапката на папата, защото преди да загине в катастрофа Палмър беше обявил края на протестантството.
Много точно и ясно казано от архимандрит Касиан в първите четири минути на филма (изслушайте го), не случайно му отказаха и регистрация на неговата православна църква, защото той не е от традиционната православна църква. Каквото и да се изпише и изговори не се ли върнем към християнството от първите три века няма как да има единство.

Матей 16:17
Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне(Петре), сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.

[esaki]

Матей 16:17
Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне(Петре), сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.

Бог открива рано или по-късно истината на много християни, от всички християнски деноминации.
И дано запази вярата у тях, защото много от тях са впоследствие упреквани и гонени от бившите си събратя по деноминация.

[Пламен]

Икуменизъм

Определение - движение, за обединяване на всички християнски изповедания, като преодолее изкуствено различията им; произлязло от различни протестантски общности и, което се координира от Световния съвет на църквите - ССЦ.

В литературата от комунистическо време протестантството се разглежда като буржоазна разновидност на християнството, възникнала в резултат на противоречията между двете социални системи - капитализъм и социализъм.

Икуменическото движение (ИД) има за задача обединение на две нива:
1. международен конфесионализъм - тук се отнасят такива международни протестантски организации като Лутеранската световна федерация, Методисткия световен съвет, Презвитерианския световен алианс, Баптисткият световен алианс и др.
2. междуконфесионални обединения в самата страна - тук се отнасят различни обединения от типа "национален съвет на църквите". Такива например са "Националния съвет на църквите в САЩ, "Британският съвет на църквите" и др.

Тези обединения сътрудничат със ССЦ. Много от техните ръководители са едновременно и ръководители на ССЦ.

За начало на ИД се счита Световната мисионерска конференция, свикана в Единбург (1910г.) под председателството на американския методист Джом Мот. На конференцията е създаден постоянен комитет за продължаване на мисионерската дейност. През 1921г. е преобразуван на Международен мисионерски съвет (ММС). Наред със задачата му да осъществява координацията на всички национални мисионерски организации, неговото предназначение е било да формира обществено мнение в поддръжка на "свободната религия". Към 60-те години членове на ММС са 38 национални организации, от които 14 са църкви от Европа и Америка. Останалите са организирани като "християнски съвети" от Азия, Африка и Латинска Америка.

За разрешаването на богословските въпросите е създадена Комисията "Вяра и ред", а на въпросите от практическото християнство - Комисията "Живот и работа".

"Вяра и ред" провежда две конференции:
1. Лозанска (1927г.) с председател Чарлз Брент - постигнато е частично съгласие на православните с протестантската догматика;
2. Едингбургска (1937г.) - православни представители не присъстват. Не е постигнато единство по много въпроси, сред които свещенството и тайнствата.

"Живот и работа" провежда също две конференции:
1. Стокхолмска (1925г.) - т. нар. "Универсална християнска конференция по въпросите на живота и дейността;
2. Оксфордска (1937г.) - посветена е на проблемите на взаимоотношенията между църквата, обществото и държавата.

Обединение на "Вяра и ред" и "Живот и работа" в ССЦ
Тъй като вторите конференции и на двата комитета се провеждат в една и съща година оттогава започва процес на обединение между тях и в крайна сметка прерастват в провъзгласения през 1948г. в Амстердам Световен съвет на църквите (ССЦ).Предшестван е само от подготвителен комитет през 1938г. с председател Уилям Темпъл и генерален секретар Висер'т Хуфт.


През 1946г. ММС и Подготвителният комитет на ССЦ създават Комисията на църквите по международните въпроси (КЦМД). Специалната задача на КЦМД е да засили влиянието на ССЦ в международната политика на религиозна основа. На специална конференция по разоръжаването (1978г.) е взето решение да се разработи "богословие на света" с есхатологически и пророчески характер и през неговата призма да се разлеждат всички актуални проблеми на съвременността. КЦМД посредством различен вид меморандуми и декларации за християнските принципи на политиката оказва влияние на ООН, ЮНЕСКО, Международната организация на труда, Световната организация по здравеопазването и др.

През 1961г. започва разпадането на колониалната система в следствие на което в Азия и Африка възникват десетки млади държави. За евангелизация и подготовка на мисионерски кадри е създадена Комисията за световна мисия и евангелизация (КСМЕ), който започва да изпълнява функциите на ММС в съответствие с концепцията "Мисия на шест континента".

Асамблеи на ССЦ

Първата асамблея е през 1948 г. в Амстердам на тема "Човешкото падение и Божият промисъл";
Втората е през 1954 г. в Еванстон - "Христос ­ Надеждата на света";
Третата е през 1961 г. в Ню Делхи - "Иисус Христос ­ Светлината на света";
Четвъртата е в Упсала през 1968 г. - "Ето, всичко ново творя";
Петата е в Найроби през 1975 г. - "Иисус Христос освобождава и обединява";
Шестата е през 1983 г. във Ванкувър - "Иисус Христос: Животът на света";
Седмата е през 1991 г. в Канбера - "Ела, Св. Дух, обнови цялото творение";
Осмата - през 1998 г. в Хараре - "Обърни се към Бога ­ възрадвай се в Надеждата".
Деветата - през 2006 г. в Порто Алегре - "Боже, по Твоята милост, преобрази света"
Десетата - през 2013 г. в Пусан - „Господи, помогни ни да намерим вяра и справедливост”

Аз не се определям като протестант или православен, а като християнин.
Не разбирам, защо е нужно да има разделение на деноминации, ако всички вярваме в един Бог и неговото слово Библията.

Брат Пламене нека се учим един от друг, протестанти от православни и православни от протестанти, а най-вече да сме християни.

Църква  би трябвало да сме аз и ти, последователите на Христос а не на определена деноминация.

Православната църква отдавна прекратява участието си в екуменическото движение. Българската православна църква прави това на 27 май 1998г. с  официално изявление.

Пламене,не си разбрал каква е екуменическата църква,тя не е сбор от църкви,а е църква,която е в съюз със светската власт и система,затова е наречена;блудница;..Не ми се споменава на коя офицялна църква прилича.

Идеология на икуменизма:

Един от най-известните икуменисти, проф. В. В. Зенковски, казва през 1935 година:

    "Църквата не е открита на света в пълнотата на своята сила и истина, и само в резултат на икуменическото общение ние ще се сподобим да получим откровение за Църквата" (Вестник русского студенческого христианского движения, януари-февруари 1935 г.).

[Пламен]

ИКУМЕНИЗМЪТ Е ЕРЕС ПРОТИВ ДОГМАТА ЗА ЦЪРКВАТА

Православния догмат за Църквата и фактическото му отричане от икуменистите, което прави за нас невъзможно да участвуваме в икуменическото движение.

Доцент д-р архимандрит СЕРАФИМ (Алексиев)
Доцент д-р архимандрит СЕРГИЙ (Язаджиев)

А. Църквата според Символа на вярата. Теория за клоновете. Плурализъм.

Догматът за Църквата е изразен много сбито и точно в 9-ия член на Никео-цариградския Символ на вярата, дето четем:

„Вярвам в едната, света, съборна и апостолска Църква“.

Църквата, в която вярваме, е:
- съществуваща, а не е очаквана;
- вече създадена, а не тепърва предстояща да се създаде;
- напълно действителна, а не въображаема.
       
Било е време, когато Църквата е била обещавана от Спасителя: „Ще съградя Църквата Си“ (Мат. 16:18). Но това обещание се е изпълнило още по времето на Христа. Едва в наше време на икуменическа почва възникват мисли, че Църквата трябва тепърва да се създава, и то не върху Камъка на Истината, а върху пясъка на всевъзможните човешки заблуди. Такъв възглед не може да намери опора в Символа на вярата и в Свещеното Писание.
       
За разлика от еретическите общества, претендиращи да са „църкви“, Христовата Църка е наречена „една, света, съборна и апостолска“. Що значат тези определения?
1) Църквата е ЕДНА поради единството на нейната вероизповед. Тя не би била една и единствена, а щеше да бъде множествена, ако в нея се допуснеха различни верови убеждения;
2) Тя е СВЕТА и освещаваща чрез раздаваната в нея небесна благодат. Ако не ѝ бе дадена свише тази Божествена благодат, тя не би могла да се нарича света, а щеше да бъде човешка безблагодатна организация, каквито са еретическите общности;
3) Тя е СЪБОРНА и ВСЕЛЕНСКА по силата на пазената и проповядвана от нея Божествена истина, предназначена за разпространение в целия свят. Ако ѝ липсваше тази Истина, тя би била някаква огромна по обем земна величина, събрала под покрива си всички налични религиозни лъжеучения в света, — но не и Христова Църква;
4) тя е АПОСТОЛСКА, понеже има апостолски произход, пази апостолското приемство и е вярна на апостолските предания.

Учението, изразено така кратко в 9-ия член от Символа на вярата с думите „една, света, съборна и апостолска Църква“, съставлява пълнотата на православната вяра в Църквата. „Ние разбираме или поне чувствуваме, — казва добре проф. Владимир Лоски, — че Църквата без което и да било от тези свойства не би била Църква, и че само хармоничното съединение на тези четири качества, изповядвани в Символа на вярата, изразява цялата пълнота на нейното битие“.

Преди всичко инославните икуменисти не вярват в съществуването на една-единствена, истинска, чиста от всякакви заблуди, света, съборна и апостолска Църква. По тяхното схващане, никое от съществуващите християнски изповедания не е останало напълно вярно на древната апостолска Църква и не притежава пълнотата на истината.

„Според нас, никоя църква не притежава истината“ — каза икуменистът проф. Нелсон от Бостънския университет (Америка) по време на проведения диалог в Духовната академия в София през м. март 1970 г. Икуменистите смятат, че Христовата Църква тепърва трябва да се създаде чрез икуменическото движение, посредством сближаването на т. нар. „църкви“ при взаимни отстъпки в учението и практиката.

Още през 1937 г. протестантът-икуменист Ели Гунел писа твърде открито за икуменическата „вяра“ във вселенската църква:

„Аз вярвам в това, което още не съществува (к. н.)… но което непременно ще бъде. Защото вярвам в Св. Дух, Който от историческия час на Петдесетница в йерусалим, създава и пресъздава неуморимо опити, скици на църквата, докато се яви образцовата (църква)… Аз виждам много църкви… Аз виждам църкви грешни до такава степен, че да служат за съблазън, църкви съмишленици на света, едновременно и виновни и жертви, обезпокоявани от легиони бесове: формализъм, интелектуализъм, догматизъм“ (sic!).

Подобни кощунствени мисли представят основаната от Христа Църква като още несъществуваща и обвиняват Св. Дух в неумелост да създаде изведнъж образцова църква, поради което Той уж си правел от Петдесетница, та чак до днес само опити, като създавал нескопосни скици на църкви, една от друга по-несполучливи, вследствие на което се появявали в света църкви, служещи за съблазън, църкви, виновни за нещастията в света и сами обитавани и „обезпокоявани от легиони бесове“! Да се приписва всичко това на Св. Дух е онази непростима хула, за която говори Господ в Евангелието (Мат. 12:32)!

Църквата е създадена от Господа Иисуса Христа (Мат. 16:18) и е утвърдена от благодатта на Св. Дух, изляна над нея в пълнота в деня на Петдесетница (Деян. 2:1-42). Нея Спасителят обикна (Еф. 5:25). За нея Той проля кръвта Си (Деян. 20:28), „за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото; за да я представи на Себе Си славна Църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна“ (Еф. 5:25-27).

В разговор със споменатия икуменист-англикан Майкъл Мур на 3.IX. 1967 г. ние го запитахме, има ли според него днес църква, която да изповядва напълно правилна и безупречна вяра. — „Не! — отговори той. — Ние трябва да комбинираме вярата от всички църкви. Така всички ще станат едно“. Този отговор ни показа, че порочният и недопустим в Догматиката принцип на синкретизма е залегнал в основата на икуменизма.

Глостърският епископ, участвувал в съвещанието между гръцките и англиканските богослови, станало през м. май 1941 г. в Атина, възразил енергично срещу православния догмат, че само Православната Църква е „едната, света, съборна и апостолска Църква“, като казал, че „Църквата е загубила своето единство и сега съществуват само разколи (схизми) — източен разкол, папски разкол, англикански разкол“.

Някои западни икуменисти отиват още по-далеч и отричат не само фактически, но и по начало единството на Църквата. Икуменистът Хенри ван Дузен пише:

„Представата за една първоначално „неразделена Църква“ е чиста приказка… Историята не познава такава действителност. Никога не е имало „неразделена Църква“. Дори между първите петнадесет века едва ли е имало век, който да не е преживявал поне едно ново по-голямо и трайно разцепление в „тялото Христово“.

Авторът на тия думи — либерален протестант — гледа на всяка ерес като на нов клон от Христовата Църква и дава на всяка разделена част правото да се нарича „църква“.

Големият сръбски православен догматист архимандрит д-р Юстин Попович добре казва:

„Както Личността на Богочовека Христа е една и единствена, така също и Църквата, основана от Него и върху Него, е една и единствена. Единството на Църквата неминуемо следва от единството на Богочовека Христа… Всяко деление (на Църквата) би означавало нейната смърт (к. н.). Тя е цялата в Богочовека и е най-напред Богочовешки организъм, а след това и Богочовешка организация. Всичко в нея е богочовешко: и животът, и вярата, и любовта, и кръщението, и евхаристията, и всяко нейно свето Тайнство… и цялото ù учение, и целият ù живот, и цялата нейна безсмъртност, и цялата нейна вечност, и цялото нейно устройство… У нея е всичко богочовешки едно и неделимо… У нея е всичко органически и благодатно свързано в едно богочовешко тяло, под един Глава — Богочовека Господа Христа… Съединени с Христа, всички членове на Църквата от всички народи и от всички времена са едно в Христа Иисуса (Гал. 3:28). Това единство на верните започва с първото Тайнство — св. Кръщение, продължава и се засилва чрез останалите св. Тайнства и стига своя връх в св. Евхаристия, която осъществява най-съвършеното единство на верните с Господа Христа, както и единството между самите верни… Основата на целокупната Христова Църква се изгражда върху единството и единствеността на Богочовешката ВЯРА. А в тази вяра всичко е Богочовекът Господ Иисус Христос, Който в Себе Си и чрез Църквата е съединил навеки небето със земята, ангелите с човеците и, което е най-важното — Бога с човеците… Богочовешката вяра дава на нас човеците абсолютно всичко, което ни е потребно за вечния живот… Без нея човешкото битие е ужас на ужасите, проклятие на проклятията. С тази вяра ние стоим и съществуваме в Църквата на Спасителя… Една и единствена от горе до долу (от верха до дна), тази вяра е веднъж завинаги предадена на светиите (Иуда 1:3)… Подобно на св. апостоли, и св. отци и учители на Църквата… изповядват единството и единствеността на Православната Църква. Оттук е понятна пламенната ревност на св. църковни Отци, проявявана при всяко отделяне и отпадане от Църквата, както и тяхното строго отношение към ересите и разколите… Както у Господа Христа не може да има няколко тела, така в Него не могат да съществуват няколко църкви… Оттук разделението на Църквата е онтологически, по същество, нещо невъзможно (к. н.). Разделение на Църквата никога не е имало, нито може да има (к. н.); съществували са и ще съществуват отпадания от Църквата… От едната неделима (неразделна) Църква Христова са отпадали в разни времена еретиците и разколниците, и с това са преставали да бъдат членове на Църквата… Така са отпаднали гностиците, арианите, духоборците, монофизитите, иконоборците, римокатолиците, протестантите, униатите и всички останали отцепници, принадлежащи към еретико-разколническия легион“.

Мисълта, че Църквата днес съществува само в разколи, е изразена в т. нар. Branch-Theory (теория за клоновете), според която Църквата е разделена на „клонове“: православен клон, римокатолически клон и англикански (респ. протестантски) клон. Тия клонове не са в единство и общение помежду си. Но външното единство, според тази теория, „не било съществен белег на Църквата. С нейната дълбока същност било съвместимо разнообразието в ученията и практиката“.

„Разнообразието в ученията“, наричано в икуменическите среди още и „плурализъм“, днес особено се закриля от женевския икуменизъм, обхванал толкова много вероизповедания и секти в своето лоно. Според него, тоя плурализъм обогатявал уж участниците в икуменическото движение. Всеки можел, вслушвайки се в другия, да научи нещо от него, да обогати своята традиция с чуждата традиция, да попълни вярата си с елементите, съхранени в другото изповедание, явяващо се като носител на друго църковно предание! Лука Фишер, бившият директор на отдела „Вяра и устройство“, смело твърди, че „разнообразието е законно и дори необходимо“ въпреки криещите се в него опасности.

Но какво значи това от строгото православно гледище, според което може да има само една истинска Богооткровена вяра (срв. Еф. 4:5), само едно истинско свето Предание (срв. 2 Сол. 2:15) и само една Църква (срв. Мат. 16:18)? Плурализмът, допускан и даже одобряван от икуменизма, не е нищо друго освен превръщане на Божествената истина от нещо абсолютно в нещо относително. Защото как могат да не бъдат относителни истините на вярата, щом разните вероизповедни традиции, които си противоречат често до взаимно изключване, еднакво се приемат като носителки на някаква „истина“? Релативизиране на истината (превръщане на истината в относителност)— това е основната тенденция на споменатата Branch-Theory.

Според напълно правилните разсъждения на А. Ведерников, „тази теория на клоновете е съблазнителна вече поради това, че изравнява истината със заблудата и в същото време рисува измамната перспектива за създаване на нова, икуменическа църква, в която трябва да се обединят всички съществуващи християнски изповедания, без да губят присъщите им ценности. Тази перспектива внушава мисълта за нереалност на тази Църква и превръща нашата религия от действително онтологическо съчетаване с Бога — в празно настроение, с което лесно може да се отиде до всевъзможни компромиси във вярата и живота“.

Ясно е, че не културите са изменили формулирането на тайната на Христа и с това — истината за Него, а отделните еретици, вдъхновявани от врага на Църквата, каквито са Арий, Несторий, Македоний, Евтихий и др. Но днес икуменизмът прехвърля вината от ересиарсите върху културите, за да оправдае съществуващите в християнството разделения и разколи като нещо законно и едва ли не необходимо. Църквата не може да съществува в разколи. Тя винаги е била неделима и неразделна една-единствена Църква, вътрешно постоянно обединявана от неизменната богооткровена, апостолска вяра. Щом някой сметне Църквата за разделена величина, той все едно, че я отрича, защото „всяко царство, разделено на части една против друга, няма да устои“ (Мат. 12:25). Загуби ли единството си във вярата, Църквата загубва Божественото си предназначение — да бъде носителка на Истината, и не може да бъде Христова Църква — „стълб и крепило на истината“ (1 Тим. 3:15).

Следва продължение...

[Пламен]

Б. Църквата е една. Англиканският принцип за всеобхватността

Какво значи „една Църква“? — Щом Църквата е мистично Христово тяло, в което се пазят съкровищата на благодатта и истината (Кол. 2:3), то една Църква, възглавявана от един Глава, означава: „Един Господ, една вяра“ (Еф. 4:5), една Истина.

Ако Църквата би била разделена, то би значело да се допусне абсурдът, че и нейният Глава Господ Иисус Христос се е разделил! (1 Кор. 1:13). Защото как може да се твърди, заедно с Висерт Хуфт, че „Иисус Христос е във всички църкви, въпреки фактически съществуващите различия между тях“, без да се приеме кощунственият абсурд, че Христос се е разделил, та да внушава тук едно, там — съвсем друго, а на трето място — нещо съвсем противоположно на първите две? Ако пък Христос се е разделил и е изпаднал в противоречие със Себе Си, тогава се идва до кощунствения извод, че в Него няма истина, и че не може да Му се вярва, когато Той казва за Себе Си: „Аз съм Истината“ (Йоан. 14:6). Защото, както добре изяснява Цариградският патриарх Иеремия II, „истината не противоречи на истината“.

Установи ли се, че Христос си противоречи, това значи край на християнството, край на Църквата, край на спасението! С пълно основание човек може да се запита: Не е ли тъкмо това всъщност тайната цел на икуменизма, очертаващ се все повече като богоборчески, антихристиянски и безбожен?

Разделена Църква значи разделена вяра. А разделена вяра значи подкопана, минирана вяра. Такава подкопана, минирана вяра проповядва икуменизмът чрез доктрината си за плурализма. А ние, православните християни, държим за цялостната, здрава, една, единна и истинска вяра, защото „без вяра не е възможно да се угоди Богу“ (Евр. 11:6).

Според икуменическата логика се стига до заключението, че всяка вяра, дори и най-еретическата, е спасителна, щом Христос е и в ония „църкви“, дето се проповядват явно еретически лъжеучения. Но тогава се обезсмислят думите на св. ап. Павел: „Пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях!“ (Рим. 16:17). Тогава са безпредметни вероопределенията и решенията на Вселенските събори, постановили спасителността на Православната вяра и пагубността на ересите въз основа на словото Божие, дето се говори за еретиците, че похулват пътя на истината, мамят с лъстиви думи и водят към гибел! (2 Петр. 2:1-3).

Разколи и ереси всякога е имало и ще има. Но Христовата Църква е оставала винаги единна и вътрешно неразделна сред гъмжилото от ереси и разколи, понеже е отсичала от себе си всяко отстъпление от истината. Отрязвайки заразеното подобно на това, както хирургът отстранява от организма опасния тумор, тя е спасявала здравото, за да може то да продължава да расте. Това е била нейната главна задача на седемте Вселенски събори, както се признава дори от един методист: „Главната грижа на Вселенските събори е било учението — определяне на учението и разобличаване на заблудата и ереста“ (Jones, Martyn Lloyd. La base de l’unite chretienne, p. 70; traduit de l’anglais, imprime a Geneve; вж. по-нататък с. 68).

Ония, които споделят схващането, че Църквата днес съществува уж в разколи, съвсем не мислят да осъществяват очакваното обединение чрез възвръщане към истината, пазена от Православието. А между това усилено се говори за сближение на църквите и за създаване на единство между тях след векове на раздяла. Как си представят западните икуменисти това бъдещо обединение? Понеже мислят, че никоя от църквите не е истинската Христова Църква, и понеже не виждат Църквата като настояща величина, а я очакват тепърва да се създаде в бъдеще, те се надяват, че превъзпитаните в икуменически дух нови поколения богослови ще съумеят да премахнат в близко бъдеще разделителните прегради между сегашните вероизповедания. Разбира се, тази мисъл не се изказва така ясно, за да не бъдат дразнени православните. И все пак тя от време-навреме се издава от по-откровени икуменисти. Ето един типичен пример. На 21 март 1961 г. англиканинът Френсис Хаус, деятел от ССЦ, придружаван от г-ца Луиза Майхофер от Женева, изнесе сказка пред професори и студенти на Духовната академия в София на тема: „Характерни черти на англиканството“. Между другото той каза, че в Англия имало не една, а четири църкви, че икуменистите работят за съединението на всички църкви в света, и че когато това стане, не ще има нито римокатолическа, нито англиканска, нито протестантска, нито православна — в тоя сепаративен смисъл на думата — църква, а всички ще образуват една „църква“.

Че тази бъдеща икуменическа „църква“ не е мислена като православна, е съвсем ясно. Защото Православната Църква си съществува и ще съществува. И ако икуменистите биха желали да бъдат православни, би следвало просто да се откажат от своите еретически заблуди и да прегърнат Православието, както това още преди един век убедително е внушавал на римокатолици и протестанти инославният богослов Овербек. Той стигнал чрез исторически изследвания до убеждението, че истинската Христова Църква не може да бъде друга освен Православната; в нея, според обещанието на Спасителя, Светият Дух пребъдва постоянно. Тази Църква — по думите на Овербек — не е нужно тепърва да я създаваш или възсъздаваш, защото тя е създадена вече от Господа Иисуса Христа, а трябва само да я потърсиш. Иначе, ако не вярваш, че тя съществува, ще излезе, че Спасителят е дал лъжливо обещание. „Църквата е учреждение, което има своята история; тя не може да бъде измислена... Попитайте историята — тя ще ви покаже този дом и ще ви доведе до него!“ (Овербек. Свет с Востока. Взгляд на кафолическое Православие сравнительно с папством и протестантством. Вильна, 1867, с.89, 90).

Доскоро икуменическите дейци твърде предпазливо се изказваха относно бъдещата „всехристиянска“ църква. Но напоследък те вече започват дръзко да заявяват где намират тази „икуменическа Църква“ и как си я представят. В един икуменически доклад от 1972 г., изнесен в Утрехт (Холандия), било твърде категорично заявено: „Бог ни помогна да намерим църквата вън от нашите конфесионални общини“, това значи — вън от всяка досегашна формация, наричаща се „църква“, следователно — вън от Православието!

На споменатото съвещание между гръцки и англикански богослови в Атина през м. май 1941 г. бил разглеждан въпросът относно тоя англикански принцип за comprehensiveness — всеобхватност (допустимост на различни възгледи в пределите на църквата). Изтъкнато било от православна страна, че такъв принцип е недопустим за православните. За Православието е характерна максимата за изключителността, единствеността (exclusiveness), отделеността от всяка ерес по силата на неговата вярност на Преданието и на неизменяемостта на учението му. В доклада се поставял въпросът, дали comprehensiveness не превръща Англиканската църква просто в обединение на всички съществуващи в английския народ протестантски направления.

През 1922 г. Кентърберийският архиепископ образува комисия, която трябвало да установи в какви граници е възможно разномислие в пределите на църквата. Тази комисия работила до 1937 г. и публикувала своите заключения в 1938 г., при което се изяснило, че в пределите на Англиканската църква са търпими най-крайни протестантски възгледи, като например:
        1. Отричането, че Спасителят се е родил от Дева (Това ce равнява на отричане на Боговъплъщението, т. е. означава пълно отричане на християнството като религия на Изкуплението от греха, тъй като изкупване от греха е могло да стане само чрез ненаследилия никакъв грях и свръхестествено заченат Спасител.
        2. Считането за неисторическо Евангелското събитие на Христовото възкресение. (Това пък е равносилно на опразване на християнството от всякакъв смисъл, по думите на св. ап. Павел: „Ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“ (1 Кор. 15:14).
        3. Неверието в реалното съществуване на ангели и демони. (Това означава отричане на духовния свят, към който всъщност непрекъснато ни насочва апостолската проповед, и за който толкова много доказателства ни дава св. Библия!) и пр.

Освен тия най-фрапантни примери от анкетата, простираща се само до 1937 г., от по-късно време могат да се приведат още примери:
        1. W. R. Matthews, предстоятел на Лондонската катедрала „Св. Павел“, писал през 1971 г., че Св. Дух ръководи международното модерно движение за контрол над ражданията. Излиза, според тоя възглед, че Св. Дух си противоречи в Православната Църква чрез каноните (91 правило на VI Веел. събор; 21 правило на Анкирския събор) Той забранява абортите, а чрез устата на съвременните свободомислещи англикани ги поощрява уж!
        2. Hugh Montefiore, епископ на Кингстън, разпространява странния и досега нечуван възглед, че Второто пришествие се отнася не до Христа, а до Св. Дух.
        3. Oliver Tomkins, епископ на Бристол, пък популяризира съвсем объркани нови схващания относно грехопадението, Боговъплъщението и св. ап. Павловата христология.

А ето че напоследък в Англиканската църква не само упорито се обсъжда, но вече се и въвежда ръкополагане на жени за „свещенички“, въпреки изричната апостолска забрана да говорят жени в църква (1 Кор. 14:34) и въпреки противоположната на това 20-вековна общохристиянска практика. И никой не бива отлъчван от църквата в Англия за поддържането на такива противохристиянски възгледи като гореспоменатите, нито за явно антиканонични действия като ръкополагането на жени. Там отдавна вече е направен опитът — и то, за радост на идващия антихрист, много сполучливо — да се търпят съгласно принципа на „всеобхватността“, диаметрално противоположни разбирания в пределите на една и съща „църква“. Тия възгледи се смятат за допустими като лични „богословски“ мнения, но те не остават затворени в границите на личните убеждения, а се Ширят сред миряните с леснотата и бързината на плевелите.

Докато в Православната Църква, ръководена от каноните, всяко несъгласувано с вярата учение би предизвикало църковен съд и осъждане, в англиканството новаторствата безпрепятствено се ширят. Как е възможно това? — Обяснението е много просто. Англиканската църква е загубила усета към истината и е дала възможност да се разпространяват в средата ѝ най-разнообразни мнения и лъжеучения. Тя се хвали със своята отвореност към света, към философията, към историята, към всички модерни течения и заблуждения; тя порицава Православната Църква като оттеглила се от текущия живот и неподвижна във вярата.

Покойният вече Атинагор Кокинакис, гръцки архиепископ на Тиатир и Великобритания, известен като голям икуменист и англофил, все пак с известно порицание пише: „В Англиканската църква интелектуалните и богословски мислители не очакват никакво официално църковно осъждане. Отвореността на тяхната църква към историята на света и прилагането на „всеобхватността“ ги снабдява с известен вид богословска свобода в подхода им към областите на историята и в приспособяването им към предписанията на вярата“… Според Тиатирския архиепископ, „тази откритост излага църквата на сериозни опасности поради често повтарящите се опити да бъдат помирени с вярата всички нови течения на мисълта. Тия опити разширяват границите на „всеобхватността“ до една степен, която предизвиква въпроси и във, и извън англиканската общност. Все повече разширяващата се откритост към съвременните събития и модерни мисли и теории даде начало в самото англиканство на цяла серия от проблеми“.

След като изказва тия мисли, по-нататък, влизайки в противоречие със себе си, архиепископ Атинагор се опитва да оправдае англиканския принцип за всеобхватността, като го съпоставя и даже уеднаквява с православния принцип за икономията. Ала опитът му е напразен и съвсем несполучлив, защото:
       1) Православната Църква никога не прилага принципа на икономията в областта на догмите, докато англиканският принцип за всеобхватността се простира и в тази най-важна област на вярата; и
       2) Между църковна икономия и англиканска всеобхватност има тази основна разлика, че, докато у англиканите резултатът от широката всеобхватност, и то тъкмо в областта на вярата, е погубването на човешки души, в Православието прилагането на принципа на икономия има за цел спасението на душата, чрез „лекуване в корена“, според древния светоотечески израз.

Напоследък в Англиканската църква се появяват и модернисти, които отричат самите основи на християнството като Богооткровена религия. Това направление е твърде разпространено след англиканите. Един от най-ярките му представители е англиканският епископ на гр. Улуйч д-р Джон А. С. Робинсон, автор на нашумялата книга „Да бъдем честни към Бога“ („Honest to God“, 1963). Мирогледът на Улуйчкия епископ може да бъде охарактеризиран като християнски атеизъм. Той отрича битието на личен Бог, Творец на света и Промислител, различаващ се от света, а също и съществуването на духовния свят изобщо и на бъдещия живот в частност. Бог, според него, е само „сърцевината на битието“, неговата глъбина, не различаваща се от света, макар и лична в някакъв смисъл. Според него, молитвата не е обръщане към живия Бог, но „откритост към глъбината на битието“. Така че той поставя даже въпрос за прекратяване на обикновените богослужения, за да се отучат вярващите от „остарелите“ представи за Бога… Иисус е за него прост човек. Той отрича раждането Му от Дева. Но този човек — Иисус е висшата и единствена в историята проява на Божественото начало на мирозданието, на неговата „сърцевина“. В тоя смисъл Той е единосъщен на Отца, макар за Отца в истинския смисъл на думата да няма място в мирогледа на Робинсон… Възкресението на Христа, според Робинсон, не означава Неговото телесно ставане от гроба, а някакво душевно преживяване на апостолите, което се случило с тях в третия ден след Разпятието и което вътрешно ги преродило.

Приеме ли се англиканският принцип за широката всеобхватност, чрез него няма да се дойде до есенциално обединение в едната права Вяра, защото всеки ще бъде оставен да следва своите криви убеждения. С тоя прословут принцип не може да се постигне единство в истината, а само пълно отстъпление от нея, отпадане от Богооткровената вяра и следователно отпадане от Църквата и от спасението. До такива печални резултати се стига неминуемо, когато се отрича, че Църквата е една!

Следва продължение...