Автор Тема: Как трябва да се отнасят истинските християни към ерес  (Прочетена 17034 пъти)

Неактивен Danail

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 175
  • Пол: Мъж
    • Профил
Как трябва да се отнасят православните християни към ересите и лъжеученията

Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин
архимандрит Лазар Абашидзе Съдържание (frames)

 

10. Какво е било винаги отношението на църквата към еретиците?
[Светител Теофан Затворник]:

Според учението на Отците и учителите на Църквата ерес се нарича такова лъжеучение, което подрива самите основи на християнското вероучение, изопачава догматите на вярата и напълно отчуждава последователите си от Православната Църква. Както казва Василий Велики, еретик е онзи, който е чужд по вяра.

"До самия край на вековете ние не трябва да очакваме никакво ново откровение. Следователно какво трябва да мислим за онзи, който идва и ни уверява, че ни носи ново откровение от Бога? Ние трябва да го възприемаме като лъжец и измамник. Дори и да казва, че ангел или някакъв дух му говорят, и тогава трябва твърдо да го отхвърлим, като не допускаме в нас да се надигне духът на любопитството или някакви прелъстителни надежди. "Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението", учи Апостолът (Еф. 4:5). Тогава какво друго във вярата и богоугождението да очакваме, да желаем и да приемаме?! И защо да слушаме всеки срещнат, още повече когато той проповядва друг Иисус - проповядва друг начин на спасение, който Апостолите не са проповядвали, или предлага да получим друг дух, когото не сме получили, или скланя към друго благовестие, което не сме приели (2 Кор. 11: 4)? Какво учение е нужно още, когато онова, което ние имаме, е така спасително и така многообразно е доказало, че спасява? Към това може да предразполага само празното желание за промени.

Чуйте какво пише за тези духове - проповедниците на новите учения - Апостолът и евангелистът Иоан Богослов:

"Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух): всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света" (1 Иоан 4:1-3). Светител Теофан Затворник (1, 729-730).

 



[Светител Игнатий (Брянчанинов)]:

"Който от учението Христово отхвърля дори един догмат, той се отрича от Христа" (6, писмо 30).

"Че ереста е отричане от Христа, е казал св. апостол Петър във второто си послание: "И между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси... като се отричат от Господа, Който ги е изкупил" (2 Пет. 2:1). Всяка ерес е отричане от Изкупителя. Самата иконоборческа ерес, външно отхвърляща само иконата Христова, всъщност отрича Христовото въчовечаване, а следователно - Изкупителя и изкуплението. Отхвърлянето на християнските тайнства без очевидното отричане на Христа е всъщност отричане от Христа: когато се отхвърлят тайнствата, се прекратява и унищожава същественото общение с Христа."

"Многочислен сонм светии са приели мъченическия венец, предпочели са най-жестоки и продължителни мъки, тъмница, изгнание, отколкото да се съгласят да станат съучастници на еретиците в богохулното им учение. Вселенската Църква винаги е смятала ереста за смъртен грях, винаги е смятала, че човек, заразен със страшния недъг на ереста, е мъртъв по душа, чужд на благодатта и спасението, състои в общение с дявола за своя погибел. Ереста е грях на ума. Ереста е повече дяволски грях, отколкото човешки: тя е дъщеря на дявола, негово изобретение, нечестие, близко до идолопоклонството."

"Обикновено Отците наричат идолопоклонството нечестие, а ереста - злочестие. В идолопоклонството дяволът приема за себе си божествена чест от заслепените човеци, а чрез ереста той прави слепите човеци съучастници на своя главен грях - богохулството. Ако някой прочете внимателно "Деяния на съборите", лесно ще се убеди, че характерът на еретиците е сатанински. Той ще види ужасното им лицемерие, огромната им гордост, ще види поведение, изтъкано от непрекъсната лъжа, ще види, че са отдадени на различни низки страсти, ще види, че когато имат възможност, те са готови на всички най-ужасни престъпления и злодеяния. Особено забележителна е непримиримата им ненавист към чадата на истинската Църква и жаждата да се пролее тяхната кръв! Ереста ожесточава сърцето, страшно помрачава и поврежда ума, упорито живее в заразената от нея душа - и трудно е човек да се изцели от този недъг!"

"Всяка ерес съдържа в себе си хула против Духа Свети: тя или хули догмата за Светия Дух, или действието на Светия Дух, но хули непременно Светия Дух. Същност на всяка ерес е богохулството... Интересно е, че всички древни ереси под различни променящи се маски са се стремили към една цел: те са отхвърляли Божеството на Слово и са изопачавали догмата за въплъщението. Новите се стремят най-вече да отрекат действията на Светия Дух: с ужасни хули отхвърлят Божествената литургия, всички тайнства, всичко, в което Вселенската Църква винаги е признавала действието на Светия Дух...." Светител Игнатий (Брянчанинов) (6, писмо 28).

 



Светите отци на Църквата винаги са учили да се пазим от еретиците.

"Някои коварно носят името Христово, а междувременно вършат дела, недостойни за Бога. От тях трябва да бягате като от диви зверове, защото това са бесни кучета, които хапят крадешком. Трябва да се пазите от тях, защото имат неизцелим недъг. За тях има само един целител... Господ наш Иисус Христос" (3, 104).

"И така, моля ви, не аз, но любовта на Иисуса Христа, поемайте единствено християнска храна, а от чуждото растение, каквото е ереста, се отвръщайте. В отровата на своето учение еретиците добавят Иисуса Христа, с което печелят доверие към себе си: ала поднасят смъртоносна отрова в подсладено вино. Онзи, който не знае, на драго сърце я приема и заедно с пагубното удоволствие приема смъртта" (3, 121).

"Не се залъгвайте, братя мои! Развращаващите домове не наследяват Царството Божие. Но ако тези, които вършат това по отношение на плътта, се излагат на смърт, не правят ли това още повече онези, които със зло учение развращават вярата Божия, за която е разпнат Иисус Христос? Понеже е скверен, такъв ще иде в неугасимия огън, както и онзи, който го слуша" Свещеномъченик Игнатий Богоносец (3, 108).

"Да бъдеш еретик, значи да си отлъчен от Бога. Разказваха ми следното за авва Агатон: "Отишли при него някакви иноци, чули за неговата разсъдителност. Понеже желаели да изпитат дали няма да се разсърди, го питали: "Ти ли си Агатон? Чувахме за тебе, че си горделивец!" Той отговорил: "Да, вярно е." Те пак го питали: "Ти ли са Агатон, празнодумецът и клеветникът?"" Той рекъл: "Аз съм." И пак казали: "Ти ли си Агатон - еретикът?" Той отговорил: "Не, аз не съм еретик." След това го питали: "Кажи ни защо на първите ни въпроси отговаряше със съгласие, а последния не понесе?" Той им казал: "Признавам, че имам първите пороци, защото това признание е полезно за душата ми, а да бъда еретик, значи да съм отлъчен от Бога, но да бъда отлъчник от Бога не искам." Като чули това, те се учудили на разсъдителността му и си отишли, получили назидание." Преподобни Теодор Студит (13, 364).

"По път на езичници не ходете и в самарянски град не влизайте" (Мат. 10:5). Ние трябва да разбираме това по отношение на еретиците - да не влизаме в църквите им, нито в жилищата им. Но където е синът на мира, благочестивото семе, там да останем, там, както и преди, да приемаме храната си. Нека да се пазим от онези, които се преструват, че носят истината, от онези, които казват, че са истински ръководители, но не са такива, "като заблуждават и биват заблуждавани" (2 Тим. 3:13). - "такива справедливо са осъдени" (Рим. 3:8). Нека пазим вярата твърда и живота си непорочен, без да умаляваме и без да оскърбяваме с едното другото, а и в едното, и в другото да пребъдем цели и съвършени." Преподобни Теодор Студит (13, 364).

"Свети Поликарп Смирненски казвал, че Иоан, ученикът на Господа, в Ефес като отишъл на баня и видял в нея Керинт (известен еретик), изскочил оттам, без да се окъпе, и казал: нека да бягаме, да не би да падне банята, защото в нея е врагът на истината Керинт." И самият Поликарп при среща с Маркион, който му рекъл: "Знаеш ли кой съм?", отговорил: "Зная, че си първороден син на сатаната." Така са се пазили Апостолите и учениците им дори и с думи да не общуват с някой от онези, които са изопачавали истината, както е казал и Павел: "Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си" (Тит. 3:10-11).." Свещеномъченик Ириней Лионски (3, 632).

"Когато някой от познатите ти се скланя към еретически мъдрувания, увещавай го да познае правата вяра, но не се състезавай с него и не пожелавай да чуеш как мъдрува, за да не се заразиш с отровата му. Ако той пожелае да чуе истината на вярата, доведи го при свети отци, които могат да му окажат полза в Христа. По такъв начин ти ще му помогнеш по Бога без вреда за себе си. Но ако той след първото и второто увещаване не се поправи, от такъв според думите на Апостола се отричай (Тит. 3:10).." Преподобните Варсонуфий Велики и Иоан Пророк (13:130).

"Грешно е не само да се четат, но и да се държат при себе си неправославни книги, например еретически или разколнически. Презвитер Кириак, който държал в килията си еретическите съчинения на Несторий, бил вразумен за вината си със следното видение: той видял до килията му да стои жена в багреница и с нея двама мъже - в тях той познал Пресветата Богородица и придружаващите я Иоан, Предтеча Господен, и Иоан Богослов. В неизразима радост се хвърлил благоговейният презвитер в краката на Божията Майка и помолил да посети килията му, но въпреки просбите и сълзите му Тя не се съгласила и накрая казала: "Как искаш да вляза при теб, когато в килията си държиш врага Ми?" Като се пробудил от сън, Кириак в дълбока скръб се замислил: "Кой би могъл да бъде враг на Пресветата Богородица? Освен мен никой друг нямаше в килията." След известно време, като се заел с четене, презвитерът намерил между книгите си поученията на еретика Несторий, осъден от III Вселенски събор за това, че наричал Пресветата Дева не Богородица, а Христородица, сякаш била родила обикновен човек, а не и Бог. Чак тогава Кириак разбрал кой е бил врагът на Пресветата Богородица в килията му. Веднага изгорил еретическата книга и казал: "Нека отсега нататък няма при мене враг на Пресветата Богородица." (1).

В житието на великия отец на Египетската пустия преподобни Паисий Велики (паметта му се почита на 19 юни) намираме поразителен пример за това колко е лесно да се изгуби Божията благодат. Това станало в Египет. Веднъж ученикът на Паисий отишъл в града, за да продаде там своето ръкоделие. По пътя си срещнал един евреин, който, като забелязал неговата простота, започнал да го съблазнява така: "Възлюбени, защо вярваш в обикновен човек, който освен това е бил разпънат на кръста? Та той съвсем не е очакваният Месия. Трябва да дойде друг, а не Той." Ученикът, понеже бил слаб с ума и с просто сърце, се заслушал в тези думи и дори се осмелил да каже: "Може би е вярно това, което казваш." Като се върнал в пустинята, преподобни Паисий се отвърнал от него и не му проговорил и дума. Накрая след дълги молби на ученика преподобният му рекъл: "Кой си ти? Не те познавам. Онзи мой ученик беше християнин и благодатта на Светото Кръщение бе върху него, а ти не си такъв - ако пък наистина си моят ученик, тогава благодатта на Светото Кръщение те е оставила и образът на Христа в тебе е унищожен." Със сълзи ученикът му разказал за своя разговор с евреина, на което преподобният отговорил така: "О, нещастни човече! Какво по-лошо и по-подло може да има от думите, с които си се отрекъл от Христа и Неговото Божествено кръщение? Сега иди и плачи, името ти е записано сред имената на отреклите се от Христа, и заедно с тях и тебе те чака осъждане и мъки." Като чул от преподобния такава присъда, ученикът се изпълнил с покаяние и в отговор на молбите му, преподобният се оттеглил в затвор за молитва. Господ чул молитвата на преподобния и му дарувал знамение, че е простен грехът на ученика му. И тогава преподобният го наставил така: "Чадо, въздай слава и благодарение на Христа, нашия Бог, за това, че нечистият богохулен дух е изгонен от тебе и наместо него Дух Свети е слязъл върху ти и е възстановил благодатта на Светото Кръщение. Ето, пази се сега, за да не изпаднеш отново поради леност и безгрижие във вражеските мрежи, защото, ако съгрешиш, ще гориш в огъня на геената." Житие на преподобния Паисий Велики.

"Днес, когато гонителите продължават гоненията заради Христа, трябва да послушаме пророческото слово: "Идете си, идете си... излезте из средата им и се отделете, казва Господ" (Ис. 52:11; 2 Кор. 6:17). Ако някои действат в това отношение, те сами ще дадат пред Господа отговор в съдния ден. А на мен ми се струва, че да вървим заедно с тях и да сме безразлични в отношението си към еретиците, е едно и също." Преподобни Теодор Студит (13, 371).

 
Възлюби ближния си като себе си.

Неактивен katolinen kivi

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 787
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #1 -: февруари 21, 2021, 15:45:22 pm »
Ja minä sanon sinulle: Sinä olet Pietari, ja tälle kalliolle minä rakennan kirkkoni. Sitä eivät tuonelan portit voita. Matteus 16:18

Joka tähän kiveen kaatuu, se ruhjoutuu, ja jonka päälle tämä kivi kaatuu, sen se murskaa. Matteus 21:44

Неактивен katolinen kivi

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 787
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #2 -: февруари 21, 2021, 15:45:47 pm »
Православен по вяра, еретик по поведение

https://pravoslaven-sviat.org/2018/02/06/prawoslawen-po-wqra-eretik/
Ja minä sanon sinulle: Sinä olet Pietari, ja tälle kalliolle minä rakennan kirkkoni. Sitä eivät tuonelan portit voita. Matteus 16:18

Joka tähän kiveen kaatuu, se ruhjoutuu, ja jonka päälle tämä kivi kaatuu, sen se murskaa. Matteus 21:44

Неактивен Danail

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 175
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #3 -: февруари 21, 2021, 17:38:20 pm »
Православен по вяра, еретик по поведение

https://pravoslaven-sviat.org/2018/02/06/prawoslawen-po-wqra-eretik/


Извинявай брат Петре, просто копирах тази тема от сайта Православие и исках да видя как ще регират съфорумците.
Възлюби ближния си като себе си.

Неактивен katolinen kivi

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 787
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #4 -: февруари 21, 2021, 18:06:32 pm »
Православен по вяра, еретик по поведение

https://pravoslaven-sviat.org/2018/02/06/prawoslawen-po-wqra-eretik/


Извинявай брат Петре, просто копирах тази тема от сайта Православие и исках да видя как ще регират съфорумците.
Нищо не си направил, за което да се извиняваш, може би че не си сложил източник ли? Прието е във форуми да се посочва източник, когато се копират части или изцяло, аз също понякога съм изпускал, но не умишлено, просто съм забравил за момента и после виждам, че не съм сложил, но е след времето дадено за редактиране.
Ja minä sanon sinulle: Sinä olet Pietari, ja tälle kalliolle minä rakennan kirkkoni. Sitä eivät tuonelan portit voita. Matteus 16:18

Joka tähän kiveen kaatuu, se ruhjoutuu, ja jonka päälle tämä kivi kaatuu, sen se murskaa. Matteus 21:44

Неактивен Danail

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 175
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #5 -: февруари 21, 2021, 18:13:59 pm »
Православен по вяра, еретик по поведение

https://pravoslaven-sviat.org/2018/02/06/prawoslawen-po-wqra-eretik/


Извинявай брат Петре, просто копирах тази тема от сайта Православие и исках да видя как ще регират съфорумците.
Нищо не си направил, за което да се извиняваш, може би че не си сложил източник ли? Прието е във форуми да се посочва източник, когато се копират части или изцяло, аз също понякога съм изпускал, но не умишлено, просто съм забравил за момента и после виждам, че не съм сложил, но е след времето дадено за редактиране.

http://www.pravoslavieto.com/books/kakvo_znae_hristianin/10.htm от тук копирах темата, стана ми интересно какво мислят другите по тази тема, затова реших да я пусна тук.
Възлюби ближния си като себе си.

Неактивен timo2

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 622
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #6 -: февруари 22, 2021, 01:36:54 am »
Всички сме против греха и ересите. Лошото е когато еретици придобият власт и подкрепяни от светската власт опрделят всички други освен себе си за еретици които трябва да се преследват и ликвидират. Именно Библията, която всички определяме като Божие слово би трябвало да е еталона(аршина)който да определя кое е християнство и кое ерес, се пренебрегва и няма единствен авторитет в някои деноминации и се набляга на човешки предания подобни по-скоро на басни отколкото на истина. Те (преданията) издигат и прославят мъртви човеци на които можем да се молим, да се покланяме на образите им (иконите) и да уповаваме на тях като ходатаи за нас пред Бога.Святия Дух (автора на това слово) се чувства похулен именно поради факта че Той Е поставен, по авторитет в съответната деноминация, в краен случай наравно с човешките предания ако не и по назад. А именно такива имат властта, като държавна религия да определят какво е ерес и кои са еретици.Според такива еретици са всички които на следват тяхното духовно блудство и идолопоклонство. Не знам как ще се оправдаят пред света когато Иисус вземе Своята невяста(Църквата) а те бъдат оставени. Сигурно ще твърдят, че сатана е грабнал еретиците а те ще царуват над народите. O sancta simplicitas!
- Правете на другите това, което искате да правят и на вас!

Неактивен Danail

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 175
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #7 -: февруари 22, 2021, 10:12:39 am »
Всички сме против греха и ересите. Лошото е когато еретици придобият власт и подкрепяни от светската власт опрделят всички други освен себе си за еретици които трябва да се преследват и ликвидират. Именно Библията, която всички определяме като Божие слово би трябвало да е еталона(аршина)който да определя кое е християнство и кое ерес, се пренебрегва и няма единствен авторитет в някои деноминации и се набляга на човешки предания подобни по-скоро на басни отколкото на истина. Те (преданията) издигат и прославят мъртви човеци на които можем да се молим, да се покланяме на образите им (иконите) и да уповаваме на тях като ходатаи за нас пред Бога.Святия Дух (автора на това слово) се чувства похулен именно поради факта че Той Е поставен, по авторитет в съответната деноминация, в краен случай наравно с човешките предания ако не и по назад. А именно такива имат властта, като държавна религия да определят какво е ерес и кои са еретици.Според такива еретици са всички които на следват тяхното духовно блудство и идолопоклонство. Не знам как ще се оправдаят пред света когато Иисус вземе Своята невяста(Църквата) а те бъдат оставени. Сигурно ще твърдят, че сатана е грабнал еретиците а те ще царуват над народите. O sancta simplicitas!

Пределно ясно се разбира от текста, кои са еретиците и кои са истинските християни. И как по- точно се е появила Библията, ако не като предание, тя не се е появила изведнъж и да падне от небето, а е писана в продължение на 1700 години и не е ли тази истината, че църквата се е появила преди Библията и църквата е решила, коя книга да влезе в състава на Божествените писания и коя не.

Вие протестантите сте като тухленета стена, колкото и да ви говори човек ни приемате, ни предавате, едно си баба знае, едно си баба бае.

Които не се кланя на икони и които не почита Божията майка - Света Богородица, той не почита и Самият Иисус Христос като Бог и Син Божи.

Моленето пред икони на светци е дадено като заповед от Господ Бог. Всички християни трябва да се молят на икони, така както Бог е определил да го правят. Трябва и всеки християнин да чете Светите предания на църквата и да взима участие в тайнствата, ако иска да се спаси. Без моленето пред икони, отправянето на молитви към Божията майка и участвие в тайнствата на църквата няма спасение за човек.


Ние православните християни, никога няма да се откажем от поклонението пред икони и никога до края на света няма да спрем да се молим на светците и на Божията майка - наша ходатайка и спасителка.

Ние православните угаждаме на Бога и затова няма как да влезем в общение с вас - враговете на Христа. Ние сме от Бога, а вие от сатаната. Мисля, че разбираш разликата?
« Последна редакция: февруари 22, 2021, 10:16:27 am от Danail »
Възлюби ближния си като себе си.

Неактивен timo2

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 622
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #8 -: февруари 22, 2021, 20:33:56 pm »
Нека всеки който чете сам да отсъди,  дали евангелските християни са еретици спрямо Христовото учение или  спрямо учението на тъй самонареклото се „Православие“спрямо спрямо спрямо спрямо

Отново за Православната църква - вярно или не?

Мнение Номер:#  Мнениеот spravedliv » Днес, , 19:43
Православната църква

Какво означават понятията «православие», «православна църква» и «българска православна църква»? На всеки, който има дори съвсем повърхностни познания по история, е много добре известно, че тези понятия съвсем не са еднозначни, а още по-малко синоними. Но нека ги разгледаме поотделно.

Какво означава думата «православие» – при какви обстоятелства се създава понятието «православие» и кой определя неговата същност, т.е., когато то се прилага по отношение на религията, кой определя дали тази религия е права или не. И коя е мярката, кой е аршинът за това? Смятам, че тук са необходими няколко пояснителни думи, тъй като в България съществуват твърде смътни представи за това понятие – и това се отнася дори за малцината читатели, които като мене в детските си години са изучавали в училището Вероучение, а не само за голямата част от българската интелигенция, която вместо вероучение изучаваше История на ВКП (б) [Всесъюзна комунистическа партия (болшевики)] . Както ще забележим при по-нататъшното разглеждане на въпроса обаче, съществена разлика в принципите на историографията при тези две привидно диаметрално противоположни дисциплини няма.

Аз нямам намерение да излагам в подробности споровете, протекли в първите четири века от първото християнско хилядолетие, но в основните си противоречия не стихнали и до днес. За изучавалите История на ВКП (б) е много лесно дори въз основа само на някои факти да се ориентират в тези спорове, тъй като по принцип те с нищо не се различаваспрямо т от партийните спорове, протекли в първите десетилетия на миналия ХХ век, но и малко след средата му, та чак до 80-те години. На тези читатели няма да убегнат от вниманието големите аналогии в двете истории – на църквата и на партията. Тези аналогии са особено съществени по отношение на въпросите за мнозинството и малцинството, т.е. как тези понятия се смесват противно на тяхната същност. И ако днес е много трудно и дори невъзможно да се открият точни протоколи от църковните спорове преди повече от едно и половина хилядолетия, както и да се намерят неподправени документи за тях, споменът за партийните спорове между така нареченото болшинство (болшевики) и така нареченото малцинство (меншевики) не е чак дотолкова избледнял, че опитният и внимателен съвременен читател да не може да се ориентира за тяхната същност. Той днес вече много добре знае какво означава болшинство и малцинство, дори когато за тези математически точно определени понятия се използват други думи като например клика, в която за някои от съставните й части се дават други по-особени определения, като станалата пословична руска дума «примкнувщийся». Но същият този читател днес вече много добре знае и какво означават използваните в историографията понятия ревизионизъм и правилна или вярна партийна линия. Знае също така и какви мерки се прилагат при отстъпниците от официалната партийна политика. В този смисъл аз съвсем не смятам за нужно да обяснявам причините и последствията при редица събития от църковната история, хвърлили сянката си чак до наши дни.
- Правете на другите това, което искате да правят и на вас!

Неактивен timo2

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 622
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #9 -: февруари 22, 2021, 20:39:23 pm »

А ето и самите факти:

По време на Първия вселенски църковен събор в Никея през 325 година (нещо подобно на съвременен учредителен партиен конгрес) се очертават известни различия в схващанията по определени въпроси от идеологическо естество. Приема се с гласуване Църковното верую (нещо като програма на партия), като решението на основните въпроси се отлага. Твърде спорното в единството си, но и в количествено отношение «болшинство» определя своето становище по въпроса като «право» или «православно», т. е. като единствено вярно, и заклеймява противното становище като «неправославно» или еретическо. Както обикновено става в историята, доводите на противната страна не само се омаловажават, но всички документи и свидетелства за нейната дейност и за нейното становище по разни въпроси, а не само по спорните, се унищожават и нейният «лидер», според твърде достоверни сведения, в които съвременният читател има твърде малко основания да се съмнява, бива отровен от неговите противници, уплашени от засилването на влиянието му сред управляващите среди. И неговата «екзекуция» не се изпълнява в далечната и по това време още неоткрита Америка, а в самата столица.

Това обаче не прекратява спора, а още повече го задълбочава, така че по време на следващия събор (на съвременен език конгрес) в 342 година, който трябва да се състои по една ирония на съдбата (с каквато в следващите векове ще се сблъскваме твърде често) не някъде другаде, а именно в бъдещата българска столица, не само че не се стига до споразумение между двете противни партии (или по-точно фракции), а настъпва пълен разрив и те заседават поотделно в два различни града, Сердика и Филипопол (днешния Пловдив). На незапознатия с църковната и партийната история ще се види твърде странно, че различните исторически писмени и археологически извори представят въпросния спор през следващите векове по съвсем различен начин. Така от една страна официалните извори на т.нар. «православна» църква твърдят, че още след Първия вселенски събор в Никея (т.е. на учредителния конгрес) спорът между двете различни групировки окончателно е разрешен и неправославната опозиция повече не съществува. Но от друга страна многобройни и напълно автентични източници, включително писмени извори на самата «православна» църква, много векове по-късно, чак до зрялото средновековие, не само че потвърждават по-нататъшното съществуване на значителни по големина църковни общини, застъпващи идеите на противната на т.нар. «православна» църква, но споменават изрично и тяхната голяма активност, срещу която те съвсем не подбират средствата за борба.

Трудностите за ориентиране, пред които е изправен историкът, се дължат преди всичко на обстоятелството, че за това течение, противно на «православното», се дават от една страна обобщаващи названия, а от друга страна, напротив, множество различни названия, като и едните и другите скриват неговата същност. На малко запознатия с историята ще се види странно, че още от самото начало на спора между двете идейни течения и чак до наши дни българските земи, т.е. територията на която през ранното средновековие възниква българската държава, са театралната сцена, където се разиграват събитията, свързани с този спор. Това е граничната зона между така наречените източна и западна църкви. Противно на твърденията в учебниците по вероучение, до присъединяването й към българската държава, църковната организация на цялата тази територия е практически независима както от Константинопол, така и от Рим, макар да е формално подчинена на Рим – а не на Константинопол!
- Правете на другите това, което искате да правят и на вас!

Неактивен timo2

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 622
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #10 -: февруари 22, 2021, 20:46:54 pm »

Както недвусмислено показват историческите извори, църковната организация на тази територия през VI век се откъсва и от Римската църква, като нейните представители не взимат участие на следващите църковни събори, а през VIII и IХ век тази църковна организация не участва и в иконоборските разногласия, разтърсили до основи «православната» църква, като следва иконопочитателната традиция на ранното християнство. За съвсем краткото време от две десетилетия в средата на IХ век, след обявяването на християнството за държавна религия в България и покръстването на малката част от нейното население, останало дотогава езическо – а това са били само отделни лица и родове или кланове, ако употребим тук също едно съвременно понятие за по-ясно ориентиране в събитията – църковната организация на българската държава се подчинява отначало на цариградската патриаршия, после за четири години на Рим и след това, в 870 година, отново на Цариградската патриаршия, но вече при значителна автономия, макар и все още под названието «Българска» православна църква. В 919 година обаче тази църква сама и едностранно обявява своята пълна самостоятелност и своето самоуправление – т.е. автономия и автокефалия. И по този начин един вид се самоизключва от «всеобщата» и «вселенска» православна църква. На тази несъобразена със църковното право стъпка на българската църква цариградската патриаршия отговаря с обявяването й в схизма, т.е. извън закона, и я отлъчва от така наречената «православна църква».

За последвалия период от около един век българските историци изказват разни предположения, нямащи никакви доказателства и противоречащи както на историческите извори, така и на църковното право. Основавайки се на сведенията от историческите извори за признаването на титлите на българския цар и на българския патриарх от страна на византийския император като едно от условията за сключения между Византия и България мирен договор от 927 година, тези историци приемат по аналогия, че това признание е било последвано също и от признаването на българската автономна и автокефална църква от страна на цариградсската патриаршия. Едно такова твърдение противоречи не само на сведенията от историческите извори, но и на църковното право. В този смисъл историческите извори, в чията достоверност ние нямаме основания да се съмняваме, описват най-подробно тържествата по венчавката на българския цар Петър с внучката на византийския император Роман-Лакапин, Мария-Ирина, състояли се в Цариград. И при тях церемонията на бракосъчетанието се извършва от цариградския патриарх без участието на български свещеници, т.е. на българската («неправославна») църква. Аналогията тук с венчавките на цар Фердинанд и цар Борис ІІІ е поразителна, но само за неосведомения читател. А че и впоследствие цариградската патриаршия не признава самостоятелността на българската църква, свидетелства преписката на цар Петър с цариградския патриарх, засягаща въпроси, които в действителност са от компетенцията не на българския цар, а на българската църква. Но цариградската патриаршия не е и могла сама да разреши въпроса за признаване самостоятелността на българската църква, защото такова признание може да даде само един църковен събор с одобрението и на останалите патриарси, а такъв събор не е свикван нито през Х, нито през ХI век.
- Правете на другите това, което искате да правят и на вас!

Неактивен Danail

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 175
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #11 -: февруари 22, 2021, 20:48:51 pm »
Нека всеки който чете сам да отсъди,  дали евангелските християни са еретици спрямо Христовото учение или  спрямо учението на тъй самонареклото се „Православие“спрямо спрямо спрямо спрямо

Отново за Православната църква - вярно или не?

Мнение Номер:#  Мнениеот spravedliv » Днес, , 19:43
Православната църква

Какво означават понятията «православие», «православна църква» и «българска православна църква»? На всеки, който има дори съвсем повърхностни познания по история, е много добре известно, че тези понятия съвсем не са еднозначни, а още по-малко синоними. Но нека ги разгледаме поотделно.

Какво означава думата «православие» – при какви обстоятелства се създава понятието «православие» и кой определя неговата същност, т.е., когато то се прилага по отношение на религията, кой определя дали тази религия е права или не. И коя е мярката, кой е аршинът за това? Смятам, че тук са необходими няколко пояснителни думи, тъй като в България съществуват твърде смътни представи за това понятие – и това се отнася дори за малцината читатели, които като мене в детските си години са изучавали в училището Вероучение, а не само за голямата част от българската интелигенция, която вместо вероучение изучаваше История на ВКП (б) [Всесъюзна комунистическа партия (болшевики)] . Както ще забележим при по-нататъшното разглеждане на въпроса обаче, съществена разлика в принципите на историографията при тези две привидно диаметрално противоположни дисциплини няма.

Аз нямам намерение да излагам в подробности споровете, протекли в първите четири века от първото християнско хилядолетие, но в основните си противоречия не стихнали и до днес. За изучавалите История на ВКП (б) е много лесно дори въз основа само на някои факти да се ориентират в тези спорове, тъй като по принцип те с нищо не се различаваспрямо т от партийните спорове, протекли в първите десетилетия на миналия ХХ век, но и малко след средата му, та чак до 80-те години. На тези читатели няма да убегнат от вниманието големите аналогии в двете истории – на църквата и на партията. Тези аналогии са особено съществени по отношение на въпросите за мнозинството и малцинството, т.е. как тези понятия се смесват противно на тяхната същност. И ако днес е много трудно и дори невъзможно да се открият точни протоколи от църковните спорове преди повече от едно и половина хилядолетия, както и да се намерят неподправени документи за тях, споменът за партийните спорове между така нареченото болшинство (болшевики) и така нареченото малцинство (меншевики) не е чак дотолкова избледнял, че опитният и внимателен съвременен читател да не може да се ориентира за тяхната същност. Той днес вече много добре знае какво означава болшинство и малцинство, дори когато за тези математически точно определени понятия се използват други думи като например клика, в която за някои от съставните й части се дават други по-особени определения, като станалата пословична руска дума «примкнувщийся». Но същият този читател днес вече много добре знае и какво означават използваните в историографията понятия ревизионизъм и правилна или вярна партийна линия. Знае също така и какви мерки се прилагат при отстъпниците от официалната партийна политика. В този смисъл аз съвсем не смятам за нужно да обяснявам причините и последствията при редица събития от църковната история, хвърлили сянката си чак до наши дни.

Евангелските християни са еретици спрямо Христовото учение, защото проповядват лъжи, а не истини.

Иисус Христос е обещал на Църквата Си, че портите адови няма да й надделеят, следователно протестантите смятат, че портите адови са надделели над православната църква. Тоест протестантите считат, че Христос е лъжец, след като е обещал, че ще пази Църквата Си и ще се грижи за нея, през всичките дни до края на света.

Ние християните винаги сме почитали Богородица и светиите, още първите християн са почитали Богородицата и ние като наследници на първата църква, я почитаме и й се молим като на застпъница пред Бога.

Ще продължим да се молим на Света Дева Мария, докато свят светува, до края на света, а и след това, пак ще се почитаме и служим на Богородица, и вие еретиците няма да ни спрете никога.
Възлюби ближния си като себе си.

Неактивен Danail

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 175
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #12 -: февруари 22, 2021, 20:50:15 pm »
https://bg-patriarshia.bg/ Православната църква - стълб и крепило на истината. Единствената истинска църква, създадена от Бог и следваща Божият път.
Възлюби ближния си като себе си.

Неактивен Danail

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 175
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #13 -: февруари 22, 2021, 20:52:13 pm »
2. Коя Църква е спасяваща?
На коя Църква са дадени обещанията за непогрешимост и вечност? С други думи - коя Църква е спасяваща? Несъмнено че само тази Църква може да бъде призната за "стълб и крепило на истината" или за Църква спасяваща, която ръководи и спасява Самият Господ, защото Спасителят казва: "Без Мене не можете да вършите нищо" (Иоан 15:5).; Господ според свидетелството на ап. Павел е Спасител само на онази Църква, която в Словото Божие се нарича Негово тяло: "Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото" (Еф. 5:23). Митрополит Макарий (4, 27).

 

 

1. Истинската Църква е една.
"Истинската църква, истински древната - е една... Защото както е един Бог и един Господ, така и истинското достойнство се изразява с единството в образа на едното Начало. Така, едната Църква, която ересите се опитват да разсекат на много части, се уподобява (с единството) на природата на Единия. Ние наричаме древната католическа Църква една по нейното същество, по понятието за нея, по началото й Католическа (гр. katoliky), Вселенска, универсална, повсеместна, съборна". Свети Кирил Александрийски (1, 31).

Така се нарича православната църква в Никео-Константинополския символ на вярата и в  "Православното изповедание" - Послание на Източните патриарси от 1723 год. Не бива да се бърка Католическа с римо-католическа. (Бел. ред.)
 

 

2. Истинската Църква е света и се управлява от благодатта на Всесветия Дух.
"Църквата е общество на православно вярващи и кръстени в Иисуса Христа, от Него Самия основано непосредствено и посредством Светите Апостоли, от Него Самия оживявано и водено към вечния живот: видимо - чрез духовните пастири, чрез учението, свещенодействията и управлението, и наред с това невидимо - чрез вседействащата благодат на Всесветия Дух." Митрополит Московски Макарий (4, 306).

"Светата Съборна Църква повсеместно и в пълнота преподава цялото това учение, което трябва да знаят хората, учението за видимите и невидимите неща, небесни и земни, тя довежда целия човешки род при истинската вяра, тя повсеместно лекува и изцелява всякакви грехове, има в себе си всякое съвършенство, в делата, словата и всички духовни дарове... Тя единствена в целия свят има безпределна сила. В нея ние, приемайки наставленията и водейки добър живот, ще получим Царството Небесно и ще наследим вечния живот." Свети Кирил Иерусалимски (Огласително поучение 18).

 

 

3. Истинската Църква е съборна (католична).
"Църквата се нарича Съборна (В българския превод на Никео-Константинополския символ на вярата (в деветия член). е употребена думата "вселенска". Бел. ред.) затова, защото се намира по цялата Вселена от единия край на земята до другия." Свети Кирил Иерусалимски (Огласително поучение 18).

"Църквата е една по цялата земя море - затова ние казваме в молитвата: за едната Света Съборна Апостолска Църква, която е от единия край на вселената до другия." Блажени Теодорит (4, т. 3, 316).

 
4. Истинската Църква е апостолска.
"В онази Църква трябва да пребиваваме, която, бидейки основана от апостолите, съществува дори до ден днешен." Блажени Иероним (4, т. 3, 320).

"Не трябва при други да търсим истината, която лесно можем да намерим в Църквата: защото в нея апостолите в пълнота са вложили всичко, което принадлежи на истината, така че всеки желаещ може да приема от нея напитката на живота." Св. Ириней Лионски (1, 26).

 

 

5. Истинската Църква е православната.
"Православието е истинско Богопознание и Богопочитание, православието е поклонение на Бога с Дух и Истина, православието е прославяне на Бога с истинското Му познание и поклонение Нему, православието е прослава на Бога от човека, истински Божи служител, чрез даруване нему на благодатта на Всесветия Дух. Духът е славата на християните. Където няма Духа, там няма православие. Православието е учение за Светия Дух, дадено от Бога за спасение на човеците. "Който иска да се спаси, трябва преди всичко да пази съборната вяра, а който не я съблюдава цяла и непорочна освен всяческото недоумение, во веки ще погине", казва Атанасий Велики." Светител Игнатий (Брянчанинов) (6, 78).

"Светата Православна Църква е съкровищница на благата на спасението. Каквото и да ти трябва за спасението, всичко ще намериш в нея и само в нея. Извън нея и Сам Господ не дава тези блага. Така е благоволил да установи Самият Той. Като глава на Църквата Той действа за нашето спасение не по друг начин освен чрез това Свое тяло. Недей да търсиш друг достъп до съкровищата Му. Такъв няма. Господ Спасител като ипостасна Премъдрост е донесъл в Самия Себе Си на земята, от тайниците на Триипостасното Божество, цялата спасителна премъдрост. Но не я е задържал съкровена в Самия Себе си, а отначало я е преподал на Апостолите, като им е заповядал да я преподадат и на всички вярващи, говорещи на всички езици! Апостолите я предали на целия сонм вярващи, заповядвайки на приемниците си да я пазят. И Църквата стана стълб и крепило на истината, която, след като се възцарила в нея, пребивава в нея и ще пребивава до края на вековете. Искаш ли да познаеш тази премъдрост? Иди в православната Църква, вярна пазителка на всичко, предадено от апостолите - и там се поучи на нея." Светител Теофан Затворник (8, 237).

В християнската догматика - Едно от лицата на Светата Троица, имащо свои лични (ипостасни) свойства. (Бел. ред.)

"Премилосърдният Бог спасява душите на православните християни с православна вяра, добри дела и чрез своята благодат. Православната вяра е тази, която се съдържа в едната Света и апостолска Църква, и без тази вяра не е възможно да се спаси който и да било. Добрите дела са евангелските заповеди, без които, както и без православната вяра, също не е възможно никой да се спаси, православната вяра без добри дела е мъртва и добрите дела без православна вяра също са мъртви. Онзи, който иска да се спаси, трябва да съчетае и едното, и другото и по такъв начин с благодатта на Христа, Който е казал: "Без Мене не можете да вършите нищо", да постигне спасението." Преподобни Паисий Величковски (11, 237-238).

"Познаването на учението на Православната Църква е най-нужното познание за всеки православен християнин и трябва да продължава през целия му живот." "В Православната Църква се преподава същото онова учение, което е открито от Бога и в свещените книги на Стария и Новия Завет, и в Свещеното Предание, което е разкрито и изяснено от Светите отци на Църквата на седемте вселенски и деветте поместни събора и което винаги и неизменно е пазела и досега пази само Православната Църква в цялата му чистота и неповреденост" (1, 2).

 
Възлюби ближния си като себе си.

Неактивен timo2

  • Група християни
  • *******
  • Публикации: 622
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Как трябва да се отнасят истинските християни към ер
« Отговор #14 -: февруари 22, 2021, 20:53:05 pm »

Но също и мирният договор между България и Византия от 1018 година не довежда до прекратяването на схизмата върху българската църква. И този път признаването на българската църква и нейните граници от страна на византийския император, т.е. възстановяването на статуквото от 870, респективно 927 година, не бива последвано от признаване от страна на цариградската патриаршия. Схизмата бива вдигната, но при извънредно драматични обстоятелства едва в 1037 година, когато умира последният от подписалите мирния договор през 1018 година, а това е последният български патриарх (според схващанията на цариградската патриаршия архиепископ) Йоан Дебърски. Чак тогава българската църква става de jura «православна», но de facto тя вече не е българска. Или с други думи и този път, както на няколко пъти преди и след това, понятията «българска църква» и «православна църква» не се явяват като синонимни, а като две различни алтернативи – т.е. имаме или българска, или православна църква.

И тук аналогиите със съвременната българска църква са поразителни, но пак само за неосведомения читател. Обявяването самостоятелността на българската екзархия на 11 май 1872 година бива последвано още на 16 септември същата година от обявяването на схизма върху нея от страна на цариградската патриаршия, която схизма бива вдигната едва на 22 февруари 1945 година. За всичките тези седем десетилетия българската църква не се признава не само от цариградската патриаршия, но и от другите «православни» църкви, включително руската. А докато прогресивната роля на българската екзархия по време на национално-освободителната война е известна на всяко дете в България, обикновено се премълчава отрицателната роля на немалкото български епархии, останали «православни», т.е. подчинени на цариградската патриаршия за годините от 1872 до 1879. Тази тяхна в пълния смисъл на думата предателска дейност пък има своите аналогии не само в дейността на «българската», т. е. охридската патриаршия/архиепископия за последвалите нейното присъединяване към цариградската патриаршия столетия до малко преди закриването й в 1761 година, когато българското население в нейните граници избира за архиепископ българина Арсений. Тя има своите аналогии и в «българските» владици и патриарси през последния половин век, налагани на нашия народ отвън и подържани от една чужда диктатура.

А ето и няколко думи по въпроса за символите на т.нар. «православие». Преди няколко години в столичната преса бяха повдигнати във връзка с новоиздигнатия паметник на «Света София» някои въпроси относно църковната символика. Наред с обвинения в невежество срещу тогавашния софийски кмет, се изказаха и някои твърдения, които нямат нищо общо с истината. Първото от тях е, че символиката за Божествената Мъдрост (по гръцки Agia Sofia) e по произхода си православна и патронажът на «света София» е свързан с построената от Юстиниян едноименна цариградска църква, а от там и непосредствено с основните догми на православието и следователно с цариградската патриаршия, въплътяваща тези принципи в следантичната епоха.
- Правете на другите това, което искате да правят и на вас!