"Протестантизмът не е възстановил древното християнство,
а е заменил едно изопачаване на християнството с друго,
и това било нова, и по-горчива от първата, лъжа"
("Христианства нет без Церкви"; М.1995., стр.4; архимандрит Иларион Троицки)
И така, грешката на Лутер е, че от едната крайност на католицизма, преминава в другата крайност на протестантизма, като не се обръща към светоотеческото наследство.Отричайки авторитета на Свещеното Предание, протестантизмът го заменя със свое предание - Символическите книги, целта на които била да съхрани протестантското учение от стихията на личните мнения(!). Но след смъртта на Лутер през 1546 г. в лутеранството се оформили няколко враждуващи партии. Отвън то било атакувано най-вече от анабаптисти и калвинисти. Най-вече поради стремежа да се запази учението на лутеранството от нововъзникналите секти възниква формулата на съгласието. Призната е през 1580 г. от 96 светски владетели и 8 000 духовни лица. И все пак в лутеранството няма единно мнение по въпроса със символичните книги. В резултат се оформят две главни течения – либерално, което отрича значението на символическите книги, и консервативно, което ги счита за боговдъхновени.
Всички вероизповедни принципи на лутеранството са изложени в символическите книги. Това са:
1) Символ на вярата - общ с католицизма.
2) "Аугсбурското изповедание" (1530 год.) - съставено е от Меланхтон, а е одобрено от Лутер;
3) "Апология на Аугсбургското изповедание" (1531 год.)
4) Шмалкалденски членове (ок. 1537 г.) от Лутер;
5) „Голям катехизис“ (1580г.);
6) „Малък катехизис“ (1529г.) на Лутер
7) Формула на съгласието” (1577 г.).
От всички вероизповедни принципи италианските професори Джованни Реале и Дарио Антисери съвсем ясно очертават трите основни принципа в учението на Лутер:
1. учение за радикалното оправдаване на човека чрез вярата,
2. учение за непогрешимостта на писанията, като единствен източник на истината,
3. доктрина за универсалното богослужение и във връзка с това свободата за самостоятелно тълкуване на Писанията. Въпросът за спасението представлява главен въпрос на човешкия живот.
Православното и протестантското учение се различават в най-голяма степен именно относно спасението. Не по отношение на обрядите, иконите, кръщението на децата – това са само следствия от главното. Различната позиция се изразява именно в областта на сотериологията.
За пръв път Мартин Лутер формулирал доктрината за спасението в началото на XVI век. Това е своеобразен символ на вярата на протестантизма, на който се градят всички по-късни протестантски нововъведения:
"Така в протестантизма се премахва догматичното различие между свещеник и мирянин, унищожава се църковната йерархия. Свещеникът е лишен от правото да изповядва и опрощава греховете. Изпразнени от съдържание са много тайнства, отхвърлено е учението за тяхната благодатност. Отхвърлена е и молитвата за умрелите, поклонението на светците, почитането на светите мощи и иконите, отказали се и от монашеството. Богослужението е пределно опростено и сведено до проповед и пеене на псалми" (Христианство. Словарь. Под ред. Л.Н.Митрохина. М.1994; с.375).Архимандрит Иларион Троицки предлага следния възглед за възникването на протестантизма като логическо продължение на католическите заблуждения:
"
Латинството родило напълно законно, макар и доста непокорно чадо в лицето на протестантството. По своята същност протестантството не е било протест на истинското древноцърковно християнско съзнание против изопачените от средновековното папство истини, както нерядко са склонни да го представят протестантските богослови. Не, протестантизмът е бил протест на една човешка мисъл против друга, той не е възстановил древното християнство, а е заменил едно изопачаване на християнството с друго, и това било нова, и по-горчива от първата, лъжа
Протестантизмът казал последната дума на папизма, направил от него крайния логически извод.
Истината и спасението са дадени на любовта, т.е. на Църквата - това е църковното съзнание. Отпаднало от Църквата, Латинството заменило това съзнание и провъзгласило, че истината е дадена на отделната папска личност (дадена е единствено на папата, но въпреки това - на отделна личност, без Църквата), и папата се разпорежда със спасението на всички.
На това протестантизмът възразил: защо истината да е дадена единствено на папата? След което добавил: истината и спасението са открити на всяка личност, независимо от Църквата.
Така всеки човек бил превърнат в непогрешим папа. Протестантизмът положил папската триара на всеки немски професор и чрез своите безчислени на брой папи унищожил изцяло идеята за Църквата; заменил вярата с разума на отделната личност и спасението в Църквата - с мечтателната увереност за спасение чрез Христа без Църквата, в себелюбивата обособеност от всички".
(Архимандрит Иларион Троицкий. Христианства нет без Церкви. М.1995)
Доказателство за основната си постановка за спасение само чрез вяра Лутер съградил, изхождайки от библейската история за творението и грехопадението на човека:
1) хората са сътворени от нищото и затова в очите на Бога ние сме нищо и
2) след грехопадението на Адам човекът обеднял дотолкова, че не само бил нищо, но и не можел нищо.
Следователно, спасението на човека зависи изцяло от Бога, а не от него самия. За човека остава единствено да вярва, че е спасен. А. Кураев има по този повод добра формулировка:
"
Лутер протестирал против закупуването на спасението чрез обрядно благочестие. Но в крайна сметка протестантизмът определил още по-ниска цена в тази търговия – "само вяра".
(Диакон Андрей Кураев. Все ли равно как верить? Клин, 1994; с.109).
Опровергавайки учението за индулгенциите, Лутер построил теорията си на
юридическия възглед за греха и спасението. Както в критикувания католицизъм така и при него, отношението на човека към Бога остава същото: отношение на администриран престъпник към съдията, а не отношението на блудния син към любящия баща. Така Лутер също не успял да излезе от рамките на формалните отношения с Бога.
С учението за спасението е свързан пряко и друг въпрос: съхранил ли е човекът своята свободна воля, т.е. Божия образ, след грехопадението? На това Лутер отговаря: не, човекът е загубил свободната си воля.
"
Падението, учи лютеранството, довело до най-дълбоко изкривяване на цялата човешка природа, до пълно унищожение на всички душевни сили у човека: умът му станал сляп в познанието на Бога и сътворения от Него свят, сърцето му станало зло и развратено, ненавиждащо доброто и избягващо Бога; изгубил свободата си и волята, паднала в робството на греха. С други думи падението на прародителите довело не само до загуба на подобието (както учи римокатолическата църква), но и до загуба на Божия образ".
(Протоиерей Митрофан Зноско-Боровский. Православие, римо-католичество, протестантизм и сектантство. М.1991., с.62).
Липсата на свобода у човека е едно от главните условия за спасение само чрез вяра. Но ако вярваме че свободата ни е останала, то трябва веднага да признаем, че всичките ни дела, целият ни живот имат най-голямо значение, тъй като всичко това е реализация на нашата свобода. Поради това е разбираемо защо Лутер с такава разгорещеност протестирал против своя бивш приятел Еразъм Ротердамски, именно по повод свободата на волята. Признаването на човешката свободна воля отрицава всички построения на Лутер и учението му губи цялата си логическа стройност, превръща се не в учение, а в прост набор от нравоучителни фрази. В открито писмо до Еразъм по повод неговия труд "За свободата на волята" Лутер пише:
"Моят Павел стои непобедимо – изтребител на свободната воля, разбиващ с една дума всяка войска. Защото ако ние се оправдаваме без дела, то всички дела са напразни – малки и големи... Какво ще промени, ако някой се се разчита на древните отци, чиито твърдения били одобрявани с векове? Та всички те са били еднакво слепи и са пренебрегнали най-ясните и разбираеми думи на Павел!".(Мартин Лутер. Избранные произведения. СПб.1994,с.363)
За успеха на протестантството са способствали както исторически, така и психологически причини.
Исторически причиниПоявата на Лутер на политическата сцена допаднала на много влиятелни сили. На първо място германските курфюрсти, отдавна обременени от властта на Рим над значителна част от владенията им, които били готови да си поделят църковните земи. На това се дължи мощната поддръжка на Лутер от най-влиятелните немски аристократи, без които той би разделил участта на много еретици преди него. Общоизвестно е, че в най-критичния момент от живота си, когато император Карл V обявил Лутер извън закона, саксонският курфюст Фридрих му предоставил убежище в замъка си.
Психологически причиниНай-добро обяснение за успеха на новото учение представлява историята на самия Лутер. Известно е неговото лично отчаяние в спасението и облекчението, което изпитал от решението, че вече е спасен само с вярата си.
"Ще укажем на сложни преплитания от психологически и екзистенционален план, които ни интересуват дотолкова, колкото в тях преобладават доктринални мотиви. Сам Лутер дълго изпитвал безрезултатността и невъзможността да заслужи спасението посредством собствените си дела, които винаги му се стрували неадекватни. Проблемът за вечното спасение непрекъснато му причинявал безпокойство и терзания. Затова решението, утвърждаващо, че за спасението е достатъчно само вяра, му донесло радикално избавление от тревогите".(Джованни Реале и Дарио Антисери. Западная философия от истоков до наших дней. СПб.1995,т.2, с.295)
За душата на всеки човек такова решение е напълно приемливо, тъй като му дава пълен психологически комфорт във всеки момент от живота. Източник:1.
http://www.pravoslavieto.com/inoverie/protestantism/vjara_ili_dela.htm - "
Сравнение на православното учение за спасението с протестантското учение" от
Иерей Николай2. Виж също и темата ми
"Петте принципа на Реформацията", в която съм изложил докладите на д-р Даниел Топалски и проф. Паруш Парушев, изнесени по повод 500-годишния юбилей на Реформацията.