Лъжеученията на протестантизма

[Пламен]

"Протестантизмът не е възстановил древното християнство,
а е заменил едно изопачаване на християнството с друго,
и това било нова, и по-горчива от първата, лъжа"
("Христианства нет без Церкви"; М.1995., стр.4; архимандрит Иларион Троицки)

И така, грешката на Лутер е, че от едната крайност на католицизма, преминава в другата крайност на протестантизма, като не се обръща към светоотеческото наследство.

Отричайки авторитета на Свещеното Предание, протестантизмът го заменя със свое предание - Символическите книги, целта на които била да съхрани протестантското учение от стихията на личните мнения(!). Но след смъртта на Лутер през 1546 г. в лутеранството се оформили няколко враждуващи партии. Отвън то било атакувано най-вече от анабаптисти и калвинисти. Най-вече поради стремежа да се запази учението на лутеранството от нововъзникналите секти възниква формулата на съгласието. Призната е през 1580 г. от 96 светски владетели и 8 000 духовни лица. И все пак в лутеранството няма единно мнение по въпроса със символичните книги.  В резултат се оформят две главни течения – либерално, което отрича значението на символическите книги, и консервативно, което ги счита за боговдъхновени.

Всички вероизповедни принципи на лутеранството са изложени в символическите книги. Това са:

1) Символ на вярата - общ с католицизма.
2) "Аугсбурското изповедание" (1530 год.) - съставено е от Меланхтон, а е одобрено от Лутер;
3)  "Апология на Аугсбургското изповедание" (1531 год.)
4) Шмалкалденски членове (ок. 1537 г.) от Лутер;
5) „Голям катехизис“ (1580г.);
6) „Малък катехизис“ (1529г.) на Лутер
7) Формула  на  съгласието”  (1577  г.).

От всички вероизповедни принципи италианските професори Джованни Реале и Дарио Антисери съвсем ясно очертават трите основни принципа в учението на Лутер:

1. учение за радикалното оправдаване на човека чрез вярата,
2. учение за непогрешимостта на писанията, като единствен източник на истината,
3. доктрина за универсалното богослужение и във връзка с това свободата за самостоятелно тълкуване на Писанията.

(4-томно издание "Западная философия от истоков до наших дней",
Джованни Реале и Дарио Антисери; СПб; 1995, т.2, стр.294)

Въпросът за спасението представлява главен въпрос на човешкия живот. Православното и протестантското учение се различават в най-голяма степен именно относно спасението. Не по отношение на обрядите, иконите, кръщението на децата – това са само следствия от главното. Различната позиция се изразява именно в областта на сотериологията.

За пръв път Мартин Лутер формулирал доктрината за спасението в началото на XVI век. Това е своеобразен символ на вярата на протестантизма, на който се градят всички по-късни протестантски нововъведения:

    "Така в протестантизма се премахва догматичното различие между свещеник и мирянин, унищожава се църковната йерархия. Свещеникът е лишен от правото да изповядва и опрощава греховете. Изпразнени от съдържание са много тайнства, отхвърлено е учението за тяхната благодатност. Отхвърлена е и молитвата за умрелите, поклонението на светците, почитането на светите мощи и иконите, отказали се и от монашеството. Богослужението е пределно опростено и сведено до проповед и пеене на псалми" (Христианство. Словарь. Под ред. Л.Н.Митрохина. М.1994; с.375).

Архимандрит Иларион Троицки предлага следния възглед за възникването на протестантизма като логическо продължение на католическите заблуждения:

    "Латинството родило напълно законно, макар и доста непокорно чадо в лицето на протестантството. По своята същност протестантството не е било протест на истинското древноцърковно християнско съзнание против изопачените от средновековното папство истини, както нерядко са склонни да го представят протестантските богослови. Не, протестантизмът е бил протест на една човешка мисъл против друга, той не е възстановил древното християнство, а е заменил едно изопачаване на християнството с друго, и това било нова, и по-горчива от първата, лъжа

    Протестантизмът казал последната дума на папизма, направил от него крайния логически извод.

    Истината и спасението са дадени на любовта, т.е. на Църквата - това е църковното съзнание. Отпаднало от Църквата, Латинството заменило това съзнание и провъзгласило, че истината е дадена на отделната папска личност (дадена е единствено на папата, но въпреки това - на отделна личност, без Църквата), и папата се разпорежда със спасението на всички.

    На това протестантизмът възразил: защо истината да е дадена единствено на папата? След което добавил: истината и спасението са открити на всяка личност, независимо от Църквата.

    Така всеки човек бил превърнат в непогрешим папа. Протестантизмът положил папската триара на всеки немски професор и чрез своите безчислени на брой папи унищожил изцяло идеята за Църквата; заменил вярата с разума на отделната личност и спасението в Църквата - с мечтателната увереност за спасение чрез Христа без Църквата, в себелюбивата обособеност от всички".

(Архимандрит Иларион Троицкий. Христианства нет без Церкви. М.1995)

Доказателство за основната си постановка за спасение само чрез вяра Лутер съградил, изхождайки от библейската история за творението и грехопадението на човека:
1) хората са сътворени от нищото и затова в очите на Бога ние сме нищо и
2) след грехопадението на Адам човекът обеднял дотолкова, че не само бил нищо, но и не можел нищо.
Следователно, спасението на човека зависи изцяло от Бога, а не от него самия. За човека остава единствено да вярва, че е спасен. А. Кураев има по този повод добра формулировка:

    "Лутер протестирал против закупуването на спасението чрез обрядно благочестие. Но в крайна сметка протестантизмът определил още по-ниска цена в тази търговия – "само вяра".

(Диакон Андрей Кураев. Все ли равно как верить? Клин, 1994; с.109).

Опровергавайки учението за индулгенциите, Лутер построил теорията си на юридическия възглед за греха и спасението. Както в критикувания католицизъм така и при него, отношението на човека към Бога остава същото: отношение на администриран престъпник към съдията, а не отношението на блудния син към любящия баща. Така Лутер също не успял да излезе от рамките на формалните отношения с Бога.


С учението за спасението е свързан пряко и друг въпрос: съхранил ли е човекът своята свободна воля, т.е. Божия образ, след грехопадението? На това Лутер отговаря: не, човекът е загубил свободната си воля.

    "Падението, учи лютеранството, довело до най-дълбоко изкривяване на цялата човешка природа, до пълно унищожение на всички душевни сили у човека: умът му станал сляп в познанието на Бога и сътворения от Него свят, сърцето му станало зло и развратено, ненавиждащо доброто и избягващо Бога; изгубил свободата си и волята, паднала в робството на греха. С други думи падението на прародителите довело не само до загуба на подобието (както учи римокатолическата църква), но и до загуба на Божия образ".

(Протоиерей Митрофан Зноско-Боровский. Православие, римо-католичество, протестантизм и сектантство. М.1991., с.62).

Липсата на свобода у човека е едно от главните условия за спасение само чрез вяра. Но ако вярваме че свободата ни е останала, то трябва веднага да признаем, че всичките ни дела, целият ни живот имат най-голямо значение, тъй като всичко това е реализация на нашата свобода. Поради това е разбираемо защо Лутер с такава разгорещеност протестирал против своя бивш приятел Еразъм Ротердамски, именно по повод свободата на волята. Признаването на човешката свободна воля отрицава всички построения на Лутер и учението му губи цялата си логическа стройност, превръща се не в учение, а в прост набор от нравоучителни фрази. В открито писмо до Еразъм по повод неговия труд "За свободата на волята" Лутер пише:

    "Моят Павел стои непобедимо – изтребител на свободната воля, разбиващ с една дума всяка войска. Защото ако ние се оправдаваме без дела, то всички дела са напразни – малки и големи... Какво ще промени, ако някой се се разчита на древните отци, чиито твърдения били одобрявани с векове? Та всички те са били еднакво слепи и са пренебрегнали най-ясните и разбираеми думи на Павел!".

(Мартин Лутер. Избранные произведения. СПб.1994,с.363)

За успеха на протестантството са способствали както исторически, така и психологически причини.

Исторически причини
Появата на Лутер на политическата сцена допаднала на много влиятелни сили. На първо място германските курфюрсти, отдавна обременени от властта на Рим  над значителна част от владенията им, които били готови да си поделят църковните земи. На това се дължи мощната поддръжка на Лутер от най-влиятелните немски аристократи, без които той би разделил участта на много еретици преди него. Общоизвестно е, че в най-критичния момент от живота си, когато император Карл V обявил Лутер извън закона, саксонският курфюст Фридрих му предоставил убежище в замъка си.

Психологически причини
Най-добро обяснение за успеха на новото учение представлява историята на самия Лутер. Известно е неговото лично отчаяние в спасението и облекчението, което изпитал от решението, че вече е спасен само с вярата си.

    "Ще укажем на сложни преплитания от психологически и екзистенционален план, които ни интересуват дотолкова, колкото в тях преобладават доктринални мотиви. Сам Лутер дълго изпитвал безрезултатността и невъзможността да заслужи спасението посредством собствените си дела, които винаги му се стрували неадекватни. Проблемът за вечното спасение непрекъснато му причинявал безпокойство и терзания. Затова решението, утвърждаващо, че за спасението е достатъчно само вяра, му донесло радикално избавление от тревогите".

(Джованни Реале и Дарио Антисери. Западная философия от истоков до наших дней. СПб.1995,т.2, с.295)

За душата на всеки човек такова решение е напълно приемливо, тъй като му дава пълен психологически комфорт във всеки момент от живота.

Източник:
1. http://www.pravoslavieto.com/inoverie/protestantism/vjara_ili_dela.htm - "Сравнение на православното учение за спасението с протестантското учение" от Иерей Николай

2. Виж също и темата ми "Петте принципа на Реформацията", в която съм изложил докладите на д-р Даниел Топалски и проф. Паруш Парушев, изнесени по повод 500-годишния юбилей на Реформацията.

[Петър]

Сега е коректно да пуснеш тема:

Лъжеученията на православната църква!

Аз няма да я пусна, не защото няма, а защото не искам!

[Пламен]

Няма как да пусна такава тема, след като от бивш протестант и внук на протестантски дядо и баба, станах чрез сравнително кратко изследване напълно убеден православен без ни най-малки угризения на съвестта.

Брат Пешо, не виждаш ли че във всяка една моя тема и във всеки един мой пост изобличавам "лъжеученията" на Православната църква? Защо ми е да пускам специално за тази цел тема? Пусни ти такава! Виж какво съм писал на брат Сащо:

Не се плаша от създаването на такава тема, която ще подложи на преглед православието, защото чрез нея ще дадеш възможност то само да се обоснове пред всички непредубедени и четящи този форум. Напротив, притеснявам се че няма да успееш да я създадеш достатъчно провокативна, така че то да се докаже още веднъж.

[Петър]

Няма как да пусна такава тема, след като от бивш протестант и внук на протестантски дядо и баба, станах чрез сравнително кратко изследване напълно убеден православен без ни най-малки угризения на съвестта.

Брат Пешо, не виждаш ли че във всяка една моя тема и във всеки един мой пост изобличавам "лъжеученията" на Православната църква? Защо ми е да пускам специално за тази цел тема? Пусни ти такава! Виж какво съм писал на брат Сащо:

Не се плаша от създаването на такава тема, която ще подложи на преглед православието, защото чрез нея ще дадеш възможност то само да се обоснове пред всички непредубедени и четящи този форум. Напротив, притеснявам се че няма да успееш да я създадеш достатъчно провокативна, така че то да се докаже още веднъж.

На кой брат Пешо пишеш?

Аз съм Петър, П Е Т Ъ Р,  по кръщелно свидетелство и личен документ, нито Петре, нито Пешо, трябвало е да се казвам с друго производно име на Петър, но червената комунистическа гмеж не е позволила, въпреки че има подобни производни имена.

Забележи, че аз ти пиша по-рано от твоето предложение, за което ти по-късно пишеш.
Няма да пускам, защото ще спазя думите на Йешуа, които бяха към други, но в случая могат да важат и за Православната църква.

[Пламен]

Аз съм Петър, П Е Т Ъ Р,  по кръщелно свидетелство и личен документ, нито Петре, нито Пешо,

Извинявай, ще се обръщам към теб занапред с брат Петър.

Няма да пускам, защото ще спазя думите на Йешуа, които бяха към други, но в случая могат да важат и за Православната църква.

Кои думи имаш предвид?

[Петър]

Аз съм Петър, П Е Т Ъ Р,  по кръщелно свидетелство и личен документ, нито Петре, нито Пешо,

Извинявай, ще се обръщам към теб занапред с брат Петър.

Не се притеснявай, просто в живота ми досега, когато са искали да изразят негативното си отношение към мен са използвали обръщението "Пешо", като ако съм пред тях и се изпуснат ядосани ми за нещо ударението е на "е", а ако ги чуя без да са ме видели, ударението е на "о", тези хора за мен са лицемери след като иначе се обръщат с обичайното както ме наричат и както са ме искали да ме кръстят, ако в някой край го използват като умалително и не придават негативен смисъл и за пръв път се обръщат към мен така, им казвам, че не съм Пешо, както и да е, излязох извън темата.

Кои думи имаш предвид?

Матей 23:3
затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат.

Аз може да съм протестантстващ православен, ама такъв съм.

[timo2]

Моето мнение е че всяка църква е такава каквото е отношението и към библията. Всяка деноминация вярва че библията е Бижие Слово, а отношението към Бог е именно отношение към Словото Му. Бог казва че всяко нещо ще се потвърди от двама или трима свидетели и Той потвърждава това чрез тримата евангелисти:

Матей 24:35
Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
Марк 13:31
Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
Лука 21:33
Небето и земята ще преминат, но Моите думи (не православните предания)няма да преминат.

Когато и да съм питал православно вярващ дали живее по християнски обикновено ми отговаря " Е, вярвам ама не чак толкова". Такова ми е и мнението за цялата православна църква, каквото е нейното отношение към библията "Божие Слово, ама не чак толкова"
 Така че за мен православието е "християнство, ама не чак толкова".

А мнението за протестанството, от православна гледна точка е така обективно като мнението на Хитлер за комунизма.

[alex]

Свещеникът е лишен от правото да изповядва и опрощава греховете.

Значи православната църква дава право на свещениците да опрощават грехове, така ли е или нещо пак аз не съм разбрал?

[Пламен]

Значи православната църква дава право на свещениците да опрощават грехове, така ли е или нещо пак аз не съм разбрал?

На този въпрос бих ти отговорил съвсем точно със стих от Свещеното Писание, но предпочитам да направя това в обещаната от теб тема, за която искам да ти напомня:

Не може да се каже, че православната църква е безпогрешна в решенията си, ако искаш ще направя една тема "Грешките на православните" и ще видиш на колко точки не отговаряте според Библията.

[alex]

Очаквай темата 

Събирай информация, че ще е сложно 

[мирянин]

Много съжалявам, че с встъпването ми в този форум трябва първо та отворя точно тези унизителни теми, но си признавам , че ме подразниха много. Католик съм но искам първо да напиша под поста унижаващ протестантите. Каква полза имате да настройвате хората едни против други? Нима някой протестант като го прочете това ще се обърне и ще стане православен както вас? Вярвате ли го това? И аз си имам много  много неща с  които не съм съгласен с протестанството и тн, но не вих си позволил подбно унижение, че и да ги сложите в графа "Секти".  Даже напротив вих казал нещо повече като католик, че от българите християни  които познавам не познавам хора изживяващи набожността си по-искрено , открито и пламенно от протестантите. Не разбирате ли че злото не се побеждава със зло. Ако приемем , че омразните "секти" които сте описали (което разбира се е унижение) вие няма да ги победите с зло, а само с любов, с божията любов. Нито една душа няма да спечелите с плюене по другите църкви а със собствен пример , с примера на вашата любов и вашето свидетелство за Христа. Казвам го въпреки несъгласието си с много неща в протестанството, но това не моя работа да съдя. Друго е да има тема където хората споделят и коментират виждания, но това което тук сте сложили е срамота.
     Тук искам да разкаже една кратка история преди 20 години някъде, която ме впечатли и ми подсили вярата в Бог и неговата любов. Като студент обичах да се прибирам от София с нощни влакове само, хем не ми се губи деня хем има интересни хора за приказка 6-7 часа .Срещнах едно момече около под 30-те с приятелката си връщаха се от гурбет и беше много развълнуван от връщането си. Той беше само мускули и с малко примитивно изражение, да не го обидя , но си беше жива мутра с чупени уши дори а приятелката му красавица . Сравнително бързо стигнахме до Бог и то той завъртя темата на там, не аз. Цяла вече обсъждахме евангелието и вярата, не бях срещал токлкова запознат с христовата и изживяващ  вярата си  млад българин. Нисък и доста първичен, даже страшен на пръв поглед, а иначе мек и благ като мед и пълен с  божия надежда. Беше протестант. Никога не обели дума за правотата на протестанството. То беше просто неговата врата към Бога. Предполагам той дори и не познаваше разликите.  Господ и евангелието бяха нещата които ни свързваха , а нищо не ни разделяше (иначе ако бях заядливец то трябваше цяла вечер да се караме). Това което разказа е че е бивш борец, беше завършил спортното училище с борба , имал медали  от републикански и бил съученик, приятел и съучастник на  останалите борци мутри с които през 90-те биели и рекетирали и пребивали хора , чупели кости и какво ли не по поръчка на силовите застрахователи , както и общи поръчки за сплашване. Честно казано не бях помисли и друго при вида му. Много хора е бил, да е убил не спомена, но кой знае. Времената бяха такива. Разказа ми за обръщането си. В Казармата бил  90-те в най страшните времена на беднотия и безнаказаност. Имало едно момче протестант в тяхното поделения. Той всеки ден го тормозил и го биел точно защото е вярващ. Той бореца бил в кухнята помагал по принцип при храната , че така можел да яде повече а тва било важно за мускулите му. Към края на службата този борец е прекалил с тормоза и  залял момчето протестант  с тиган с врящо олио по гърба, за тва получил дори арест и наказание лишаване от отпуск  но нищо кой знае какво. Предполагам е бил в болница протестанта, не помня вече точно, но след това като се видели отново протестанта му казал така : "дори на парченца да ме разкъсаш , аз пак ще те обичам". При това бореца ми забил поредния юмрук в носа. След казармата не помня вече точно какво беше и как е станало обръщането му , но бореца твърдеше , че  не е могъл да възприеме всичко и тези неадекватна реакция и имал сънища ли беше угризения ли не помня точно ,така и не помня как е сам е потърсил протестантите и станал вярващ, но като цяло помня че този нещастен човечец който е бил тормозен толкова време в казармата със своята любов е  станал причината за обръщането на бореца, после са се срещали сега са приятели. Не знам може историята така да не е мнго интересна, в крайна сметка едно е да се прочете друго е да се види на живо. А като пристигнахме в 6 сутринта седнахме на едно кафе до гарата което аз не знаех че е мутринско сборище и пункт за наркотици, но той явно знаеше и пита сервитьорките за 4-5 човека по имена дали още са там в бизнеса и си поговориха кой къде е защото тя си помисли че той е от техните хора (той си изгрежда точно така) и поне това ми стана ясно че не са измислици че ги знае и че е бил с тях. Каза че и за тва е напуснал България защото го знаят и го търсят за старата му "работа" Нямам си представа кои са, може и да са известни сега като Митьо Очите и тн, тогава нито ги знаех, нито ме интересуваха, но той ми ги описа  всичките и кой какво правел. Може и някой ден да го прочете това, може и да си спомни за мен. Бих искал много да му имам контаката дали ей така.Много се радвам на такива неща.
    Та искам точно в тази тема това да напиша. Това е свидетелство за Бог което можем да дадем и да спасим една душа, а не православни та православни и да се бием в гърдите като фарисеи. Значи като се почне от това име което са си дали православните че те "право слявят" и само тва им е в устата. Гледам свещенници православни по телевизията и вместо да кажат на хората нещо за делата те почват за истинната православна църква и за правотата на учението  и тн (с което съм напълно съгласен де, но на кого му е нужно това?). Това е някакъв комплекс на правослвните и ги разбирам защо го имат, напълно е разбираемо, но това може да се коментира другаде , не тук.

[alex]

Здравей мирянин и добре дошъл във форума!

Много си прав за всичко, което си описал.

Бог да те закриля!



 

[timo2]

При толкова святи и праведни човеци и като представител на толкова грешно лъжеучение, мисля да се оттегля от дискусиите за да не ви осквернявам с присъствието си. За да се възвеличат вашите свръх правилни и праведни учения, а аз и моят дом ще се задоволим да следваме само Господа и никакви други свръх правилни човешки учения. Съжалявам че ви отекчавах с мненията си до сега, ако въобще сте се замисляли върху тях. Надявам се да ме разберете и да ми простите ако има обидени.

  Ваш другомислещ брат.

1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи;   
2 Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.   
3 Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.   
4 Не е така с нечестивите; Но те са като плявата, която вятърът отвява.   
5 Затова, нечестивите няма да устоят в съда, Нито грешните в събора на праведните;   
6 Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел.

 - Бог с вас!   

[Петър]

При толкова святи и праведни човеци и като представител на толкова грешно лъжеучение, мисля да се оттегля от дискусиите за да не ви осквернявам с присъствието си. За да се възвеличат вашите свръх правилни и праведни учения, а аз и моят дом ще се задоволим да следваме само Господа и никакви други свръх правилни човешки учения. Съжалявам че ви отекчавах с мненията си до сега, ако въобще сте се замисляли върху тях. Надявам се да ме разберете и да ми простите ако има обидени.

  Ваш другомислещ брат.

1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи;   
2 Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.   
3 Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.   
4 Не е така с нечестивите; Но те са като плявата, която вятърът отвява.   
5 Затова, нечестивите няма да устоят в съда, Нито грешните в събора на праведните;   
6 Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел.

 - Бог с вас!

Всички мислим различно, понякога съвпадение с мисленето може да е от няколко до 100 процента, не си отивай брат Милко!

[green mile]

А не беше ли обичта,
по която се ПОЗНАВАТ???

Аз си ходех от дете на православна църква,
по-точно  я обикалях, качена на  оградата, защото беше забранено от комунистите да се взлиза.По- точно, уж не беше забранено, ама знаехме, че ще ни съсипят, ако посмеем да влезем.

В живота ми са ставали много чудеса,
когато съм се молела в православен храм, без да знам
почти нищо от Библията, или някой да ми е говорил
за деноминации, изобщо нищо не знаех.

Използвах това, че ходехме понякога с баща ми в София,
и по странен начин, той ме питаше- ''Искаш ли да отидем в храма?''
Баща ми не е смеел вероятно и не ми е говорел за молитва,
за молитва в църква, нищо.
Просто нещо го е водило, защото имахме за какво
да ни води...Който ни е водил.
 
В  Ал.Невски никой не ни правеше нищо
и аз се молех, както ми идваше отвътре на Бог.
Баща ми чакаше, а аз се молех, без  да знам как,
без да знам Словото, без  никой от нас да знае
какво и защо прави другият...
а може би някак сме знаели, без да си кажем дума.

И много и не малки чудеса се случиха,
Бог направи това, за което толкова се молех
наум в  храма.

Йешуа нарече храма- ''дом на Отец Ми...'',
изгони търговците, като ги нарече, че ''...превърнали
дома на Отца в разбойнически вертеп...''

Не знам дали това е спасило живота ми,
но в съжалението си към майка ми,
са я пуснали в Пловдивски храм, да се моли,
като последна надежда, може би, без да й направят нищо после.

Не се бийте.
Бог не дели хората по деноминации.


Срещала съм много добри хора,
с вяра, която променя животи
във всички деноминации.

Същевременно са ме наранявали силно
и от всички.

Не се борете.
На Милко, ще кажа, че съм срещала много
хора, които са едни в събранията,
а после са съвсем други, както и много - съвсем
нямащи нищо общо с чистотата на Йешуа= ''неща''.

Ако Пламен е сгрешил, кажете му,
не го отричайте, има много неща,
в които е прав и е единственият,
който се стреми да прави по-задълбочени анализи,
винаги подкрепяйки ги с истински имена.

С малко страх, ще кажа още, че не съм срещала
православен фанатик...
може и да има, но не съм срещала.

Защо трябва да се делим???

Аз дори не знаех, че имало, баптисти, че, съботяни,
адентисти, калвинисти....

Знаех си православния храм и ме заведоха на
евангелско събрание, което харесах,
поради Словото, Което слушах
и молитвите, на които вярвах.

Отвсякъде има Божии истински,
не трябва да се хвърля рибата, заради костите.
От всеки може да се научи нещо ценно.

От бежанците/ Сирия, Иран, Ирак, Афганиастан/ научих много християнски ценности.

И от камъка човек може да се учи.
Единственият задължителен
вход, това е  любовта.

ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ, ВРАТА, НАЧИН, УСПЕХ.

Няма друг.

Затова на новия участник бих казала-
да вземе прекрасния пример от момчето на службата,
което ОБИЧА ДОРИ С ЦЕНАТА НА ЖИВОТА СИ
И ДА ГО ПРИЛОЖИ - ТУК, КАКТО И НАВСЯКЪДЕ,
ТАКА И ТУК.

Няма нищо, освен любов, нищо.
 Съжалявам, че съсипаха
това огромно Божие светилище, което е тази дума, както съсипаха и Самият
Божи Син, но думата не е просто дума
и не е виновна, че е използвана -не както и където трябва.

Please, love each other.
Please.