Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - Mike (Gabriel Yoanov)

Страници: [1]
1
Здравейте братя и сестри!

Нещо, което забелязвам напоследък е увеличаването на антисемитизма (в света). За жалост тази тенденция я има и в "християните" от около 1900г. Нещото, което обаче ме озадачава, е приемането на (или по друг начин да го кажа, не ясното разграничаване) трансджендаризма при вярващите. Разбирам опита за любов, милост и т.н., но има нещо което ме шокира. Наглостта на сатана при използване на основното му оръжие -  как той изважда божието слово извън контекста и му придава друго значение (примерно Лука 4:1-13). и неумението на божиите деца да разберат елементарни истини.

Бог ясно дава обещания за и на Израел. Те са и ще са неговия избран народ, не заради начина по които се държат или не се държат, а заради Неговия избор. Това никога няма да бъде променено.

(МЯСТО ЗА ПОЧИВКА*:
Ако имаш проблем само със самото споменаване даже на Израел или божия народ в смисъла на Израел (както и аз имах дълги години, но Бог е милостив и ми показа истината) мога да те насърча да прочетеш на глас 11 и 12 глава на Римляни. Нека да чуеш ясно, какво е писано.)


На много "вярващи" не им се вярва в божието слово. В пълното божие слово - Истината.
Истината, както е писано в псалмите, е <<сумата на божието слово>>, защото <<цялото божие слово е боговдъхновено и е полезно за поука, изобличение и поправление>>. Т.е. този стих плюс този стих плюс този стих е равен на истината.

Някои отричат обещанията на Бог спрямо Израел, гледайки сегашния Израел и свързвайки основната им религия с Бог. Настоящата им религия е свързана с една книжа наречена "Талмуд". Това е интерпретация или начин на изпълнение на книгите от ст. з. Талмудът, не е създаден или одобрен от Бог. Той е продължението на една религия създадена около 200-300г. преди христа, във времето, когато Бог мълчи и не говори на Израел. Исус ясно казва на хората (които в последствие) "създали" талмуда: "Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери. Защото обикаляте море и суша, за да направите един прозелити и когато стане такъв, го правите син на пъкъла два пъти повече от вас." Матей 23:15
Т.е. това какво казва талмудът не може да се отнесе до Израел, като народ, защото Бог няма общо с тези предания.
Така и комунизма, Свидетелите на яхова, Социал-национализмът, ислямът, различни тайни общества и прочие не могат да се припишат на евреите, дори и на някои да им се иска (и да се влагат огромни усилия за това. Примерно чрез клипове, в които има части от истината, т.е. лъжи). Всякакво изкривено вярване, произлизащо от част от Библията, не би трябвало да се приписва на евреите.

НО, аз говоря за дързостта на сатана  (и основното му оръжие срещу вярващите - да изважда божието слово извън контекста и да му придава друго значение) и неумението на божиите деца да разберат как действа противника...
Именно, как Бог вече не гледа на националността и евреите  вече  не  са  нищо  по-специално. <<Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъж, нито жена, защото вие всички сте едно в Христос Исус.>> (Галатя 3:28).
Гледайки една част от този стих (Няма вече юдеин, нито грък... защото вие всички сте едно в Христос Исус), може да ни наведе на подобен на мислене, но по-новото тук е и проблема с половете. Тук моментално излизат два проблема:
1) Отричането на значението и важността на юдеите (евреин;по плът)  и
2) модерното отхвърляне на половете (сиреч идеята, че половете са плод на "западната култура" и лекарството за това е трансджендаризм).

Значи за първата идеология, като се погледне пасажа (контекста) може съвсем лесно да се види, че става въпрос за спасение и вечен живот. А НЕ за някакво равенство между евреи и гърци (Словото ясно говори за това,  само няколко примера Второзаконие 14:2; Римляни глави 9,10,11,12 или конкретно 9:3-5, 11:25-26; Данаил 9:20-27).
За втората идеология се прилага абсолютно същия принцип и се вижда ясно, че ние сме:
синове/деца (осиновени и присъдени към израел) чрез вяра,
а тези които са се кръстили в Христос (неговата смърт, т.е. сме мъртви за греха) са облекли Христос (Неговия начин на живот/характер)
(и затова) няма вече.... нито... нито... <<защото вие всички сте едно в Христос Исус>>
и ако (наистина) сме Христови, то сме Авраамово потомство и наследници (по обещание) (Галатяни 3:26-29).

Половете както и юдеите още си важат със същата сила, както и по времето на ап. Павел. Поне докато не бъде изпълнен напълно божия план на земята. След това само не знам как ще бъде точно, само знам, че ще бъдем в новия Ерусалим. Без сълзи, смърт, болка...


Бог с Вас и Вие с Него!
Бъдете благословени!


2
Това е свидетелстово на Моисей - мъж от южен Судан. Той го разказа наскоро в нашата църква. Бивш мюсилманин, сега дете на Бога.
(Малко се прекача от сегашно в минало време но, ще се опитам да го опиша максинално ясно.)


(Действието се развива преди г/д. 4г. ~2018) Аз живеех в бежански камп/лагер в Германия. Едно момиче, което работеше там ми каза, че има църква наблизо. Аз не обичах църквите, защото  в африка съм видял много църкви в които няма истинско поклонение. Но така или иначе исках да се обедя лично, че и в тази църква не е Бог(алах).
Като отидох там, цялата проповед беше само за мене и моя начин на живот.
На следващия ден отидох директно в офиса на пастора. И аз си говорих с него и той ме попита „как се чувстваш”. И той ми даде само един подарък. Даде ми само една библия. Преди аз никога не съм чел библия, но само курана съм чел.

(След това учояни) Тези две книги учат две различни неща.
След това рицитира на арабски от курана – „бог(алах) няма син, няма съсед, няма фамилия. Той е сам в неговото царство.” В курана се казва, че Исус е само човек и е само син на жена, но не и на Бог. Освен това ислямът учи, че единствената правилна религия е Ислям. За това аз често се чудех – мюсилманите в сравнение с християните са по-малко. Това означава ли, че останалите хора (християните) не са деца на Бог?

(2017) Пътя ми към Eвропа мина през Либия. Много либийци са събираха на едно място и говореха какво ще направят на християните, като им се даде възможност. Някои от тях са били брутално християни. Това те го правят за да превърнат християните в мюсилмани. Наистина има малко хора, които идват с тази нагласа в европа.

Някои от тези хора имат и орижие. Една нощ имаше инцидент - бяха били едни християни брутално по гърба. Аз се бях уплашил. Имаше кръв навсякъде. Сред пострадалите имаше и мюсюлмани. Но там имаше една жена. Тя се молеше. Тя беше  новородена християнка. Нея дори не я беше страх от тези либийци. Това много ме впечетли и аз я наблюдавах. Тези хора, които не обичат християни не я докоснаха.

След няколко дни вече бяхме по средата на морето. Лодката, в която бяхме започна да потъва. Всички плачеха, защото знаехме че ще умрем. Там беше и тази същата жена. И тя се молеше отново. Изведнъж се появи един кораб и нас ни измъкнаха от водата. След това аз бях убеден, че исляма не е нищо в сравнение с християнството. Просто осъзнах, че исляма е пълен с лъжи.

(2018) По-късно осъзнах, че думите на този пастир водят към вечен живот. Тогава не разбрах, защо той ми даде само една бибилия, НО днес знам. Библията е нашия учител и съветник! Днес (2022) мога да го потвърдя, че наистина библията е учител и съветник. Тогава аз не можех да чета добре на английскки и помолих пастиря да ми чете. И той го направи. Днес обаче вече мога сам да чета.

Освен това това тук в тази църква бях научен кой е Исус. След това бях и кръстен. Много важни текстове за мен от тогава са : Йоан 3:3,Филипяни 4:13, ПС 34:1-14 и ПС 150 

(2019) За жалост ме върнаха в Италия. И там нещата бяха много зле за мен. Нямаше никаква надежда да мога да се върна в Германия. Но пастора говори с мен и ме насърчаваше да гледам само към Бог, а не на обстоятелствата.  (Няма значение с колко други хора
какво се случва, само към Бог да гледам.) Една сестра ми даваше линк към църквата та да мога да слушам. Бях отчаян, защото нямах право да се върна обратно.

Но преди известно време, като по чудо ми дадоха документи. След около 2,5г. отново съм тук. Вашата любов, от всеки един от вас тука, ми прокара някак си път да се върна - благодаря ви. Така, че аз намерих истинско поклонение тук!

От днес братя и сестри – нека библията бъде вашия учител в този свят. Няма нищо на този свят, което да носи живот, но само тази книга. Слава на Бога! Амин.


Това са думите на младия (във вярата) Мойсей.
Мен много ме впечетли как, как най-вече силата на молитвата
и също така истинското поклонение са го привлекли към истината.
Освен това той говори и за любов на практика.
Тези три неща, наистина различават всяка религия (също така в християнските среди религиозността) от истинската вяра подкрепена от дела!


Бог с Вас и Вие с Него!


ПС: Теми свързани с тази
- Основно разбиране на Библията.
- Истината за Бог и благовестието (и благовестването).

3
Здравейте братя и сестри и приятели.

Понеже тази дума доста често се използва (дори и сайта носи това име), но като че ли доста хора имат доста различни неща в предвид. Та на мен ми е любопитно:
1) дали има християни споед вас в библията?
2) дали в библията някой е твърдял, че е християнин?


Бог с Вас и Вие с Него!

4
Здравейте приятели.


Бежанците са за благословение и съживление в църквата христова!


Действието се развива в Германия, 2015-2016г. Аз работех в един бежански лагер. Видях много неща. Много неща за, които хората не знаят или не искат да гововят (може би ще отворя отделна тема по този въпрос.)

Една от много наболелите тематики е (или беше) криминална дейност на бежанците. От опитност мога да кажа, че 50 човека от балканите, имаха повече криминална дейност от 300 човека от близкия изток и северна африка. Това го казвам само, като факт за да се разпръснат, поне част от лъжите, които божия враг всява. Дявола лъже за да всява страх и паника (днешно време до болка познати тактики) за да възпира божиите деца да извършват божията воля.

Аз ще говоря за моята опитност с мюсилманите бежанци в Германия от близкия изток и северна Африка.
 Има едно нещо, което наистина ме озадъчи, като „работех” с/за тях. И това е общо казано – човечността. Има различни културни разбирания за семейство, пари, приятели, лъжи, бизнес, честност и срам. В повечето случеи според мен и по-добър морал. Като човек роден и израстнал в милата България съм приел и много от този кръстопът. България е между изтока и запада в много отношения, но най-вече в морал и ценности. Да видиш маса от хора с „приличен морал” в Германия не е често срещано нещо.
Нещо повече тяхното желание за близост и отчаяността в която се намират ги правят наистина:
1- добри приятели
2- хора търсещи истината
А от тези 2 неща едно дете на Бога(като ловец/рибар на хора,)  би трябвало да се възползва.

Много от църквите се заключиха по времето на бежанската ”възможност”. Вместо да се хванем за божието слово, се хванахме за новините (които силно вредят на здравомислието, поради факта, че се държат от корпорации. Това станаха на маркетния принцип –които има пари купува новини). И от бежанската възможност направиха бежанска криза в европа.
Ето какво имам предвид по божието слово (по темата):
Второзаконие 10:19 Затова обичайте чужденеца/пришълеца, защото и вие бяхте чужденци в египетската земя.

Левит 19:18 Да не отмъщаваш и да не храниш злоба против синовете на народа си, а да обичаш ближния си както себе си. Аз съм ГОСПОД.

Левит 19:33 Когато някой чужденец се засели при тебе в земята ви, да му не правите зло;
34 чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец, и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Аз съм ГОСПОД вашият Бог.

Maтей22:36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?
37 А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“
38 Това е най-голямата и първа заповед.
39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“

Еврей 13:1 Постоянствайте в братолюбието.
2 Не забравяйте гостолюбието (в KJV превод – любовта към старанника),
понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.

*чужденец - лице, роден в или идващ от страна, различна от собствената си.
или пришалец - временен обитател, новодошъл без наследствени права.



Приключвам за сега с едно свидетелство на един пастир от Ирак. Това го чух 2017 или 18г. Този пастир беше на около 30г. Млад и в силен дух. Това, което той каза беше следното:
„От 2014-2016г. християните (евангелско вярващи) станаха 150,000 от около 450,000. Над 300,000 избягаха търсейки (по-добър) живот. Това беше голям удар за църквата, не само нашата.
Имаше  страх и неизвестност.
Дали няма християните да изчезнат?!? Или да бъдат претопени в др. религия?
Докато това ставаше в църквата в Ирак, много хора дойдоха в нашата страна. Ако кажем, че около 1,5 милион напуснаха страната през това време, то около 4-5 милиона души дойдоха в Ирак (предимно от Сирия). Виждайки цялата болка и тъга,
църквата по естествен начин се обърна към презряните ,
отхвърлениете и търсещи смисъл в живота. Много от тях вече даже не харесваха исляма.
Започнахме да се огранизираме и да събираме неща от първа необходимост. След това заедно ги раздавахме на нуждаещите се. Междувременно и благовествахме. Разказвахме малки свидетелства за слава на божия син Исус Христос. От любов дадохме това, което имахме малко ресурси за оцеляване и храна за вечен живот. За кратко време ситуяцията се преобърна и Бог даде съживление в Ирак! Нещо, за което се молихме огненно, но даже не сме и подозирали, че Бог всъщност ще използва бежанците за благословение на Иракската църква!
През 2016-17г. цъквата достигна около 400,000 души, които 250,000 новоповярвали!”

За мен това е истинско чудо, как Бог работи чрез тези, които държат на неговото слово и го изпълняват. Изпълнение от любов, както се казва „ако ме любите, ще спазвате моите заповеди”.
Хилядолетен страх (благовестване на мюсилмани) е пречупен чрез любов!


Бог с Вас и Вие с Него!


Едно от нещата, които допълнително ме мотивира да пиша е, добро и истинно свидетелтво! https://stani-hristianin.com/forum/index.php/topic,63.msg1220.html#msg1220

Още по темата:
Пастор Иван за Съживлението в Иран / Конференция на Иранските вярващи християни в Турция 2021.


Тази тема е и пряко свързана с:
Основно разбиране на Библията.https://stani-hristianin.com/forum/index.php/topic,403
Истината за Бог и благовестието (и благовестването). https://stani-hristianin.com/forum/index.php/topic,402
Правилната църква..? Истинската църква..? https://stani-hristianin.com/forum/index.php/topic,395.0.html

5
"Основно разбиране на библията" или "Най-важното в библията"
Малко се чудех как да озаглавя това мнение.

Това са неща, които са основнополагащи. Надявам се да ви изградят, а не да ги приемете, като упрек, че не знаете нищо или че стоя над вас и искам да ви поучавам.


Здравейте братя и сестри и приятели!

Тук искам да кажа само 3 неща.
1) Библията започва така.
Битие 1:1 "В начало Бог..." Всяко нещо, което има начало има и своя .... Нали така? Бог има план, който се осъществява във времето, но е още от преди началото на времето (сътворението на света). Та Бог има план за началото и за края на този свят.


2) Този план започва "в началото". В книгата Битие (което означава "в началото"), е описано началото на човечеството, грехопадението и началото на божия план. На кратко Божия план (и ситуацията днешно време). е описан в Битие 3:15 "Ще поставя и вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, а ти ще му смажеш петата."
Това е едно глобално пророчество - ще има война между жената и сатана, освен това между потомството на жената и сатана. Т.е. между Исус и сатана и след това между последователите на Исус и сатана. От грехопадението до сега всичко става според това пророчество за борба между Бог и неговия враг (сатана) и божийте последователи и божия враг.

Така в битие 12:3 Бог продължава неговия план.
"Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онзи, който те кълне, и в теб ще се благославят всички земни племена.

Тук е много важно да се дефинират 2 неща - "благословението" "всички земни племена"!
Благословението (или в някои преводи "блаженството") е нещо ценно и добро, това го знае всеки. Но човек, които е квалифициран да даде точно определение за това е Давид, защото самия Бог свидетелства за него, че е човек според неговото сърце. Та Давид казва,
"Псалм на Давид. Маскил. Блажен (или благословен е) онзи, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит!" Псалм 32:1. Т.е. в благословението, както божиите хора на първо място трябва да го виждаме е опрощаванeто на греховете. Същото разбиране дава и Галатяни 3:8 "И Писанието, като предвидя, че Бог щеше да оправдае езичниците чрез вяра, предварително изяви благовестието на Авраам, казвайки: „В теб ще се благославят всичките народи.“"

Всички земни племена е другата  дума, която е критична за разбирането на библията. Защо? Много често се казва, че Бог е Бог на индивида. Това е факт. Това, което обаче може да се изпусне е глобалната картинка. Живота както е сега, някак си няма смисъл. Някак си липсва нещо. Къде е Бог? Какво прави Бог в днешно време? - се питат много от божиите деца.
Ако изпуснем да видим глобалната/цялата картина, може да ни се струва, че това да "ходиш на църква" или да "слижиж на Бог" някак си не е всичко.
Под това да видим цялостната картинка, имам предвид божия план за човечеството.
Бог Отец, Исус Христос и Святият Дух ясно говорят за "Всички земни племена"  и действат според "Всички земни племена".
Бог Отец казва на Авраам в Битие 12, че от него ще дойде спасение (или прошка) за вскички нации.
Исус Христос в Матей 24:18-20, казва че Му е дадена всяка власт на небето и земята и заради това неговите ученици трябва да "правят ученици" от всички народи.
Святия Дух в Деяния на апостолите 2 глава, свидетелстваше на всички народи (които бяха се събрали там) за великите Божии дела, на собственият им език. 


3) Защо Бог толкова много набляга на всички народи? Защото това е неговият план за "края".
В стария завет е писано (най-общо казано) за идващия месия (помазаника или изкупителя).
В новия завет (най-общо казано) е писано за повторното му идване. Сиреч, стария завет казва, че Исус ще дойде. Новият завет казва, че Исус ще дойде ПАК.

В откровение Исус е показал цялостната картина (вече изпълнена), като отново говори за всички нации! " След това видях, и ето, голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всяка нация и от всички племена, народи и езици, стояха пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си" Откровение 7:9
За това в Матей 24:14 глава Исус казва ясно, какво е условието за неговото второ идване.
И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.

Бог работи в момента силно за възгласяването на благовестието на божието царство във вскички нации и всички езици! От началото Бог никога не е губил контрол върху времето, в което живеят хората. И до края Бог няма план "Б" и е верен на себе си и на своя план за спасението и вечен живот с Него на човечеството (хора от всички нации). Той работи чрез тези, които му позволят и исренно желаят това.

Надявам се да сте ободрени и насърчени от това, което сте прочели.

Бог с Вас и Вие с Него.


ПС: една тема, която е пряко свързана с "Основно разбиране на библията"
е  Истината за Бог и благовестието (и благовестването) - https://stani-hristianin.com/forum/index.php/topic,402.0.html

6
Здравейте братя и сестри! И приятели!

Темата за благовестието е една от най-важните. Тъй като тя има общо с божия характер и план. Няма да навлизам много на дълбоко а ще дам само основен оглед на нещата. Нека четейки това да бъдете благословени. Освен това ще адресирам и някои неразбирателства относно благовестието, които са донесли горчива жлъч в някои от божиите деца.

Първият принцип, които човек трябва да разбере, е че Бог желае да работи с хората. Бог работи чрез хората. След съсдаването на планетата земя Той им я даде и им каза да се грижат за нея и да я "владеят".
Битие 1:26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие! И нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всички пълзящи, които пълзят по земята.
Бог още в началото даде работа на мъжа, като му каза да наименува животните, защото вижда в мъжа Себе Си. Бог гледа на хората, като на съработници (и най-вече като деца).

След грехоопадението Бог пак не си променя намеренията да работи чрез хората
Бит. 3:15 Ще поставя и вражда между теб (сатана) и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
Също Исая говори за "девица ще зачене". Бог работи за избавлението на хората, чрез хората. Бог Му трябваше жена вярна, като Мария и за това изчака около 4000г. след грехопадението. Всяко твърдение, че Бог не работи чрез хората е неправилно, защото Бог изчака около 3000г. за да се появи човек верен, като Авраам. От него да започна изкупителния си план визиран в Битие 3:15.

Ако Бог не желаеше да работи чрез и с хората, Исус можеше да се разкрие от небето по някъв фантастичен начин и всички хора да повярват в Бог.  Това може би било по-логично (или по-ефикасно), но противоречи на божият принцип, че Бог работи с хората.
Исус принизи/унизи Себе Си и дойде, като човек. Има още стотици примери  за това, че Бог, който е суверен работи чрез хората. Бог работи така в историята, защото е верен на Себе Си. Това което е започнал с хората, той ще го и довърши с хората.

Вторият принцип (пряко свързан с благовестието) е пряко следствие от това, че Бог работи чрез хората. Този принцип е свързан с една гнусна дума за последните няколко поколения - отговорност.
Като цяло "християните" много обичат това, че Бог прави нещата, което всъщност е така. При това положение някак си няма нужда човек да прави нещо, защото нали Той Бог ще си я свърши работата... - Нали така? За жалост не е така. Начина, по който Бог работи е чрез хората, които му позволят Бог да направи това. Той не използва хората "ей така". За това неговите деца трябва активно да го търсят и да имат жива връзка с него. Желанието, което той влага в нас, не е по-силно на нашия избор/нашата воля. За това е добре да подчиним нашата воля на Неговата. Само така може човек да живее с Божиите приоритети.
Та тази отговорност може би на някои хора, които грешно им е била обяснена или изобщо не им е била обяснена може да е нещо негативно. Т.е. това, че Бог желае да сме му съработници и да говорим на хората около нас за Него може да е дори противно. Или пък да се чувстват неправилно. Виждал съм и хора, които са били наранени или уплашени от тази отговорност. Според мен това, е защото не им е било добре обяснено от къде идва тази отговорност.
Тази отговорност произлиза от Божията любов, защото когато благовестваме ние прогласяваме божия справедлив съд над греха (смърт), божията любов и надеждата, която Бог ни дава за вечността.
Това не е някакво негативно нещо, а би трябвало да произлиза от нас самите - Божията любов към другите.
Няма как да каже човек, че обича някои но да не интересува от това къде ще отиде във вечността. Това е крайна омраза. Това къде ще прекара твоя съсед вечността не зависи от теб, но от теб зависи да оповестиш истината. Това е винаги трудно в началото (заради страхове на отхвърляне или различни др. неща), но бих искал да те насърча драги читателю, че Бог те обича. Бог обича и твоите врагове, познати, близки приятели и семейство. Говори им винаги позитивно за Бог. Ако се отвори възможност, сподели свидетелство, как и защо вярваш в Бог. Бъди честен с хората, кажи им че без Бог за жалост са изгубени за вечността, но че Той е направил път към Него. Има възможност за възтановяване на връзката с Царя на царете, Господ над всички господари и Твоя (добър, истински обичащ) Баща.

Благовестването е отговорност за всички негови последователи. Нека да се вземе с любов и да се изпълнява с любов, за да няма страх, осъждание, съревнование или разни нечисти мисли.


Бог с Вас и Вие с Него.


ПС: една тема, която е пряко свързана с "Истината за Бог и благовестието (и благовестването)"
е Основно разбиране на библията -
https://stani-hristianin.com/forum/index.php/topic,403.0.html

7
Относно християнските форуми... - Въпроси...
без отговор...

(или) Неща, които понякога се чудя.



Здравейте братя и сестри и приятели!

Със следващите постове(мнения) просто задавам въпроси, които ми се въртят в главата. Един вид мислене на глас (или на клавиетура)...

Моля не отговаряйте, в писмен вид (поне не и в тази тема). Не искам въпросите те да стават на дискусия. Нека ако някой желае сам да се замисли.

Това обаче, което искам е, ако имате подобни въпроси - моля задайте ги.



Цели:
- дали имам добри мисли (и планове) както Бог има към хората?
- да си преосмисля приоритетите
- да расъждавам критично към себе си (мотивите и действията), да изпитвам себе си - дали съм в пътя на любовта?
- дали позволявам Бог да оформя моят характер, да бъде като неговия и да желая тази нужна промяна в хората или искам да съм "учител"?
- дали насърчавам или погубвам с думи?

- може би да подтикна и някой/и към преосмисляне на това, което пише и начина по, които го пише. Но това не ми е главната цел.


Бог с Вас и Вие С Него!


ПС: също така може да видите
https://stani-hristianin.com/forum/index.php/topic,8.0.html Правила на форума
https://stani-hristianin.com/forum/index.php/topic,10.0.html  Препоръки на форума
https://stani-hristianin.com/forum/index.php/topic,9.0.html Цели на форума

8
(редакция.
Заглавието би трябвало да е: Трябва ли да"ходя на църква"или да съм част от някое събрание?
И видеото е от 20 мин. релевантно по темата. https://youtu.be/FUxyvrRth3A?t=1198)

 



Тук за мен има доста добре издържани аргументи по тази тема.



Бог с Вас и Вие с Него!

9
Цитат
Не е чудно и като резултат, че в църквите сестрите са обикновено около 60-70%, някъде и повече, а братята никакви ги няма- обикновено са малцинство, и с изключение на няколко, останалите просто стоят на задните редове, тихи и незабележими! Не само в България, а в много други страни по света. И е нормално- мъжете обичаме повече логическото мислене, докато жените- повече интуицията, и емоцията.

Не е чудно, ама аз все се чудя, защо жените са по склонни да повярват.  :112:
Наистина е възможно емоцията да е причината.

Привет братя и сестри.

Това е наистина интересен въпрос - защо има повечко жени в събранията? Ако някой се опита да го отговори с това, което Павел казва относно жените в църквата, то бих му казал, че този феномен  "мъжете да отстъпват"  не е  "църковен".

Причината за това мъжете да са малцинство е поради фундаменталната разлика между жените и мъжете (моля не ме убивайте заради тези факти). Още от сътворението има някои фундаментални разлики (не само в тялото), но и в начина на мислене. Това е с оглед задачите, които Бог поставя на Адам и Ева (семействата, или мъжа и жената). Ще се опитам да съм максимално внимателен с тази деликатна тема, за да няма обидени или унизени.

Мъжете - са по-аналитични и по-логични. Принципно те гледат "голямата картинка". Мъжете имат една "силна/важна точка", нещо на което много държат. Тази "точка" те са по-задълбочени от жените. Това може да са силни, така и слаби страни на мъжа.

Жените - са по-чувствителни, а и по-духовни. Принципно те гледат на детайлите. Жените в своят начин на мислене са много по-свързвани (т.е. тип мрежа всичко е свързано с всичко). Това може да са силни, така и слаби страни на жената.

Пример 1: ако за мъжа  работата е "точката", на която той държи (това дали тази така наречена точка е правилна не може да бъде обсъждано, защото това не е слабост или грешен приоритет, но е просто как даденият мъж е устроен), ако нещо се оплеска и нещата се объркат и той си изгуби работата и някакси не може да си намери нова работа, то мъжа става неспособен. Той не вижда смисълв живота и прави много дръзки промени, примерно да напусне семейството си. Даже и това да е добро или щастливо семейство. Такъв мъж абдикира и бяга (има нужда наистина от разбиране, време и подкрепа при работа с такива мъже. Обвинения (или напомняния на реалността) само му напомнят провала и задълбочават проблема). Мисля, че няма нужда да споделям статистики, относно мъже и жени, които напускат семействата. Мъжете напускат много по-често семействата си.
Ако подобни проблеми  в сферата на работата се случат на някоя жена и те не е способна (в момента) да продължи да работи, ТО тя намира сила (и смисъл в живота) в децата, мъжа, хоби... Т.е. тя понеже е нещата при жената са по-свързани е по-лесно едно пренасочване.

Пример 2: ако за мъжа работата е "точката", на която той държи и нещата вървят добре, то той би бил по-съсредоточен (по-фокусиран) и по-продуктивен от една жена в тази ситуация. Затова и лидерството обикновено е в мъжете (можете да си направите справка с най-големите фирми примерно) . Всеки лидер обаче си има нужда от подкрепа и това е ролята, за която е прилягат по-добре жените, защото те виждат нещата по-различно, именно защото не са толкова фокусирани в една точка.

 Така, че тези характерни черти на пола, може да са за плюс или минус. За това мъжа, не е без жената и жената не е без мъжа. И ако и двамата (в контекста на семейството особено) ако разберат, че 1+1=1 ще са успешни.


Така сега бих искал и да премина към църквата. Защо мъжете са (обикновено и всъщност статистически) по-малко?
А.) Еми защото мъжете имат в по-вечето случаи не Бог, като "основна точка" (Тук пак без упреци. Те не помагат!). Дори и вярващи мъже понякога не служат толкова, колкото техните жени, защото са твърде съсредоточени в нещо друго.

Б.) Освен това жените са и по-духовни. (Без да се обиждате мъже. Дръжте се!) Какво имам предвид? Интуицията, чувствата и емоциите са пряко свързани с духовната реалност. По-изострената интуиция е дадена на жената заради децата - жената може да почувства нещо, което мъже не е в състояние (защото е вдълбен в нещо си). Съответно жените са и по-духовни! (за добро или лошо). Божият враг (сатана) от началото не отиде при жената по съвпадение. Точно защото е по-духовна е и "по-отверена" към духовният свят. [А Адам сигурно в момента е бил съсредоточен върху храна, така че не е внимавал много... (майтапа на страна, гладен мъж си е половин звяр.)]

В.) Друга причина е и това,че жените са по-верни от мъжете - тук се няма предвид, че доверието им е по-дълбоко, a предаността (лоялността) им. От къде идва тази вярност? Свързаност (начин на мислене) + духовност = вярност. Т.е. това е и малко причинноследствие.

Тези характерни черти за половете могат да се наблюдават и в недаващи (и в различни религии, където  жените пак са повече от мъжете), следователно основните причини жените да са повече на брой са "вродени" или по-точно от Бог дадени. Това оправдание ли е братя? - не никак даже. Защото главната  (основната) точка може да се промени! Това принципно не е нещо от днес за утре. На Мойсей му отне около 40г., на Авраам му отне около 70г., но пък на ап. Павел му отне около 3 дни.
Така, че това си е индивидуално пътуване на "мъжът", където му трябва стабилната опора на жена (може да е сестра (физическа), съпруга, роднина, майка, или водач в църквата).


Бог с Вас и Вие с Него!

10
Здравейте братя и сестри.
Привет, заинтересовани да опознаете Бог.
(ако случайно не принадлежиш да горепосочените категории, по-добре не си губи времето и не чети по-нататък)

Днес ще споделя за една тема - "Страх, Страх, Страх и Паника". Сякаш страхът се промъква във всяка институция, всяка сграда, всеки дом... Или поне се опитва. С този пост искам да насърча всеки, които иска или би искал да следва Исус напълно.
Ще започна с една история.
Имало едно време един много начетен мъж. Та този много знаещ мъж се разхождал един ден извън града. Там срещнал смъртта и я попитал - какво правиш тук? Смъртта отговорила - тази вечер ще взема 100 човека. С ужас и паника интелигентният мъж отишъл в града и прокламирал (панично, но все пак предвидливо и добре обмислено) какво му е казала смъртта. В следствие всички хора се заключили за 3 седмици. След това образования човек пак бил на разходка и видял смъртта. Ядосано казал - ти ме излъга, защо взе 5000, а не 100?!
Смъртта го погледнала и казала - аз правя това, което винаги правя. Взимам старите и болните, сиреч 100 човека. Останалите ги взе страхът, когото ти призова.

Макар и стара история в днешно време е особенно вярна. Чрез страх и паника много хора биват "покосени" и отнети по-рано от колкото би трябвало. Но как би могъл човек да преодолее страхът? От личен опит бих казал, че трябва радост.

Ще разгледам посланието към Филипяните от Павел. Когато го е писал (казват богослови) е бил окован 24/7 за някои войник. Той е нямал абсолютно никаква свобода, време на усамотеност или права! При тази подтискаща обстановка, Павел говори за радост. Това на мен ми показва, че истинската радост не зависи от външни фактори.
В Филипяни 4 глава
"4 Радвайте се всякога в Господа!
Пак казвам: Радвайте се!
"Без радост (поне аз) не мога нито да имам мир, нито да обичам, нито да имам благодат към себе си или друг човек. Освен това в Библията когато нещо се повтаря означава, че това нещо е много важно.
"5 Вашата кротост да бъде позната на всички човеци; Господ е близо." Господ е близо. Господ е наистина близо и заради това, че няма да му отнеме много време да дойде. Това е причината за стих 6
"6 Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;" Този стих сам по себе си е толкова дълбок... Не съм сигурен, че мога да опиша с думи дълбочината на увереността, която придава. Но какво казва всъщност..?
"Не се безпокойте за нищо"
"Не се безпокойте..
за абсолютно нищо"
"Не се безпокойте за нищо!"

"... но във всяко нещо ...
с молитва ...
и молба изказвайте прошенията си на Бога ...
... с благодарение"
...
Понякога обаче ни е страх, да не загубим работата си. Като Исус дойде - дали ще ме вземе със себе си, отива някак си на заден план. НО може би аз ще си загубя работата има голяма тежест. Може би ще си загубя къщата/aпартамента... Може би ще си изгубя репутацията... важи повече от това къде ще бъда във вечността. Или пък може би някои ще разбере, че съм част от "един коя си църква" и ще си мислят за мене, че съм сектант.
"Какво си мислят хората за мен" е толкова важно, че не се замисляме за важните неща - "Не се безпокойте за нищо".
Ако днес премина от този свят - къде ще отида? Ако умра така или иначе ще загубя къщата, семейството и репутацията си... Не е ли така?
Само ти т.е. твоята душа остава. И Къде ще отидеш за вечността? В небето или в осъждението? Това решаваш само ти! Чрез начина си на живот. Чрез твоето поведение. Та къде остават страха и притесненията на деня и бъдещето?-"Не се безпокойте за нищо".
Та какво става ако успеем да приложим божието слово (в частност не-безпокойството) на практика? Божийте обещания идват :106: :104:
Стих "7. и Божият мир, който никой ум не може да схване,
ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус." Но за да може това да стане - "Не се безпокойте за нищо". Ако спрем за момент и се замислим - 10,20,30 години сме живели както си поискаме. И това до къде ни докара? Аз лично на 19 бях в наркотици, пушене (по 2 кутии ако имам парите), порнография, компютърни игри (демонологично пристрастяване), пиене, разни кражби и прочие...
Та на 19 докъто бях в компания и си завъртахме марихуаната чух (ясно и физически) божия глас, който ми каза - дете мое върнисе при мене. На кратко казано изпуших си маруаната но тази случка не ме остави на мира. След 4 месеца се върнах при моя небесен Баща :111:.

След това започнах да следвам Исус и да бъда в Христос. Започнах да побеждавам най-трудният ми противник - моят "аз". Тогава Бог започна да ме учи чрез матей 6 глава (за това ще пиша съвсем скоро, сигурно в следващия пост).


Бог с Вас и Вие с Него.

Та хора "Не се безпокойте за нищо", за да може Божият мир, който никой ум не може да схване, да пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. Това е критично в сегашните и идните времена.

11
Здравейте братя и сестри.
Ако си мислите, че разбирате и познавате най-истинската и правилната църква, то тука е мястото да престанете да четете, защото това, което следва може да ви обиди и/или разтрои.

Четейки (набързо) темите във форума, като "Грешките на Православната църква", "Лъжеученията на протестантизма", "Предопределение и свободна воля" виждам доста подметвания и/или нападки отностно  дадено събрание/църква. Или по-точно, кое е криво в дадена доминация, движение. В известна степен съм съгласен с всички вас, защото представяте факти (което пак крие опасности, но няма да навлизам там все пак).

И ето го моето твърдение. Правилна църква (или течение или деноминация или както искате да го наречете) няма. Не вярвам, че ако Павел, Тимотей, Петър, Яков или Исус ако биха адресирали вашата църква биха изразили само радост или одобрение. Така, че на всясъде могат да бъдат намерени кусури.  Ако се замислим дори и в самите нас. В много от нещата, в които искренно вярваме, че са правилни - грешим (или поне аз). За това знам и знам, че трябва благодат и Любов, която да покрива и попрявя грешките, а не само да се опитва да попрявя.

За да не филосоствам много искам и да кажа как съм стигнал до това виждане. Като божий работник и божие дете съм имал възмостността и най-вече привилегията да служа на много и със много различни църкви. В западния свят - от конгрешани, през харизматици, "армия на спасението", протестанти, презветарияни, до баптисти. В близкиат изток ((там където има някакво определение) съм служил с православни и евангeлско вярващи), но като цяло там хората са просто божии деца. Служейки с тези верни братя и сестри, ми отвори очида да видя, че независимо от деноминацията, Бог има и там верни.

Имайки привилегията да служа на Бога с тези хора е за мене нещо много живото-променящо и даряващо жастие и сила. Да видя един вид, не знам как точно да го опиша, но за сега ще го нарека огън или непреклонимост пред врага, без значение от последствията (например подигравки, загуба на чест и/или работа, гонение и прочие).  Това ме накара много да се замисля дали и аз ако бях роден в Ирак или Израел (и арабската му част Палестина) щях да мога да претърпя. Това са важните, истински важните неща в живота - ПЪРВО дали ще обичам Бог и хората (било даже и от др религия или клон на християнството) и ВРОТО дали ще устоя до край. Това е, което аз искам за себе си:Да бъда верен до край, щастие (в Бог) и да преуспявам в живота и служението.

В крайна сметка искам да кажа, че е по-добре да обичаш грешен човек и чрез това да бъдеш от Бог похвален "добри и верни слуго" от колкото да знаеш по-правилният път и начинът по който го казваш/показваш да бъде за спънка за някои друг или да си загубиш мира.

Времето, в което  живеем е критично. Мерките които се взимат (все още) се отнасят само до комфорта ни. Те ни взеха конфорта, а божиете деца са изпаднали в негативизъм, отчаяние и стах...

12
Привет.
Направих си регистрация специално заради този пост(мнение).
Ние сме във време, което се нарича "последно време." И много хора го разглеждат това от различни страни и се чудят как да характеризират времето. Но дори и много "светски" хора осъзнават, че така както е сега ситуацията няма много дълго да продължи, без тотално сриване на целия свят.

  Но искам само да отворя една малка скоба преди да кажа каквото ми е на сърце. Искам да подчертая, че всеки взима собствено решение. И след това решение, трябва да посрещаш  всяко последствие. Важното тука е,  да знаеш, че всяко решение за по-дълъг период от време, което взимаш има дългосрочни последствия. След това всичко, което е  последвало от твоето решение (примерно преди 1 год . или преди 6 месеца),трябва винаги да си припомняш, че отговорността е твоя, понеже решението си е било твое.
     Освен това аз не вярвам, че Бог ни осъжда за грешки или ако паднем  в грях. Но Той ни поправя и ни измъква от греха. И ако след известно време осъзнаеш,  че някое твое решение те е въвело в проблеми - трябва ясно да кажеш- ГОСПОДИ искам да се поклоня и подчиня на Твоят авторитет.

Приятели, братя и сестри, има много неща говорени за сегашното и идващото време. И за това, че трябва подготовка. Аз също съм съгласен с това, но искам да Ви окуража с това, че "подготовка за сегашните и идващите времена" не е плътска т.е. - да се изразява в събиране на ресурси, живот в изолация в някоя пещера, или набавяне на орижия  и живот в бункер, А Е духовна.
Има много неща които ни обезсърчават и/или объркват. Това, че ги виждаме и осъзнаваме (честно казано) ме радва, защото много даже и от Божийте  деца не осъзнават случващото се, като план, а го виждат случайност.
Това, което обаче, което Ви насърчавам е да се доверие на Божието решение.
 Бог казва:
    - Той те води
    - Той ще те освободи/спаси от всичко
    - Исус е победил, затова и ти ще побеждаваш
    - Той е казал, че като има нужда ще я запълни
    - Ако не знаеш какво да правиш (липса на  мъдрост)  поискай и ще ти се даде
    - търси Божието царство и Неговата правда и всичко останало ще ви се прибави
    и прочие и прочие...
    И тези няколко точки, които описах е начинът, по който Бог ти е оформил (и ще продължава) вярата и доверието ти в Него. И всяко "собствено" решение ни отдалечава от това,  което Бог ни учи и от това,  което има Бог за нас. Та това, с което искам да насърча хората е, че е писано (освен горе изброените обещания): ще дойде време, в което няма да можем да купуваме и продаваме, но не че няма да ядем. Преди известно време там където живея не можеше да се пазарува свободно (без ваксина или сертификат, че си оздравял, какъвто аз нямам), но цялото семейство яде и пи - алелуя !
Подготовката  ни е
личната вяра и доверие в това кой е Бог
и нашето  освещение  и промяната на характера ни в богоподобен (на пример 2 Пертово  1:5-9).

Не би трябвало да ни е страх или да мислим за утре - защото Бог има добри планове за нас и със сигурност няма да ни забрави. Нас (моето семейство) не ни интересува дали ще можем да купуваме  или продаваме, защото Бог ни е обещал, че ще ни снабди с всекидневния ни хляб! Има твърде много примери в Библията за това как Бог снабдява неговите си!

Преди време Бог снабдяваше Израел всеки ден с храна. И  в един слънчев ден на някой му хрумна, че ще е добре да се погрижи сам за себе си  (а може би и за семейството си). Ще е разумно или предвидливо , ако случайно нещо стане. Та този индивид си събра храна за повече дни, която се развали.

Това което искам да кажа е, че човек може да си събира храна, вода и*или оръжия , НО НЕКА го прави с ясното съзнание, че това е неговото решение на въпроса. Нека го прави с вярата (и нагласата и готовността) ако това е било грешно да се върне при Бог. И нека всеки действа според вярата си.

Нас не ни интересува дали ще можем да купуваме  или продаваме, защото Бог ни е обещал, че ще ни снабди всеки ден с хляб!  Това, което аз знам е, че Той е верен - завинаги!


Бог с вас и Вие с Него.

Страници: [1]