Християнски форум

Български християнски форум => Всичко за християнската вяра => Темата е започната от: KLS в юни 07, 2016, 08:33:03 am

Титла: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: KLS в юни 07, 2016, 08:33:03 am
Здравейте,

Има един чудесен стих в Библията:
Псалми 119:130 Изясняването на Твоето слово просвещава,
вразумява простите.
Това е изключително важно. Но се наблюдава едно явление (и то не е от днес, то е от векове), изясняването на Божието слово да се замества от красиви емоционални приказки, които не трябва да се изясняват, а трябва да се "почувстват", или просто да се подразбират. Това е цяло учение, което обаче в същото време никога никъде няма да чуете в никоя църква. И което определено не идва от Библията, а от нещо друго, човешко.
Например, има много често употребявани и любими на християните думи и изрази като:
благодат, помазание, Божието присъствие, вяра, сърце, дух, святост, мир и др.
Тези думи се употребяват масово, но почти никога и никъде не се изяснява точното им значение. Някак си негласно се подразбира, че те "се знаят". Дори дотам, че който се опитва да ги изяснява, понякога се счита за "фарисей" или "служител на буквата", или нещо подобно. Негласно се счита, че те просто трябва "да се почувстват", и че всеки, който обича Господа, би трябвало да може "да ги усети", както и тяхното значение.
Дали обаче това е така? Дали това е, което четем в Библията?
Например за понятието "сърце", някак си се подразбира, че това е част от теб, която "чувства" нещата, има интуиция за нещата. Не един път съм чувал този израз: "Трябва да вярваш със сърцето си, не с ума си". Честно казано и до ден днешен не ми е ясно какво точно разбират под това тези, които употребяват този израз. Нито пък съм го чел някъде в Библията. Но обикновено се подразбира (отново- без да се обяснява), че се има предвид човек да вярва с чувство, с емоция, а и с интуиция. А пък който много разсъждава, а не влага емоция- той "вярва с ума си".
Също и думите "дух", "благодат", "Божие присъствие" и т.н.- те не се обясняват, но някак си негласно се счита, че става въпрос за една определена емоция, която трябва да присъства в църковното събрание. Ако я има- значи има и благодат, има и Божие присъствие, има и помазание. Ако я няма- значи и тези неща ги няма. Всичко в крайна сметка се свежда до някаква интуитивна емоция, която хем никой не смее да я назове, хем в същото време заема изключително важно място в представите на християните, замествайки много други важни неща.
Затова и не е чудно, че в съвременните църкви (особено Евангелски Петдесятни и Харизматични), толкова се набляга на музиката и песните (които те наричат "хваление и поклонение", но друг е въпроса доколко това е така). Баланса е силно изместен- понякога музиката и песните заемат повече от 50% от църковните дейности! И никой не се замисля за това, защото ако започне да се замисля, изпада във "вяра с ума" и "фарисейщина". Самите проповеди често са "разтягане на пламенни възвишено-емоционални локуми" (извинявам се за израза, не искам да обидя никого, но поне се надявам някой, поне някой, да се замисли!), които говорят много, но в крайна сметка не казват почти нищо полезно и практично- отново се разчита на "зареждането с характерната църковна емоция", която се предполага, че трябва "да ни движи" през времето до следващата служба.
За четенето на Библията- всички масово четат (и отново- без много да се задълбочават, за да не станат "фарисеи") само Новия Завет, а от Стария- само Псалмите, малко Притчи и тук-там някои други книги, пренебрегвайки пасажи като родословия, описание на жертви, на устройство на скинията и други подобни, в които няма никаква емоция... все едно че това не е Божие слово!
Не е чудно и като резултат, че в църквите сестрите са обикновено около 60-70%, някъде и повече, а братята никакви ги няма- обикновено са малцинство, и с изключение на няколко, останалите просто стоят на задните редове, тихи и незабележими! Не само в България, а в много други страни по света. И е нормално- мъжете обичаме повече логическото мислене, докато жените- повече интуицията, и емоцията.
Не съм против чувствата и емоциите. Но те в Библията си имат своето място и баланс. И не заместват нещата, които не се състоят в емоция. Святия Дух НЕ Е емоция. Да, Той може да предизвика емоции, но това далеч не е най-главното, което Той върши. Предизвикването на емоции от Него е толкова второстепенно, че дори почти не го и пише в Библията. Вместо това пише съвсем други важни и практични неща, които Той върши в живота ни, които обаче често не се знаят и не се доизясняват, или пък се разбират погрешно.
Да, и в Библията тези понятия често не са директно обяснени (защото Бог е обучавал евреите на тях в продължение на около цели 2000 години преди Новия Завет, и те много добре ги знаят, в точното им значение, и даже Исус като говори на евреите и често не обяснява подробно- това не е защото Той очаква те "да го почувстват", както някои си мислят, а защото те ГО ЗНАЯТ от малки- при това ясно, точно и логично!), но Бог очаква от нас да търсим, да изследваме, и да разсъждаваме, с цел да знаем точното и ясно значение на нещата.
И така- склонни ли сме да се замислим и "да разчовъркаме" понятията и думите, които често чуваме на църква, и които четем в Библията?  Защото, ако не го правим, според стиха, с който започвам темата, - не знам дали "се опазваме от фарисейство", но оставаме прости и невразумени, което пък, шегата настрана, но пак според Библията може да доведе до сериозни и опасни последици. :102:
Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: green mile в юни 12, 2016, 14:53:01 pm
Здравей, КЛС.

Ето  другите  преводи  на  стиха-
 
 130. Явлението на твоето слово просвещава,

Вразумява простите./цариградски/

  130. Откровението на Твоите слова просвещава, вразумява простите./пвавославен/

  130. The entrance of thy words giveth light; it giveth understanding unto the simple./kjv/


Овсички  преводи, само протестантският- казва-  изясняването.
Като  изясняването  звучи най- умственозависимо. :104:

Думите-  откровението на  Твоето Слово, явлението на  Твоето Слово,
входът  към  Твоите Думи, носи  светлина -
имат  звучение като  влизане  във  връзка  със  Святия  Дух.
------------------
Мисля, че  истината   за  твоя  въпрос, е някъде  по  средата.
Красивите  думи, и не само те, и не  само  тези  от  Библията; ако не се  използват без  убеждение, нямат сила, губят смисъл и
даже е грях, мисля, да се  използват  напразно.
Но  красивите  думи без  убеждение, за мен са  думи  без  сърце.
Защото умът  може  да  ти диктува  да  казваш  думи  без  покритие, но  сърцето   НЕ  диктува
красиви  думи  без  покритие.

В  този  смисъл, преводите, които  разгледах са-  откровението , явлението на  Твоето Слово.
Думите  откровение  и  явление/явяване/, означават  влизане в  контакт  със  Святия  Дух.

Според  мен влизането в  контакт  със  Святия  Дух, за да се яви  Словото на  Бога,
не  става нито точно  с емоции, нито  точно с  разум.

пп
какви са  опасните  последици, за  които  пишеш?







Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: green mile в юни 12, 2016, 17:11:51 pm
Моля  за  извинение  за  грешките  си от  поста.

Цитат на: green mile
Красивите  думи, и не само те, и не  само  тези  от  Библията; ако не се  използват без  убеждение, нямат сила, губят смисъл и  даже е грях, мисля, да се  използват  напразно.

Моля, да се  чете  така -
''Красивите  думи, и не само те, и не  само  тези  от  Библията; ако не се  използват   СЪС убеждение, нямат сила, губят смисъл и  даже е грях, мисля, да се  използват  напразно.''

Също  искам да  добавя, че т.н. - ''неправилни  мотиви  на сърцето'', според  мен,
се  зараждат най- напред  в  ума.

Затова Бог не е  искал Адам  и Ева  да ядат  от  дървото  на  познанието.
Защото  това  познание  не е било за  тях, поне в този  момент;
защото  това  познаие не е  съотвествало  на  тях, а  на  Бог.

Защото -  ако един ум не  съответсва на  определено  познание, то
този ум ще се  разврати.
Оттогава, според мен, пристигат  неправилните  мотиви   и  мисли, т.е.- мотиви  и  мисли,
продиктувани  от  сатана.
Обаче, това е  отделна, много  дълга  тема.

Иска  ми се  също  да добавя, че, според   мен, както  Божието  Име не трябва  да се  казва
напразно, така  и всички  красиви и  ключови  Слова в Библията-
не  трябва , и е  грешно -  да се  изричат, пишат и  изобщо-
използват -  напразно.




''

Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: alex в юни 13, 2016, 17:42:28 pm
Цитат
Не е чудно и като резултат, че в църквите сестрите са обикновено около 60-70%, някъде и повече, а братята никакви ги няма- обикновено са малцинство, и с изключение на няколко, останалите просто стоят на задните редове, тихи и незабележими! Не само в България, а в много други страни по света. И е нормално- мъжете обичаме повече логическото мислене, докато жените- повече интуицията, и емоцията.

Не е чудно, ама аз все се чудя, защо жените са по склонни да повярват.  :112:
Наистина е възможно емоцията да е причината.
Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: KLS в юни 13, 2016, 17:56:57 pm
Така е, наистина красивите думи, а особено библейските понятия трябва да се говорят с убеждение. Но първо все пак те трябва да са ясни. Да е ясно значението им. А не човек да говори за помазание примерно, и в това да влага едно, обаче всъщност Бог да влага друго значение. Ако не се знае точното значение на думите, и се влага друго значение, всичко си губи смисъла. А относно опасните последици- даже има и един стих във 2 Петрово-3:15-16, за някои, които изопачават думите на Павел, за своя погибел. Това са опасните последици: например някой много да говори за помазание, но да влага в това съвсем друг смисъл от верния, който е според Библията, например под "помазание" да има предвид някаква конкретна емоция. Съответно като резултат хората започват да търсят тази емоция, наричайки я "помазание", намират я, и си мислят, че са "в Божието помазание". И оттук нататък пътя за нови и странни учения е отворен...
Така че според мен първо и преди всичко хората трябва да знаят точния смисъл на красивите, или важните думи в Библията. И след като го знаят- да го вярват (това вече е убеждението). И вече оттам нататък- да ги прилагат в живота си правилно, на правилното им място.

А що се отнася до познанието, и Адам и Ева: в случая не мисля, че Бог е искал да скрие познанието от тях. Напротив, никъде в Библията не се казва и дума против знанието и познанието, а само предупреждения от неправилното му използване, като например "знанието възгордява, а любовта назидава". По-скоро проблема е бил не самото познание, а начина, по който Сатана ги е изкушил да го получат. Нима те не са имали всеки ден открито общуване директно с Бог? Нима не са можели да Го питат за ВСИЧКО, което искат да знаят? Но Бог ги е изпитал относно начина за получаване на знанието. И те са се провалили в теста.
Относно сърцето и убеждението: ето, след като изясняваме понятието "убеждение" и "вяра", което от Библията разбираме, че са синоними (Евреи 11:1), после пък пак от Библията разбираме, че убеждението е в сърцето (Римляни-10:9-10). Така установяваме, че сърцето е тази част от човека, която е свързана с убеждението, сигурността в нещо, което не се вижда. А не с емоцията (или поне за нея не пише нищо). И така, ако потърсим още в Библията, постепенно може да се оформи важната картина на тази важна дума "сърце"- какво точно означава това. По същия начин и с другите важни и често употребявани библейски термини- те трябва да са ясни, и могат да станат ясни. Просто трябва да се задълбочим в изследване на Библията и размишление. Тук ума играе много важна роля. И Святия Дух НЕ Е в противоречие с ума, напротив, точно обратното- Той го е създал, и Той работи с него, и в него. Както и със сърцето, но по различен начин, според различната функция на сърцето, което пак Той е създал... :)
Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: KLS в юни 13, 2016, 18:17:19 pm
Цитат
Не е чудно и като резултат, че в църквите сестрите са обикновено около 60-70%, някъде и повече, а братята никакви ги няма- обикновено са малцинство, и с изключение на няколко, останалите просто стоят на задните редове, тихи и незабележими! Не само в България, а в много други страни по света. И е нормално- мъжете обичаме повече логическото мислене, докато жените- повече интуицията, и емоцията.

Не е чудно, ама аз все се чудя, защо жените са по склонни да повярват.  :112:
Наистина е възможно емоцията да е причината.
Да, и аз съм се чудил на това. Но е факт.
Според Стивън Хеджис (който като евреин, е добре запознат с организацията в еврейските синагоги), причината е в пренебрегването на някои текстове на апостол Павел, относно жените.
Като например: "жена да не поучава в църква" и някои други текстове. В днешния свят на "толерантност", "полит-коректност" и "анти-дискриминация" тези стихове са подложени на силно изопачаване, само и само да паснат на съвременните тенденции в света, дълбоко навлезли и в църквата. Чел съм какви ли не спорове по въпроса за жените в църквата.
А всъщност причината да напише Павел тези думи е съвсем проста, а именно: такава ни е мъжката природа, ние мъжете много добре се знаем, и по принцип не обичаме жени да ни поучават.  :102: Ние сме склонни да мислим логично, като компютри. А жените са по-склонни да се отдават на емоции. Това не винаги е така, но така или иначе мъжете сме по-склонни да слушаме мъже.
Обаче какво се получава: аз примерно в Китай гледам, все жени на амвона. Говорят (и то все в западен маниер, с много "разтягане на локуми"), малкото мъже, стоящи обикновено на по-задните седалки дремят и чакат да свърши. Веднъж една млада сестра от Хонгконг дойде да говори по въпроса за предбрачни взаимоотношения. Говореше доста емоционално. Другите сестри я слушаха сериозно. Но братята само се подсмихваха, и я гледаха... с не-толкова чисти погледи (а и тя беше хубавка, при това облечена със сравнително къса пола). А пък и темата една такава пикантна... Но само помисли, съвсем друг би бил ефекта, ако вместо млада хубава сестра, говореше възрастен сериозен мъж! Много мъже биха били наистина сериозно докоснати и биха се замислили относно неговите думи, особено ако говори точно, логично и добре обяснено според Библията!
И така- жени благовестват на жени. Жени се опитват да благовестват на мъже, но мъжете сме малко "горди" (при това май не в смисъла, който Библията влага под гордост, иначе Павел би казал на мъжете да се покаят от "гордостта си" и да слушат жените, когато ги поучават, обаче вместо това Павел казва точно обратното- жените да си мълчат), не обичаме да бъдем поучавани от жени, и като цяло не ги приемаме много на сериозно, като ни говорят.
Надявам се сестрите да не се засегнат, напротив, това, което казвам в никакъв случай не е насочено против тях, а против нарушения баланс, при който нещата не са си на мястото.
В крайна сметка резултата е налице: 70-80% сестри, и само 20-30% братя. Такава е реалността, напук на всички учения за "толерантност" и "анти-дискриминация". Това е положението.
Та, както казах, Стивън Хеджис ми е споделял, че в синагогите не е така. Там нещата са си на мястото, реда се спазва, и затова сред евреите и мъжете, и жените са си еднакво мнозинство. И когато Павел говори тези стихове в неговите послания, той взима пример именно от синагогите, все пак сам той също е евреин...  :104:
Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: green mile в юни 14, 2016, 22:33:32 pm
Значи братята е трябвало просто  да  напуснат събранието.
------------
Четох за Ейми Семпъл Макферсън, за  Мария Удуърт-Етер, Кетрин Кулман.....

Една  жена може много да  иска да  си  остане плетачка  на  дантели.
Но,  ако Бог  иска от  нея  друго, тя  ще  трябва да  стане различна.

И, beliеve  me, KLS, тогава  братята нама да  се  чувстват унизени, защото
  пред  тях е  Святият  Дух, е не  е  само  жена.



Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: green mile в юни 14, 2016, 23:01:36 pm
Цитат
Разбираемо е, че сестра Етер е имала смесени чувства относно събранията в Лос Анджелис. Тя била обявена за главен говорител и хиляди се стекли от всички краища на Америка, за да присъстват на нейните събрания. Но поради политиките и споровете мъжете се наложили и сестра Етер била принудена да служи само на сутрешните събрания. Мъжете взели следобедните и вечерните събрания основно за да развиват доктрината за „Пълнотата”. Притискали я да провежда кратки събрания, за да можел следващият проповедник да започне. И въпреки всичко това хиляди били изцелени по чудотворен начин. Записано е, че когато определеното й време изтичало, сестра Етер просто издигала ръцете си към небето, напускайки палатката, и в този момент мнозина бивали изцелени. Едно малко момче си спомня: „Тя  издигна своите малки ръце и силата на Святия Дух ни наелектризира всички.”


----------------

Цитат на: Maria  Woodworth-Etter
„Неговите посланици трябва да спрат всичките спорове; всички дребнави теории трябва да бъдат изхвърлени; това или онова предпочитание заедно с непрекъснатото припомняне за завършеното дело на освещението, трябва да бъдат изоставени, защото разделят светиите. Павел казва, че проповядването трябва да е с проявленията на Духа и със сила… Нека Словото да излиза с проявления и сила, за да могат хората да видят онова, което Бог има за тях.“




Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: KLS в юни 15, 2016, 02:25:52 am
Значи братята е трябвало просто  да  напуснат събранието.
------------
Четох за Ейми Семпъл Макферсън, за  Мария Удуърт-Етер, Кетрин Кулман.....

Една  жена може много да  иска да  си  остане плетачка  на  дантели.
Но,  ако Бог  иска от  нея  друго, тя  ще  трябва да  стане различна.

И, beliеve  me, KLS, тогава  братята нама да  се  чувстват унизени, защото
  пред  тях е  Святият  Дух, е не  е  само  жена.
Green mile, мисля че не си ме разбрала.  :104:
Първо, когато жена застане и започне да проповядва, братята в никакъв случай не се чувстват "унизени", а просто гледат на нея несериозно (и не, няма да тръгват на напускат събранието; а други пък изобщо няма и да идват- и харесва ни или не- резултата е налице- 70-80% от християните в църквите са жени- факт!). Мъж съм, и ти го казвам как е. Аз самия се старая да слушам внимателно и да възприемам най-доброто от жена-проповедник. Но въпреки това си има нещо, което не мога да обясня. Така или иначе, тези неща не ги казвам аз, казал ги е още апостол Павел, преди 1950 години.
Но забележи- аз говоря изключително и само за "жена-проповедник"- че за мъжете в "жена-проповедник" има проблем. И пак повтарям, това не го казвам аз, а Павел. Библията. Божието слово.
Обаче да не би да няма други видове служения, които една жена би могла да върши?
Например- ти даваш за пример сестра Етер, която е имала изцелителна дарба. За изцелително служение нещата стоят съвсем различно. И уверявам те, ние мъжете бихме възприели жена-изцелител напълно сериозно, 100%, точно както ако е мъж. Просто защото изцелителното служение е нещо съвсем различно от учителското проповядване. Забележи разликата.
Жена-изцелител- ДА! Жена-пророчица- ДА! Жена- говорителка на езици, тълкувателка на езици, вършеща чудеса и велики дела, разпознаваща духове, практикуваща вяра- ДА! Относно тези неща няма никаква разлика между мъже и жени- нито в Библията, нито в мъжкото възприятие. В никакъв случай нито Библията, нито мъжете (освен някои заблудени мъже), не считат, че жената трябва само "да готви и да плете дантели"!
НО- жена-проповедник... тук вече има проблем. Както в Библията, така и в мъжкото възприятие. А нима проповедника е единственото "служение със сила", описано в Библията (наистина странно защо днешните християни като се каже "служител", в ума им изникват единствено "проповедник", "хвалител" или "разпоредител в църквата", и общо взето дотам)? Напротив, то днес и много мъже-проповедници хич ги няма, никаква сила няма в проповядването им, но вече по други причини. Пак казвам- не с мен спори, а с Павел, аз съм никой в случая, просто споделям какво съм чул, и какво самия аз, като мъж, възприемам, и знам че и другите мъже възприемат.  Моля те да ме разбереш правилно.  :104:
Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: green mile в юни 16, 2016, 00:14:56 am

Аз  моля за извинение, ако без  да  искам, съм  те  обидила с  нещо.

Сега  ще  напишеш ли-  какво според теб е  благодатта на  Исус  Христос?
Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: KLS в юни 16, 2016, 08:09:50 am

Аз  моля за извинение, ако без  да  искам, съм  те  обидила с  нещо.

Сега  ще  напишеш ли-  какво според теб е  благодатта на  Исус  Христос?
Няма проблем :104: По-скоро аз те моля за извинение, защото аз се притесних, че съм те засегнал, все пак и тази част от темата е малко деликатна донякъде. :102:

Иначе относно израза “благодатта на нашия Господ Исус Христос”- както виждаме, той е често употребяван в Новия завет, особено от Павел. Днес също е употребяван често по църквите. Но и той е един от масовите изрази, който трябва да бъде добре обяснен, особено защото е масово употребяван.
И така- на български думата “благодат” е много добре преведена от оригиналния старогръцки: “добро безвъзмездно даване”, или “безвъзмездно (или незаслужено) даване на добри неща”. Всъщност благодатта е съвкупността от всичко, което Бог дава на хората безвъзмездно, без да са го заслужили- съвкупността от всички дарове, подаръци от Него. Ето някои от Неговите дарове: вяра, оправдание, милост в ситуации, брак, безбрачие, спасение, Святия Дух и Неговите дарби, и др. Изключително важно е да се знае, че ние не трябва, а и не можем, да направим НИЩО, за да получим който и да е от тези дарове. Всеки, който се опитва да придобие някой дар чрез свои дела, изпада в състоянието на някои евреи, описани в Библията, на някои галатяни, а също и на Симон от Самария. И вместо дар, може да получи проклятие.
Всъщност не е и точно вярно, че ние не трябва да направим абсолютно нищо, за да получим повечето дарове. Когато някой ти подарява подарък, все пак трябва да протегнем ръка, и да го вземем. А в случая нашето “протягане на ръка” към Господа, за получаване на някои от даровете, се изразява все пак в някакво действие- а именно: изповед с вяра: “ако повярваш със сърцето си, и изповядаш с устата си, ще се спасиш”. Но нищо повече. Просто изповедта трябва да бъде истинска- да е с необходимото убеждение, за да се счете за изповед.
И понеже даровете са незаслужени (де факто ако трябва Бог да постъпва с нас според каквото заслужаваме- Той би трябвало да ни изтреби), за да не се нарушава в същото време Божията справедливост, Той е осъществил заместителство- Исус е поел това, което ние заслужаваме, а ние приемаме в замяна даровете. И именно от там идва и израза “благодатта на нашия Господ Исус Христос”- понеже чрез Неговото заместителство Бог може да ни дава всичко, което Той прецени, и което не заслужаваме.
Но има и още нещо- в Йоан 1:14 се употребен израза “благодат върху благодат”. Това не е просто “красив поетичен израз”, а става въпрос за следното: голяма част от даровете не се дават безусловно, а чрез вяра (която също е дар). Тоест- получаваш един дар само ако преди това си получил друг дар- вяра. Някои дарове не изискват вяра- например милост в ситуации (които Бог дава и на невярващите- избавя ги в различни ситуации от различни неща), или пък брак, безбрачие. Но по-големите и по-важните дарове изискват преди това да сме получили дарът на вярата, и да сме го приели (тоест- изповядали). Така върху един дар Бог дава още дарове- благодат върху благодат.
Накратко това е относно благодатта. Днес често чувам по църквите да се употребява израза: “усещам Божията благодат”, и отново, пак под влияние на американските учения, се има предвид някаква специфична емоция. Обаче както виждаме според Библията това е подвеждащо. Бог може да е дал дарове, и не е задължително те да се “усещат”. В същото време може да не е дал дарове, обаче емоцията да е налице.
Относно благодатта, като начало за нас е изключително важно да разбираме нашето положение на незаслуженост, и принципа, по който Бог ги дава. А другото, което също е изключително важно е: ЗАЩО Той ги дава? Той не ги дава ей така, без причина, просто защото сме Му симпатични. Той ИНВЕСТИРА в нас- това е изключително важно да го разберем: когато Той дава Своите дарове, получени БЕЗ нашите дела, след това ние сме на ход: идва време за НАШИТЕ дела (които иначе биха били невъзможни, или най-малкото недостатъчни, без първоначалните Негови дарове). И след като Той даде даровете Си, Той няма да си ги вземе после обратно: дал ги е без дела, и няма логика да си ги вземе ПОРАДИ нашите дела (2 Коритняни-10:..). Обаче Той наблюдава НИЕ какво ще направим с дадените ни дарове- дали ще ги вложим в принос за Божието царство чрез активни НАШИ дела, или ще ги занемарим (заровим в земята), като онзи зъл и мързелив слуга от притчата на Исус... :102:
Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: green mile в юни 16, 2016, 22:11:18 pm
Благодаря.
И все  пак, както и ти  писа, незаслужената  милост в  ситуации, която е един от  даровете,
понякога се  усеща именно  като емоция.
Или, да  кажем, просто се  усеща силно тази  милост.
Аз я  усещам.Усещам всеки ден Божията  милост към мен и семейството  ми.
Усещам обичта  на  Бог към мен-  напълно незаслужена.


Обичта на  Бог към нас  е  част  от  даровете, нали?

А  какво значи  да  инвестирам  даровете  , които  Бог  незаслужено  ми   е   дал,
за  да  не  бъдакато  този  мързелив  слуга?

И  втори  въпрос-  за  помазанието, което , лично на  мен, ми е  по-трудно за обяснение  от  благодатта  на  Христос, макар че, след  като  прочетох твоето разяснение, сега ми е по-ясно
какво  точно е  благодатта  на  Христос.

Но  помазанието   ми е  трудно  за  обяснение, но ми е  трудно  и за  разбиране.
Затова, за  да не  говоря  напразно тези  думи-  какво е  помазанието, според  теб.

Благодаря  предварително.
Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: KLS в юни 19, 2016, 17:18:47 pm
Благодаря.
И все  пак, както и ти  писа, незаслужената  милост в  ситуации, която е един от  даровете,
понякога се  усеща именно  като емоция.
Или, да  кажем, просто се  усеща силно тази  милост.
Аз я  усещам.Усещам всеки ден Божията  милост към мен и семейството  ми.
Усещам обичта  на  Бог към мен-  напълно незаслужена.
Да, съвсем естествено е даровете от Бог да ни носят емоции. Но самите емоции не са дарове, самите емоции са само наш естествен отклик от прекрасните дарове, които Бог ни дава.
Обичта на  Бог към нас  е  част  от  даровете, нали?
Всъщност обичта на Бог към нас е въплътена във всички Негови дарове. Самите дарове от Него, са проява в действителност на Неговата любов към нас.  :104:
А  какво значи  да  инвестирам  даровете  , които  Бог  незаслужено  ми   е   дал,
за  да  не  бъдакато  този  мързелив  слуга?
Да инвестираме в даровете означава просто да ги употребяваме според предназначението им. Всъщност, както казах, когато Бог ни дава от Неговите дарове, това ни носи емоции, но не това е главната Му цел, с която ни ги дава. Той не ни ги дава просто ей така, за да се чувстваме щастливи. Не, Той ни ги дава за нещо много повече от това. Той не иска да имаме само дарове, Той иска да имаме И награди.
Да обясня: в Библията има разлика между дарове, и награди- това са две понятия, описващи прекрасни неща, които получаваме, обаче е важно да се разбере, че те се получават по РАЗЛИЧЕН НАЧИН. Даровете се получават от Бог незаслужено, БЕЗ НИКАКВА ВРЪЗКА ИЛИ УЧАСТИЕ на нашите дела. Докато наградите- обратно- наградите НИЕ САМИ, ЧРЕЗ НАШИТЕ ДЕЛА, си ги изработваме. В предишните постинги дадох примери за дарове: спасение, оправдание, дарбите на Святия Дух и т.н. А сега ето примери за награди: позицията ни в бъдещото Небесно царство, придобивките ни в бъдещото Небесно царство и т.н.
И така: има пряка връзка между даровете и наградите: Бог ни дава даровете, ЗА ДА СМЕ СПОСОБНИ да изработим наградите си чрез нашите лични дела.
Но ако не използваме даровете по предназначение, и не вършим делата, които вече, чрез дадените ни дарове, сме способни да извършим- тогава няма и да получим награди. Бог няма да ни отнеме даровете (защото те не зависят от нашите дела), обаче няма и да получим награди. Вместо това Бог определено няма да е щастлив от това, че сме пропиляли възможността да си изработим награда, и че сме занемарили Неговите дарове. И тогава ставаме като онзи мързелив слуга.
Например: Бог ни е дал дар- изцелителна дарба. Но ние не правим нищо с нея, не изцеляваме, нито търсим болни хора, над които да я прилагаме, нито изобщо се интересуваме от това. Дарбата така си и остава неизползвана, похабена. Или пък Бог ни е дал дарба раздаване със щедрост. Но ние вместо да даваме щедро, си пазим парите за нас си, скъперничим, и така занемаряваме тази дарба.
Бог няма да ни отнеме дадените ни дарове. Обаче Той изрично е казал, че накрая ще ни държи сметка как сме ги употребили. Който ги е употребявал прилежно, ще получи награди. А който е бил небрежен и ги е занемарявал, ще получи наказание и отхвърляне от всякакъв достъп до наградите в Божието царство.
И  втори  въпрос-  за  помазанието, което , лично на  мен, ми е  по-трудно за обяснение  от  благодатта  на  Христос, макар че, след  като  прочетох твоето разяснение, сега ми е по-ясно
какво  точно е  благодатта  на  Христос.

Но  помазанието   ми е  трудно  за  обяснение, но ми е  трудно  и за  разбиране.
Затова, за  да не  говоря  напразно тези  думи-  какво е  помазанието, според  теб.

Благодаря  предварително.
Да, помазанието е по-трудно за разбиране, така е. За да се разбере смисъла на думата "помазание", трябва да се изследва и изучи добре процедурата и смисъла на миропомазването в Стария Завет. Използвало се е миро- специална ароматна течност, приготвена по строга рецепта, дадена на Мойсей от Бог. Самата течност си е материална субстанция, не е някаква "свръхматерия", но както и водата, Бог е декларирал, че в строго определени ситуации, когато тази течност се прилага, Бог ще действа по определен начин.
И така- мирото се е изливало на три вида хора: царе, пророци и свещеници. И се е изливало ПРЕДИ тяхното всъпване в служба- всъщност самото миропомазване е било момента, в който те официално пред Бог са ставали съответно царе, пророци или свещеници (накратко и трите вида попадат в една категовия хора, наречени "помазаници", месии). От този момент те са получавали една невидима власт от Бог да служат като такива.
А що се отнася до нас- всъщност в Новия завет думата помазание (гр. "хрисма") се използва само на едно място- в 1 Йоан-2:27. На друго място- в 1 Петрово-2:9 пък се казва, че сме определени да бъдем царе и свещеници (под водителството на Първосвещеника според Мелхиседековия чин- Господ Исус Христос). И така- в крайна сметка ние не сме били помазани физически с течността миро, обаче Бог в един определен момент от живота ни, а именно- при кръщението със Святия Дух, а и с по-нататъшните конкретни ръкополагания за конкретни служения, Той извършва същото невидимо действие в нас, което извършва и в старозаветните месии- дава ни невидима власт и сила, която, както пише Йоан, ни учи на всичко.  :104:
Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: green mile в юни 19, 2016, 21:21:12 pm
Много  ти  благодаря, KLS.
Ще  трябва да  прочета  написаното от теб  още  веднъж и много внимателно.

пп Наистина ли се  познавате със  Стивън Хеджис?
Защото прочетох, че  написа-'' Стивъх Хеджис  ми каза....'', от  което излиза, че се познавате.
Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: green mile в юни 21, 2016, 23:36:24 pm
KLS, възможно  ли е  да  сбъркам в  дара, който ми е  даден?
Да  си  мисля, че  ми е  даден, но  този  дар  да  не ми е  даден?
Или-  да  ми е  даден, но аз да се съмнявам и така  да  не  го  инвестирам?
Как  да разбера  това?

Страхувам се  да  пиша за  кръщението в Святия  Дух.
То е свързано с  говорене на  езици.
Един ден, както слушах  проповед, започнах  да  говоря  на език, но как да  съм сигурна,че  именно  това, за  което пише  в  Библията и че  не се  самозаблуждавам?

Благодаря предварително.
Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: KLS в юни 22, 2016, 09:04:56 am
KLS, възможно  ли е  да  сбъркам в  дара, който ми е  даден?
Да  си  мисля, че  ми е  даден, но  този  дар  да  не ми е  даден?
Или-  да  ми е  даден, но аз да се съмнявам и така  да  не  го  инвестирам?
Как  да разбера  това?

Страхувам се  да  пиша за  кръщението в Святия  Дух.
То е свързано с  говорене на  езици.
Един ден, както слушах  проповед, започнах  да  говоря  на език, но как да  съм сигурна,че  именно  това, за  което пише  в  Библията и че  не се  самозаблуждавам?

Благодаря предварително.
По принцип е възможно да сбъркаш дара, който ти е даден, ако не познаваш библейските текстове. Защото в Библията са описани отделните дарове и тяхното действие и приложение. Ето защо Бог специално набляга на това да познаваме Неговото слово в детайли.

Относно кръщението в Святия Дух и придружаващата го дарба говорене на езици, нещата стоят така:
Има един много важен стих, в който Исус казва следното:
Лука 11:11-13. И кой е онзи баща между вас, който, ако синът му поиска хляб, ще му даде камък или ако му поиска риба, ще му даде змия вместо риба,или ако поиска яйце, ще му даде скорпион? И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него!
Тук става въпрос за нещо много важно и практично. Святия Дух е невидим. И Бог много добре знае нашите ограничени сетивни възможности- ние НЕ МОЖЕМ да видим духовните неща, те са невидими за нас. Да, вътре в нас има някаква духовна чувствителност или интуиция, но тя е твърде слаба и неясна, за да разчитаме на нея, има твърде много душевни фактори вътре в нас, които "замъгляват" това духовно усещане и могат да ни подведат. 
Всъщност това е една от причините Бог да даде на хората ЯСНО написано слово, валидно за всички, което да ни упътва да разпознаваме невидимите духовни неща.
Но тук Исус добавя и още нещо- една гаранция от Отец, Който ни обича. И гаранцията е, че Отец НИКОГА не би се възползвал от нашата ограниченост и невъзможност да виждаме ясно духовните неща, да ни измами- ние да очакваме нещо духовно от Него, да си мислим, че сме го получили, а пък всъщност Той тайно, възползвайки се от "слепотата ни" да ни е дал нещо друго, нещо лошо.
Например, в доста църкви (обикновено по-стари традиционни) съм чувал следното: "Внимавай с говоренето на езици, защото не знаеш като говориш с езици, дали не говориш от дявола".
Но това е абсурд, лишено от всякаква логика. И именно този стих показва, че това няма как да е възможно. Единствената възможност някой да говори на езици от дявола, е само ако той съзнателно следва Сатана, и съзнателно се е вмъкнал в църквата за да върши тайно поразии.
Но ако някой вярва в Исус, и съответно съвсем искрено и нормално си гледа към Бог, Той НИКОГА не би го подвел и измамил. Съответно и ако такъв човек започне да говори на езици, имайки искрена вяра в Исус, то това е признак на кръщение в Святия Дух.
И ти можеш да провериш това, ако продължиш да говориш на езици. Ако продължиш да говориш, значи това е реално. Ако не- моли се Бог да ти даде този дар.
И отново- колкото повече знаеш в детайли Писанията, толкова по-ясно ще разбираш и разпознаваш нещата. В Библията е описано също и как се използват съответните дарове, как да ги употребяваме, и т.н.  :104:

П.П. Да, познавам Стивън Хеджис лично. Когато съм в България, ние често се срещаме с него. Той идва и в църквата където ходя в България, в Пловдив, и 1-2 пъти месечно изнася лекции там. Самия той живее в едно село близо до Пловдив, и понякога му ходим на гости в къщата, има хубава плодова градина.  :104:
Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: green mile в юни 25, 2016, 16:22:15 pm
Прав си, защото не  познавам Библейските  текстове в  детайли.
Възможно е затова да  не  мога  да  разбера - дали  имам  дарби  и кои са  те.

Скоро  слушах  проповед, в която  проповедникът  се  моли така-
'' Господи, моля  Те, дай  ми да разбера  моите  дарби?''

Мислиш ли, че  Бог  би  могъл  да  ми  посочи с тази молитва  дарбите, понеже  познанието  на  Словото в  детайли, би  могло  да  ми отнеме  много време?

----------------

Друг  израз, който не  ми е  много ясен.

'' Разширяване на  пределите''
Много  често чувам молитви-
''Господи, разшири пределите / лимитите/  ми!''

Не  рзбирам какво точно значи това.

Вероятно значи-  възможностите , които човек получава, когато в  вътре ВЪВ  Христос,
като част  от  Него, когато се стастне с  Лозата.
Не  знам точно.

Как  мислиш?
Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: KLS в юни 26, 2016, 19:29:01 pm
Прав си, защото не  познавам Библейските  текстове в  детайли.
Възможно е затова да  не  мога  да  разбера - дали  имам  дарби  и кои са  те.

Скоро  слушах  проповед, в която  проповедникът  се  моли така-
'' Господи, моля  Те, дай  ми да разбера  моите  дарби?''

Мислиш ли, че  Бог  би  могъл  да  ми  посочи с тази молитва  дарбите, понеже  познанието  на  Словото в  детайли, би  могло  да  ми отнеме  много време?
Всъщност не е нужно да познаваш Библията много дълбоко и в детайли, за да разпознаеш каква дарба имаш. Но все пак е нужно поне някакво начално знание относно дарбата- какво представлява, как се употребява, и т.н.- за което не са нужни месеци и години, а само, да кажем около 1 час (примерно) ясна и разбираема лекция от учител. Ако няма учител- тогава ще е по-трудно наистина, ще трябва сама да търсиш информация за всяка дарба поотделно. Именно затова още в началото Бог е постановил в църквата да има учители- като неделима и необходима част от Христовото тяло, точно с тази функция.
А относно молитвата- разбира се и тя никога не е излишна относно разпознаването на дарбите, винаги е от полза, и чрез нея Бог може да ти покаже на практика конкретно при теб каква дарба имаш. Но необходимото знание (било чрез лекция или самостоятелно търсене) си е неотменна основа, без която и молитвата няма как да даде плод- все пак Бог трябва да борави със знанието, което имаш в себе си (Исус казва "Святия Дух ще ви напомня всичко, което съм казал"- тоест, Святия Дух няма как да ти напомня нещо, което не си чула, прочела или научила, а Той ще напомня в конкретна ситуация според знанието което имаш).

Друг  израз, който не  ми е  много ясен.

'' Разширяване на  пределите''
Много  често чувам молитви-
''Господи, разшири пределите / лимитите/  ми!''

Не  рзбирам какво точно значи това.

Вероятно значи-  възможностите , които човек получава, когато в  вътре ВЪВ  Христос,
като част  от  Него, когато се стастне с  Лозата.
Не  знам точно.

Как  мислиш?
Относно този израз- за да разберем значението му, естествено трябва да тръгнем от Библията- къде и как ТАМ е употребен, и в каква връзка. И ще видим, че той е употребен САМО в Стария Завет, и навсякъде означава едно и също- чисто географско, териториално разширяване на владения. И никъде в Стария Завет никой не се е молил Бог да му разшири териториалното владение (поне не виждаме записана такава молитва, може и да има, но може и да няма). Има обаче пророчества- благословения, в които този израз е употребен- че Бог ще разшири пределите на Яфет, на това или онова Израилево племе и т.н.- тоест- териториалното владение.
Оттам нататък да- днес някои се опитват да го "адаптират" към нашата действителност, и произволно си го тълкуват както им се струва на тях най-добре според техните представи- Бог да им разшири лимитите, възможностите и т.н.
Но дали точно това означава, за мен е силно съмнително, понеже аз веднага правя връзка със съответните текстове в Стария Завет, където се говори за териториално разширение на владения. От друга страна това за лимитите и възможностите е много характерно за американското мислене и култура (а както много добре знаем, много днешни църкви и християни, особено от Петдесятните и Харизматичните, са големи фенове на САЩ, и съответно лесно се влияят от американски проповедници, често смесващи американското мислене с Библията).
Така че аз лично предпочитам да си го възприемам едно към едно както е в Библията, без да си фантазирам. Каквото е написано- това е. Вече оттам нататък след като анализираме по-подробно не само териториалните разширения в Стария Завет, а и всички останали обстоятелства около тях, целия конспект, едва тогава Бог може да ни покаже и някой нов Негов принцип, който не сме знаели. И който съвсем не е задължително да значи "лимити и възможности"...  :102:
Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: alex в юли 04, 2016, 14:25:13 pm
Една от най-често получаваните дарби е "говоренето на езици". Защо според вас има хора, които използват дарбата постоянно без да се съобразяват, че говорят пред невярващи, които със сигурност ги мислят за луди.

1 Коринтяни 14 глава
23 И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на непознати езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?    
...............
27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.    
28 Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

Павел ни казва, че ако няма тълкувател нека всеки, който има дарбата да мълчи в църквата и да говори когато е сам на себе си и на Бога. Защо тогава, някои хора говорят на езици в църквите без тълкувател и не само в църквите ами и на всякакви места пред хора просто така, това ми е интересно?

Да ли използването на дарбата "говорене на езици" безразборно, също е повлияна от емоциите на хората?
Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: KLS в юли 06, 2016, 02:53:03 am
Една от най-често получаваните дарби е "говоренето на езици". Защо според вас има хора, които използват дарбата постоянно без да се съобразяват, че говорят пред невярващи, които със сигурност ги мислят за луди.

1 Коринтяни 14 глава
23 И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на непознати езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?    
...............
27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.    
28 Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

Павел ни казва, че ако няма тълкувател нека всеки, който има дарбата да мълчи в църквата и да говори когато е сам на себе си и на Бога. Защо тогава, някои хора говорят на езици в църквите без тълкувател и не само в църквите ами и на всякакви места пред хора просто така, това ми е интересно?

Да ли използването на дарбата "говорене на езици" безразборно, също е повлияна от емоциите на хората?
Да, точно така и би трябвало да бъде- дарбата "говорене на езици" би трябвало да се употребява разумно, според написаното от апостол Павел в I Коринтяни 14. Но за съжаление и до днес има доста християни, които не виждат очевидното, въпреки, че е написано ясно (все пак Павел не е говорил някакви трудни притчи).
Причината, доколкото знам е, че още преди повече от век, когато тази дарба е била официално възприета като част от доктрината на църквата- в началото на Петдесятната църква, те са започнали да употребяват тази дарба масово. Самия факт, че тя е станала част от доктрината на църквата е бил достатъчно важен, и това е било нещо наистина добро. Но да, вероятно и поради емоциите отчасти, а и все още недостатъчното знание относно Святия Дух и Неговите дарби (те още тогава са бъркали емоциите с проявлението на Святия Дух), те са пропуснали да обърнат по-специално внимание на думите на апостол Павел.
А пък след това, при следващите поколения, се е получила за пореден път проявата на чисто човешката слабост- да се превръщат нещата в закостеняла традиция. Те от една страна четат какво пише в Библията, но от друга страна са научени на практиката на първите Петдесятни църкви. И тази практика им влияе, така че да не могат да видят ясно библейския текст.
Така че тук според мен в случая имаме проява на човешкото влияние и традиционализма- едни от основните причини толкова векове, толкова християни, да не могат да видят елементарни неща, написани в Библията. Човешкото влияние се състои в увличане по собствените емоции и страсти, а също и по модата: "американските църкви правят така, ние обичаме САЩ, и затова им подражаваме". А пък традиционализма се състои в страх: "църквите досега толкова време така са постъпвали, кои сме ние, че да променяме тази практика"- тоест- има установени представи в главите на хората "как би трябвало да бъде", и съответно страх какво ще си помислят, ако започнем да действаме без да се съобразяваме с тези представи.
Та, според мен, това са основните причини за безразборното използване на дарбата "говорене на езици". И да, прав си, емоцията в случая също играе съществена роля в този проблем- емоцията, често бъркана с "проява на Святия Дух", често бъркана с "благодат"- тоест "не сме под закон, така че написаното от Павел е само "приятелски съвет, препоръка", която не е задължителна, по-важно е да следваме Святия Дух (разбирай- емоцията, която често се бърка с Неговата проява)".  :102:
Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: green mile в юли 16, 2016, 14:41:12 pm
Моля, предвид  това, че наистина  не  познавам  Божието  Слово  в детайли,
всичко, което  пиша, да  бъде  прието като  написно  от човек, непознаващ  добре  Словото.
Т.е.- казано  простичко, напълно е  възможно  да  напиша  някаква  голяма  глупост, за  което моля
предварително  за   извинение.

Благодаря.


Ето   моят   въпрос.

Много често  чувам думите-  ''  Оставям това /  човек, проблем, ситуация/-
на  Бог''.

Не  знам защо   - все  нещо  ми  лиспва в  този израз.

Предварително  моля  Бог  за  прошка, в  Името  на  Исус  Христос,
защото  мога да  Го оскърбя.

Но аз  мисля, че  това оставяне  на нещата  в   ръцете   на  Бога  не  тряба  да  бъде
пасивно.

Ето, вижте  паралитика,  който  бе  оставен в  ръцете  на  Христос,  но  доста  активно,
като  разрушиха  покрива  за  да  се докосне  до  тези  ръце.

Ето, в  такова  оставяне  вярвам аз.
Вярвам, че  понякога  трябва  да  искаш с всички сили, да  тропаш с всички  сили,
 да   молиш  силно, да  воюваш, ако трябва, да  разрушаваш  покрива, за  да  отидеш  до нозете
на  Исус  Христос  и  да  кажеш  какво толкова  много  искаш от  Него.

Вярвам, че  има  наш  дял, който трябва  да  изпълним.

Четох за Джон А. Дауи.

Когато  отива  при болно  момиче, лекарят, също  вярващ,
казва-  '' Не са  ли  необясними  пътищата   Божии'' /  и това е  вярно/, но
лекарят оставя нещата, предава  се.

А   Джон  му  казва -''това е  дело на  сатана  и сега  ние  трябва  да  го  разрушим''

И  започва  да  се  моли  и вика  от  дъното на сърцето си  ,  от цялата си душа  към  Бог-
 
и  момичето  оздравява.

Ето  двама вярващи-  единият  пасивно някак оставя нещата,
другият  се  бори.

Аз вярвам, че самата вяра в  Бог - е  непрекъсната  борба и  тази борба  никак не е лесна.

Да  се  молиш  непрестанно- не е  лесно, да  да  благодариш  непрестанно-
не е  лесно.
Да  се  радваш -  за  мен е  дори  необяснимо.

Да  се  покайваш, да  махаш от себе  си непрестанно  допуснатите  петна и грехове,
никак  не  е   лесно.
Да  се  покоряваш  на  Бога-  не  е   лесно и  е  борба със  себе  си,  с  нечистото в  себе  си.

Да  се  противиш  на  врага-не е  лесно.

Понякога  наистина  просто  оставям  нещата в   Божиите  ръце,
но  понякога  сам  Бог  сякаш  показва, че  нещо  трябва  да  се  направи.

Моля,  кажете  какво мислите?
Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: KLS в юли 18, 2016, 02:58:09 am
Моля, предвид  това, че наистина  не  познавам  Божието  Слово  в детайли,
всичко, което  пиша, да  бъде  прието като  написно  от човек, непознаващ  добре  Словото.
Т.е.- казано  простичко, напълно е  възможно  да  напиша  някаква  голяма  глупост, за  което моля
предварително  за   извинение.

Благодаря.


Ето   моят   въпрос.

Много често  чувам думите-  ''  Оставям това /  човек, проблем, ситуация/-
на  Бог''.

Не  знам защо   - все  нещо  ми  лиспва в  този израз.

Предварително  моля  Бог  за  прошка, в  Името  на  Исус  Христос,
защото  мога да  Го оскърбя.

Но аз  мисля, че  това оставяне  на нещата  в   ръцете   на  Бога  не  тряба  да  бъде
пасивно.

Ето, вижте  паралитика,  който  бе  оставен в  ръцете  на  Христос,  но  доста  активно,
като  разрушиха  покрива  за  да  се докосне  до  тези  ръце.

Ето, в  такова  оставяне  вярвам аз.
Вярвам, че  понякога  трябва  да  искаш с всички сили, да  тропаш с всички  сили,
 да   молиш  силно, да  воюваш, ако трябва, да  разрушаваш  покрива, за  да  отидеш  до нозете
на  Исус  Христос  и  да  кажеш  какво толкова  много  искаш от  Него.

Вярвам, че  има  наш  дял, който трябва  да  изпълним.

Четох за Джон А. Дауи.

Когато  отива  при болно  момиче, лекарят, също  вярващ,
казва-  '' Не са  ли  необясними  пътищата   Божии'' /  и това е  вярно/, но
лекарят оставя нещата, предава  се.

А   Джон  му  казва -''това е  дело на  сатана  и сега  ние  трябва  да  го  разрушим''

И  започва  да  се  моли  и вика  от  дъното на сърцето си  ,  от цялата си душа  към  Бог-
 
и  момичето  оздравява.

Ето  двама вярващи-  единият  пасивно някак оставя нещата,
другият  се  бори.

Аз вярвам, че самата вяра в  Бог - е  непрекъсната  борба и  тази борба  никак не е лесна.

Да  се  молиш  непрестанно- не е  лесно, да  да  благодариш  непрестанно-
не е  лесно.
Да  се  радваш -  за  мен е  дори  необяснимо.

Да  се  покайваш, да  махаш от себе  си непрестанно  допуснатите  петна и грехове,
никак  не  е   лесно.
Да  се  покоряваш  на  Бога-  не  е   лесно и  е  борба със  себе  си,  с  нечистото в  себе  си.

Да  се  противиш  на  врага-не е  лесно.

Понякога  наистина  просто  оставям  нещата в   Божиите  ръце,
но  понякога  сам  Бог  сякаш  показва, че  нещо  трябва  да  се  направи.

Моля,  кажете  какво мислите?
Здравей Green mile!
Абсолютно съм съгласен с това, което пишеш. Бъди уверена! Може да не познаваш Словото в детайли, но тук относно това, си много права!  :110:
От Библията научаваме, че Бог ни е призовал да бъдем АКТИВНИ. Да, така е, да уповаваме на Него във всичко- това е вярно. Но да очакваме, че "Той Бог ще свърши работата вместо нас"- това е грешка, идваща или от хора, разбрали погрешно благодатта, или просто от мързеливци.
Сам Яков го казва: "Ако при вас дойдат брат или сестра, които са гладни или нямат дрехи, и вие им кажете "Идете с мир, дано бъдете стоплени и нахранени"- каква полза?"
И така- това е принцип- истинската вяра ВИНАГИ е придружена от дела. Иначе ако не беше така, Бог не би говорил за награди, наказания и отговорности.
Най-лесното за Него е Той да свърши всичко. Но ако Той постъпва така, тогава ние не бихме имали никакви основания за награди! И съответно никакви основания да бъдем съдени!
Но самия факт, че в Библията се говори за награди, и за Божият съд, е напълно достатъчен, за да нямаме съмнение, че НИЕ имаме наша част, която трябва да изпълним. Да, с упование на Бог разбира се, но пак НИЕ трябва да сме активни.
Вярно е, че понякога има ситуации, в които де факто нищо не можем да направим. Но дори и тогава- както ти си дала този пример с човека, който е извикал към Господа и момичето е оздравяло- пак този човек не е бил пасивен.
Всъщност да, да кажем че може да се каже "оставям това в ръцете на Господа", но САМО ако преди това сме си свършили НАШАТА работа в дадената ситуация, и вече оттук нататък наистина нищо повече не можем да направим- в такива случаи, да кажем, че можем да предадем всичко в Неговите ръце. Но пак дори и тогава трябва да сме в готовност, че Той може да промени ситуацията така, че да трябва ПАК, ОТНОВО, НИЕ да направим нещо.
Така че това, което казваш, е точно така- истинската вяра НЕ Е пасивна. Тя е активна, винаги придружена с дела. В резултат се получава "сработване с Господа"- Бог и човек действат ЗАЕДНО в комбина- ние сме Негови деца, и Той ни учи да бъдем именно такива- да действаме ЗАЕДНО с Него, а не да стоим и да гледаме отстрани. И съответно именно това дава основание на Бог да даде награда или да съди.  :104:
Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: green mile в юли 18, 2016, 20:28:41 pm
Благодаря ти, KLS.

Имах една  приятелка, бяхме заедно на  Библейско  училище./2013г, събрани от цяла  България/
Чак преди   тръгване, тя ми  каза, че има рак на  лифните  възли.
Иначе си изглеждаше  съвсем добре.

Обаждах и'  се  и  тя все  ми  казваше, че е  оставила всичко в  Божиите  ръце.

Един ден ми каза нейна  приятелка, че е  починала.
Обзе  ме  необясним гняв.

Исках  да  върна времето назад  и да и' кажа  на  Мони,
че  трябва да иска , да тропа, че  може  би  и ние е  трябвало да  искаме с всички сили.

Мислех си, че  не трябва да  оставяме, а да се  бутаме с всички сили в  Божиите  ръце.

Че  и лекарствата  помагат, че винаги  може  да се  направи още  нещо.

Да, живи или  мъртви- Божии  да сме.

Обаче дяволът е този, който убива краде и разрушава.
И  мисля, че  трябва  много силно да  му се  противим.

Благодаря ти за  отговора. :104:
Титла: Re: Библейски понятия, емоции и красиви думи
Публикувано от: KLS в юли 19, 2016, 03:35:40 am
Благодаря ти, KLS.

Имах една  приятелка, бяхме заедно на  Библейско  училище./2013г, събрани от цяла  България/
Чак преди   тръгване, тя ми  каза, че има рак на  лифните  възли.
Иначе си изглеждаше  съвсем добре.

Обаждах и'  се  и  тя все  ми  казваше, че е  оставила всичко в  Божиите  ръце.

Един ден ми каза нейна  приятелка, че е  починала.
Обзе  ме  необясним гняв.

Исках  да  върна времето назад  и да и' кажа  на  Мони,
че  трябва да иска , да тропа, че  може  би  и ние е  трябвало да  искаме с всички сили.

Мислех си, че  не трябва да  оставяме, а да се  бутаме с всички сили в  Божиите  ръце.

Че  и лекарствата  помагат, че винаги  може  да се  направи още  нещо.

Да, живи или  мъртви- Божии  да сме.

Обаче дяволът е този, който убива краде и разрушава.
И  мисля, че  трябва  много силно да  му се  противим.

Благодаря ти за  отговора. :104:
Да, наистина, и аз имам познати християни, които починаха, една сестра от рак, друга от левкемия, един брат от внезапна катастрофа, друг от менингит, и т.н. Това си е факт- Бог не е обещавал, че ние като станем християни, и сме застраховани от болести или злополуки.
Но тук важното е, че всички тези неща не се случват просто ей така, случайно, както при невярващите (макар че и при тях не е случайно, но все пак при нас е на малко по-друг принцип).
Причините могат да бъдат различни. Например- в 1 Коринтяни 11 глава, където Павел говори за Господната вечеря- там се казва, че който не може да разпознае Христовото тяло- "по тази причина сте болнави, а някои от вас и починаха" (да поясня- "разпознаването на Христовото тяло" се състои преди всичко в приемането на всички други християни, без значение от коя църква и деноминация (!), като наши братя, и съответно взаимната любов и уважение- защото християните в Коринт когато са ядяли Господна вечеря, са пропускали това). Ето една възможна причина. Друга възможна причина може да бъде дори избавление от нещо в бъдеще. И т.н.
Но и следствията са различни- независимо от причината, поради която наши братя и сестри са починали преждевременно, пак те след това биват спасени. Сега твоята приятелка, за която говориш, почива и чака своето възкресение. И много скоро ще я видиш пак.
Затова и апостол Павел ни казва да имаме по-широк поглед към тези случаи- не само в този свят, а изобщо, от гледна точка на вечността.
Иначе си права, да- добре би било тя да търси и да хлопа. Но това не се състои само в молитва, а и в разсъждение и изучаване на Библията, и съответно действия (вкл. ако трябва и лекарства, и лечение и т.н., а още по-добре- някой с изцелителна дарба). Обаче пак- всеки случай е различен и индивидуален. Но изучаването и разбирането на Библията, заедно с молитва, все пак си остава универсално за всички подобни случаи.  :104: