Преди да вземем участие в темата за сектите, ересите и култовете, според мен е наложително да се дадат някои определения. После нека се опитаме да дадем отговор на един въпрос, който ще задам по-долу и, ако успеем да отговорим, мисля чак тогава темата ще бъде полезна. И така:
Църква 1. В широк смисъл се разбира установено от Бога общество от вярващи в Христа (1), които са съединени помежду си с една вяра (2), едно учение (3), еднакво църковно управление (4), едни тайнства (5).
2. Църквата включва земната, видимата - обществото от вярващи (1) и небесната, невидимата Църква,
защото не е възможно християни, които още не са приключили земния си път да бъдат спасени като членове на небесна (невидимата, тържествуваща) Църква (тук се включват въпроси като предопределението, свободната воля и др.). Обръщам особено внимание на това, тъй като някои твърдят, че Църквата е само невидима. Това правят, за да докажат, че тяхното учение е истинското. Такива например са мормоните, како и много други, които сега не искам да споменавам. Тяхното учение възниква едва в началото на XIX век. Когато им цитираш стихът:
„и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” от Мат.16:8 и ги попиташ къде е била Църквата до XIX век, те отговарят: „до тогава Църквата е била невидима”. Ако ги попиташ тогава кой състави канона на Новия Завет (защото той не е низпослан от Небето, както мюсюманите считат Корана) и,
въобще защо Иисус Христос се въплъти в I в., ако ще разкрива Църквата Си видимо през XV в. (с Реформацията) или през XIX в. на мормоните, то няма да могат да ти отговорят?!? Може много да се разсъждава по този въпрос, исках само да дам насока на размисъл...
Една вяра (2) - има се предвид християнската
Догмат- в предхристиянско време – общовалидна, неоспорима истина, а също – заповед, закон. Със същия смисъл думата присъства в текстовете на Свещеното писание, напр. в Еф. 2:15, Кол. 2:14 и др. Догмати са наименувани определенията на Иерусалимския апостолски събор (Деян. 16:4). Понятието се среща в съчиненията на всички Отци от ранната Църква.
- в днешно време - истина, дадена чрез Божествено откровение, непоклатна Божествена истина. Истина, отнасяща се до същността на вярата и,
която християнинът трябва да приема безусловно, за да се счита за член на Църквата.- Църквата не създава догматите, а ги извлича от Божественото откровение, формулира ги и ги обявява за неизменни и общозадължителни истини.
Съборно учение на Църквата (3)- съвкупоността от основните догмати, формулирани на Вселенските събори на Църквата.
- систематично и подредено догматите е събрал св. Иоан Дамаскин в своето съчинение “Точно изложение на православната вяра”. в най-концентриран вид основните догмати на Христовата Църква се съдържат в Никео-Цариградския Символ на вярата. Това са:
1. Божието триединство - вярата в Отца, Сина и Светия Дух;
2. Богочовешкото естество на Иисус Христос и Неговата спасителна мисия, включваща:
- въплъщението;
- изкупителната Му смърт;
- възкресението и възнесението;
- Второто пришествие и съда над живите и мъртвите.
Канон- в ранното християнство κανών означава норма, правило, мярка (Гал. 6:16, Филип. 3:16).
- в днешно време - правилата за живот и практическата дейност на християните, устройството и управлението на Църквата. Тоест, каноните касаят външния живот на църковното общество.
- канон се нарича също съвкупността от книгите на Свещеното писание.
Разлика между канон и догма- тъй като в живота няма рязка граница между вярата и живота, теорията и практиката, а напротив, има преливане и дори сливане между тях, така също няма рязко разграничаване между догмати и канони. Тоест, между догмати и канони има много повече връзка, отколкото разлика.
Ерес- най-общо - лъжеучение или вероотстъпничество;
- в по-тесен смисъл – съзнателно и преднамерено отклонение от ясно изразен и формулиран догмат на християнската вяра и заедно с това отделяне от църковната общност.
Разкол- отделяне от църковната общност без да е налице ерес. Причината за разкола може да бъде неподчинение на църковната йерархия или непреднамерена грешка в догматическото учение.
Връзка между разколите и ересите- разколът много често се развива и прераства в ереси
СектаОтносно определението за секта, такива има в интернет много и най-различни. Тук ще представя това, което най-много ми харесва като точно и пълно.
Секта е отличаващо се с недълъг период на съществуване религиозно течение, отклонило се от основното религиозно направление и подлагайки на съществена проверка неговото вероучение си е създало собствена организация според своя мироглед. В християнството понятието секта е силно свързано с понятието ерес и продължително време двете са се разглеждали като синоними. Едва в ново време под думата секта се е започнало да се разбира група или организация, а ерес – нейното учение. Въпреки това в гръцкото православно богословие до ден днешен за двете значения се използва единствено думата ерес.
Във всеки случай сектата има отрицателна християнска догматика, извращение на основното християнско вероучение. Това отрицание може да бъде скрито или открито. В първия случай сектата се стреми да запази очевидната принадлежност към християнството, като използва християнската символика и текстовете. Към такива секти се отнасят Свидетели на Йехова, Църква на Иисус Христос и светиите на последните дни (мормоните) и др. Тези секти се опитват да наричат себе си християни и използват Библията, но извращават христологията (основата на християнското учение), отхвърляйки догмата за въплъщението на Божия Син. Във втория случай християнската догматика се отрича открито и сектата, като правило, има открито езически произход и представлява форма на неоезичество. Такива са „Международно общество на Кришна съзнание”, „Учение за истините на АУМ” и др. За всички секти е свойствено:
1. млада историческа възраст;
2. преувеличени представи за личността на лидера, с който и започва историята на сектата;
3. доктринален конфликт с християнството вследствие отричане на християнското вероучение
Сектите не трябва да се бъркат с инославните (неправославните). Докато сектата по отношение на Православието се отличава с основна/фундаментална ерес (т.е. друга религия), то инославните съхраняват основния Догмат на християнството, без да подлагат на преразглеждане основното му ядро. Под инославни се разбират неправославни християнски изповедания, към които принадлежат преди всичко католическата, арменската и протестантските църкви.
Църковно управление (4)В символа на вярата четем
"[Вярвам] и в едната, света, съборна и апостолска Църква".-
една затова, защото нейният глава е един - Христос. Една е приетата от Него вяра, един е Божият Дух, Който действува в Светите Таинства и поставя пастирите на Църквата. Всяко общество, което признава за своя глава Иисуса Христа, но точно не съдържа от Него проповяданата вяра или пък се е отклонило от учредените от Него Свети Таинства и от свещеноначалието, не е Църква, а еретическо или разколническо общество.
-
света поради своята глава и по действащия в нея Дух Божи, по държимото от нея учение, таинства, иерархия и по своята цел.
-
съборна и вселенска затова, защото се управлява съборно и е предназначена да се разпространи по цялата вселена и да съществува през всички времена до свършека на света.
-
апостолска, защото след Иисуса Христа е основана и разпространена от Апостолите и от тях вече непосредствено е получила Христовото учение, Таинствата и иерархията.
Тайнства (5)- Църковните таинства са учредени от Иисуса Христа и Апостолите. Те са свещенодействия,
чрез които под видим образ се съобщава на вярващите невидимата Божия благодат. - Таинствата са седем: Кръщение, Миропомазване, Покаяние или Изповед, Причащение, Маслоосвещение, Брак и Свещенство. От тях първите пет са задължителни за всеки един християнин.
Да се върнем на тематаЗа да пишем за заблудите на сатаната (сектите, ересите и култовете) е необходимо да посочим коя е истинската Църква. Тя не може да се разглежда наред с други организации като една от многото партии (фарисейска, садукейска, назорейска и др.). Сякаш истината е неопределена и е навсякъде и във всичко. Истината винаги е една, защото Христос е Един и Той е Истината и глава на Църквата. Следователно и Църквата е една. Едва тогава може да приемем за еталон нейното учение (Правило на вяра, Символ на вяра), което е изградено на основните истини (догми) на християнската вяра и ще определим кои са сектите. Спрямо останалите догми (извън Символа на вярата) ще посочим и ересите.
Както се вижда основните понятия и определения са православни. Ако някой не е съгласен с тях или с част от тях, то нека даде други, като е задължително да ги представи от името на съответната църковна организация, както аз ще направя по-долу със съответните линкове. Все пак говорим за Църква, която е организация, а не едно лице.
И така, коя е истинската Църква?
ПП:Ересите (сектите) отдавна са заклеймени окончателно с последния Седмия Вселенски събор през 787 г. от така наречената според някои „невидима” Църква. Тези „някои” и днес ползват канона (Новия Завет) и почти всички определения (формулировки на догмите) от тези Събори с изключение на едно-две да речем, на които е изградена организация от новия й ръководител. Днешните ереси са изменени само по външен вид или са съвкупност от няколко по-стари такива. Не вярвам във форум да вземат участие богослови, че да отваряме такива големи теми и сложни теми.
Ако все пак някой проявява желание нека прочете историята на Християнската Църква или пък да отвори такава тема. Това ще е далеч по-полезно за форума отколкото нарушаването на мира в него с вечния спор между отделните деноминации. Нека се има предвид, че ересите са силно заразни и много лесно някой намиращ се в правото учение може да падне в някоя от тях.http://pravoslavieto.com/books/Damascene/tochno_izlozhenie/index.htm - точно изложение на православната вяра
http://www.pravoslavieto.com/books/istinite/index.htm - кратко изложение на основните истини на Православието с оглед различията, които се срещат в другите християнски църкви
https://www.pravoslavie.bg - основни определения
https://azbyka.ru/sekta - определение за секта
Още за ересите, сектите и икуменизма
