Не мога(колкото и да се опитвам) да разбера злобата на някои;право;славни към вярващи които не са от тяхната църква
От кога да изобличаваш лъжите и ересите на сектантите се нарича "злоба" ?
Значи според вас не е необходимо да изобличаваме лъжите, измамите и заблудите на погиващите еретици, но е особено важно да обичаме онези, които ни дърпат надолу със заблудите си?
И това, че обичаме хората, означава ли, че трябва да обичаме и техните недостатъци и грехове?
Не казват ли Светите отци на Църквата, че трябва да изобличаваме с любов и уважение онези, които погиват и въвличат и други в погибелта?
Емоционалното и първосигнално мислене на протестантите ме учудва донякъде. Вие мислите не по разум, а по емоционална чувственост.
Държите на всяка цена да накарате ако е възможно да покажете своето нерадание и високо самомнение, дори ако трябва да нараните другите, но когато Ви кажат, че не сте прави и започвате да се сърдите като малките дечица.
Държа да отбележа, че съм израстнала в православно семейство и моят баща - свещеник от БПЦ, ме е научил да обичам, уважавам и почитам всички хора, от всички религии без значние какви са по характер и дали вярват или не.
Винаги съм била възпитавана в дух на любов, но това не значи, че трябва да играя по свирката на някой, които счита себе си за вечно прав, а другите за по - нисши от него.
Съжалявам, но ще трябва да се примирите с факта, че освен протестантско и католическо мнение, има и православно такова и аз държа да си го споделя със всички. На който не му харесва моето мнение - съжалявам, но такъв е животът.